Начало на блога

Обратно към Съдебна практика: съдии по вписванията и служители на Агенцията по вписванията или към  Перипетии по заличаване възбраната на КПКОНПИ и на исковата им молба.

.

Резюме. Иск по чл. 440 ГПК ("Всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника."). Излишно дело, заведено поради една камара грешки, допуснати от нотариус и ЧСИ. Не се споменава за грешки на СдВп, но от изложението на фактите в съдебните решения на първа и втора инстанция може да се допусне, че и по тази линия нещата не са били изпипани. 

1-ва инстанция - ищецът печели.

2-ра инстанция - потвърждават с Решение от 23.05.2014 по в.гр.д. № 674 по описа за 2013, публикувано тук по-долу

ВКС не допускат до касация с Определение от 20.02.2015 по гр. д. № 6644/2014 г. на ВКС, І г. о. https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type=ot-delo&id=D865C6579339C3D0C2257DF20045DE70

.

Из решението на РС-Сливен

Съдът е сезиран с иск с пр.осн.чл. 440 от ГПК, който дава право на всяко трето за изпълнителното производство лице, чието право е засегнато от изпълнението / индивидуално принудително изпълнение/, да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника. Този иск се предявява срещу взискателя и длъжника.

За съжаление този съдебен изпълнител е продължил с допускането на досадни грешки като онези, вече споменати по-горе- на нотариуса, изповядал сделката

Явно е за съдията- докладчик, че множество юристи, при това „облечени" във власт да постановяват правни актове и извършват юридически действия, са допуснали във времето множество грешки, в резултат на което е било засегнато правото на собственост на ищците, като за принудителното събиране на парично вземане на взискател в производство по индивидуално принудително изпълнение, последното е насочено върху имущество, което не е собственост на длъжника в изпълнителното дело, а е на трети за изпълнението  лица- настоящите ищци! Ето защо иска им е основателен.

.

Почти цялото решение на РС-Сливен

.

[...] на 30.07.2008 г. между съсобствениците И.Т.И., Г. Т. И., А.Т.Т. и П.И.Т. била извършена доброволна делба, по силата на която поземлен имот 67338.417.313 е поставен в дял на А.Т.Т. и П.И.Т., а поземлен имот с идентификатор 67338.417.314 е поставен в дял на И.Т.И. и Г. Т. И.. Договорът бил вписан в Служба по вписванията гр.Сливен на 30.07.2008 г.

Ищците излагат, че макар вписаната на 29.07.2008г. възбрана е върху поземлен имот с идентификатор 67338.417. 313 и правото на строеж върху този имот, той не е собственост на длъжника в изпълнителното дело И.Т.И., както е отразено във възбраната, а не принадлежи на него и правото на строеж върху имота, защото е притежание на ищците и след изграждането на сградата се е трансформирало в тяхна собственост - собственост върху тази сграда. Тъй като възбраненото право на строеж върху имот 67338.417.313 е придобито, вписано и осъществено преди вписването на възбраната и тъй като върху това право е насочено принудителното изпълнение по изп.д. № 63/2009г.на ЧСИ Р., ищците считат, че за тях като трети за изпълнението лица е налице правен интерес от предявяването на иск по чл.440 от ГПК за установяване  по  отношение на взискателя  и длъжника, че И.  като длъжник не е собственик на възбраненото и описано имущество.

Поради това Тодорови предявяват иск съда с решението си което да признае за установено по отношение на ответниците, че длъжникът по изпълнението И.Т.И. не е собственик на 1/2ид.ч.от правото на строеж върху поземлен имот 677338.417.313 по кадастралната карта на гр.Сливен за изграждане на вилна сграда с площ от 87 кв.м., на два етажа и разгъната застроена площ от 174, трансформирано в право на собственост на изградената въз основа на това право сграда.

На ответниците са връчени преписи от исковата молба. В срока по чл.131 ал.1 от ГПК са депозирани писмени отговори. В този на „Ви Джи Еф"ООД се признава, че в качеството му на кредитор на парично вземане срещу И.Т.И. по изп. дело № 432 от . е наложена от ЧСИ Г. Д. възбрана върху 1/3 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в местността „Дюлева река", в землището на гр. Сливен, с площ от 530 кв.м., представляваща територия за ниско застрояване с идентификатор 67338.417.313 по кадастралната карта на гр. Сливен, както и върху 1/2 идеална част от правото на строеж за изграждане на вилна сграда, разположена в южната част на описания поземлен имот на два етажа... Счита обаче, че възбраната е коректно наложена, защото датата на която е сторено това - 17.07.2008 г., предхожда сключването на цитирания в исковата молба и приложен към нея Договор за доброволна делба от 30.07.2008 г., съгласно който страните по него разпределят правото на собственост върху новообразуваните съгласно кадастралната карта поземлени имоти с идентификатори 67338.417.313 и 67338.417.314 по начина, посочен в договора. При това положение дружеството-ответник прави извод, че към датата на налагане на възбраната, поземлен имот с идентификатор 67338.417.313 е бил все още съсобствен между настоящите ищци и втория по делото ответник И.И.. Така възбраната върху 1/3 идеална част е правило вписана, тъй като е наложена върху частта от имота, принадлежаща па длъжника преди сключването па Договора за доброволна делба.

Касателно възбраната върху сградата дружеството има следното становище- счита, че е в съответствие с Нотариалния акт от 27.12.2006 г. за учредяване на право на строеж, подписан между ищците и втория ответник, съгласно който И.И. е приобретател на правото на строеж върху вилна сграда, находяща се в южната част от имота. Поради това счита, че правилно и в съответствие с документа за собственост на длъжника, е наложена възбраната. Изразява се мнение, че представеното от ищците с исковата молба Разрешение за строеж № 51 от 30.01.2007 г. е неотносимо към спора, тъй като се отнася за целия имот, преди разделянето му и то със стария му идентификатор № 67338.417.293, а и от него, както и от Нотариалния акт за учредяване на правото на строеж, се установявало, че собственост на ищците е правото на строеж върху вилна сграда в северната част на имота. Според „Ви Джи Еф" ООД, към момента на налагане на възбраната - 17.07.2012 г., не е било известно как се разпределят двата новообразувани поземлени имоти и как в тях ще бъдат разположени вилните сгради, т.е. в кой поземлен имот е разположена т.н. „северна" и „южна" част от стария имот. Според дружеството, въпросът за разпределението на собствеността върху вилните сгради не е решен и в сключения Договор за доброволна за доброволна делба, а не отговаря на истината  твърдението на ищците, че вилната сграда в имот с идентификатор 67338.417.313 е записана като тяхна собственост в издадената от Началника на СГКК, гр. Сливен Заповед № КД-14-20-577 от 09.07.2008г., защото регламентира единствено разделянето на два отделни поземлени имота и не съдържа изявление относно правото на строеж върху имотите.

При тези съображения дружеството излага становището си, че иска е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъдат отхвърлен. Претендира сторените от него по делото разноски.

От физическото лице - ответник, също е депозиран писмен отговор, но от назначения му от съда в усл. на чл. 47 от ГПК особен процесуален представител- адвокат. Той също заема позиция, че искът е неоснователен. Счита, че изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава иска, са верни, с изключение на това, че И.Т.И. е учредил сам или с Г. Т. И. право на строеж в полза на ищците върху поземления имот в състоянието му преди промяната на кадастралната карта, в замяна на учреденото му от последните право на строеж в обема посочен в исковата молба. Това обстоятелство процесуалният представител на И. оспорва, тъй като счита, че не е вярно, защото в приложения към исковата молба нотариален акт, удостоверяващ придобиването на стария поземлен имот от ищците и И.И. няма уговорени квоти в съсобствеността, поради което квотите на съсобствениците трябва да се считат за равни до доказване на противното. Поради това всеки един от тримата притежава по 1/3 идеална част от правото на собственост върху поземления имот преди същия да бъде технически и топографски разделен. По тази причина пък и доколкото правото на строеж е функция от правото на собственост, не е било възможно ответникът И. да учреди право на строеж в обем от 1/2 идеална част в полза на ищците.

Процесуалният представител на физическото лице -ответник излага в отговора си и становище, че твърдението - извод в исковата молба за това, че И. не е титуляр на 1/2 идеална част от правото на строеж върху поземления имот с идентификатор 67338.417.313 е неправилно с оглед представените доказателства, тъй като не се подкрепя от тях. Този ответник счита още, че извършената доброволна делба е непротивопоставима на другия по делото ответник-дружеството, а и е ирелевантна като факт за настоящия спор.

В проведеното по делото първо, а на практика и единствено, съдебно заседание ищците се представляват от процесуалния си представител- адвокат, чрез който поддържат иска. Правят изявление, че според тях длъжникът И.И. няма право на строеж, защото същото е погасено по давност, като този срок е преклузивен. Това според тях е погасителен факт, тъй като правото на строеж е учредено през 2006г. за построяване на сграда, но до момента не е извършено строителство до такава степен, че да може да се трансформира в право на собственост и поради това правото на строеж е погасено по давност. Ищците претендират разноски- заплатени от тях държавна такса за образуване на делото и адвокатски хонорар.

От редовно призованите ответници в съдебно заседание се представлява единствено И.- от назначения му от съда особен процесуален представител, който по същество поддържа съображенията против иска, изложени в писмения отговор.

След като обсъди събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, съда приема за установено следното от фактическа страна:

С договор, извършен в нотариален акт № 96, т.V, нот.д. № 301/2006 г. на нотариус Н. В., лицата П.И. Ж., И.Т.И. и А.Т.Т. са закупили поземлен имот с площ от 1107 кв.м., находящ се в м. "Дюлева река", селищно образование „Изгрев" в землището на гр.Сливен, представляващ имот № 2188, а с договор, извършен в нот.акт № 1,т.Х, нот.д.№ 970/2006г. на нотариус К. Т., лицата А.Т.Т. и П.И.Т. са направили изявление, че учредяват в полза на И.Т.И. и Г. Т. И. 1/2 ид.ч.от правото на строеж за изграждане на вилна страда, разположена в южната част на поземлен имот с идентификатор 67338.417.293, на два етажа, със застроена площ от 87 кв.м.и разгъната площ от 174 кв.м. Със същият договор И.Т.И. и Г. Т. И. са направили изявление, че учредяват на А.Т.Т. и П.И.Т. ½ ид.ч. от правото на строеж за изграждане на вилна сграда на два етажа в северната част на съсобствения
имот с идентификатор 67338.417.293, със застроена площ от 87 кв.м. и разгъната застроена площ от 174 кв.м. В тази връзка са документите, представляващи листи №№14 и 12 от материалите по делото.

За поземлен имот с идентификатор 67338.417.293 е издадена от СГКК-Сливен Скица №1845/ 28.08.2006г., в която е посочено, че е с площ 1058кв.м. и със стар идентификатор 2882188, както и че е съсобственост между А.Т.Т.,  П.И.Т. и И.Т.И.- всеки с по 1/3 ид.ч. от правото на собственост. Сгради в имота не са нанесени.

Сред материалите, получени по делото от ЧСИ П. Р., е и Заповед № КД- 14-20-577/ 09.07.2008г. на началника на СГКК-Сливен / л.№110/. С нея е одобрено изменението  на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти в землището на гр.Сливен, състоящо се в изменение на кадастралната карта на имот с идентификатор 67338.417.304, изразяващо се в нанасяне на регулация и образуването на нови с идентификатори 67338.417.313 и 67338.417.314.

От документа, представляващ л.№15 от материалите по делото, съда установи, че при ЧСИ с рег.№ 781 и район на действие- СГС- Г. Д., е било образувано през 2008г. изд. дело № 20087810400432 с взискател „ВИ ДЖИ ЕФ ИЗОСИСТЕМИ"ООД. За обезпечаване вземането на това дружество ЧСИ е изпратил  на 17.07.2008г. до АП, Служба по вписванията -Сливен искане за налагане на възбрана върху недв.имот, собственост на  И.Т.И., описан по следния начин: 1/3 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в м."Дюлева река", в землището на гр.Сливен, с площ 530кв.м. и с идентификатор 67338.417.313 по кадастралната карта на града, изменена със Заповед №РД 14-20-577/ 09.07.2008г. на Агенцията по кадастър, както и върху ½ ид.ч. от ПРАВОТО НА СТРОЕЖ за изграждане на ВИЛНА СГРАДА, разположена в южната част на този имот, на два етажа, със застроена площ 87кв.м. и 174кв.м. разгъната площ. Възбраната е вписана на 29.07.2008г., което се установява от печата на Службата по вписванията, поставен в горния десен ъгъл на документа.

След като изпълнителното дело е било препратено на ЧСИ с район на действие Окръжен съд-Сливен- ЧСИ с рег.№835 П.Р., то е образувано с № при нея 200983504000064 и по него е извършен от този съдебен изпълнител опис на недв.имот, който в протокола от 13.12.2011г. е индивидуализиран така: 1/6 ид.ч. от ПИ, находящ се в м."Дюлева река" в землището на гр.Сливен, с площ 1107кв.м., с идентификатор 67338.417.313 по кадастралната карта на гр.Сливен, както и на ¼ ид.ч. от правото на строеж за изграждане на  вилна сграда, разположена в южната част на имота, на два етажа, със застроена площ 87 кв.м. и РЗП 174 кв.м. Следва текст, с който ЧСИ е описвала как са образувани имоти 313 и 314, а именно- поземлен имот с идентификатор 67338.417.314 е образуван според нея от поземлен имот с идентификатор 67338.417.313, който е бил с площ 1107кв.м., а след разделянето се получават два парцела по 530кв.м. с идентификатори 67338.417.313 и 67338.417.314, като описа се извършва само за имота с №314. Посочено е от ЧСИ също, че длъжника по изпълнителното дело И.И. притежава 1/3 ид.ч. от първоначалния парцел 67338.417.313 от 1107кв.м., но след разделянето на последния не може да се определи собствеността, поради което ЧСИ приела, че той и съпругата му  заедно притежават 1/3 ид.ч. от първоначалния парцел 67338.417.313 /л.№№107, 108 и 109/.

Видно от Удостоверение изх.№ 9400-17119 от 25.07.2008г. на община Сливен, към него момент в северната част на НУПИ 2188/ ПИ 67338.417.293/ в м."Дюлева река" в землището на Сливен е налична изградена „вилна сграда" - двуетажна сграда, изпълнена монолитно- скелетно гредова конструкция, с ограждащи тухлени зидове и стоманобетонови плочи, завършена в груб строеж, включително покрив- дървена конструкция, покрит с битумни керемиди.

На 30.07.2008г. е сключен Договор за доброволна делба на съсобствени недв.имоти, по силата на който в общ дял на И.Т.И. и Г. Т. И. е поставен поземлен имот с идентификатор 67338.417.314 с площ 530кв.м., заедно с всички подобрения и трайни насаждения, а в общ дял на А.Т.Т. и П.И.Т. е поставен поземлен имот с идентификатор 67338.417.313 с площ 530кв.м., заедно с всички подобрения и трайни насаждения. Договорът е с нотариална заверка на подписите на страните по него, а заедно с него пред нотариуса са били представени цитираните по- горе два нотариални акта- Нотариален акт № 96, том V по нот. дело № 301/2006 г. на нотариус Н. В. и Нотариален акт № 1, том Х по Нот. дело № 970/2006 г.  на нотариус К. Т..

Не се оспори по делото твърдението на ищците, направено чрез техния пълномощник, че И.Т.И. и Г. Т. И. са съпрузи са били такива и към 2006г.

При справка в интернет-страницата на Търговския регистър съда констатира, че предходната фирма на юридическото лице с настояща „Ви Джи Еф" е била  „Ви Джи Еф Изосистеми".

Събрани бяха и гласни доказателствени средства- чрез разпита на свидетеля Г. В. Б.-К.. От тях съда приема, че слез закупуването на недвижим имот, стоящ северно от имот с настоящ идентификатор 305 / последния собствен на свидетелката/, А.  Т. и И.И.  си го „разделили" и веднага започнали да строят, като А. е строял доста по-бързо  от И. и за около 1,5 години той осъществил строеж във вид на сграда с покрив, поставена дограма, но без да е измазана. Строежа на И. изостанал и и към момента представлява сграда в груб строеж, на един етаж и плоча върху него, т.н. първа плоча.

Тези свидетелски показания съда кредитира, тъй като те не се опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал; защото съда няма основания да се съмнява в достоверността на показанията- такива съмнения не се изразиха и от страните по делото, а и защото свидетелката е очевидец като непосредствен съсед и е разбираемо да има пълни и ясни впечатления за изложените от нея факти.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск с пр.осн.чл. 440 от ГПК, който дава право на всяко трето за изпълнителното производство лице, чието право е засегнато от изпълнението / индивидуално принудително изпълнение/, да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника. Този иск се предявява срещу взискателя и длъжника.

Искът на Т. е допустим- категорично и безспорно е, че те са трети за изпълнително дело лица, по което взискател е първия настоящ ответник- „Ви Джи Еф"ООД, а длъжник- втория ответник И.И.. Установи се, че по това изп.дело изпълнението е насочено върху недв.имот- той е възбранен и описан. Т. считат, че това е техен собствен имот и с тези обстоятелства аргументират правния си интерес от предявяване на иска.

От представените по делото документи се установи, че през м.06.2006г. настоящите ищци и ответника -физическо лице, са придобили правото на собственост върху недв.имот, находящ се в м."Дюлева река" в землището на гр.Сливен. Този имот е бил с площ 1107кв.м. и е представлявал към онзи момент ПИ № 2188. В договора,  който е извършен в нот.акт №96/2006г. на нотариус Н.Върчева обаче не е записано изявление на купувачите всеки от тях каква ид.ч. от правото на собственост придобива. Това налага извода, че всеки от тях е придобил  равна с останалите, т.е. по 1/3 ид.ч. Няколко месеца по -късно тези три лица и още едно-отново физическо, са сключили договор, извършен в нот.акт №1/2006г. на нотариус К.Т., в който са удостоверени следните изявления: че А.Т.Т. и П.И.Т. учредяват в полза на И.Т.И. и Г. Т. И. 1/2 ид.ч.от правото на строеж за изграждане на вилна страда, разположена в южната част на поземлен имот с идентификатор 67338.417.293, на два етажа, със застроена площ от 87 кв.м.и разгъната площ от 174 кв.м., а И.Т.И. и Г. Т. И. учредяват на А.Т.Т. и П.И.Т. ½ ид.ч. от правото на строеж за изграждане на вилна сграда на два етажа в северната част на съсобствения имот с идентификатор 67338.417.293, със застроена площ от 87 кв.м. и разгъната застроена площ от 174 кв.м. По настоящото дело липсват писмени доказателства в каква родствена или друга връзка са  И.Т.И. и Г. Т. И., но по неоспореното по делото твърдение на ищците - чрез пълномощника им, съда приема, че са  били съпрузи към 2006г. При това положение е оправдано участието и на Г. И. във втората сделка- макар купувач на поземления имот да е само И.И., по силата на СК придобитата от него ид.част е съпружеска имуществена общност. Както правилно е констатирал назначеният на ответника И. от съда особен процесуален представител след като му бе връчен препис от исковата молба и приложенията й обаче, те двамата или дори само И., не биха могли да се разпоредят в полза на останалите двама съсобственици с ½ ид.ч. от правото на строеж, защото И. като съпрузи са притежавали общо 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот, а това означава при равни други условия - и на 1/3 ид.ч. от правото на строеж. А никой не може да прехвърли повече права от онези, които притежава.  Същите разсъждения обаче не важат и за А.Т.Т. и П.И.Т.- те двамата са собственици общо на 2/3 ид.ч. от правото на собственост върху поземления имот и поради това могат да се разпоредят с ½ ид.ч. общо от правото на строеж / 2/3 е по-голямо число от ½ /. Тези обстоятелства обаче не са били забелязани от нотариуса, изповядал сделката!

След това- на 09.07.2008г., със Заповед № КД- 14-20-577 на Началника на СГКК-Сливен е одобрено изменението  на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти в землището на гр.Сливен, състоящо се в изменение на кадастралната карта на имот с идентификатор 67338.417.304, изразяващо се в нанасяне на регулация и образуването на нови имоти с идентификатори 67338.417.313 и 67338.417.314. Сред материалите по делото няма документ, пряко указващ трансформацията на закупения през 2006-та година ПИ № 2188 в имот с идентификатор 304, за да може само въз основа на него да се приеме, че през 2008-ма година именно имота, индивидуализиращ се през 2006г. с №2188, е бил разделен на два, с идентификатори съотв. 314 и 313. Все пак, налице са косвени данни от които съда прави точно този извод, а те са записванията в скиците, издавани от СГКК-Сливен: на скица №1845/ 28.08.2006г. закупеният от Т., Т. и И. ПИ № 293 е с граници от запад -улица, през която се намира ПИ №125, а от изток- ПИ №№ 127 и 128. Същите имоти, ориентирани в същите посоки на света, са граници и на имоти с идентификатори 313 и 314 на скици №№6103 и 6104, двете от 10.07.2008г. Поради това според съда се налага извода, че през м.07.2008г. общия на ищците и физическото лице-ответник имот, закупен от тях през 2006г. с площ 1107кв.м., е бил разделен на два - с площ от по 530кв.м. и идентификатори 313 и 314.

Дни след разделянето им, на 17.07.2008г. за обезпечаване вземането на дружеството- взискател „ВИ ДЖИ ЕФ ИЗОСИСТЕМИ"ООД по изд. дело № 20087810400432, ЧСИ с рег № с рег.№ 781 и район на действие- СГС- Г. Д., е изпратил до АП, Служба по вписванията -Сливен искане за налагане на възбрана върху недв.имот, за който е счел, че е собственост на  И.Т.И., описан в това искане по следния начин: 1/3 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в м."Дюлева река", в землището на гр.Сливен, с площ 530 кв.м. и идентификатор 67338.417.313 по кадастралната карта на града, изменена със Заповед №РД 14-20-577/ 09.07.2008г. на Агенцията по кадастър, както и върху ½ ид.ч. от ПРАВОТО НА СТРОЕЖ за изграждане на ВИЛНА СГРАДА, разположена в южната част на този имот, на два етажа, със застроена площ 87кв.м. и 174кв.м. разгъната площ. Възбраната е вписана на 29.07.2008г. Възражението на ищците е, че с това действие съдебния изпълнител на практика е насочил принудителното изпълнение върху недв.имот, на който не длъжника по изп.дело, а те, са собственици. Съдът не споделя това им виждане, защото към онзи момент факт от обективната действителност и правния мир е било единствено разделянето на общия им с И. поземлен имот на два по-малки по площ, които при това вече са били самостоятелни обекти на правото на собственост, щом са имали идентификатори- това са вече цитираните имоти  с идентификатори 313 и 314.  Делбата на същите все още е предстояла. Поради това правилно ЧСИ е преценил и наложил възбрана върху 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор 67338.417.313. Тъй като имоти 313 и 314 вече са съществували и са получени след разделянето на общия на тримата ПИ, а новополучените не са поделени между съсобствениците, то всеки от тримата- А.Т., П.Т. и И.И. е притежавал към момента на налагане и вписване на възбраната, по 1/3 ид.ч. от имот №313. Т.е., правилно е била възбранена 1/3 ид.ч. от него- тя е била притежание на И.. Впрочем, трябва да се отбележи, че при предходните разсъждения, той е бил собственик на 1/3 ид.ч. и от ПИ с идентификатор 314! Погрешно обаче са действали ЧСИ и Службата по вписванията-Сливен, като са наложили и вписали възбрана върху ½ ид.ч. от ПРАВОТО НА СТРОЕЖ за изграждане на ВИЛНА СГРАДА в този имот с идентификатор67338.417.313, разположена в южната му част, на два етажа, със застроена площ 87кв.м. и 174кв.м. разгъната площ. Действията са неправилни, защото не е учредявано право на строеж на вилна сграда в южната част на имот 313!!! А.Т. и П.Т. са учредили през 2006г. в полза на И. право на строеж, да в южната част на поземлен имот, но не в южната част на имот 313- това не е било възможно, защото той- имот 313 не е съществувал през 2006г.- образуван е през 2008-ма година,  а върху имот с идентификатор 67338.417.293 / който през 2008г. е бил разделен на имоти 313 и 314!/.

След вписване на възбраната, на следващия ден, Т., Т. и И. и съпругата му Г. И. са  сключили договор за доброволна делба, по силата на който в дял на А.Т. и П.Т. е поставен, а това означава, че от този момент те са станали негови индивидуални собственици, недвижимия имот с идентификатор 67338.417.313, а в дял на И.И. и Г. И. е поставен, а това означава, че от този момент те са станали негови индивидуални собственици, недвижимия имот с идентификатор 67338.417.314. Ето защо по категоричен начин се налага извода, че ищците са станали индивидуални собственици на имот 313 след вписване на възбраната, защото едва  с делбата е прекратена съществувалата  до тогава съсобственост!

Така или иначе, за Т. е налице правен интерес от образуване на настоящото дело, защото съдебния изпълнител е започнал да извършва фактически действия, насочени към принудително събиране на вземането на взискателя- юридическото лице- ответник по настоящото дело, като за целта е извършил опис на недвижими имот. / а описа предшества изнасянето на имота на публична продан/- видно от  Протокол изх.№ 16348/ 13.12.2011г. на ЧСИ с рег.№ 835- П. Р. за опис на недвижими имущества. За съжаление този съдебен изпълнител е продължил с допускането на досадни грешки като онези, вече споменати по-горе- на нотариуса, изповядал сделката, извършена в нот.акт №1/2006г., на ЧСИ с рег № с рег.№ 781 и район на действие- СГС- Г. Д. и на Служба по вписванията -Сливен, защото ЧСИ П.Р. е записала в протокола, че описва 1/6 ид.ч. от ПИ, находящ се в м."Дюлева река" в землището на гр.Сливен, с площ 1107кв.м., с идентификатор 67338.417.313 по кадастралната карта на гр.Сливен, както и ¼ ид.ч. от ПРАВОТО НА СТРОЕЖ за изграждане на  вилна сграда, разположена в южната част на имота, на два етажа, със застроена площ 87 кв.м. и РЗП 174 кв.м. Съдът е категоричен, че през 2011г. е съществувал имот с идентификатор 67338.417.313, но той не е бил с площ 1107кв.м., а с площ само 530кв.м. И правото на строеж, докато е съществувало право на строеж, е било учредено не за южната част на този имот, а за централната му- видно от скиците, издадени от СГКК-Сливен за имот с идентификатор 67338.417.313. Така също, към този момент И. не е притежавал право на собственост върху него, защото няколко години преди това, през 2008-ма, той е поставен в дял на А.Т. и П.Т.- с цитирания по-горе договор за доброволна делба!

В протокола за опис следва текст, който също изключително много озадачава съдията-докладчик. С него ЧСИ е описала как според нея е образуван  поземлен имот с идентификатор 67338.417.314, а именно: образуван е от поземлен имот с идентификатор 67338.417.313, който е бил с площ 1107кв.м., а след разделянето се получават два парцела по 530кв.м. с идентификатори 67338.417.313 и 67338.417.314, като ЧСИ е уточнила, че описа се извършва само за имота с №314. Посочено е от ЧСИ също, че длъжника по изпълнителното дело И.И. притежава 1/3 ид.ч. от първоначалния парцел 67338.417.313 от 1107кв.м., но след разделянето на последния не може да се определи собствеността!!!!, поради което ЧСИ приела, че той и съпругата му  заедно притежават 1/3 ид.ч. от първоначалния парцел 67338.417.313.

Почти всичко това не е вярно- защото т.н. първоначален имот с площ 1107кв.м. не е и не е бил с идентификатор 67338.417.313, нито пък имоти с идентификатори 67338.417.313 и 67338.417.314 са били образувани след разделянето на имот с идентификатор 67338.417.313. Вече бе коментирано по-горе, че имоти с идентификатори 67338.417.313 и 67338.417.314 са били образувани след разделянето на имот, но имот с идентификатор 67338.417.304, а пък към момента на извършване на описа И. не е притежавал никаква идеална част от имот с идентификатор 67338.417.313. Той е притежавал / заедно със съпругата си/, но не идеална част, а в цялост, имот с идентификатор 67338.417.314! Изключително недоумение буди поведението на ЧСИ при този опис- в абзац първи от ръкописния текст на протокола е записала, че описва идеална част от имот с идентификатор 67338.417.313, а в края на абзац втори е записала, че описа е извършен само за имот с идентификатор 67338.417.314 !?

За правото на строеж- ЧСИ не е могъл да насочи изпълнението и върху него, защото тя е описала през 2011г. освен поземлен имот, и ¼ ид.ч. от право на строеж на сграда в имот 67338.417.313. Както вече стана ясно, този имот към него момент не е на длъжника по изпълнителното дело, той никога в този му вид и индивидуализация, не е бил собственик на длъжника И. и поради това и И. не е притежавал и право на строеж върху него. От друга страна, към 2011г. въобще не може да се „говори" за право на строеж, защото то много по-рано е престанало да съществува, защото се е трансформирало в право на собственост върху сграда- видно от показанията на разпитания по делото свидетел, неопровергани от никое от доказателствата, а напротив- в тази връзка е и официален свидетелстващ документ, притежаващ материална доказателствена сила- Удостоверение изх.№ 9400-17119 от 25.07.2008г. на община Сливен, към 2008-ма година,  в северната част на НУПИ 2188/ ПИ 67338.417.293/ в м."Дюлева река" в землището на Сливен, а това ще рече в имот с идентификатор 67338.417.313- през 2011г.,  е съществувала изградена „вилна сграда" - като двуетажна сграда, изпълнена поне като монолитно- скелетно гредова конструкция, с ограждащи тухлени зидове и стоманобетонови плочи, завършена в груб строеж, включително покрив- дървена конструкция, покрит с битумни керемиди. Отделно от това, вече бе коментирано по-рано, които разсъждения ползват и тази част от изложението, че никога не е било учредявано право на строеж в южната част на имот с идентификатор 313. Такова право е учредено преди образуването на последния, вярно в южната част, но на двойно по-голям по площ имот и то с идентификатор 293 /вече несъществуващ/.

Явно е за съдията- докладчик, че множество юристи, при това „облечени" във власт да постановяват правни актове и извършват юридически действия, са допуснали във времето множество грешки, в резултат на което е било засегнато правото на собственост на ищците, като за принудителното събиране на парично вземане на взискател в производство по индивидуално принудително изпълнение, последното е насочено върху имущество, което не е собственост на длъжника в изпълнителното дело, а е на трети за изпълнението  лица- настоящите ищци! Ето защо иска им е основателен.

При този изход на делото на ищците следва да се присъдят- на осн.чл.78 ал.1 от ГПК,  сторените от тях разноски в пълен размер. Такива са претендирани от Т. и в хода на устните състезания са уточнени по следния начин- заплатени суми за държавна такса за образуване на делото и адвокатски хонорар. Поради това  им се присъждат за разноски общо 584.82лв., от тях: 104.82лв. - държавна такса за образуване на делото- платежно нареждане № М00690/ 31.01.2012г. и  480лв.- възнаграждение за пълномощника им адв.Х.- ДПЗС №20116/ 25.01.2012г.

С оглед изхода на делото искането на  „Ви Джи Еф"ООД да му се присъдят разноски ще бъде отхвърлено.

Воден от горните разсъждения, Сливенски районен съд

                                          Р  Е  Ш  И  :

УВАЖАВА предявеният от А.Т.Т. с ЕГН: ********** и П.И.Т. с ЕГН: **********, двамата с адрес- гр.С., кв."Д."бл...., вх..., ап.... и със съдебен адресат- адв.Х. ***, последната на адрес- С., ул. "В." №..-...-... иск с пр.осн.чл.440 от ГПК и ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците „ВИ ДЖИ ЕФ"ООД с ЕИК: 131036066, със седалище гр.София и адрес на управление на дейността- бул."П..Ц. Л." №... и с посочен по делото адрес за призоваване- гр.С., бул."Ц. Б.І" №... и И.Т.И. с ЕГН: ********** ***, представляван  по делото от назначения му от съда в усл. на чл.47 от ГПК особен процесуален представител- адв.Р. ***, че И. не е собственик на ½ ид.ч. от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 67338.417.313 по кадастралната карта на гр.Сливен, за изграждане на вилна сграда, на два етажа, с площ 87кв.м. и разгърната застроена площ от 174кв.м., трансформирано в право на собственост върху изградената въз основа на това право сграда.

ОСЪЖДА „ВИ ДЖИ ЕФ"ООД с ЕИК: 131036066 и И.Т.И. с ЕГН: ********** да заплатят на осн.чл.78 ал.1 от ГПК на А.Т.Т. с ЕГН: ********** и П.И.Т. с ЕГН: **********, направени от последните разноски в настоящото дело- 584.82лв. /петстотин осемдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки/. 

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНО искането на „ВИ ДЖИ ЕФ"ООД с ЕИК: 131036066 да му бъдат присъдени сторените от дружеството разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Сливенски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му.

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

.

