ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 10.01.2017 по в.гр.д. № 585/2016 на ОС-Кюстендил (в сила от 02.02.2017)

Начало на блога

Това определение е част от съдебната практика по темата Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията

.

Публикувано тук на 15.09.2024

.

Казус. След смъртта си М. Б. оставя поземлен имот на петима низходящи - 4 дъщери (починали към момента на делото) и един син (жив). Една от 4-те дъщери приживе, през 2007, продава на брат си своята 1/5 ид.ч. от имота, която той на свой ред продава през 2016 на Д.Д. (жалбоподател по делото). След продажбата Д.Д. установява, че закупеният от него имот фигурира в книгите на службата по вписванията като собственост по наследство на децата на починалата дъщеря, която приживе се е разпоредила с него в полза на брат си, от когото Д.Д. го е закупил (имотът е бил вписан по техните партиди на основание решение на поземлена комисия, придружено с у-ние за наследници - невероятно, но факт!). Д.Д. подава молба до съдията по вписванията за коригиране на грешката. СдВп отказва с аргумент, че няма техн. грешка по см. на чл. 33в ПВп (вярно е, че няма такава грешка). Съдът потвърждава отказа, като смесва поименната (персоналната) система на вписване с поимотната (реалната) и добавя чл. 600 и чл. 604 ГПК, които пък са за вписване и заличаване на ЮЛ към окръжните съдилища.

За оправдание на ОС-Кюстендил, и ВКС допуска същите грешки - вж Oпределение № 154/20.03.2015 год. по ч.т.д.№119/2015 год. , II г.о.  Арендатор иска заличаване на вписано прекратяване на аренден договор. В обясненията си ВКС смесва персоналната система на вписване по ПВп и реалната по ЗКИР, като добавя към това чл. 600 ГПК и чл. 604 ГПК, които пък са за вписване и заличаване на ЮЛ по регистрите към окръжните съдилища.

.

Из определението

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България и се състои от партидите на отделните имоти. В него се вписват актовете, с които се признава, прехвърля, изменя или прекратява правото на собственост или друго вещно право върху недвижим имот. В имотния регистър се включват възбраните и ипотеките на недвижимите имоти. (имотният регистър все още не съществува - вж За дългото създаване на имотен регистър)

      От приложените  по делото справки за изброените лица В. Б.Г.,ЕГН ********** ;Е. Б. И.,ЕГН ********** ;С. М. В. , ЕГН ********** и Г. М. В. , ЕГН ********** се констатира вписване и на процесния имот като собствен на същите( с посочване на решение на ПК/ОСЗГ/ и удостоверение за наследници), въпреки че има данни имотът да е бил отчужден от прекия им наследодател - В. В. приживе, т.е.поставя се въпросът дали има придобиване на този имот по наследство от тези лица в  качество на законни наследници на общия наследодател (ясно е, че няма придобиване по наследство, т.к. наследодателката им го е продала приживе).

Тук се поставя по-скоро въпросът, как е било прието за вписване това решение на ПК, придружено с у-ние за наследници? По закон, всеки наследник, който желае да си впише акта за собственост върху имот, придобит по наследство, трябва първо да отиде на нотариус с акта на наследодателя си и у-ние за наследници, за да му бъде издаден констативен нотариален акт за право на собственост по наследство. Единствено нотариусът има право да удостовери наследственото правоприемство. СдВп няма такова право. Това е така не само защото защото у-нията за наследници не подлежат на вписване в службите по вписванията, а и защото според чл. 6 от ПВп актът, подлежащ на вписване, трябва да съдържа трите имена и ЕГН на собственика (не на наследодателя, а на сегашния собственик - на наследника!) и описание на имота по актуална скица. Вписаното в СлВп-Дупница решение на поземлена комисия не е съдържало нито имената на наследниците, нито актуалното описание на имота.

 По принцип повечето решения на ПК не са годни за вписване, т.к. нямат елементарни белези на акт за собственост. Това не е мое мнение. Самият председател на Нотариалната камара, в доклад, изнесен на френско-българския семинар в Париж, 1-3.12.2016 г., го казва - вж отблизо този текст от доклада

.

Частният жалбоподател има правен интерес от коригиране на такава грешка при отразяването по партидите на така изброените лица, тъй като той заявява свои права досежно имота и по партидата на същия е вписано обстоятелството, че е сключил договор за покупко-продажба на визирания имот..

Грешката не е само при отразяването по партидите на псевдо-наследниците на продадения приживе имот. Грешката е в самото разпореждане на СдВп за вписване на неподлежащ на вписване акт за собственост (не подлежи на вписване акт за собственост на името на починал човек; вписва се КНА за собственост, издаден от нотариус на името на наследниците - вж бележката по-горе). Отделно, че СдВп въобще не е проверил/а предишните вписвания, с което е нарушил/а и основния принцип на работата си - непрекъснатост и поредност на вписванията.

.

В случая обаче не се обуславя извод за приложимост разпоредбата на чл.33в ПВ- по разписания в същата норма ред за корекция на техническа грешка.

Така е наистина. Чл. 33В, ал. 1 от ПВп гласи: "Техническа грешка е всяко несъответствие между съдържанието на вписания акт и нанесените данни от него в съответните партиди." Проблемът е, че ПВп не предвижда никакви мерки при вписване на акт, който не подлежи на вписване, а случаят е точно такъв. Само в ЗКИР има такива разпоредби, но те пък са наприложими заради разпоредбата на чл. 74 ЗКИР ("До обнародването на заповедта по чл. 73 вписванията се извършват по досегашния ред")

.

Налице е друг ред за търсената корекция, доколкото се визира вписване на несъществуващо обстоятелство (респ.- придобиване на собственост от посочените лица въз основа наследствено правоприемство). (в бъдеще ще бъде налице) Съгласно чл. 88 ЗКИР всяко вписване в имотния регистър може да бъде оспорено по реда на чл. 537, ал. 2 и 3 ГПК.  Разпоредбата на чл. 90 ЗКИР предвижда заличаване на вписването в имотния регистър в три хипотези, а именно когато по исков ред се установи недопустимост или недействителност на вписването, или несъществуване на вписано обстоятелство. Заличаването се извършва след успешно проведен иск по чл. 537, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 88 и чл. 90 ЗКИР. Съгласно чл. 74, ал. 1 ЗКИР до въвеждане на имотния регистър по ЗКИР за съответния съдебен район със заповед на Министъра на правосъдието по чл. 73 ЗКИР вписването се извършва по реда, предвиден в Правилника за вписванията. (точно така - вписването все още се извършва по ПВп) В случаите на вписване по ЗКИР и съгласно Правилника за вписванията (не може и по ЗКИР, и по ПВп - двете системи на вписване са коренно различни - вж Вписването по персоналната система е несъвместимо с вписването по реалната) страната, която твърди порок на вписването като охранително производство или несъществуване на вписаното обстоятелство, има право да предяви иск с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Целената правна последица на този иск е заличаване на вписаното обстоятелство на основание чл. 604 ГПК (чл. 604 ГПК е неприложим в случая - вж ГПК - Глава петдесет и пета. ВПИСВАНЕ НА ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА: от чл. 595 до чл. 607), съгласно която разпоредба, когато по исков ред се установи недопустимост или нищожност на вписването, както и несъществуване на вписано обстоятелство, съдът заличава вписването или съответното обстоятелство служебно, по искане на прокурора или на заинтересованото лице. Когато е вписано неподлежащо на вписване обстоятелство, вписването е нищожно /недействително/, а когато вписването е постановено по искане на нелегитимирано лице - чл. 600 ГПК (и чл. 600 ГПК е неприложим в случая - вж ГПК - Глава петдесет и пета. ВПИСВАНЕ НА ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА: от чл. 595 до чл. 607), или по което съдията по вписвания се е произнесъл, без да е бил сезиран, вписването е недопустимо. Вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. Заличаването на нищожното /недействително/ или недопустимо вписване, или на вписаното несъществуващо обстоятелство представлява последица от уважаването на иска по чл. 537, ал. 2 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

                                                         О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА  Определение от 26.09.2016 г., постановено от Съдия по вписванията при Районен съд - Дупница (временно изпълняващ длъжността), по силата на което е оставена без уважение молба на Д.А.Д., ЕГН **********, с адрес: *** за извършване на корекция на вписванията по индивидуалните партиди на наследниците на В. М. В. - В. Б. Г.,ЕГН ********** ;  Е. Б. И.,ЕГН ********** ;С. М. В. , ЕГН ********** и Г. М. В. , ЕГН **********,относно ПИ пл.№048016 в землището на с. С., местността „М.", представляващ използваема ливада, цялата с площ от 2.374 дка.

Определението подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от съобщаването му, пред ВКС по реда на чл. 274, ал.3, т.1 от ГПК във връзка с чл. 280 ГПК. (не е обжалвано; в ЦИС пише, че е влязло в сила на 02.02.2017)

        Не ми е известно, как са завършили перипетиите на Д.Д. по заличаване на порочното вписване.  Може да е предявил иск по чл. 537, ал. 2 ГПК вр. чл. 88 ЗКИР и съдът да го е попарил с разпоредбата на чл. 74 от ЗКИР, "До обнародването на заповедта по чл. 73 вписванията се извършват по досегашния ред". Ами сега? Лоша работа! Ето защо е изключително важно съдиите по вписванията да бъдат много внимателни в работата си.

.

