Решение от 23.09.2014 г. на РС-В.Търново по гр. д. № 4426/2013

Начало на блога

Този материал е част от Съдебна практика - гражданско производство

-

Източник:  http://145.255.215.55/2014/09-2014/04634513/42682014.htm

-

За престъпните обстоятелства и за редовното от външна страна пълномощно

-

«без съмнение налагат извода, че във връзка със съставянето и ползването на документа «пълномощно» са налице престъпни обстоятелства, но тази констатация в случая не обуславя спиране на производството по настоящото дело на основание чл.229 ал.1 т.5 ГПК, тъй като изходът на настоящия спор не зависи от изхода на наказателното производство, в каквато насока съдът се е произнесъл, отхвърляйки направеното от процесуалния представител на ответниците A. искане.

Употребявайки процесното пълномощно, което изглежда напълно редовно от външна страна, но се установи да е неистински документ, ответникът Н. се е легитимирал пред нотариуса като представител на собственика на имота - ищеца, действайки уж от негово име и за негова сметка, но в действителност без представителна власт по смисъла на чл.42 ал.1 ЗЗД. Последицата от липсата на надлежно овластяване при сключване на договора за покупко-продажба е, че този договор не е годен да породи никакви правни последици в правната сфера на ищеца, освен ако той не потвърди действията на мнимия представител. Необвързването на ищеца от процесното съглашение е израз на общия принцип, че договорът поражда действие само между лицата, които фактически са изявили воля за сключването му, а по отношение на трети лица - само в предвидени изключителни случаи - чл.8 ал.1 ЗЗД, чл.21 ал.1 ЗЗД. При договор, сключен от мним представител, теорията говори за висяща недействителност на договора, защото поради липсата на дадено в съответната форма съгласие от мнимо представлявания към момента на сключване на договора, не се пораждат типичните му правни последици, но те могат да възникнат при последващо осъществяване на допълнителен юридически факт - потвърждаване на договора от мнимо представлявания и то в същата форма, която е предвидена за упълномощителната сделка - чл. 42 ал.2 ЗЗД. Това  разрешение  на закона, съчетано с обстоятелството, че в обхвата от хипотези, уредени в чл.26 ал.1 и ал.2 ЗЗД, извършването на правен акт без представителна власт не е включено като основание за нищожност, налага категоричния извод, че процесният договор за покупко-продажба от 17.04.2009 г. не може да се третира като  изначално недействителен - нищожен за всички. Но след като

ищецът отказва да потвърди действията на мнимия представител, този договор не може да го обвърже, пораждайки правни последици за него. След като ответникът Н. не е придобил собствеността върху процесния имот, той не може валидно да го прехвърли на трето лице, защото никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава и поради това сделката, сключена между него и ответниците A., не е направила последните собственици на имота. По същата причина и сделката, с която A. са продали имота на ответниците - английски граждани - не е прехвърлила вещното право на собственост върху имота на последните. Тези сделки не могат да се противопоставят на действителния собственик - ищеца, независимо че са сключени преди вписването на исковата молба по настоящото дело, защото вписването има защитно действие спрямо добросъвестните приобретатели само в случаите, когато законодателят изрично е изключил приложението на правилото, че с отпадането правата на праводателя, отпадат правата и на преобретателя - чл.17 ал.2 ЗЗД, чл.33 ал.3 ЗЗД, чл.88 ал.2 ЗЗД, чл.135 ЗЗД. Изложеното аргументира уважаването на предявените установителни искова за собственост, като следва да се приеме спрямо ответниците, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот.»

-

Начало на блога

Този материал е част от Съдебна практика - гражданско производство