Решение от 14.05.2021 по гр. дело № 4923/2019 на ВКС

Начало на блога

Това решение е част от Съдебна практика - гражданско производство

(под него са и решенията на 1-ва и 2-ра инстанции)

-

http://www.vks.bg/pregled-akt?type=ot-delo&id=102AB8545AA4F4DBC22586CE003D736C

-

Резюме. Възрастна жена от София "продала" жилището си с пълномощно, заверено в Димитровград на 25.03.2008. Делото е заведено от наследниците през 2009 с твърдения, че "на 04.03.2008 г. в [населено място],[жк]неизвестен извършител откраднал от Г. 180 лв. Два дни по-късно неизвестно лице я спряло на улицата, представило се за полицай и ѝ обяснило, че крадците са открити, но за да ѝ бъдат върнати парите, тя трябвало да подпише някакви документи. Възрастната жена (тогава на 81 години) се доверила и подписала документите." По въпроса за "ходенето" в Димитровград, по делото се явил някакъв таксиметров шофьор и свидетелствал, че бил карал бабата с такси от София до Димитровград и даже описал метеорологичните условия, но съдът установил, че в деня на упълномощаването тя е провела няколко разговора от домашния си телефон (в София) и че показанията на таксиметровия шофьор са "противоречиви и некореспондиращи с фактическата обстановка", тъй като по онова време "свидетелят В.Й.П. не е притежавал изискуемите документи за извършване на таксиметрова дейност, а описаните от него метеорологични условия през времето на пътуването са в диаметрална противоположност от тези който са били, според представените по делото удостоверението от Института по метеорология и хидрология към БАН." На първа и втора инстанция ищците печелят, обаче ВКС обезсилва решението и го връща за разглеждане от друг състав поради нередовна искова молба. Това става 12 години след началото на делото. Две инстанции не забелязват, че ИМ е нередовна в продължение на повече от десетилетие. Направо за рекорд на Гинес! Адвокатите на ищците, освен че са не са успели да поправят ИМ, въпреки многобройните уточнения по нея, но и не са предявили ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, така че дори ищците окончателно да спечелят делото, няма да си върнат имота. Защо е така, питайте юридическите капацитети, които мъдро са решили, че  само установителният по чл. 124 ГПК и осъдителният по чл. 108 ЗС прекъсват придобивната давност, а в случая искът е по чл. 26 ЗЗД. Иначе законът е ясен - давността се прекъсва с предявяване на иск (въобще на иск!) - чл. 116, буква "б" от ЗЗД.

.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 52

гр. София, 14.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 4923 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника по делото Н. М. И. срещу решение №     

2036/06.08.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 1568/2016 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение от 24.07.2015 г. по гр. дело № 12969/2009 г. на Софийския градски съд (СГС), с което е обявен за нищожен, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД - поради липса на съгласие, договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ...г., том ..., рег. № ..., нот. дело № ... г. на нотариус с рег. № ..., с който касаторът Н. И., като пълномощник на С. С. Г., е продал на себе си недвижим имот - апартамент № 26, находящ се в [населено място],[жк]- II част, бл. 249 (бивш бл. 27), вх. „Б", ет. 2; и вместо това въззивният съд е постановил следното: отхвърлил е искове на М. С. Т. и Б. С. Т. срещу жалбоподателя, както следва: иск, квалифициран като такъв с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД - за установяване нищожност на същия (процесния) договор за покупко-продажба, поради неспазване на предписаната от закона форма, и иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване недействителност на процесния договор, поради липса на съгласие; и е уважил иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, като е прогласил за недействителен процесния договор, поради липса на представителна власт по отношение на процесния имот .
В касационната жалба на ответника Н. И. се излагат оплаквания и доводи за процесуална недопустимост на обжалваното въззивно решение, евентуално - за неправилност на същото в частта по уважения иск - касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК. Касаторът излага подробни съображения, че въззивното решение е недопустимо, тъй като с него са разгледани нови искове, непредявени с исковата молба, а предявените с нея не са разгледани, като до това се стигнало поради процесуално недопустимо изменение на предявените искове - по пътя на също недопустимо уточнение на исковата молба. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание.
Ответниците по касационната жалба - ищците М. и Б. Т., и третото лице, техен помагач по делото П. Г. И., не са подали отговори на касационната жалба и не заявяват становище по нея.
С постановеното по делото по реда на чл. 288 от ГПК, определение № 672/06.11.2020 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 2 от ГПК - с оглед извършване на служебната касационна проверка за процесуалната допустимост на решението, по следния правен въпрос: относно съотношението между исковете по чл. 26, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД, и иска по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, както и относно очертаването на предмета на делото с обстоятелствената част и петитума на исковата молба (чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК), по реда за отстраняване на нередовности на исковата молба (чл. 129 от ГПК) и по реда за изменение на иска (чл. 214, ал. 1, изр. 1 и изр. 2 от ГПК), при предявяване на такива искове за недействителност на договор за продажба на недвижим имот.
По този правен въпрос, състоящ се от няколко подвъпроса, настоящият съдебен състав намира следното:
Първата част от въпроса е относно съотношението между иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД за нищожност на договор за продажба поради липса на съгласие, и иска по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за недействителност на договор за продажба поради сключването му чрез мним представител, който е действал от името на страна по договора (в практиката - най-често продавача), без да е имал представителна власт. Отговорът на този подвъпрос следва от разясненията, дадени в мотивите към т. 2 от тълкувателно решение (ТР) № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС, с които е направено разграничението между тези два вида недействителност.
Там е прието, че всяка нищожност по чл. 26 от ЗЗД, включително и тази по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД (поради липса на съгласие) е абсолютна - изначална и окончателно водеща до пълна невъзможност опорочената сделка да породи правни последици, т.е. - непоправима, неоздравима, без възможност за саниране. Липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при т. нар. „съзнавана липса на съгласие", например - изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване - на шега, като учебен пример и др. подобни.

.

              Коментар. Всички юристи повтарят като замаяни измишльотината "съзнавана липса на съгласие" при упълномощаване, без да се замислят, че пред нотариус е нелепо да даваш учебен пример, да се шегуваш и др. подобни. В нотариалната кантора, според мен, не е възможно и изтръгване на съгласие с насилие. Би било добре de lege ferenda нотариалното производство да се заснема на видео и записът да се пази поне 5 години. Така в случай на съдебен спор, в съда много лесно ще се доказва кой е присъствал в кантората, кой се е подписвал, наясно ли е бил какво подписва, шегувал ли се е, учебен пример ли е давал и т.н. Впрочем ВКС вече образува тълкувателно дело по въпроса за съзнаваната и несъзнаваната липса на съгласие, по-точно за несъзнаваната, заради силно ограничения срок за завеждане на дело при нея, като предстои най-вероятно срокът да се изравни, което ще направи безсмислено цитирането на недоразумението с учебния пример, шегата и т.н. (пред нотариуса?!?) - справка т.д. 5/2020 на ОСГТК към ВКС: Липса на съгласие за сключване на договор от недееспособен.

-

Този тежък порок е непоправим и непреодолим - за да породи действие, договорът трябва да бъде сключен отново.
Договорът, сключен в хипотезата на чл. 42 от ЗЗД - от лице, действало като представител, без да има представителна власт, не страда от такъв порок. Мнимият представител е формирал и е изявил поначало валидна воля от името на мнимо представлявания, поради което липсата на представителна власт не е равнозначна на липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, и може да бъде преодоляна чрез изрично предвидената в чл. 42, ал. 2 от ЗЗД възможност за потвърждаване на договора. Ето защо волеизявлението, направено от чуждо име без представителна власт, не само не е непоправимо, а и поначало не е неправомерно (аргумент за това са и разпоредбите на чл.чл. 60-62 от ЗЗД, уреждащи воденето на чужда работа без пълномощие, като често то дори е в интерес на мнимо представлявания - чл. 61, ал. 1 от ЗЗД). До момента на потвърждаването на договора от страна на мнимо представлявания, договорът не поражда целените с него правни последици и е в състояние на висяща недействителност. Когато мнимо представляваният потвърди договора (съгласно и във формата по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД), потвърждаването има обратно действие във времето - договорът се валидира към момента на неговото сключване и поражда целените с него правни последици така, както ако би бил сключен при надлежно съществуваща към този момент представителна власт. Ако мнимо представляваната страна по договора не желае неговите правни последици, тя може да откаже да го потвърди и да се позове на недействителността по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД както извънсъдебно, така и пред съда. Последното може да стане чрез предявявяне на установителен иск с правна квалификация чл. 42, ал. 2 от ЗЗД или чрез заявяване на такова правоизключващо възражение срещу предявен облигационен или вещен иск по повод изпълнението или други претенции и последици, произтичащи от договора, сключен без представителна власт. В тези случаи висящата недействителност се трансформира в окончателна такава, тъй като окончателно отпада възможността договорът да бъде потвърден и да породи целените с него правни последици - насрещни права и задължения за страните по него, както и вещно-транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 от ЗЗД. Едва тогава - след позоваването на нея от страна на мнимо представлявания, недействителността по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД има правни последици, подобни на тези на нищожността по чл. 26 от ЗЗД.
От изложеното следва, че с иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД съдебна защита може да търси само лице, което е сключило договора за продажба лично и което твърди в исковата си молба, че неговото волеизявление за сключването на договора е направено при т. нар. „съзнавана липса на съгласие" (изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване - на шега, като учебен пример и др. подобни).

.

               Коментар. Не знам как си представят юристите, че лицето, търсещо съдебна защита, ще твърди "съзнавана липса на съгласие" пред нотариус. Аз лично си представям нещо такова: "Твърдя, че отидох в нотариалната кантора, за да се пошегувам с нотариуса и да му дам учебен пример как се подписва пълномощно". Евентуално може да твърди, че насила са го накарали (изнудили са го, заплашили са го, упоили са го), но пък тук вече е ролята на нотариуса - той може да разговаря насаме с упълномощителя (на видеозапис най-добре) и да си изясни защо е дошъл, дали е доброволно, разбира ли правните последници и др. Освен това, струва ми се, че е крайно време при продажба на имот - лично или чрез пълномощник - да се изисква всеки участник в нотариалното производство да представя удостоверение от личния си лекар, че няма когнитивни или психически проблеми, или поне да подписва пред нотариуса декларация в този смисъл, за да се прекрати практиката съдът да оправдава нотариуси с това, че не били лекари, затова не били разбрали, че бабата или дядото са с деменция, а и за да няма дисциплинарни дела срещу нотариуси като това за проявената "самоинициатива" (линкът води към пример № 41) 

.

Когато обаче договорът е сключен чрез представител на ищеца, правна квалификация на иска по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД е невъзможна - именно поради това, че при сключването на договора ищецът не е действал лично, а чрез (мним) представител, който от негово име е направил волеизявлението (формирал е и е изявил воля) за сключването на договора, но без да е разполагал с представителна власт за това (или последната е отпаднала впоследствие). В тези случаи правната квалификация на иска е винаги по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. Именно това противоречие в по-старата практика на ВКС е преодоляно с т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС.
В тази връзка следва да се има предвид, че понятието „без представителна власт", използвано в разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, обхваща изключително голямо многообразие от хипотези, които не могат да бъдат изчерпателно изброени, но могат да бъдат примерно и обобщено посочени в следните четири групи: 1) Представителна власт изобщо не е била учредена. Такива са случаите, когато лицето, действало като пълномощник, никога не е било упълномощавано или упълномощителната сделка е нищожна (например - пълномощното не е подписано от лицето, сочено в него като упълномощител; пълномощното не е дадено във формата по чл. 37 от ЗЗД или тази форма е опорочена); а също и когато лицето, действало като представител по закон, не е било такъв (например - не е родител на малолетно дете, от името на което е сключило договор, нито е било упълномощено за това чрез някой от родителите, нито е било назначено за особен представител съгласно чл. 129, ал. 2 от СК; или договорът е сключен от името на юридическо лице, чрез лице, което не е негов представител по закон или по пълномощие). 2) Представителна власт е била учредена, но сключеният чрез представителя договор е извън нейните предели. В тази група хипотези попадат всички случаи на действия на пълномощника, извършени извън обема и границите на представителната власт, очертани чрез волеизявленията на упълномощителя, обективирани в пълномощното (например - упълномощителят е дал изрично пълномощно само за продажбата на определен имот, а пълномощникът е заменил или е дарил имота, или е продал друг имот на упълномощителя, различен от посочения в пълномощното). Тук попадат и случаите, когато пълномощникът е извършил сделка, за която специална правна норма изисква изрично пълномощно, а в даденото му пълномощно тази сделка не е посочена (например - процесуален пълномощник е сключил съдебна спогодба, без да е изрично упълномощен за това с даденото му от страната по делото пълномощно). 3) Представителна власт е била учредена, но впоследствие е отпаднала и договорът е сключен чрез представителя след отпадането ѝ. Такива са например хипотезите на оттегляне на пълномощното и на отказ от него (чл. 38, ал. 2 и чл. 41 от ЗЗД), но само ако третото лице, което е договаряло с пълномощника, е било недобросъвестно (знаело е за оттеглянето или отказа), или ако оттеглянето, респ. - отказът, са подлежали на вписване и са били вписани. 4) Представителна власт е била учредена и е съществувала към момента на сключване на договора, но впоследствие е отпаднала с обратно действие във времето. Например - упълномощителната сделка, овластяваща пълномощника, чрез който е бил сключен договорът, е унищожена със съдебно решение поради порок във волята на упълномощителя (чл.чл. 27-33, вр. чл. 44 от ЗЗД). В тези случаи е налице изключение от изложеното по-горе, а именно - договорът, сключен чрез пълномощника, първоначално е породил своите правни последици, но впоследствие те отпадат поради обратното действие във времето на конститутивното съдебно решение, с което е унищожена упълномощителната сделка (аргум. от чл. 34 и чл. 33, ал. 1, изр. 2, във вр. с чл. 44 от ЗЗД).
Вторият подвъпрос е относно съотношението между иска по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД за нищожност на договор за продажба поради липса на предписаната от закона форма и иска по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за недействителност на договор за продажба поради сключването му чрез мним представител, който е действал от името на страна по договора (в практиката - най-често продавача), без да е имал представителна власт. И тук отговорът следва от разграничението между двата вида недействителност.
Договорът за продажба на недвижим имот е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД, когато самият договор не е сключен във формата по чл. 18 от ЗЗД, а именно - във формата на нотариален акт, или тази форма е опорочена (например - продавачът не се е явил лично пред нотариуса; представителят по закон или пълномощникът на продавача не се е явил лично пред нотариуса; продавачът или неговият представител не е знаел български език и нотариусът не му е назначил преводач). Когато ищецът твърди такива обстоятелства, искът му за недействителност (нищожност) на договора е с правна квалификация по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД. Когато обаче договорът за продажба на недвижим имот е сключен чрез пълномощник и ищецът твърди, че даденото от него пълномощно не е във формата, изискуема от чл. 37 от ЗЗД (писмена с нотариално удостоверяване едновременно на подписа на упълномощителя и на съдържанието на пълномощното), или че тази форма е опорочена (например - ищецът не се е явил лично пред нотариуса при извършването на удостоверяването), така твърдяната нищожност също е по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД, но е по отношение на упълномощителната сделка, а не по отношение на договора за продажба. При претендирана от ищеца недействителност на самия договор, основана на такива твърдения (поради нищожност на пълномощното), е налице посочената по-горе хипотеза на изначална липса на представителна власт за мнимия пълномощник, поради което такъв иск за недействителност на договора за продажба е с правна квалификация по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. Разбира се, ищецът може не само да се позове на нищожността на пълномощното, а и да предяви за това иск по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД срещу (мнимия) пълномощник, който иск да съедини с иска по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за недействителност на договора за продажба срещу насрещната страна по него (купувача, респ. - продавача), при което съединяване последният иск ще е обусловен от иска за нищожност на упълномощителната сделка.
Третата част от въпроса е относно очертаването на предмета на делото с обстоятелствената част и петитума на исковата молба (чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК), по реда за отстраняване на нередовности на исковата молба (чл. 129 от ГПК) и по реда за изменение на иска (чл. 214, ал. 1, изр. 1 и изр. 2 от ГПК), при предявяване на горните искове за недействителност на договор за продажба на недвижим имот.
Съгласно разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, спорният предмет на делото се въвежда от ищеца - поначало с исковата молба. Фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, съставляват основанието на иска, а петитумът на исковата молба (изложеното в нея искане към съда) указва вида и съдържанието на търсената съдебна защита. Въз основа на фактическите твърдения и на заявения петитум съдът определя правната квалификация на иска. Съгласно трайно установената съдебна практика, сочената от ищеца правна квалификация на иска - както квалификацията на фактическите му твърдения, така и на вида на недействителността, не обвързва съда, а задължение на последния е да подведе фактическите твърдения на ищеца под приложимата материалноправна норма и по този начин да посочи действителното правно основание на иска за недействителност. Поради това е без значение как ищецът е посочил в петитума на исковата си молба, претендираната от него недействителност на договора за продажба (употребил е родовото понятие - недействителност, или сочи някоя от нейните разновидности: нищожност, унищожаемост, висяща недействителност, относителна недействителност), нито коя материалноправна норма е посочил в тази връзка. Същественото е какви правнозначими факти твърди в обстоятелствената част на исковата молба, въз основа на които съдът дава правната квалификация на иска (в този смисъл, например - решение № 241/15.01.2021 г. по гр. дело № 3796/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС). Възможно е ищецът да твърди множество на брой обстоятелства или групи от факти (каквито примерно са посочени и по-горе), които могат да се подведат под хипотезиса само на една или на различни правни норми, регламентиращи недействителност на правните сделки. В тези случаи е възможно ищецът да е предявил няколко обективно съединени иска за недействителност на договора за продажба, които могат да имат едно и също правно основание (както примерно са посочени по-горе четири групи факти, които могат да съставляват основания на искове за недействителност по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД), или да имат различни правни основания (например - чл. 42, ал. 2 от ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД, каквито примери също са посочени и по-горе). Няма процесуална пречка (също както е посочено по-горе) и установителният иск по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за недействителност на договор за продажба да бъде съединен с установителен иск за нищожност (чл. 26, във вр. с чл. 44 от ЗЗД) или с конститутивен иск за унищожаване (чл.чл. 27-33, във вр. с чл. 44 от ЗЗД) на упълномощителна сделка. Също съгласно трайно установената практика, в тези случаи съдът не е обвързан и от посоченото от ищеца относно вида на съединяването на предявените искове (кумулативно или евентуално), а следва да ги разгледа в поредност според тяхната обективна обусловеност помежду им и/или според тежестта на порока, водещ до недействителност, като ако установи по-тежкия порок не разглежда иска за по-лекия.
Когато фактическите твърдения в исковата молба са неясни, непълни и/или противоречиви, или има несъответствие между тях и петитума на молбата, съгласно разпоредбите на чл. 129 от ГПК съдът служебно следва да даде указания на ищеца за отстраняване на нередовностите на исковата молба. Ищецът може и сам (без да са му дадени указания от съда) да уточни и поясни исковата си молба. Съгласно чл. 129, ал. 5 от ГПК, поправената искова молба се счита за редовна от деня на подаването ѝ.

.

             Коментар. Тази законова разпоредба е формулирана двусмислено. Би трябвало изрично да се напише "от деня на подаването на първоначалната".

              Справка ГПК

Проверка на исковата молба
Чл. 129. (1) Съдът проверява редовността на исковата молба.
(2) Когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. Когато адресът на ищеца не е посочен и не е известен на съда, съобщението се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на една седмица.
(3) Когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща, а ако адресът не е известен, се оставя в канцеларията на съда на разположение на ищеца. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.
(4) По същия начин се постъпва и когато нередовностите в исковата молба се забележат по време на производството.
(5) Поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването. (подаването на какво? на поправената или на първоначалната?, бел. блогър)
(6) Длъжностно лице, което даде ход на молбата, без да е внесена напълно държавната такса, отговаря по чл. 6 от Закона за държавните такси.
(7) (Нова - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При невнасяне на таксата по чл. 73, ал. 4, изречение трето се прилага чл. 77.

.

Поначало отстраняването на нередовностите на исковата молба следва да стане преди връчването на препис от нея (и от уточняващата я молба - една или повече) на ответника и преди доклада на първоинстанционния съд. Когато исковата молба е останала нередовна, уточняването на основанието и петитума на иска (исковете) може и следва да се направи и по-късно (за редовността на исковата молба служебно следи всяка от съдебните инстанции по делото), включително - пред въззивния съд (в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 5 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС). В тези случаи поправената искова молба също се счита за редовна от деня на подаването ѝ, но съдът следва отново да даде указания на страните относно разпределението на доказателствената тежест и възможността да извършат процесуални действия по посочване на относими доказателства - съобразно уточнените искове (първата инстанция следва да направи нов доклад по делото, а въззивната - да процедира съобразно задължителните указания и разяснения, дадени с т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Когато уточняването на основанието и/или петитума на исковата молба се извършва пред въззивната инстанция, то не трябва да съставлява недопустимо изменение на иска или предявяване на нов иск пред втората инстанция - в нарушение на чл. 214, ал. 1 и/или на чл. 228 от ГПК (в този смисъл - също т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 5 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Изменението на иска представлява предприета от ищеца промяна на основанието или петитума на иска, при която процесуалните действия, извършени при първоначално предявения иск запазват силата си. Изменението на иска може да доведе до намаляване на първоначално предявения иск чрез частично оттегляне или отказ от иска, до увеличаване на първоначално предявения иск чрез предявяване на допълнителен петитум за размер над първоначално заявения, до заменяне на първоначално заявения иск с друг иск - при замяната на посоченото в исковата молба основание на иска с ново основание, или до обективно съединяване на искове - при предявяването на ново основание на иска наред с първоначално заявеното основание (в този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т. 2-В от ТР № 4/14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС). Когато ищецът, който е предявил иск за недействителност на договор за продажба, след подаването на исковата молба изложи нови обстоятелства, съставляващи ново основание на иска за недействителност - наред с първоначално заявеното основание, се стига до последващо обективно съединяване на два иска: иска за недействителност, предявен на заявеното в исковата молба основание, и иска за недействителност, предявен на по-късно заявеното основание. Това обективно съединяване е допустимо, когато са налице посочените в чл. 210, ал. 1 и чл. 214, ал. 1, изр. 1 от ГПК предпоставки, а именно: обективно съединените искове да са насочени срещу един и същ ответник, да са подсъдни на един и същ съд, да подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство, новото основание да е заявено най-късно в първото открито съдебно заседание за разглеждане на делото пред първата инстанция и съдът да намери за уместно въвеждането на новото основание на иска с оглед защитата на ответника. Когато ищецът замени първоначално заявеното основание на иска за недействителност като вместо него заяви ново основание, достатъчно е да са спазени изискванията само по чл. 214, ал. 1, изр. 1 от ГПК. Както вече беше посочено, без значение и в тези случаи е как ищецът квалифицира вида недействителност на договора, заявена с новото основание, нито коя материалноправна норма сочи като приложима (например нищожност на договора по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД поради липса на съгласие или недействителност по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД поради сключване на договора от представител без представителна власт) - това е правомощие на съда, поради което петитумът (искането към съда) и в тези случаи остава непроменен - съгласно чл. 214, ал. 1 от ГПК.
От друга страна, когато исковата молба е останала нередовна (включително пред въззивната инстанция) поради това, че изложените в нея (а и в последващи я молби-уточнения) обстоятелства, съставляващи основание на иска (или на обективно съединени искове) за недействителност на договора, са неясно, непълно и/или противоречиво изложени, или е налице несъответствие между тях и искането (петитума) към съда (което обаче не се изразява в правната квалификация, както вече беше посочено), то предприетото от ищеца (по негова инициатива или по указание на съда по реда на чл. 129 от ГПК) уточнение на исковата молба, не съставлява изменение на иска (исковете) по смисъла на чл. 214, ал. 1 от ГПК, и посочените там изисквания не важат в тези случаи. Това е така, защото спазването на тези изисквания може да се провери от съда само при редовна (включително - вече поправена) искова молба, т.е. - когато обстоятелствата, съставляващи основанията на иска (исковете), както и самото искане към съда, са вече ясно, пълно и непротиворечиво очертани (в този смисъл, например - решение № 162/02.02.2017 г. по гр. дело № 2357/2015 г. на II-ро гр. отд. на ВКС, решение № 476/12 г. от 26.06.2013 г. по гр. дело № 1515/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС). И в тези случаи обаче, както вече беше посочено и по-горе, ако наред с уточняването на неясните, непълни и/или противоречиви обстоятелства, ищецът посочи и други факти, които нямат никакво отношение към уточнението (поправянето на исковата молба), а съставляват ново основание на претендираната недействителност на договора за продажба, то ще е налице изменение на иска, което следва да отговаря на посочените по-горе изисквания по чл. 210, ал. 1 и чл. 214, ал. 1, изр. 1 от ГПК (в този смисъл - също т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 5 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС).

