Решение от 21.01.2014 по гр.д №907/2013 на ОС-Пловдив

Начало на блога

Това решение е част от казуса, окончателно решен с Решение от 05.03.2015 по гр. д. №5464/2014 на ВКС - отлично!
.

Вж статията Чл. 453, т. 2 ГПК - дребен пропуск на законодателя с тежки последици

.

Казус. С пълномощно, използвано на 17.06.2011 - три дни след смъртта на "дарителката" (поч. на 14.06.2011), били дарени 3/4 от апартамент 93 кв. м. в центъра на Пловдив на двама измамници. Дарението било обявено от съда за нищожно на осн. чл. 26, ал. 2 ЗЗД (липса на съгласие), но преди вписването на ИМ, по партидите на измамниците била наложена възбрана и целият апартамент - продаден на търг по ГПК. Наследницата завежда второ дело - по чл. 108 ЗС. На две инстанции съдът признава на ищцата (дъщеря и единствена наследница) само ¼ от апартамента - неин дял от починалия ѝ през 2002 баща, понеже била вписала ИМ след налагане на възбраната. Така се губи имот! Само защото ИМ е вписана след възбраната!!! - вж Чл. 453 ГПК: "На взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят: 1. прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната; 2. решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната" (превод: за взискателя не важат никакви сделки, искови молби и т.н., вписани след възбраната; в нашия случай не сме имали такъв проблем, защото исковата ни молба беше вписана преди възбраната на КПКОНПИ, но пък имахме и продължаваме да имаме други - вж нашите перипетии по заличаване възбраната на КПКОНПИ и на исковата им молба) ВКС обаче успява да обърне делото и сагата завършва с хепи енд. Мотивите на върховните съдии са направо "висша математика" на тема чисто оповестително и оповестително-защитно действие на вписването на исковите молби (чл. 114 ЗС). Темата за действието на вписването е много интересна и много спорна. На мен лично ми е пълна мъгла. Както и да е, важното в този казус е, че справедливостта е възстановена.

.

 

                                 Тук най-важното е:

         "От датата на дарението насетне и до 16.08.12г., когато е влязло в сила решението за прогласяване нищожността на договора за дарение, за правния мир, правото на собственост върху тези ¾ ид.части е принадлежало на Д.Л. и на Й.Л., които са били длъжници по изпълнителното дело и върху тази така демонстрирана тяхна собственост изпълнението е било надлежно насочено и приключило с извършена в периода 23.11.11г.-23.12.11г. публична продан, определяне на купувач от същата и възлагане на имота на този купувач с постановление от 30.12.11г., в лицето на отв.Б..

Действително, с уважаване на предявения от ищцата иск за прогласяване нищожност на дарението с влязло в сила решение, правото на собственост върху ¾ ид.части от спорния имот с обратна сила се счита непрехвърляно от С. Р. на Д.Л. и на Й.Л., находящо се в патримониума на С.Р. към датата на смъртта и *** и оттам- наследено от ищцата като единствен неин наследник, но така придобитото от ищцата право на собственост върху коментираните ¾ ид.части от имота не може да бъде противопоставено на правата, които междувременно е придобил купувачът от публичната продан, поради следните причини:

Обстоятелството, на което ищцата се позовава, че исковата и молба за прогласяване нищожност на договора за дарение, въз основа който ¾ ид.части от имота са били прехвърлени от С.Р. на Д.Л. и Й.Л., е била вписана на 10.01.12г., и като така, с един ден по-рано от вписаното на 11.01.12г. постановление за възлагане на имота на купувача от публичната продан, е правно ирелевантно за правата и в случая и за тяхната противопоставимост на ответниците, тъй като видно от нормата на чл.453,т.2 във вр. с чл.496,ал.2,изр.2 от ГПК, при преценката на конкуренцията на права в случая законът не отдава никакво значение на датата на вписване на постановлението за възлагане, а отдава такова единствено на датите на вписване на исковата молба и на възбраната, наложена от съдия- изпълнителя върху имота, преди да се пристъпи към изпълнение срещу същия, с оглед изискването на чл.483 от ГПК.

В конкретния случай се установи категорично, че възбраната в полза на взискателката по изпълнителното дело е била вписана на 02.09.11г. /л.132/, което ищцата и сама е изтъкнала с исковата молба- т.е. преди датата 10.01.12г., на която е вписана нейната искова молба за прогласяване нищожността на дарението, извършено от С. Р. в полза на Д.Л. и Й.Л..

Доводът на ищцата с пледоарията и, че вписването на възбраната върху спорния имот в полза на взискателката има само охранителен характер, доколкото предпазва имота от последващи възбраната разпоредителни действия от страна на длъжника, без да поражда права на собственост, поради което не  може да и бъде противопоставено, няма опора в закона, поради което не може да бъде зачетен от съда.

Въпросът относно конкуренцията на правата на купувача от публична продан и третите лица върху имот, продаден на публична продан в хода на едно предприето срещу този имот принудително изпълнение, е изрично уреден от чл.496,ал.2 във вр. с чл.453,т.2 от ГПК. Съгласно цитираните разпоредби, от деня на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, а правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако не могат да се противопоставят на взискателите, а на взискателя не могат да се противопоставят решенията по искови молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната (точно така е съгл. чл. 453, т.2 от ГПК - вж статията Чл. 453, т. 2 ГПК - дребен пропуск на законодателя с тежки последици б.м.).

