Решение от 08.12.2020 по гр. д. № 3414/2019 на ВКС

Начало на блога

Обратно към Оповестително и оповестително-защитно действие на вписaните искови молби

.

Публикувано тук  на 16.02.2025

.

Предявени искове по чл. 108 ЗС, отхвърлени на 1-ва инстанция, уважени на 2-ра. ВКС отменя решението на 2-рата инстанция с интересни разсъждения за действието на вписаните искови молби - вж Действие на вписаните искови молби - неясноти и въпроси.   
.

Има връзка с казуса от Измама с бързи кредити - Решение по гр. д. № 140/2012 г. на РС - Гоце Делчев

.
Из решението
Законът придава различно действие на вписването на исковата молба, с оглед предмета на спора. По принцип вписването на искови молби има оповестително действие, а оповестително-защитно действие - само в изрично посочените в закона случаи /чл.17, ал.2 ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗС, чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.135, ал.1 ЗЗД, чл.227 ЗЗД, чл.37 ЗН/.
      Не съм съгласна, т.к. 1. съгл. Тълкувателно решение № 3 от 19.07.2010 г. по тълк. д. № 3/2009 г., ОСГК на ВКС  - т.2, "Вписването на исковата молба има цел да даде гласност на съдебния спор относно конкретен недвижим имот, както и да осигури противопоставимост на правата на страната-ищец срещу всички права, придобити от трети лица след вписването."
    2. в същия смисъл е и информацията на европейския сайт за правна информация European Justice:  „Вписването на посочените актове е задължително. По принцип то има оповестително действие, което съгласно чл. 1 от Правилника за вписванията, се състои в даване гласност на подлежащите на вписване актове. Само в определени случаи - тези, посочени в чл. 114 от ЗС, когато се вписват искови молби, изрично посочени в тази норма (в нормата на чл. 114 ЗС, б.м.), вписването има и защитно действие, защото осигурява противопоставимост на правата на ищеца срещу всички права, придобити от трети лица след вписването." 

   и 3. изрично посочените в закона случаи /чл.17, ал.2 ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗС, чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.135, ал.1 ЗЗД, чл.227 ЗЗД, чл.37 ЗН/ не са за действието на вписаните искови молби, а за действието на вписаните съдебни решения - вж материала Разпоредбите на чл.17, ал.2 и 3 ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗЗД, чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.135, ал.1, изр.последно ЗЗД, чл. 211. ал. 2 ЗЗД, чл.227, ал.5 ЗЗД, чл. 496, ал. 2 ГПК, чл. 646, ал. 7 ТЗ; чл. 647, ал. 3 ТЗ
.

Вписването на искова молба по чл.29 ЗЗД има само оповестително действие - да даде гласност на правния спор относно имота, но не създава правна защита на лицата, придобили от несобственик, независимо дали са вписали своя акт преди или след вписването на исковата молба.
    Има си хас вписването на исковата молба да създава защита и на лицата, вписали своя акт след вписването ѝ! Тогава вече ищецът съвсем ще изгуби интерес от вписването ѝ.
    .

При оповестително действие на вписването се прилагат правилата: „никой не може да прехвърли право, което няма" или „отпадне ли правото на праводателя, отпада и правото на приобретателя". Такъв е ефектът на вписването на исковата молба по гр. д. № 140/2012 г. на РС - Гоце Делчев, с която е предявен иск по чл.27 във вр. с чл.29 ЗЗД. Н[евписването] й не може да доведе до запазване на правото на собственост, придобито от праводател, който не го е притежавал, тъй като при оповестително действие на вписването, при преценката за съществуването на правото, е от значение дали праводателят е бил собственик. В случай че договорът бъде унищожен, каквато е настоящата хипотеза, отпадат правата и на приобретател, който е придобил имота преди вписване на исковата молба.
        Именно! "В случай, че договорът бъде унищожен" означава, че след влизане в сила на съдебното решение, с което се унищожава договорът, отпадат правата на приобретател, който е придобил имота преди вписване на исковата молба. Правата отпадат поради действието на влязлото в сила съдебно решение, а не поради действието на вписаната искова молба. По изключение, в някои случаи не отпадат и след влизане в сила на съдебното решение, напр. при уважаване на искове по чл.17, ал.2 и 3 ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗЗД, чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.135, ал.1, изр.последно ЗЗД, чл. 211. ал. 2 ЗЗД, чл.227, ал.5 ЗЗД, чл. 496, ал. 2 ГПК, чл. 646, ал. 7 ТЗ; чл. 647, ал. 3 ТЗ 

.    
Цялото решение https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type=ot-delo&id=3464B6F1BD32270CC225863300362253


.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 93

София, 08.12.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:


Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова

при секретаря Славия Тодорова, като изслуша докладваното от съдията Емилия Донкова гр. д. № 3414/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 138 от 06.04.2020 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 2471, постановено на 03.06.2019 г. по в. гр. д. № 912/2018 г. по описа на Благоевградски окръжен съд, с което е отменено решение № 2266 от 03.07.2018 г. по гр. д. № 1235/2016 г. на Районен съд - Гоце Делчев, в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено по предявените от М. И. М. и И. Н. М. срещу Н. А. А. и К. Б. А., че ищците са собственици на следния недвижим имот: двуетажна жилищна сграда с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място], находяща се в поземлени имоти с идентификатори ***, *** и принадлежаща към ПИ с идентификатор *** и за осъждане на ответниците да им предадат владението, в частта, с която са уважени насрещните искове на ответниците с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.79 ЗС за признаване правото им на собственост върху гореописаната сграда, като вместо него е постановено ново по същество, с което са уважени главните искове за ревандикация и са отхвърлени насрещните установителни искове. С решението ищците са осъдени да заплатят на ответниците, по предявените при условията на евентуалност насрещни искове, сумата 9 905,72 лв., представляваща стойността на извършени подобрения: строителство на нов покрив и подпокривно пространство /тавански етаж/ на процесната жилищна сграда, включваща вложени труд, средства и материали. Отхвърлено е предявеното с насрещната искова молба искане по чл.72, ал.3 ЗС за признаване право на задържане в полза на ответниците до заплащане на извършените подобрения. Касационното обжалване е допуснато по жалбите на М. И. М. и И. Н. М. - ищци в производството и на Н. А. А. и К. Б. А. - ответници, които са взаимно обусловени. Касаторите - ищци искат обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен в частта му, с която са осъдени да заплатят стойността на направените подобрения в процесния имот, а касаторите - ответници да бъде отменен в частите, с които са уважени исковете за ревандикация срещу тях и са отхвърлени насрещните им установителни искове за собственост.
Всяка от страните, чрез процесуалния си представител, взема становище за неоснователност на жалбата на другата страна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.2, изр.3 ГПК с цел проверка дали въззивното решение не е очевидно неправилно с оглед изводите на съда, че не е налице отпадане на правата на ищците като приобретатели, което се свързва единствено със силата на пресъдено нещо на съдебното решение за унищожаване на договора между техния праводател и ответниците, без да бъде зачетено конститутивното му действие.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., като разгледа жалбата, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от М. и И. М. срещу Н. и К. А. искове за ревандикация на процесната сграда. В исковата молба са изложени твърдения, че ищците се легитимират като собственици на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 20/03.02.2010 г. Продавачът по този договор А. Г. Р. го е закупил с нотариален акт № 20/21.02.2008 г. от Н. А., който при сключване на сделката е действал лично от свое име и като пълномощник на съпругата си К. А..
Ответниците са оспорвали исковете. Предявили са насрещни искове за установяване на правото си на собственост върху процесната сграда на основание придобивна давност, като са посочили, че след сключването на договора за продажба през 2008 г. са продължили да упражняват фактическа власт. Исковете са предявени при условията на евентуалност - в случай че бъде зачетено вещно-правното действие на договора за продажба, с който се легитимират ищците. При условията на евентуалност са предявили и искове за заплащане стойността на извършените в имота подобрения, възлизащи на 9 905,72 лв. и изразяващи се в изграждане на нов покрив с поставена изолация и керемиди, както и за признаване право на задържане.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Видно от договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 20/03.02.2010 г., ищците са закупили процесния имот от А. Р.. Продавачът се е легитимирал с нотариален акт № 20/21.02.2008 г. за покупко-продажба. От същия се установява, че Н. А. и К. А., последната действаща чрез пълномощника си Н. А., са му прехвърлили правото на собственост върху описаната жилищна сграда, представляваща съпружеска имуществена общност.
С влязло в сила на 13.12.2013 г. решение по гр. д. № 140/2012 г. на РС - Гоце Делчев на основание чл.27 във вр. с чл.29 ЗЗД е унищожена упълномощителната сделка, с която К. А. е упълномощила Н. А. да продаде на А. Р. притежавания при условията на СИО имот, като сключена при измама по отношение на упълномощителя; договорът е обявен за недействителен на основание чл.42, ал.2 ЗЗД по отношение на прехвърлителя К. А., поради сключването му при липса на надлежна представителна власт на пълномощника Н. А.; на основание чл.27 във вр. с чл.29 ЗЗД е унищожен договора за продажба от 21.02.2008 г., по отношение правата на прехвърлителя Н. А., като сключен при измама. Исковата молба, въз основа на която е образувано производството по цитираното дело, е предявена на 23.02.2012 г.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел на първо място, за установено, че ищците се легитимират като собственици с договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 20/2010 г., който е произвел вещно-правно действие. Обосновал е извод, че същите не са обвързани от силата на пресъдено нещо на съдебното решение, с което е унищожен договора за продажба от 21.02.2008 г., сключен между техния праводател и ответниците. Изложил е съображения, че от съществено значение е моментът на вписване на исковата молба, с която са предявени исковете за унищожаване на договора - в случая след сключване на договора за продажба, с който се легитимират ищците. Унищожаването /този институт е смесен с развалянето на договора/ не засяга правата на трети лица, придобити преди вписване на исковата молба. Допълнително е посочил, че ответниците са недобросъвестни владелци, с оглед на което не е изтекъл изискуемия се срок за придобиване по давност. Направил е заключение, че насрещните установителни искове са неоснователни. Въззивният съд е разгледал предявените при условията на евентуалност искове за заплащане стойността на извършени подобрения в имота, като е приел, че от събраната техническа експертиза и гласните доказателства се установява, че е извършен ремонт на покрива и подпокривното пространство на жилищната сграда, който по естеството си съставлява подобрение на същата. Искането за признаване на право на задържане е счетено за неоснователно, с оглед недобросъвестността на ответниците като владелци.
По касационната жалба.
Очевидно неправилни са изводите на съда, че не е налице отпадане на правата на ищците като приобретатели по договора за покупко-продажба от 03.02.2010 г., тъй като не са обвързани от силата на пресъдено нещо на съдебното решение за унищожаване на договора между техния праводател и ответниците и предвид вписването на исковата молба, с която този иск е предявен, след сключването на договора за продажба.
Съображенията за това са следните:
Законът придава различно действие на вписването на исковата молба, с оглед предмета на спора. По принцип вписването на искови молби има оповестително действие, а оповестително-защитно действие - само в изрично посочените в закона случаи /чл.17, ал.2 ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗС, чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.135, ал.1 ЗЗД, чл.227 ЗЗД, чл.37 ЗН/. Вписването на искова молба по чл.29 ЗЗД има само оповестително действие - да даде гласност на правния спор относно имота, но не създава правна защита на лицата, придобили от несобственик, независимо дали са вписали своя акт преди или след вписването на исковата молба. При оповестително действие на вписването се прилагат правилата: „никой не може да прехвърли право, което няма" или „отпадне ли правото на праводателя, отпада и правото на приобретателя". Такъв е ефектът на вписването на исковата молба по гр. д. № 140/2012 г. на РС - Гоце Делчев, с която е предявен иск по чл.27 във вр. с чл.29 ЗЗД. Н. й не може да доведе до запазване на правото на собственост, придобито от праводател, който не го е притежавал, тъй като при оповестително действие на вписването, при преценката за съществуването на правото, е от значение дали праводателят е бил собственик. В случай че договорът бъде унищожен, каквато е настоящата хипотеза, отпадат правата и на приобретател, който е придобил имота преди вписване на исковата молба. Такъв приобретател, който не е участвал в правния спор, не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението за унищожаване на договора между прехвърлителя и първоначалния приобретател, но отпадането на правата му се свързва не със силата на пресъдено нещо на решението, чийто предмет е съществуването /респективно несъществуването/ на потестативното