При така възприетия отговор на поставения по делото правен въпрос, при извършената служебна проверка (предвид и оплакванията и доводите на касатора) относно процесуалната допустимост на обжалваното въззивно решение, настоящият съдебен състав намира следното:
Ищците М. и Б. Т. са подали исковата си молба по делото, в качеството си на наследници по закон на С. Г. (тяхна баба по бащина линия, починала на 04.09.2009 г.), като са изложили следните релевантни твърдения: На 04.03.2008 г. в [населено място],[жк]неизвестен извършител откраднал от Г. 180 лв. Два дни по-късно неизвестно лице я спряло на улицата, представило се за полицай и ѝ обяснило, че крадците са открити, но за да ѝ бъдат върнати парите, тя трябвало да подпише някакви документи. Възрастната жена (тогава на 81 години) се доверила и подписала документите. По-късно се оказало, че тези документи са: процесното пълномощно в полза на ответника (сега касатор) Н. И., с което Г. го упълномощава да се разпорежда с процесния апартамент; декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК и декларация за гражданство и гражданско състояние по чл. 25, ал. 7 от ЗННД, изходящи от Г.. На 25.03.2008 г. тези документи (процесното пълномощно и двете декларации) били заверени от нотариус Р. С. в [населено място], като заверката била извършена неприсъствено - без Г. да се е явила пред нотариуса и без нейно съгласие. Посредством процесното пълномощно ответникът И. се снабдил и с данъчна оценка на процесния имот, както и с препис от нотариален акт № 87/2005 г., легитимиращ наследодателката на ищците като собственик на имота. На 02.04.2008 г. в [населено място], в кантората на нотариус Е. К. ответникът И. извършил процесната продажба, като продал сам на себе си процесния имот, легитимирайки се пред нотариуса с процесното пълномощно. Изложени са и твърдения, че С. Г. е била вдовица, а в декларацията по чл. 25, ал. 7 от ЗННД е посочено, че е неомъжена; както и че Г. не била единствен собственик на процесния имот - имало и съсобственици на същия, които не са участвали при извършването на процесната продажба.
При така изложените обстоятелства, в исковата си молба ищците са формулирали три петиума (три иска), които са квалифицирали като такива за „нищожност" на процесния договор за продажба, и са посочили следните правни основания (правни квалификации) и твърдяни факти, съставляващи техни основания: 1) чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД - „липса на съгласие" и „липса на представителна власт", основан на твърденията, че Г. е подписала процесното пълномощно, като е била въведена в заблуждение, че подписва други документи - за връщане на откраднатите ѝ пари, както и че Г. не се е явила пред нотариуса при заверката на пълномощното в [населено място]; 2) чл. 26, ал. 1, пр. 1 или 2 от ЗЗД - „противоречие със закона" или „заобикалянето му", основан на твърденията, че „съсобствениците" на Г. не са участвали в процесната продажба; и 3) чл. 26, ал. 1, пр. 1 или 2 от ЗЗД - „противоречие със закона" или „заобикалянето му", основан на твърденията, че в декларацията по чл. 25, ал. 7 от ЗННД са посочени неверни данни за гражданското състояние на Г..
С молба от 07.12.2009 г. ищците са оттеглили последния иск.
Първоинстанционният съд двукратно е давал указания на ищците да посочат правния си интерес от исковете си за прогласяване „нищожност" изцяло на процесния договор за продажба, при положение, че твърдят, че наред с наследодателката им С. Г. е имало и други съсобственици на процесния имот. С молби от 18.01.2010 г. и от 26.01.2010 г. ищците, освен че са изложили доводи, за да обосноват правния си интерес, отново са заявили, че поддържат само първите два от горните искове, които не са оттеглили. Преписи от исковата молба и приложенията ѝ и от молбата от 26.01.2010 г. са връчени на ответника (сега касатор) Н. И. на 15.03.2010 г., като той е подал отговор на исковата молба на 12.04.2010 г.

На 14.04.2010 г. ищците (чрез нов пълномощник-адвокат) са подали нова молба,

.

          Коментар. Не им е било лесно на ищците. Сменяли са адвокати и пак работата не е била свършена както трябва - нито от адвокатите, нито от съда. Накрая ищците виновни за всичко.

.

с която са заявили следното: На първо място са изложили твърдения и доводи, че наследодателката им С. Г. приживе е била едноличен собственик на целия процесен имот и че двете ищци, като нейни единствени наследници по закон (тези обстоятелства се и установяват от доказателствата по делото), имат правен интерес да претендират „нищожност" изцяло на процесния договор за продажба. На следващо място ищците са посочили, че в процесното пълномощно липсва конкретна и изрична индивидуализация на процесния имот, тъй като в пълномощното не са посочени град и квартал (жилищен комплекс), в който имотът се намира. На последно място ищците са посочили, че предявяват следните три иска за прогласяване „нищожност" на процесния договор за продажба: 1) чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД - „липса на съгласие" и „липса на представителна власт", като от молбата не става ясно дали този иск се основава на същите твърдения, на които се основава първият иск по исковата молба; 2) чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД - „липса на съгласие", обусловено от „липса на воля", основан на новите твърдения за липса на индивидуализация на процесния имот в процесното пълномощно; и 3) чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД - „липса на предписаната от закона форма", като в тази връзка е посочено, че опорочената форма на упълномощаването водела до нищожност на процесния договор за продажба. Препис от тази молба на ищците също е връчен на ответника-касатор, който на 26.05.2010 г. е подал отговор, в който поддържа, че със същата ищците в нарушение на чл. 210 и чл. 214 от ГПК предявяват нов иск за нищожност.
На 08.03.2011 г. е проведено първото открито съдебно заседание, в което е конституирано третото лице-помагач на ищците - П. И.. С молба от 15.03.2011 г. ищците са уточнили, че предявяват горните искове при условията на обективно кумулативно съединяване.
С първоинстанционното решение СГС е обявил за нищожен процесния договор за продажба на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД - поради липса на съгласие. За да постанови този резултат, в мотивите към решението си градският съд е приел за установени, твърядните в исковата молба обстоятелства, че наследодателката на ищците умишлено е била въведена в заблуждение и подмамена да подпише процесното пълномощно в полза на ответника-касатор, защото подписвайки го, тя е смятала, че ще ѝ бъдат върнати откраднатите пари; както и че тя не е предприемала пътуване до [населено място], каквото се твърди (от страна на ответника) тя да е осъществила, и където да е извършила процесното упълномощаване (нотариалната заверка на пълномощното). По тези съображения СГС е приел, че следва да уважи „главния" иск. В мотивите си първоинстанционният съд е посочил, че „нищожността" на процесния договор за продажба се претендира и на други две основания - липса на индивидуализация на процесния имот в процесното пълномощно, както и - липса на предписаната от закона форма по отношение на процесния договор за продажба, обусловена от опорочената форма на процесното упълномощаване. Приел е също, че не следва да разглежда „предявения при условията на евентуалност иск, подробно посочен уточнителна писмена молба от 14.04.2010 г.", тъй като е уважен „главният" иск.
Въззивният съд двукратно е давал указания на ищците да уточнят твърденията, на които основават исковете си. От заявеното с молби на ищците от 10.11.2016 г. и от 06.12.2016 г. се изяснява следното: С първата от тези молби ищците вече изрично заявяват и поясняват, че не поддържат и втория формулиран в исковата молба петитум (иск) - за „нищожност" на процесния договор за продажба поради неучастие при сключването му на „съсобствениците" на Г. (каквито тя не е имала, както става ясно още от молбата от 14.04.2010 г. и доказателствата, представени с нея и с исковата молба). От изложеното в молбата от 06.12.2016 г. става ясно, че ищците поддържат първия иск - така, както той е заявен с исковата молба, а именно - за „нищожност" (недействителност) на процесния договор за продажба, основан на твърденията, че Г. е подписала процесното пълномощно, като е била въведена в заблуждение, че подписва други документи - за връщане на откраднатите ѝ пари, както и че Г. не се е явила пред нотариуса при заверката на пълномощното в [населено място]. От същата молба става ясно, че ищците поддържат останалите два иска, посочени в молбата им от 14.04.2010 г. - така, както те са заявени с тази молба.
С решението си въззивният съд е разгледал първо, последния посочен в молбите на ищците от 14.04.2010 г. и от 06.12.2016 г., „иск за нищожност" на процесния договор за продажба, основан на доводите (а не твърденията) им, че опорочената форма на процесното упълномощаване водела до нищожност на процесния договор за продажба, като САС е възприел и дадената от ищците правна квалификация на този иск - по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД - „поради неспазване на предписаната от закона форма". За да отхвърли този иск, въззивният съд е изложил съображения, че дори и ищците да докажат твърденията си за опорочаване формата на упълномощаването (т.е. - твърденията за неприсъствена заверка на процесното пълномощно), това не би довело до нищожност на процесния договор за продажба, тъй като изискуемата за него от закона форма по чл. 18 от ЗЗД е спазена - договорът е изповядан във формата на нотариален акт. Посочено е и че опорочаването на упълномощителната сделка не влече нищожност на последващата сделка, извършена от пълномощника без представителна власт, а води до нейната недействителност, съгласно указанията, дадени с т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС.
На следващо място въззивният съд е разгледал и е отхвърлил първия предявен с исковата молба иск, като му е дал правна квалификация по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД - за недействителност на процесния договор за продажба, но също и - „поради липса на съгласие". За да отхвърли този иск, САС е приел за неустановени по делото твърденията на ищците, че наследодателката им не се е явила лично пред нотариуса в [населено място] при заверката на процесното пълномощно (по-конкретно съдът е приел, че по делото не е оборено изявлението на нотариуса, че Г. се е явила пред него и е положила или е потвърдила подписа си и е изписала имената си под пълномощното). Също по повод този иск въззивният съд е приел за недоказани и твърденията на ищците, че подписвайки процесното пълномощно, Г. е смятала, че подписва други документи.
Последният иск, който е уважил, въззивният съд е квалифицирал също по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, като е прогласил недействителността на процесния договор за продажба поради липса на представителна власт „по отношение на този (процесния) имот". За да уважи този иск, САС е приел за доказани и установени по делото твърденията на ищците, че в процесното пълномощно имотът не е напълно идентифициран и конкретизиран с посочване на град и квартал, в които се намира.

Настоящият съдебен състав намира, че така постановеното въззивно решение е процесуално недопустимо, тъй като и след уточненията ѝ пред САС исковата молба по делото е останала нередовна.

-

               Коментар. Хубава работа! След над 10 години водене на дело, накрая ВКС трябва да установява, че исковата молба не е била редовна при всичките ѝ уточнявания. И пак ищците са виновни за всичко, а адвокатите и съдиите - чисти като сълза. Не е справедливо така!

.

Съображенията за това са следните:
В исковата си молба ищците твърдят две обстоятелства (по-скоро две групи от факти - фактически състави), всяко от които съставлява самостоятелно основание както за недействителност на процесната упълномощителна сделка, така и за недействителност по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД на процесния договор за продажба. Първото от тези обстоятелства е, че наследодателката на ищците е подписала процесното пълномощно в [населено място], като е била въведена в заблуждение от неизвестно лице и е смятала, че подписва други документи (необходими, за да ѝ бъдат върнати откраднатите пари, а не пълномощно). Тези твърдяни факти осъществяват фактическия състав, респ. - квалифицират се под нормата на чл. 29, ал. 2, във вр. с чл. 44 от ЗЗД - като основание за унищожаване на процесното пълномощно поради измама. Както стана ясно от изложеното по-горе при отговора на правния въпрос, това от своя страна е и основание за недействителност по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД на процесния договор за продажба, като сключен от ответника-пълномощник, чиято представителна власт е съществувала при сключването на договора, но е отпаднала след това с обратно действие във времето - поради унищожаване на вече възникналите правни последици на упълномощителната сделка с конститутивно съдебно решение. Последното обаче е допустимо да стане в настоящия случай, само ако срещу ответника по делото е предявен и конститутивен иск по чл. 29, ал. 2, във вр. с чл. 44 от ЗЗД за унищожаване на процесната упълномощителна сделка, обективно съединен и обуславящ предявения установителен иск по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за недействителност на процесния договор за продажба. С оглед на това исковата молба е нередовна поради несъответствие между обстоятелствената ѝ част, с която е заявено основание на конститутивен иск по чл. 29, ал. 2, във вр. с чл. 44 от ЗЗД за унищожаване (недействителност) на процесната упълномощителна сделка поради измама, и петитума на исковата молба, с който такова искане към съда не е заявено (заявено е единствено искане за прогласяване недействителност на процесния договор за продажба, но не и на упълномощителната сделка). Тази нередовност на исковата молба е останала неотстранена и понастоящем.
Второто твърдяно още в исковата молба обстоятелство, съставляващо самостоятелно основание на иск за недействителност по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД на процесния договор за продажба, е че наследодателката на ищците не се е явила лично пред нотариуса в [населено място], за да потвърди подписа си (вече положен в [населено място] - също според твърденията на ищците) и да изпише името си при заверката на процесното пълномощно - съгласно изискванията на чл. 589, ал. 2, във вр. с чл. 590 от ГПК и във вр. с чл. 37 от ЗЗД. Това обстоятелство съставлява същевременно и основание за нищожност на процесната упълномощителна сделка - по чл. 26, ал. 3, във вр. с чл. 44 от ЗЗД - поради опорочаване на предписаната от закона форма за процесното пълномощно. Тъй като (както вече беше посочено и по-горе при отговора на правния въпрос), за разлика от унищожаемостта, която може да бъде релевирана по делото единствено чрез предявяването на конститутивен иск, на нищожността на упълномощителната сделка ищците могат само да се позоват - без да предявяват установителен иск за прогласяването ѝ, като условие (предпоставка) за допустимостта на иска им по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за установяване недействителност на процесния договор за продажба на това основание - поради начална липса на представителна власт за ответника-пълномощник, произтичаща от опорочената форма на пълномощното и нищожността на последното, то по отношение на този иск исковата молба е редовна още от подаването ѝ.
Следващото заявено с исковата молба основание за недействителност („нищожност") на процесния договор за продажба е твърдението на ищците, че при сключването му не участвали „съсобственици" на тяхната наследодателка. Това основание впоследствие обаче не е поддържано от ищците (както и изрично е пояснено от тях с молбата им от 10.11.2016 г. пред въззивния съд), а още с молбата им от 14.04.2010 г. пред първата инстанция е заменено с друго основание, а именно - с твърденията им, че в процесното пълномощно липсва конкретна и изрична индивидуализация на процесния имот, тъй като в пълномощното не са посочени град и квартал (жилищен комплекс), в който имотът се намира. Така заявеното ново основание за недействителност на процесния договор за продажба, също е с правна квалификация по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, тъй като попада във втората група хипотези, изяснени по-горе при отговора на правния въпрос, а именно - договорът е сключен извън пределите на представителната власт, учредена с процесното пълномощно, и очертани в него с обективираното там волеизявление на упълномощителката Г. за разпореждане с конкретен имот. Това изменение на основанието на третия предявен по делото иск е допустимо, тъй като отговаря на всички изисквания по чл. 214, ал. 1, изр. 1 от ГПК - направено е преди първото открито съдебно заседание по делото и е уместно с оглед защитата на ответника, тъй като с него е наведен по-лек порок на процесния договор и ответникът е подал отговор на молбата от 14.04.2010 г. повече от седем месеца преди първото открито съдебно заседание по делото, т.е. - имал е достатъчно време да организира защитата си и по този иск. Както вече неведнъж беше посочено, до промяна в петитума на исковата молба при това изменение на единия от исковете не се е стигнало, тъй като правната квалификация на вида недействителност и на приложимата по отношение на нея материалноправна норма, посочени от ищеца, не обвързват нито съда, нито ответника.
Последният заявен с исковата молба иск за недействителност на процесния договор за продажба, основан на твърденията, че в декларацията по чл. 25, ал. 7 от ЗННД са посочени неверни данни за гражданското състояние на наследодателката Г., ищците са оттеглили още с молбата си от 07.12.2009 г. - също преди първото открито съдебно заседание по делото, поради което съгласие на ответника за оттеглянето не е било необходимо (чл. 232 от ГПК). Ищците поддържат това оттегляне във всичките си следващи молби по делото (включително пред въззивната инстанция), поради което, макар и да не е постановил определение за прекратяване на производството по този иск, съдът не е дължал и не дължи произнасяне по него.
Макар в молбата си от 14.04.2010 г. (а и в тази от 06.12.2016 г. пред въззивния съд) ищците да са формулирали още един „иск за нищожност" на процесния договор за продажба, посочен като такъв с правна квалификация чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД - „поради липса на предписаната от закона форма", такъв друг иск, който да е различен по основание и петитум от вече предявените по делото искове, обективно няма. Това е така, защото в тази връзка ищците са изложили единствено правни доводи относно новата посочена от тях правна квалификация по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД, а именно - че опорочената форма на упълномощаването водела до нищожност и на процесния договор за продажба, но нови твърдения, респ. - ново основание на иск за недействителност на процесния договор за продажба не са наведени. Както вече беше разяснено при отговора на поставения по делото правен въпрос, изложените още в исковата молба твърдения за неприсъствената заверка на процесното пълномощно от нотариуса в [населено място], не дават основание и за тази новопосочена от ищците правна квалификация по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД на иска им за недействителност на процесния договор за продажба, след като те не твърдят самият договор да не е бил сключен във формата на нотариален акт или да са били допуснати нарушения при нотариалното изповядване на договора, които да опорочават тази форма.
От гореизложеното следва на първо място, че с обжалваното решение въззивният съд недопустимо се е произнесъл по непредявен иск за „нищожност" на процесния договор за продажба с правна квалификация по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД - „поради неспазване на предписаната от закона форма". В случая не става дума само за неправилна правна квалификация на иска, а е налице именно произнасяне по иск, който не е предявен по делото, тъй като за да го отхвърли САС по същество е изследвал дали процесният договор за продажба е сключен при спазване на формата по чл. 18 от ЗЗД - нотариален акт, каквито твърдения - за липса или опорочаване на тази форма, ищците не са навели по делото. Сам въззивният съд, позовавайки се т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС, е посочил в мотивите си, че дори и ищците да докажат твърденията си по делото за опорочаване формата на процесното упълномощаване (твърденията за неприсъствена заверка на процесното пълномощно), това не би довело до нищожност, а до недействителност на процесния договор за продажба, като тези твърдения на ищците са обсъдени при разглеждането не на този, а на следващия иск по решението.
На следващо място, въззивният съд се е произнесъл по иск за недействителност на процесния договор с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД (неправилно квалифициран и като такъв „поради липса на съгласие"), като при разглеждането му недопустимо е обединил в едно, двете самостоятелни основания, наведени от ищците още с исковата им молба -за недействителност на процесния договор поради липса на представителна власт, произтичаща от нищожност на пълномощното поради опорочаване на формата му (неприсъствената нотариална заверка на същото); и за недействителност на процесния договор поради липса на представителна власт, произтичаща от унищожаемост на процесното пълномощно поради измама (въвеждането в заблуждение на упълномощителката, че подписва други документи, а не пълномощното). По изложените по-горе съображения, по отношение на второто от тези основания исковата молба е останала нередовна, от което следва извод за недопустимост и на тази част от въззивното решение, с която двете основания - редовно заявеното и нередовно заявеното такова са разгледани заедно - като такива по един иск, поради което те не могат да бъдат разграничени.
Горното недопустимо произнасяне влече недопустимост и на произнасянето от въззивния съд по уважения от него иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за недействителност на процесния договор за продажба поради липса на представителна власт, произтичаща от липсата на индивидуализация на имота, описан в процесното пълномощно. Това е така, защото разглеждането на този иск е обусловено от крайния резултат по горните два иска, но постановен с процесуално допустимо решение. Съдът може да изследва дали процесният договор за продажба е сключен извън пределите на представителната власт, очертани с волеизявлението, обективирано в процесното пълномощно относно разпореждането с описания в него имот, т.е. - дали това е именно процесният имот или не, само ако процесното пълномощно (респ. - обективираното в него упълномощително волеизявление) е валидно - не е нищожно поради опорочаване на формата и не е унищожаемо поради измама.
По изложените съображения и предвид задължителните указания, дадени с т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС (предвид и т. 5 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС), обжалваното въззивно решение, като процесуално недопустимо, следва да се обезсили и делото следва да бъде върнато на апелативния съд. След връщането на делото въззивният съд следва да даде указания на ищците за отстраняване на установената по-горе нередовност на исковата им молба. В зависимост от изпълнението на тези указания, апелативният съд следва да предприеме по-нататъшни съдопроизводствени действия - също съгласно задължителните указания, дадени с т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС (предвид и т. 5 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС), както и предвид изложеното в мотивите към настоящото касационно решение. Въззивният съд следва да се произнесе и относно разноските, претендирани и направени от страните, включително пред настоящата касационна инстанция, - съобразно крайния изход на делото, съгласно разпоредбите на чл. 78, чл. 81 и чл. 294, ал. 2 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :


ОБЕЗСИЛВА решение № 2036/06.08.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 1568/2016 г. на Софийския апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за ново разглеждане от друг негов състав.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

-

РЕШЕНИЕТО НА ПЪРВА ИНСТАНЦИЯ

https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=II%2F%2FY5%2BssoU%3D

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.  София, 24.07.2015г.

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

Софийският  градски  съд,  I  ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 17 състав, в публичното заседание  на осми май две хиляди и петнадесета година, в състав:

                       СЪДИЯ :   ТЕОДОРА   НЕЙЧЕВА

при секретаря Д.И., разгледа докладваното от съди­ята гр. д. № 12969 по описа за 2009г., и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Предявени са обективно-съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, хип.2, предл.2 от ЗЗД от ищците М.С.Т. и Б.С.Т. срещу ответника по делото Н.М.И.. Горните искове са уточнени с молба от 14.04.2010 г., депозирана по делото, с която ищците твърдят наличие на нищожност по отношение на сключената сделка между тяхната баба С. С. Г. в качеството й на продавач и на ответника в качеството му на купувач. Същите твърдят, че обективирания в нотариален акт № 96, том.1, рег.3464, дело 88/2008 г. договор за покупко-продажба на недвижим имот страда от пороци, посочени в разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради което не е произвел своето правно действие. Излагат се твърдения за нищожност на упълномощителната сделка, въз основа на която ответника е продал сам на себе си недвижимия имот, представляващ апартамент № 26, в град ************** на две основания, а именно - липса на съгласие поради липса на представителна власт, липса на съгласие, обусловено от липса на воля, поради липса на индивидуализация на недвижимия имот, предмет на пълномощното, което са твърди, че е подписано от С. С. Г. - наследодател на ищците. На второ място се твърди липса на предписана от закона форма по отношение на сключения договор за покупко-продажба закрепен в нот. акт № 96/2008 г. Липсата на предписаната от закона форма се обосновава с твърдяната опорочена форма на предшестваща сделка, а именно - упълномощаването на С. С. Г. на ответника да се разпорежда със собствения й имот.