В конкретния случай, казаното по-горе означава, че като не е била длъжник по изпълнението, ищцата се явява едно трето по смисъла на чл.496,ал.2 от ГПК лице, което претендира за себе си самостоятелни права върху продадения на публична продан имот, за който е налице постановление за възлагане от 30.12.11г., които права черпи от обратното действие на влязлото в сила на 16.08.12г. съдебно решение по прогласяване нищожност на договора за дарение, по силата на който като собственици на ¾ ид.части от спорния имот се легитимират длъжниците в изпълнението Д.Л. и Й.Л.. Тъй като обаче исковата и молба за прогласяване на тази нищожност е вписана на 10.01.12г. и това вписване следва по време вписването на възбраната в полза на взискателката по изпълнителното дело, извършено на 02.09.11г., правото на собственост върху ¾ ид.части от процесния имот, придобито от ищцата по наследство от майка и, с обратна сила предвид постановеното съдебно решение, не може да се противопостави на правата, които междувременно е придобил купувача от публичната продан (УЖАС! вж статията Чл. 453, т. 2 ГПК - дребен пропуск на законодателя с тежки последици, б.м.) по силата на извършеното възлагане на имота до размера на тук коментираните ¾ ид.части, които за целите на изпълнението и по смисъла на чл.496,ал.2 от ГПК са били принадлежали на длъжниците по изпълнението Д.Л. и Й.Л. към датата на проданта и на постановлението за възлагане."

.

Цялото решение:

.

   Р Е Ш Е Н И Е  № 135   21.01.2014г., гр. Пловдив,

              В СИЛА ОТ 05.03.2015 (по информация от ЦИС, б.м.)

(в сила ли? ВКС го е отменил с окончателно Решение от 05.03.2015 по гр. д. №5464/2014 на ВКС - отлично!)

.
            Пловдивски окръжен съд,

Гражданска колегия,  ХХІІ-ри гр. състав

            На четиринадесети януари две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в следния състав:

            Председател:  Пенка Стоева          

Секретар: Е.К.

            като разгледа докладваното от съдия Пенка Стоева

            гражданско дело №907 по описа за две хиляди и тринадесета година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                Иск по чл.108 от ЗС.

Ищцата Е.В.А. моли съда, като приеме за установено по отношение на ответниците В.Х.Б. и Р.Й.Б., че тя е собственик на апартамент ***, находящ се на ****, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.523.1582.1.2, да ги осъди да и предадат неговото владение.

Искът е основан на обстоятелствата, че спорният имот е бил придобит с договор за покупко- продажба на държавен имот по реда на НДИ от 07.03.91г. от В. М. Р. и С. Й. Р. - нейни родители. На *** В. Р. починал, оставяйки като свои законни наследници ищцата и съпругата си С. Р.. На ***., починала и С. Р., оставяйки за своя единствена наследница ищцата, която по същото време отсъствала от страната. Завръщайки се в България, при справка в имотния регистър ищцата установила, че с нотариален акт за дарение от 17.06.11г., С. Р. (майка ѝ, починала три дни преди това), чрез пълномощника си Й.Л., е дарила на Й.Л. и Д.Л. своите ¾ ид.части от придобития на 07.03.91г. с В. Р. недвижим имот. Този договор бил оспорен от нея и с решение №988/13.06.12г. на ПОС- ХХІІ гр. с-в, постановено по гр.дело №3049/11г., бил признат за нищожен поради липса на съгласие, доколкото пълномощното било използвано от пълномощника за извършване на сделката след смъртта на упълномощителката. Междувременно, по силата на заявление на М.П.Б. от 17.08.11г., в производство по ч.гр.д. №14675/11г. на ПРС- ХІІІ гр. с-в била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу С. Р., Й.Л. и Д.Л. за сумата от 60 000лв. и било образувано изп.дело №531/11г. на ЧСИ А. А., с взискател М.Б. и длъжници С. Р (починалата три дни преди дарението, б.м.)., Й.Л. и Д.Л., по което, на 02.09.11г. била наложена възбрана върху процесния имот и насрочена публична негова продан. Към посочената дата на налагане на възбраната, дарените Д.Л. и Й.Л., длъжници по изпълнителното дело, не били собственици на имота, тъй като с признаване нищожност на договора за дарение били загубили това свое качество с обратна сила. Щом научила от справката в имотния регистър за възбраната,  тя веднага поискала спиране на изпълнителните действия, но в резултат на това я е конституирали като страна и пренасрочили публичната продан. Тези действия тя счита за незаконосъобразни, тъй като само валидно издаден срещу наследодателя изпълнителен лист може да обвърже наследника, а в случая наследодателката и С. Р. била починала преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. В тази връзка, с определение №19835/06.12.11г. по ч.гр.д. №14675/11г. на ПРС, влязло в сила на 19.09.12г., издадените по ч.гр.д. №14675/11г. на ПРС Заповед №10060/19.08.11г. и изпълнителен лист били обезсилени в частта, с която с нея било  разпоредено С. Р., като издател на запис на заповед от 24.01.11г., с падеж 01.06.11г., да заплати на М.Б. сумата от 60000лв., ведно със законната лихва, считано от 17.08.11г., разноски от 1200лв. и адвокатско възнаграждение от 1000лв., с което длъжници по изп.дело №531/11г. на ЧСИ А. останали само Й.Л. и Д.Л.. След проведена от 23.11.11г.-23.12.11г. публична продан на процесния за делото апартамент, същият бил възложен на В.Б., с вписано възлагателно постановление от 11.01.12г. Въз основа писмено заявление на купува от публичната продан, с протокол от 19.01.12г. по изп.дело №531/11г. на ЧСИ бил извършен въвод във владение на В.Б.. Вписването на възлагателното постановление от публичната продан следвало обаче извършеното на 10.01.12г. вписване на исковата молба на ищцата за прогласяване нищожността на договора за дарение, сключен на 17.06.11г., поради което не можело да и се противопостави, още повече, че купувачът от публичната продан В.Б. бил зет /съпруг на дъщерята Р.Б./ на Й.Л.- длъжник по изп.дело №531/11г. по описа на ЧСИ А.

Тъй като публичната продан била деривативно основание за придобиване на право на собственост, следвало да се прецени кому е принадлежало това право към момента на извършването и, а доколкото нито към момента на вписване на възбраната върху имота, нито към датата на публичната продан апартаментът е принадлежал на длъжниците по изпълнението Й.Л. и Д.Л., то следвало да се счита, че и купувачът от публичната продан, респективно- неговата съпруга, не го е придобил, а то е останало в патримониума на ищцата, като единствена наследница на В. и С. Р., придобили го чрез извършената през 1991г. покупко- продажба.

            По същество пледира за уважаване на иска, като развива съображения с писмена защита вх.№31012/08.11.13г. и моли да се присъдят разноски, под формата на адвокатско възнаграждение за адв.С., в хипотезата на чл.38,ал.2 от ЗА, тъй като е била защитавана от него безплатно по делото.

 

В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответниците са подали общ отговор на исковата молба с вх.№19690/09.07.13г. /стр.100/, с който са оспорили предявения иск като неоснователен, тъй като те са собственици на процесния имот на валидно и безспорно основание- проведена по изп.дело №531/11г. на ЧСИ А. публична продан, при която имотът е възложен на В.Б. с постановление за възлагане от 30.12.11г., като всички действия, предприети по посоченото изпълнително дело, са били известни на ищцата, която била надлежно конституирана като длъжник по същото, вземала становище в писмена форма и лично получавала всички съобщения по делото- за насрочения опис, за насрочената публична продан и др., без да е предприела допустимите от закона в изпълнителното производство действия и без да се е възползвала от възможността за обезпечителни действия в производството по прогласяване нищожност на договора за дарение.

Не оспорват твърдението на ищцата, че те ползват имота, след като са надлежно въведени в него след влизане в сила на постановлението за възлагане,  поради което това обстоятелство е прието с доклада по делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване.

Пледират по същество за отхвърляне на иска, като считат, че са събрани доказателства, от които личи, че ищцата е била длъжник по изпълнителното дело, противно на твърденията и, и не е предприела никакви действия в хода му, с които да предотврати извършването на предприетата публична продан. Претендират присъждане на разноски в размер на заплатения на адв.Н. хонорар.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства намери, че предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е частично основателен и ответниците следва да бъдат осъдени да предадат на ищцата собствеността и владението на  ¼ ид.част от имота, предмет на спора, воден от следните съображения:

І. По допустимостта.

Съдът е признал нарочно допустимостта на предявения иск с определение №1160/11.04.13г. /стр.54/ и свързаното с него предходно определение №900/22.03.13г. /стр.43-44/, мотивите на които изцяло поддържа и с това решение.

ІІ.По основателността.

1. Фактическите твърдения, от които и двете страни по спора черпят доводите си, че са собственици на спорния имот, както и съображенията си по съществото на спора въобще, са намерили подкрепа в събраните по делото доказателства, която подкрепа е пълна по отношение твърденията на ищцата и не отговаря изцяло на твърденията на ответниците, доколкото е видно, че в хода на изпълнителното производство ищцата е предприела действия за защита против издадените срещу нейната наследодателка Заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и срещу конституирането и като длъжник по изпълнителното дело, образувано въз основа на тях пред ЧСИ А., и конкретно:

С договор за покупко- продажба на държавен имот по реда на НДИ от 07.03.91г., В. М. Р. и С. Й. Р. са придобили правото на собственост върху недвижим имот, собственост на държавата, ведомствен на ****, находящ се в ****, представляващ апартамент ***, на етаж ***, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня с ниша, баня- клозет, килер и антре, със застроена площ от 93.68кв.м., с принадлежащите: избено помещение №2 с полезна площ от 4.86кв.м. и 4.70% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място, в което сградата е изградена /вж.стр.8/.

Към датата на тази покупка, В. Р. и С. Р. имали дъщеря- Е. Р., родена на ***г. /вж.стр.13/.

На *** В. Р. е починал, оставяйки като свои законни наследници съпругата си С. Р. и дъщеря си Е. Р. /вж. стр.9 и стр.10/.