Цялото определение

.


ОПРЕДЕЛЕНИЕ №16

                                               гр. Кюстендил, 10.01.2017 г.

 

 

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на десети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                                 Председател: Росица Савова

                                                                                              Членове:Татяна Костадинова

                                                                                                          Мария Антова

 

            разгледа докладваното в.гр.д. № 585 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл. 577 ГПК във връзка с чл. 33в от Правилника за вписванията /ПВ/.

 

Постъпила е частна жалба от Д.А.Д., ЕГН **********, с адрес: *** против Определение от 26.09.2016 г., постановено Съдия по вписванията(Временно изпълняващия длъжността )-  при Районен съд - Дупница.

С оспорвания акт е оставена без уважение молба за извършване на корекция - съответно заличаване на вписванията по индивидуалните партиди на наследниците на В. М. В. на имот №048016 в землището на с. С., местността „М.", представляващ използваема ливада, цялата с площ от 2.374 дка.

В жалбата се сочи незаконосъобразност на обжалвания отказ, иска се неговата отмяна, с произтичащите от това последици. Релевираните доводи са в насока, че решенията на поземлените комисии и съпътстващите ги удостоверения за наследници не подлежат на самостоятелно вписване, каквото е извършено по партидата на процесния имот. Сочи се ,че вписването е станало през 2011г.въз основа на Решение на ПК от 27.11.2006г., без да се отчете, че се касае за вписване на нотариален акт, в който тези лица не участват.Приема се, че е налице дублиране на вписването по отношение на В. М. В., доколкото не е отчетено, че с решение на поземлената комисия повторно е вписано възстановяване на нейната собственост. Твърди се, че това вписване възпрепятства свободното упражняване правото на собственост от молителя Д.Д., доколкото имотът би могъл да бъде възбранен.

Частната жалба е процесуално допустима, като депозирана от надлежна страна и в преклузивния срок по чл. 538, ал.1 ГПК.

От представените доказателства по делото се установява следната фактическа обстановка:

С молба вх.№2/26.09.2016 г. по описа на Служба по вписванията - Дупница е поискано извършване на корекция на вписване по индивидуалните партиди на наследниците на В. М. В. на имот №048016 в землището на с. С., местността „М.", представляващ използваема ливада, цялата с площ от 2.374 дка.

Молбата е оставена без уважение от Съдията по вписванията при Районен съд - Дупница, като е приета за неприложима разпоредбата на чл.33в ПВ, доколкото в случая не е била налице техническа грешка между съдържанието на вписания акт и въведени данни от него в имотната партида. Отказът е мотивиран и с неприложимост на разпоредбата на чл.82, ал.1 от ЗННД.

След връщане за администриране на частната жалба с определение от 14.11.2016г.по ч.гр.дело № 499/2016г.на ОС-Кюстендил, са представени справки от съответната партидна книга  за изброените в удостоверение за наследници № 03/20.01.2011г. на общия наследодател М. И.Б. - лица - В. Б.Г.,ЕГН ********** ;  Е. Б. И.,ЕГН ********** ;С. М. В. , ЕГН ********** и Г. М. В. , ЕГН ********** - всички от гр.Д..

От приложените такива справки е видно, че в същите са отразени промени относно собствеността на имоти - придобити и отчуждени , по хронологичен ред, като във всички  справки на изброените лица е вписано придобиване собственост върху процесния имот №048016 в землището на с. С., местността „М.", от наследниците на М. И. Б.  с посочване на решение на ОСЗГ.

При справка по имот се констатира наличие на вписани данни за възстановяване правото на собственост с решение на поземлената комисия ,както и впоследствие - вписани нотариални актове - с приобретател - частният жалбоподател - касаещи различни идеални части от имота (срвн.л.8-12 от ч.гр.дело №499/2016г.на КнОС) .

Относно възстановяване правото на собственост в полза на н-ци на М. И. Б. е приложено решение на ОСЗГ-Кочериново от 27.11.2006г.Общият наследодател М. Б. е оставил пет низходящи от първа степен , четирима от които (с изключение на сина С. И.) в представеното удостоверение за наследници са посочени като починали след общия наследодател ( това са дъщерите С. А., М. С., Й. А. и В. В., които съответно са оставили свои законни наследници, изброени в удостоверението).

Починалата след наследодателя - на 18.06.2009г.негова дъщеря В. В. , е оставила за свои законни наследници низходящи от втора степен - внуците В. Б. Г.,ЕГН ********** ;  Е. Б. И.,ЕГН ********** ;С. М. В. , ЕГН ********** и Г. М. В. , ЕГН **********.Именно по партидите на последните лица, както се посочи, фигурира и вписване на процесния имот.

Наред с горното, от нотариален акт № 200, т.VІ,рег.№10595, н.д.№1120/2007г.,се констатира, че , приживе , В. М. В. е продала наследената от нея 1/5 ид.част от процесния имот 048016 на своя брат С. И. (срвн..л.13 от ч.гр.д.№499/2016г.) , като за посочения имот впоследствие частният  жалбоподател Д.Д. е сключил  договор  за покупко-продажба - обективиран в нот.акт № 195,т.ІІ,н.д.№310/2016г.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България и се състои от партидите на отделните имоти. В него се вписват актовете, с които се признава, прехвърля, изменя или прекратява правото на собственост или друго вещно право върху недвижим имот. В имотния регистър се включват възбраните и ипотеките на недвижимите имоти.       От приложените  по делото справки за изброените лица В. Б.Г.,ЕГН ********** ;Е. Б. И.,ЕГН ********** ;С. М. В. , ЕГН ********** и Г. М. В. , ЕГН ********** се констатира вписване и на процесния имот като собствен на същите( с посочване на решение на ПК/ОСЗГ/ и удостоверение за наследници), въпреки че има данни имотът да е бил отчужден от прекия им наследодател - В. В. приживе, т.е.поставя се въпросът дали има придобиване на този имот по наследство от тези лица в  качество на законни наследници на общия наследодател.

Частният жалбоподател има правен интерес от коригиране на такава грешка при отразяването по партидите на така изброените лица, тъй като той заявява свои права досежно имота и по партидата на същия е вписано обстоятелството, че е сключил договор за покупко-продажба на визирания имот..

В случая обаче не се обуславя извод за приложимост разпоредбата на чл.33в ПВ- по разписания в същата норма ред за корекция на техническа грешка.

Налице е друг ред за търсената корекция, доколкото се визира вписване на несъществуващо обстоятелство (респ.- придобиване на собственост от посочените лица въз основа наследствено правоприемство).

Съгласно чл. 88 ЗКИР всяко вписване в имотния регистър може да бъде оспорено по реда на чл. 537, ал. 2 и 3 ГПК. Партидата на всеки недвижим имот се състои от  пет части, в т.ч.за собственика и за признаването и прехвърлянето на правото на собственост.

 Разпоредбата на чл. 90 ЗКИР предвижда заличаване на вписването в имотния регистър в три хипотези, а именно когато по исков ред се установи недопустимост или недействителност на вписването, или несъществуване на вписано обстоятелство. Заличаването се извършва след успешно проведен иск по чл. 537, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 88 и чл. 90 ЗКИР. Съгласно чл. 74, ал. 1 ЗКИР до въвеждане на имотния регистър по ЗКИР за съответния съдебен район със заповед на Министъра на правосъдието по чл. 73 ЗКИР вписването се извършва по реда, предвиден в Правилника за вписванията. В случаите на вписване по ЗКИР и съгласно Правилника за вписванията страната, която твърди порок на вписването като охранително производство или несъществуване на вписаното обстоятелство, има право да предяви иск с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Целената правна последица на този иск е заличаване на вписаното обстоятелство на основание чл. 604 ГПК, съгласно която разпоредба, когато по исков ред се установи недопустимост или нищожност на вписването, както и несъществуване на вписано обстоятелство, съдът заличава вписването или съответното обстоятелство служебно, по искане на прокурора или на заинтересованото лице. Когато е вписано неподлежащо на вписване обстоятелство, вписването е нищожно /недействително/, а когато вписването е постановено по искане на нелегитимирано лице - чл. 600 ГПК, или по което съдията по вписвания се е произнесъл, без да е бил сезиран, вписването е недопустимо. Вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. Заличаването на нищожното /недействително/ или недопустимо вписване, или на вписаното несъществуващо обстоятелство представлява последица от уважаването на иска по чл. 537, ал. 2 ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                                         О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  Определение от 26.09.2016 г., постановено от Съдия по вписванията при Районен съд - Дупница (временно изпълняващ длъжността), по силата на което е оставена без уважение молба на Д.А.Д., ЕГН **********, с адрес: *** за извършване на корекция на вписванията по индивидуалните партиди на наследниците на В. М. В. - В. Б. Г.,ЕГН ********** ;  Е. Б. И.,ЕГН ********** ;С. М. В. , ЕГН ********** и Г. М. В. , ЕГН **********,относно ПИ пл.№048016 в землището на с. С., местността „М.", представляващ използваема ливада, цялата с площ от 2.374 дка.

Определението подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от съобщаването му, пред ВКС по реда на чл. 274, ал.3, т.1 от ГПК във връзка с чл. 280 ГПК.

 

                                                                                  Председател:                                      

 

 

                                                                                           Членове: 1.                                       

 

 

                                                                                                              2.

 

 
.

Начало на блога

Това определение е част от съдебната практика по темата Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията

.