Ответникът е депозирал в срока отговор на исковата молба, като оспорва предявените искове. С отговора на молба-уточнение от 26.05.2010 г. същият сочи, че предявените искове с молба от 14.04.2010 г. на първо място са недопустими и на второ място са неоснователни, като излага твърдения в тази насока.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, във връзка с доводите на ищеца и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е установено, че договор покупко  - продажба, обективиран в нотариален акт  № 96, том  № III, рег. 3464, н.д.88/2008г. на Нотариус Е.К., с  рег. № 311 в Нотариалната камара, с район на действие  - района на Софийски районен съд, с който на 02.04.2008г., посоченият като продавач - Н.М.И. като пълномощник на С. С. Г. е продал сам на себе си следният недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 26/двадесет и шест/, находящ се в град *******************-ра/втора/част, в блок 249/двеста четиридесет и девет/, бивш блок 27/двадесет и седем/, вх.*****,  състоящ се от една стая, дневна, кухня  и сервизни помещения, със застроена площ от 65.20/шейсет и пет цяло и двадесет стотни /кв.м., при съседи: стълбище, ап.27, двор, двор, ЗАЕДНО с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 18/осемнадесет/, без площ по документ за собственост, при съседи: коридор, мазе № 17, мазе № 19,   ЗАЕДНО с 1. 067% / едно цяло нула шейсет и седем хилядни върху сто/ идеални части от общите части на сградата, заедно с правото на строеж върху мястото,   на основание чл. 26, ал. 2, изречение 1, предложение 2 от ЗЗД - поради липса на съгласие.  

В този аспект, от събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен и категоричен начин се доказа, че при извършване на покупко-продажбата на 02.04.2008г. на процесиня недвижимия имот е липсвало съгласието на собственичката - С. С. Г., както, че същата умишлено е била въведена в заблуждение да подпише пълномощно в полза на Н.М.И..  От показанията на свидетелката С. става ясно, че към момента, в който се твърди С. Г. да е извършила упълномощаването, то последната е била с влошено зрение и слух. С. ясно описва случилото се в деня на подписване на пълномощието и споделеното и непосредствено от С. Г. - че е била подмамена да подпише пълномощното, защото подписвайки го, тя е смятала, че ще и бъдат върнати парите, които по - рано са и били откраднати. Нейните показания ясно доказват, че у С. Г. никога не е имало формирана воля за продажба на това жилище, а същата е имала желанието да остави жилището на внучката си. От споделеното от свидетелката става ясно. че С. Г. не е предприемала пътуване до град Димитровград, каквото се твърди тя да е осъществила и където се твърди тя да е извършила упълномощаването, тъй като същата е пребивававала в град София по това време и е провела неколкократно разговори дъщерите си от домашния стационарен телефон, което изключва възможността тя да е напускала пределите на град София.

Противоречиви и некореспондиращи с фактическата обстановка са свидетелските показания на свидетеля Петров, който твърди, че е работел като таксиметров шофьор към . и той е закарал С. до град Димитровград, като и описва конкретните метеорологични условия. От съдебните удостоверения по делото е видно, че към периода . свидетелят В.Й.П. не е притежавал изискуемите документи за извършване на таксиметрова дейност, а описаните от него метеорологични условия през времето на пътуването са в диаметрална противоположност от тези който са били, според представените по делото удостоверението от Института по метеорология и хидрология към БАН.

При извършената очна ставка между свидетелят С. и свидетелят Петров се установява, че Петров не е познат за никой от членовете на семейството на С., въпреки твърдението от него, че той многократно се е виждал със С..

Още в провелото се на 08.03.2011 г. о.с.з. е направено оспорване на представената разписка, в която се твърди, че С. С. Г. е получила сумата от 80 000 (осемдесет хиляди) лева.

С определение от о.с.з. на 08.03.2011 г. е открита процедура по оспорване истинността на разписката. Въпреки задължението да представи тази разписка, ответникът в продължение четири години не представи оригинала на разписката, което е индиция за това, че същият не притежава оригинал на пододобна разписка, каквато и никога не е била подписвана от С. Димитрова Г..

С оглед изложеното, съдът намира, че следва да бъде уважен  главният иск за обявяване на нищожен договор покупко  - продажба, обективиран в нотариален акт  № 96, том  № III, рег. 3464, н.д.88/2008г. на Нотариус Е.К., с  рег. № 311 в Нотариалната камара, с район на действие  - района на Софийски районен съд, с който на 02.04.2008г., посоченият като продавач - Н.М.И. като пълномощник на С. С. Г. е продал сам на себе си следният недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 26/двадесет и шест/, находящ се в град *******************-ра/втора/част, в блок 249/двеста четиридесет и девет/, бивш блок 27/двадесет и седем/, вх.Б, ет.2,  състоящ се от една стая, дневна, кухня  и сервизни помещения, със застроена площ от 65.20/шейсет и пет цяло и двадесет стотни /кв.м., при съседи: стълбище, ап.27, двор, двор, ЗАЕДНО с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 18/осемнадесет/, без площ по документ за собственост, при съседи: коридор, мазе № 17, мазе № 19,   ЗАЕДНО с 1. 067% / едно цяло нула шейсет и седем хилядни върху сто/ идеални части от общите части на сградата, заедно с правото на строеж върху мястото,   на основание чл. 26, ал. 2, изречение 1, предложение 2 от ЗЗД - поради липса на съгласие.

По отношение на предявения при условията на евентуалност иск, подробно посочен уточнителна писмена молба от 14.04.2010г.,  съдът намира, че не следва да бъде разглеждан същия, тъй като е уважен главният иск   - за обявяване на договор покупко  - продажба, обективиран в нотариален акт  № 96, том  № III, рег. 3464, н.д.88/2008г. на Нотариус Е.К., с  рег. № 311 в Нотариалната камара, с район на действие  - района на Софийски районен съд, с който на 02.04.2008г., посоченият като продавач - Н.М.И. като пълномощник на С. С. Г. е продал сам на себе си следният недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 26/двадесет и шест/, находящ се в град *******************-ра/втора/част, в блок 249/двеста четиридесет и девет/, бивш блок 27/двадесет и седем/, вх.Б, ет.2,  състоящ се от една стая, дневна, кухня  и сервизни помещения, със застроена площ от 65.20/шейсет и пет цяло и двадесет стотни /кв.м., при съседи: стълбище, ап.27, двор, двор, ЗАЕДНО с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 18/осемнадесет/, без площ по документ за собственост, при съседи: коридор, мазе № 17, мазе № 19,   ЗАЕДНО с 1. 067% / едно цяло нула шейсет и седем хилядни върху сто/ идеални части от общите части на сградата, заедно с правото на строеж върху мястото,   на основание чл. 26, ал. 2, изречение 1, предложение 2 от ЗЗД - поради липса на съгласие.

По разноските:  С оглед изхода на спора, следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищците, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК  сумата в общ размер на 2052лева /две хиляди  и петдесет и два лева/  - за разноски по делото. Не следва да бъде присъждана на ищеца като разноски по делото - внесената гаранция в размер на 3000лева, тъй като за връщането й на ищеца съществува друг процесуален ред. Не следва да бъде присъждана на ищеца като разноски по делото - внесената по сметка на Агенция по вписванията държавна такса от 337.87лева. Относно оС.лите претендирани като сторени разноски, посочени в списъка по чл.80 ГПК, следва да бъдат присъдени като разноски, които възлизат в общ размер на 2052лева /две хиляди  и петдесет и два лева/, ккато бе изложено по -горе.

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И:

ОБЯВЯВА за НИЩОЖЕН договор покупко  - продажба, обективиран в нотариален акт  № 96, том  № III, рег. 3464, н.д.88/2008г. на Нотариус Е.К., с  рег. № 311 в Нотариалната камара, с район на действие  - района на Софийски районен съд, с който на 02.04.2008г., посоченият като продавач - Н.М.И. като пълномощник на С. С. Г. е продал сам на себе си следният недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 26/двадесет и шест/, находящ се в град *******************-ра/втора/част, в блок 249/двеста четиридесет и девет/, бивш блок 27/двадесет и седем/, вх.Б, ет.2,  състоящ се от една стая, дневна, кухня  и сервизни помещения, със застроена площ от 65.20/шейсет и пет цяло и двадесет стотни /кв.м., при съседи: стълбище, ап.27, двор, двор, ЗАЕДНО с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 18/осемнадесет/, без площ по документ за собственост, при съседи: коридор, мазе № 17, мазе № 19,   ЗАЕДНО с 1. 067% / едно цяло нула шейсет и седем хилядни върху сто/ идеални части от общите части на сградата, заедно с правото на строеж върху мястото,   на основание чл. 26, ал. 2, изречение 1, предложение 2 от ЗЗД - поради липса на съгласие.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 1 от ГПК  Н.м.И., с ЕГН **********,  с адрес, посочен в исковата молба, да заплати на М.С.Т., с ЕГН ********** и Б.С.Т., с ЕГН **********,***, партер, сумата от  2052лева /две хиляди  и петдесет и два лева/  - за разноски по делото.

Решението е постановено при участието на третото лице - помагач на страната на ищеца П.Г.И..

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.

                                                                                       СЪДИЯ :    ......................

                                                                                                 /Теодора  Нейчева/

РЕШЕНИЕТО НА ВТОРА ИНСТАНЦИЯ    

http://194.12.227.30/BCAP/AC/WebData.nsf/vCourtActsByCase/478C69D6124C4C27C225844F00307AA3

Решение

2036

гр. София, 06/08/2019 г.


СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, 1 състав, в публично съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСЕЙ ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: Е. П.
К. Р.