На *** починала и С. Р., оставяйки за своя единствена наследница дъщеря си Е. Р. /вж.стр.11 и стр.12/.

На 17.06.11г., с нотариален акт за дарение на недвижим имот №197, том ІІІ, рег. №2636, дело №491/2011г. на нотариус Д. С. с район на действие района на ПРС, С. Р. (починала на 14.06.2011, б.м.), чрез пълномощника си Й.Й.Л., дарила на Й.Й.Л. и Д.Й.Л. своите ¾ ид.части от придобития на 07.03.91г. с В. Р. недвижим имот /вж.стр.14-15/.

С влязло в сила на 16.08.12г. решение №988/13.06.12г., постановено по гр.дело №3049/11г. на ПОС, вписано на 15.01.13г. в ***, договорът за дарение, сключен с нотариален акт №197, том ІІІ, рег. №2636, дело №491/2011г. на нотариус Д. С. с район на действие района на ПРС, по силата на който С. Р., представлявана от Й.Й.Л., е дарила на Й.Й.Л. и Д.Й.Л. своите ¾ ид.части от апартамент ***, на етаж ***, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня с ниша, баня- клозет, килер и антре, със застроена площ от 93.68кв.м., ведно с изба №2 с площ от 4.86кв.м., находящ се в ****, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.523.1582.1.2, е прогласен за нищожен поради липса на съгласие, тъй като пълномощното, дадено от С. Р. на Й.Й.Л., било използвано от пълномощника за извършване на сделката след смъртта на упълномощителката. Видно от това решение, в производството по гр.дело №3049/11г. на ПОС като евентуален е бил предявен и иск по чл.108 от ЗС, който не е бил разгледан по същество от съда, поради така заявения негов характер /вж.стр.16-17/.

Исковата молба за прогласяване нищожността на договора за дарение от 17.06.11г., по която е образувано и приключило гр.дело №3049/11г. на ПОС, е била вписана на 10.01.12г. /вж.стр.220/.

Въз основа на подадено на 17.08.11г. заявление от М.П.Б., в производство по ч.гр.д. №14675/11г. на ПРС- ХІІІ гр. с-в е издадена заповед №10060 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК- запис на заповед, издаден от С. Р. на 24.01.11г., с авалисти Й.Й.Л. и Д.Й.Л., с която на длъжниците е разпоредено да заплатят солидарно на М.Б. сумата от 60000лв.-главница, ведно със законната лихва от 17.08.11г. до изплащане на вземането и сумата от 1200лв.- разноски за ДТ и 1000лв.- заплатен адвокатски хонорар /вж.стр.127/.

Въз основа на посочената заповед за изпълнение, на 22.08.11г., от ПРС, в полза на М.Б. е издаден изпълнителен лист, въз основа на който, на 01.09.11г., пред ЧСИ А. А. е образувано изп.дело №00531/2011г. с взискател М.Б., с искане на взискателя при необходимост принудителното изпълнение за събиране на вземането да се насочи върху следния недвижим имот, собственост на длъжниците, а именно: апартамент *** на етаж ***, находящ се в ****, ведно с избено помещение /вж.стр.126 и стр.125/.

На 02.09.11г., по изп.дело №00531/11г. на ЧСИ А. А., била вписана възбрана върху имота, посочен от взискателката като такъв, срещу който да се насочи принудителното изпълнение за събиране на вземането и, сочен от ЧСИ в искането за вписване на възбраната, като собственост на длъжниците Д.Л. и Й.Л. /вж.стр.132 и стр.133/.

На същата дата, 02.09.11г. от ЧСИ са изпратени и три покани за доброволно изпълнение- до длъжниците по изпълнителния лист С. Р., Й.Л. и Д.Л. /вж.стр.138, стр.136 и стр.134/, като данни за връчване на ПДИ за длъжника С. Р. не са налични /вж. разписка на стр.139/, а останалите двама длъжници са получили призовките си за доброволно изпълнение на 02.09.11г. /вж.стр.137 и стр.135, при липса на данни за лицето, осъществило връчването/.

По същия начин, с уведомяване и с участие единствено на длъжниците Й.Л. и Д.Л., на 29.09.11г. е бил извършен опис на посочения вече недвижим имот /вж.стр.140-146/ и е изнесен на публична продан за времето от 15.10.11г.-15.11.11г. имот, собствен на тези двама длъжници /вж.стр.147 и стр.148/.

На 03.11.11г., Е. Р. е подала до ЧСИ А. молба за спиране на изпълнението по изп.дело №00531/11г., прилагайки към същата препис извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници, въз основа на която, с разпореждане от 03.11.11г. обявената в периода 15.10.11г.-15.11.11г. публична продан е спряна, на основание чл.429,ал.2 от ГПК като длъжник по изпълнителното дело е конституирана Е. Р. и е насрочена нова публична продан на имота за времето от 23.11.11г.-23.12.11г. /вж.стр.155, също и на стр.102/.

