Решение № 144 от 28.03.2012 г. на СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД по в.гр. д. № 886 / 2011

Начало на блога

Този материал е част от Съдебна практика от интерес за нашия случай на имотна измама

-

Едно мъдро, отлично аргументирано съдебно решение. Прави се логична връзка между чл. 573 ГПК, който не е сред изчерпателно изброените в чл. 576 ГПК, и чл. 580, което е сред тях, и се прогласява нищожност на нотар. удостоверяване и оттам - на сделката поради липса на форма.

(в док формат, няма линк, търси се с ключови думи)

-
Настоящият съд намира, че изричното цитиране на чл.573 ал.2 ГПК в чл.576 ГПК не е било необходимо, тъй като съществува друг текст, от който следва извод, че нарушението на посочената разпоредба води до нищожност на нотариалното действие. Става дума за чл.580 т.1 ГПК - нотариалният акт трябва да съдържа не само годината, месеца и деня (а когато е необходимо - и часа) на издаването му, но и мястото на издаването му. В правната теория (Х.О., Ръководство по нотариални действия във връзка със собствеността) и в нотариалната практика се приема, че посочването на мястото, където е съставен актът, означава не само посочване на населеното място, но и посочване на конкретния обект, в който е извършено съставянето му (а според използвания от О. израз - „в кое учреждение или вън от него"). Извод за обхвата на понятието „място", употребено в чл.580 т.1 ГПК, следва и от съдържанието, вложено в трите алинеи на чл.573 ГПК (озаглавен „Място и време на нотариалните удостоверявания"). Докато в ал.1, която е свързана с териториалната компетентност на нотариуса, под понятието „място" следва да се разбира населеното място, то в ал.2 и ал.3, които са свързани с формата на нотариалното удостоверяване, е вложен друг смисъл - конкретният обект, в който е извършено нотариалното действие (в канцеланията на нотариуса, в учреждение, в жилищно или служебно помещение и др.)
    Следователно, разпоредбата на чл.573 ал.2 ГПК не съществува изолирано и сама за себе. Нейното съществуване е оправдано при съобразяване и отчитане на тясната й връзка с чл.580 т.1 ГПК. Противното разбиране би означавало, че се обезсмисля не само императивността на чл.573 ал.2 ГПК, но дори и необходимостта от съществуването на този текст.
    Ето защо въззивният съд застъпва становището, че при неизпълнение на задължението на нотариуса по чл.573 ал.2 ГПК не е спазена нотариалната форма, а нотариалното действие е нищожно на основание чл.576 вр. чл.580 т.1 ГПК. Това означава, че и договорът е нищожен поради липса на предписана от закона форма - чл.26 ал.2 изр.1 пр.3 ЗЗД.

-

Начало на блога

Този материал е част от Съдебна практика от интерес за нашия случай на имотна измама

-