право, което е упражнено с предявяването на иска. То е следствие от конститутивното действие на съдебното решение, с което е уважен иска за унищожаване на договор, съставляващо негова гражданскоправна последица. Чрез конститутивното си действие съдебното решение става юридически факт, който създава, изменя или прекратява гражданското правоотношение и всички лица, за които този юридически факт е правнорелевантен са длъжни да го зачитат, т. е. не могат да оспорват материалноправната промяна, следствие от конститутивното действие на съдебното решение. Горното разрешение е възприето в решение № 87/05.07.2018 г. по гр. д. № 4028/2017 г. на ВКС, второ г. о., като същото изцяло се споделя от настоящия съдебен състав.
Следва да се приеме, че на ищците се противопоставя не силата на пресъдено нещо, а конститутивното действие на съдебното решение за унищожаване на договора за продажба от 21.02.2008 г., като сключен при измама. Именно това действие задължава съдът да приеме, че правните последици на този съдебен акт са настъпили - отпаднали са правата на праводателя по договора, поради което ищците М. и И. М. са придобили имота от несобственик. Договорът за покупко-продажба от 03.02.2010 г. не е произвел вещно-правно действие, поради което не може да ги легитимира като собственици.
Предявените главни искове за ревандикация са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед отхвърлянето на главните искове не подлежат на разглеждане предявените от ответниците насрещни установителни искове за собственост на основание придобивна давност и исковете за заплащане на извършени подобрения в процесната сграда, предявени при условията на евентуалност, както и искането за признаване право на задържане.
Предвид изложеното по-горе следва да се приеме, че въззивният съд е постановил неправилно решение. То следва да се отмени при касационното отменително основание по чл.281, т.3 ГПК - необоснованост на фактическите и правни изводи относно основателността на исковете за ревандикация, а оттам и нарушение на материалния закон. Направените в този смисъл оплаквания в касационната жалба на ответниците са основателни.
Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от ВКС съгласно чл.293, ал.2 ГПК. Въззивното решение трябва да бъде отменено изцяло, като в частта, с която са уважени исковете за ревандикация се постанови ново по същество, с което тези искове да бъдат отхвърлени. Предвид изхода на спора по главните искове следва да бъдат оставени без разглеждане предявените при условията на евентуалност насрещни установителни искове за собственост, за подобренията и искането за признаване право на задържане.
С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на касаторите-ответници следва да се присъдят разноските за водене на делото, които за всички инстанции възлизат на сума в общ размер от 1 626,26 лв. /за държавни такси, експертиза и адвокатско възнаграждение/, от които 751 лв. за първоинстанционното производство, 400 лв. за въззивното производство и 475,26 лв. за касационното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 2471, постановено на 03.06.2019 г. по в. гр. д. № 912/2018 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. И. М. и И. Н. М. срещу Н. А. А. и К. Б. А. искове с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на следния недвижим имот: двуетажна жилищна сграда с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място], находяща се в поземлени имоти с идентификатори ***, *** и принадлежаща към ПИ с идентификатор *** и за осъждане на ответниците да им предадат владението върху описаната сграда, като на собственици на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 20/03.02.2010 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените при условията на евентуалност от Н. А. А. и К. Б. А. срещу М. И. М. и И. Н. М., насрещни искове за установяване правото им на собственост върху процесната сграда, на основание придобивна давност, за заплащане на сумата 9 905,72 лв., представляваща стойността на извършени подобрения: строителство на нов покрив и подпокривно пространство /тавански етаж/ на процесната жилищна сграда, включваща вложени труд, средства и материали и искането по чл.72, ал.3 ЗС за признаване право на задържане до заплащане на извършените подобрения.
Осъжда М. И. М. и И. Н. М. от [населено място], [улица], вх.А, да заплатят на Н. А. А. и К. Б. А. от [населено място], [улица], разноски за водене на делото в общ размер на 1 626,26 лв. /хиляда шестотин двадесет и шест лева и двадесет и шест стотинки/.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

.

Начало на блога

Обратно към Оповестително и оповестително-защитно действие на вписaните искови молби