Из решението на ОС-Сливен

"неправилно по отношение на тази сграда е била вписана възбрана на 29.07.2008г. по искане на ЧСИ Георги Дичев за обезпечаване вземането на „Ви Джи Еф Изотсистеми" ООД. Към този момент действително не е била прекратена съсобствеността върху поземлените имоти 67338.417.313 и 67338.417.314, но не е съществувала съсобственост върху построената в поземлен имот 67338.417.313 вилна сграда. Тя е била собственост единствено на ищците А. и П. Т.. Като е насочено принудителното изпълнение по отношение на имот, който е лична тяхна собственост са засегнати техните интереси и те имат основание да ги бранят по реда на чл. 440 ал.1 от ГПК.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявеният от ищците А. и П. Т. против И. И. и „Ви Джи Еф Изотсистеми" иск за установяване, че И. И. не е собственик на ½ ид.ч. от правото на строеж върху поземлен имот 67338.417.313 за изграждане на вилна сграда, е напълно доказан."

.

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 23.05.2014 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети април, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                  

                                    

При секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 674 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от адв. Д., пълномощник на „Ви Джи Еф" ООД, гр. София. Обжалвано е решение № 1204/12.07.2013г.по гр.д. № 358/2012г. по описа на СлРС, с което е уважен предявеният от А.Т. и П.Т. иск с правно основание чл. 440 от ГПК и е признато за установено по отношение на „Ви Джи Еф" ООД със седалище гр.София и И.Т.И. от гр. Сливен, че И. не е собственик на ½ ид.ч. от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор 67338.417.313 по кадастралната карта на гр. Сливен за изграждане на Вилна сграда на два етажа с площ 87 кв.м. и разгърната застроена площ 174 кв.м. трансформирана в право на собственост върху изградената на  въз основа на това право сграда. С обжалваното решение „Ви Джи Еф" ООД и И.Т.И. са осъдени да заплатят на въззиваемите А. и П.Т. разноски за първа инстанция в размер на 584.82 лв. Така постановеното решение е изцяло обжалвано пред настоящия съд като неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че датата на налагане на възбрана на имот с идентификатор 67338.417.313 по кадастралната карта на гр. Сливен - 17.07.2008г. предхожда сключването на договора за доброволна делба от 30.07.2008г., съгласно който страните са разпределили правото на собственост върху новообразуваните имоти с идентификатори 67338.417.313 и 67338.417.314 по начина посочен в договора.

         Въззивникът счита, че съгласно разпоредбата на чл. 252 от ГПК извършените след вписване на възбраната действия включително и вписването на договора за доброволна делба, извършени от длъжника са недействителни спрямо обезпечения кредитор. С оглед на това е посочено, че вписаната възбрана върху 1/3 ид.ч. от недвижимия имот, която към момента на вписване е била собственост на длъжника по изпълнителното дело е правилно вписана и в този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС, като е посочено № 131/12г. по гр.д. № 720/11г. на І-во ГО на ВКС. По отношение наложената възбрана върху сградата, въззивната страна посочва, че същата е била наложена в съответствие с нотариалния акт за учредяване на право на строеж, подписан между ищците и втория ответник от 27.12.2006г., съгласно който И.И. е преобретател на правото на строеж върху Вилна сграда, находяща се в южната част  на имота. Страната счита, че представеното по делото разрешение за строеж № 51/30.01.2007г. е неотносимо към спора, тъй като се отнася за целия имот със стария му идентификатор 67338.417.293.

         Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да бъдат отхвърлени предявените искове. Моли се въззиваемите А. и П. Т. да бъдат осъдени да заплатят направените от въззивното дружество разноски, включително адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита  и съдействие.

В законния срок е депозиран отговор от адв. Х. - пълномощник на А. и П. Т., с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Посочва се, че за спора е без значение сключения между въззиваемите договор за доброволна делба, тъй като предмет на отрицателния установителен иск е притежанието на правото на строеж, реализирано във Вилна сграда, предмет на възбраната и изпълнителните действия на ЧСИ по извършване на описа. Страната счита, че първоинстанционният съд правилно е обсъдил доказателствата по делото. Посочено е, че при учредяване на правото на строеж между съсобствениците с нотариален акт от 27.12.2006г. имотът е индивидуализиран като поземлен имот с идентификатор 67338.417.293 и целият е с площ от 158 кв.м. По силата на този нотариален акт учреденото в полза на първия ответник право на строеж е било ситуирано в  южната част на общия имот, а правото на строеж на ищците е било в северната част. От заповедта на Началника на СГФК Сливен от 09.07.2008г. е видно, че имотът е бил разделен на две - имот 67338.418.314 и 67338.417.313, като последният е разположен в северната част на бившия общ парцел. Въззиваемата страна посочва, че възбраната не е вписана на 17.07.2008г., а на 29.07.2008г. и също така, че към момента на вписване на сградата, Вилната сграда на ищците вече е била построена и въведена в експлоатация с удостоверение от 25.07.2008г. на Община Сливен като по този начин правото на строеж се трансформирало в право на собственост на ищците върху сградата.

По този начин насочването на изпълнителни действия върху имот 67338.417.313 не е законосъобразно, тъй като същият не принадлежи на длъжника Илия Т.И.. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да бъдат присъдени деловодни разноски.

Страните не са направили доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивникът „Еф Джи Еф" ООД редовно призован, не се представлява.

В съдебно заседание въззивникът И. И. редовно призован, не се представлява.

Въззиваемите А.Т. и П.Т. в съдебно заседание  се явяват лично и с адв. Х., която оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания отговор по нея и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Пред настоящата инстанция не  се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 02.10.2013г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок - на 18.10.2013 г. е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС - Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд  изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е  редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Настоящото производство е по предявен иск по чл. 440 ал.1 от ГПК. Ищците считат, че от принудителното изпълнение, по което първия ответник И. е длъжник, а втория ответник „Ви Джи Еф" ООД е взискател, са засегнати техни права, а именно засегнато е правото им на собственост на вилна сграда с площ от 87 кв.м. на два етажа, разгърната застроена площ от 184 кв.м., находяща се в поземлен имот 6777338.417.313. Правата си ищците основават на учредено в тяхна полза право на строеж за изграждане на вилна сграда, находяща се в северната част на поземлен имот с идентификатор 67338.417.293, който към момента представлява имот с идентификатор 67338.417.313, което право на строеж е трансформирано в право на собственост върху вече построената вилна сграда. Целта на настоящото производство е да се установи дали учреденото в полза на ищците право на строеж се е трансформирало в право на собственост върху сградата и дали тя е обект на принудително изпълнение.

По делото е безспорно, че през 2006 г. П.И. Ж., И.Т.И. и А.Т.Т. са закупили в съсобственост поземлен имот, представляващ № 2188, находящ се в м.„Дюлева река" в землището на гр. Сливен. Не се спори от страните, че след одобряването на кадастралната карта на гр. Сливен имотът е бил описан с идентификатор 67338.417.293 и е бил с площ 1058 кв.м. Не се спори и по отношение на това, че през 2008 г. имот с идентификатор 67338.417.293 е бил разделен на два самостоятелни имота с идентификатори 67338.417.313 и 67338.417.314. Поземлени имоти 67338.417.313 и 67338.417.314 са записани в регистъра към кадастралната карта на Сливен на тримата съсобственици, но вилната сграда, находяща се в имот 67338.417.313 е записана като собственост на А.Т.Т. и П.И.Т..

По делото е установено, че са предприети принудителни действия /опис/ по отношение на вилната сграда, построена в имот 67338.417.313. Това е процесуалната предпоставка ищците да предявят претенциите си против ответниците по делото.

От данните по делото е видно, че през 2006 г. И. Т.И. /длъжник по изпълнителното дело/ и Г. Т. И. са учредили в полза на А.Т.Т. и П.И.Т. право на строеж за изграждане на вилна сграда, разположена в северната част на описания поземлен имот, застроена върху 87 кв.м. с разгърната площ 174 кв.м. Със същият нотариален акт  А. и П. Т. са учредили на И. и Г. И. право на строеж за изграждане на вилна сграда, разположена в южната част на имота. Към момента на взаимното учредяване на право на строеж поземленият имот върху който е било учредено правото на строеж е бил с идентификатор 67338.417.293. След като правото на строеж на ищците Т. в северната част на имот67338.417.293 е било вече учредено, през м. юли 2008г. със заповед № 14-20-577 на СГКК Сливен имот № 67338.417.293 е бил разделен на имоти 67338.417.313, находящ се в северната му част и имот 67338.417.314, находящ се в  южната му част. Това се установява от приложените по делото скици № 1845/28.08.2006г. на Агенция по кадастъра и № 6103/10.07.2008г. на СГКК Сливен.

Данните по делото /удостоверение от Община Сливен от 25.07.2008г./ показват, че ищците А. и П. Т. са били предприели действия по реализиране на учреденото им право на строеж на вилна сграда в северната част на имот  № 67338.417.293 като към датата на издаване на удостоверението изгражданата от тях сграда е била в етап „завършена в груб строеж, включително покрив, дървена конструкция, покрит с битумни керемиди". Като вземем предвид, че поземлен имот 67338.417.293 е бил разделен на имоти 67338.417.313 и 67338.417.314 на 09.07.2008г., следва изводът, че към 25.07.2008г. в имот 67338.417.313 е била построена от ищците вилна сграда в груб строеж.

Тъй като след приключване на изграждането на една сграда, за която е учредено право на строеж, правото на строеж се трансформира в право на собственост на сградата, следва да приемем, че към 25.07.2008г. ищците са имали трансформирано право на строеж в право на собственост на вилна сграда, находяща се в имот 67338.417.313. От това следва и извода, че неправилно по отношение на тази сграда е била вписана възбрана на 29.07.2008г. по искане на ЧСИ Георги Дичев за обезпечаване вземането на „Ви Джи Еф Изотсистеми" ООД. Към този момент действително не е била прекратена съсобствеността върху поземлените имоти 67338.417.313 и 67338.417.314, но не е съществувала съсобственост върху построената в поземлен имот 67338.417.313 вилна сграда. Тя е била собственост единствено на ищците А. и П. Т.. Като е насочено принудителното изпълнение по отношение на имот, който е лична тяхна собственост са засегнати техните интереси и те имат основание да ги бранят по реда на чл. 440 ал.1 от ГПК.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявеният от ищците А. и П. Т. против И. И. и „Ви Джи Еф Изотсистеми" иск за установяване, че И. И. не е собственик на ½ ид.ч. от правото на строеж върху поземлен имот 67338.417.313 за изграждане на вилна сграда, е напълно доказан.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени деловодни разноски в полза на въззиваемите . Пред въззивна инстанция са доказани деловодни разноски в размер на 240,00 лв., които следва да бъдат заплатени от въззивника „Ви Джи Еф" ООД.

По тези съображения, съдът  

Р    Е    Ш    И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1204/12.07.2013 г. по гр.д. № 358/2013г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „ВИ ДЖИ ЕФ" ООД със седалище: гр. С., бул. Проф. Ц. Л. № *, да заплати на А.Т.Т., ЕГН ********** и П.И.Т., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. С., кв. „Д." *, деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 240.00 /двеста и четиридесет лева/ лв.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                    2.

.

Определението на ВКС: https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type=ot-delo&id=D865C6579339C3D0C2257DF20045DE70

 

.

Начало на блога

Обратно към Съдебна практика: съдии по вписванията и служители на Агенцията по вписванията или към  Перипетии по заличаване възбраната на КПКОНПИ и на исковата им молба.

.