Определение № 194 от 10.05.2010 г. по ч. гр.д. № 95/2010 на ВКС

Начало на блога

Това определение е част от съдебната практика по темата Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията

.

24.08.2023. Актуализация: 30.01.2025

-

Потвърждават немотивиран отказ на съдия по вписванията. Цитират подробно и объркано законовата уредба относно постановяването на актове от съдиите по вписваниятя, по-скоро липсата на такава. Цитират и разпоредби на ЗКИР, които са неприложими поради липсата на имотен регистър - вж  официалните становища на тема "Защо още няма имотен регистър?" Добавила съм доста бележки в синьо. Тук има и образец на определение, издадено на 05.03.2010 г. от съдия по вписванията, отменено на 22.04.2010. (това, че е отменено, няма значение, важното е, че СдВп е издала подробно и мотивирано определение; и отменителното на съда е такова; откакто излезе ТР 7/12 от 25.04.2013 на ВКС, вече няма такива хубави актове)
(бел. блогър, 30.01.2025)

.

Тук пише, че чл. 254, ал. 2 от ГПК е неприложим за съдиите по вписванията, понеже:
    - чл. 87 от ЗКИР насочва към Общите правила в глава 49 от ГПК (чл. 87 от ЗКИР: "Доколкото друго не е предвидено в този закон, се прилагат съответно разпоредбите на глава четиридесет и девета "Общи правила" от Гражданския процесуален кодекс." - Част шеста на ГПК: Охранителни производства, Глава 49 от ГПК: Общи правила - от чл. 530 до чл. 541);
    - чл. 540 от ГПК изключва приложението на чл. 254 за съдиите по вписванията (чл. 540 от ГПК "За охранителните производства освен общите правила на този кодекс се прилагат съответно и правилата на исковото производство, с изключение на чл. 207 - 266 и чл. 303 - 388.")

        Забележки:

                  1. Същата година, 2010, съдиите от ВАС в Решение № 5666 от 30.04.2010 на ВАС по адм. д. № 2038/2010 VІІ о. посочват чл. 570, ал. 1 от ГПК като приложим. Те твърдят, че:

     "Наказващият орган е посочил като нарушена разпоредбата на чл. 570, ал. 1 ГПК, приложима по аналогия на общите правила на гражданския процес, която изисква разпореждането за вписване да съдържа имената на съдията по вписванията, дата, подпис и кратък диспозитив относно обстоятелството, регистъра и партидата на подлежащото на извършване вписване." Чл. 570 от ГПК обаче въобще не урежда никакво съдържание на нищо. Има само една кратка разпоредба - чл. 570, ал. 1, изр. 2:

            "Вписванията, отбелязванията и заличаванията за имот се извършват по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията, в чийто район се намира имотът. " 

              И прокурорът по делото, и наказваният съдия по вписванията са протестирали и молели да се обърне внимание, че разпоредбата на чл. 570 от ГПК няма никакво отношение към съдържанието на самото разпореждане, но министърът на правосъдието и съдът са ги игнорирали - явно са държали на всяка цена да накажат СдВп, може би защото жалбата срещу СдВп е била подадена от английски гражданин и евентуално е можело да стане международен скандал.

           2. Две години по-късно, през 2012, съдиите от ВАС смятат (вж Решение от 15.06.2012 по адм. дело № 1556/2012 на ВАС), че приложимата разпоредба е чл. 254, ал. 2 от ГПК - явно не са били запознати с настоящето Определение № 194 от 10.05.2010 г. по ч. гр.д. №  95/2010 на ВКС, в което мотивирано се изтъква, че чл. 254, ал. 2 ГПК е неприложим. То и няма как всеки съдия да бъде запознат с всяко произнасяне на всички свои колеги от всички съдилища.

         Лично мнение. Според мен, ако е толкова трудно да се определи коя разпоредба е приложима, значи следва да се приложи разпоредбата на чл. 5 от ГПК: "Съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум. При липса на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала." В края на краищата и без изрични законови разпоредби е ясно, че СдВп трябва да дава точни, пълни и ясни указания на служителите от Агенцията по вписванията, за да могат те - юридически некомпетентните лица - правилно да извършват административно-техническата си дейност, без да допускат грешки. 

