Определение № 114 от 01.02.2016 на ВКС, 4-то гр.отд., по гр. д. № 5407/2015

Начало на блога

Този материал е част от Съдебна практика - гражданско производство

-
(по-долу е публикувано цялото определение; то е във вр. с Решение от 25.06.2015 на ОС-Варна по в.гр.дело № 981/2015; и двете са включени в примерите под № 40)

-

Към момента на овластяването, действителния собственика на имотите Г. К. е починал (на 05.05.2009 г.), а представящото се за него лице е удостоверило самоличността си с подправена лична карта с номер[ЕИК] от 14.02.2008 г. на ОД на МВР, Варна, каквато не е била издавана от сектор „Български документи за самоличност" при МВР. Полагането на подписа на упълномощителя е било удостоверено от ответницата Д. Т. в качеството и на помощник нотариус на ответника О. Ш., нотариус с район на действие Варненски районен съд с рег. № 147 на Нотариалната камара. Продажната цена на имотите - 17253,98 лева е била предадена на представилото се за техен собственик лице от представляващия ищеца Р. И. при подписване на пълномощното. В качеството си на пълномощник на Г. К. Г., Р. И. е продал четирите земеделски имота на ищеца, за което бил съставен нот. акт № ., дело № . от 18.08.2009 г. Сделката е била изповядана от третата ответница З. А. - нотариус с район на действие [населено място] с рег. № 333 на Нотариалната камара. Преди да бъде сключен договора по нот. акт 101 от 18.08.2009 г., земеделските имоти, предмет на сделката, са били вече продадени от Д. И., наследницата на починалия действителен собственик Г. К. на трето лице с нот. акт № 56 от 16.06.2009 г. При така установените факти е прието, че представилото се за Г. К. лице е въвело в заблуждение както представителя на ищеца Р. И., така и помощник нотариуса Д. Т.
                Прието е, че няма нарушение на задълженията на нотариус и от страна на ответницата З. А., изповядала сделката за покупко-продажба по нот. акт № 101 от 2009 г. Пред нея са се явили лично представители на страните, като този на ищеца се е легитимирал с нотариално заверено пълномощно; представени са били и всички изискващи се документи, удостоверяващи правото на собственост на прехвърлителя, а съмнение за достоверността на упълномощаването е възникнало в представляващия ищеца Р. И. едва след като нотариус А., при предприемане на действия за вписване на нотариалния акт е установила предходното прехвърляне на имотите. Нотариус А. не е имала служебно задължение да извърши проверка относно собствеността на имотите в службата по вписванията, а да се увери в правото на собственост на прехвърлителя от представените пред нея документи, което е било надлежно извършено.
        
                             Забележка. Нотариус, който се уверява от невписани документи за собственост и изповядва сделка, без да ги впише, сериозно застрашава правата и интересите на страните (нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗННД вр. чл. 586, ал. 4 ГПК)

-
Не е от значение за изхода на делото и въпросът съставлява ли нарушение на нотариуса по чл. 586, ал.1 ГПК зачитането на документ за собственост, който не е вписан съгласно изискванията на чл. 112, ал.1, т.1 ЗС. Извън обстоятелството, че няма пречка документът (решение на Поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху зедемелски земи) да се впише непосредствено преди вписване на нотариалния акт, то допуснатият от нотариуса пропуск не е в причинна връзка с настъпилите за ищца имуществени вреди от предварително платени средства за покупка на имот от несобственик.

          Забележка. Щом върховни съдии възприемат императивната разпоредба на чл. 586, ал. 4 ГПК като "няма пречка документът да се впише непосредствено преди вписване на нотариалния акт", значи българското право има още мнооого да се развива.

-


Цялото О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 114

София, 01.02.2016 година



ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 5407 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1265 от 25.06.2015 година по гр.д. № 981/2015 година на Варненски окръжен съд е потвърдено решение № 3683 от 12.07.2014 г. по гр.д. № 4076/2012 г. на Варненски районен съд, с което са отхвърлени субективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявени от „А. Т." А., [населено място] против О. Д. Ш., Д. Ж. Т., двамата от [населено място] и З. П.А. от [населено място] за сумата 17253,98 лева. В решението е прието за установено, че на 30.03.2009 г. ищцовото дружество е упълномощило лицето Р. Д. И. да сключва от негово име и за негова сметка договори за покупко-продажба на недвижими имоти, избрани по негова преценка, вкл. да договаря сам със себе си. С пълномощни рег. № 7445 и № 7446 от 12.08.2009 г. Р. Д. И. е бил упълномощен от лице, представило се за Г. К. Г., да продаде на когото намери за добре четири негови земеделски имота в землището на [населено място], правото на собственост върху които е придобил по реституция с решение № 2427 от 04.06.1999 г. на Поземлена комисия, [населено място]. Към момента на овластяването, действителния собственика на имотите Г. К. е починал (на 05.05.2009 г.), а представящото се за него лице е удостоверило самоличността си с подправена лична карта с номер[ЕИК] от 14.02.2008 г. на ОД на МВР, Варна, каквато не е била издавана от сектор „Български документи за самоличност" при МВР. Полагането на подписа на упълномощителя е било удостоверено от ответницата Д. Т. в качеството и на помощник нотариус на ответника О. Ш., нотариус с район на действие Варненски районен съд с рег. № 147 на Нотариалната камара. Продажната цена на имотите - 17253,98 лева е била предадена на представилото се за техен собственик лице от представляващия ищеца Р. И. при подписване на пълномощното. В качеството си на пълномощник на Г. К. Г., Р. И. е продал четирите земеделски имота на ищеца, за което бил съставен нот. акт № ., дело № . от 18.08.2009 г. Сделката е била изповядана от третата ответница З. А. - нотариус с район на действие [населено място] с рег. № 333 на Нотариалната камара. Преди да бъде сключен договора по нот. акт 101 от 18.08.2009 г., земеделските имоти, предмет на сделката, са били вече продадени от Д. И., наследницата на починалия действителен собственик Г. К. на трето лице с нот. акт № 56 от 16.06.2009 г. При така установените факти е прието, че представилото се за Г. К. лице е въвело в заблуждение както представителя на ищеца Р. И., така и помощник нотариуса Д. Т.. При преговорите си за продажба на поземлените имоти лицето е представило пред пълномощника на ищеца Р. И. всички необходими документи за прехвърляне на имотите - решение на поземлена комисия, удостоверяващо правото му на собственост, скици и данъчни оценки на имотите, а пред помощник нотариуса се е легитимирало с лична карта, която не е давала основание за съмнение, че е подправена. Към момента на приемане на подписа на упълномощителя между нотариалните кантори не е имало електронна връзка, нито нотариусите са имали достъп до база данни за лицата в служба ГРАО - Наредбата за достъп на нотариусите до Националния автоматичен информационен фонд за българските лични документи е от 11.08.2008 г., поради което при удостоверяването, че подписа на упълномощителя е положен пред нея, помощник нотариус Д. Тодорова не е допуснала нарушения на закона; не е нарушила изискванията на чл. 25, ал.1 ЗННД - упълномощаването е било извършено въз основа на представените от страните изискващи се документи, които не са давали основание за възникване на съмнение за автентичността им. Прието е, че няма нарушение на задълженията на нотариус и от страна на ответницата З. А., изповядала сделката за покупко-продажба по нот. акт № 101 от 2009 г. Пред нея са се явили лично представители на страните, като този на ищеца се е легитимирал с нотариално заверено пълномощно; представени са били и всички изискващи се документи, удостоверяващи правото на собственост на прехвърлителя, а съмнение за достоверността на упълномощаването е възникнало в представляващия ищеца Р. И. едва след като нотариус А., при предприемане на действия за вписване на нотариалния акт е установила предходното прехвърляне на имотите. Нотариус А. не е имала служебно задължение да извърши проверка относно собствеността на имотите в службата по вписванията, а да се увери в правото на собственост на прехвърлителя от представените пред нея документи, което е било надлежно извършено. Изхождайки от така формираните изводи, съдът е отхвърлил предявените срещу ответниците искове за солидарното им осъждане за обезщетение в размер на продажната цена на имотите и е обезсилил първоинстанционното решение в частта му, с която са отхвърлени евентуално предявените срещу ответниците поотделно искове, считайки, че са недопустими поради липса на правен интерес, тъй като заявените основания и претенции се поглъщат изцяло от главния иск по чл. 45 ЗЗД.
Касационна жалба против решението на Варненски окръжен съд е постъпила от „А. Т." А.. Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като обуславящи изхода на делото материалноправни въпроси са разрешавани противоречиво от съдилищата, а именно: въпросът включва ли проверката на редовността на личен документ от външна страна и проверка на срока му за валидност и съставлява ли неизвършването и противоправно бездействие на нотариуса е разрешен във въззивното решение в противоречие с решение № 35 от 16.03.2015 г. по гр.д. № 66/2015 г. на Варненски апелативен съд; въпросът следва ли нотариусът да разясни на страните последиците от тежести върху имота и възможността да извършат справка за наличието на такива е разрешен в противоречие с решение № 25 от 28.03.2014 г. по гр.д. № 41/2014 г. на Бургаски апелативен съд; въпросът относно служебните задължения на нотариуса при проверка на самоличността на явилите се пред него лица е разрешен в противоречие с решение № 696 от 16.10.2008 г. по т.д. № 400/2008 г. ІІ т.о. ВКС и решение от 28.11.2013 г. по гр.д. № 2448/2013 г. на Варненски окръжен съд, а въпросът длъжен ли е нотариусът при проверка на правото на собственост върху продавания имот да изиска допълнителни документи, когато представените са недостатъчни, непълни или неясни е разрешен в противоречие с решение № 497 от 03.11.2009 г. по гр.д. № 2173/2008 г. ІІ г.о. ВКС. Поддържа се, че в противоречие с практиката на върховния касационен съд (решение № 127 от 05.04.2011 г. по гр.д. № 1321/2008 г. ІV г.о.; решение № 554 от 08.02.2012 г. по гр.д. № 1163/2010 г. ІV г.о. и решение № 194 от 18.06.2013 г. по гр.д. № 1100/2012 г. ІV г.о.) са разрешени и процесуалноправните въпроси длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и да посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени, както и въпросът за допустимостта на евентуално предявените искове е разрешен в противоречие с разясненията по приложението на чл. 269, изр. 2 ГПК, дадени в ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК ВКС, както и че въпросът съставлява ли нарушение на нотариуса непредставянето на нотариалния акт в службата по вписване в деня на извършване на сделката е разрешен в противоречие с решение № 418 от 12.12.2013 г. по гр.д. № 5398/2013 г. ІV г.о. ВКС. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите съставлява ли нарушение на нотариуса по чл. 586, ал. 4 ГПК зачитането на документ за собственост, който не е вписан съгласно изискванията на чл. 112, ал.1, т.1 ЗС и задължен ли е нотариуса съгласно чл. 25 ЗННД да упъти страните да извършат проверка за тежести върху имота.
Ответниците по касационната жалба Д. Ж. Т.и О. Д. Ш. считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендират съдебни разноски.
Ответницата З. П. А. не взема становище по касационната жалба.
Не вземат становище по касационната жалба и третите лица помагачи на страната на ответниците Д. „Общо застраховане", [населено място] и [фирма], [населено място].
По въведените доводи за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Въпросът относно служебните задължения на нотариуса при проверка на самоличността на явилите се пред него лица е разрешен в съответствие с установената съдебна практика, съгласно която нотариусът следва да се увери в самоличността на лицето, чиито подпис и изявление удостоверява и тази проверка включва задължението на нотариуса да констатира дали идентификационните белези на явилото се лице отговарят на тези по представения документ за самоличност, както и за съответствието на вписаните в документа данни - отговаря ли датата на раждане на вписания в личната карта единен граждански номер и срока и на валидност. Съобразявайки така установената практика, въззивният съд е приел, че помощник нотариуса е изпълнил задълженията си за проверка самоличността на упълномощителя по представения му документ за самоличност, отговарящ по външни белези на изискванията на чл. 26 от Закона за българските лични документи. Съобразен с установената съдебна практика е и изводът, че към момента на удостоверяването нотариусът не е имал достъп до Национална база данни „Население", каквато е дадена едва с Наредбата за достъп на нотариусите до Национална база данни „Население", поддържана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (приета с ПМС № 194 от 8.09.2010 г., обн., ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г.) поради което с извършената проверката за самоличност на явилото се лице законоустановените изисквания не са били нарушени. Не е налице и твърдяното противоречие с изводите, формирани в решение от 28.11.2013 г. по гр.д. № 2448/2013 г. на Варненски окръжен съд, съгласно което при изповядане на сделка за прехвърляне собствеността върху недвижим имот, нотариусът следва да провери съответствието между документите за самоличност на прехвърлителя с тези, вписани в документа за собственост, каквито задължения помощник нотариуса в конкретния случай не е имал, тъй като е удостоверил само съдържанието и подписа върху пълномощно, както и с решение № 696 от 16.10.2008 г. по т.д. № 400/2008 г. ІІ т.о. ВКС, съгласно което проверката на документа за самоличност включва и съответствието между датата на раждане на лицето и единния граждански номер, които в процесния случай са съвпадали напълно.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по повдигнатите въпроси относно задълженията на нотариуса при проверка на правото на собственост върху продавания имот. Към момента на изповядване на сделката по нот. акт № 101 от 08.09.2009 г., ищецът е заплатил на лицето, представящо се за собственик на имотите уговорената продажна цена (в решението е прието за установено и това обстоятелство е безспорно по делото, че цената на имотите е платена след подписване на пълномощното от 12.08.2009 г.), поради което дали при последващото изповядане на сделката (при прехвърляне на имота от несобственик) са допуснати нарушения от нотариуса е без правно значение - вредата за ищеца е вече настъпила, а последващите действия по прехвърляне на имота не са в причинна връзка с настъпилата вреда. Независимо от това, не е налице и твърдяното противоречие с решение № 25 от 28.03.2014 г. по гр.