Измама с бързи кредити - Решение по гр. д. № 140/2012 г. на РС - Гоце Делчев
Това решение е част от Съдебна практика - гражданско производство
.
Казус. През 2007 частен лихвар дава 5000 лв на закъсало семейство с огромна лихва. Година по-късно, въпреки че плащат всеки месец по 350 лв, вече дължат 11 000 и лихварят купува жилището им, като успява да ги излъже, че уж прави нещо хубаво за осигуряване на плащанията по растящия им дълг. През 2010 лихварят продава апартамента, като ги оставя да живеят в него (не става ясно на какво основание). През 2012 семейството завеждат дело срещу лихваря на осн. чл. 27 вр. чл. 29 ЗЗД (измама). Решението по делото влиза в сила през 2013 (печелят; договорът от 2008 е унищожен). Продължават да живеят спокойно в апартамента още пет години. През 2018 обаче са сюрпризирани от иск по чл. 108 ЗС, предявен срещу тях от купувача по сделката през 2010. Първата инстанция уважава иска, втората го отхвърля, ВКС потвърждава решението на втората с Решение от 08.12.2020 по гр. д. № 3414/2019 на ВКС. Така окончателно си губят имота.
....
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Делото е образувано по предявен иск за унищожаване на едностранна упълномощителната сделка обективирана със съставено нотариално заверено пълномощно, поради въвеждане в заблуждение на упълномощителя К. Б. А. от гр.Г. Д., обл.Б. /втория ищец/, и в тази връзка обявяване на недействителност на договора за продажба сключен въз основа на това упълномощаване, в тази му част касаеща правата на упълномощителя, поради липса на надлежна представителна власт на упълномощения, както и унищожаване на същия договор за продажба в останалата му част, също поради измама, по отношение на втория прехвърлител Н. А. А. /първия ищец/.
Правно основание на предявения иск - чл.27 във вр. с чл.29 ал.1 и чл.32 ал.1 от ЗЗД и чл.42 ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.26 от ЗЗД.
В исковата молба двамата ищци твърдят, че между тях и ответника е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот с нотариален акт № 20 от 21.02.2008 г., с който собствения им жилищен имот, представляващ съпружеска имуществена общност, е продаден на ответника по делото, като сключването на договора е предхождано от нотариално заверено упълномощаване, с което втората ищца е упълномощила първия ищец да извърши цитираната продажба. Двамата ищци поддържат, че сключването на едностранната упълномощителна сделка е станало при въвеждане в заблуждение на упълномощителя - втората ищца, поради което същата е недействителна и в тази връзка претендират нейното унищожаване, като с оглед недействителността на упълномощаването и липсата на валидна представителна власт на упълномощения, искат да бъде обявена за недействителна и продажбената сделка, сключена въз основа на това упълномощаване. По отношение на същия договор в останалата му част касаеща правата на втория прехвърлител - Н. А. А., също претендират унищожаване поради измама - въвеждане в заблуждение на прехвърлителя относно последиците от сключения договор. В исковата молба ищците излагат фактология, според която ответника по делото А. Г. Р. е използвал договорености, произтичащи от сключен договор за заем през 2007 г. /във връзка с който заем същия е признат за виновен за престъпление по чл.252 ал.1 от НК/, за да въведе в заблуждение прехвърлителите относно действителните последици от сделката с жилището им, която същите са сключили с нотариалния акт от 21.02. 2008 г.
На ответника А. Г. Р. са изпратени препис от исковата молба с приложенията. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор, в който ответника оспорва предявения иск като твърди, че изложената в исковата молба фактическа обстановка не съответства на обективната истина. Оспорва твърденията на ищцовата страна относно условията, при които е предоставен твърдения заем в размер на 5 000 лева, както и останалите твърдения на ищците относно въвеждането им в заблуждение относно съдържанието и последиците от сключения договор. Излага твърдения, че процесното пълномощно, както и договора за продажба са сключени валидно и двамата ищци са били наясно с действията, които извършват и последиците от тях. Относно приключилото наказателно производство пред ОС - Б. ответника смята, че същото няма отношение към договореностите между страните по договора за продажба.
Като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните, във фактическо отношение съдът прие за установено следното.
Към месец февруари 2007 г. семейството на ищеца Н. А. било финансово затруднено, поради което същия се нуждаел от парични средства. Търсейки начин да осигури такива, ишеца А. осъществил контакт с ответника А. Г. Р., който към посочения период се занимавал с предоставяне на частни заеми /за тази си дейност по-късно същия е осъден за престъпление по чл.252 от НК по НОХД № /2011 г. на ОС - Б./. Двамата се договорили и ищеца получи от ответника сумата от 5 000 лева, на заем, като според данните по цитираното НОХ дело сумата била предоставена срещу задължение за заплащане на лихва в размер на 350 лева месечно. При този размер на лихвата, с времето кредита започнал да става непосилен за ищеца, а претенциите на ответника непрекъснато се променяли, като същия започнал да иска връщане на цялата заета сума, заедно с лихвите, която според него вече е била нараснала на 11 000 лева. Това поставило ищеца А. в крайно затруднено положение, поради което същия започнал да търси варианти за изход от ситуацията. Използвайки това състояние на ищеца, ответника Р. предложил да му осигури банков заем срещу ипотека на жилището му, със средствата от който ищеца да се издължи на ответника, а останалата сума да използва за себе си. Последвали редица срещи и разговори, както и посещения до банката от която ответника обещал да уреди заема, в резултат на което и притиснат от обстоятелствата ищеца се съгласил на предложения му от ответника вариант, с убеждението, че върху имота му ще бъде наложена ипотека и така той ще получи кредит от банката. Тъй като ответника нямал опит в материята касаеща сделки, ипотеки и банкови заеми, се доверил изцяло на ответника, като съмненията му били разсеяни от срещите и посещенията в клона на банката, от която се очаквал кредита, съвместно с ответника, който според уверенията му уреждал нещата, всичко което правело обещанията на ответника да изглеждат достатъчно сериозни. В резултат на всичко това и имайки убеждението, формирано от ответника Р., че се подготвят документи за ипотечен кредит, което налага и посещение при нотариус, на 21.02.2008 г. ищеца Н. А. бил заведен от ответника в нотариалната кантора на нотариус Ваня Бумбарова, където подписал представения му нотариален акт, който преди това му бил прочетен от нотариуса. Макар нотариалния акт да бил за продажба ищеца продължавал да бъде с убеждението, че всичко това се прави с цел да се вземе заем от банката срещу ипотека. Същия нотариален акт ищеца А. подписал в лично качество и в качеството на пълномощник на съпругата му К. А., която към този период се намирала в болница, където на същата дата подписала нотариално заверено пълномощно на съпруга й за сключване на сделката. Представите и убеждението на ищцата А. относно сделката която се сключва били напълно идентични с тези на ищеца Н. А., а именно че договора пред нотариуса се сключва за да може по този начин ищеца да получи банков заем срещу ипотека на жилището им. След
сключването на процесния договор за продажба, за който ищеца продължавал да смята, че се прави с единствената цел посредством него да се осигури банков заем, ответника продължил да поддържа у ищеца представата, че нещата се движат в посока отпускане на искания кредит. Поддържайки тази версия ответника започнал да иска от ищеца всеки месец да му заплаща суми, в размер първоначално на 240 лева, а в последствие на 350 лева, за които суми твърдял, че са вноски по ипотеката, което продължило до около средата на 2009 г. В намеренията и коректността на ответника, ищеца А. се усъмнил, когато поискал от него да му представи документ за сумите които му дава всеки месец на ръка, при което ответника му дал операционна бележка, която обаче била издадена от друга банка. За измамливите намерения на ответника във връзка с договора и това, че е бил подведен, ищеца А. окончателно се убедил след месец февруари 2010 г., когато разбрал, че жилището му е продадено от ответника Р. на трето лице, което заявило претенции към него. В тази връзка ищеца подал оплакване до органите на реда, по което било образувано наказателно производство, което приключило със споразумение, с което ответника Р. се признал за виновен в престъпление по чл.252 от НК. В рамките на наказателното производство проблема с продаденото жилище на ищеца не бил разрешен, поради което същия, заедно със съпругата му, са предявили настоящия иск.
Описаното от фактическа страна съдът прие за установено въз основа на представените по делото писмени доказателства, приобщеното НОХД № /2011 г. на ОС - Б., показанията на разпитаните свидетели и резултатите от изслушаните две съдебно-психологически експертизи, анализа на които сочи на осъществен фактически състав на гражданска измама по чл.29 от ЗЗД и обосновава извод за допустимост и основателност на предявените искове.
Искове са допустими, тъй като са депозирани от процесуално легитимирани страни имащи правен интерес от предявяването им и срещу надлежен ответник.
Разгледани по същество, съдът намира същите за основателни, поради следното
Съгласно нормата на чл.27 от ЗЗД унищожаеми са договорите, сключени при измама. Според чл.29 от ЗЗД измамата съставлява умишлено въвеждане на едната страна в заблуждение от съдоговарящия или от трето лице за да бъде мотивирана към сключване на определена правна сделка, т.е. за да е налице измама, необходимо е у договарящия да бъде създадена невярна представа, чрез изопачаване или премълчаване на действителността /"Гражданско право на НРБ - обща част, дял II"/. В този смисъл, една сделка е сключена под измама, ако сключващият е подведен умишлено от другата страна или от трети лица в заблуждение. Фактическият състав на измамата включва няколко предпоставки: първо - едната страна по сделката да е във заблуждение относно обстоятелствата, свързани със сделката и нейните последици, на второ място - заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна или от трето лице, и последно - сделката да е сключена, поради заблуждението, т.е. въвеждането в заблуждение на съконтрахента и сключването на сделката да са в причинна връзка.
В съдебната практика се приема /Решение № /2003г. по гр. д. № /02 г. II г. о. на ВКС/, че при измамата по чл.29 от ЗЗД невярната представа не се отнася до съдържанието на сключения договор. При измамата страната съзнава напълно какво е съдържанието на договора, който сключва, но тя действа под влиянието на невярната представа, че последиците на така сключения договор няма да настъпят /съществуващо право няма да се измени или погаси или субективно право няма да възникне или няма да бъде упражнено/ или ще настъпят други последици /страната ще получи нещо различно и т.н./. Или по друг начин казано една сделка е сключена при измама, когато върху волята на съконтрахента е въздействано така, че същия е поставен в заблуда относно действителните последици които ще възникнат, които последици ако договарящия е знаел, не би сключил сделката.
Разглеждания случай според съда е илюстрация именно на такава хипотеза на измама, при която двамата ищци са били мотивирани да сключат процесния договор за продажба на жилището им, чрез създаването от ответника на неверни представи за това, че присъщите последиците от този договор няма да настъпят и те няма да изгубят жилището си, а продажбата ще доведе до възможността ищците да получат банков заем чрез учредяване на ипотека върху имота им.
Съображенията за този извод са следните.
Преди всичко следва да се уточни, че в разглеждания случай, в доказателствено отношение не всички твърдения на ищците залегнали в исковата молба бяха подкрепени с достатъчно доказателства. Това е и обяснимо имайки предвид спецификата на измамата, както в нейния граждански така и наказателен аспект, при която въвеждането в заблуждение съзнателно се извършва в отсъствие на трети лица и без документални следи, което често лишава измамения от редица доказателствени възможности. Разбираем е и стремежа на част от свидетелите разпитани по делото към премълчаване на определени факти по случая, които явно са им известни, но не желаят да споделят, опасявайки се от това, че те ги правят в една или друга степен съпричастни към осъществяването на измамата. Независимо от това, в разглеждания случай данните събрани по делото дават достатъчно яснота относно сложилите се между страните отношения и обосновават еднозначен извод, че процесната сделка е осъществена при умишлено подвеждане на прехвърлителите в заблуждение относно последиците от нея.
На първо място, тъй като в случая ищеца Н. А. е всъщност страната която фактически е участвала в поредицата от уговорки с ответника, довели до сключване на атакувания договор, и неговата роля е определяща, в т.ч. и при опосредстваното формиране на волята на втория прехвърлител - съпругата му К. А., следва преди всичко да бъде преценено неговото поведение и формираните у него представи в рамките на договореностите с ответника, като задължително това следва да стане през призмата на съществувалите към процесния период заемни правоотношения между него и ответника, доколкото именно те са послужили като база за формирането и затвърждаването у ищеца на невярната представа относно последиците от сключения договор.
При оценката на поведението и действията на страните, следва да се има предвид и това, че изпадането в заблуждение е особено състояние, и формирането му е строго субективно като механизъм, поради което правните изводи за това има ли въвеждане в заблуждение и създаване на невярна представа, следва да изхождат освен от обективните факти сочещи на субективните представи и намерения на договарящите страни, и от правилата на формалната и житейската логика, преценени на плоскостта на конкретния случай с всичките му особености. Освен това при измамата, както вече се каза, въвеждането в заблуждение обикновенно се случва без участието на трети лица, и това е разбираемо, поради което за действителните намерения на страните следва да се съди и по редица странични на пръв поглед елементи, които строго погледнато са несъществени, но имат своето значение за изясняване на субективния елемент. В този смисъл опростената конструкция която застъпва ответника, а именно - че въвеждане в заблуждение в случая не може да има, тъй като ищеца е едно грамотно лице, с основно образование, което съзнателно е подписало нотариален акт за понятна за него сделка - покупко-продажба, би звучала логично, ако случая нямаше своя предистория и не беше свързан с други предходни взаимоотношения между същите страни, послужили като повод за подвеждането на ищеца за последиците от договора който е сключил /лично и като пълномощник на съпругата му/. В тази връзка не е спорно, а и се установява еднозначно от доказателствата по делото, че атакувания договор за продажба от 21.02.2008 г. е предхождан от дадан от ответника на ищеца частен заем в размер на 5 000 лева. Този заем и условията при които е предоставен, са съществен елемент от фактологията на случая, доколкото освен нормалното за едно заемно правоотношение, процесния заем е бил последван от неправомерни претенции от страна на ответника за заплащане на непосилни за ищеца лихви /случай на т.н. лихварство по см. на чл.252 от НК, за което отв.Р. е признат за виновен по НОХД № /2011 г. на ОС - Б./. Всичко това е поставило ищеца в положение, при което непрекъснато растящото задължение към ответника и липсата на възможности за плащане и изобщо на рационален изход от цялата ситуция, са го направили особено уязвим и податлив на манипулации. Горното съчетано с видимо не особено високия интелект на ищеца А., несъмнено е създало добра почва за лесното му въвеждане в заблуждение от страна на ответника Р. относно действителните последици от продажбата към която е бил подтикнат. При това ответника първо сам е довел ищеца до ситуация на висока задлъжнялост, съзнателно и целенасочено, след което умело е използвал даденостите на предизвиканата от него вече ситуация, за да го мотивира да му прехвърли собствеността върху жилището си, създадавайки у него невярната представа, че последиците от сключения договор ще са различни и сключването му няма да доведе като краен резултат до загубване на жилището му. За яснота тук следва да се отбележи, че в подобни хипотези не следва да се прави смешение между невъзможността на договарящия да формира воля по причини свързани с интелектуален дефицит или личностова патология, когато лицето формално се води дееспособно - хипотеза на чл.31 ал.1 от ЗЗД, и случаите на целенасочено изразена воля за сключване на сделка, но с невярна представа за последиците - чл.29 ал.1 от ЗЗД, какъвто случай е и настоящия. Поради това обстоятелствата относно интелекта и грамотността на ищеца, и способността му да разбира значението на продажбената сделка, не са от такова значение, от гледище на фактическия състав на измамата по чл.29 ал.1 от ЗЗД, доколкото, както се посочи по-горе, в случая ищеца е съзнавал какво е съдържанието на договора, който сключва, но е действал под влиянието на невярната, създадена умишлено от ответника представа, че последиците на така сключения договор няма да настъпят, а ще настъпят други такива. Такова впрочем е и твърдението на ищеца, който в исковата молба сочи, че е чул и разбрал съдържанието на прочетения му от нотариуса нотариален акт, но е действал под влияние на създадената вече у него невярна представа за последиците от този договор. От друга страна личните качества на ищеца, като интелект, грамотност, опитност и т. н. съвсем не са без значение, но в друг аспект, а именно от гледище на това доколко ищеца е могъл да бъде въведен в заблуждение по твърдяния начин, тъй като при една добра опитност, такава възможност може да бъде априори изключена. Случая съвсем не е такъв доколкото изхождайки от данните по делото за социалната принадлежност и статуса на ищеца, способността му да се ориентира в материята касаеща сделки, ипотеки и банкови заеми, в съчетание с изводите на вещото лице по изготвената съдебно-психологическа експертиза, които съда изцяло споделя, за това, че макар да няма спор относно дееспособността на ищеца, поведението на същия се характеризира с известен наивитет и сляпо приемане на авторитети, не може да има никакво съмнение, че по отношение на ищеца Н. А. са били налице всички предпоставки за лесното му въвеждане в заблуждение по описания начин. И ако към това се прибави създаденото и поддържано от ответника Р. положение на задлъжнялост и безизходица, което го е направило още по-податлив на манипулации, то ищеца Н. А. безспорно е бил удобен обект на измама, особено когато тя не е инцидентно провокирана, а резултат на планомерни и целенасочени във времето действия от страна ответника.
Останалите факти и съображенията, които наред с гореизложеното обосновават извода, че ищеца Н. А. е бил въведен в заблуждение от ответника Р., в резултат на което у него е създадена невярната представа, че последиците на така сключения договор за продажба няма да настъпят, са в няколко насоки.
На първо място, лишено от всякаква житейска логика е да се приеме, че ищеца А. се е съгласил да продаде единственото си жилище и да остави семейството си, а и това на сина му, на улицата, единствено заради дълг от 5 000 лева, а дори и той да е нараснал до 11 000 лева, каквито претенции е имал ответника. Ищеца А., както се установи не притежава друго жилище, средства или имоти със значителна стойност, поради което подобно действие граничи с абсурда. При това положение, извода който се налага, на фона на изяснените по-горе дадености на конкретната ситуация е, че такава сделка ищеца би могъл да осъществи само ако е бил подведен, че същинските последици от сключения договор няма да настъпят и семейството му няма да изгуби единственото си жилище. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото не беше изяснено в детайли с какви точно мотиви ответника е убедил ищеца да сключи процесния договора за продажба - дали с мотива, че продажбата ще бъде изцяло фиктивна и няма да промени фактическото положение, или че ответника временно ще получи собствеността за да осигури по този начин възможността за получаване на нужния на ищеца банков заем, или друго, което обаче не е от решаващо значение. От значение в случая, е че у ищеца е създадена невярната представа, че с договора няма да изгуби жилището си и именно тази представа го е мотивирала да сключи договора.
На следващо място, видно от съдържанието на съставения нотариален акт, с който е сключена процесната продажба, продажната цена по договора е 13 000 лева, като няма данни /още по-малко писмен документ/, а и не се твърди, действителната продажна цена да е била друга и тя да е разплатена. При това положение лишено от здрав разум е, ищеца да се е съгласил да продаде на ответника жилището си за сумата от 13 000 лева, при положение, че действителната пазарна стойност на същото е 62 370 лева, според приложената по делото експертна оценка, която съда приема за меродавна. Още повече като се има предвид крайно затрудненото му финансово положение към посочения период и належащата нужда от парични средства, както за погасяването на заема към ответника, така и за нормалното преживяване на семейството му. Следователно целта на сделката в представите на ищеца, които ответника е изградил, е била съвсем различна и тя не е била договора да произведе присъщите му последици. Горното отново идва да покаже, че ищеца е сключил процесния договор, под въздействието на създадената у него невярна представа, че последиците на така сключения договор за продажба няма да настъпят.
Това, че в представите на ищеца целта на договора не е била жилището му действително да бъде отчуждено, личи и от друго. В исковата молба ищеца не твърди цената от 13 000 лева посочена в договора, да му е била заплатена от ответника в качеството на купувач /макар в нотариалния акт да е записано друго/. Ответника в хода на производството също не излага твърдения да е заплащал такава продажна цена и изобщо да е давал някакви пари на ищеца. В случай че продажната цена по договора /независимо от нейния размер/ беше заплатена и получена от ищеца, това би натежало в подкрепа на тезата, че сделката е сключена нормално, при съзнаване от страна на ищеца на действителните последици от нея, свеждащи се до това, че срещу имота си той получава съответна парична сума, а не под влияние на неверни представи. Такова твърдение за плащане обаче няма, в т.ч. от ответника, който случайно или не подминава това обстоятелство, но в крайна сметка не твърди да е заплащал нещо на ищеца, нито да е прихващал със суми по заема. Ако пък е налице прихващане, това опровергава твърдението на ответника, че заема няма пряко отношение към продажбата. Няма логика ищеца да е договарял при вярна представа, че срещу съответна сума като краен резултат действително и окончателно ще се лиши от собствеността на жилището си, а същевременно да не е получил и да не е имал претенциите да получи продажната цена, което показва, че представите му за последиците от договора са били други. Горното потвърждава, че волеизявлението на ищеца за покупко-продажба е направено при невярна представа относно последиците на договора. Ищеца не е получил и не е претендирал да получи от ответника посочената в договора продажна цена, защото е имал съзнание и представи, че посредством договора който сключва ще получи възможността да си осигури, с помощта на ответника, нужния му паричен заем, а не представата и съзнанието за това, че отчуждава окончателно и безвъзвратно имота си срещу сумата от 13 000 лева. Освен това, и след сключването на договора за продажба, ответника е продължил да поддържа заблуждението у ищеца относно действителните последици от този договор, като е продължавал да изисква от него заплащането на месечни вноски, за които е твърдял, че са вноски по ипотеката, учредена уж в полза на ищеца, до момента в който ищеца е осъзнал, че всъщност е станал обект на измама и представите които му е създал ответника относно последиците от договора, са неверни.
Във връзка с последното и с оглед възражението на ответника относно спазването на срока по чл.32 ал.2 от ЗЗД, за пълнота следва да се отбележи, че съгласно цитираната разпоредба погасителна давност по отношение на правото на иск в случаите на грешка или измама, започва да тече от деня, в който грешката или измамата са били открити. Данните по делото в случая сочат, че ищеца Н. А. е бил под влияние на невярната представа за последиците от продажбата до около м.юни 2009 г., показателен за което е факта, че до тогава същия е продължавал да заплаща на ответника месечно парични суми, имайки съзнанието, че с това погасява заем към банката, каквото заблуждение е продължавал да поддържа у него ответника. Едва след този период у ищеца са се породили съмнения и в последствие същия е разбрал, че е жертва на измама от страна на ответника, след което - през 2010 г., ищеца е депозирал и официално оплакване до органите на реда. Следователно тригодишния давностен срок по чл.32 ал.2 от ЗЗД за упражняване на правото на иск за унищожаване е спазен и това право на ищеца е надлежно и своевременно упражнено.
По отношение на умисъл на ответника за въвеждане в заблуждение, не може да има съмнение, че ответника Р. съзнателно и целенасочено е формирал у ищеца Н. А. погрешната представа за това, че последиците от сключената продажба в действителност няма да настъпят, възползвайки се от неопитността и наивитета на последния, както и от положението му на задлъжнялост и безизходица, което самия той е предизвикал. В този смисъл данните по делото сочат на едно планомерно и целенасочено поведение на ответника, с всички присъщи на измамата елементи на изобретателност, предлагане на удобен и примамлив за измамения, с оглед моментното му състояние, вариант за изход от затрудненото му положение, всичко което е довело до спечелване на доверието, притъпяване на вниманието и отпадане на нормалните при подобни случаи съмнения и резерви у ищеца.
Не на последно място, следва да се отбележи и друго. Факта че в рамките на образуваното срещу ответника Р. наказателно производство същия се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.252 ал.1 от НК, действително не е от решаващо значение за преценката на съда по настоящото дело, което касае гражданскоправен състав на измама по чл.29 от ЗЗД. В тази връзка съда не се наема да коментира налице ли е престъпен елемент в поведението ответника, а и няма право в рамките на настоящото производство, макар данните по делото да са доста показателни. От друга страна, имайки предвид спецификата и особеностите на гражданската измама по чл.29 от ЗЗД, преценката по настоящото дело изисква да бъдат взети под внимание всички факти и обстоятелства имащи отношение към процесния случай. В този смисъл факта на извършеното от ответника към посочения период престъпление по чл.252 ал.1 от НК, и то срещу повече от едно лице, не може да бъде напълно пренебрегнат, доколкото той, малко или много е показателен за нагласите на ответника за противоправно обогатяване, което неправомерно обогатяване е идентично с обогатяването, което невинаги, но често се цели и при гражданската измама по чл.29 от ЗЗД. Всичко това показва една характерна линия на поведение, която наред с останалото затвърждава изводите на съда за налично измамливо намерение у ответника и в разглеждания случай, което е било реализирано и е довело като краен резултат до сключения договор за продажба на имота на ищеца.
Изводите на съда относно формираните у ищеца Н. А. невярни представи, които като резултат са го мотивирали да сключи процесния договор, се потвърждават изцяло и от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-психологическа експертиза относно личностовите особености на ищеца Н. А., неговото моментното състояние към релевантния за спора период и механизма на възприемане и формиране на представите му за случващото се. В тази връзка съда възприема изцяло експертното заключение, което намира за компетентно, задълбочено и напълно кореспондиращо с фактите по случая, като изцяло споделя изводите на вещото лице, които бяха изчерпателно развити и аргументирани в съдебно заседание, поради което не се нуждаят от допълнителен коментар.
С оглед на всичко изложено до тук, са налице законовите предпоставки процесния договор за продажба от 21.02.2008 г. да бъде унищожен като сключен при измама по отношение на прехвърлителя Н. А. А., който е бил въведен в заблуждение от пробретателя по договора - ответника А. Р., относно последиците от сключения договор. Поради това иска в тази му част касаеща правата на ищеца Н. А. е основателен и следва да бъде уважен.
