Решение от 19.12 2013 по гр. д. № 933/2012 на ВКС

Начало на блога

Това решение е част от съдебната практика по темата Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията

.

Публикувано тук на 14.12.2024

.

Казус. През 1999 с решение на поземлена комисия е възстановена ливада от 1,2 дка на няколко наследника. През 2000 двама от тях се снабдяват с КНА за целия имот и го продават. Останалите наследници разбират чак през 2007. В съда купувачът заявява, че е владял добросъвестно имота повече от 5 години. 1-ва и 2-ра инстанция не му признават добросъвестното владение. ВКС казва: а-а, добросъвестен си е купувачът, как да не е добросъвестен (е, не точно с тези думи, де). За мен интересното тук е, че и трите инстанции говорят за партидите на имотите, сякаш имотният регистър вече е въведен, а той и досега още не е.

.

Из решението

1-ва и 2-ра инстанция: "[Купувачът] не е добросъвестен владелец, тъй като е следвало да положи дължимата според конкретния случай грижа да установи дали праводателите му са собственици на имота, предмет на прехвърлителната сделка. Той е могъл да установи, извършвайки справка по партидата на имота (по партидата на имота ще се правят справки по чл. 92 ЗКИР чак след като министърът на правосъдието издаде заповед по чл. 73 ЗКИР за въвеждане на имотния регистър - чл. 92 ЗКИР: "Справки в имотния регистър и извлечение от партидите се правят само по отделни имоти.", чл. 73, ал. 1 ЗКИР: " След влизането в сила на заповедта по чл. 49а, ал. 3 и след одобряването на кадастралната карта и регистри за съответната територия министърът на правосъдието издава заповед, с която обявява въвеждането на имотния регистър за територията. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник"), че праводателите му са собственици само на 4/20 ид.ч., съобразно наследствените им дялове по правоприемство от общия наследодател М., но не и на останалите 16/20 ид.ч. от имота, макар да са се легитимирали като собственици на целия имот с нотариален акт" (защо все купувачът трябва да проверява всичко? Къде е нотариусът? Нали уж е от Латинския нотариат?)

.

ВКС: Наличие на партида по издадения констативен нотариален акт (каква е тази партида по КНА? В СлВп се водят персонални партиди, които са по сега действащата система на вписване, и помощни имотни партиди, които ще образуват бъдещия имотен регистър след въвеждането му - вж За дългото създаване на имотен регистър, б.м.) и възможността да се правят справки за кръга на наследниците, на които е възстановено правото на собственост, не възлагат в задължение на приобретателя да издири дали в съответния документ са посочени всички наследници, на които е възстановено правото на собственост, а оттук и дали легитимиращият се с констативен нотариален акт и решение на ОСЗ прехвърлител е изключителен собственик на имота или на идеални части от него. Следва да се има предвид, че издаденият констативен нотариален акт по чл.587 ГПК /въз основа на същите документи, които са и по партидата (коя партида? Да не би да става дума за партидите на имотите, водени в земеделските служби? - вж чл. 51, ал. 2 от НАРЕДБА № 49 ОТ 5 НОЕМВРИ 2004 Г. ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА КВС, б.м)/ легитимира прехвърлителя като собственик, съгласно приетото в ТР № 11/2012г.,по тълк.дело №1/2012г., ОСГК относно легитимиращото действие на този документ.

.

Цялото решение https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type=ot-delo&id=027AA4B2787EB646C2257C4600426BF2

.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 189

София, 19.12 2013 г.