Съобщенията на ЧСИ А. до Е. Р., че е конституирана като длъжник по изпълнително дело №00531/11г. на основание чл.429,ал.2 от ГПК и че по същото дело е насрочена публична продан на самостоятелен обект с идентификатор 56784.523.1582.1.2 за времето от 23.11.11г.-23.12.11г., са връчени на Е. Р. на 09.11.11г. /вж.стр.160 и стр.163, същи и на стр.103 и стр.104/.

Обявената за времето от 23.11.11г.-23.11.11г. публична продан е била такава за продажбата на имот, собственост на Д.Л., Й.Л. и Е. Р. /стр.161/. Същата е приключила с обявяване на 27.12.11г. на М. Б. като купувач /вж.стр.170-172/. На 29.12.11г. взискателката и обявена за купувач от проданта М.Б. е заявила, че не може да внесе предложената цена от 150000лв. /вж.стр.178/, в резултат на което, със съобщение от същата дата и връчено на 29.12.11г., ЧСИ А. е уведомил В.Б., дал следващо в низходящия ред наддавателно предложение за закупуване на имота, за негов купувач /стр.179/. На 30.12.11г., обявеният по този ред за купувач от публичната продан В.Б., е внесъл разликата между предложената цена и внесения задатък /стр.180, стр.181/ и с постановление за възлагане от същата дата на ЧСИ А. имотът му е бил възложен /вж.стр.193, също и на стр.101/. Като влязло в законна сила на 11.01.12г., това постановление е вписано на същата дата в **** /вж.стр.193, също на стр.101/.

Поредността на вписванията, извършвани за имота, предмет на спора, личи и от справката за имот, приложена на стр.228-230 от делото.

На 19.01.12г., във възложения от ЧСИ А. имот е извършен въвод в полза на купувача В.Б. /стр.200, също и на стр.82-83/.

По молба на Е. Р. до ЧСИ А. за прекратяване на производството по изп.дело №00531/11г. спрямо нея, на основание чл.433,ал.1,т.3 от ГПК, въз основа на приложено с молбата определение №19835/06.12.11г., на 20.03.13г. е разпоредено „уважавам молбата" /вж.стр.201/.

С влязло в сила на 19.09.12г. определение №19835/ 06.12.11г., постановено по ч.гр.д. №14675/11г. въз основа на подадени по това дело на 25.11.11г. от Е. Р. частна жалба против разпореждането за незабавно изпълнение, постановено с издадената по делото Заповед №10060/19.08.11г. и възражение за недължимост на вземането по тази заповед, ПРС- ХІІІ гр. с-в, като е констатирал, че С. Р. е починала на *** и като така- преди подаване заявлението на М.Б. от 17.08.11г. за снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу тази длъжница, е обезсилил както издадената заповед №10060/19.08.11г., така и издаденият въз основа на същата изпълнителен лист, в частта им, с която е разпоредено изпълнение на задължението, произтичащо от запис на заповед, издаден на 24.01.11г., с падеж 01.06.11г., от длъжника С. Р. в полза на кредиторката М.Б., а частната жалба на Е. Р. против разпореждането за незабавно изпълнение и възражението и по чл.414 от ГПК са оставени без разглеждане поради липса на правен интерес, тъй като е отчетено, че С. Р. е починала преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу нея, тъй че не би могло да се говори за настъпило в хода на процеса приемство по чл.227 от ГПК по отношение на законните и наследници, а доколкото няма основание за конституиране на молителката Е. Р. в това качество като страна по делото, то липсва за нея и правен интерес от атакуване на разпореждането за незабавно изпълнение, постановено с издадената заповед, и от подаване на възражение по чл.414 от ГПК за недължимост на вземането, предмет на обезсилените заповед за изпълнение и изпълнителен лист /вж.стр.202, също и на стр.21/.

Съгласно удостоверение за сключен граждански брак, В.Б. и Р. Щ., са сключили на *** граждански брак, след сключване на който съпругата е приела фамилното име Б. /вж.стр.123/.

2. С оглед на горното е видно, че повдигнатия пред съда спор е не за факти, а за различните изводи, които  всяка от страните прави от тяхното състояване.

Въз основа на събраните в процеса доказателства съдът намери, че:

Ищцата е установила щото е придобила правото на собственост върху ¼ ид.част от спорния имот по наследство от баща си, към датата на откриване на това наследство-13.08.02г., което право не е загубила, независимо от проведената публична продан на целия имот, тъй като не е имала качеството на длъжник в производството по изпълнителното дело, по което проданта е осъществена, ако и да е била конституирана като такъв от ЧСИ, тъй че искът и за ревандикация срещу купувача от публичната продан и съпругата му, придобила права в режим на СИО вследствие на проданта, следва да бъде уважен, като те бъдат осъдени да и предадат владението на същата идеална част от имота, предаден им с осъществен в тяхна полза от ЧСИ въвод.