.

Из Определението

   Разпоредбите в Закона за кадастъра и имотния регистър, отнасящи се до режима на вписванията относно недвижимите имоти са текстовете в глава X -та от чл. 76 до чл. 87. В тях не са предвидени разпоредби за задължителното съдържание на акта на съдията по вписване, съответно за мотивирането му.

.

              Не са предвидени ли? И чл. 254 ГПК не важи? Значи се прилага чл. 5 ГПК! Впрочем, толкова ли няма кой да уведоми законодателя за пропуска му да предвиди съдържанието на определението на СдВп? Като се има предвид, че без определение на СдВп вписването е недействително - чл. 85 ЗКИР? Терминът "определение на съдията по вписванията" се среща и в ЗКИР, и в Наредбата за водене на имотния регистър, следователно съдържанието на определението е важно.

            От друга страна, съдиите по вписванията много добре знаят как се пише определение и без да им се предвижда - ето един пример за определение, издадено на 05.03.2010 г. от съдия по вписванията, отменено на 22.04.2010. (това, че е отменено, няма значение, важното е, че СдВп е издала подробно и мотивирано определение; и отменителното на съда е такова; откакто излезе ТР 7/12 от 25.04.2013 на ВКС, вече няма такива хубави актове)

.

СПРАВКА ЗКИР
Чл. 82 ЗКИР. (1) Съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването (с определение - вж ал. 3, б.м.), след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 36 от 2004 г.)
(3) Определението за вписване подлежи на незабавно изпълнение.

Чл. 84 ЗКИР. (1) При всяко вписване в партидата се отбелязва датата (денят, месецът и годината), на която то е извършено. Вписването се удостоверява с подписа на съдията по вписванията.

Чл. 85. Вписването е недействително, когато липсва определение на съдията по вписванията, както и когато то не е удостоверено по реда на чл. 84, ал. 1.

.

 Из наредбата за водене на имотния регистър
Чл. 38. (1) Преписката се предава на съдията по вписванията, който в същия ден се произнася с определение по направеното искане, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закона форма на акта.
(2) Определението, с което се разпорежда вписване, подлежи на незабавно изпълнение.

Чл. 46. (1) Поправка на очевидна фактическа грешка в съдържанието на вписаното обстоятелство се извършва по почин на съдията по вписванията служебно или по молба на заинтересувано лице.
(2) Съдията по вписванията се произнася по искането за поправка с определение същия ден, след като призове и изслуша лицето, направило искането, и останалите заинтересувани лица.
(3) Определението подлежи на обжалване пред окръжния съд.
(4) Определението се вписва на отделен ред, като в графа "Забележка" на поправения текст се посочва номерът на вписаната поправка, а поправеният текст се подчертава.

Чл. 47. Граматическа грешка се поправя служебно от съдията по вписването с определение, в което се посочва как да се чете текстът. Определението се вписва в графа "Забележка" срещу поправения текст, като граматическата грешка се подчертава.

Чл. 49. (1) За заличаването съдията по вписванията издава определение, с което посочва текстът, който се заличава.

Приложение № 2 по чл. 52, ал. 3
Изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.)

ИМОТЕН РЕГИСТЪР     
      
СЛУЖБА ПО ВПИСВАНИЯТА     
Гр. ..........................................
    
      
ПРЕДВАРИТЕЛНА ПАРТИДА (с измененията от май-юни 2024  става ЕЛЕКТРОННА ПАРТИДА)    
№ ............................
    
      
Открита на ................ г.
Определение № .................
Закрита на ................ г.
Определение № ..................

 

.

