Решение № 116 от 15.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 745/2012 г., IV г. о., ГК

Начало на блога

Този материал е част от Съдебна практика - гражданско производство

-

Публикувано в този блог на 29.05.2019

Р. Стоянова

-

                Резюме. При установяване на престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гр. дело, делото се спира на осн. чл. 229, ал.1, т. 5 ГПК, независимо дали е образувано досъдебно наказателно производство или не е, независимо дали наказателното е влязло в съда или не е. Тоест широкоразпространеното твърдение, че гражданското дело може да се спре, само ако наказателното е на етап съдебно производство, е заблуда.

                       Специално за нашето дело в Плевен това решение на ВКС е без значение, т.к. при нас гражданско-правните средства за прогласяване нищожност на упълномощителната сделка са напълно достатъчни. Ако твърдяхме, например, че подписът на кмета е фалшифициран и изходът на делото зависеше от установяването на това престъпно обстоятелство, щяхме да искаме спиране.

-

Източник: http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.nsf/Keywords/5A04894E3167FAA2C2257B6A004CF6F7
-
Р Е Ш Е Н И Е
№ 116


София, 15.05.2013 година


В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А




ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ

при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 745 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 1306 от 06.12.2012 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1823 от 28.11.2011 година по гр.д. № 1402/2011 година на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 203, ал.2, пр.ІІ-ро КТ вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата 49646,79 лева, предявен от [фирма], [населено място] против В. З. В. от [населено място].
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 229, ал.1, т.5 ГПК - следва ли производството по делото да бъде спряно, когато изходът на гражданския спор зависи от разкрити по делото престъпни обстоятелства при въведено в исковата молба твърдение за престъпление, висящо наказателно производство и искане за спиране на производството.

Когато фактическият състав, обуславящ отговорността за вреди, включва вредата да е настъпила в резултат на престъпление, установено по надлежния ред, искането за спиране на гражданското дело до установяване на престъплението е основателно, тъй като изходът на гражданския спор е в зависимост от изхода по наказателното дело.
В случаите, когато за престъплението, в резултат на което е настъпила вредата е образувано наказателно дело, съдът спира производството на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, тъй като присъдата по наказателното дело обуславя изхода по гражданския спор.
Производството по делото не се спира при наличие на данни за висящо досъдебно производство, тъй като няма образувано наказателно дело по смисъла на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, а констатациите на прокурора относно съставомерността на деянието и виновността на дееца не обвързват гражданския съд. Липсата на влязла в сила присъда обаче не изключва отговорността по чл. 203, ал. 2 КТ, тъй като вредата може да е причинена от работника умишлено, без деянието да съставлява престъпление.
Съдът винаги спира производството на основание чл. 229, ал.1, т.5 ГПК и без наличие на образувано наказателно дело и независимо дали е образувано досъдебно наказателно производство, когато по делото се разкрият престъпни обстоятелства, когато изходът на гражданският спор зависи от установяването им по надлежния ред - когато фактическият състав на отговорността за вреди, включва извършено от деликвента престъпление.        

В обжалваното решение на Софийски апелативен съд е прието за установено, че в изпълнение на трудов договор от 01.04.2001 г., ответницата е заемала длъжността „главен счетоводител" при дружеството ищец. В одиторски и счетоводен доклад за финансовата 2003 година са били констатирани извършени от ответницата финансови и счетоводни нарушения, изразяващи се в изготвяне на вносни документи под един номер с различни суми с извършено реално плащане само по част от тях, а от свидетелски показания и заключение на счетоводна експертиза е установено, че ответницата е получавала суми по касови ордери без да полага подпис за това, като част от сумите са внесени надлежно в банката, а друга част осчетоводени, без да са реално внесени, т.е. осчетоводявани са разходи за получени суми, без да е извършено действително внасяне на сумите в банка. Прието е, че макар и по делото да има доказателства за извършени от ответницата финансови нарушения, извършването на престъпление по надлежния за това ред не е доказано, а доколкото по делото има данни за образувано наказателно производство, то същото не е завършило с влязла в сила присъда, поради което отговорността и по чл. 203, ал.2, пр. ІІ-ро КТ не може да бъде ангажирана. Прието е, че искът е неоснователен и поради обстоятелството, че по делото не е установено за ищеца да е настъпила липса в размер на претендираната сума.
В касационната жалби против въззивното решение, постъпила от [фирма] се поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е спрял производството по делото, въпреки заявеното искане за това и е формирал неправилен извод, че не са доказани настъпили за дружеството вреди.
Ответницата по касационната жалба В. З. В.-Т. я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въведените касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни.
Неправилен е изводът на въззивния съд, че отговорността на работника по чл. 203, ал.2 КТ е обусловена единствено от доказателства за установено по надлежния ред престъпление, тъй като вредата може да бъде причинена умишлено от работника и без деянието да съставлява престъпление и в този случай той отговаря имуществено за пълния и размер.
В нарушение на съдопроизводствените правила е и отказът на съда да спре производството по делото, въпреки констатираното наличие на престъпни обстоятелства, от които зависи изходът на спора - съдът е констатирал, че ответницата е осчетоводялава разходи за получени от нея суми като внесени в банка по сметка на работодателя, без действително да е внасяла сумите, което сочи за разкрити по делото престъпни обстоятелства, даващи основание за ангажиране и на отговорността за вреди по чл. 203, ал.2 КТ. При тази констатация и данни за образувано досъдебно наказателно производство относно същите деяния и без нарочно искане на страната съдът е следвало да спре производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т.5 ГПК, тъй като изходът на гражданския спор по чл. 203, ал.2, пр.2 КТ е обусловен от наличието на влязла в сила присъда за присвояване.
Неправилен е и формираният в решението извод, че по делото не е установено за ищеца да е настъпила липса в размер на претендираната сума. Доказателствата за получени и ненадлежно отчетени от ответницата суми сочат за липса, която съставлява имуществена вреда за работодателя.
Предвид изложеното, обжалваното решение на въззивния съд е недопустимо, постановено при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, поради което следва да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да спре производството на основание чл. 229, ал.1, т.5 ГПК до отпадане на процесуалната пречка за развитие на процеса.



Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 1823 от 28.11.2011 година по гр.д. № 1402/2011 година на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.

-
СПРАВКА - ГПК, Спиране на производството

Чл. 229. (1) Съдът спира производството:

1. по съгласие на страните;

2. в случай на смърт на някоя от страните;

3. когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните;

4. когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора;

5. когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор;

6. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон;

7. в изрично предвидените в закон случаи.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1, ако прокурорът взема участие в делото заедно с някоя от страните, за спирането е необходимо и неговото съгласие. В случаите по ал. 1, т. 2 и 3, ако е било завършено съдебното дирене, производството се спира след постановяване на решението по делото.

(3) Спиране на делото по съгласие на страните се допуска само веднъж в производството в една инстанция.

-

Начало на блога

Този материал е част от Съдебна практика - гражданско производство

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/1864

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.