Макар искът на ищцата за прогласяване нищожност на дарението на ¾ ид.части от спорния имот, дарени на 17.06.11г. от майка и С.Р. на Й.Л. и Д.Л., да е уважен, и тя да е станала собственик по наследство от С.Р.и на тези ¾ ид.части от имота с обратна сила, правото и на собственост не може да бъде в случая противопоставено на купувача от публичната продан и на съпругата му, тъй като вписването на исковата и молба за прогласяване нищожност на дарението е извършено на дата, следваща по време вписването на възбраната върху недвижимия имот по изпълнителното дело, в производството по което е извършена проданта, и в което производство, Д.Л. и Й.Л., приобретатели на ¾ ид.части от имота по признатия за нищожен договор за дарение от С. Р., са длъжници- т.е. за купувача от публичната продан, тези ¾ ид.части от процесния имот, към датата на вписване на възбраната, меродавна за преценка правата на страните, са такива, собственост на длъжниците по изпълнението, в лицето на Д.Л. и Й.Л., и затова възстановеното с обратна сила право на собственост на ищцата върху тях, в качеството и на наследник на С. Р., не може да им бъде противопоставено, тъй че искът и за ревандикация на тези ¾ ид.части от имота не може да бъде уважен. Затова, макар и ответниците да са в негово владение, това владение не е без основание.

А горното е така, защото:

            За отв.Б. се установи категорично, че е придобил правото си на собственост по силата на постановление за възлагане на имота, след определянето му за купувач от проведена по изпълнително дело публична продан. Правото на собственост, придобито от отв.Б., следва правото на съпруга и, с оглед разпоредбите на чл.21, ал.1 и ал.3 от СК, че вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като съвместният принос се предполага до доказване на противното, както и доколкото в процеса не се събраха данни бракът им, датиращ от ***, да е прекратен преди датата на постановлението за възлагане-30.12.11г.

            Придобиване правото на собственост чрез закупуване на недвижим имот на публична продан е действително вторично /деривативно/ придобивно основание, както твърди ищцата, и това схващане не е спорно нито за практиката, нито за теорията, тъй като има своята ясна опора в разпоредбата на чл.496,ал.1,изр.1 от ГПК, съгласно която, от деня на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота.

            Последната цитирана разпоредба, от която зависят правата на купувача от публичната продан,  изисква отговор на въпросите, повдигнати и нарочно от ищцата, кои са били длъжниците в изпълнителното производство и какви са били техните права върху спорния имот по време на провеждане на проданта и към датата на постановлението за възлагане на имота от ЧСИ на отв.Б..

            Отговорите на тези въпроси са, че макар и ЧСИ да е конституирал преди провеждане на проданта ищцата Е. Р. като длъжник в производството по изпълнителното дело на основание чл.429,ал.2 от ГПК /вж.л.155/, това негово действие не ангажира съда при настоящата преценка, тъй като е било предприето без предпоставките на цитираната разпоредба да са били обективно налични. Действително, пред ЧСИ е бил представен изпълнителен лист от 22.08.11г., в който наследодателката на ищцата С.Р. е фигурирала като длъжник и съгласно чл.429,ал.2 от ГПК издаденият срещу наследодателя изпълнителен лист може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, а Е. Р. е представила пред ЧСИ удостоверение за това, че тя е единствен наследник на С. Р., но от удостоверението за наследници на С. Р. е явно, че смъртта и е настъпила на *** и като такава- преди датите 19.08.11г., на която е издадена заповедта за изпълнение срещу длъжниците, респективно- 22.08.11г., на която е издаден изпълнителният лист- т.е. длъжникът в нейно лице вече не е съществувал към датата на издаване на изпълнителния лист, тъй че срещу него, респективно- срещу наследниците му и тяхното имущество, на основание чл.429,ал.2 от ГПК, да може да се предприеме принудително изпълнение.

Не са подкрепени от доказателствата твърденията на ответниците, че ищцата е бездействала и не е предприела никакви стъпки за реализиране на защита в изпълнителното производство, макар и това да не оказва пряко значение върху изводите по съществото на спора. Именно по повод на подадената от нея на 25.11.11г. жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, въз основа което е издаден изпълнителният лист от 22.08.11г., и възражението и за недължимост срещу заповедта за изпълнение, подадени по време непосредствено следващо началната дата на насрочената от ЧСИ публична продан за периода 23.11.11г.-23.12.11г., след като ЧСИ не е уважил принципно искането и от 03.11.11г. да се спрат изцяло изпълнителните действия по делото, както заповедта за изпълнение, така и изпълнителният лист, са били обезсилени по отношение на длъжника С. Р. с определение №19835/ 06.12.11г., постановено по ч.гр.д. №14675/11г., влязло в сила на 19.09.12г.

Ето защо ищцата не е имала качеството на длъжник в производството по изпълнителното дело, макар и да е била конституирана от ЧСИ като такъв, а длъжници по него, въз основа на изпълнителния лист, издаден на основание Заповед за изпълнение №10060/19.08.11г., са били единствено Д.Л. и Й.Л..

Към датата на проданта ищцата е притежавала по силата на наследствено приемство от баща си, починал през 2002г., ¼ ид.част от спорния недвижим имот, срещу което нейно имущество е липсвало основание да се предприеме принудително изпълнение, тъй като не е бил длъжник по изпълнителното дело, поради което, макар и имотът да е бил продаден от ЧСИ изцяло, купувачът не би могъл да придобие право на собственост върху тази идеална част, тъй като тя никога не е принадлежала на длъжниците по изпълнението. Същата ¼ ид.част не е била никога и придобивана от двамата длъжници по изпълнението, на които С. Р. е „дарила" единствено своите ¾ ид.части от имота, с признатия за нищожен договор за дарение.