д. № 41/2014 г. на Бургаски апелативен съд, съгласно което нотариусът следва да разясни на страните последиците от тежести върху имота и възможността да извършат справка за наличието на такива - изводът на въззивния съд, че нотариусът не е допуснал нарушение на чл. 25 ЗННД е формиран въз основа на доказателства, че преди изповядане на сделката ищецът купувач (дружество със специална цел, инвестиращо парични средства в недвижими имоти) е извършил справка за наличие на тежести върху имотите. С оглед изложеното, не дава основание за допускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК и въпросът задължен ли е нотариуса съгласно чл. 25 ЗННД да упъти страните да извършат проверка за тежести върху имота.
Въпросът длъжен ли е нотариусът при проверка на правото на собственост върху продавания имот да изиска допълнителни документи, когато представените са недостатъчни, непълни или неясни не е обуславящ изхода на делото предвид формираните изводи, че пред нотариуса са били представени всички документи, удостоверяващи правото на собственост на продавача, т.е. не е налице противоречие и с решение № 497 от 03.11.2009 г. по гр.д. № 2173/2008 г. ІІ г.о. ВКС. Не е обуславящ изхода на делото и въпросът съставлява ли допуснато нарушение на нотариуса непредставянето на нотариалния акт в службата по вписване в деня на извършване на сделката (решение № 418 от 12.12.2013 г. по гр.д. № 5398/2013 г. 4 г.о. ВКС), който въпрос не е предмет на обжалваното въззивно решение, тъй като довод за такова нарушение не е въведен с исковата молба и уточняващите я молби от 18.04.2012 г. и 04.07.2012 г. Независимо от това, по делото не е установено, че нотариален акт № 101 от 2009 г. не е представен в службата по вписванията в деня на подписването му от участниците в нотариалното производство - доказателствата са за забавяне на вписването му от Службата по вписвания, което обстоятелство е без връзка със задълженията на нотариуса. Не е от значение за изхода на делото и въпросът съставлява ли нарушение на нотариуса по чл. 586, ал. 4 ГПК зачитането на документ за собственост, който не е вписан съгласно изискванията на чл. 112, ал.1, т.1 ЗС. Извън обстоятелството, че няма пречка документът (решение на Поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху зедемелски земи) да се впише непосредствено преди вписване на нотариалния акт, то допуснатият от нотариуса пропуск не е в причинна връзка с настъпилите за ищца имуществени вреди от предварително платени средства за покупка на имот от несобственик.
Неоснователен е и доводът за постановяване на обжалваното решение в противоречие с практиката на върховния касационен съд по въпросите длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и да посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени. Съдът е обсъдил всички обстоятелства, относими към спорното право, излагайки мотиви въз основа на какви доказателства ги счита за доказани и въз основа на установените факти и е формирал собствени изводи по спорното право.
В съответствие с т.1 ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК ВКС е разрешен и въпросът за допустимостта на евентуално предявените искове - въззивният съд извършва служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение. Така, в съответствие с правомощията му по чл. 269, изр. 1 ГПК, след констатация за недопустимост на съдебния акт в частта му по евентуално предявените искове, въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в тази му част, приемайки, че за ищеца липсва правен интерес от предявяването им - предявените поотделно срещу ответниците искове се основават на обстоятелствата, въз основа на които е предявен искът за солидарното им осъждане, а преценката за наличието на условия за условия за солидарна или разделна отговорност се извършва в рамките на главния иск.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 вр. ГПК на ответника по касационната жалба О. Д. Ш. следва да бъдат присъдени съдебни разноски в производството по чл. 288 ГПК в размер на 850 лева, съставляващи възнаграждение по договор за правна помощ от 09.10.2015 г. с адвокат П. Ч. от В. адвокатска колегия. Касаторът ищец следва да бъде осъден да заплати на назначения служебен защитник на ответника Д. Т. - адвокат Т. Д.С. от В. адвокатска колегия сумата 500 лева, определена при условията на чл. 9, ал.3 от Наредбата № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнагражения.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1265 от 25.06.2015 година по гр.д. № 981/2015 година на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА А. „А. Т.", [населено място] да заплати на О. Д. Ш. сумата 850 (осемстотин и петдесет) лева и на адвокат Т. Д. С. от В. адвокатска колегия сумата 500 (петстотин) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.

-

Начало на блога

Този материал е част от Съдебна практика - гражданско производство

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/1974

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.