Съгласно чл. 83 от ЗКИР когато предвидените в закона изисквания не са налице, съдията по вписванията отказва вписване. Досежно съдържанието на отказа на съдията по вписванията също липсват изрични разпоредби. Нормата на чл. 87 от ЗКИР препраща към приложение на разпоредбите на глава четиридесет и девета "Общи правила" от Гражданския процесуален кодекс, която урежда охранителните производства. За тези производства според чл.540 от ГПК освен общите правила на ГПК се прилагат и правилата на исковото производство, с изключение на чл. 207 - 266 и чл. 303 - 388, сред които са текстовете на чл.236 ГПК и чл. 254 от ГПК, установяващи изискванията за съдържание на решение, съответно на определение. Следователно и препращащите норми на ЗКИР не налагат приложение на разпоредби от ГПК, визиращи изисквания за съдържание на съдебното решение и определение.
    Разпоредби, отнасящи се за съдържанието на акта на съдията по вписването, съответно на отказа не се съдържат и в подзаконовата уредба на реда, по който се извършва вписването, дадена в П. за вписванията. В глава Vа от правилника са предвидени разпоредби, касаещи отказа на съдията по вписване. Според чл.32а,ал.1 от ПВ в случай че записаният във входящия регистър акт не отговаря на изискванията на закона или е неподлежащ на вписване, съдията по вписванията се произнася с определение за отказ. Правната уредба на отказа на съдията по вписванията е нова - в сила е от 10.08.2004 г./Д.в.бр.69/06.08.2004 г./ и се отнася за реда и сроковете на отказа, но не и съдържанието му, съответно липсват изисквания за мотивиране.

    Вярно е, че в ПВп от 1997 липсва разпоредба за отказ на съдията по вписванията. Интересно, преди 2004 никога ли не е отказвал? В над 100-годишната история на поименната (персоналната) система?

Законодателят не е предвидил в законовата и подзаконова уредба правни норми за задължителното съдържание на актовете на съдията по вписванията, съответно за мотивиране на отказите, тъй като редът по който се осъществява вписването относно недвижими имоти се характеризира с установените изключително кратки срокове на производството - например според чл.9, ал.1 от ПВ вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, като актът се записва незабавно, в рамките на работния ден, в предназначения за това входящ регистър, а върху самия акт се нанасят номерът, под който е записан в регистъра, датата, както и томът и страницата на партидната книга, в която е нанесено вписването.

.

     Ах, това бързане! Заради него стават всички грешки. Според мен само молбата за вписване трябва да се запише в входящия регистър същия ден - да пази ред, както пише в ЗКИР:

Чл. 61. (2) В част "Б" се отбелязват:
1. молбата за вписване;
2. отказът на съдията по вписванията да разпореди вписване;
3. жалбата срещу отказа по т. 2.

Чл. 62. (2) В част "В" се отбелязват:
1. молбата за вписване;
2. отказът на съдията по вписванията да разпореди вписване;
3. жалбата срещу отказа по т. 2.

Чл. 63. (2) В част "Г" се отбелязват:
1. молбата за вписване;
2. отказът на съдията по вписванията да разпореди вписване;
3. жалбата срещу отказа по т. 2.

Чл. 64. (2) В част "В" се отбелязват:
1. молбата за вписване;
2. отказът на съдията по вписванията да разпореди вписване;
3. жалбата срещу отказа по т. 2.

.

       Молбата за вписване може да си пази ред точно както отказът на съдията по вписванията си го пази, та при отмяна от съда актът се счита за вписан от деня на отказа, а не от датата на отмяната на отказа. Така съдията ще може да си работи спокойно, дори ще може да даде указания за представяне на още документи, ако не са достатъчни - както е в Търговския регистър. Има начин да се уредят нещата с имотния регистър, но като че ли няма желание. (б.м. 16.06.2024)

. 

 .

Цялото определение на сайта на ВКС: https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type=ot-delo&id=40DDA39478075849C2257793005916FB
    -
    

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 194

 

гр. София 10.05.2010 г..

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Върховен касационен съд - второ гражданско отделение в закрито заседание на 22 април през две хиляди и десета година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

 ЗОЯ АТАНАСОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова

ч. гр.д. №  95 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от Н. П. Я. срещу определение от 16.10.2009 г. по гр.дело № 9464/2009 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 25.08.2009 г. на съдията по вписванията при АВ - П. Т. , с което е отказал да разпореди вписване на отказа от право на ползване в полза на молителката Н. П. Я. на осн. чл. 84 ЗННД, вр. чл. 3, ал. 1 от П. за вписванията. Жалбоподателката обосновава доводи за неправилност на обжалваното определение, като незаконосъобразно и необосновано.