Различно стои въпросът с ¾ ид.части от процесния недвижим имот, които са принадлежали след смъртта на В. Р. по силата на покупко- продажбата от 1991г. и наследственото правоприемство на съпругата му С. Р. и са били съгласно договора от 17.06.11г. дарени на Д.Л. и на Й.Л.. (С.Р. е починала три дни преди дарението)

От датата на дарението насетне и до 16.08.12г., когато е влязло в сила решението за прогласяване нищожността на договора за дарение, за правния мир, правото на собственост върху тези ¾ ид.части е принадлежало на Д.Л. и на Й.Л., които са били длъжници по изпълнителното дело и върху тази така демонстрирана тяхна собственост изпълнението е било надлежно насочено и приключило с извършена в периода 23.11.11г.-23.12.11г. публична продан, определяне на купувач от същата и възлагане на имота на този купувач с постановление от 30.12.11г., в лицето на отв.Б..

Действително, с уважаване на предявения от ищцата иск за прогласяване нищожност на дарението с влязло в сила решение, правото на собственост върху ¾ ид.части от спорния имот с обратна сила се счита непрехвърляно от С. Р. на Д.Л. и на Й.Л., находящо се в патримониума на С.Р. към датата на смъртта и *** и оттам- наследено от ищцата като единствен неин наследник, но така придобитото от ищцата право на собственост върху коментираните ¾ ид.части от имота не може да бъде противопоставено на правата, които междувременно е придобил купувачът от публичната продан, поради следните причини:

Обстоятелството, на което ищцата се позовава, че исковата и молба за прогласяване нищожност на договора за дарение, въз основа който ¾ ид.части от имота са били прехвърлени от С.Р. на Д.Л. и Й.Л., е била вписана на 10.01.12г., и като така, с един ден по-рано от вписаното на 11.01.12г. постановление за възлагане на имота на купувача от публичната продан, е правно ирелевантно за правата и в случая и за тяхната противопоставимост на ответниците, тъй като видно от нормата на чл.453,т.2 във вр. с чл.496,ал.2,изр.2 от ГПК, при преценката на конкуренцията на права в случая законът не отдава никакво значение на датата на вписване на постановлението за възлагане, а отдава такова единствено на датите на вписване на исковата молба и на възбраната, наложена от съдия- изпълнителя върху имота, преди да се пристъпи към изпълнение срещу същия, с оглед изискването на чл.483 от ГПК.

Справка ГПК

Опис на имот

Чл. 483 ГПК. Съдебният изпълнител описва посочения от взискателя имот, след като се увери, че той е бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната. Проверката на собствеността се извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги или по друг начин, включително чрез разпит на съседи. Когато няма сигурни данни за собствеността, се взема предвид владението към деня на възбраната.

Постановление за възлагане

Чл. 496, ал. 2, пр. 2 ГПК Правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите.

-------------------------------------------------------------

В конкретния случай се установи категорично, че възбраната в полза на взискателката по изпълнителното дело е била вписана на 02.09.11г. /л.132/, което ищцата и сама е изтъкнала с исковата молба- т.е. преди датата 10.01.12г., на която е вписана нейната искова молба за прогласяване нищожността на дарението, извършено от С. Р. в полза на Д.Л. и Й.Л..

Доводът на ищцата с пледоарията и, че вписването на възбраната върху спорния имот в полза на взискателката има само охранителен характер, доколкото предпазва имота от последващи възбраната разпоредителни действия от страна на длъжника, без да поражда права на собственост, поради което не  може да и бъде противопоставено, няма опора в закона, поради което не може да бъде зачетен от съда.

Въпросът относно конкуренцията на правата на купувача от публична продан и третите лица върху имот, продаден на публична продан в хода на едно предприето срещу този имот принудително изпълнение, е изрично уреден от чл.496,ал.2 във вр. с чл.453,т.2 от ГПК. Съгласно цитираните разпоредби, от деня на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, а правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако не могат да се противопоставят на взискателите, а на взискателя не могат да се противопоставят решенията по искови молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната (вж статията Чл. 453, т. 2 ГПК - дребен пропуск на законодателя с тежки последици, б.м.)

В конкретния случай, казаното по-горе означава, че като не е била длъжник по изпълнението, ищцата се явява едно трето по смисъла на чл.496,ал.2 от ГПК лице, което претендира за себе си самостоятелни права върху продадения на публична продан имот, за който е налице постановление за възлагане от 30.12.11г., които права черпи от обратното действие на влязлото в сила на 16.08.12г. съдебно решение по прогласяване нищожност на договора за дарение, по силата на който като собственици на ¾ ид.части от спорния имот се легитимират длъжниците в изпълнението Д.Л. и Й.Л.. Тъй като обаче исковата и молба за прогласяване на тази нищожност е вписана на 10.01.12г. и това вписване следва по време вписването на възбраната в полза на взискателката по изпълнителното дело, извършено на 02.09.11г., правото на собственост върху ¾ ид.части от процесния имот, придобито от ищцата по наследство от майка и, с обратна сила предвид постановеното съдебно решение, не може да се противопостави на правата, които междувременно е придобил купувача от публичната продан по силата на извършеното възлагане на имота до размера на тук коментираните ¾ ид.части, които за целите на изпълнението и по смисъла на чл.496,ал.2 от ГПК са били принадлежали на длъжниците по изпълнението Д.Л. и Й.Л. към датата на проданта и на постановлението за възлагане.   

