Определение от 29.11.2019 по гр.д. №8391/2019 на РС-Варна

Начало на блога

Обратно към съдебната практика от раздел На взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната - чл. 453, т.2 от ГПК
.

Публикувано тук на 13.12.2024

.

Казус. Ищец предявява иск за прогласяване нищожност на договор за учредяване на ипотека, като твърди, че е собственик на ид.ч. по договор за дарение и иска нищожност за своите ид.ч., но ипотеката е била вписана върху целия имот преди договора за дарение и целият имот вече е продаден  на търг. Съдът цитира чл. 453 ГПК и прекратява делото. Потвърдено с Oпределение от 03.02.2020 по ч.търг.д. № 81/2020 на ОС-Варна (публикувано тук по-долу, след определението на РС-Варна). Недопуснато до касация с Определение от 10.07.2020 по ч. гр. д. № 1681/2020 на ВКС. И този казус е ясен, както и предишния от Определение от 05.01.2017 по ч. гр. д. № 5112/2016 на ВКС с възбраната, наложена преди уважаване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. И двата показват нагледно за какви искови молби, вписани след наложена тежест, е относима разпоредбата на чл. 453, т.2, а именно - за искови молби, по които длъжникът е праводател на ищеца.

.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ............./29.11.2019г., гр. Варна

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА

като разгледа гр.д. №8391 по описа на ВРС за 2019г., намира следното:

Предявен е от В.Е.Й., ЕГН ********** с адрес ***, срещуРайфайзенбанк (България)" ЕАД, ЕИК 831558413 със седалище и адрес на управление ***, Е.П.Й., ЕГН ********** и М.Я.Х. - Й., ЕГН **********, двамата с адрес *** иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД да бъде прогласен за нищожен договор за ипотека върху недвижим имот, представляващ апартамент №46, находящ се гр. Варна, ул. Секвоя, бл.11, вх.Е, обективиран в нотариален акт №196, том V, рег. №12557, дело №996 от 2007г. от 01.10.2007г. до размер от 5/32 ид.ч. поради липса на предписана от закона форма.

Твърди се в исковата и уточняващите молби, че ищецът е собственик на 5/32 ид.ч. от ипотекирания имот по силата на дарение в негова полза, обективирано в нотариален акт №119, том II, рег. №6474, дело №281/20.10.2009г. Поради това, се явява ипотекарен гарант по атакуваната сделка, по която кредитор е „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, а длъжници са ответниците Е. и М. Йорданови, което обуславя правния интерес за ищеца от търсената защита. Поддържа се, че за сделката липсва предписана от закона форма поради нарушаване на императивните изисквания за наличие на назначен на ищеца особен представител чрез разрешение от съда. Моли се за уважаване на предявения иск поради изложените аргументи.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, с който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Моли се за присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба и от ответниците Е.П.Й. и М.Я.Х. - Й., с който заявяват, че не отправят възражения срещу предявения иск, но считат, че същият не е срещу тях, тъй като ищецът упражнява собствените си права, които не се противопоставят на техните интереси.

При извършване на служебна проверка относно допустимостта на производството, съдът констатира следното:

Предпоставка за допустимост на всеки установителен иск е наличието на правен интерес от търсената защита. За съда е налице задължение да следи за допустимостта на производството, респективно за наличие на правен интерес, при всяко положение на делото. С оглед на това, съобразявайки фактическите твърдения на ищеца и представените доказателства, съдът намира предявения иск за недопустим поради липса на правен интерес по следните съображения:

Видно е от представените от ищеца документи, че прехвърлителната сделка - дарение в негова полза е извършена през 2009г., т.е. след момента на учредяване и вписване на атакуваната ипотека през 2007г. в полза на кредитора Райфайзенбанк (България)" ЕАД.

Представено е от ищеца невлязло в сила решение №2128/16.05.2019г., постановено по гр.д. №8682 по описа за 2018г. на ВРС, 25 състав, с което е отхвърлен предявен от В.Е.Й. срещу Пламена Янакиева Паскалева иск с правно основание чл.75 ЗС по отношение на процесните 5/32 ид.ч., в което е посочено, че ответницата е установила владение върху процесния имот в качеството й на купувач на публична продан по ИД №2013713040088 съгласно Постановление за възлагане от 05.04.2017г. Видно от представената справка от Служба по вписванията за лицето В.Е.Й., постановлението за възлагане, като влязло в сила на 20.10.2017г., е вписано в книгите на 03.11.2017г.

Т.е., видно е, че изпълнителното дело от ипотекарния кредитор Райфайзенбанк (България)" ЕАД е образувано през 2013г., като с влязло в сила постановление за възлагане, вписано преди завеждане на иска, предмет на настоящото дело, имотът е възложен на трето лице - купувач Пламена Паскалева.