В изложението към касационната частна жалба е поставен правния въпрос относно нищожността на отказа за вписване на съдията по вписванията, при липса на реквизитите - констативна част, мотиви и указания за възможността за обжалване на акта, съответно предвидения от закона срок за това, и правния въпрос по приложението на чл.84 от ЗННД и по-точно за валидната форма на декларация за отказ от вещно право на лица, които живеят в чужбина, които въпроси са от значение за точното прилагане на закона.

Настоящият състав на ВКС Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателката и съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Обжалваното определение следва да се допусне до касационно обжалване по поставените правни въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, поради това, че по същите не е налице практика на ВКС.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

С определение от 25.08.2009 г. съдията по вписванията при АВ е отказал да разпореди вписване на отказа от право на ползване в полза на жалбоподателката Н. П. Я.. Заверката на подписа на молителката в декларация за отказ от право на ползване върху имот, находящ се в България е била извършена от З. консулската служба при ГК на РБългария в Л. А. САЩ. Като е обсъдил разпоредбите на чл.112 от ЗС, чл.3,ал.1,чл.4, б."а" от П. за вписванията съдът е приел, че декларацията за отказ от право на ползване следва да е с нотариална заверка на подписа и е акт, който подлежи на вписване. Съдът е взел предвид разпоредбите на чл.84 от ЗННД и е приел, че консулът не разполага с правомощието да завери подписа на декларацията на жалбоподателката за отказ от право на ползване, поради което последният не е валиден акт, подлежащ на вписване.

Определението е правилно.

Настоящият съдебен състав преценява, че постановеният отказ от съдията по вписванията не е нищожен, независимо от липсата на мотиви в обжалваното определение. Правната уредба на института на вписването относно недвижимите имоти е уредена в ГПК, ЗКИР и в П. за вписванията. Съгласно разпоредбите на чл. 570,ал.1,пр.2-ро от ГПК вписванията, отбелязванията и заличаванията за имот се извършват по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията, в чийто район се намира имотът. Редът за издаване на актовете на съдията по вписванията и изискванията за съдържанието на същите не са уредени в ГПК в глава 54-та, в която са включени общите правила на нотариалните производства. В последните липсва и препраща норма, към приложение на текстовете от ГПК, установяващи изискванията, на които следва да отговаря съдържанието на решение и определение. Според чл. 236, ал. 2 от ГПК мотивите са към съдебното решение, а не част от него. Анализа на този текст налага извода, че липсата на мотиви не води до нищожност на съдебното решение. Следователно дори и по аналогия да се приеме приложение на текстовете от ГПК, относно изискванията за съдържанието на решението липсата на мотиви на определението на съдията по вписванията в конкретния случай не обосновава нищожност на същото.

Разпоредбите в Закона за кадастъра и имотния регистър, отнасящи се до режима на вписванията относно недвижимите имоти са текстовете в глава X -та от чл. 76 до чл. 87. В тях не са предвидени разпоредби за задължителното съдържание на акта на съдията по вписване, съответно за мотивирането му. Съгласно чл. 83 от ЗКИР когато предвидените в закона изисквания не са налице, съдията по вписванията отказва вписване. Досежно съдържанието на отказа на съдията по вписванията също липсват изрични разпоредби. Нормата на чл. 87 от ЗКИР препраща към приложение на разпоредбите на глава четиридесет и девета "Общи правила" от Гражданския процесуален кодекс, която урежда охранителните производства. За тези производства според чл.540 от ГПК освен общите правила на ГПК се прилагат и правилата на исковото производство, с изключение на чл. 207 - 266 и чл. 303 - 388, сред които са текстовете на чл.236 ГПК и чл. 254 от ГПК, установяващи изискванията за съдържание на решение, съответно на определение. Следователно и препращащите норми на ЗКИР не налагат приложение на разпоредби от ГПК, визиращи изисквания за съдържание на съдебното решение и определение.