Всички изложени до тук съображения за унищожаемост на процесния договор за продажба важат с пълна сила и по отношение на упълномощителната сделка обективирана със съставено нотариално заверено пълномощно от 21.02.2008 г., с което втората ищца К. Б. А. е оправомощила съпруга си Н. А. да извърши процесната разпоредителна сделка със съсобствения им недвижим имот. Единствената разлика в случая се свежда до механизма по който е въведена в заблуждение ищцата, доколкото това е станало опосредсвано, чрез съпруга й Н. А.. От данните по делото, в т.ч. и заключението на съдебно-психологическа експертиза, се установява, че ищцата К. А. е формирала представите си за сделката изцяло въз основа на информацията която й е била предавана от съпруга й Н. А., който реално е участвал в поредицата от уговорки с ответника, довели до сключване на атакувания договор. Следователно при овластяването ищцата е била изцяло под влияние на същата невярна представа за правните последици от договора, която ответника е формирал преди това у съпруга й Н. А., а последния е пренесъл в съзнанието на съпругата си. Т.е. ищцата е въведена в заблуждение от ответника със същите мотиви, но непряко, а посредством съпруга й Н. А. и е извършила упълномощаването при същата невярна представа, създадена и поддържана от ответника.
Предвид на това и доколкото по отношение на действителността на едностранните сделки, каквато е и настоящащата, са приложими общите правила за унищожаемост на договорите - чл.44 от ЗЗД, иска за унищожаване на сключената от ищцата едностранна упълномощителната сделка обективирана в процесното нотариално заверено пълномощно, поради въвеждане в заблуждение, също е основателен и следва да бъде уважен.
Основателността на този иск от своя страна води до основателност и на иска с правно основание чл.42 ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.26 ал.1 от ЗЗД за обявяване на недействителност на договора за продажба сключен въз основа на това упълномощаване, в частта му касаеща правата на упълномощителя К. А., поради липса на надлежна представителна власт на упълномощения. В случая е налице т.н. висяща недействителност на разпоредителната сделка, при която правните действия са извършени без валидна представителна власт и поради това не могат да породят целените правни последици, освен ако не бъдат потвърдени от представлявания - лицето, от чието име е сключена сделката.
Отделно от това следва да се има предвид, че в случая се касае разпоредителна сделка с имот, който представлява съпружеска имуществена общност на двамата ищци, и като такъв е неделим. При това положение по общо правило валидно разпореждане с него може да се извърши само съвместно от двамата съпрузи - чл.22 ал.1 от СК. В този смисъл, при недействителност на разпореждането дори и само по отношение на единия от съпрузите прехвърлители, договора няма да произведе правно действие, тъй като ще е налице разпореждане с невъзможен предмет - чл.26 ал.2 от ЗЗД. Доколкото обаче ищците не са заявили такова искане, а съда не разполага с възможност да променя правното съдържание на претенцията, по този въпрос не се дължи произнасяне.
С оглед на всичко казано до тук, предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
Относно доводите и възраженията на ответника срещу исковете, съдът намира същите за неоснователни, по изложените до тук съображения, като счита, че те намират своя отговор в изложението, поради което не се нуждаят от допълнително обсъждане.
С оглед изхода на спора, направените по настоящото дело съдебни и деловодни разноски за заплащане на държавна такса за образуване на делото, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, следва да бъдат възложени на ответника, съобразно разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл.27 във вр. с чл.29 ал.1 от ЗЗД, чл.32 ал.1 ЗЗД и чл.42 ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.26 ЗЗД, съдът
Р Е Ш И:
УНИЩОЖАВА на основание чл.27 във вр. с чл.29 ал.1 от ЗЗД едностранната упълномощителна сделка по пълномощно рег.№ /21.02.2008 г., заверено от помощник нотариус Милена Кацарова при нотариус В Б с район на действие съдебният район на РС - Г. Д., с което К. Б. А. от гр.Г. Д. обл.Б., с ЕГН * упълномощава Н. А. А. от същия град, с ЕГН * да продаде на А. Г. Р. от гр.Г. Д. обл.Б. съсобствения им недвижим имот, представляващ съпружеска имуществена общност, а именно - СГРАДА с идентификатор , с административен адрес: гр.Г. Д., ул.„Д." № 1., със застроена площ от 70 квадратни метра, брой етажи 2, предназначение - ЖИЛИЩНА СГРАДА-ЕДНОФАМИЛНА, застроена в поземлен имот с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Г. Д., общ.Г. Д., обл.Б., одобрени със Заповед № /02.10.2009 г. на Изпълнителния Д. на АГКК, който недвижим имот съгласно Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № , том., рег. № , дело /2008 г. по описа на нотариус Ваня Бумбарова с район на действиe съдебният район на РС - Г. Д., представлява ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с разгърната застроена площ от 152 /сто петдесет и два/ кв. метра, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху държавен УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - парцел І /първи/, заснет като имот с планоснимачен номер 2956 /две хиляди деветстотин петдесет и шест/ от квартал 207 /двеста и седми/ по плана на гр.Г. Д., обл.Б., одобрен със заповед № 32/1992 г. на кмета на Общината, при съседи по скица: от изток - улица, от запад - край на регулация, от север - УПИ ІІ и от юг - УПИ V, като сключена при измама по отношение на упълномощителя К. Б. А..
ОБЯВЯВА за недействителен на основание чл.42 ал.2 от ЗЗД договора за покупко продажба на недвижим имот сключен с нотариален акт № , том. , рег. № , дело /2008 г. по описа на нотариус В Б с район на действиe съдебният район на РС - Г. Д., с който Н. А. А. с ЕГН * и К. Б. А. с ЕГН * продават на А. Г. Р. с ЕГН * собствения им недвижим имот представляващ съпружеска имуществена общност, а именно - СГРАДА с идентификатор , с административен адрес: гр.Г. Д., ул.„Д." № 1., със застроена площ от 70 квадратни метра, брой етажи 2, предназначение - ЖИЛИЩНА СГРАДА-ЕДНОФАМИЛНА, застроена в поземлен имот с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Г. Д., общ.Г. Д., обл.Б., одобрени със Заповед № / г. на Изпълнителния Д. на АГКК, който недвижим имот съгласно Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № , том., рег. № , дело /2008 г. по описа на нотариус В Б с район на действиe съдебният район на РС - Г. Д., представлява ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с разгърната застроена площ от 152 /сто петдесет и два/ кв. метра, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху държавен УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - парцел І /първи/, заснет като имот с планоснимачен номер 2956 /две хиляди деветстотин петдесет и шест/ от квартал // по плана на гр.Г. Д., обл.Б., одобрен със заповед № / г. на кмета на Общината, при съседи по скица: от изток - улица, от запад - край на регулация, от север - УПИ ІІ и от юг - УПИ V, по отношение правата на прехвърлителя К. Б. А., поради сключване на договора при липса на надлежна представителна власт на пълномощника Н. А. А..
УНИЩОЖАВА на основание чл.27 във вр. с чл.29 ал.1 от ЗЗД договора за покупко продажба на недвижим имот сключен с нотариален акт № , том., рег. № , дело /2008 г. по описа на нотариус В Б с район на действиe съдебният район на РС - Г. Д., с който Н. А. А. с ЕГН * и К. Б. А. с ЕГН * продават на А. Г. Р. с ЕГН * собствения им недвижим имот представляващ съпружеска имуществена общност, а именно - СГРАДА с идентификатор , с административен адрес: гр.Г. Д., улица „Д." № 1., със застроена площ от 70 квадратни метра, брой етажи 2, предназначение - ЖИЛИЩНА СГРАДА-ЕДНОФАМИЛНА, застроена в поземлен имот с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Г. Д., общ.Г. Д., обл.Б., одобрени със Заповед № / г. на Изпълнителния Д. на АГКК, който недвижим имот съгласно Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № , том. , рег. № , дело / г. по описа на нотариус В Б с район на действиe съдебният район на РС - Г. Д., представлява ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с разгърната застроена площ от 152 /сто петдесет и два/ кв. метра, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху държавен УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - парцел І /първи/, заснет като имот с планоснимачен номер 2956 /две хиляди деветстотин петдесет и шест/ от квартал 207 /двеста и седми/ по плана на гр.Г. Д., обл.Б., одобрен със заповед № / г. на кмета на Общината, при съседи по скица: от изток - улица, от запад - край на регулация, от север - УПИ ІІ и от юг - УПИ V, по отношение правата на прехвърлителя Н. А. А., като сключен при измама по отношение на същия прехвърлител.
ОСЪЖДА ответника А. Г. Р. от гр.Г.Д., обл.Б., с ЕГН * да заплати на ищците Н. А. А. с ЕГН * и К. Б. А. с ЕГН *, двамата от същия град, сторените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 221.11 лева внесена държавна такса, 500 лева адвокатско възнаграждение, 20 лева разноски за свидетели и 370 лева разноски за вещо лице.
Решението на съда може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд гр.Б. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Казус. През 2007 частен лихвар дава 5000 лв на закъсало семейство с огромна лихва. Година по-късно, въпреки че плащат всеки месец по 350 лв, вече дължат 11 000 и лихварят купува жилището им, като успява да ги излъже, че уж прави нещо хубаво за осигуряване на плащанията по растящия им дълг. През 2010 лихварят продава апартамента, като ги оставя да живеят в него (не става ясно на какво основание). През 2012 семейството завеждат дело срещу лихваря на осн. чл. 27 вр. чл. 29 ЗЗД (измама). Решението по делото влиза в сила през 2013 (печелят; договорът от 2008 е унищожен). Продължават да живеят спокойно в апартамента още пет години. През 2018 обаче са сюрпризирани от иск по чл. 108 ЗС, предявен срещу тях от купувача по сделката през 2010. Първата инстанция уважава иска, втората го отхвърля, ВКС потвърждава решението на втората с Решение от 08.12.2020 по гр. д. № 3414/2019 на ВКС http://softisbg.com/dannies_blog/-08122020-34142019.html
....
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Делото е образувано по предявен иск за унищожаване на едностранна упълномощителната сделка обективирана със съставено нотариално заверено пълномощно, поради въвеждане в заблуждение на упълномощителя К. Б. А. от гр.Г. Д., обл.Б. /втория ищец/, и в тази връзка обявяване на недействителност на договора за продажба сключен въз основа на това упълномощаване, в тази му част касаеща правата на упълномощителя, поради липса на надлежна представителна власт на упълномощения, както и унищожаване на същия договор за продажба в останалата му част, също поради измама, по отношение на втория прехвърлител Н. А. А. /първия ищец/.
Правно основание на предявения иск - чл.27 във вр. с чл.29 ал.1 и чл.32 ал.1 от ЗЗД и чл.42 ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.26 от ЗЗД.
В исковата молба двамата ищци твърдят, че между тях и ответника е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот с нотариален акт № 20 от 21.02.2008 г., с който собствения им жилищен имот, представляващ съпружеска имуществена общност, е продаден на ответника по делото, като сключването на договора е предхождано от нотариално заверено упълномощаване, с което втората ищца е упълномощила първия ищец да извърши цитираната продажба. Двамата ищци поддържат, че сключването на едностранната упълномощителна сделка е станало при въвеждане в заблуждение на упълномощителя - втората ищца, поради което същата е недействителна и в тази връзка претендират нейното унищожаване, като с оглед недействителността на упълномощаването и липсата на валидна представителна власт на упълномощения, искат да бъде обявена за недействителна и продажбената сделка, сключена въз основа на това упълномощаване. По отношение на същия договор в останалата му част касаеща правата на втория прехвърлител - Н. А. А., също претендират унищожаване поради измама - въвеждане в заблуждение на прехвърлителя относно последиците от сключения договор. В исковата молба ищците излагат фактология, според която ответника по делото А. Г. Р. е използвал договорености, произтичащи от сключен договор за заем през 2007 г. /във връзка с който заем същия е признат за виновен за престъпление по чл.252 ал.1 от НК/, за да въведе в заблуждение прехвърлителите относно действителните последици от сделката с жилището им, която същите са сключили с нотариалния акт от 21.02. 2008 г.
На ответника А. Г. Р. са изпратени препис от исковата молба с приложенията. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор, в който ответника оспорва предявения иск като твърди, че изложената в исковата молба фактическа обстановка не съответства на обективната истина. Оспорва твърденията на ищцовата страна относно условията, при които е предоставен твърдения заем в размер на 5 000 лева, както и останалите твърдения на ищците относно въвеждането им в заблуждение относно съдържанието и последиците от сключения договор. Излага твърдения, че процесното пълномощно, както и договора за продажба са сключени валидно и двамата ищци са били наясно с действията, които извършват и последиците от тях. Относно приключилото наказателно производство пред ОС - Б. ответника смята, че същото няма отношение към договореностите между страните по договора за продажба.
Като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните, във фактическо отношение съдът прие за установено следното.
