Определение от 07.02.2020 по гр. д. №2088/2019 на ВКС

Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 2088 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 2396 от 08.02.2019 г., подадена от „Таратога" ЕООД чрез адвокат М. Ел-Т. от САК против въззивно решение № 2983 от 18.12.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 612/2018 г. по описа на АС - София, ІV състав.
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Ответникът по касация „Артема имоти" АД не е депозирал отговор.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:

С обжалваното решение е потвърдено решение № 6998 от 23.10.2017 г. по гр.д.№ 7718/2015 г. на СГС, г.о., І-15 състав, с което, по предявения от „Артема имоти" АД срещу „Таратога" ЕООД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено по отношение на настоящия касатор, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент № 10, находящ се в сградата с адрес гр. София, м. „ж.к. Толстой", УПИ ІІІ-948, кв. 56 Д, заедно с прилежащите му 2,072% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот. Въззивният съд е приел, че ищецът е придобил собствеността върху апартамента по силата на договор за продажба, оформен с н.а.№ 84 от 16.11.2010 г., т. ІІІ, рег.№ 4170, д.№ 446/2010 г. по описа на нотариус с рег.№ 350 на НК, вписан вх.рег.№ 51917 от 16.11.2010 г., акт № 150, т. СХХХІІ, д.№ 29812/2010 г. по описа на Служба по вписванията при СРС. Заявеното от ответника оспорване на валидността на сделката, основано на оспорване автентичността на подписите на договарящите, е признато за неоснователно с оглед потвърдената истинност на материализиращия сделката документ. Надлежно сключеният договор е бил и вписан на 16.11.2010 г., като нотариалният акт е подреден по смисъла на чл. 7 от ПВп в т. 132 - книга, образувана от подреждането на нотариални актове по чл. 4, б. а ПВп. Преди вписването на този акт не е извършено вписване на възбрана, в частност такава, касаеща образуваното през 2013 г. изп.д.№ 20138460400925, в производството по което е съставено Постановление за възлагане от 21.01.2014 г. в полза на „Таратога" ЕООД. От правна страна е прието, че публичната продан съставлява деривативен придобивен способ, която в случая не е произвела вещно-транслативен ефект, защото собствеността е била валидно придобита от „Артема имоти" ЕООД на 16.11.2010 г. Впоследствие това дружество е преобразувано от ЕООД в АД, за което на 01.07.2013 г. е извършено и надлежно вписване в търговския регистър съгласно чл. 264з, ал. 1 ТЗ. Считано от този момент правата и задълженията на „Артема имоти" ЕООД са преминали върху „Артема имоти" АД. Обстоятелството дали е извършено вписване и в имотния регистър е ирелевантно, доколкото вписването по чл. 264з, ал. 4 ТЗ има само оповестително действие. Обсъдена е и установената техническа грешка по смисъла на чл. 33в ПВп - несъответствие между съдържанието на вписания акт и нанесените данни от него в съответните партиди. Прието е, че същата не е аргумент в подкрепа позицията на ответника, защото при конкуренция на приобретатели, които черпят права от един праводател за същия недвижим имот, нормата на чл. 113 ЗС разрешава конкуренцията в полза на лицето, което първо е вписало акта си. В разглеждания случай н.а.№ 84 е вписан още на датата на сключването на договора - 16.11.2010 г. Фактът, че в представените от ответника удостоверения от СВп не се съдържа вписването на н.а.№ 84 от 16.11.2010 г. (въпреки, че те се отнасят и за прехвърлителя „Ай Ви К." ООД) не променя установения факт на вписването на н.а.№ 84 от 16.11.2010 г. по съответния ред. Съдът се е позовал и на разпоредбата на чл. 49 ПВп, за да се аргументира, че несъответствието между вписването (което е релевантното за възникването на правните последици по чл. 113 ЗС) и данни от удостоверения, респ. - от програмен продукт, няма вещно-правни последици.

В изложението на касационните основания са поставени въпросите:

(1) „В чия полза се разрешава конкуренцията на права върху собствеността на недвижим имот между приобретател на правото на собственост върху недвижим имот, придобит с Постановление за възлагане по реда на чл. 496 ГПК и търговско дружество, което твърди, че е придобило собствеността върху недвижимия имот с договор за покупко-продажба, но се е преобразувало в ново търговско дружество и не е вписало тази промяна в Имотния регистър ?" и

(2) „Могат ли правата, които трети лица са придобили върху недвижим имот, да се противопоставят на купувача, придобил собствеността върху същия недвижим имот по силата на влязло в сила Постановление за възлагане по реда на чл. 496 ГПК, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите по изпълнителното дело ?" с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК .

Касационното обжалване не може да бъде допуснато.

Съгласно т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, наличието на задължителна практика по определен правен проблем изключва възможността за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По проблема за правното действие на вписването при преобразуване чрез промяна на правната форма е налице такава - т. 3 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д.№ 7/2012 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно чиито разяснения правоприемството настъпва от датата на вписването на преобразуването в търговския регистър (чл. 264з, ал. 1 ТЗ), като от тази дата титуляр на правата, притежавани преди преобразуването от преобразуващото се дружество, става новоучреденото дружество (чл. 264з, ал. 2 ТЗ). Вторичното вписване в имотния регистър на удостоверението за вписване на правната промяна (чл. 264з, ал. 4 ТЗ) има само оповестително действие относно преминаването на права, настъпващо считано от вписването на преобразуването в търговския регистър, поради което няма отношение към преценката за противопоставимост на правата, придобити от „Артема имоти" ЕООД на 16.11.2010 г. и преминали върху „Артема имоти" АД на 01.07.2013 г. по отношение на касатора като приобритател по Постановлението за възлагане от 21.01.2014 г. Конкуренцията между двете дружества се разрешава съобразно чл. 113 ЗС, съгласно която норма по-ранното по време вписване на н.а.№ 84 от 16.11.2010 г. осигурява на правата, придобити от „Артема имоти" АД, противопоставимост по отношение на тези, които касаторът черпи от последващо вписаното Постановление за възлагане от 21.01.2014 г. при отсъствие на вписани преди 16.11.2010 г. възбрани, относими към изпълнението, проведено по изп.д.№ 20138460400925. Последното обстоятелство от своя страна мотивира ВКС да приеме, че въпрос № 2 няма обуславящо значение за изхода на спора, защото (наред с липсата на обсъждане на същия в атакувания акт) в случая не е установено сделката от 16.11.2010 г. да е непротивопоставима на взискателя по изп.д.№ 20138460400925.

Освен предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, в случая не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалваното решение не е очевидно неправилно, доколкото отсъства видимо тежко нарушение на закона, явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика или нарушение на основни съдопроизводствени правила. Липсват и съмнения решението да е нищожно или недопустимо, което да налага служебното му допускане до касационен контрол.

Воден от изложеното, ВКС, състав на Второ гражданско отделение

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2983 от 18.12.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 612/2018 г. по описа на АС - София, ІV състав.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: