Решение от 10.06.2009 по гр.д. № 1945/2009 на ВКС, 3-членен състав, потвърдено от 5-членен

Начало на блога

Това решение е част от Съдебна практика - гражданско производство и от (Без)Отговорността на Нотариуса - съдебна практика

-

Резюме. Налагат дисциплинарно наказание на нотариус за това, че е извършила обстойна проверка на дееспособността. Наказват я  за проявена бдителност! Самоинициатива било да се обади на личния лекар поради съмнения в дееспособността на възрастната продавачка и да чуе - от лекаря, от компетентното медицинско лице! - че възрастната жена страда от старческа деменция, след което да откаже сделката?! Излиза, че от самата Нотариалната камара и от самия ВКС не разрешават на нотариусите да работят добросъвестно! Потвърдено от петчленен състав с Определение от 10.01.2011 по гр.д. № 26/2010 - срам и позор!

-

Из решението

„за неизпълнение на задължения по чл. 578, ал. 4 ГПК п. удостоверяване на подписа на Х. К. от с. С., извършено на 3. 11. 2008 год. Разпоредбата изисква от нотариуса, преди да издаде съответния акт, да провери дееспособността на лицето, чието изявление ще бъде удостоверено. При извършеното от дисциплинарната комисия, разследване е установено, че такава проверка за дееспособността на лицето Х. К. , не е била направена от нотариус Д. или преценката й по този въпрос е била недостатъчно задълбочена (Дисциплинарната комисия май не си е изяснила какво точно е провинението - дали е липса на проверка или е недостатъчно задълбочена проверка, бел. блогър) Правилно, в мотивите на решението на дисциплинарната комисия са посочени последващите действия на нотариус Д. - отказът й да издаде нотариален акт за разпоредителната сделка на Х. К. с обяснението, че тя не разбира смисъла и значението на действията си, както и проявената от нотариуса самоинициатива да се свърже с личния лекар на Х. К. (самоинициатива ли? хм! съвсем нормално е нотариусът да се обади на личния лекар; това със самоинициативата ми напомня глупостите от соцвреме, когато никой да не смееше да направи нищо без заповед „отгоре", да не би да го обвинят, че проявява самоинициатива; нотариусът не е проявила никаква "самоинициатива", а е изпълнила добросъвестно задълженията си по чл. 25, ал. 1 ЗННД*), от когото е получила информация за състоянието й на старческа деменция (хат-такаа!). Няма спор, че в случая има формално неизпълнение на чл. 578, ал. 4 ГПК (формално неизпълнение - глупости! в чл. 578, ал. 4 ГПК изобщо не пише как точно нотариусът проверява дееспособността, така че нотариусът има пълната свобода да действа, както му диктуват разумът и моралът) относно проверката на дееспособността на лицето, чийто подпис е удостоверила нотариус Д. , за което има основание да бъде наказана, а същевременно дисциплинарната комисия е отчела цялостното поведение на Д. , т.е. предотвратяване на разпореждането с отказа да издаде другия нотариален акт и липсата на увреждане на евентуално заинтересованите лица, поради което е определила най-лекото наказание „порицание" (нотариусът заслужава награда, а те я наказват; добре поне, че наказанието е най-лекото)

       Забележка. По принцип, проверката на дееспособността е извън компетентността на нотариусите. Това е работа на лекарите. Именно с този аргумент съдиите оправдават нотариусите в случай, че са изповядали сделка с участието на „луд за връзване". Така че констатациите за липса на задълбочена проверка на дееспособността от страна на нотариуса са несериозни. Още повече, че в конкретния случай нотариусът е извършила точно такава проверка, задълбочена, каквото и да си пишат съдиите.

                    * чл. 25, ал. 1 ЗННД*): "Нотариусът е длъжен да опазва правата и интересите на страните, да ги упътва, да изяснява тяхната воля и фактическото положение, да ги запознае ясно и недвусмислено с правните последици и да не допуска пропуски или бавност [а още по-малко - прибързаност, б. м.] в работата, които биха довели до накърняване на техните права."

                   Вж също и статията на д-р Петър Раймундов за ролята нотариуса, в която бившият прокурор от ВКП аргументирано разяснява: "2. Когато има съмнение относно фактите или правото, въз основа на които се прави искането за издаването на охранителния акт, нотариусът разполага със степенувани процесуални възможности, съответни на констатираните непълноти, несъответствия или предполагаеми нарушения на закона (чл. 532-535 и 538 ГПК1) - лично да проверява дали са налице условията за издаване на искания акт - чл. 533,изр. 1 ГПК; - по своя инициатива да събира доказателства (чл. 533, изр. 2 ГПК) или да се основе на свидетелски показания, дадени пред друг орган - чл. 535, изр. 1 ГПК; - да вземе предвид и факти, непосочени от молителя - чл. 533, изр. 2 ГПК; - да постанови лично явяване на молителя - чл. 534, изр. 1 ГПК; - да поиска от молителя да потвърди с писмена декларация истинността изложените от него обстоятелства - чл. 534, изр. 2 ГПК; - да възложи на друг съд, на полицейски орган или на общински орган да съберат необходимите доказателства - чл. 535, предл. 2 ГПК;
-     

        Вж също: Решение на съда на Европейския съюз,от 24/05/2011г. (голям състав) по дело № С-54/08г., в което е посочено, че главната дейност на нотариуса се състои в съставянето на удостоверителни актове по установения ред и в установената форма (като установеният ред е да проверява, а не се предоверява - "нотариусът трябва да откаже да удостовери едностранна или двустранна сделка, която не отговаря на изискваните от закона условия, и то независимо от волята на страните." - т.99 от решението на СЕС по дело С-54/08). В решението се отбелязва, че нотариусът трябва да провери дали са изпълнени всички законови условия за съставянето на съответния акт,който се ползва с определена доказателствена и изпълнителна сила. (именно! СЕС казва, че нотариусът трябва да проверява!)

-

          Вж също ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ, представено на 25 юни 2015 година по Дело C‑32/14 на СЕС: "Всъщност, при положение че, както се твърди, отбелязването на нотариуса върху нотариалния акт, съдържащ договор (много точна дефиниция; нотариалният акт за покупко-продажба действително съдържа договор, без той самият да е договор - вж материала "Договор ли е нотариалният акт?" , б.м.), че актът подлежи на изпълнение, има действие, аналогично на това на съдебно решение, от това задължително следва, че тази съдебна практика трябва да се приложи изцяло по отношение на действията на нотариуса. Следователно нотариусът ще има по-специално задължението да констатира служебно евентуално неравноправния характер на договорните клаузи и да покани страните да обсъдят този въпрос при условията на състезателност".

.

Цялото решение на тричленния състав: http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.nsf/Keywords/4DA48C3C5908D57DC2257793005B5945

.

        Решението на 3-членния състав е било потвърдено от 5-членен (жалко!) с Определение  № 1 от 10.01.2011 по гр.д. № 26/2010

Из определението на петчленката
Въпрос: дали формалното неназначаване на медицинска експертиза за проверка на дееспособността на лице, чийто подпис се удостоверява върху частен документ - пълномощно като част от нотариална сделка, която ще се реализира при същия нотариус, който предвижда по сделката състоянието на упълномощителката да бъде удостоверено и със съответен медицински документ, обуславя носене на дисциплинарна отговорност
        ВКС: законът не изисква за тази проверка (на дееспособността, б.м.) да бъде назначена медицинска експертиза (и понеже законът не изисква мед. експертиза, нито дори обаждане по телефона до личния лекар, нотариусите спокойно заверяват пълномощни и изповядват сделки за разпореждане с имоти на психически болни лица, на дементни или умиращи възрастни, на тежко болни хора под въздействието на силни болкоуспокояващи или на пияни и дрогирани лица, а като стане сакатлък, се оправдават, че били извършили задълбочена проверка на дееспособността, но понеже не са медицински лица, не били разбрали, че клиентът им не е на себе си, б.м.) ...по делото е установено, че преценката на нотариус Д. относно дееспособността на лицето Х. К. при заверката на подписа й на упълномощителната сделка не е била достатъчно задълбочена, който факт се установява и от последващите действия на нотариуса, която е отказала да издаде нотариалния акт за разпоредителната сделка на К. с обяснението, че тя не разбира смисъла и значението на действията си, в резултат на проявената след упълномощителната сделка самоинициатива на нотариуса да се свърже с личния лекар на упълномощителката К., от когото е получила информация за състоянието й на старческа деменция. Тези последващи действия на нотариуса, с които е била предотвратена прехвърлителната сделка и липсата на увреждане на евентуално заинтересованите лица, са мотивирали както Д. комисия на НК, така и решаващият съд да й наложат най-лекото дисциплинарно наказание „порицание", поради формалното неизпълнение на чл. 578, ал. 4 ГПК относно проверката на дееспособността на лицето Х. К., чийто подпис е удостоверила нотариус Д. при упълномощителната сделка. Т.е. поставеният правен въпрос в изложението, посочен по-горе, не е обусловил тези правни изводи на съда.

.

Цялото определение на петчленния състав на ВКС: https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type=ot-delo&id=02BB07A9C5BE38C2C2257815002E4212

.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 1


София, 10.01. 2011 година


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А




Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Петчленен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми декември, през две хиляди и десета година, в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ: Капка Юстиниянова
Л. БОГДАНОВА
Светла Димитрова
Жива Декова



като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 26 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба на М. М. Д., нотариус с рег. № 184 по регистъра на Н. камара, с район на действие Районен съд - гр. З., чрез пълномощника си адв. Л. С. от АК-Смолян против решение № 523 от 10.06.2010 г. по гр.д. № 1945/2009 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, с което в производство по чл. 80 от Закона за нотариусите и Н. дейност е потвърдено решението от 02.11.2009 г. по дисциплинарно дело № 3/2009 г. на Д. комисия на Н. камара на Р България, с което на нотариус М. Д. от гр. З. е наложено дисциплинарно наказание „порицание".
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, се поставя правният въпрос, за който се твърди, че е от значение за изхода на делото, а именно дали формалното неназначаване на медицинска експертиза за проверка на дееспособността на лице, чийто подпис се удостоверява върху частен документ - пълномощно като част от нотариална сделка, която ще се реализира при същия нотариус, който предвижда по сделката състоянието на упълномощителката да бъде удостоверено и със съответен медицински документ, обуславя носене на дисциплинарна отговорност и не попада ли в кръга на малозначителните случаи. Твърди се, че разрешаването на този правен въпрос би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото предвид създаване на съдебна практика по него - основание за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба, Н. камара на Р България, гр. София и Министерство на правосъдието, гр. София не представят писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Петчленен състав, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на касационния съд пред петчленен състав по силата на чл. 80, ал. 3 ЗННД, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
Представеното от жалбоподателката нотариус Д. изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос от материално или процесуално естество, обусловил изхода на делото като общо основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезата на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведеният от касаторката въпрос касае извода на съда по съществото на спора, а именно, в случая налице ли е извършено от нотариуса нарушение при нотариалното удостоверяване на пункт и съответства ли му наложеното наказание по чл. 75, ал. 1, т. 1 ЗННД. В тази връзка решаващият съд е приел, че на касаторката нотариус Д. е наложено най-лекото дисциплинарно наказание по чл. 75, ал. 1 ЗННД - „порицание" за неизпълнение на задължения по чл. 578, ал. 4 ГПК при удостоверяване на подписа на Х. К. от с. Старцево, извършено в дома й на 03.11.2008 г. Тази разпоредба изисква от нотариуса преди да издаде съответния акт, в случая упълномощителна сделка, да провери дееспособността на лицето, чието изявление ще бъде удостоверено, като законът не изисква за тази проверка да бъде назначена медицинска експертиза, така както е формулиран правният въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В случая съдът е приел, че по делото е установено, че преценката на нотариус Д. относно дееспособността на лицето Х. К. при заверката на подписа й на упълномощителната сделка не е била достатъчно задълбочена, който факт се установява и от последващите действия на нотариуса, която е отказала да издаде нотариалния акт за разпоредителната сделка на К. с обяснението, че тя не разбира смисъла и значението на действията си, в резултат на проявената след упълномощителната сделка самоинициатива на нотариуса да се свърже с личния лекар на упълномощителката К., от когото е получила информация за състоянието й на старческа деменция. Тези последващи действия на нотариуса, с които е била предотвратена прехвърлителната сделка и липсата на увреждане на евентуално заинтересованите лица, са мотивирали както Д. комисия на НК, така и решаващият съд да й наложат най-лекото дисциплинарно наказание „порицание", поради формалното неизпълнение на чл. 578, ал. 4 ГПК относно проверката на дееспособността на лицето Х. К., чийто подпис е удостоверила нотариус Д. при упълномощителната сделка. Т.е. поставеният правен въпрос в изложението, посочен по-горе, не е обусловил тези правни изводи на съда относно Д. отговорност на нотариуса при нарушение на чл. 578, ал. 4 ГПК, а от данните по делото, настоящият състав не може да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. В конкретния случай релевираните в изложението твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на съдебния акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Тези основания касаят правилността на обжалваното решение при разглеждане на касационната жалба по същество по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В заключение, липсата на изведен правен въпрос, обусловил изхода на спора, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби, съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Петчленен състав,


О П Р Е Д Е Л И :



НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 523 от 10.06.2010 г., постановено по гр.д. № 1945/2009 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Определението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

3.

4.

-

Начало на блога

Това решение е част от Съдебна практика - гражданско производство и от (Без)Отговорността на Нотариуса - съдебна практика

-