Към месец февруари 2007 г. семейството на ищеца Н. А. било финансово затруднено, поради което същия се нуждаел от парични средства. Търсейки начин да осигури такива, ишеца А. осъществил контакт с ответника А. Г. Р., който към посочения период се занимавал с предоставяне на частни заеми /за тази си дейност по-късно същия е осъден за престъпление по чл.252 от НК по НОХД № /2011 г. на ОС - Б./. Двамата се договорили и ищеца получи от ответника сумата от 5 000 лева, на заем, като според данните по цитираното НОХ дело сумата била предоставена срещу задължение за заплащане на лихва в размер на 350 лева месечно. При този размер на лихвата, с времето кредита започнал да става непосилен за ищеца, а претенциите на ответника непрекъснато се променяли, като същия започнал да иска връщане на цялата заета сума, заедно с лихвите, която според него вече е била нараснала на 11 000 лева. Това поставило ищеца А. в крайно затруднено положение, поради което същия започнал да търси варианти за изход от ситуацията. Използвайки това състояние на ищеца, ответника Р. предложил да му осигури банков заем срещу ипотека на жилището му, със средствата от който ищеца да се издължи на ответника, а останалата сума да използва за себе си. Последвали редица срещи и разговори, както и посещения до банката от която ответника обещал да уреди заема, в резултат на което и притиснат от обстоятелствата ищеца се съгласил на предложения му от ответника вариант, с убеждението, че върху имота му ще бъде наложена ипотека и така той ще получи кредит от банката. Тъй като ответника нямал опит в материята касаеща сделки, ипотеки и банкови заеми, се доверил изцяло на ответника, като съмненията му били разсеяни от срещите и посещенията в клона на банката, от която се очаквал кредита, съвместно с ответника, който според уверенията му уреждал нещата, всичко което правело обещанията на ответника да изглеждат достатъчно сериозни. В резултат на всичко това и имайки убеждението, формирано от ответника Р., че се подготвят документи за ипотечен кредит, което налага и посещение при нотариус, на 21.02.2008 г. ищеца Н. А. бил заведен от ответника в нотариалната кантора на нотариус Ваня Бумбарова, където подписал представения му нотариален акт, който преди това му бил прочетен от нотариуса. Макар нотариалния акт да бил за продажба ищеца продължавал да бъде с убеждението, че всичко това се прави с цел да се вземе заем от банката срещу ипотека. Същия нотариален акт ищеца А. подписал в лично качество и в качеството на пълномощник на съпругата му К. А., която към този период се намирала в болница, където на същата дата подписала нотариално заверено пълномощно на съпруга й за сключване на сделката. Представите и убеждението на ищцата А. относно сделката която се сключва били напълно идентични с тези на ищеца Н. А., а именно че договора пред нотариуса се сключва за да може по този начин ищеца да получи банков заем срещу ипотека на жилището им. След
сключването на процесния договор за продажба, за който ищеца продължавал да смята, че се прави с единствената цел посредством него да се осигури банков заем, ответника продължил да поддържа у ищеца представата, че нещата се движат в посока отпускане на искания кредит. Поддържайки тази версия ответника започнал да иска от ищеца всеки месец да му заплаща суми, в размер първоначално на 240 лева, а в последствие на 350 лева, за които суми твърдял, че са вноски по ипотеката, което продължило до около средата на 2009 г. В намеренията и коректността на ответника, ищеца А. се усъмнил, когато поискал от него да му представи документ за сумите които му дава всеки месец на ръка, при което ответника му дал операционна бележка, която обаче била издадена от друга банка. За измамливите намерения на ответника във връзка с договора и това, че е бил подведен, ищеца А. окончателно се убедил след месец февруари 2010 г., когато разбрал, че жилището му е продадено от ответника Р. на трето лице, което заявило претенции към него. В тази връзка ищеца подал оплакване до органите на реда, по което било образувано наказателно производство, което приключило със споразумение, с което ответника Р. се признал за виновен в престъпление по чл.252 от НК. В рамките на наказателното производство проблема с продаденото жилище на ищеца не бил разрешен, поради което същия, заедно със съпругата му, са предявили настоящия иск.
Описаното от фактическа страна съдът прие за установено въз основа на представените по делото писмени доказателства, приобщеното НОХД № /2011 г. на ОС - Б., показанията на разпитаните свидетели и резултатите от изслушаните две съдебно-психологически експертизи, анализа на които сочи на осъществен фактически състав на гражданска измама по чл.29 от ЗЗД и обосновава извод за допустимост и основателност на предявените искове.
Искове са допустими, тъй като са депозирани от процесуално легитимирани страни имащи правен интерес от предявяването им и срещу надлежен ответник.
Разгледани по същество, съдът намира същите за основателни, поради следното
Съгласно нормата на чл.27 от ЗЗД унищожаеми са договорите, сключени при измама. Според чл.29 от ЗЗД измамата съставлява умишлено въвеждане на едната страна в заблуждение от съдоговарящия или от трето лице за да бъде мотивирана към сключване на определена правна сделка, т.е. за да е налице измама, необходимо е у договарящия да бъде създадена невярна представа, чрез изопачаване или премълчаване на действителността /"Гражданско право на НРБ - обща част, дял II"/. В този смисъл, една сделка е сключена под измама, ако сключващият е подведен умишлено от другата страна или от трети лица в заблуждение. Фактическият състав на измамата включва няколко предпоставки: първо - едната страна по сделката да е във заблуждение относно обстоятелствата, свързани със сделката и нейните последици, на второ място - заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна или от трето лице, и последно - сделката да е сключена, поради заблуждението, т.е. въвеждането в заблуждение на съконтрахента и сключването на сделката да са в причинна връзка.
В съдебната практика се приема /Решение № /2003г. по гр. д. № /02 г. II г. о. на ВКС/, че при измамата по чл.29 от ЗЗД невярната представа не се отнася до съдържанието на сключения договор. При измамата страната съзнава напълно какво е съдържанието на договора, който сключва, но тя действа под влиянието на невярната представа, че последиците на така сключения договор няма да настъпят /съществуващо право няма да се измени или погаси или субективно право няма да възникне или няма да бъде упражнено/ или ще настъпят други последици /страната ще получи нещо различно и т.н./. Или по друг начин казано една сделка е сключена при измама, когато върху волята на съконтрахента е въздействано така, че същия е поставен в заблуда относно действителните последици които ще възникнат, които последици ако договарящия е знаел, не би сключил сделката.
Разглеждания случай според съда е илюстрация именно на такава хипотеза на измама, при която двамата ищци са били мотивирани да сключат процесния договор за продажба на жилището им, чрез създаването от ответника на неверни представи за това, че присъщите последиците от този договор няма да настъпят и те няма да изгубят жилището си, а продажбата ще доведе до възможността ищците да получат банков заем чрез учредяване на ипотека върху имота им.
Съображенията за този извод са следните.
Преди всичко следва да се уточни, че в разглеждания случай, в доказателствено отношение не всички твърдения на ищците залегнали в исковата молба бяха подкрепени с достатъчно доказателства. Това е и обяснимо имайки предвид спецификата на измамата, както в нейния граждански така и наказателен аспект, при която въвеждането в заблуждение съзнателно се извършва в отсъствие на трети лица и без документални следи, което често лишава измамения от редица доказателствени възможности. Разбираем е и стремежа на част от свидетелите разпитани по делото към премълчаване на определени факти по случая, които явно са им известни, но не желаят да споделят, опасявайки се от това, че те ги правят в една или друга степен съпричастни към осъществяването на измамата. Независимо от това, в разглеждания случай данните събрани по делото дават достатъчно яснота относно сложилите се между страните отношения и обосновават еднозначен извод, че процесната сделка е осъществена при умишлено подвеждане на прехвърлителите в заблуждение относно последиците от нея.
На първо място, тъй като в случая ищеца Н. А. е всъщност страната която фактически е участвала в поредицата от уговорки с ответника, довели до сключване на атакувания договор, и неговата роля е определяща, в т.ч. и при опосредстваното формиране на волята на втория прехвърлител - съпругата му К. А., следва преди всичко да бъде преценено неговото поведение и формираните у него представи в рамките на договореностите с ответника, като задължително това следва да стане през призмата на съществувалите към процесния период заемни правоотношения между него и ответника, доколкото именно те са послужили като база за формирането и затвърждаването у ищеца на невярната представа относно последиците от сключения договор.
При оценката на поведението и действията на страните, следва да се има предвид и това, че изпадането в заблуждение е особено състояние, и формирането му е строго субективно като механизъм, поради което правните изводи за това има ли въвеждане в заблуждение и създаване на невярна представа, следва да изхождат освен от обективните факти сочещи на субективните представи и намерения на договарящите страни, и от правилата на формалната и житейската логика, преценени на плоскостта на конкретния случай с всичките му особености. Освен това при измамата, както вече се каза, въвеждането в заблуждение обикновенно се случва без участието на трети лица, и това е разбираемо, поради което за действителните намерения на страните следва да се съди и по редица странични на пръв поглед елементи, които строго погледнато са несъществени, но имат своето значение за изясняване на субективния елемент. В този смисъл опростената конструкция която застъпва ответника, а именно - че въвеждане в заблуждение в случая не може да има, тъй като ищеца е едно грамотно лице, с основно образование, което съзнателно е подписало нотариален акт за понятна за него сделка - покупко-продажба, би звучала логично, ако случая нямаше своя предистория и не беше свързан с други предходни взаимоотношения между същите страни, послужили като повод за подвеждането на ищеца за последиците от договора който е сключил /лично и като пълномощник на съпругата му/. В тази връзка не е спорно, а и се установява еднозначно от доказателствата по делото, че атакувания договор за продажба от 21.02.2008 г. е предхождан от дадан от ответника на ищеца частен заем в размер на 5 000 лева. Този заем и условията при които е предоставен, са съществен елемент от фактологията на случая, доколкото освен нормалното за едно заемно правоотношение, процесния заем е бил последван от неправомерни претенции от страна на ответника за заплащане на непосилни за ищеца лихви /случай на т.н. лихварство по см. на чл.252 от НК, за което отв.Р. е признат за виновен по НОХД № /2011 г. на ОС - Б./. Всичко това е поставило ищеца в положение, при което непрекъснато растящото задължение към ответника и липсата на възможности за плащане и изобщо на рационален изход от цялата ситуция, са го направили особено уязвим и податлив на манипулации. Горното съчетано с видимо не особено високия интелект на ищеца А., несъмнено е създало добра почва за лесното му въвеждане в заблуждение от страна на ответника Р. относно действителните последици от продажбата към която е бил подтикнат. При това ответника първо сам е довел ищеца до ситуация на висока задлъжнялост, съзнателно и целенасочено, след което умело е използвал даденостите на предизвиканата от него вече ситуация, за да го мотивира да му прехвърли собствеността върху жилището си, създадавайки у него невярната представа, че последиците от сключения договор ще са различни и сключването му няма да доведе като краен резултат до загубване на жилището му. За яснота тук следва да се отбележи, че в подобни хипотези не следва да се прави смешение между невъзможността на договарящия да формира воля по причини свързани с интелектуален дефицит или личностова патология, когато лицето формално се води дееспособно - хипотеза на чл.31 ал.1 от ЗЗД, и случаите на целенасочено изразена воля за сключване на сделка, но с невярна представа за последиците - чл.29 ал.1 от ЗЗД, какъвто случай е и настоящия. Поради това обстоятелствата относно интелекта и грамотността на ищеца, и способността му да разбира значението на продажбената сделка, не са от такова значение, от гледище на фактическия състав на измамата по чл.29 ал.1 от ЗЗД, доколкото, както се посочи по-горе, в случая ищеца е съзнавал какво е съдържанието на договора, който сключва, но е действал под влиянието на невярната, създадена умишлено от ответника представа, че последиците на така сключения договор няма да настъпят, а ще настъпят други такива. Такова впрочем е и твърдението на ищеца, който в исковата молба сочи, че е чул и разбрал съдържанието на прочетения му от нотариуса нотариален акт, но е действал под влияние на създадената вече у него невярна представа за последиците от този договор. От друга страна личните качества на ищеца, като интелект, грамотност, опитност и т. н. съвсем не са без значение, но в друг аспект, а именно от гледище на това доколко ищеца е могъл да бъде въведен в заблуждение по твърдяния начин, тъй като при една добра опитност, такава възможност може да бъде априори изключена. Случая съвсем не е такъв доколкото изхождайки от данните по делото за социалната принадлежност и статуса на ищеца, способността му да се ориентира в материята касаеща сделки, ипотеки и банкови заеми, в съчетание с изводите на вещото лице по изготвената съдебно-психологическа експертиза, които съда изцяло споделя, за това, че макар да няма спор относно дееспособността на ищеца, поведението на същия се характеризира с известен наивитет и сляпо приемане на авторитети, не може да има никакво съмнение, че по отношение на ищеца Н. А. са били налице всички предпоставки за лесното му въвеждане в заблуждение по описания начин. И ако към това се прибави създаденото и поддържано от ответника Р. положение на задлъжнялост и безизходица, което го е направило още по-податлив на манипулации, то ищеца Н. А. безспорно е бил удобен обект на измама, особено когато тя не е инцидентно провокирана, а резултат на планомерни и целенасочени във времето действия от страна ответника.
Останалите факти и съображенията, които наред с гореизложеното обосновават извода, че ищеца Н. А. е бил въведен в заблуждение от ответника Р., в резултат на което у него е създадена невярната представа, че последиците на така сключения договор за продажба няма да настъпят, са в няколко насоки.
На първо място, лишено от всякаква житейска логика е да се приеме, че ищеца А. се е съгласил да продаде единственото си жилище и да остави семейството си, а и това на сина му, на улицата, единствено заради дълг от 5 000 лева, а дори и той да е нараснал до 11 000 лева, каквито претенции е имал ответника. Ищеца А., както се установи не притежава друго жилище, средства или имоти със значителна стойност, поради което подобно действие граничи с абсурда. При това положение, извода който се налага, на фона на изяснените по-горе дадености на конкретната ситуация е, че такава сделка ищеца би могъл да осъществи само ако е бил подведен, че същинските последици от сключения договор няма да настъпят и семейството му няма да изгуби единственото си жилище. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото не беше изяснено в детайли с какви точно мотиви ответника е убедил ищеца да сключи процесния договора за продажба - дали с мотива, че продажбата ще бъде изцяло фиктивна и няма да промени фактическото положение, или че ответника временно ще получи собствеността за да осигури по този начин възможността за получаване на нужния на ищеца банков заем, или друго, което обаче не е от решаващо значение. От значение в случая, е че у ищеца е създадена невярната представа, че с договора няма да изгуби жилището си и именно тази представа го е мотивирала да сключи договора.
На следващо място, видно от съдържанието на съставения нотариален акт, с който е сключена процесната продажба, продажната цена по договора е 13 000 лева, като няма данни /още по-малко писмен документ/, а и не се твърди, действителната продажна цена да е била друга и тя да е разплатена. При това положение лишено от здрав разум е, ищеца да се е съгласил да продаде на ответника жилището си за сумата от 13 000 лева, при положение, че действителната пазарна стойност на същото е 62 370 лева, според приложената по делото експертна оценка, която съда приема за меродавна. Още повече като се има предвид крайно затрудненото му финансово положение към посочения период и належащата нужда от парични средства, както за погасяването на заема към ответника, така и за нормалното преживяване на семейството му. Следователно целта на сделката в представите на ищеца, които ответника е изградил, е била съвсем различна и тя не е била договора да произведе присъщите му последици. Горното отново идва да покаже, че ищеца е сключил процесния договор, под въздействието на създадената у него невярна представа, че последиците на така сключения договор за продажба няма да настъпят.
Това, че в представите на ищеца целта на договора не е била жилището му действително да бъде отчуждено, личи и от друго. В исковата молба ищеца не твърди цената от 13 000 лева посочена в договора, да му е била заплатена от ответника в качеството на купувач /макар в нотариалния акт да е записано друго/. Ответника в хода на производството също не излага твърдения да е заплащал такава продажна цена и изобщо да е давал някакви пари на ищеца. В случай че продажната цена по договора /независимо от нейния размер/ беше заплатена и получена от ищеца, това би натежало в подкрепа на тезата, че сделката е сключена нормално, при съзнаване от страна на ищеца на действителните последици от нея, свеждащи се до това, че срещу имота си той получава съответна парична сума, а не под влияние на неверни представи. Такова твърдение за плащане обаче няма, в т.ч. от ответника, който случайно или не подминава това обстоятелство, но в крайна сметка не твърди да е заплащал нещо на ищеца, нито да е прихващал със суми по заема. Ако пък е налице прихващане, това опровергава твърдението на ответника, че заема няма пряко отношение към продажбата. Няма логика ищеца да е договарял при вярна представа, че срещу съответна сума като краен резултат действително и окончателно ще се лиши от собствеността на жилището си, а същевременно да не е получил и да не е имал претенциите да получи продажната цена, което показва, че представите му за последиците от договора са били други. Горното потвърждава, че волеизявлението на ищеца за покупко-продажба е направено при невярна представа относно последиците на договора. Ищеца не е получил и не е претендирал да получи от ответника посочената в договора продажна цена, защото е имал съзнание и представи, че посредством договора който сключва ще получи възможността да си осигури, с помощта на ответника, нужния му паричен заем, а не представата и съзнанието за това, че отчуждава окончателно и безвъзвратно имота си срещу сумата от 13 000 лева. Освен това, и след сключването на договора за продажба, ответника е продължил да поддържа заблуждението у ищеца относно действителните последици от този договор, като е продължавал да изисква от него заплащането на месечни вноски, за които е твърдял, че са вноски по ипотеката, учредена уж в полза на ищеца, до момента в който ищеца е осъзнал, че всъщност е станал обект на измама и представите които му е създал ответника относно последиците от договора, са неверни.
Във връзка с последното и с оглед възражението на ответника относно спазването на срока по чл.32 ал.2 от ЗЗД, за пълнота следва да се отбележи, че съгласно цитираната разпоредба погасителна давност по отношение на правото на иск в случаите на грешка или измама, започва да тече от деня, в който грешката или измамата са били открити. Данните по делото в случая сочат, че ищеца Н. А. е бил под влияние на невярната представа за последиците от продажбата до около м.юни 2009 г., показателен за което е факта, че до тогава същия е продължавал да заплаща на ответника месечно парични суми, имайки съзнанието, че с това погасява заем към банката, каквото заблуждение е продължавал да поддържа у него ответника. Едва след този период у ищеца са се породили съмнения и в последствие същия е разбрал, че е жертва на измама от страна на ответника, след което - през 2010 г., ищеца е депозирал и официално оплакване до органите на реда. Следователно тригодишния давностен срок по чл.32 ал.2 от ЗЗД за упражняване на правото на иск за унищожаване е спазен и това право на ищеца е надлежно и своевременно упражнено.
По отношение на умисъл на ответника за въвеждане в заблуждение, не може да има съмнение, че ответника Р. съзнателно и целенасочено е формирал у ищеца Н. А. погрешната представа за това, че последиците от сключената продажба в действителност няма да настъпят, възползвайки се от неопитността и наивитета на последния, както и от положението му на задлъжнялост и безизходица, което самия той е предизвикал. В този смисъл данните по делото сочат на едно планомерно и целенасочено поведение на ответника, с всички присъщи на измамата елементи на изобретателност, предлагане на удобен и примамлив за измамения, с оглед моментното му състояние, вариант за изход от затрудненото му положение, всичко което е довело до спечелване на доверието, притъпяване на вниманието и отпадане на нормалните при подобни случаи съмнения и резерви у ищеца.
Не на последно място, следва да се отбележи и друго. Факта че в рамките на образуваното срещу ответника Р. наказателно производство същия се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.252 ал.1 от НК, действително не е от решаващо значение за преценката на съда по настоящото дело, което касае гражданскоправен състав на измама по чл.29 от ЗЗД. В тази връзка съда не се наема да коментира налице ли е престъпен елемент в поведението ответника, а и няма право в рамките на настоящото производство, макар данните по делото да са доста показателни. От друга страна, имайки предвид спецификата и особеностите на гражданската измама по чл.29 от ЗЗД, преценката по настоящото дело изисква да бъдат взети под внимание всички факти и обстоятелства имащи отношение към процесния случай. В този смисъл факта на извършеното от ответника към посочения период престъпление по чл.252 ал.1 от НК, и то срещу повече от едно лице, не може да бъде напълно пренебрегнат, доколкото той, малко или много е показателен за нагласите на ответника за противоправно обогатяване, което неправомерно обогатяване е идентично с обогатяването, което невинаги, но често се цели и при гражданската измама по чл.29 от ЗЗД. Всичко това показва една характерна линия на поведение, която наред с останалото затвърждава изводите на съда за налично измамливо намерение у ответника и в разглеждания случай, което е било реализирано и е довело като краен резултат до сключения договор за продажба на имота на ищеца.
Изводите на съда относно формираните у ищеца Н. А. невярни представи, които като резултат са го мотивирали да сключи процесния договор, се потвърждават изцяло и от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-психологическа експертиза относно личностовите особености на ищеца Н. А., неговото моментното състояние към релевантния за спора период и механизма на възприемане и формиране на представите му за случващото се. В тази връзка съда възприема изцяло експертното заключение, което намира за компетентно, задълбочено и напълно кореспондиращо с фактите по случая, като изцяло споделя изводите на вещото лице, които бяха изчерпателно развити и аргументирани в съдебно заседание, поради което не се нуждаят от допълнителен коментар.
С оглед на всичко изложено до тук, са налице законовите предпоставки процесния договор за продажба от 21.02.2008 г. да бъде унищожен като сключен при измама по отношение на прехвърлителя Н. А. А., който е бил въведен в заблуждение от пробретателя по договора - ответника А. Р., относно последиците от сключения договор. Поради това иска в тази му част касаеща правата на ищеца Н. А. е основателен и следва да бъде уважен.
Всички изложени до тук съображения за унищожаемост на процесния договор за продажба важат с пълна сила и по отношение на упълномощителната сделка обективирана със съставено нотариално заверено пълномощно от 21.02.2008 г., с което втората ищца К. Б. А. е оправомощила съпруга си Н. А. да извърши процесната разпоредителна сделка със съсобствения им недвижим имот. Единствената разлика в случая се свежда до механизма по който е въведена в заблуждение ищцата, доколкото това е станало опосредсвано, чрез съпруга й Н. А.. От данните по делото, в т.ч. и заключението на съдебно-психологическа експертиза, се установява, че ищцата К. А. е формирала представите си за сделката изцяло въз основа на информацията която й е била предавана от съпруга й Н. А., който реално е участвал в поредицата от уговорки с ответника, довели до сключване на атакувания договор. Следователно при овластяването ищцата е била изцяло под влияние на същата невярна представа за правните последици от договора, която ответника е формирал преди това у съпруга й Н. А., а последния е пренесъл в съзнанието на съпругата си. Т.е. ищцата е въведена в заблуждение от ответника със същите мотиви, но непряко, а посредством съпруга й Н. А. и е извършила упълномощаването при същата невярна представа, създадена и поддържана от ответника.
Предвид на това и доколкото по отношение на действителността на едностранните сделки, каквато е и настоящащата, са приложими общите правила за унищожаемост на договорите - чл.44 от ЗЗД, иска за унищожаване на сключената от ищцата едностранна упълномощителната сделка обективирана в процесното нотариално заверено пълномощно, поради въвеждане в заблуждение, също е основателен и следва да бъде уважен.
Основателността на този иск от своя страна води до основателност и на иска с правно основание чл.42 ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.26 ал.1 от ЗЗД за обявяване на недействителност на договора за продажба сключен въз основа на това упълномощаване, в частта му касаеща правата на упълномощителя К. А., поради липса на надлежна представителна власт на упълномощения. В случая е налице т.н. висяща недействителност на разпоредителната сделка, при която правните действия са извършени без валидна представителна власт и поради това не могат да породят целените правни последици, освен ако не бъдат потвърдени от представлявания - лицето, от чието име е сключена сделката.
Отделно от това следва да се има предвид, че в случая се касае разпоредителна сделка с имот, който представлява съпружеска имуществена общност на двамата ищци, и като такъв е неделим. При това положение по общо правило валидно разпореждане с него може да се извърши само съвместно от двамата съпрузи - чл.22 ал.1 от СК. В този смисъл, при недействителност на разпореждането дори и само по отношение на единия от съпрузите прехвърлители, договора няма да произведе правно действие, тъй като ще е налице разпореждане с невъзможен предмет - чл.26 ал.2 от ЗЗД. Доколкото обаче ищците не са заявили такова искане, а съда не разполага с възможност да променя правното съдържание на претенцията, по този въпрос не се дължи произнасяне.
С оглед на всичко казано до тук, предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
Относно доводите и възраженията на ответника срещу исковете, съдът намира същите за неоснователни, по изложените до тук съображения, като счита, че те намират своя отговор в изложението, поради което не се нуждаят от допълнително обсъждане.
С оглед изхода на спора, направените по настоящото дело съдебни и деловодни разноски за заплащане на държавна такса за образуване на делото, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, следва да бъдат възложени на ответника, съобразно разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл.27 във вр. с чл.29 ал.1 от ЗЗД, чл.32 ал.1 ЗЗД и чл.42 ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.26 ЗЗД, съдът
Р Е Ш И:
УНИЩОЖАВА на основание чл.27 във вр. с чл.29 ал.1 от ЗЗД едностранната упълномощителна сделка по пълномощно рег.№ /21.02.2008 г., заверено от помощник нотариус Милена Кацарова при нотариус В Б с район на действие съдебният район на РС - Г. Д., с което К. Б. А. от гр.Г. Д. обл.Б., с ЕГН * упълномощава Н. А. А. от същия град, с ЕГН * да продаде на А. Г. Р. от гр.Г. Д. обл.Б. съсобствения им недвижим имот, представляващ съпружеска имуществена общност, а именно - СГРАДА с идентификатор , с административен адрес: гр.Г. Д., ул.„Д." № 1., със застроена площ от 70 квадратни метра, брой етажи 2, предназначение - ЖИЛИЩНА СГРАДА-ЕДНОФАМИЛНА, застроена в поземлен имот с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Г. Д., общ.Г. Д., обл.Б., одобрени със Заповед № /02.10.2009 г. на Изпълнителния Д. на АГКК, който недвижим имот съгласно Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № , том., рег. № , дело /2008 г. по описа на нотариус Ваня Бумбарова с район на действиe съдебният район на РС - Г. Д., представлява ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с разгърната застроена площ от 152 /сто петдесет и два/ кв. метра, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху държавен УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - парцел І /първи/, заснет като имот с планоснимачен номер 2956 /две хиляди деветстотин петдесет и шест/ от квартал 207 /двеста и седми/ по плана на гр.Г. Д., обл.Б., одобрен със заповед № 32/1992 г. на кмета на Общината, при съседи по скица: от изток - улица, от запад - край на регулация, от север - УПИ ІІ и от юг - УПИ V, като сключена при измама по отношение на упълномощителя К. Б. А..
ОБЯВЯВА за недействителен на основание чл.42 ал.2 от ЗЗД договора за покупко продажба на недвижим имот сключен с нотариален акт № , том. , рег. № , дело /2008 г. по описа на нотариус В Б с район на действиe съдебният район на РС - Г. Д., с който Н. А. А. с ЕГН * и К. Б. А. с ЕГН * продават на А. Г. Р. с ЕГН * собствения им недвижим имот представляващ съпружеска имуществена общност, а именно - СГРАДА с идентификатор , с административен адрес: гр.Г. Д., ул.„Д." № 1., със застроена площ от 70 квадратни метра, брой етажи 2, предназначение - ЖИЛИЩНА СГРАДА-ЕДНОФАМИЛНА, застроена в поземлен имот с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Г. Д., общ.Г. Д., обл.Б., одобрени със Заповед № / г. на Изпълнителния Д. на АГКК, който недвижим имот съгласно Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № , том., рег. № , дело /2008 г. по описа на нотариус В Б с район на действиe съдебният район на РС - Г. Д., представлява ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с разгърната застроена площ от 152 /сто петдесет и два/ кв. метра, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху държавен УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - парцел І /първи/, заснет като имот с планоснимачен номер 2956 /две хиляди деветстотин петдесет и шест/ от квартал // по плана на гр.Г. Д., обл.Б., одобрен със заповед № / г. на кмета на Общината, при съседи по скица: от изток - улица, от запад - край на регулация, от север - УПИ ІІ и от юг - УПИ V, по отношение правата на прехвърлителя К. Б. А., поради сключване на договора при липса на надлежна представителна власт на пълномощника Н. А. А..
УНИЩОЖАВА на основание чл.27 във вр. с чл.29 ал.1 от ЗЗД договора за покупко продажба на недвижим имот сключен с нотариален акт № , том., рег. № , дело /2008 г. по описа на нотариус В Б с район на действиe съдебният район на РС - Г. Д., с който Н. А. А. с ЕГН * и К. Б. А. с ЕГН * продават на А. Г. Р. с ЕГН * собствения им недвижим имот представляващ съпружеска имуществена общност, а именно - СГРАДА с идентификатор , с административен адрес: гр.Г. Д., улица „Д." № 1., със застроена площ от 70 квадратни метра, брой етажи 2, предназначение - ЖИЛИЩНА СГРАДА-ЕДНОФАМИЛНА, застроена в поземлен имот с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Г. Д., общ.Г. Д., обл.Б., одобрени със Заповед № / г. на Изпълнителния Д. на АГКК, който недвижим имот съгласно Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № , том. , рег. № , дело / г. по описа на нотариус В Б с район на действиe съдебният район на РС - Г. Д., представлява ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с разгърната застроена площ от 152 /сто петдесет и два/ кв. метра, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху държавен УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - парцел І /първи/, заснет като имот с планоснимачен номер 2956 /две хиляди деветстотин петдесет и шест/ от квартал 207 /двеста и седми/ по плана на гр.Г. Д., обл.Б., одобрен със заповед № / г. на кмета на Общината, при съседи по скица: от изток - улица, от запад - край на регулация, от север - УПИ ІІ и от юг - УПИ V, по отношение правата на прехвърлителя Н. А. А., като сключен при измама по отношение на същия прехвърлител.
ОСЪЖДА ответника А. Г. Р. от гр.Г.Д., обл.Б., с ЕГН * да заплати на ищците Н. А. А. с ЕГН * и К. Б. А. с ЕГН *, двамата от същия град, сторените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 221.11 лева внесена държавна такса, 500 лева адвокатско възнаграждение, 20 лева разноски за свидетели и 370 лева разноски за вещо лице.
Решението на съда може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд гр.Б. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
019.html
....
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Делото е образувано по предявен иск за унищожаване на едностранна упълномощителната сделка обективирана със съставено нотариално заверено пълномощно, поради въвеждане в заблуждение на упълномощителя К. Б. А. от гр.Г. Д., обл.Б. /втория ищец/, и в тази връзка обявяване на недействителност на договора за продажба сключен въз основа на това упълномощаване, в тази му част касаеща правата на упълномощителя, поради липса на надлежна представителна власт на упълномощения, както и унищожаване на същия договор за продажба в останалата му част, също поради измама, по отношение на втория прехвърлител Н. А. А. /първия ищец/.
Правно основание на предявения иск - чл.27 във вр. с чл.29 ал.1 и чл.32 ал.1 от ЗЗД и чл.42 ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.26 от ЗЗД.
В исковата молба двамата ищци твърдят, че между тях и ответника е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот с нотариален акт № 20 от 21.02.2008 г., с който собствения им жилищен имот, представляващ съпружеска имуществена общност, е продаден на ответника по делото, като сключването на договора е предхождано от нотариално заверено упълномощаване, с което втората ищца е упълномощила първия ищец да извърши цитираната продажба. Двамата ищци поддържат, че сключването на едностранната упълномощителна сделка е станало при въвеждане в заблуждение на упълномощителя - втората ищца, поради което същата е недействителна и в тази връзка претендират нейното унищожаване, като с оглед недействителността на упълномощаването и липсата на валидна представителна власт на упълномощения, искат да бъде обявена за недействителна и продажбената сделка, сключена въз основа на това упълномощаване. По отношение на същия договор в останалата му част касаеща правата на втория прехвърлител - Н. А. А., също претендират унищожаване поради измама - въвеждане в заблуждение на прехвърлителя относно последиците от сключения договор. В исковата молба ищците излагат фактология, според която ответника по делото А. Г. Р. е използвал договорености, произтичащи от сключен договор за заем през 2007 г. /във връзка с който заем същия е признат за виновен за престъпление по чл.252 ал.1 от НК/, за да въведе в заблуждение прехвърлителите относно действителните последици от сделката с жилището им, която същите са сключили с нотариалния акт от 21.02. 2008 г.
На ответника А. Г. Р. са изпратени препис от исковата молба с приложенията. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор, в който ответника оспорва предявения иск като твърди, че изложената в исковата молба фактическа обстановка не съответства на обективната истина. Оспорва твърденията на ищцовата страна относно условията, при които е предоставен твърдения заем в размер на 5 000 лева, както и останалите твърдения на ищците относно въвеждането им в заблуждение относно съдържанието и последиците от сключения договор. Излага твърдения, че процесното пълномощно, както и договора за продажба са сключени валидно и двамата ищци са били наясно с действията, които извършват и последиците от тях. Относно приключилото наказателно производство пред ОС - Б. ответника смята, че същото няма отношение към договореностите между страните по договора за продажба.
Като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните, във фактическо отношение съдът прие за установено следното.
Към месец февруари 2007 г. семейството на ищеца Н. А. било финансово затруднено, поради което същия се нуждаел от парични средства. Търсейки начин да осигури такива, ишеца А. осъществил контакт с ответника А. Г. Р., който към посочения период се занимавал с предоставяне на частни заеми /за тази си дейност по-късно същия е осъден за престъпление по чл.252 от НК по НОХД № /2011 г. на ОС - Б./. Двамата се договорили и ищеца получи от ответника сумата от 5 000 лева, на заем, като според данните по цитираното НОХ дело сумата била предоставена срещу задължение за заплащане на лихва в размер на 350 лева месечно. При този размер на лихвата, с времето кредита започнал да става непосилен за ищеца, а претенциите на ответника непрекъснато се променяли, като същия започнал да иска връщане на цялата заета сума, заедно с лихвите, която според него вече е била нараснала на 11 000 лева. Това поставило ищеца А. в крайно затруднено положение, поради което същия започнал да търси варианти за изход от ситуацията. Използвайки това състояние на ищеца, ответника Р. предложил да му осигури банков заем срещу ипотека на жилището му, със средствата от който ищеца да се издължи на ответника, а останалата сума да използва за себе си. Последвали редица срещи и разговори, както и посещения до банката от която ответника обещал да уреди заема, в резултат на което и притиснат от обстоятелствата ищеца се съгласил на предложения му от ответника вариант, с убеждението, че върху имота му ще бъде наложена ипотека и така той ще получи кредит от банката. Тъй като ответника нямал опит в материята касаеща сделки, ипотеки и банкови заеми, се доверил изцяло на ответника, като съмненията му били разсеяни от срещите и посещенията в клона на банката, от която се очаквал кредита, съвместно с ответника, който според уверенията му уреждал нещата, всичко което правело обещанията на ответника да изглеждат достатъчно сериозни. В резултат на всичко това и имайки убеждението, формирано от ответника Р., че се подготвят документи за ипотечен кредит, което налага и посещение при нотариус, на 21.02.2008 г. ищеца Н. А. бил заведен от ответника в нотариалната кантора на нотариус Ваня Бумбарова, където подписал представения му нотариален акт, който преди това му бил прочетен от нотариуса. Макар нотариалния акт да бил за продажба ищеца продължавал да бъде с убеждението, че всичко това се прави с цел да се вземе заем от банката срещу ипотека. Същия нотариален акт ищеца А. подписал в лично качество и в качеството на пълномощник на съпругата му К. А., която към този период се намирала в болница, където на същата дата подписала нотариално заверено пълномощно на съпруга й за сключване на сделката. Представите и убеждението на ищцата А. относно сделката която се сключва били напълно идентични с тези на ищеца Н. А., а именно че договора пред нотариуса се сключва за да може по този начин ищеца да получи банков заем срещу ипотека на жилището им. След
сключването на процесния договор за продажба, за който ищеца продължавал да смята, че се прави с единствената цел посредством него да се осигури банков заем, ответника продължил да поддържа у ищеца представата, че нещата се движат в посока отпускане на искания кредит. Поддържайки тази версия ответника започнал да иска от ищеца всеки месец да му заплаща суми, в размер първоначално на 240 лева, а в последствие на 350 лева, за които суми твърдял, че са вноски по ипотеката, което продължило до около средата на 2009 г. В намеренията и коректността на ответника, ищеца А. се усъмнил, когато поискал от него да му представи документ за сумите които му дава всеки месец на ръка, при което ответника му дал операционна бележка, която обаче била издадена от друга банка. За измамливите намерения на ответника във връзка с договора и това, че е бил подведен, ищеца А. окончателно се убедил след месец февруари 2010 г., когато разбрал, че жилището му е продадено от ответника Р. на трето лице, което заявило претенции към него. В тази връзка ищеца подал оплакване до органите на реда, по което било образувано наказателно производство, което приключило със споразумение, с което ответника Р. се признал за виновен в престъпление по чл.252 от НК. В рамките на наказателното производство проблема с продаденото жилище на ищеца не бил разрешен, поради което същия, заедно със съпругата му, са предявили настоящия иск.
Описаното от фактическа страна съдът прие за установено въз основа на представените по делото писмени доказателства, приобщеното НОХД № /2011 г. на ОС - Б., показанията на разпитаните свидетели и резултатите от изслушаните две съдебно-психологически експертизи, анализа на които сочи на осъществен фактически състав на гражданска измама по чл.29 от ЗЗД и обосновава извод за допустимост и основателност на предявените искове.
Искове са допустими, тъй като са депозирани от процесуално легитимирани страни имащи правен интерес от предявяването им и срещу надлежен ответник.
Разгледани по същество, съдът намира същите за основателни, поради следното
Съгласно нормата на чл.27 от ЗЗД унищожаеми са договорите, сключени при измама. Според чл.29 от ЗЗД измамата съставлява умишлено въвеждане на едната страна в заблуждение от съдоговарящия или от трето лице за да бъде мотивирана към сключване на определена правна сделка, т.е. за да е налице измама, необходимо е у договарящия да бъде създадена невярна представа, чрез изопачаване или премълчаване на действителността /"Гражданско право на НРБ - обща част, дял II"/. В този смисъл, една сделка е сключена под измама, ако сключващият е подведен умишлено от другата страна или от трети лица в заблуждение. Фактическият състав на измамата включва няколко предпоставки: първо - едната страна по сделката да е във заблуждение относно обстоятелствата, свързани със сделката и нейните последици, на второ място - заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна или от трето лице, и последно - сделката да е сключена, поради заблуждението, т.е. въвеждането в заблуждение на съконтрахента и сключването на сделката да са в причинна връзка.
В съдебната практика се приема /Решение № /2003г. по гр. д. № /02 г. II г. о. на ВКС/, че при измамата по чл.29 от ЗЗД невярната представа не се отнася до съдържанието на сключения договор. При измамата страната съзнава напълно какво е съдържанието на договора, който сключва, но тя действа под влиянието на невярната представа, че последиците на така сключения договор няма да настъпят /съществуващо право няма да се измени или погаси или субективно право няма да възникне или няма да бъде упражнено/ или ще настъпят други последици /страната ще получи нещо различно и т.н./. Или по друг начин казано една сделка е сключена при измама, когато върху волята на съконтрахента е въздействано така, че същия е поставен в заблуда относно действителните последици които ще възникнат, които последици ако договарящия е знаел, не би сключил сделката.
Разглеждания случай според съда е илюстрация именно на такава хипотеза на измама, при която двамата ищци са били мотивирани да сключат процесния договор за продажба на жилището им, чрез създаването от ответника на неверни представи за това, че присъщите последиците от този договор няма да настъпят и те няма да изгубят жилището си, а продажбата ще доведе до възможността ищците да получат банков заем чрез учредяване на ипотека върху имота им.
Съображенията за този извод са следните.
Преди всичко следва да се уточни, че в разглеждания случай, в доказателствено отношение не всички твърдения на ищците залегнали в исковата молба бяха подкрепени с достатъчно доказателства. Това е и обяснимо имайки предвид спецификата на измамата, както в нейния граждански така и наказателен аспект, при която въвеждането в заблуждение съзнателно се извършва в отсъствие на трети лица и без документални следи, което често лишава измамения от редица доказателствени възможности. Разбираем е и стремежа на част от свидетелите разпитани по делото към премълчаване на определени факти по случая, които явно са им известни, но не желаят да споделят, опасявайки се от това, че те ги правят в една или друга степен съпричастни към осъществяването на измамата. Независимо от това, в разглеждания случай данните събрани по делото дават достатъчно яснота относно сложилите се между страните отношения и обосновават еднозначен извод, че процесната сделка е осъществена при умишлено подвеждане на прехвърлителите в заблуждение относно последиците от нея.
На първо място, тъй като в случая ищеца Н. А. е всъщност страната която фактически е участвала в поредицата от уговорки с ответника, довели до сключване на атакувания договор, и неговата роля е определяща, в т.ч. и при опосредстваното формиране на волята на втория прехвърлител - съпругата му К. А., следва преди всичко да бъде преценено неговото поведение и формираните у него представи в рамките на договореностите с ответника, като задължително това следва да стане през призмата на съществувалите към процесния период заемни правоотношения между него и ответника, доколкото именно те са послужили като база за формирането и затвърждаването у ищеца на невярната представа относно последиците от сключения договор.
При оценката на поведението и действията на страните, следва да се има предвид и това, че изпадането в заблуждение е особено състояние, и формирането му е строго субективно като механизъм, поради което правните изводи за това има ли въвеждане в заблуждение и създаване на невярна представа, следва да изхождат освен от обективните факти сочещи на субективните представи и намерения на договарящите страни, и от правилата на формалната и житейската логика, преценени на плоскостта на конкретния случай с всичките му особености. Освен това при измамата, както вече се каза, въвеждането в заблуждение обикновенно се случва без участието на трети лица, и това е разбираемо, поради което за действителните намерения на страните следва да се съди и по редица странични на пръв поглед елементи, които строго погледнато са несъществени, но имат своето значение за изясняване на субективния елемент. В този смисъл опростената конструкция която застъпва ответника, а именно - че въвеждане в заблуждение в случая не може да има, тъй като ищеца е едно грамотно лице, с основно образование, което съзнателно е подписало нотариален акт за понятна за него сделка - покупко-продажба, би звучала логично, ако случая нямаше своя предистория и не беше свързан с други предходни взаимоотношения между същите страни, послужили като повод за подвеждането на ищеца за последиците от договора който е сключил /лично и като пълномощник на съпругата му/. В тази връзка не е спорно, а и се установява еднозначно от доказателствата по делото, че атакувания договор за продажба от 21.02.2008 г. е предхождан от дадан от ответника на ищеца частен заем в размер на 5 000 лева. Този заем и условията при които е предоставен, са съществен елемент от фактологията на случая, доколкото освен нормалното за едно заемно правоотношение, процесния заем е бил последван от неправомерни претенции от страна на ответника за заплащане на непосилни за ищеца лихви /случай на т.н. лихварство по см. на чл.252 от НК, за което отв.Р. е признат за виновен по НОХД № /2011 г. на ОС - Б./. Всичко това е поставило ищеца в положение, при което непрекъснато растящото задължение към ответника и липсата на възможности за плащане и изобщо на рационален изход от цялата ситуция, са го направили особено уязвим и податлив на манипулации. Горното съчетано с видимо не особено високия интелект на ищеца А., несъмнено е създало добра почва за лесното му въвеждане в заблуждение от страна на ответника Р. относно действителните последици от продажбата към която е бил подтикнат. При това ответника първо сам е довел ищеца до ситуация на висока задлъжнялост, съзнателно и целенасочено, след което умело е използвал даденостите на предизвиканата от него вече ситуация, за да го мотивира да му прехвърли собствеността върху жилището си, създадавайки у него невярната представа, че последиците от сключения договор ще са различни и сключването му няма да доведе като краен резултат до загубване на жилището му. За яснота тук следва да се отбележи, че в подобни хипотези не следва да се прави смешение между невъзможността на договарящия да формира воля по причини свързани с интелектуален дефицит или личностова патология, когато лицето формално се води дееспособно - хипотеза на чл.31 ал.1 от ЗЗД, и случаите на целенасочено изразена воля за сключване на сделка, но с невярна представа за последиците - чл.29 ал.1 от ЗЗД, какъвто случай е и настоящия. Поради това обстоятелствата относно интелекта и грамотността на ищеца, и способността му да разбира значението на продажбената сделка, не са от такова значение, от гледище на фактическия състав на измамата по чл.29 ал.1 от ЗЗД, доколкото, както се посочи по-горе, в случая ищеца е съзнавал какво е съдържанието на договора, който сключва, но е действал под влиянието на невярната, създадена умишлено от ответника представа, че последиците на така сключения договор няма да настъпят, а ще настъпят други такива. Такова впрочем е и твърдението на ищеца, който в исковата молба сочи, че е чул и разбрал съдържанието на прочетения му от нотариуса нотариален акт, но е действал под влияние на създадената вече у него невярна представа за последиците от този договор. От друга страна личните качества на ищеца, като интелект, грамотност, опитност и т. н. съвсем не са без значение, но в друг аспект, а именно от гледище на това доколко ищеца е могъл да бъде въведен в заблуждение по твърдяния начин, тъй като при една добра опитност, такава възможност може да бъде априори изключена. Случая съвсем не е такъв доколкото изхождайки от данните по делото за социалната принадлежност и статуса на ищеца, способността му да се ориентира в материята касаеща сделки, ипотеки и банкови заеми, в съчетание с изводите на вещото лице по изготвената съдебно-психологическа експертиза, които съда изцяло споделя, за това, че макар да няма спор относно дееспособността на ищеца, поведението на същия се характеризира с известен наивитет и сляпо приемане на авторитети, не може да има никакво съмнение, че по отношение на ищеца Н. А. са били налице всички предпоставки за лесното му въвеждане в заблуждение по описания начин. И ако към това се прибави създаденото и поддържано от ответника Р. положение на задлъжнялост и безизходица, което го е направило още по-податлив на манипулации, то ищеца Н. А. безспорно е бил удобен обект на измама, особено когато тя не е инцидентно провокирана, а резултат на планомерни и целенасочени във времето действия от страна ответника.
Останалите факти и съображенията, които наред с гореизложеното обосновават извода, че ищеца Н. А. е бил въведен в заблуждение от ответника Р., в резултат на което у него е създадена невярната представа, че последиците на така сключения договор за продажба няма да настъпят, са в няколко насоки.
На първо място, лишено от всякаква житейска логика е да се приеме, че ищеца А. се е съгласил да продаде единственото си жилище и да остави семейството си, а и това на сина му, на улицата, единствено заради дълг от 5 000 лева, а дори и той да е нараснал до 11 000 лева, каквито претенции е имал ответника. Ищеца А., както се установи не притежава друго жилище, средства или имоти със значителна стойност, поради което подобно действие граничи с абсурда. При това положение, извода който се налага, на фона на изяснените по-горе дадености на конкретната ситуация е, че такава сделка ищеца би могъл да осъществи само ако е бил подведен, че същинските последици от сключения договор няма да настъпят и семейството му няма да изгуби единственото си жилище. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото не беше изяснено в детайли с какви точно мотиви ответника е убедил ищеца да сключи процесния договора за продажба - дали с мотива, че продажбата ще бъде изцяло фиктивна и няма да промени фактическото положение, или че ответника временно ще получи собствеността за да осигури по този начин възможността за получаване на нужния на ищеца банков заем, или друго, което обаче не е от решаващо значение. От значение в случая, е че у ищеца е създадена невярната представа, че с договора няма да изгуби жилището си и именно тази представа го е мотивирала да сключи договора.
На следващо място, видно от съдържанието на съставения нотариален акт, с който е сключена процесната продажба, продажната цена по договора е 13 000 лева, като няма данни /още по-малко писмен документ/, а и не се твърди, действителната продажна цена да е била друга и тя да е разплатена. При това положение лишено от здрав разум е, ищеца да се е съгласил да продаде на ответника жилището си за сумата от 13 000 лева, при положение, че действителната пазарна стойност на същото е 62 370 лева, според приложената по делото експертна оценка, която съда приема за меродавна. Още повече като се има предвид крайно затрудненото му финансово положение към посочения период и належащата нужда от парични средства, както за погасяването на заема към ответника, така и за нормалното преживяване на семейството му. Следователно целта на сделката в представите на ищеца, които ответника е изградил, е била съвсем различна и тя не е била договора да произведе присъщите му последици. Горното отново идва да покаже, че ищеца е сключил процесния договор, под въздействието на създадената у него невярна представа, че последиците на така сключения договор за продажба няма да настъпят.
Това, че в представите на ищеца целта на договора не е била жилището му действително да бъде отчуждено, личи и от друго. В исковата молба ищеца не твърди цената от 13 000 лева посочена в договора, да му е била заплатена от ответника в качеството на купувач /макар в нотариалния акт да е записано друго/. Ответника в хода на производството също не излага твърдения да е заплащал такава продажна цена и изобщо да е давал някакви пари на ищеца. В случай че продажната цена по договора /независимо от нейния размер/ беше заплатена и получена от ищеца, това би натежало в подкрепа на тезата, че сделката е сключена нормално, при съзнаване от страна на ищеца на действителните последици от нея, свеждащи се до това, че срещу имота си той получава съответна парична сума, а не под влияние на неверни представи. Такова твърдение за плащане обаче няма, в т.ч. от ответника, който случайно или не подминава това обстоятелство, но в крайна сметка не твърди да е заплащал нещо на ищеца, нито да е прихващал със суми по заема. Ако пък е налице прихващане, това опровергава твърдението на ответника, че заема няма пряко отношение към продажбата. Няма логика ищеца да е договарял при вярна представа, че срещу съответна сума като краен резултат действително и окончателно ще се лиши от собствеността на жилището си, а същевременно да не е получил и да не е имал претенциите да получи продажната цена, което показва, че представите му за последиците от договора са били други. Горното потвърждава, че волеизявлението на ищеца за покупко-продажба е направено при невярна представа относно последиците на договора. Ищеца не е получил и не е претендирал да получи от ответника посочената в договора продажна цена, защото е имал съзнание и представи, че посредством договора който сключва ще получи възможността да си осигури, с помощта на ответника, нужния му паричен заем, а не представата и съзнанието за това, че отчуждава окончателно и безвъзвратно имота си срещу сумата от 13 000 лева. Освен това, и след сключването на договора за продажба, ответника е продължил да поддържа заблуждението у ищеца относно действителните последици от този договор, като е продължавал да изисква от него заплащането на месечни вноски, за които е твърдял, че са вноски по ипотеката, учредена уж в полза на ищеца, до момента в който ищеца е осъзнал, че всъщност е станал обект на измама и представите които му е създал ответника относно последиците от договора, са неверни.
Във връзка с последното и с оглед възражението на ответника относно спазването на срока по чл.32 ал.2 от ЗЗД, за пълнота следва да се отбележи, че съгласно цитираната разпоредба погасителна давност по отношение на правото на иск в случаите на грешка или измама, започва да тече от деня, в който грешката или измамата са били открити. Данните по делото в случая сочат, че ищеца Н. А. е бил под влияние на невярната представа за последиците от продажбата до около м.юни 2009 г., показателен за което е факта, че до тогава същия е продължавал да заплаща на ответника месечно парични суми, имайки съзнанието, че с това погасява заем към банката, каквото заблуждение е продължавал да поддържа у него ответника. Едва след този период у ищеца са се породили съмнения и в последствие същия е разбрал, че е жертва на измама от страна на ответника, след което - през 2010 г., ищеца е депозирал и официално оплакване до органите на реда. Следователно тригодишния давностен срок по чл.32 ал.2 от ЗЗД за упражняване на правото на иск за унищожаване е спазен и това право на ищеца е надлежно и своевременно упражнено.
По отношение на умисъл на ответника за въвеждане в заблуждение, не може да има съмнение, че ответника Р. съзнателно и целенасочено е формирал у ищеца Н. А. погрешната представа за това, че последиците от сключената продажба в действителност няма да настъпят, възползвайки се от неопитността и наивитета на последния, както и от положението му на задлъжнялост и безизходица, което самия той е предизвикал. В този смисъл данните по делото сочат на едно планомерно и целенасочено поведение на ответника, с всички присъщи на измамата елементи на изобретателност, предлагане на удобен и примамлив за измамения, с оглед моментното му състояние, вариант за изход от затрудненото му положение, всичко което е довело до спечелване на доверието, притъпяване на вниманието и отпадане на нормалните при подобни случаи съмнения и резерви у ищеца.
Не на последно място, следва да се отбележи и друго. Факта че в рамките на образуваното срещу ответника Р. наказателно производство същия се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.252 ал.1 от НК, действително не е от решаващо значение за преценката на съда по настоящото дело, което касае гражданскоправен състав на измама по чл.29 от ЗЗД. В тази връзка съда не се наема да коментира налице ли е престъпен елемент в поведението ответника, а и няма право в рамките на настоящото производство, макар данните по делото да са доста показателни. От друга страна, имайки предвид спецификата и особеностите на гражданската измама по чл.29 от ЗЗД, преценката по настоящото дело изисква да бъдат взети под внимание всички факти и обстоятелства имащи отношение към процесния случай. В този смисъл факта на извършеното от ответника към посочения период престъпление по чл.252 ал.1 от НК, и то срещу повече от едно лице, не може да бъде напълно пренебрегнат, доколкото той, малко или много е показателен за нагласите на ответника за противоправно обогатяване, което неправомерно обогатяване е идентично с обогатяването, което невинаги, но често се цели и при гражданската измама по чл.29 от ЗЗД. Всичко това показва една характерна линия на поведение, която наред с останалото затвърждава изводите на съда за налично измамливо намерение у ответника и в разглеждания случай, което е било реализирано и е довело като краен резултат до сключения договор за продажба на имота на ищеца.
Изводите на съда относно формираните у ищеца Н. А. невярни представи, които като резултат са го мотивирали да сключи процесния договор, се потвърждават изцяло и от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-психологическа експертиза относно личностовите особености на ищеца Н. А., неговото моментното състояние към релевантния за спора период и механизма на възприемане и формиране на представите му за случващото се. В тази връзка съда възприема изцяло експертното заключение, което намира за компетентно, задълбочено и напълно кореспондиращо с фактите по случая, като изцяло споделя изводите на вещото лице, които бяха изчерпателно развити и аргументирани в съдебно заседание, поради което не се нуждаят от допълнителен коментар.
С оглед на всичко изложено до тук, са налице законовите предпоставки процесния договор за продажба от 21.02.2008 г. да бъде унищожен като сключен при измама по отношение на прехвърлителя Н. А. А., който е бил въведен в заблуждение от пробретателя по договора - ответника А. Р., относно последиците от сключения договор. Поради това иска в тази му част касаеща правата на ищеца Н. А. е основателен и следва да бъде уважен.
Всички изложени до тук съображения за унищожаемост на процесния договор за продажба важат с пълна сила и по отношение на упълномощителната сделка обективирана със съставено нотариално заверено пълномощно от 21.02.2008 г., с което втората ищца К. Б. А. е оправомощила съпруга си Н. А. да извърши процесната разпоредителна сделка със съсобствения им недвижим имот. Единствената разлика в случая се свежда до механизма по който е въведена в заблуждение ищцата, доколкото това е станало опосредсвано, чрез съпруга й Н. А.. От данните по делото, в т.ч. и заключението на съдебно-психологическа експертиза, се установява, че ищцата К. А. е формирала представите си за сделката изцяло въз основа на информацията която й е била предавана от съпруга й Н. А., който реално е участвал в поредицата от уговорки с ответника, довели до сключване на атакувания договор. Следователно при овластяването ищцата е била изцяло под влияние на същата невярна представа за правните последици от договора, която ответника е формирал преди това у съпруга й Н. А., а последния е пренесъл в съзнанието на съпругата си. Т.е. ищцата е въведена в заблуждение от ответника със същите мотиви, но непряко, а посредством съпруга й Н. А. и е извършила упълномощаването при същата невярна представа, създадена и поддържана от ответника.
Предвид на това и доколкото по отношение на действителността на едностранните сделки, каквато е и настоящащата, са приложими общите правила за унищожаемост на договорите - чл.44 от ЗЗД, иска за унищожаване на сключената от ищцата едностранна упълномощителната сделка обективирана в процесното нотариално заверено пълномощно, поради въвеждане в заблуждение, също е основателен и следва да бъде уважен.
Основателността на този иск от своя страна води до основателност и на иска с правно основание чл.42 ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.26 ал.1 от ЗЗД за обявяване на недействителност на договора за продажба сключен въз основа на това упълномощаване, в частта му касаеща правата на упълномощителя К. А., поради липса на надлежна представителна власт на упълномощения. В случая е налице т.н. висяща недействителност на разпоредителната сделка, при която правните действия са извършени без валидна представителна власт и поради това не могат да породят целените правни последици, освен ако не бъдат потвърдени от представлявания - лицето, от чието име е сключена сделката.
Отделно от това следва да се има предвид, че в случая се касае разпоредителна сделка с имот, който представлява съпружеска имуществена общност на двамата ищци, и като такъв е неделим. При това положение по общо правило валидно разпореждане с него може да се извърши само съвместно от двамата съпрузи - чл.22 ал.1 от СК. В този смисъл, при недействителност на разпореждането дори и само по отношение на единия от съпрузите прехвърлители, договора няма да произведе правно действие, тъй като ще е налице разпореждане с невъзможен предмет - чл.26 ал.2 от ЗЗД. Доколкото обаче ищците не са заявили такова искане, а съда не разполага с възможност да променя правното съдържание на претенцията, по този въпрос не се дължи произнасяне.
С оглед на всичко казано до тук, предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
Относно доводите и възраженията на ответника срещу исковете, съдът намира същите за неоснователни, по изложените до тук съображения, като счита, че те намират своя отговор в изложението, поради което не се нуждаят от допълнително обсъждане.
С оглед изхода на спора, направените по настоящото дело съдебни и деловодни разноски за заплащане на държавна такса за образуване на делото, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, следва да бъдат възложени на ответника, съобразно разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл.27 във вр. с чл.29 ал.1 от ЗЗД, чл.32 ал.1 ЗЗД и чл.42 ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.26 ЗЗД, съдът
Р Е Ш И:
УНИЩОЖАВА на основание чл.27 във вр. с чл.29 ал.1 от ЗЗД едностранната упълномощителна сделка по пълномощно рег.№ /21.02.2008 г., заверено от помощник нотариус Милена Кацарова при нотариус В Б с район на действие съдебният район на РС - Г. Д., с което К. Б. А. от гр.Г. Д. обл.Б., с ЕГН * упълномощава Н. А. А. от същия град, с ЕГН * да продаде на А. Г. Р. от гр.Г. Д. обл.Б. съсобствения им недвижим имот, представляващ съпружеска имуществена общност, а именно - СГРАДА с идентификатор , с административен адрес: гр.Г. Д., ул.„Д." № 1., със застроена площ от 70 квадратни метра, брой етажи 2, предназначение - ЖИЛИЩНА СГРАДА-ЕДНОФАМИЛНА, застроена в поземлен имот с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Г. Д., общ.Г. Д., обл.Б., одобрени със Заповед № /02.10.2009 г. на Изпълнителния Д. на АГКК, който недвижим имот съгласно Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № , том., рег. № , дело /2008 г. по описа на нотариус Ваня Бумбарова с район на действиe съдебният район на РС - Г. Д., представлява ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с разгърната застроена площ от 152 /сто петдесет и два/ кв. метра, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху държавен УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - парцел І /първи/, заснет като имот с планоснимачен номер 2956 /две хиляди деветстотин петдесет и шест/ от квартал 207 /двеста и седми/ по плана на гр.Г. Д., обл.Б., одобрен със заповед № 32/1992 г. на кмета на Общината, при съседи по скица: от изток - улица, от запад - край на регулация, от север - УПИ ІІ и от юг - УПИ V, като сключена при измама по отношение на упълномощителя К. Б. А..
ОБЯВЯВА за недействителен на основание чл.42 ал.2 от ЗЗД договора за покупко продажба на недвижим имот сключен с нотариален акт № , том. , рег. № , дело /2008 г. по описа на нотариус В Б с район на действиe съдебният район на РС - Г. Д., с който Н. А. А. с ЕГН * и К. Б. А. с ЕГН * продават на А. Г. Р. с ЕГН * собствения им недвижим имот представляващ съпружеска имуществена общност, а именно - СГРАДА с идентификатор , с административен адрес: гр.Г. Д., ул.„Д." № 1., със застроена площ от 70 квадратни метра, брой етажи 2, предназначение - ЖИЛИЩНА СГРАДА-ЕДНОФАМИЛНА, застроена в поземлен имот с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Г. Д., общ.Г. Д., обл.Б., одобрени със Заповед № / г. на Изпълнителния Д. на АГКК, който недвижим имот съгласно Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № , том., рег. № , дело /2008 г. по описа на нотариус В Б с район на действиe съдебният район на РС - Г. Д., представлява ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с разгърната застроена площ от 152 /сто петдесет и два/ кв. метра, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху държавен УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - парцел І /първи/, заснет като имот с планоснимачен номер 2956 /две хиляди деветстотин петдесет и шест/ от квартал // по плана на гр.Г. Д., обл.Б., одобрен със заповед № / г. на кмета на Общината, при съседи по скица: от изток - улица, от запад - край на регулация, от север - УПИ ІІ и от юг - УПИ V, по отношение правата на прехвърлителя К. Б. А., поради сключване на договора при липса на надлежна представителна власт на пълномощника Н. А. А..
УНИЩОЖАВА на основание чл.27 във вр. с чл.29 ал.1 от ЗЗД договора за покупко продажба на недвижим имот сключен с нотариален акт № , том., рег. № , дело /2008 г. по описа на нотариус В Б с район на действиe съдебният район на РС - Г. Д., с който Н. А. А. с ЕГН * и К. Б. А. с ЕГН * продават на А. Г. Р. с ЕГН * собствения им недвижим имот представляващ съпружеска имуществена общност, а именно - СГРАДА с идентификатор , с административен адрес: гр.Г. Д., улица „Д." № 1., със застроена площ от 70 квадратни метра, брой етажи 2, предназначение - ЖИЛИЩНА СГРАДА-ЕДНОФАМИЛНА, застроена в поземлен имот с идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Г. Д., общ.Г. Д., обл.Б., одобрени със Заповед № / г. на Изпълнителния Д. на АГКК, който недвижим имот съгласно Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № , том. , рег. № , дело / г. по описа на нотариус В Б с район на действиe съдебният район на РС - Г. Д., представлява ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с разгърната застроена площ от 152 /сто петдесет и два/ кв. метра, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху държавен УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - парцел І /първи/, заснет като имот с планоснимачен номер 2956 /две хиляди деветстотин петдесет и шест/ от квартал 207 /двеста и седми/ по плана на гр.Г. Д., обл.Б., одобрен със заповед № / г. на кмета на Общината, при съседи по скица: от изток - улица, от запад - край на регулация, от север - УПИ ІІ и от юг - УПИ V, по отношение правата на прехвърлителя Н. А. А., като сключен при измама по отношение на същия прехвърлител.
ОСЪЖДА ответника А. Г. Р. от гр.Г.Д., обл.Б., с ЕГН * да заплати на ищците Н. А. А. с ЕГН * и К. Б. А. с ЕГН *, двамата от същия град, сторените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 221.11 лева внесена държавна такса, 500 лева адвокатско възнаграждение, 20 лева разноски за свидетели и 370 лева разноски за вещо лице.
Решението на съда може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд гр.Б. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. (решението е влязло в сила, бел. блогър)
.
Това решение е част от Съдебна практика - гражданско производство
No TrackBacks
TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/3196
Leave a comment