Решение от 01.04.2013 по гр.д. № 37785/2012 на Софийски районен съд

Начало на блога

Това е решението на първа инстанция по казуса, окончателно разрешен с Решение от 27.07.2015 по гр.д. № 6353/2014 на ВКС
.

Тук пише: "Вписването на исковите молби по исковете за собственост, както и тези за нищожност на сделките, които транслират собствеността, никога не са имали защитно действие" (защитно за кого? за ищеца или за приобретателите преди вписването на исковата молба?)

.

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е
град С., 01.04.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 39-ти състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди и тринадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ

при секретаря Емилия Александрова, разгледа гр.д. № 37785 по описа за 2012г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.108 вр. с чл.79 от ЗС.
В исковата молба Н. Д. П. твърди, че по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 152 от 15.12.1998г., том І, рег. № 1626, дело № 153/1998г. на Р. Д., нотариус при СРС, сключен с Г. Д., придобива фактическата власт върху апартамент № 14, находящ се в гр. С., ж.к. "Н. I.", бл.219, вх. Б, ет.3. В периода от 15.12.1998г. до 13.07.2012г. владее имота необезпокоявано и като добросъвестен владелец придобива собствеността върху имота, считано от 15.12.2003г. Въпреки това с въвод във владение по изп.д. № 20127830400311 на ЧСИ И. Ч. с рег. № 783 в имота са въведени ответниците А. А. и Д. А. Счита се, че ответниците не разполагат с противопоставимо на ищцата право да ползват имота. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че тя е собственик на недвижимия имот и да ги осъди да й предадат владението. Претендира разноски.
Ответниците Д. А. и А. А. оспорват предявените искове по следните съображения: оспорва се възможността собствеността да се придобие по силата на цитирания в исковата молба нотариален акт от 15.12.1998г, тъй като с влязло в сила решение по гр. д. №7668/1998г. на СРС, ГО, 43-ти състав са отречени правата на праводателя й; оспорват се твърденията на ищцата, че е добросъвестен владелец на имота по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС, тъй като преди сключване на договора от 15.12.98г., има вписана обезпечителна заповед по бъдещ иск по гр.д. № 5500231/1998г. на СРС, 55-ти състав, касаещ процесния апартамент, за налагането на която ищцата може да узнае при полагане на дължимата грижа и след проверка в Службата по вписванията. Счита се и че давността налага освен изтичане на определения в закона срок още и надлежно позоваване на придобиването на имота, пред съд или нотариус, каквото позоваване не е направено.
Съд като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Между страните няма спорни факти, поради което и съдът приема за установено, че:
На 20.10.1997г. наследодателя на ответницата А., П. Д. Л. и втората ответница, тогава с име Д. П. Л., чрез пълномощник продават процесния имот на Й. Я. Б. и А. Б. Г. с нот.акт. № 38, том CLVIII, нот.дело № 30883/1997г. на нотариус при СРС.
На 04.06.1998г с нот.акт № 8, том XXV, нот.дело № 6055/1998г. Й. Б. и А. Б. Г. продават същия имот на Г. Г. Д.
На 15.06.1998г. е издадена в полза на наследодателя на ответниците и втората ответница обезпечителна заповед по гр.д. № 5500231/1998г. на СРС, 55-ти състав, с която е обезпечен бъдещия иск, който същите възнамеряват да предявят срещу Й. Б. и А. Г., като е наложена и обезпечителна мярка възбрана върху процесния имот.
Обезпечителната заповед от 15.06.1998г, издадена по гр.д. № 5500231/98 г. по описа на СРС, 55 състав, е вписвана в Службата по вписванията на 24.06.1998г.
На 16.07.98г. П. Л. и Д. Л. завеждат иск, по който е образувано гр. д. №7668/1998г. на СРС, ГО, 43-ти състав. С решението по него, влязло в сила на 05.11.2010г, е прогласена нищожността на договора за покупко-продажба сключен между П. Л. и Д. Л. и Й. и А. Б. на 20.10.1997г с нот.акт. № 38, том CLVIII, нот.дело № 30883/1997г. на нотариус при СРС, което решение вляза.
