Тълкувателно решение № 1/2020 г. от 27.04.2022 г. на ОСГТК-ВКС

Обратно към раздел Тълкувателни решения

Много добро ТР според мен. ВКС казва, че трябва да има баланс между диспозитивното и служебното начало в исковия процес.

Въпрос: „Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила възражения за нищожност?" Отговор: "Съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства."

Из съобщението за новото ТР на сайта на ВКС

ВКС постанови тълкувателно решение по въпрос, свързан със задължението на съда да следи за нищожността на правните сделки: https://www.vks.bg/novini/td-1-2020-ostgk.html

Договорната автономия не е абсолютна, тя е ограничена от чл. 9 от ЗЗД, според който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото той не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Когато тази забрана не е спазена, при оценката на правното действие на договора съдът трябва да се ръководи от принципа на законността и да приложи закона точно. След като страните по сделката имат задължение да спазват правопорядъка и да не договарят в противоречие с императивните правни норми, когато ги нарушат, следва да понесат последиците на нищожността, която при отнесен до съда спор ще бъде констатирана служебно. Според ОСГТК обратното тълкуване е неприемливо, защото нарушава баланса между основните принципи на гражданския процес, като абсолютизира диспозитивното начало за сметка на законността и служебното начало, задължаващи съда да следи за спазването на императивните правни норми, които са основа на обществения ред.

Върховните съдии посочват, че съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни на съда факти. Същевременно съдът е ограничен от диспозитивното начало в гражданския процес и няма правомощия по своя инициатива да изследва служебно всички възможни основания за нищожност, да събира служебно доказателства или да дава указания страните да сочат доказателства. Когато, без да е направено възражение за нищожност от страните, по делото са събрани доказателства, от които тя може да се установи, съдът е длъжен да ги обсъди и даде правна квалификация на установените от тях факти.

Констатацията на съда за нищожност на правна сделка, която е от значение за решаването на спора, е произнасяне по преюдициален въпрос в мотивите на съдебното решение. За да бъде спазен принципът на състезателното начало, страните следва да са информирани преди устните състезания, че съдът ще разгледа въпроса за нищожността и може да не зачете правните последици на нищожната сделка или на нейни отделни клаузи, както и да имат възможност да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства. Въззивният съд е длъжен сам да установи основанията за нищожност на сделката, относима към правата на страните, ако по делото надлежно са въведени фактите или има доказателства, от които тя произтича. Върховният касационен съд също следи за нищожност на правните сделки или на техни отделни уговорки, които са от значение за решаване на правния спор. При констатиране на нищожност за пръв път от ВКС той следва да осигури спазването на принципа на състезателност на страните, като върне делото за ново разглеждане от въззивния съд.

.

Цялото ТР: https://www.vks.bg/talkuvatelni-dela-osgtk/vks-osgtk-tdelo-2020-1-reshenie.pdf

.

В това ТР между другото пише, че за всичко страните (гражданите) сами са си виновни:

"Императивните норми, уреждащи нищожността на сделките, не могат да бъдат дерогирани по волята на страните, които са ги сключили. Договорната автономия не е абсолютна, тя е ограничена от чл.9 ЗЗД, според който страните могат да свободно да определят съдържанието на договора, доколкото той не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Когато тази забрана не е спазена, при оценката на правното действие на договора, съдът трябва да се ръководи от принципа на законността и да приложи закона точно. Материалният закон няма да бъде приложен точно, ако съдът игнорира установените от него при преценката на доказателствата факти, опорочаващи сделката. След като страните по сделката имат задължение да спазват правопорядъка и да не договарят в противоречие с императивните правни норми, когато ги нарушат, следва да понесат последиците на нищожността, която при отнесен до съда спор, ще бъде констатирана служебно. (само гражданите следва да понесат последиците и никой друг!)

И когато сключват договор пред нотариус, пак гражданите са виновни. В нашия случай на имотна измама, например, нотариус Иван Иванов № 007 не е забелязал, че измамникът, представял се за пълномощник на майка ни, се е легитимирал с нередовно от външна страна кметско пълномощно.
.

Начало на блога

Обратно към раздел Тълкувателни решения