при секретаря П. Х., като разгледа докладваното от съдия П. в.гр.дело № 1568 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 24.07.2015г, постановено по гр.д. № 12969/2009г Софийски градски съд, ІГО, 17-състав е обявил за нищожен договор за покупко- продажба, обективиран в НА №96, н.д. №88/2008г на нотариус К., с който на 02.04.2008г Н. М. И. като пълномощник на С. С. Г. е продал на себе си , недвижим имот апартамент №26 в [населено място], [ж.к.], [жилищен адрес] бивш блок 27, вх.Б, ет.2 , на осн. чл.26,ал.2, изр.1, пр.2 от ЗЗД- поради липса на съгласие.
С определение от 30.12.2015г по същото дело СГС е изменил , на осн. чл.248 от ГПК, решението от 24.07.2015г в частта за разноските като е осъдил Н. М. И. да заплати на М. Т. и Б. Т. сумата от 2389.87лв , разноски по делото.
Решението на СГС от 24.07.2015г е предмет на обжалване с въззивна жалба в неговата цялост, депозирана от ответника Н. М. И., представляван от адв. П.. Във въззивната жалба въззивникът - ответник поддържа оплакване, че решението е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и при нарушаване на материалния закон. Поддържа, че съдът е разглеждал факти, относими към иск, който не е бил предявен. Поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил доказателствата в съвкупност , а едностранчиво. Поддържа, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.26,ал.2, пр.2 от ЗЗД. Поддържа, че по делото не е ясно какъв или какви искове са приети за разглеждане и не е разпределена доказателствената тежест. Поддържа,че съдът е нарушил процесуалния закон при събиране на доказателствата. Съобразявайки изложеното въззивникът моли въззивния състав да отмени решението на СГС и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявените искове, евентуално да обезсили решението и да го върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Въззиваемата страна - ищци пред СГС М. С. Т. и Б. С. Т., представлявани от адв. А. депозиреат писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорват жалбата и поддържат ,че решението на СГС е правилно и законосъобразно.
В о.с.з. въззивникът Н. И. се представлява от адв. П., който поддържа въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявените искове- отхвърлени. Претендира разноски по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззивникът представя писмени бележки, съгласно които първноинстанционният съд неправилно е приел, че договор за покупко-продажба, обективиран в НА №96 е нищожен, поради липса на съгласие. Въззивникът развива съображения за едностранчиво тълкуване на събраните по делото доказателства. Развива съображения за неправилно приложение на чл.26,ал.2, пр.2 от ЗЗД, като подчертава че липсата на съгласие е осование за нищожност , когато е осъзнавана. Поддържа, че по делото няма предявен иск за недействителност на сделка поради липса на предсатвителна власт, както и няма иск за унищожаване на упълномощаването поради измама на упълномощителя. Въззивникът поддържа, че ясно С. Г. е изразила воля да се разпореди с имота си , за което е получила и 80 000лв. Поддържа,че пълномощното е валидно. Въззивникът оспорва исковете предявени от ищците като недоказани и неоснователни. Моли решението на СГС да бъде отменено, а предявените искове- отхвърлени.
Въззиваемата страна М. и Б. Т. се представлява от дв. А., който оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски по делото , съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя.
Въззиваемите представят писмени бележки по делото, в които развиват съображения , че сделката за покупко-.продажба е нищожна поради липса на съгласие, поради липса на представителна власт , поради липса на воля, предвид липсата на индивидуализация на имота в пълномощното и поради нарушаване на предписаната от закона форма. Поддържат, че решението на СГС е мотивирано, че събраните по делото доказателства не обясняват защо С. Г. е заверила пълномощното в Д., а не в С.. Поддържат, че воденият регистър от нотариус Р. С. съдържа зачерквания и забелвания, че не са спазени поредността на вписванията . Поддържат, че по делото не се установява пътуване на С. Г. до Д., което навежда на извод за нарушена процедура по заверката на нейния подпис под пълномощното. Поддържат, че не следва да се кредитира разпита на свид. П., тъй като събраните доказателства обосновават недостоверността на изложеното от него. Поддържат, че по никакъв начин не се доказва воля на С. Г. да се разпореди със своя имот. Поддържат, че пълномощното не съдържа описания на имота, за който ответникът е упълномощен да представлява С. Г., което е порок на упълномощаването. Поддържат, че разписката на която се позовава ответника е неистинска и ответника лансира различни хиппотези за нейното изгубване. Молят решението на СГС да бъде потвърдено. Претендират разноски по делото.
Представителят на въззивника адв. П. заявява възражение за прекомерност на разноските за адв. възнаграждение, претендирани от въззиваемата страна.
Третото лице помагач П. Г. И. не взема становище по жалбите и не се представлява в о.с.з.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269,изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл е и задължителното тълкуване на закона направено с ТР №1/2013г на ОСГТК на ВКС- т.т.1 и 4 .
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е неправилно като краен резултат поради неправилно приложение на императивни материално-правни разпоредби от съда, допуснати при подвеждането на твърдяните от ищците факти под съответната правна норма.
По делото се установява от фактическа страна следното:
Видно от представеното удостоверение за наследници , изд. от СО, район Надежда № 001109 от 08.09.2009г , С. С. Г. е починала на 04.09.2009г и ищците са нейни наследници по закон.
Не е спорно по делото , а и се установява от представения НА № 87, н.д. № 77/2005г по описа на нотариус Р. Р. с район на действие СРС, че С. С. Г. е била собственик на апартамент № 26 в [населено място], [ж.к.], [жилищен адрес] бивш блок 27, вх.Б, ет.2 при съседи - стълбище, апартамент № 27, двор и двор със застроена площ от 65.20кв.м. и избено помещение №18.
По делото е представено в препис пълномощно, с което С. С. Г. упълномощава Н. И. И. с ЕГН [ЕГН] да я представлява пред всички органи по въпроси, свързани със собствеността на недвижим имот , а именно апартамент № 26 на етаж 2, вх.Б, в бл.249 със застроена площ от 65.20кв.м2, при съседи - стълбище, апартамент № 27, двор и двор и избено помещение № 18, да има право да се разпорежда , включително да прехвърля, дарява, продава, заменя, ипотекира на когото намери за добре и за цена, каквато прецени, описания имот. Да договаря сам със себе си. Пълномощното е подписано от С. С. Г. с посочване на трите имена , като първото е изписано С. и параф. Пълномощното е със заверен подпис и съдържание от нотариус 096 С. с район на действие РС-Димитровград на 25.03.2008г
От представения общ регистър на нотариус с рег.№ 096 с район на действие РС- Димитровград се установява ,че на 25.03.2008г под № 3161 е вписана заверка на подпис на С. С. Г. в полза на Н. И. И. за продажба на имот в [населено място]- ап.26, ет.2, вх.Б, бл.249. Следващите вписани сделки до № 3165 са също на името на С. Г.- заверка съдържанието на пълномощното и заверки на декларации. Видно от представения общ регистър на нотариуса така описаните нотариални удостоверявания следват хронологично и не се забелязва във връзка със същите да са налични изтривания, забелвания или дописвания.
Видно от НА № 96, н.д. № 88 по описа на нотариус К., с район на действие СРС, на 02.04.2008г С. С. Г., представлявана от Н. М. И. продава на Н. М. И. собствения си апартамент № 26 в [населено място], [жк], [жилищен адрес] бивш блок 27, вх.Б, ет.2 със застроена площ от 65.20кв.м. и избено помещение №18 за сумата от 22713.70лв, която сума пълномощника на продавача заявява, че е получил напълно и в брой от купувача. Данъчната оценка на имота е 22713.70лв. При съставянето на НА е вписано, че са ползвани НА № 87, н.д. № 77 на нотариус с рег. № 104, пълномощно рег. № 3162 на нотариус 096 с район на действие РС-Димитровград, декларации, удостоверения и квитанции.
По делото е представена разписка, с която С. С. Г. декларира, че на 25.03.2008г е получила сумата от 80 000лв от Н. И. И., представляваща продажната цена на апартамент № 26, вх.Б, бл. 249 със застроена площ от 65.20кв.м. и избено помещение №18.
В о.с.з. на 08.03.2011г е открито производство по оспорване истинността на представената разписка.
В о.с.з. на 28.03.2014 е изслушано заключението на СПЕ, изготвено от вещото лице И. И., който след анализ на общите и частни признаци на почерка достига до извод, че ръкописният текст „С. С. Г." е изписан от едно лице и след сравнения със събрания сравнителен материал, като съобразява съвпаденията при изписването на буквените знаци като посока, форма, разположение на съставните елементи и на графични признаци, съвпадение в степента на почерковата обработеност, в начина на изписване и свързване на знаците дава заключение, че ръкописният текст с името „С. С. Г." е написан от С. С. Г. и подписът в разписката е положен от С. С. Г.. Според вещото лице доколкото са констатирани различия в почерка те нямат характерно значение. Те са въпрос на вариантност и на положение, поза на изписване .
Вещото лице допълва заключението си устно като сочи, че няма как да се каже дали подписът е положен преди текста в документа, видимо е само,че изписването на трите имена на С. Г. е на значително отстояние от линията на положения подпис. Според вещото лице няма признаци , които да говорат за кражба на подпис или ръкопис.
Вещото лице още заявява, че е изследвал оригинал на оспорената разписка.
Заключението на вещото лице И. е оспорено от ищцовата страна в срока по чл.203, ал.1 от ГПК.
В същото о.с.з. на 28.03.2014г представителят на ответника адв.- П. представя, в изпълнение на задължение по чл.183 от ГПК, официално заверен препис от разписката .
Официално завереният препис от разписката/л.243 от делото на СГС/ носи на гърба си удостоверяване от нотариус Р. Д., с район на действие СРС от 01.02.2013г , че е верен препис, снет от оригинал, представен от К. М. Н. и има рег. № 3617.
С молба от 14.11.2014г ответникът чрез адв. П. заявява, че не разполага с оригинала на разписката, поради кражба от лекия му автомобил. Представен е и протокол за разпит на ответника Н. И. от 18.04.2012г във връзка с документи , издадени във връзка с процесната сделка/л.32-34 от делото на САС/ , съгласно който той заявява и се подписва под протокола за разпит, че документите са изгорели при пожар.
В о.с.з. на 08.03.2018г е изслушана допълнителна СПЕ, изготвена от в.л. И. И., който дава заключение, че ръкописният текст- име на С. С. Г. и подписа в разписката от 25.03.2008г са изпълнени от С. С. Г. , а цифровият текст 25.03 и израза „двадесет и пети март" не са изпълнени от С. С. Г.
В о.с.з.вещото лице допълва , че първото от заключението си е правил на база оригинал на оспорената разписка. Вещото лице поддържа заключението си, че са налице различия в сравнителния материал и изследваните почерк и подпис, но те не са съществени, а са допустими с оглед начина на изписване. Вещото лице сочи, че е налице вариантност в изписване на някои букви в самия сравнителен материал. Вещото лице сочи още, че в сравнителния материал името на С. е винаги изписано С., а само в изследвания образец- С..
Своевременно , така даденото заключение от в.л. И. е оспорено от ищците по делото.
В о.с.з. на 30.05.2019г е изслушана тройна СПЕ, изготвена от вещите лица С. Х., С. Ч. и д-р С. Б. , които дават категорично заключение, че подписът в разписката обект на изследване е копие на подпис положен от С. Г. и името в разписката е копие на име, написано от С. Г.. Заключението на вещите лица не е оспорено от страните по делото.

С определение от 10.05.2017г е прието за своевременно направеното оспорване истиността на удостовереното в нотариалния печат, поставен на 01.02.2013г при заверяване преписа от оспорената разписка , с което е удостоверена верността на преписа на разписката, изх. от С. Г..
В о.с.з. на 08.03.2018г е изслушат свид. К. Н., който установява,че Н. И. му е кум. Установява, че преди 6-7 години той дошъл в С. и помолил свидетеля да отиде при нотариус и да завери документ, тъй като се съдил за някакъв имот. Според свидетеля документа , който му дал бил в оригинал. Свидетелят го занесъл на нотариус и му дали копие. Документът бил на една страница, разписка, за пари. Според свидетеля е занесъл документа на нотариус Р. Д.. Установява, че на влизане в кантората на нотариуса те посреща момиче, има каса и нотариусът седи на голяма маса. Кантората на нотариуса се намирала на ул. А. К. зад турското посолство. Според свидетеля нотариалната кантора представлявала мезонет с няколко стаи и вити стълби. Според свидетеля заверката на документа станала между 10 и 14.00часа
В о.с.з. на 14.06.2018г е изслушана съдебно-компютърно-техническа експертиза, изготвена от в.л. П. П. във връзка с компютърната система, ползава от нотариус Р. С. с район на действие РС-Димитровград, като вещото лице установява, че към 2008г този нотариус е водел регистъра си ръчно и информация за заверките, които е извършил не се съхраняват на други носители. Вещото лице е изследвало електронния служебен архив на нотариус Р. Д. с район на действие СРС и е установило , че през 2013г този нотариус е ползвал компютърна система за автоматизиране на дейността на нотариусите „Нотарис". Според вещото лице програмата дава автоматично номера в регистри , книги и дела съобразно вида на нотариалното действие. Поддържа автоматично вписване в общ регистър, азбучен указател и др. регистри. Според вещото лице в програмата не е предвидена функционалност за документиране на действия- хронологичен запис на събития, така че да са проследими действията. Програмата позволява извършване на корекции на въведени данни, като на съхранение остават само нововъведените данни. При изследване на програмата вещото лице е констатирало, че запис с рег. № 3617 от 2013г е на стр. 707 със запис предходен номер 3616 и следващ запис с № 3618 от 01.02.2013г. Като действие , вписано зад този № 3617 е посочено препис от разписка за 80 000лв за продажба на апартамент 26,ет.2, бл. 249 на С. С. Г. с приносител К. М. Н..
В о.с.з. вещото лице уточнява, че програмата позволява извършване на последващи промени, без да останат следи за начина и времето на извършване на промените. Вещото лице уточнява , че не е констатирало записани данни за часа на извършване на процесното нотариално удостоверяване.

В о.с.з. на 30.05.2019г е прието и удостоверение на РС-Димитровград за това,че в района на съда/ където е и нотариалната кантора на нотариус С. по твърдения на ищците/ не се извършва видеонаблюдение.
С писмо от [община] № 94С-2880-1 от 30.06.2010г се установява, че ответника с ЕГН [ЕГН] е записан с имената Н. М. И. в ЛРК на [населено място]

В о.с.з. на 28.03.2014г е изслушана свид. Г. С.- майка на ищците, която заявява,че с починалата С. са живели в различни входове на един и същи блок. Установява, че 2008г С. Г. започнала много да забравя и да не вижда добре, имала и двигателни проблеми. Според свидетелката началото на 2008г С. Г. изгубила личната си карта , после станала жертва на кражба на пари. След това свидетелката установява, че от съседка на С. и от самата С. разбрала, че при нея дошъл мъж във връзка с откраднатите пари и С. подписвала някакви документи. Свидетелката установява, че с дъщерите й са се грижили за С.. Установява, че за пълномощното в Д. разбрала през 2009г, когато разбрали и че апартамента на С. вече не се води на нейно име , а е продаден. Свидетелката установява, че дните в които е подписано пълномощното С. не е пътувала никъде, като свързва тези дни с преживян инцидент- наводнение. Свидетелкатата установява, че С. се е придвижвала с бастун и нямала сили и физическа възможност да стигне до Димитроврад. Свидетелката установява още, че С. не е говорила за лице на име Н. и никога не е разполагала с пари.
От разпита на свид. В. П. се установява, че този свидетел се познава с ответника, който е виждал на два пъти- едни път в Х. и един път пред блока. Свидетелят установява, че С. и Н. са се познавали и са се срещали в Х., докъдето той закарал С. .Свидетелят установява да е работил като такси и че и друг път е карал бабата. Според свидетеля С. му е разказала, че е била приятелка с майката на Н., ходили в Д. до гробища, казала , че са ходили до нотариус. Според свидетеля същия ден се върнали в С.. Свидетелят установява, че С. ходела при жена му, която била в съседния вход и му се обаждала да отиде да я вземе. Свидетелят установява, че С. му казала, че ще ходи до гроба на майката на Н. и после до нотариус. Свидетелят установява,че Н. му платил 200лв за курса. Свидетелят установява, че това пътуване е било през 2008г и после возил бабата още няколко пъти. Свидетелят установява, че баба С. била нисичка, пълна с червеникава коса.Установява още, че времето в деня на пътуването е било сухо, без мъгла и валеж. Установява, че бабата има две внучки, с които не била в добри отношения.Според свидетеля те всички се оплаквали и нямали добри отношения в този период. Свиделетя установява, че по едно време при С. се нанесли цигани. Установява още, че е возил С. до пощата, до поликлиника. Свидетелят уточнява още,че е работил като таксиметроф шофьор за [фирма]
По делото е представено удостоверение от ИА"Автомобилна администрация" , от което се установява, че на [фирма] не е издавано удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, а на В. Й. П. е издадено удостоверение за „водач на лек таксиметров автомобил" на основание изпитен протокол от 13.06.2013г .
Видно от молба от 08.05.2015г от М. П., собственик на [фирма] разпитаният като свидетел В. П. е нейн син, а фирмата й е извършвала през 2008г дейност "пътнически таксиметров транспорт" на основание сключен франчайз договор с [фирма] и е подавала съответните декларации по чл.50 от ЗДДФЛ.
От справка на Н. от11.11.2014г, се установява, че на 25.03.2008г времето в района на [населено място] е било облачно, със слаб вятър, температура до 10 С, слаб валеж, в [населено място] - облачно с температура до 15С , слаб валеж, в [населено място] облачно с валежи.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Решението на СГС е допустимо, доколкото съдът се е произнесъл по заявените като спорни от страните факти. Съдът неправилно е квалифицирал разгледания иск, но този порок не води до недопустимост на решението. Решението на СГС е постановено при разглеждане на фактите, твърдяни и установени от страните , поради което следва да се приеме, че съдът не е разгледал непредявен иск и не е излязъл от рамките на сезирането , поради което и решението се явява допустимо.
Пред СГС са правени множество уточнения на ИМ, последно с молби от 14.04.2010г и 15.03.2011г, с които молби ищецът заявява, че поддържа при условията на кумулативност три иска за нищожност на сделката по покупко-продажба на имота апартамент № 26 поради липса на съгласие, поради липса на представителна власт и поради липса на воля, предвид липсата на индивидуализация на имота в пълномощното и поради липса на предписана от закона форма, тъй като порока в упълномощителната сделка води до нищожност на последващата- за покупко- продажба.
Поради неяснота какви факти ищците поддържат като правопораждащи, след множеството уточнения на ИМ, настоящата съдебна инстанция е поскала от ищците да уточнят своите искови претенции като фактически твърдения и искания към съда.
С молба от 06.12.2016г ищците, представлявани от адв. А., заявяват, че поддържат като факти, че упълномощителната сделка не поражда правни последици и не прави Н. И. пълномощник на С. Г., тъй като пълномощното е заверено неприсъствено и липсва съгласие на С. Г. за упълномощаване на ответника за продажба на конкретния нейн имот- процесния апартамент. Поддържат, че С. Г. не е познавала Н. И., че при подписване на ползваното пълномощно е смятала, че изявява воля за друго, а не за покупко- продажба на процесния имот. Поддържат, че имотът не е описан в пълномощното, поради което следва да се приеме, че ответникът не е бил упълномощаван да се разпорежда вместо С. Г. с конкретния имот, а от друга страна и С. Г. не е изявявала воля да бъде извършено разпореждане с нейния имот- процесния апартамент. Ищците поддържат още, че неоформянето по законоопределения начин на сделката по упълномощаване води до недействителност на последващата разпоредителна сделка, която се явява сключена при липса на форма. Поддържат искането си за прогласяване на нищожност на сделката по покупко-продажба на имота- апартамент № 26 поради липса на съгласие, поради липса на представителна власт и поради липса на воля, предвид липсата на индивидуализация на имота в пълномощното и поради липса на предписана от закона форма, тъй като порока в упълномощителната сделка дови до нищожност на последващата- за покупко- продажба.
Тълкувайки изявленията на ищците съдът пирема, че е сезиран с искове по чл.42,ал.2 от ЗЗД- за недействителност на сделка, сключена от пълномощник. Действително ищците са поддържали искания за нищожност на тази сделка. Дали сделката е нищожна или недействителна е правна квалификация, която съдът е властен да даде и дадената от страните такава не обвързва съда, когато квалифицира правните искове. Ищците твърдят, че упълномощителната сделка страда от пороци, поради което сключената от пълномощника последваща сделка не поражда действие по отношение на представляваното лице. С оглед указанията дадени на съдилищата с ТР № 5/2014г на ОСГТК на ВКС- т.2 така наведените твърдения са относими към иск за установяване относителна недействителност на една сделка, сключена от представител с порок в представителната власт, по отношение на представлявания или неговите универсални правоприемници. Ето защо първите два от предявените искове съдът квалифицира като иск с правно основание чл.42,ал.2 от ЗЗД , а третият- по чл.26,ал.2 пр.3 от ЗЗД доколкото се твърди, че договорът за копупко-продажба сам по себе си е нищожен поради липса на форма- неспазена процедура по сключването на договора.
Ответникът оспорва исковете, като поддържа, че пълномощното е присъствено заверено, че С. Г. е получила продажната цена по сделката и е упълномощила ответника да договаря сам със себе си . Поддържа, че упълномощителната сделка е валидна, че формата на договора за покупко-продажба е законосъобразна и че е ясна индивидуализацията на имота, за разпореждането , с който С. Г. упълномощава ответника.
При предявени искове за нищожност и недействителност на сделка, независимо от съединяването на исковете , заявено от ищците съдът следва да разгледа същите в поредността, която се дължи с оглед действието на сделката. Така в случая следва да се разгледа първо иска с правно основание чл.26,ал.2 от ЗЗД- за нищожност на договора за покупко-продажба поради неспазена форма, тъй като тази форма на нищожност е абсолютна и по отношение на всички и ако се констатира валидност на сделката следва да се провери нейната действителност по реда на чл.42,ал.2 от ЗЗД.
Искът по чл.26,ал.2, пр.3 от ЗЗД е неоснователен.
Ищецът твърди,че сделката по покупко-продажба е нищожна поради неспазена форма, поради опорочената форма на упълномощаването.
Дори и да се докажат тези твърдения на ищеца, то това не би довело до нищожност на сделката за покупко-продажба поради несъобразяване на формата, предписана от закона. Формата, която законът изисква за валидност на сделка по прехвърляне на вещни права върху недвижим имот е нотариална- договорите се извършват с нотариален акт/чл.18 от ЗЗД/. Формата на договора за покупко-продажба е спазена, сделката е изповядана с нотариален акт № 96. Липсват твърдения за нищожност на нотариалните действия във връзка с изповядването на тази сделка.
От друга страна доказването на твърденията на ищеца за пороци при упълномощителната сделка не влече нищожност на последващата сделка извършена от пълномощника без представителна власт, а води до недействителност на сделката, за което тълкуване на закона изрично са дадени указания от ВКС с ТР №5/2014г на ОСГТК -т.2.
Ето защо заявеният иск за нищожност на сделката по покупко-продажба на процесния имот поради неспазена форма се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска за недействителност на сделката по покупко-продажба на имота -апартамент № 26 поради липса на съгласие и липса на представителна власт по отношение на конкретния имот. Така заявените като два иска са свързани, доколкото липсата на воля у упълномощителя води до липса на представителна власт. Независимо от това съдът следва да се произнесе по исковете както са заявени от ищците като правопораждащи факти.
Ищците обосновават първия си иск по чл.42,ал.2 от ЗЗД с липса на съгласие като посочват, че пълномощното е заверено неприсъствено и без съгласието на С. Г., че тя не е волеизявявала и формирала воля за продажба на имота си, не е имало съгласие за извъпршване на такава покупко-продажба и че не е познавала Н. И. И. или Н. М. И.. Отделно от това ищците навеждат твърдения и с тях се обосновава втория иск за недействителност на процесната сделка , че ответникът няма представителна власт да се разпорежда с процесния имот поради индивидуализация на имота в пълномощното.
От представеното по делото пълномощно се установява , че външно то отговаря на изискванията на чл.589, ал.2, изр.2 от ГПК и на чл.37 от ЗЗД, по което спор между страните няма.
Автентичността на изявлението в пълномощното по делото не е спорна. Няма заявен спор, че подписът под пълномощното е на С. Г., както и че тя е изписала имената под документа.
Съдебният състав намира,че по делото не е оборено изявлението на нотариус С., че С. Г. се е явила пред него и е положила подпис или е потвърдила положения си подпис и е изписала имената си под пълномощното. В тази част изявлението на нотариуса, съдържащо се в надписа върху документа/чл. 590,ал.1 от ГПК/ , на осн. чл.179 от ГПК има материална доказателствена сила и удостоверените като възприети от него факти, не се опровергават по делото.
Ищците по делото не оспорват така направеното изявление за факти на нотариуса като неистинско. Заявявайки неприсъственост на положения подпис от С. Г. на тях им е разпределена доказателствената тежест , с определие от 07.12.2016г, да установят своите твърдения. Категорични доказателства в подкрепа на своите твърдения ищците не представят.
До извод за противното - за неприсъственост на заверката на подписа под пълномощното- не водят и показанията на свид. С., чиито показания съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК. Изнесените от тази свидетелка факти не се подкрепят от други доказателства, с оглед обосноваване на извод, че показанията й са достоверни и безпристрастни. Дори и в частите, в които могат да бъдат подкрепени показанията на свид. С. - за изгубените документи на С. Г. да се представи заявителски материал, за посетилият С. мъж на когото тя е разписвала документи по данни на тяхна съседка , за наводнението - да се поиска разпит на съсетите и т.н. - не са представени доказателства за установяване на обективността на свидетелските показания. Тези свидетелски показания създават съмнение в удостовереното от нотариус С. при заверяването на подписа на С. Г. , но не са достатъчни, за да се приеме, че е оборена обвързващата сила на нотариалното удостоверяване.
По отношение на показанията на свид. П. настоящият съдебен състав приема, че същите не могат да се ползват за изграждане на изводи по делото. Това е така, защото неговите показания се опровергават от събрания доказателствен материал по искане на ищците- в частите касаещи времето, както и в частите, че е работил като таксиметров шофьор към 2008г. От събраните по делото доказателства се установява, че свидетелят има право да работи като таксиметров шофьор от 2013г, от което следва ,че няма как към 2008г, поне законно, свидетелят да е работил като шофьор на такси. Установява се и разминаване във времето , така както е описано от свидетеля и удостовереното от Н.. Поради опровергаването на свидетелските показания в в посочените им части съдебният състав намира, че не може да кредитира показанията на този свидетел и в останалата им част , поради което същите не могат да служат за обосновка на изводи по делото.
От гореизложеното следва, че удостовереното от нотариус С. явяване на С. Г. пред него за оформяне на пълномощното за разпореждане с недвижим имот в полза на ответника не е опровергано и нотариалното удостоверяване е валидно. Спазена е формата на чл. 589 и чл.590 от ГПК и чл.37 от ЗЗД за изявление за упълномощаване на представител с представителна власт за разпореждане с недвижим имот.
Недоказано остава и твърдението на ищците за това , че С. Г. не е имала воля да извършва покупко-продажба на имота, тъй като подписвайки пълномощното е имала съзнание ,че подписва други документи. Единствено свид.С. установява факти за това, че ищцата е подписвала документи на непознат мъж, но дори и тя не твърди, че тогава е подписано и пълномощното. Както беше посочено по-горе тези показания на свид. Свиделенова съдът цени при условията на чл.172 от ГПК, същите са и неподкрепени от други доказателства по делото. Сами по себе си посказанията на свид. С. не могат в тази им част да се ценят като свидетелски показания, тъй като тя не установява факти, които е възприела лично , а такива които са й преразказани от С. Г. и трети лица. Ето защо следва да се приеме,че по делото няма доказателства за това, че изявената воля от С. Г. за разпореждане с нейн имот не е била съзнавана, че тя не е била наясно какво подписва или че е била въведена в заблуждение за това , какво е съдържанието на подписания от нея документ.
По същите съображения съдът приема, че по делото не се установява по надлежен ред обстоятелството, че С. Г. не се е познавала с Н. И. И. или Н. И. М. .
Изявлението на С. Г. за учредяване на представителна власт на Н. И. И. е автентично, направено в надлежна форма при спазване на процесуалните правила за такова волеизявление.
От съдържанието на изявлението на С. Г. се установява, че същата изявява воля ответника Н. М. И., записан в пълномощното и разписката като Н. И. И., да я представлява по действия с конкретен имот. Пълномощното , подписано от С. Г., не е общо , поради което към него не намират приложение разясненията , дадени с ТР № 5/2014г на ОСГТК на ВКС- т.1. Както и в това ТР е посочено упълномощителя има право да наложи ограничения на представителната власт на своя пълномощник било то по отношение на конкретни сделки, за конкретен имот или за конкретни параметри на самата сделки.
В случая от направеното от С. Г. изявление се установява, че същата желае да наложи ограничения в представителната власт на своя пълномощник посочен с имената Н. И. И., за който не се спори че е ответника Н. М. И., като той да има представителна власт да представлява упълномощителката във връзка с действия и сделки, в това число и да договаря сам със себе си, без ограничения за вид сделка и цена, но само по отношение на конкретен имот. С. Г. не учредява обща представителна власт на Н. И., ограничава я до имот, който обаче не е пълно идентифициран. Въпреки, че е посочен като номер, етаж, блок , съседи , квадратура имотът не е конкретизиран с посочване на град и квартал, в които се намира, а адреса или местонахождението на имот- апартамент е сред основните идентификационни данни на имота по смисъла на чл.27,ал.1,т.3 от ЗКИР, в редакцията към 2008г. Като не е описан с административен адрес имотът не е достатъчно индивидуализиран, по начин различим го от други такива. В случая няма значение обстоятелството дали С. Г. е имало други имоти отговарящи на описанието в пълномощното. От значение е, че тя е искала пълномощникът Н. И. И. да има представителна власт за конкретен имот, а този конкретен имот не е описан еднозначно. Порокът в изявеното от упълномощителя не може да бъде преодолян чрез тълкуване на волята й, тъй като волята не е неясна , а е непълна. Тази непълнота в описанието на имота, за които е учредена представителна власт на Н. И. И. не се конкретизира от документите, придружаващи оформянето на пълномощното и не може да се замести от обстоятелството, че ищцата има само един имот. Имотът , за който е учредена представителна власт от С. Г. е неконкретизиран, при едно общо пълномощно, но с представителна власт за конкретен имот. Този порок на изявлението на пълномощника не е отстранен своевременно, нито пък е потвърдена представителната власт на ответника по отношение на продадения от него на себе си имот, така че да стане ясно, че упълномощителката е изявила воля за учредяване на представителна власт за имота, предмет на процесната сделка.
Упълномощаването е валидно и действията на пълномощника обвързват представлявания когато упълномощителната сделка не страда от пороци, като приложими към тази сделка са разпоредбите на чл.26 и сл. от ЗЗД, на осн. чл.44 от ЗЗД, когато пълномощникът е действал в рамките на представителната си власт, съобразно волеизявлението на упълномощителя в пълномощното / чл.39,ал.1 и чл.42,ал.2 от ЗЗД/ и когато пълномощникът не е извършил действия във вреда на представлявания.
Сега разглежданото упълномощаване не отговаря на тези изисквания на закона При гореизложените мотиви за вида на упълномощаването и липсата на доказателства, че представителната власт на ответника е учредена за представителство на С. Г. по отношение на конкретния продаден имот, предмет на сега оспорената сделка, съдебният състав приема, че ответникът не е бил надлежно упълномощен да представлява С. Г. като страна по сделката по НА № 96. Така изповяданата сделка представлява сделка, сключена от пълномощника без представителна власт и същата не е потвърдена от упълномощителя или неговите правоприемници. Ето защо и на посоченото основание- чл.42,ал.2 от ЗЗД оспорената сделка по НА № 96 се явява относително недействителна по отношение на ищците по делото, като сключена от лице без представителна власт учредена от упълномощитнеля за разпореждане с конкретен негов имот.
До обратни изводи по делото не може да се стигне и при съобразяване на представената разписка, с която С. Г. удостоверява получаването на парична сума- цена по сделката й с ответника - на 25.03.2008г . Не може да се мотивира извод за потвърждаване на сделката и от представената по делото разписка за получени суми от С. Г.. Автентичността на разписката по делото не е установена, съответно не е установено авторството на изявлението, обективирано в същата. Съдът приема този извод с оглед обстоятелството ,че изслушаната първоначална СПЕ на в.л. И. И., единствено изготвена на база оригинал на разписката, е оспорена аргументирано и в срок от ищците по делото. Останалите единична и тройна СГЕ дават заключение въз основа на копие на разписката, като тройната СГЕ, единствено неоспорена от страните , дава заключение , че подписът под разписката е копие на подпис на С. Г., както и името изписано под разписката е копие на име, написано от С. Г.. От така дадените заключения не може да се направи категоричен извод за това,че разписката е подписана от лицето , посочено за нейн автор- С. Г.. Ето защо от така представената разписка не може да се направи извод, че С. Г. потвърждава представителната власт на ответника за извършване на процесната сдела, или потвърждава самата сделка, още повече че и в разписката описанието на имота не е пълно , а имената на съдоговорителя на С. Г. са изписани като Н. И. И..
С оглед изложеното предявеният иск за недействителност на процесната сделка на осн. чл.42,ал.2 от ГПК поради липса на представителната власт на пълномощника по отношение на конкретния имот се явява доказан по основание и като такъв следва да бъде уважен.
Изводите на двете съдебни инстанции не съвпадат. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което иска с правно основание чл. 26,ал.2 от ЗЗД да бъде отхвърлен, искът по чл.42,ал.2 от ЗЗД за прогласяване на недействителност на сделката по НА № 96 поради липса на съгласие да бъде отхвърлен , а иска по чл.42,ал.2 от ЗЗД за прогласяване на недействителността на сделката поради липса на представителна власт да бъде уважен по отношение на ищците.
По отношение на разноските:
С оглед изменения изход от спора на изменение подлежи и първоинстанционното решение в частта за разноските.
С оглед изхода от спора - отхвърлен е иска за нищожност на сделката по НА № 96 , а е уважен иска за недействителност на тази сделка съдебният състав намира, че от общо доказаните от ищците разноски пред първата инстанция от 2389.87лв , ответникът следва да им заплати сумата от 1194.94лв. От общо доказаните от ответника разноски пред първата инстанция- 320лв ищците следва да му заплатят сумата от 160лв.
Пред настоящата инстанция въззивникът претендира 168.94лв, от които с оглед изхода от спора върху ищците следва да бъдат възложени 84.47лв.
Въззиваемите претендират разноски от 4870лв, от които 3600лв- адвокатско възнаграждение. Въззивникът прави възражение за прекомерностк на това заплатено адв. възнаграждение. При цена на исковете по делото в размер на по 33 786лв, минималният размер на адв. възнаграждение, изчислен по реда на чл.7,ал.2 от НМРАВ възлиза на сумата от 1543.58лв на иск за ищец. Като съобрази, че адв. А. представлява две ищци, по два кумулативно съединени иска, като съобрази и множеството извършени съдебно-процесуални действия по делото пред въззивната инстанция , както и фактическата и правна сложност на спора съдебният състав приема, че заплатеното на адв. А. възнаграждение не е прекомерно. От доказаните от въззиваемите разноски от 4870лв върху ответника следва да се възложи сумата от 2435лв.
Предвид изложените съображения, съдът



Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение от 24.07.2015г постановено по гр.д. № 12969 /2009г по описа на Софийския градски съд, ІГО, 17-ти състав, с което е обявена нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 96 на нотариус Е. К. , поради липса на съгласие , както и в частта, с която Н. М. И. е осъден да заплати на М. С. Т. и Б. С. Т. разноски за сумата над 1194.94лв и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М. С. Т. с ЕГН [ЕГН] и на Б. С. Т. с ЕГН [ЕГН] против Н. М. И. с ЕГН [ЕГН] за установяване на нищожност на осн. чл.26, ал.2пр.3 от ЗЗД на договор за покупко- продажба, обективиран в НА №96, н.д. №88/2008г на нотариус К., с който на 02.04.2008г Н. М. И. като пълномощник на С. С. Г. е продал на себе си , недвижим имот апартамент №26 в [населено място], [ж.к.], [жилищен адрес] бивш блок 27, вх.Б, ет.2, със застроена площ от 65.20кв.м, при съседи - стълбище, апартамент № 27, двор и двор и избено помещение № 18- поради неспазване на предписаната от закона форма, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск М. С. Т. с ЕГН [ЕГН] и на Б. С. Т. с ЕГН [ЕГН] против Н. М. И. с ЕГН [ЕГН] за прогласяване недействителността на договор за покупко- продажба, обективиран в НА №96, н.д. №88/2008г на нотариус К., с който на 02.04.2008г Н. М. И. като пълномощник на С. С. Г. е продал на себе си , недвижим имот апартамент №26 в [населено място], [ж.к.], [жилищен адрес] бивш блок 27, вх.Б, ет.2, със застроена площ от 65.20кв.м, при съседи - стълбище, апартамент № 27, двор и двор и избено помещение № 18 , на осн. чл.42,ал.2 от ЗЗД - поради липса на съгласие
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.42,ал.2 от ЗЗД недействителността по отношение на М. С. Т. с ЕГН [ЕГН] и на Б. С. Т. с ЕГН [ЕГН] на договор за покупко- продажба, обективиран в НА №96, н.д. №88/2008г на нотариус К., с който на 02.04.2008г Н. М. И. като пълномощник на С. С. Г. е продал на себе си , недвижим имот апартамент №26 в [населено място], [ж.к.], [жилищен адрес] бивш блок 27, вх.Б, ет.2, със застроена площ от 65.20кв.м, при съседи - стълбище, апартамент № 27, двор и двор и избено помещение № 18 , поради липса на представителна власт по отношение на този имот.
ОСЪЖДА М. С. Т. с ЕГН [ЕГН] и Б. С. Т. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на Н. М. И. с ЕГН [ЕГН] сумата от 244.47лв- разноски по делото , направени пред двете съдебни инстанции , на осн. чл.81 вр. чл.78,ал.3 от ГПК.






ОСЪЖДА Н. М. И. с ЕГН [ЕГН] да заплати на М. С. Т. с ЕГН [ЕГН] и на Б. С. Т. с ЕГН [ЕГН] сумата от 2435лв-разноски по делото направени пред въззивната инстанция, на осн. чл.81 вр. чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищците - П. Г. И..

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

-

Начало на блога

Това решение е част от Съдебна практика - гражданско производство

 

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/2584

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.