По издадения въз основа на решението изпълнителен лист е образувано изп.д. № 20127830400311 по описа на ЧСИ И. Ч. с рег. № 783 и с постановление по него от 13.07.2012г в имота са въведени ответниците А. А. и Д. А.
С договор за продажба от 15.12.1998г. сключен между Г. Г. Д. и Н. Д. П. по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 152 от 15.12.1998г., том І, рег. № 1626, дело № 153/1998г. на Р. Д., нотариус при СРС, първата продава на втората апартамент № 14, находящ се в гр. С., ж.к. "Н. I.", бл.219, вх. Б, ет.3.
 В периода от 15.12.1998г. до 13.07.2012г. имота се ползва от ищцата.
Съгласно схема на самостоятелен обект в сграда № 83797/26.11.2012 г. издаден от АГКК С. процесния имот е идентичен с имот с идентификатор 68134.1382.2006 с площ от 56.23 кв.м., със съседи, самостоятелни обекти в сградата, както следва:  на същия етаж - имот с идентификатор 68134.1382.2006.2.13, под обекта - имот с идентификатор  68134.1382.2006.2.12 и над обекта - имот с идентификатор 68134.1382.2006.2.16.
Към приключване на устните състезания имота е в държане на ответниците.
При така установените по делото факти съдът намира исковете за основателни по следните съображения:
При исковете по чл.108 от ЗС в доказателствена тежест на ищцата е да установи придобивното основание на правото на собственост, както и че ответникът ползва имота, а последният следва да докаже противопоставимо на ищеца основание, на което осъществява владението.
Активната си легитимация по иска ищцата извежда при твърдения за осъществена в нейна полза кратка придобивна давност. Фактическия състав соченото придобивно основание налага установяването в кумулативна даденост на следните елементи: придобиване на фактическата власт върху една вещ, на основание годно да направи владелеца собственик, без да знае, че не е спазена формата или че праводателя му не е собственик, ползването и в посочения в закона 5-годишен срок. Посочените елементи се доказват от събраните по делото доказателства. Нотариалният акт за покупко-продажба на недвижим имот № 152 от 15.12.1998г., том І, рег. № 1626, дело № 153/1998г. на нотариус при СРС, макар и сключен с несобственик, е годен да прехвърли собствеността. Такъв транслативен ефект този акт няма, тъй като правата на праводателите на ищцата са отречени с влязлото в сила решение гр. д. №7668/1998г. на СРС, ГО, 43-ти състав. С него обаче се поставя началото на давностното владение, тъй като няма спор, че със сключването на договора е предадено и държането на вещта. Следователно ищцата осъществява фактическата власт върху вещта от 15.12.1998г. до 13.07.2012г, когато е извършен въвода във владение. Осъществяването на фактическата власт, до доказване на противното, закона приема, че е с намерение за своене на вещта -арг. от чл.69 ЗС.
Спорът между страните се концентрира върху знанието на ищцата, за воденото през времето на ползването на имота дело относно валидността на договорите на праводателите й, както и върху позоваването й на давността.
Знанието за наличие на спор относно собствеността върху имота, само по себе си, не е от значене за добросъвестността на владелеца. Най-малко, защото това знание не е включено във фактическия състав на чл.70, ал.1 ЗС. Следователно вписването на обезпечителната заповедта, респ. на исковата молба, като действие целящо да даде гласност на съществуващия спор относно собствеността, следва да се приеме за ирелевантно за спора обстоятелство.
Вписването на обезпечителната заповедта, респ. на исковата молба не е основание, което спира или прекъсва придобивната давност на правоприемника на спорното право в хода на процеса по смисъла на чл.226 ГПК респ. чл.121 ГПК от 1952г. Правоприемника е длъжен да търпи последиците на решението по силата на правоприемството. Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване на право на собственост, който изключва праводаването. Затова носителя на правото придобито чрез оригинерния способ не може да бъде обвързан от положението на предходния собственик на имота.
Неоснователни са и доводите за защитната функция на исковата молба. Вписването на исковите молби по исковете за собственост, както и тези за нищожност на сделките, които транслират собствеността, никога не са имали защитно действие. (защитно за кого? за ищеца или за приобретателите преди вписването на исковата молба?) Следователно е безпредметно да се обсъждат тези доводите на ответника А.
Неоснователно е и възражението на ответницата А., тъй като именно т.2 на ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК на ВКС се посочва, че позоваването на придобивната давност не е елемент от фактическия състав на оригинерното придобивно основание, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. Отделно от това следва да се посочи и че е нелогично да се очаква от ищцата, при положение, че разполага с нотариален акт, който я легитимира като собственик на имота, тя да прави постъпки за снабдяването си с още един нотариален акт, този път по обстоятелствена проверка, за доказване и на давността, като придобивен способ. Още повече, че едно лице може да бъде собственик на една вещ само едно основание. (Наличието и на други основания не го направи повече собственик).
Следователно с изтичане на законово предвидения 5-годишен срок считано от 15.12.1998г. ищцата придобива собствеността по давност.
Пасивната легитимация по иска не се оспорва от ответниците. Те не твърдят и не доказват противопоставимо на ищеца основание, на което осъществява владението върху имота.
Следователно исковете са доказани по основание и следва да бъдат уважение.
С оглед изхода на делото право на разноски има само ищцата. Тя е направила такива за държавна такса и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в общ размер на 1946,49 лева.
При тези мотиви, съдът
Р   Е   Ш   И   :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. П. А. с ЕГН XXXX и съдебен адрес: град С., ул. П. В. 31Б, ет.1, оф.5 чрез адв. Я. и А. И. А. с ЕГН XXXX и съдебен адрес: град С. ул. В. 19, партер, чрез адв. Х., че Н. Д. П. с ЕГН XXXX и съдебен адрес: град С. ул. А. 56, ет.4 чрез адв. Д., е собственик на основание давностно владение осъществено в периода от 15.12.1998г. до 15.12.2003г на следния недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 14, находящ се в гр. С., ж.к. "Н. I.", бл.219, вх. Б, ет.3, с площ от 56.23 кв.м, състоящ се от три стаи, едната преходна, кухня и обслужващи помещения, и граници: изток-двор, запад-двор, север апартамент № 13 и юг-двор, ВЕДНО СЪС ЗИМНИЧНО ПОМЕЩЕНИЕ № 12, с полезна площ от 6.48 кв.м/, при съседи: изток двор,, запад -коридор, север-мазе № 11, юг-двор; ЗАЕДНО със 5.878% ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, който имот съгласно схема на самостоятелен обект в сграда № 83797/26.11.2012 г. на АГКК С. съставлява ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР № 68134.1382.2006 с площ от 56.23 кв.м., със съседи, самостоятелни обекти в сградата, както следва:  на същия етаж - имот с идентификатор 68134.1382.2006.2.13, под обекта - имот с идентификатор  68134.1382.2006.2.12 и над обекта - имот с идентификатор 68134.1382.2006.2.16., КАТО ОСЪЖДА Д. П. А. с ЕГН XXXX и А. И. А. с ЕГН XXXX да предадат на Н. Д. П. с ЕГН XXXX владението върху описания по-горе недвижим имот.
ОСЪЖДА Д. П. А. с ЕГН XXXX и А. И. А. с ЕГН XXXX да заплатят солидарно на Н. Д. П. с ЕГН XXXX на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1946.49 лева - разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред С. градски съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
.

Начало на блога

Това е решението на първа инстанция по казуса, окончателно разрешен с Решение от 27.07.2015 по гр.д. № 6353/2014 на ВКС