При така установените обстоятелства, съдът намира, че с провеждането на настоящото производство ищецът не би могъл да постигне търсения краен резултат, а именно отпадане ефекта на тежестта на ипотеката и възлагането в изпълнителното производство и връщане в неговия патримониум на заявените 5/32ид.ч. от имота, респективно понастоящем за него липсва правен интерес от водене на иска за недействителност на ипотеката. До този извод, настоящият съдебен състав достига съобразявайки императивните разпоредби на чл.496, ал.2 ГПК, вр.с  чл.453, т.2 ГПК, съобразно които на взискателя не могат да се противопоставят решенията по исковите молби, подлежащи на вписване /каквато е предявената искова молба по силата на чл.114, ал.1, б. „а" ЗС/, които не са били вписани преди възбраната, а на обявения за купувач с постановлението за възлагане не могат да се противопоставят права, които са непротивопоставими на взискателя.

Специалните разпоредби на чл.496, ал.2 ГПК, вр.с  чл.453, т.2 ГПК имат за цел да охранят правата на взискателя и трето добросъвестно лице - купувач по проведена публична продан.

В конкретния случай, настоящата искова молба е предявена и вписана след вписване на възбрана по изпълнителното дело в полза на взискателя и дори след вписване на постановлението за възлагане в полза на купувача по публичната продан.

За пълнота следва да се посочи, че доколкото ищецът твърди да е придобил права след вписване на договорната ипотека, респективно вписването на разпоредителната сделка в негова полза да е извършено след учредяване на ипотеката, то твърденията му обективно не са годни да обосноват възможност за недействителност именно на атакуваната извършена по-рано ипотека.

Недопустимостта на предявения иск обуславя връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.

На осн. чл.78, ал.4 и 8 ГПК, вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, ищецът следва да заплати на ответника „Райфайзенбанк (България)" ЕАД сторените по делото разноски в размер от 150лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №8391 по описа на Варненски районен съд за 2019г., 8 състав, на основание чл.130 ГПК.

ОСЪЖДА В.Е.Й., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати наРайфайзенбанк (България)" ЕАД, ЕИК 831558413 със седалище и адрес на управление *** сумата от 150лв. /сто и петдесет лева/, представляваща сторени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.4 и 8 ГПК, вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Определението подлежи на обжалване от страните в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба, пред Варненски окръжен съд.

          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

.

И определението на ОС-Варна

.

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№............/........01.2020 г.

гр. Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на тридесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ТЕРЗИЙСКА

   ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА

               ТОНИ КРЪСТЕВ

като разгледа докладваното от съдия Маркова

ч.т.д. № 81/2020 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. Чл. 130 ГПК и е образувано по частна жалба вх.92610/12.12.2019 г. От В.Е.Й., ЕГН **********,*** против Определение № 15703/29.11.2019 г., постановено по гр.д. № 8391/2019 г. по описа на ВРС, VIII с., с което е прекратено производството по делото, в хипотезата на чл. 130, ал. 1 ГПК.

В частната жалба се изразява становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Частния въззивник сочи, че с предметът на предявения иск не е прогласяване нищожността на догово за ипотека, а за нищожност на нотариален акт № 119, т. II, д. № 281/20.10.2009 г., поради липса на назначен от съда особен представител при извършване на обективираната в нотариалния акт прехвърлителна сделка досежно 5/32  ид.ч. от процесния имот. Излага, че правният му интерес не било задължително да бъде връщането на собтвеността в неговия патримониум, както е било възприето от съда. Сочи, че с оглед института на нищожността заинтересовани са всички лица с права и задължения, произхождащи от оспорваната сделка. Отправя искане за отмяна на атакувания първоинстанционен акт и инцидентно прогласяване на нащожност на посочения нотариален акт в настоящото производство. Отправя искане да бъде съобразена настъпила перемция по изпълнително дело 496/2009 г. на ЧСИ Л. Тодорова. По същество отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт със законните последици от това.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

Производството пред Варненски Районен Съд е било образувано по искова молба от 03.06.2019 г. на В.Й., уточнена с молби от 01.07.2019 г., 01.08.2019 и 26.08.2019 г. С първоначалната искова молба насочена спрямо "Райфайзенбанк (България) ЕАД, ищецът е твърдял, че в качеството на собственик на 5/32 ид.ч. от ипотекиран Апартамент № 46, находящ се в гр. Варна, ул. "Секвоя", бл. 11, вх. Е, по силата на нот. Акт № 119, т. II, д. 281/2009 г., му е отнето владението върху имота. Излага, че по отношене на него били нарушени всички изисквания за учредяване на договорна ипотека и последната била нищожна, тъй като били нарушени изискванията за представителство и твърдяната ипотека не съдържа изискуемите данни за кредитор, длъжник, размер на задължението и т.н. Прехвърлянето на имота било осъществено с нотариален акт, а не с договор за ипотека, която към момента на предявяване на иска не била вписана. Изложен е петитум на иск за прогласяване нищожност на ипотека.

В резултат на дадени указания е депозирана уточняваща молба от 01.07.2019 г., с която ищецът уточнява обстоятелствата като сочи, че ответникът не е негов кредитор, а такъв на праводателите му и в този смисъл се явявал ипотекарен гарант, което обосновавало интересът му от самостоятелна защита независимо от бездействието на длъжниците. Излага, че ипотеката е учредена върху имота с нот. Акт № 196, т. V, д. 996/2007 г., за задължения по договор за банков кредит като 5/32 ид.ч. от имота са придобити от него по силата на нот. Акт № 119, т. II, д. 281/2009 г. Конкретизира, че претендира прогласяване нищожност на ипотеката, в частта досежно прехвърлените му идеални части от имота като искането му се основава на липса на предписаната от закона форма, предвид липсата на назначен особен представител и липса на основание за нейното учредяване.

С последваща уточняваща молба от 01.08.2019 г. ищецът насочва предявения иск и срещу Е.П.Й. и М.Я.Х. - Й.. Отново сочи, че нищожността на договорната ипотека по отношение на него се изразява в липса на формални изисквания за представителство при осъществяване на прехвърлянето, което пък от своя страна опорочава извършеното прехвърляне.

С последваща уточняваща молба от 26.08.2019 г. са повторени по същество същите твърдения.

След като е разменил книжа по делото, първоинстанционния съд е извършил проверка по реда на чл. 130 ГПК и е постановил атакуваното Определение № 15703/29.11.2019 г., с което е прекратил производството по делото поради липса на правен интерес у ищеца.

В резюме от така обърканите твърдения в исковата и всички уточняващи молби настоящият състав намира, че ищецът претендира прогласяване нищожност на сключения между първия ответник - „Райфайзенбанк (България)" ЕАД и втория и третия ответник - Е.П.Й. и М.Я.Х. - Й. договор за ипотека, обективиран в нот акт нот. Акт № 196, т. V, д. 996/2007 г., досежно 5/32 ид.ч. от недвижим имот Апартамент № 46, находящ се в гр. Варна, ул. "Секвоя", бл. 11, вх. Е. Като твърдения обосноваващи предявения иск и по пътя на инцидентния съдебен контрол, частния въззивник въвежда пороци в собственото си придобивно основание, а именно представения Договор за дарение, обективиран в нот. Акт № 119, т. II, д. 281/2009 г., по силата на който третия ответник М.Я.Х. - Й., действаща със съгласието на своя съпруг - втори ответник - Е.П.Й. е дарила на ищеца - нейн син, действал чрез своя баща и законен представител - втория ответник, 5/32 ид.ч. от ипотекирания в полза на първия ответник, Апартамент № 46, находящ се в гр. Варна, ул. "Секвоя", бл. 11, вх. Е. Въведените по инцидентен път пороци се изразяват в липса на валидно формирано съгласие от страна на дарения ищец, който предвид малолетието си към момента на сделката е следвало да бъде представляван от назначен от съда особен представител.

При тези твърдения на ищеца предявения иск е недопустим. Да, безспорно е, че всяко лице може да се позове на нищожност, а не само страните по атакуваната сделка. При всяко положение обаче позоваването на нищожност от страна на трето за атакувата сделка лице не следва да бъде самоцелно, а в защита на обоснован свой и защитим интерес. В конкретния случай твърденията на ищеца не обосновават съществуването на подобен защитим интерес. Това е така, защото макар и инцидентното прогласяване на нищожността на придобивното основание - договорът за дарение, по силата на което ищецът се е легитимирал като собственик на процесните 5/32 ид.ч. от Апартамент № 46 би имало за последица единствено заличаване с обратна сила на  последиците от дарението и връщане на процесните идеални части в патримониума на неговите праводатели, но не би могло да довеле до нищожност на учредената в предхождащ договорът за дарение момент, ипотека.

Следва да бъде посочено, че позоваването на решението по делото  Costea, C 110/14, EU:C:2015:538, т. 22 и 23, в настоящият случай е ирелевантно.

Настоящата въззивна инстанция не разполага с правомощия да се произнася инцидентно по нищожност на една или друга сделка или по перемирането на изпълнителното производство, поради което и отправените подобни искания в сезиралата съда частна жалба, няма да бъдат коментирани.

С оглед на изложеното, въззивния състав намира, че обжалваното Определение като правилно и законосъобразно, следва бъде потвърдено, макар и по други мотиви.

По изложените съображения, съставът на ВОС,

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 15703/29.11.2019 г., постановено по гр.д. № 8391/2019 г. по описа на ВРС, VIII с.

Определението подлежи на касационно обжалване в 1-седмичен срок от съобщаването му на страните, пред ВКС при условията на чл. 274, ал. 3  ГПК .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                     2.

 

.

Начало на блога

Обратно към съдебната практика от раздел На взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната - чл. 453, т.2 от ГПК
.

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/3033

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.