Решение № 20 от 02.03.2010 на Апел. съд Бургас по в. гр. д. №73/2009

Начало на блога

Това решение е част от Съдебна практика - вписване или невписване в регистъра за нотариални заверки

-

Съдиите обикновено не обръщат внимание на вписванията или невписванията в регистрите за нотариални удостоверявания.

-

Източник: http://www.bgbas.org/reshenie.php?aWQ9MDAwMTI5MTQmaGFzaD0yZjFkNmVkNWQwMmI2YmVlZWY0MTlkZTBhMzExNTYyOQ==

-

Резюме. В общия регистър на нотариусa е отразено нотариално удостоверяване на подписи на други лица върху договор за продажба на МПС, а не на ищците за апартамента им в Бургас. При сделката за покупко-продажба на апартамента пълномощникът се е легитимирал с номер на личната карта на друго лице и невярна дата на издаването й. Въпреки всичко това, ОС-Бургас отхвърля иска. Ищците обжалват и Апел. съд отменя глуповатото решение.

-

В подкрепа на наведените в исковата молба твърдения за извършена разпоредителна сделка със собствения им недвижим имот, без тяхно съгласие, на основание несъществуващо пълномощно, към делото е прието като доказателство заверено копие от страница на „Общ регистър" воден от нотариус С. Д. На тази страница от регистъра са извършени нотариални удостоверявания от №0129 до №0140, съответно обхващащ последните заверки на дата 09.02.2006 и заверките на дата 10.02.2006 година.становява се, че на дата 09.02.2006 година има извършено нотариално удостоверяване от нот. С. Д. под №0130, но е извършено удостоверяване на подписи на други лица - Ж. Г.  К. и Р. В. К. , върху договор за продажба на МПС. На същата дата 09.02.2006 година, под рег. №0129 е заверен подписа на лицето , върху пълномощно за управление в страната и чужбина на л.а., което лице е купувача по продажбата извършена с нот. акт №70/2006 год. на нотариус Ц. А. , като същото това лице се явява и първия по ред купувач на процесния имот. От изложеното може да бъде направен само един извод, а именно, че въззивниците ищци не са упълномощили лицето Н. Н. П. да извършва разпоредителни сделки със собствения им недвижим имот, находящ се в гр. Б., подробно описан по-горе. В подкрепа на този извод е и представеното и прието като доказателство писмо, изходящо от ОД на МВР Бургас, адресирано до процесуалния представител на ищцата адв. К.К., находящо се на л.7 от делото, в което е посочено, че във връзка с гр.д. №492/2008 год. е извършена проверка в информационния масив на МВР и не е открит запис за лице Н. Н. П. с ЕГН- **, а лична карта №** е издадена на лицето Л. Н. С. с посочено в писмото ЕГН, на дата 14.09.2000 год. Посоченият в нот. акт №70, т.І, рег.831, н.д. №60 от 2006 год. Н. Н. П. , като пълномощник на въззиваемите А. С. и Б. С. се е легитимирал пред нотариус Ц. А. с л.к. под №**, т.е. номер на личната карта на друго лице, и невярна дата на издаването й. Тези лични данни са посочени и в пълномощно №0130/09.02.2006 год., заверено копие от което е приложено на л.9 от делото.

Настоящата съдебна инстанция не споделя изразеното от Бургаски окръжен съд становище, че представените от въззивниците ищци заверено копие от лист от общия регистър на нотариус С. Д. за дати 09.02.2006 година и 10.02.2006 година и удостоверение изходящо от ОДП Бургас, не представляват доказателство, а само индиция за твърдяната нищожност на упълномощителната сделка по пълномощно №0130/09.02.2006 год. Не могат да бъдат споделени като мотиви на съда за да направи този извод, изложените предположения за допусната грешка или непълнота при воденето на общия регистър от нотариус С. Д. , или грешка при описанието на представените при изслушването на сделката документи, респективно отразеното пълномощно от нотариус Ц. А. Не само такива възражения, но и изобщо никакви възражения по иска не са направени от въззиваемите ответници в срока по чл.131 ГПК, както и не са ангажирани доказателства в тази насока от тях. Тази пасивност в процеса от тяхна страна, не може да бъде тълкувана в тяхна полза. Вярно е, че всяка от страните следва да докаже твърденията си и въззиваемите ответници са тези, които следва да установят действителността на упълномощителната сделка. За да приеме, че не е проведено пълно и категорично доказване нищожността на упълномощителната сделка, БОС е посочил още, че при изслушването на сделката от нотариус Ц. А. са били представени и други документи - декларации, които също изхождат от продавачите, а не от техните пълномощници, като те също са били нотариално заверени, но тяхната истинност не е била оспорена от ищците. Действително в нот.акт са изброени декларации по чл.264, ал.І ДОПК и декларации по чл.25, ал.7 от ЗННЗ, посочени и в мотивите на обжалвания съдебен акт , с рег. № 0* с дата 09.02.2006 год.(в акта е посочено 09.12.2006 год., явно е допусната техническа грешка при изписването на датата им, тъй като самата сделка е извършена м. февруари 2006 година и е невъзможно да имат нотариална заверка с посочената дата) и №0134,0133 от 09.02.2006 год., всички заверени от нотариус С. Д. В исковата си молба въззивниците ищци никъде не сочат, да са представяли такива нот.заверени декларации за да оспорват истинността им. Въпросът свързан с представянето на такива декларации или не представянето им по никакъв начин не се отразява на твърдяната нищожност на упълномощителната сделка и нищожност на продажбата, обективирана в нот. акт №70, т.І, рег. №831, д.60/2006 година, проради липса на съгласие от страна на продавачите. Освен това видно от изброените номера на нотариалната заверка на декларациите, „изхождащи" от ищците, би следвало да са заверени едновременно с пълномощното на дата 09.02.2006 година. При извършване на сравнение по представеното заверено копие от общия регистър на нотариус С. Д. за датите 09.02.2006 год. и 10.02.2006 година на посочените номера на заверките на декларациите, с отразените в общия регистър действително заверени документи от №0131 и до №0136 включително, следва да се направи извода, че вписаните заверки в общия регистър под тези номера са извършени на дата 10.02.2006 година и са извършени удостоверявания на подписите на други лица, различни от ищците по делото, върху различни документи, който факт не само не води до недоказаност на исковете, а напротив, потвърждава извода, че ищците по делото не са заверявали подписите си не само върху пълномощно, но и върху декларации по чл. по чл.264, ал.І ДОПК и декларации по чл.25, ал.7 от ЗННЗ. Тук е мястото да се отбележи, че съдът е постановил своя съдебен акт в нарушение на чл. 7, ал.1 ГПК, тъй като и служебно може да извърши необходимите процесуални действия за изясняване на делото от фактическа и правна страна и да изиска копие от нотариалното дело №60/2006 год. на нотариус Ц. А. В случая, въззиваемите ищци са направили твърдения, в исковата молба, че продажбата изповядана с нот. акт №70, т.І, рег. №.., д. №60 на нотариус Ц. А. е нищожна," тъй като никога лично не са давали съгласие за каквато и да е продажба на апартамента, нито са упълномощавали, когото и да е, да продава имота от наше име". В подкрепа на тези техни твърдения са представили завереното копие от общия регистър на нотариус С. Д. , както и писмото, изходящо от ОДП -Бургас. Тези доказателства не са оспорени от въззиваемите ответници, не са представени други доказателства, от които да бъде направен противоположен категоричен извод.

Безспорен е извода, че не е извършено упълномощаване от въззивниците ищци, а и обективно не е възможно да бъде извършено такова упълномощаване на несъществуваща личност, за което по делото са събрани категорични доказателства.

Стигайки до тези фактически и правни изводи, настоящата инстанция констатира, че те се различават от изводите на първоинстанционния съд, поради което, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а въззивната жалба, като основателна, следва да бъде уважена.

-

Начало на блога

Това решение е част от Съдебна практика - вписване или невписване в регистъра за нотариални заверки

 


No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/1920

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.