Разпоредби, отнасящи се за съдържанието на акта на съдията по вписването, съответно на отказа не се съдържат и в подзаконовата уредба на реда, по който се извършва вписването, дадена в П. за вписванията. В глава Vа (пета, б.м.) от правилника са предвидени разпоредби, касаещи отказа на съдията по вписване. Според чл.32а,ал.1 от ПВ в случай че записаният във входящия регистър акт не отговаря на изискванията на закона или е неподлежащ на вписване, съдията по вписванията се произнася с определение за отказ. Правната уредба на отказа на съдията по вписванията е нова - в сила е от 10.08.2004 г./Д.в.бр.69/06.08.2004 г./ и се отнася за реда и сроковете на отказа, но не и съдържанието му, съответно липсват изисквания за мотивиране. Законодателят не е предвидил в законовата и подзаконова уредба правни норми за задължителното съдържание на актовете на съдията по вписванията, съответно за мотивиране на отказите, тъй като редът по който се осъществява вписването относно недвижими имоти се характеризира с установените изключително кратки срокове на производството - например според чл.9, ал.1 от ПВ вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, като актът се записва незабавно, в рамките на работния ден, в предназначения за това входящ регистър, а върху самия акт се нанасят номерът, под който е записан в регистъра, датата, както и томът и страницата на партидната книга, в която е нанесено вписването. Според чл.34, ал.3 от ПВ входящият регистър се приключва всеки ден с подписа на съдията по вписванията. Като взема предвид посочените съображения настоящият съдебен състав намира, че липсата на мотиви в определението на съдията по вписванията не налага извода за нищожност на отказа.

По правния въпрос по приложното поле на чл.84 от ЗННД и подлежи ли на вписване декларация за отказ от вещно право на ползване при извършена заверка на подписа от консулски представител на РБългария в чужбина въззивният съд правилно е приел, че в правомощията на консулските представители не е включена заверката на подпис на посочената декларация, тъй като последната подлежи на вписване.

Съгласно разпоредбите на чл. 84 от ЗННД българските дипломатически и консулски представители в чужбина могат да удостоверяват датата, съдържанието и подписите на частни документи, които не подлежат на вписване, верността на преписи и извлечения от документи, представени от български граждани и да съставят нотариални завещания на български граждани.

Според чл.4,б."в" от П. за вписванията актовете за отказване от вещни права върху недвижими имоти/ чл.100 от ЗС/подлежат на вписване. Разпоредбите на чл.100 от ЗС, към който препраща чл.111,ал.1 от ЗС се прилагат и за отказ от вещно право на ползване върху недвижим имот - т.е същият следва да се извърши в писмена форма с нотариална заверка на подписа и съответно да се впише. Посочената правна уредба налага извода, че за да е валиден отказа от право на ползване същият следва да е извършен в писмена форма с нотариална заверка на подписа на заявителя и съответно да е вписан. При наличие на тези предпоставки правото на ползване се погасява, тъй като е неотчуждимо. В разпоредбите на чл.84 от ЗННД ясно и изчерпателно са посочени правомощията на дипломатическите и консулските представители в чужбина като държавен орган относно удостоверяването на документи. Консулският представител в чужбина може да удостовери само датата, съдържанието и подписите на частни документи, които не подлежат на вписване, верността на преписи и извлечения от документи, представени от български граждани, и да съставят нотариални завещания на български граждани. Нотариалното завещание подлежи на вписване, но съставянето му изрично е предвидено в компетентността на консулския представител. Разпоредбите на чл. 84 от ЗННД са императивни, поради което за същите не се прилага разширително тълкуване.

Като взема предвид изложеното съдът намира, че декларацията за отказ от вещно право на ползване подлежи на вписване и за да породи правни последици отказа от право на ползване върху недвижим имот с оглед разпоредбите на чл. 84 от ЗННД извън правомощията на българските дипломатически и консулски представители в чужбина е удостоверяването на подписите на декларация, съдържаща изявление за такъв отказ.

При тези съображения съдът намира, че обжалваното определение следва да се потвърди.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

П. определение от 16.10.2009 г. по гр.дело № 9464/2009 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 25.08.2009 г. на съдията по вписванията при АВ - П. Т. , с което е отказал да разпореди вписване на отказа от право на ползване в полза на молителката Н. П. Я. на осн.чл.84 ЗННД, вр.чл.3,ал.1 от П. за вписване.

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:

   

 

Начало на блога

Това определение е част от съдебната практика по темата Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията

-