В И М Е Т О НА Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и тринадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при участието на секретаря Т. Кьосева
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 933/2012г.
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. П., чрез пълномощника му адвокат Г. И., срещу въззивно решение № 4148 от 12.06.2012г. по гр. дело №2412/2012г. на Софийския градски съд.
С определение №174/24.04.2013г. на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по правни въпроси дали е налице добросъвестно владение при покупка на имот, чиито собственици са се легитимирали с влязло в сила решение на Поземлена комисия и издаден въз основа на него нотариален акт и за задължението на приобретателя да направи проверка на кръга наследници, в полза на които е налице реституция на земята, предвид презумпцията по чл.70,ал.2 ЗС.
Касаторът сочи неправилно прилагане на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма], [населено място], оспорва касационната жалба като неоснователна.
Ответникът М. И. В. не изразява становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след проверка на заявените в касационната жалба основания за отмяна на решението, приема следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение от 27.07.2011г. по гр.д.№23154/2009г. на Софийския районен съд, с което е допусната делба между [фирма], М. М. П. и М. И. В. на недвижим имот - ливада от 1200кв.м., находяща се в землището на [населено място], район Н. И.-Столична община при квоти - 15/20 ид.ч. за [фирма], 4/20 ид.ч. за Методи П., 1/20 ид.ч. за М. В.. Въззивният съд е приел, че процесният имот е възстановен по реда на ЗСПЗЗ с решение от 08.04.1999г. на ПК-Нови Искър на наследниците на В. А. М.. Наследниците по закон на М. са посочени в удостоверение №87/23.07.2007г. Въз основа на решението наследниците С. А. и Г. П. са признати за собственици на целия имот с нотариален акт №82/10.11.2000г. С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №100/2000г., те са прехвърлили имота на М. П.. С нотариален акт № 151/2007г. В. В. е дарила на [фирма] притежаваните от нея като наследник на В. М. 1/10 ид.ч. от имота. С нотариален акт № 152/2007г. Г. В., Г. Т., Ю. П., К. А., С. С., В. С. и М. Т. са продали на [фирма] общо 13/20 ид.ч. от имота. Въззивният съд е приел за неоснователно поддържаното от ответника М. П. възражение, че е собственик на целия имот въз основа на договора за покупко-продажба, сключен през 2000г. и осъщественото добросъвестно владение,считано от сделката до завеждане на исковата молба за делба.Той не е добросъвестен владелец, тъй като е следвало да положи дължимата според конкретния случай грижа да установи дали праводателите му са собственици на имота, предмет на прехвърлителната сделка. Той е могъл да установи, извършвайки справка по партидата на имота, че праводателяите му са собственици само на 4/20 ид.ч., съобразно наследствените им дялове по правоприемство от общия наследодател М., но не и на останалите 16/20 ид.ч. от имота, макар да са се легитимирали като собственици на целия имот с нотариален акт, издаден по реда на чл.483,ал.1 ГПК/отм./. Отсъствието на субективния елемент на добросъвестното владение, изключва възможността лицето, което се позовава на изтичането на петгодишната давност, да придобие имота на това основание.
По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване по реда на чл.288 ГПК настоящият състав приема за правилна практиката /решение №649/1993г. по гр.д.№477/1992г., ВС, І г.о./, съгласно която добросъвестният владелец, придобил имота на правно основание от несобственик, става собственик след като упражнява фактическата власт върху него постоянно, явно и непрекъснато в продължение на предвидения в закона давностен срок. По начало недобросъвестността в правото винаги се свежда до знание на определени факти и обстоятелства от значение за придобиването или притежаването на конкретни субективни права. Според чл.70 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик, или че предписаната от закона форма е била опорочена. В случаите, когато прехвърлителят се легитимира с влязло в сила решение на ОСЗ за завършила реституция на имота и съставен въз основа на това решение констативен нотариален акт за собственост, то при липса на други данни за недобросъвестност към момента на сделката, не може да се приеме, че презумпцията на чл.70,ал.2 ЗС е оборена. Наличие на партида по издадения констативен нотариален акт и възможността да се правят справки за кръга на наследниците, на които е възстановено правото на собственост, не възлагат в задължение на приобретателя да издири дали в съответния документ са посочени всички наследници, на които е възстановено правото на собственост, а оттук и дали легитимиращият се с констативен нотариален акт и решение на ОСЗ прехвърлител е изключителен собственик на имота или на идеални части от него. Следва да се има предвид, че издаденият констативен нотариален акт по чл.587 ГПК /въз основа на същите документи, които са и по партидата/ легитимира прехвърлителя като собственик, съгласно приетото в ТР № 11/2012г.,по тълк.дело №1/2012г., ОСГК относно легитимиращото действие на този документ.
По основателността на касационната жалба. С оглед изложеното по-горе следва да се приеме, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно, тъй като е постановено в противоречие на материалния закон.
Установено е по делото, че след завършилата по реда на ЗСПЗЗ реституция в полза на наследниците на В. М. въз основа на решението на ОСЗ, удостоверение за наследници от 2000г. и скица С. А. и Г. П. са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост № 82/2000г. С нотариален акт №100/2000г. те са продали имота на касатора. Договорът е породил вещно-правно действие само за притежаваните от прехвърлителите идеални част. За останалите части обаче приобретателят е добросъвестен владелец и ги е придобил с изтичане на предвидения в чл.79,ал.2 ЗС срок. Съобразно изложеното по-горе, следва да се приеме, че не е оборена презумпцията по чл.70,ал.2 ЗС. Позоваването от ищците на удостоверение за наследници,издадено през 2007г. не може да рефлектира върху този извод, тъй като не установява знание, и в този смисъл недобросъвестност у купувача към момента на сключване на договора от 2000г., по който прехвърлителите са се легитимирали с нотариален акт по чл.587 ГПК. Налице са субективният и обективният признак на владението. Купувачът е установил фактическа власт имота и е упражнявал владение в предвидения от закона срок до завеждане на исковата молба за делба през 2009г. В тази насока са и показанията на свидетеля Х.. Изложеното налага извод, че не е налице съсобственост между страните по делото по отношение на процесния недвижим имот и последният е изключителна собственост на касатора Методи П..
Като е приел противното въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, и вместо него на основание чл.293,ал.2 ГПК да се постанови друго, с което искът за делба да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на производството и направеното искане, на касатора следва да се присъдят направените разноски за всички инстанции в размер на общо 100 лева.
По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 4148 от 12.06.2012г. по гр. дело №2412/2012г. на Софийския градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на [фирма], [населено място] срещу М. М. П.,с.К. и М. И. В.,гр.София, за делба на недвижим имот - ливада от 1200кв.м., находяща се в землището на [населено място], район Нови И., м."Падината", представляваща имот №036004.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на М. М. П. направените разноски за всички инстанции, в размер на 100 лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

.

Начало на блога

Това решение е част от съдебната практика по темата Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията