Определение от 07.06.2016 по ч.гр.д.№ 1198/2016 на ВКС

Начало на блога

Това определение е част от съдебната практика в раздела Съдебни произнасяния, застрашаващи правната сигурност, както и от Съдебна практика - гражданско производство, която пък е част от раздела Съдебна практика от интерес за нашия случай на имотна измама

.

Публикувано тук на 16.09.2024

.

Казус. Нотариус отказва да издаде констативен нотариален акт по чл. 587, ал. 1 ГПК поради непълен комплект документи. Окръжният съд потвърждава отказа. ВКС го отменя.

.

Из определението

Съгласно чл.540 ГПК в охранителните производства /каквото е и нотариалното производство/, освен общите правила, се прилагат съответно и някои от правилата на исковото производство. Съгласно чл.533 ГПК съдът /охранителният орган/ (нотариусът в конкретния случай или съдията по вписванията в други случаи, б.м.) е длъжен служебно да провери дали са налице условията за издаване на искания охранителен акт, като в тази връзка може по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени от молителя. (така и трябва да бъде според мен; охранителният акт, който издава СдВп, е разпореждането за вписване, отбелязване или заличаване)

              [Обаче, според ВКС, понеже в] двустранното исково производство съдът не може, при липса на спор, служебно, по свой почин да изисква представянето и да събира доказателства за действителността на представен пред него договор или едностранна сделка (шест години по-късно, с ТР 1/20 от 27.04.2022 ВКС отговори с "Да" на въпроса: "Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки?"). На още по-голямо основание, в едностранното охранително производство органът, сезиран с искане за издаване на охранителен акт, няма право да задължава молителя да представя такива доказателства (не съм съгласна - вж Ролята на съдията по вписванията в Германия и Франция). В този смисъл е доктрината /напр.проф.Ж.С., Нотариалният акт, изд.Фенея, С., 2004 г., стр.129/, както и задължителната практика на ВКС /напр.решение № 19 от 30.05.2011 г. по гр.д.№ 262 от 2010 г. на ВКС, ГК, Второ г.о. (не го откривам на сайта на ВКС, б.м.), решение № 384 от 02.11.2011 г. по гр.д.№ 1450 от 2010 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., постановени по реда на чл.290 и ГПК/.
                 Коментар. Доктрина означава теоретични постановки и съдебна практика. Теорията и практиката не са над закона, т.к. основата на българското право е Законът, а не Прецедентът, както е в Англия например (judge-made law). На практика обаче ВКС редовно си позволява да създава прецеденти, което нe би било кой знае колко опасно, ако те не противоречат на Закона, а конкретният случай с чл. 533 ГПК е точно такъв. Подобно е положението и с тълкувателните решения на ВКС, заради които българското право се е превърнало в някакъв хибрид - отсъжда се хем по закон, хем по прецедент, създаден от ВКС, че даже и по теория, като най-често се цитира капацитетът в гражданското право проф. Живко Сталев. Струва ми се, че ВКС раздава правосъдие като някакъв кралски съд (визирам кралския съд, описан на стр. 3 в разработката от 2014 г. на Методи Шамов "Източници на право в англо-американската правна система", публикувана в НАУЧНИ ТРУДОВЕ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ - 2014, том 53, серия 7, където за историята на английското прецедентно право се казва:       "Невъзможността да получат правосъдие поради формални причини карало все повече хора да се обръщат директно към краля. Той трябвало да реши техните спорове „по кралска милост и справедливост". Увеличаването на тези тъжби накарало краля да делегира правомощията по решаването им на своята дясна ръка - лорд-канцлерът, който бил пазител на кралския печат. С течение на времето лорд-канцлерът се превърнал в самостоятелен и особен съд. Той не следвал нормите на общото право, а правораздавал по „собствена справедливост" - така и ВКС понякога правораздава, видно от тук цитираното определение).

              Според мен, ако законът е ясен, съдът следва да го спазва (прилага), а ако не е ясен  -  да се обърне към законодателната власт (Народното събрание) с молба да го уточни и да го промени така, че да няма противоречива съдебна практика. Не смятам, че е работа на съда, пък бил той и върховен, да тълкува волята на законодателя. Работата на съда е да изпълнява волята на законодателя, а като се затруднява да я изпълни поради нейната неяснота или непълнота, да сезира законодателя, да участва при обсъжданията в Правната комисия и при дебатите в залата на НС, да дава идеи, но не и да дописва законите с тълкувателни решения зад гърба на законодателя.
    
              Някой ще каже, че ЗСВ дава право на ВКС и ВАС да тълкуват законите (вж справката тук по-долу) - това е вярно, но би могло да се промени.
              И в ГПК също има член, който позволява на съда свободата да тълкува: ГПК - Законност Чл. 5. "Съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум. При липса на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала." Този член също би могъл да се промени, примерно - съдът спира делото и сезира законодателя при непълни, неясни или противоречиви закони, както и при липсата на закон (разпоредба), т.к. обратното означава създаване на закони от съда -  judge-made law.

СПРАВКА ЗСВ   
    
Чл. 110 ЗСВ Върховният касационен съд заседава в състав:
1. трима съдии, освен ако със закон е предвидено друго;
2. общо събрание на наказателната, гражданската или търговската колегия - когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение в наказателното, гражданското или търговското правораздаване;
3. общо събрание на гражданската и търговската колегии - когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение по общи въпроси на гражданското и търговското правораздаване;
4. (нова - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) общо събрание на наказателната, гражданската и търговската колегия - когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение по общи въпроси на наказателното, гражданското и търговското правораздаване.


Чл. 112, ал. 4 ЗСВ. Общото събрание на колегията за приемане на тълкувателно решение се провежда, ако присъстват повече от две трети от съдиите в нея, а в случаите по чл. 110, т. 3 и 4 - повече от две трети от съдиите от съответните колегии, и приема решения с мнозинство повече от половината от всички съдии от колегията или колегиите.

Чл. 114, ал. 1 т. 4 ЗСВ Председателят на Върховния касационен съд осъществява общо организационно и административно ръководство на Върховния касационен съд, като: прави предложения за приемане на тълкувателни решения и тълкувателни постановления;


Чл. 118 ЗСВ. Върховният административен съд заседава в състав:
1. трима съдии, освен ако закон предвижда друго;
2. общо събрание на колегията - когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение в административното правораздаване;
3. общо събрание на колегиите - когато разглежда искане за приемане на тълкувателно решение по общи въпроси в административното правораздаване.

Чл. 120, ал. 3 ЗСВ Общото събрание за приемане на тълкувателно решение се провежда, ако присъстват повече от две трети от съдиите от колегията, а в случаите по чл. 118, т. 3 - повече от две трети от съдиите в колегиите.

   .

Цялото определение

.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 158

София, 07.06.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ


като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 1198 по описа за 2016 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на З. „В. Л."- [населено място], общ.П. срещу определение № 437 от 22.02.2016 г. по ч.гр.д.№ 237 от 2016 г. на Бургаския окръжен съд, гражданско отделение, четвърти въззивен състав, с което по същество е потвърдено постановление от 03.02.2016 г. на нотариус К. П., рег.№ 556, с район на действие- съдебния район на Районен съд Поморие, за отказ да бъде издаден констативен нотариален акт за право на собственост на З. „В. Л." върху недвижими имоти в землището на [населено място].
В частната жалбата се излагат съображения за неправилност на определението на Бургаския окръжен съд и се моли то да бъде отменено.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следния правен въпрос: може ли по повод подадена пред него молба за издаване на констативен нотариален акт за собственост по документи /чл.587, ал.1 ГПК/ нотариусът да осъществява контрол за законността на процедурата по провеждане на търгове от ликвидационните съвети на организациите по пар.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и да изисква документи във връзка с тези търгове.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.275, ал.1 ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за определението на Бургаския окръжен съд на 29.02.2016 г., а частната жалба е подадена на 07.03.2016 г./. Същата е срещу определение на съд, с което е дадено разрешение по същество на охранително /нотариално/ производство, като се прегражда неговото развитие. Поради това и с оглед разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК касационното обжалване на това определение би било допустимо, само ако са налице някои от посочените в чл.280, ал.1 ГПК основания.
В случая е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Бургаския окръжен съд, тъй като произнасянето на ВКС по поставения от касатора правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на това понятие, разяснен в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС: Въпросът е свързан с това може ли органът, който е сезиран с искане за издаване на охранителен акт, служебно да изисква и събира доказателства за проверка на истинността и валидността на представени пред него писмени доказателства, при положение че в охранителното производство няма насрещна страна, която да оспори тези доказателства. Отговорът на този въпрос налага тълкуване на нормите на чл.533 ГПК и чл.540 ГПК относно правомощията на органа в охранителното производство /каквото е и нотариалното производство/ и относно съответното приложение в охранителните производства на разпоредбите, касаещи исковия процес. Тези норми не са били тълкувани от ВКС, а очевидно е налице неяснота, след като се прилагат различно от нотариусите и съдилищата.
По така поставения въпрос настоящият състав на ВКС приема следното: Съгласно чл.540 ГПК в охранителните производства /каквото е и нотариалното производство/, освен общите правила, се прилагат съответно и някои от правилата на исковото производство. Предвидено е приложението на нормите на чл.178- чл.194 ГПК, касаещи приемането, доказателствената стойност и оспорването на представени по делото писмени доказателства Съответното приложение на тези норми в охранителните производства, в които няма насрещна страна, но в някои случаи законът изисква призоваване на заинтересовани лица /например съгласно чл.550, ал.3 ГПК в охранителното производство по обявяване на отсъствие или смърт/, означава, че в тези производства заинтересованите лица могат да оспорят истинността или доказателствената стойност на представените от молителя пред охранителния орган писмени доказателства. В охранителното производство по чл.587, ал.1 ГПК, в което не се призовават такива заинтересовани лица, няма кой и как да извърши такова оспорване. Съгласно чл.533 ГПК обаче съдът /охранителният орган/ е длъжен служебно да провери дали са налице условията за издаване на искания охранителен акт, като в тази връзка може по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени от молителя. О. орган може да не зачете представено пред него писмено доказателство, ако счете, че то няма предвидената в ГПК доказателствена сила да установи факта, който молителят иска да удостовери с това доказателство. Той може да откаже издаването на охранителния акт, ако молителят основава правото си на собственост на договор или едностранна сделка, когато от самото съдържание на сделката е видно, че тя е нищожна /когато са налице формални основания за нищожност, например когато сделката не е сключена в изискуемата от закона форма за действителност и др.подобни/. В двустранното исково производство съдът не може, при липса на спор, служебно, по свой почин да изисква представянето и да събира доказателства за действителността на представен пред него договор или едностранна сделка. На още по-голямо основание, в едностранното охранително производство органът, сезиран с искане за издаване на охранителен акт, няма право да задължава молителя да представя такива доказателства. В този смисъл е доктрината /напр.проф.Ж.С., Нотариалният акт, изд.Фенея, С., 2004 г., стр.129/, както и задължителната практика на ВКС /напр.решение № 19 от 30.05.2011 г. по гр.д.№ 262 от 2010 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., решение № 384 от 02.11.2011 г. по гр.д.№ 1450 от 2010 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., постановени по реда на чл.290 и ГПК/.
С оглед отговора на поставения въпрос, неправилно е и като такова следва да бъде отменено обжалваното определение на Бургаския окръжен съд и потвърденото с него постановление на нотариуса поради следното: В обжалваното определение и в постановлението на нотариуса е прието, че представените от молителя два договора от 27.08.1996 г. за продажба на процесните имоти от ЗК „Пети май"- [населено място] в ликвидация на ЗК „В. Л." не са надлежно доказателство, удостоверяващо правото на собственост на молителя върху имотите, за които същият моли да бъде издаден констативен нотариален акт, защото молителят не е представил протокола за търг, въз основа на който са били сключени договорите. Видно от тези договори, те са сключени на основание чл.48, ал.8 от ППЗСПЗЗ /редакция към 27.08.1996 г./ и чл.16 от Наредбата за търговете от 1992 г. /отм.2003 г./. Съгласно тези разпоредби и чл.18 от НТ /отм./, правото на собственост върху имоти- собственост на ТКЗС или други образувани въз основа на тях организации, които са продадени на търг, се прехвърля в полза на лицето, спечелило търга, от момента и при условията, посочени в сключения писмен договор. Не протоколът за проведен търг, а сключеният след търга писмен договор е юридическия факт, от който възниква правото на собственост в полза на лицето, спечелило търга. Действително, евентуалното непровеждане на търг преди сключване на този договор или нарушенията при провеждане на търга биха могли да обосноват извод за нищожност на договора. Тази нищожност, обаче, не е видна от самия договор, поради което органът, сезиран с искане за издаване на охранителен акт, няма право да изисква от молителя да представя допълнителни доказателства за валидността на този договор, респ. за спазването на тръжната процедура преди подписването на договора. В случай че е налице спор между молителя и трето лице относно това обстоятелство, този спор би могъл да се разреши само в исково производство от съд.
Поради изложеното по-горе представените от молителя договори за продажба от 27.08.1996 г. са достатъчни да удостоверят правото на собственост на З. „В. Л."- [населено място] върху описаните в тези договори имоти- земя и сгради. Въз основа на тях и на другите представени писмени доказателства за индивидуализиране на имотите- предмет на договорите- по сегадействащия план на населеното място, нотариусът следва да издаде констативен нотариален акт за собственост по чл.587, ал.1 ГПК.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение


О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 437 от 22.02.2016 г. по ч.гр.д.№ 237 от 2016 г. на Бургаския окръжен съд, гражданско отделение, четвърти въззивен състав.
ОТМЕНЯ определение № 437 от 22.02.2016 г. по ч.гр.д.№ 237 от 2016 г. на Бургаския окръжен съд, гражданско отделение, четвърти въззивен състав и потвърденото с него постановление от 03.02.2016 г. на нотариус К. П., рег.№ 556, район на действие- Районен съд Поморие, за отказ да бъде издаден констативен нотариален акт за право на собственост на З. „В. Л."- [населено място] върху недвижими имоти в землището на [населено място].
ДА СЕ ИЗДАДЕ констативен нотариален акт по чл.587, ал.1 ГПК за собственост.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

.

Начало на блога

Това определение е част от съдебната практика в раздела Съдебни произнасяния, застрашаващи правната сигурност, както и от Съдебна практика - гражданско производство, която пък е част от раздела Съдебна практика от интерес за нашия случай на имотна измама