По факта, че ответниците са във владение на имота след осъществен от ЧСИ в тяхна полза въз основа на влязлото в сила и вписано постановление за възлагане въвод, е нямало спор, като ответниците изрично са го признали.

По изложените съображения искът на ищцата се явява основателен до размер на ¼ ид.част, а за останалите ¾ ид.части следва да бъде отхвърлен, тъй като правата и не могат да се противопоставят на тези на ответниците.

В частта за разноските.

И ищцата и ответниците претендират присъждане на разноски в производството, като с оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 и чл.78,ал.3 от ГПК, и на двете страни в процеса се следват разноски по съразмерност.

Никоя от страните не представят списък на разноските.

В хода на процеса ищцата е била освободена от внос на ДТ на основание чл.83,ал.2 от ГПК /вж. определение №1160/11.04.13г.-стр.54/, поради което и на основание чл.78,ал.6 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят за производството държавна такса, съответно на уважената част от иска.

В конкретния случай цената на иска, определена от данъчната оценка за целия процесен имот, е 77237.80лв. /вж. удостоверение на стр.19/, а следващата се за производството по предявения ревандикационен иск ДТ се определя по правилото на чл.71,ал.2 във вр. с чл.69,ал.1,т.2 от ГПК и възлиза в случая на 193.10лв., доколкото искът е уважен за ¼ ид.част.

Ищцата е била представлявана в процеса от адв.С. при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА /вж. стр.205/- безплатно, като материално затруднено лице, поради което моли съда да присъди на адвоката, осъществил процесуалното и представителство, възнаграждение при условията на цитираната хипотеза. В тези случаи и съгласно чл.38,ал.2 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36,ал.2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Определено в размера по чл.7,ал.2,т.4 от Нар.№1/04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следващото се на основание чл.38,ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение възлиза на 1994.76лв., но доколкото искът на ищцата е уважен само до размер на ¼ ид.част, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на адв.С. по съразмерност само 498.69лв.

Ответниците установиха в процеса направата на разноски в размер на 500лв., съставляващи заплатен от тях общо на адв.Н. хонорар по сключения договор за правна помощ /вж.стр.204/. От тези разноски ищцата следва да бъде осъдена да им заплати по съразмерност 375лв.

Воден от тези мотиви, съдът

                                                            Р Е Ш И :

Признава за установено по отношение на В.Х.Б., ЕГН **********, и Р.Й.Б., ЕГН **********, че Е.В.А., ЕГН **********, е собственик на ¼ -една четвърт идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.523.1582.1.2 по кадастрална карта и кадастрални регистри на ***, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота : ****; с предназначение на обекта: жилище, апартамент; с площ 93.68кв.м.; с прилежаща му изба №2 с площ от 4.70% ид.части, както и с 4.70% ид.части от общите части на сградата; при съседни му самостоятелни обекти в сградата, както следва: на същия етаж-56784.523.1582.1.3, 56784.523.1582.1.16; под обекта- 56784.523.1582.1.1.; над обекта-56784.523.1582.1.5, и осъжда В.Х.Б., ЕГН ********** и Р.Й.Б., ЕГН **********, да предадат на Е.В.А., ЕГН ********** владението върху ¼ -една четвърт идеална част от описания самостоятелен обект, прилежаща изба и съответните идеални части от общите части на сградата, като отхвърля иска за разликата от ¾ ид.части.

Осъжда  на основание чл.78,ал.6 от ГПК В.Х.Б., ЕГН **********,*** и Р.Й.Б., ЕГН **********,***, общо да заплатят на ПОС сумата от 193.10- сто деветдесет и три лева и десет стотинки- държавна такса за производството по гр.дело №907/2013г. на ПОС, от внос на която ищцата е била освободена на основание чл.83,ал.2 от ГПК.

Осъжда  на основание чл.38,ал.2 от ЗА В.Х.Б., ЕГН **********,*** и Р.Й.Б., ЕГН **********,***, общо да заплатят на адв.И. В. С., ЕГН **********,***, адвокатско възнаграждение в размер на 498.69- четиристотин деветдесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки, за осъществената от него безплатно правна помощ на ищцата по гр.дело №907/2013г.

Осъжда на основание чл.78,ал.3 от ГПК Е.В.А., ЕГН **********,***, да заплати общо на В.Х.Б., ЕГН **********,***, и Р.Й.Б., ЕГН **********,***, разноски по съразмерност в размер на 375- триста седемдесет и пет лева.

Настоящото решение подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните. (не откривам решението на ПАС нито на сайта на съда, нито в ЦИС, но от решението на ВКС става ясно, че са потвърдили първоинстанционното, б.м.)

.                                                                                                Окръжен съдия:

.

Начало на блога

Това е решение е част от казуса, окончателно решен с Решение от 05.03.2015 по гр. д. №5464/2014 на ВКС - отлично!
.

Вж статията Чл. 453, т. 2 ГПК - дребен пропуск на законодателя с тежки последици