Начало на блога

Обратно към темата Купувачът придобива имота, дори длъжникът да не е бил собственик - чл. 239, ал. 2 ДОПК  или към  Перипетии по заличаване възбраната на КПКОНПИ и на исковата им молба

.

Публикувано тук на 07.07.2024

.

Казус. Ищците губят две ниви с обща площ към 29 дка, защото ЧСИ ги продал по погрешка за чужд дълг от 340 лв. без знанието им. Само месец след търга нивите са препродадени на фирма, която ги придобива по силата на краткото добросъвестно владение от 5 години, преди ищците (действителните собственици) да се ориентират и да предявят иск по чл. 108 ЗС за ревандикация.

.

Из окончателното решение:

"Безспорно е установено, че е била допусната грешка от частните съдия-изпълнители, които са изнесли на публична продан имоти, който не са били собственост на С.."

.

Из решението на РС-Тополовград (потвърдено от ОС-Ямбол)

С изпълнителен лист от 1994 г. (вероятно техн. грешка - да се чете 2004 г., бел. моя) по НОХД № 37/2004 г. на РС - Стара Загора (не е публикувано нито в ЦИС, нито на сайта на РС-Ст. Загора. , бел. моя) С.К.С., който не попада в кръга на наследниците на Колю К. е бил осъден да заплати сумата от 340 лв. имуществени вреди на Валентин Тончев Петков от Стара Загора (за 340 лв са били възбранени по погрешка 29 дка ниви!).

.

В последствие на 29.10.2008 г. пред съдията по вписвания в РС - Тополовград изпълняващ нотариални функции е подписан договор за покупко-продажба на земеделски земи, съгласно който М.Я.К. и съпругата му продават земите на „С.И.Г" ООД - Сливен, което понастоящем се твърди, че владее земеделските земи без правно основание (съдията по вписванията, действащ като нотариус, е можел да предотврати съдебния спор, ако си беше изпълнил задълженията - вж изказването на Димитър Танев от 2005 г., публикувано в "Дневник" под заглавие Либерализацията ще е за сметка на правната сигурност: "Нотариусът е орган на съдебно охранително производство. Нотариусът дава на клиента този охранителен интерес, който му спестява по-нататъшни проблеми и съдебни спорове. Нотариусът извършва едно предварително правораздаване и за съда остават само най-тежките дела, спестяват се време и нерви и се помага на икономическия живот. Една френска поговорка казва: "Който е минал през нотариус, той не стига до съд.").

.

не е представено удостоверение за наследниците, което да отговаря на изискванията на закона  и от там е допусната грешка. (и длъжностните лица, които са издали у-нието за наследници, не са изпълнили задълженията си)

.

за установяване правото на собственост на длъжника върху процесните земи е използвана справка от ОСЗ - Тополовград, която справка обаче е взета за справка на наследодателя на длъжника, а всъщност впоследствие се оказва, че съвпадат единствено малките имена на наследодателите и землището, в което имат земи (съвпадали само малките имена на наследодателите - невероятно, но факт!)

.

с нотариален акт № 156, том ІІІ по нот.д. 582/1998 г. от 06.05.1998 г. на нотариус при ТРС, всички наследници на К.С.К. -  ищцата М.К. С.; И.К. С., чиито наследници на необходимите другари Д.И.К. и К.И.К., и Й.К. Б. /Д./, са признати за собственици на процесните земеделски имоти, находящи се в землището на с. Доброселец - 2 бр. ниви в м. „Агова шума" от 16 дка и в м. „Фонда" от 12.795 дка (ищците са имали и вписан нотариален акт за собствеността си, точно както имаше и майка ми, която пострада от имотна измама през 2013 г., без да е предоставяла нотариалния си акт на никого; в нашия случай измамниците са представили в нотариалната кантора на плевенския нотариус Иван Иванов 007 и той е приел безкритично нередовно от външна страна пълномощно - вж Нотариус Иванов 007 не е забелязал, че пълномощното е нередовно от външна страна и нередовни от външна страна "преписи" от решения на поземлена комисия без заверка за вярност и без нито един подпис на издателите им - вж съдебната практика в раздела Проблеми с решенията на поземлените комисии и преписите от тях).

.

приложеният от ищцовата страна договор за наем на земеделска земя от 15.09.2010 г. е неистински документ и следва да се изключи от доказателствата по делото, тъй като по безспорен начин от събраните по делото доказателства се установи, че той не е подписан от лицето, посочено като арендатор в този договор и същият не е вписан в службата по вписванията, както се изисква (договорът за аренда се вписва в СлВп служебно от нотариуса, пред който е сключен; самоличността на подписалите се също се проверява от нотариуса; може вместо арендатора да се е подписал негов пълномощник).

.

         показанията на свидетелите Христов и Велев и приложените към отговора на ответниците договори и платежни документи, от които е видно, че за процесните имоти в процесния период единствено ответното дружество е сключвало договори и е получавало плащания по тях (проверено ли е ДФЗ кой какво е декларирал и какво е получавал?)

.

приложената от ответника служебна бележка от „Агроефект" ООД - гр. Стара Загора, от която е видно, че на ищцата М.К.И. не е извършвано никакво плащане за процесните имоти, а това дружество е вписано като арендатор в договора. (интересно, че бележката е представена от ответниците, сякаш двете фирми са се разбрали да твърдят, че само едната обработва земите)

.

Воденото досъдебно производство, образувано по повод жалба на ищцата, също не може да бъде основание за прекъсване на давностното владение, тъй като от приложените по делото постановления на органите на прокуратурата е видно, че това производство е водено срещу неизвестен извършител, а не срещу ответното дружество и дружеството-ответник не е знаело за това досъдебно производство. По никакъв начин не му е съобщавано, че се води такова (как така не са знаели? не са ли ги разпитвали? А ДП-то защо се е водело срещу неизвестен извършител? Защо ли питам, след като и нашето също се води с/у неизвестен извършител - ДП 2924/2013 по пр. 3624/2013 на РП-Плевен - явно такава е практиката, добре поне, че по граждански ред успяхме да ревандикираме имотите си - вж нашето дело по чл. 108 ЗС).

Когато изпълнителното производство е приключило, какъвто е настоящият случай, действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред, но само при нарушение на чл. 490 от ГПК (ако са наддавали лица, които нямат право да наддават)  и при невнасяне на цената по чл. 196 ал. 3 от  ГПК. Законодателят не е предвидил иск за прогласяване на нищожност на публичната продан или отмяната й на друго основание, освен посочените по-горе (законодателят не е предвидил и ЧСИ да продава чужди имоти, но пък ВКС "предвиди" пълна свобода при налагане на възбрана върху имот, който не е на длъжника - вж ТР 6/2013 от 14.03.2014 на ОСГТК-ВКС, т. 5: възбраната върху чужд имот не поражда правно действие спрямо действителния собственик. Единственият начин за излизане от подобно положение е навременното предявяване на ревандикационен иск - срокът е 5 години при търг по ГПК и само една по ДОПК - вж Купувачът придобива имота, дори длъжникът да не е бил собственик - чл. 239, ал. 2 ДОПК).

.

Из решението на ОС-Ямбол (окончателното)

Установено е от събраните пред ТРС гласни доказателства и от представените с отговора на ИМ 10бр. Договори за наем /№211/22.03.2011г.; №246/25.07.2011г.; от 10.08.2012г.;  от 16.03.2009г.; 03.05.2010г.;  №29829.07.2010г.; 0133/30.05.2011г.; 060/15.04.2013г.; №173/27.05.2013г.; №173/27.05.2013г.; и №302/01.09.2014г./, че след закупуването на нивите и до настоящия момент, същите са били отдавани под наем от „С.И.Г."ООД гр.Сливен за ползване от трети лица. (хм, какви са тези странни договорчета за по месец-два?)

Представения от ищцовата страна договор за наем на земеделска земя от 15.09.2010г. правилно е бил признат от ТРС за неистински документ и изключен като доказателство по делото, тъй като по безспорен начин от изслушаната СГЕ се установено, че той не е подписан от лицето, посочено като арендатор в този договор. (не е достатъчно да се установи, че не е подписан от арендатора)

Представени са и доказателства, че на М.И., не са били извършвани никакви плащания от „АГРОЕФЕКТ" ЕООД /посочен ката арендатор в договора/ (не се доказват отрицателни факти), както и такива от които е видно че процесните ниви са били отдавани под наем от ответника „С.И.Г."ООД гр.Сливен /горепосочените 10бр. Договори за наем/ (10-те броя странни договорчета).

Страните не спорят, че налагането на възбрана върху процесните недвижими имоти от първия ЧСИ е погрешно, тъй като последните не са били собственост нито на длъжника по изпълнителното дело, нито на неговия наследодател К. С. ***, който също притежавал земеделска земя. Налице е съвпадение на първите имета на наследодателите и землището, в което се намират земите. (това е най-невероятната грешка от всички; ако съвпадаха трите имена на лица без ЕГН, иди-доди, случва се, но при съвпадение само на първите ... хъм-хъм) По този начин  поради грешка принудителното изпълнение е било насочено към процесните недвижими имоти, които са собственост на наследниците на К.С. К.. Механизмът на действията на двамата ЧСИ е изяснен от органите на прокуратурата, като е било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител. С Постановление за прекратяване на наказателно производство от 27.10.2014г. на ТРП, потвърдено с Постановление от 28.11.2014г. на ЯОП, е било прекратено наказателното производство по Д.П.№113/2012г. по описа на РУП-Тополовград, образувано на 20.06.2012г. срещу неизвестен извършител, затова, че през 2008г. в гр.Тополовград, чрез съставяне на документ с невярно съдържание или неистински или преправен документ, съзнателно е дал възможност на физическо лице да получи без правно основание чуждо недвижимо имущество- земеделска земя намираща се в землището на с.Доброселец общ.Тополовград, собственост на наследниците на К.С. К.- прест. по чл.212 ал.2 вр. с ал.1 НК. (органите на прокуратурата най-вероятно не са установили специална цел в съзнанието на длъжностните лица - вж съдебната практика в раздела на тема В съзнанието на нотариуса не се установи ... )

.

Цялото решение на ОС-Ямбол

.

Р Е Ш Е Н И Е (в сила от 03.03.2016, бел. моя)

№                                26.01.2016 г.                  гр.Ямбол

  В   ИМЕТО    НА   НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД               ІІ-ри Въззивен  граждански  състав

На      12    януари    2016   година

В открито заседание в следния състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

                                    ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНИ БОЗУКОВА

                                                                                                    НИКОЛАЙ ИВАНОВ

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия   Н.Иванов

      възз. гр.дело №417  по описа на 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на М.К.И., чрез пълномощник адв. Пл.М. ***, против решение №24/02.07.2015г. по гр.д. №200/2014г. по описа на ТРС, с което съдът: е отхвърлил като недопустими предявените искове по чл.108  от ЗС и чл.537 ал.2 от ГПК от М. *** против ответника С.К.С. ***, както и като недопустим предявения иск по чл.537 ал.2 от ГПК против ответниците М.Я.К. *** и С.Г.К. ***; отхвърлил е като неоснователни и недоказани предявените искове по чл.108  от ЗС и чл.537 ал.2 от ГПК от М.К.И.  против „С.И.Г."ООД гр. Сливен, ЕИК 119676011; признал е на основание чл.194 ал.3 от ГПК, че документ - Договор  №15 за наем на земеделска земя от 15.09.2010г., сключен между М.К.И. и „Агроефект"ООД гр.Стара Загора, е неистински и го е изключил от доказателствата по делото; и е осъдил М.К.И. да заплати на ответника „С.И.Г."ООД гр.Сливен направените по делото разноски в размер на 1150 лв. В жалбата се сочи, че решението е неправилно, поради нарушаване на материалния закон и необосновано. Сочи се, че изводите на съда относно недопустимост на исковете против ответника С. К.С. са необосновани. Твърди се, че процесните земи са били изнесени на публична продан от ЧСИ именно за негов паричен дълг и постъпилите от продажбата суми са погасили негови парични задължения., като ЧСИ са приели погрешно, че той е собственик на процесните имоти. Твърди се, че искът по чл.108 ЗС срещу „С.И.Г."ООД гр.Сливен е основателен и доказан, тъй като безспорно е било установено по делото, че ищцата и останалите наследници на К. С. К. *** са били собственици на процесните земи, а такъв собственик ответника С. К.С. не е бил никога. Сочи се, че ответното дружество владее земите без правно основание, тъй като ги е придобило от несобственици: ответниците М.К. и С.К., а последните са ги придобили от публична продан за погасяване на дълг на несобственик С. К.С.. Твърди се, че в отговора на ИМ, ответникът „С.И.Г."ООД гр.Сливен не е направил възражение по предвидения от закона ред за придобивна давност, а ТРС е приложил давността служебно в противоречие с разпоредбата на чл.120 ЗЗД и ТР №4/2012 на ОСГК на ВКС. Твърди се също, че придобивната давност в полза на дружеството не е изтекла, тъй като е била прекъсната със сключване на Договор №15/15.09.2010г. за наем между ищцата и „АГРОЕФЕКТ"ООД гр.Сливен, който договор според въззивницата необосновано е бил изключен от ТРС като доказателство по делото. Твърди се, че действията на полицията по ДП №11382012г. по описа на РУ"ПОЛИЦИЯ" гр.Тополовград, също са прекъснали давността. Предвид изложеното и по подробни съображения в жалбата, се претендира отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендират се и направените по делото разноски.

По жалбата е постъпил отговор от ответниците М.К., С.К. и „С.И.Г."ООД гр.Сливен, в който се сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението на ТРС е правилно и законосъобразно. Оспорени са твърденията в жалбата за липса на изрично позоваване от страна на ответника „С.И.Г."ООД гр.Сливен на изтекла в негова полза придобивна давност. Твърди се че изявления в тази насока дружеството е направило както в отговора на ИМ така и в писмената защита по делото. Сочи се, че Договор №15/15.09.2010г., правилно е бил изключен като доказателство по делото, след като е било установено, че същият е неистински документ. Изложено е становище, че в настоящия процес единствено е допустим искът с пр. осн. чл.108 ЗС и то по отношение на ответника „С.И.Г."ООД гр.Сливен. Сочи се, че макар и допустим този иск е неоснователен, тъй като този ответник е бил добросъвестен владелец на имотите и е придобил право на собственост върху тях с изтичане на краткия 5 годишен давностен срок. Претендира се, по подробни съображения изложени в отговора, жалбата да бъде отхвърлена, атакуваното решение потвърдено и да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

В с.з. въззивницата, чрез своя пълномощник поддържа жалбата.

Въззиваемите М.К., С.К. и „С.И.Г."ООД гр.Сливен в с.з., чрез своя пълномощник оспорват жалбата и претендира нейното отхвърляне, както и присъждане на разноските направени пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Установено е по делото, че М.К.И. е наследник на К.С. К., починал на 24.12.1982г./видно от удостоверение за наследници №438/08.12.2014г. на Общена Тополовград/. Не се спори между страните, че ответникът С.К.С. не попада в кръга на наследниците на К. С. К..

С Нотариален акт №156, том ІІІ по н.д. №582/1998 г. от 06.05.1998г. на Нотариуса при ТРС, всички наследници на К. С. К. -  в т.ч. и С., са били признати за собственици на процесните 2бр. земеделски имоти, находящи се в землището на с.Доброселец обл.Хасковска, а именно: нива в м.„АГОВА ШУМА", с площ от 16дка, шеста категория, съставляваща имот №013037 по плана за змеразделяне на селото и нива в м. „ФОНДА", с площ от 12,795 дка., десета категория, съставляваща имот №019038 по плана за змеразделяне на селото.

Установено е също, че по изп.дело №1009/2008г. по описа на ЧСИ К. А. с РД-Окръжен съд - Стара Загора, образувано срещу С.К.С. за парично задължение по ИЛ от 24.09.2004г. по НОХД № 37/2004г. на Районен съд - Стара Загора, по искане на ЧСИ, на 03.07.2008г., е била вписана възбрана върху горепосочените две ниви. В последствие изп.дело е било изпратено на ЧСИ-И. Х. с РД-ЯОС и образувано под №391/2008 г. по описа на ЧСИ И. Х. Последната е извършила публична продан на двата имота, за дълга на С.К.С., като е издала в полза на въззиваемия М.К. Постановление за възлагане на недвижим имот от 23.09.2008г., с което му е възложила собствеността върху процесните две ниви.

С Нотариален акт №158, том VІ по рег.№1393 н.д. №1178/2008г. от 29.10.2008г. на Нотариуса при ТРС, М.К. и съпругата му С.К. са продали процесните ниви на въззиваемия „С.И.Г."ООД гр.Сливен. Установено е от събраните пред ТРС гласни доказателства и от представените с отговора на ИМ 10бр. Договори за наем /№211/22.03.2011г.; №246/25.07.2011г.; от 10.08.2012г.;  от 16.03.2009г.; 03.05.2010г.;  №29829.07.2010г.; 0133/30.05.2011г.; 060/15.04.2013г.; №173/27.05.2013г.; №173/27.05.2013г.; и №302/01.09.2014г./, че след закупуването на нивите и до настоящия момент, същите са били отдавани под наем от „С.И.Г."ООД гр.Сливен за ползване от трети лица.

Представения от ищцовата страна договор за наем на земеделска земя от 15.09.2010г. правилно е бил признат от ТРС за неистински документ и изключен като доказателство по делото, тъй като по безспорен начин от изслушаната СГЕ се установено, че той не е подписан от лицето, посочено като арендатор в този договор. Представени са и доказателства, че на М.И., не са били извършвани никакви плащания от „АГРОЕФЕКТ" ЕООД /посочен ката арендатор в договора/, както и такива от които е видно че процесните ниви са били отдавани под наем от ответника „С.И.Г."ООД гр.Сливен /горепосочените 10бр. Договори за наем/.

Страните не спорят, че налагането на възбрана върху процесните недвижими имоти от първия ЧСИ е погрешно, тъй като последните не са били собственост нито на длъжника по изпълнителното дело, нито на неговия наследодател К. С. ***, който също притежавал земеделска земя. Налице е съвпадение на първите имета на наследодателите и землището, в което се намират земите. По този начин  поради грешка принудителното изпълнение е било насочено към процесните недвижими имоти, които са собственост на наследниците на К.С. К.. Механизмът на действията на двамата ЧСИ е изяснен от органите на прокуратурата, като е било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител. С Постановление за прекратяване на наказателно производство от 27.10.2014г. на ТРП, потвърдено с Постановление от 28.11.2014г. на ЯОП, е било прекратено наказателното производство по Д.П.№113/2012г. по описа на РУП-Тополовград, образувано на 20.06.2012г. срещу неизвестен извършител, затова, че през 2008г. в гр.Тополовград, чрез съставяне на документ с невярно съдържание или неистински или преправен документ, съзнателно е дал възможност на физическо лице да получи без правно основание чуждо недвижимо имущество- земеделска земя намираща се в землището на с.Доброселец общ.Тополовград, собственост на наследниците на К.С. К.- прест. по чл.212 ал.2 вр. с ал.1 НК.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По иска с пр. осн. чл.108 ЗС:

Изводът на първоинстанционния съд, за недопустимост на иска против С.К.С., поради липса на пасивна легитимация, е правилен. Не са налице твърдения в ИМ този ответник да е оспорвал наследствените права на ищцата върху процесните земеделски земи, респ. да е заявявал собственически права върху същите или да претендира такива към датата на предявяване на иска. Безспорно е установено, че е била допусната грешка от частните съдия-изпълнители, които са изнесли на публична продан имоти, който не са били собственост на С.. Не се твърди, и че този ответник владее или ползва имотите понастоящем. Видно от твърденията в ИМ, сочи се, че към датата на предявяване на иска, като единствен  собственик на имотите се легитимира ответника „С.И.Г."ООД гр.Сливен, за който се твърди и че владее нивите без да има правно основание за това.

Първоинстанционното решение, в частта му, с която е отхвърлен ревандикационния иск против „С.И.Г."ООД гр.Сливен е правилно и следва да бъде потвърдено в тази му част. Безспорно е, че дружеството не е придобило собствеността върху имотите по исковата молба по силата на покупко-продажба, сключена с Нотариален акт №158, том VІ по рег.№1393 н.д. №1178/2008г. от 29.10.2008г. на Нотариуса при ТРС, тъй като праводателите му - въззиваемите К., не са били собственици. Поради допусната грешка от ЧСИ, за задължение на С.К.С. са били продадени имоти собственост на наследниците на К.С. К., макар и С. да е лице, което няма никакво отношение към тези земеделски имоти. Доколкото длъжникът по изпълнението не е притежавал право на собственост върху двата имота, то й с Постановлението за възлагане на недвижим имот от 23.09.2008г., издадено от ЧСИ, такова право не е възникнало и в патримониума на въззиваемия К. и съпругата му. Последващата сделката, с която те са продали нивите на „С.И.Г."ООД гр.Сливен, макар да не е нищожна, не е произвела вещнопрехвърлителен ефект, тъй като е продаден чужд имот - собственост на ищцата и останалите наследници на  К. С. К., по силата на Нотариален акт №156, том ІІІ по н.д. №582/1998г. от 06.05.1998г. на Нотариуса при ТРС. Правилно първоинстанционния съд обаче, е приел, че е налице годно правно основание - Нотариален акт №158/2008г., като предписаната от закона форма не е била опорочена, дружеството - купувач е завладяло имота без да знае, че праводателите му не са собственици и затова има качеството на добросъвестен владелец. Следва да се посочи, че още в отговора на ИМ, „С.И.Г."ООД гр.Сливен изрично се е позовало на изтекла в негова полза придобивна давност. С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено, че датата на закупуване на имотите - 29.10.2008г. да предявяване на ИМ в съда 19.12.2014г. дружеството е владяло двата имота постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно, отдавало ги е под наем срещу заплащане на трети лица. Ето защо ЯОС споделя извода на първоинстанционния съд, че „С.И.Г."ООД гр.Сливен е станало собственик на нивите на оригинерно правно основание - придобивна давност, тъй като такава петгодишна давност е изтекла в негова полза още преди подаване на ИМ в съда. Осъществяването на посоченото придобивно основание е довело до изгубване от въззивницата на правото й на собственост /чл. 99 ЗС/ и предявеният от нея иск, за ревандикация против дружеството, като неоснователен, правилно е бил отхвърлен.

Неоснователни са твърденията на въззивницата, че придобивната давност в полза на дружеството е била прекъсвана, поради което и към датата на предявяване на иска не е изтекла. Според чл.116 ЗЗД, приложим съответно към института на придобивната давност съгласно чл.84 ЗС, давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство и с предприемане на действия за принудително изпълнение. Други действия, вън от ограничително посочените, не могат да прекъснат течението на започналата придобивна давност. Така например различните покани - устни, писмени, нотариални; фактическите смущения на владението, извършвани от собственика, които не са се изразили в отнемане на владението за повече от шест месеца, не водят до прекъсване на придобивната давност /чл. 81 ЗС/. 

Т.е. твърденията, че със сключване на Договор  № 15 за наем на земеделска земя от 15.09.2010 г., сключен между М.К.И. и „Агроефект" ООД - гр. Стара Загора давността е била прекъсната са неоснователни, още повече, че този договор е признат за неистински и е бил изключен като доказателство по делото.

ЯОС счита, че владението на „С.И.Г."ООД гр.Сливен, не е било обезпокоено и към 20.06.2012г., когато е било образувано Д.П.№113/2012г. по описа на РУП-Тополовград /прекратено с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 27.10.2014г. на ТРП, потвърдено с Постановление от 28.11.2014г. на ЯОП/, водено срещу неизвестен извършител, затова, че през 2008г. в гр.Тополовград, чрез съставяне на документ с невярно съдържание или неистински или преправен документ, съзнателно е дал възможност на физическо лице да получи без правно основание чуждо недвижимо имущество- земеделска земя намираща се в землището на с.Доброселец общ.Тополовград, собственост на наследниците на К. С. К.- прест. по чл.212 ал.2 вр. с ал.1 НК. Съгл. практиката на ВКС на РБ,  не може да се счита за смутено владението на един недвижим имот, което не е придобито и поддържано с насилие, нито придобивната давност - прекъсната, с подаване до прокуратурата на жалба от собственика на имота за проверка как същият е станал собствен на друго лице, без да е продаван, и за връщане на имота на собствениците му. И в този случай владението остава необезпокоявано /несмущавано, непрекъснато/, тъй като не се касае за противопоставяне от собственика на имота на поведението на владелеца по отношение на имота / Реш. №376/12.03.2013г. по гр.д.260/2012г. на І г.о.ВКС на РБ. Пост. по реда на чл.290 ГПК/.

По направеното искане, по чл.537 ал.2 изр.3 ГПК,  за отмяна на Постановление за възлагане на недвижим имот по изп. дело №391/2008 г. по описа на ЧСИ И. Х. с РД-ЯОС и на Нотариален акт №158, том VІ по рег.№1393 н.д. №1178/1998 г. от 29.10.2008г. на Нотариуса при ТРС:

Правилен е изводът на ТРС, че претенцията е недопустима по отношение на искането за отмяна на Постановлението за възлагане на недвижим имот на ЧСИ-И. Х., както и по отношение на ответниците С.С., М.К. и С.К.. Искането се отнася за охранителните производства по см. на Гл.VІ от ГПК -„Охранителни производства", но не и за актове, издадени в хода на изпълнително производство, каквото е постановлението на ЧСИ за възлагане. В тази част решението на ТРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Що се отнася до претенцията в частта й касаеща Нотариален акт №158, том VІ по рег.№1393 н.д. №1178/2008 г. от 29.10.2008г. на Нотариуса при ТРС. Касае се за нотариален акт с който е удостоверено извършването на правна сделка с вещни права върху недвижими имоти, който е с различна правна същност от констативния нотариален акт и с различни правни последици. Отмяната на този акт по реда на чл.537, ал.2 от ГПК е недопустимо. Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №3, постановено на 29.11.2012г. по тълк.дело №3/2012г. на ОСГК на ВКС на РБ на отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, но не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. При това положение решението на ТРС, в частта му, в която съдът е взел становище по същество и е отхвърлил, като неоснователен и недоказан предявения иск по чл.537 ал.2 от ГПК от М.И. против „С.И.Г."ООД гр.Сливен, касаещ Нотариален акт №158, следва да бъде обезсилено, като постановено по недопустима претенция, а производството по делото в тази му част, следва да бъде прекратено поради недопустимост на искането.

По делото липсват доказателства за направени разноски от въззиваемите М.К., С.К. и „С.И.Г."ООД гр.Сливен пред настоящата инстанция, поради което съдът не присъжда такива в тяхна полза.

Водим от изложеното, ЯОС

                                                            Р     Е   Ш     И :

ОБЕЗСИЛВА Решение №24/02.07.2015г. постановено по гр. дело №200/2014г. по описа на ТРС, в частта му, в която е отхвърлен, като неоснователен и недоказан предявения иск по чл.537 ал.2 от ГПК от М. ***, с ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. П.М. ***.Г."ООД гр. Сливен, ЕИК-119676011, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част, поради недопустимост на искането.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №24/02.07.2015г. постановено по гр. дело №200/2014г. по описа на ТРС в останалата му обжалвана част..

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчване на страните. (няма данни за обжалване; по данни от ЦИС решението на ОС-Ямбол е влязло в сила на 03.03.2016)

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.

.

А това е решението на 1-ва инстанция

.

Р Е Ш Е Н И Е  № 24

Гр.Тополовград, 02.07.2015 год.

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

         ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ районен съд в публично заседание  на  двадесет и втори юни  през две хиляди и петнадесета година в състав:

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА СЕМЕРДЖИЕВА

При секретаря: Ст.С.

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 200 по описа за 2014 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

         Ищцата   М.К.И. е предявила искове против С.К.С. ***, М.Я.К. ***, С.Г.К. *** „С.И.Г." - гр. Сливен, като твърди, че в качеството си на наследник по закон на Кольо Славов К., е собственик, видно от нотариален акт от ., на недвижими имоти възстановени по ЗСПЗЗ, находящи се в землището на село Доброселец, общ.Тополовград, а именно: нива с площ от 16  дка.в местността „Агова шума" и нива с площ от 12,795 дка в местността „Фонда". С изпълнителен лист от . по НОХД № 37/2004 г. на РС - Стара Загора С.К.С., който не попада в кръга на наследниците на Колю К. е бил осъден да заплати сумата от 340 лв. имуществени вреди на Валентин Тончев Петков от Стара Загора. За изпълнение на вземането е било образувано изпълнително дело от Ч. *** действие Окръжен съд - Стара Загора, а в последствие и изпълнително дело на Ч.И.Х.,*** действие ЯОС. По тези изпълнителни дела е наложена възбрана и е проведена публична продан на земеделските земи, които ищцата претендира, че са нейна собственост и не са собственост нито на длъжника по изпълнителното дело С.К.С., нито на неговия наследодател Кольо С. Желязков. Твърди се, че механизмът на погрешните действия на съдии-изпълнителите е подробно изяснен от органите на прокуратурата в две постановления, но е отказано образуването на наказателно производство срещу длъжностните лица. По-късно с постановление за възлагане на недвижим имот от 23.09.2008 г. Ч.И.Х. е възложила на М.Я.К. собствеността върху земеделските имоти след проведена публична продан и обявяването му за купувач. В последствие на 29.10.2008 г. пред съдията по вписвания в РС - Тополовград изпълняващ нотариални функции е подписан договор за покупко-продажба на земеделски земи, съгласно който М.Я.К. и съпругата му продават земите на „С.И.Г" ООД - Сливен, което понастоящем се твърди, че владее земеделските земи без правно основание.

         С оглед на твърденията в исковата молба се претендира да бъде постановено решение, с което да се признае за установено спрямо ответниците, че наследниците на Колю Славов К. са собственици на процесните земеделски земи, да бъде осъдено ответното дружество да предаде владението върху земите, както и да бъдат отменени постановлението за възлагане на недвижим имот на Ч.И.Х. и нотариалния акт на съдията по вписванията при РС - Тополовград. Претендират се и направените разноски.

         Като необходими другари на ищцата по делото са конституирани всички наследници на Колю Славов К., които не се явяват в съдебно заседание, но нямат възражения и се придържат към исковата молба на ищцата. Единствено за необходимия другар Й.К. се явява по пълномощие съпругът й Димитър Георгиев Димитров, който претендира да бъде уважен иска, като твърди, че не е представено удостоверение за наследниците, което да отговаря на изискванията на закона  и от там е допусната грешка.

         Ответникът С.К.  С. не е депозирал отговор по чл. 131 от ГПК, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по предявените искове.

За останалите ответници се явява лично и като пълномощник М.Я.К., който оспорва изцяло допустимостта на предявения иск по чл. 108 от ЗС, като твърди, че липсва пасивна легитимация по отношение на него и съпругата му и претендира прекратяване на производството по отношение на него. В отговора и в съдебно заседание по същество се оспорва и пасивната легитимация по отношение на иска по чл. 537  ал. 2 от ГПК, тъй като постановлението за възлагане на недвижим имот на Ч. не е охранителен акт, подлежащ на отмяна по реда на този член, като се твърди, че и този иск спрямо тях е недопустим и се иска неговото отхвърляне.

По отношение на ответното дружество „С.И.Г." ООД - гр. Сливен се твърди, че искът е неоснователен, като пълномощникът К. се позовава на изтекла петгодишна  придобивна давност в полза на това дружество и претендира искът спрямо тях да бъде отхвърлен като неоснователен.

С Определение № 68/12.03.2015 г. по чл. 140, във вр. с чл. 146 ал.1 от ГПК ТРС в закрито заседание е прекратил частично производството досежно първия иск по чл. 108 от ЗС спрямо ответниците М.Я.К. и С.Г.К. ***, поради това, че същият се явява недопустим предвид липсата на пасивна легитимация по иска.

Като трето лице-помагач по искане на ответниците е привлечен Ч.И.Х., която твърди в писмен отговор, че е допусната грешка от Ч. Кръстю Ангелов, като за установяване правото на собственост на длъжника върху процесните земи е използвана справка от ОСЗ - Тополовград, която справка обаче е взета за справка на наследодателя на длъжника, а всъщност впоследствие се оказва, че съвпадат единствено малките имена на наследодателите и землището, в което имат земи.

         От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

         Ищцата и конституираните необходими другари по делото са наследници на К.С.К., видно от приложеното удостоверение за наследници, който е починал на 24.12.1982 г. в гр. Тополовград. С нотариален акт № 156, том ІІІ по нот.д. 582/1998 г. от 06.05.1998 г. на нотариус при ТРС, всички наследници на К.С.К. -  ищцата М.К. С.; И.К. С., чиито наследници на необходимите другари Д.И.К. и К.И.К., и Й.К. Б. /Д./, са признати за собственици на процесните земеделски имоти, находящи се в землището на с. Доброселец - 2 бр. ниви в м. „Агова шума" от 16 дка и в м. „Фонда" от 12.795 дка.

         С изпълнителен лист от 24.09.2004 г. по НОХД № 37/2004 г. на Районен съд - Стара Загора, ответникът С.К.С. ***, който не попада в кръга на наследниците на К. С. К., е бил осъден да заплати сумата от 340 лв. имуществени вреди на В.Т.П. от гр. Стара Загора. За изпълнение на вземането е било образувано изпълнително дело № 1009 от . по описа на Ч. *** действие Окръжен съд - Стара Загора, а впоследствие и изпълнително дело № 391/2008 г. по описа на Ч.И.Х. *** действие Окръжен съд - Ямбол, като по това изпълнително дело Ч.Х. е извършила публична продан на възбранени недвижими имоти от Ч. Кръстю Ангелов. Първият Ч. е наложил възбрана върху процесните недвижими имоти погрешно, тъй като последните не са били собственост нито на длъжника по изпълнителното дело, нито на неговия наследодател К. С. Ж. - бивш жител ***, който също притежавал земеделска земя. В случая съвпадат първите имета на наследодателите и землището, в което се намират земите. По този начин по погрешка принудителното изпълнение е насочено към процесните недвижими имоти, които са собственост на наследниците на К.С. К.. Механизмът на погрешните действия на двамата Ч. е изяснен от органите на прокуратурата, като е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител, но последното е прекратено поради липса на престъпление от общ характер.

         Междувременно преди да се установи допуснатата грешка, е била извършена публична продан на възбранените недвижими имоти от Ч.И.Х., която с постановление за възлагане от 23.09.2008 г. възлага процесните имоти на М.Я.К. и съпругата му. Впоследствие, на 29.10.2008 г. в гр. Тополовград пред съдията по вписвания при ТРС, изпълняващ нотариални функции, е бил сключен договор за покупко-продажба на процесните земи, като М.Я.К. и съпругата му С.К. продават земите на „С.И.Г." ООД - гр.Сливен. Видно от приложените по делото писмени доказателства - договори за наем, извлечение от търговския регистър, и видно от гласните доказателства - свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели М.М. и Г. В., ответното дружество се е занимавало с покупко-продажба на земеделски имоти, търсело е арендатори или наематели, които да обработват  имотите и по този начин дружеството да събира плодовете за себе си под формата на договорено наемно или арендно плащане. Такава всъщност е била и политиката на дружеството.

         Пълномощникът на ищцата се позовава на приложен по делото договор за наем на земеделска земя, сключен между доверителката му и „Агроефект" ООД - гр. Стара Загора, представлявано от Г.Т.А.. Този договор за наем е от 15.09.2010 г., като пълномощникът на ищцата твърди, че към този момент доверителката му продължава да претендира за собственост върху процесните имоти и давностното владение върху тях от страна на ответното дружество е прекъснато по този начин. В съдебно заседание е открита процедура по искане на ответниците за оспорване истинността на този документ, като се твърди, че подписът не е на Г.Т.А. срещу графата „арендатор". По повод това оспорване е назначена съдебно-почеркова експертиза, от която се установява, че подписът, положен срещу графата „арендатор" на договора за наем не е положен от Г.Т.А..  Освен това, установи се, че този договор не е вписан в Службата по вписвания при ТРС, видно от писмото на тази служба.

         Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло и от свидетелските показания, на които съдът дава вяра, тъй като са обективни и непротиворечиви, в съответствие със събраните по делото писмени доказателства. Единствено съдът счита, че приложеният от ищцовата страна договор за наем на земеделска земя от 15.09.2010 г. е неистински документ и следва да се изключи от доказателствата по делото, тъй като по безспорен начин от събраните по делото доказателства се установи, че той не е подписан от лицето, посочено като арендатор в този договор и същият не е вписан в службата по вписванията, както се изисква. С оглед разпоредбата на чл. 194 ал. 3 от ГПК следва документът заедно с препис от решението да се изпрати на прокурора.

         С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

         Предявеният иск е с правно основание чл.108 от ЗС, като е предявен и иск по чл. 537 ал. 2 от ГПК за отмяна на постановление за възлагане на недвижим имот и  нотариален акт.

         По отношение на първия иск по чл. 108 от ЗС, както се посочи по-горе, съдът прекрати с определение производството по отношение на ответниците М. и С. Краеви поради недопустимост. По отношение на този иск съдът счита, че той е недопустим и спрямо ответника С.К.С., тъй като и за него липсва пасивна легитимация по иска. Този иск е иск, предявен от невладеещия собственик против владеещия без правно основание. В случая се установи, че С.К.С. е лице, което няма никакво отношение към наследствените земеделски имоти на наследниците на Колю Славов К., нито е негов наследник и тези земи не са и собственост на наследодателя му Кольо С. Желязков. Единствено се установи, че е допусната грешка от частните съдия-изпълнители и има съвпадение в първите имена на наследодателите и землището на земите, които те притежават. Нищо повече. Поради това и ответникът С.К.С. не е пасивно легитимиран по предявения иск. Същият не се ползва  нито от процесните имоти, нито ги владее, нито ги е наел, нито фигурира в постановлението за възлагане и в нотариалния акт за покупко-продажба, чиято отмяна се иска. Затова и искът по чл. 537 ал. 2 от ГПК против него е недопустим, тъй като липсва пасивна легитимация.

         С оглед на изложеното следва да се отхвърлят исковете против С.К.С. като недопустими.

         Искът по чл. 108 от ЗС се явява допустим единствено по отношение на ответното дружество „С.И.Г." ООД - гр. Сливен, но същият се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.

За да бъде уважен собственически иск с горепосоченото правно основание, следва ищцата и необходимите другари да докажат, че са собственици на процесните имоти и че ответникът го владее без да има правно основание за това. В случая и двете предпоставки на закона не са установени и доказани по безспорен начин.

         Установено е по делото, че дружеството е закупило процесните имоти на 29.10.2008 г. с нотариален акт, приложен по делото, и веднага е започнало да ги владее добросъвестно като свои собствени, чрез своите представители и чрез трети лица, като фактът на владението се признава и от самата ищца в исковата молба. Съгласно чл. 70 от ЗС владелецът е добросъвестен когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание, като тя се предполага до доказване на противното. В процесния случай съдът счита, че е налице добросъвестно владение от страна на ответното дружество на процесните земеделски имоти, тъй като безспорно договорът за продажба на недвижими имоти в изискуемата нотариална форма е годно правно основание да направи купувача собственик. От друга страна, дружеството е закупило имотите от собственици, които са се легитимирали с постановление за възлагане на недвижим имот от Ч., което е било надлежно вписано в Службата по вписвания при ТРС. Т.е. по никакъв начин не би могло да се знае, че продавачите не са собственици, а и самите те не са знаели този факт. В случая намира приложение презумпцията на чл. 70 ал.2 от ЗС. След закупуване на имотите дружеството е започнало веднага да ги владее и свои за себе си като е търсело наематели и арендатори. В самото начало имотите са били в лошо състояние, необработвани дълги години и дружеството е било принудено да търси хора, които да ги работят безвъзмездно или на минимална наемна цена. В тази връзка са показанията на свидетелите Христов и Велев и приложените към отговора на ответниците договори и платежни документи, от които е видно, че за процесните имоти в процесния период единствено ответното дружество е сключвало договори и е получавало плащания по тях. Т.е. това дружество е упражнявало фактическа власт върху вещта с намерение за своене от датата на закупуване, владението е било непрекъснато, явно, спокойно, установено без насилие, афиширано по възможно най-достъпния до неограничен брой начин. Едва с получаване на исковата молба в края на . дружеството узнава, че спрямо имотите ищцата предявява претенции. Към този момент обаче съдът счита, че това дружество вече е станало собственик чрез оригинерния способ - придобивна давност, тъй като такава петгодишна давност е изтекла в полза на това дружество. Началото на давностния срок е датата на закупуване на имотите - 29.10.2008 г. и изтича на същата дата през . Т.е. към датата на депозиране на исковата молба е изтекъл срок, по-дълъг от пет години - шест години и няколко месеца.

         Съдът не възприема твърденията на ищцовата страна, че давността е прекъсната, позовавайки се на сключен договор за наем на земеделска земя и образуваното досъдебно производство. Действително по делото е приложен такъв договор за наем, сключен между ищцата и дружество-арендатор, но се установи, че този документ е неистински поради неавтентичен - неистински подпис на арендатора и невписването му в Службата по вписвания. Поради което съдът изключи този договор от доказателствата по делото. Освен това в подкрепа на гореизложеното е и друго писмено доказателство - приложената от ответника служебна бележка от „Агроефект" ООД - гр. Стара Загора, от която е видно, че на ищцата М.К.И. не е извършвано никакво плащане за процесните имоти, а това дружество е вписано като арендатор в договора.

         Воденото досъдебно производство, образувано по повод жалба на ищцата, също не може да бъде основание за прекъсване на давностното владение, тъй като от приложените по делото постановления на органите на прокуратурата е видно, че това производство е водено срещу неизвестен извършител, а не срещу ответното дружество и дружеството-ответник не е знаело за това досъдебно производство. По никакъв начин не му е съобщавано, че се води такова.

         Затова съдът счита, че по делото е безспорно установено добросъвестно владение от страна на „С.И.Г." ООД, което е продължило повече от пет години и това владение не е смутено по никакъв начин от датата на закупуване на имотите до предявяване на настоящата искова молба. Освен това, доказан е по безспорен начин и анимусът, че дружеството е владяло през цялото време имотите като свои собствени и за себе си. Затова съдът счита, че искът по чл. 108 от ЗС следва да бъде отхвърлен като неоснователен.  

         По отношение на иска по чл. 537 ал. 2 от ГПК съдът счита, че същият се явява недопустим относно искането за отмяна на постановлението за възлагане на недвижим имот на Частен съдебен изпълнител. Този иск се отнася за охранителните производства, но не и за актове, издадени в хода на изпълнително производство, каквото е постановлението на Ч. за възлагане. Съгласно разпоредбата на чл. 440 от  ГПК третото лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск срещу взискателя и длъжника, но не и срещу купувача по публичната продан. Това е така, тъй като купувачът не е страна в изпълнителното производство. Освен това тази разпоредба е приложима при висящо изпълнително производство, а в случая то не е такова и тогава е предвидена отговорност на взискателя за причинени вреди на трети лица. Когато изпълнителното производство е приключило, какъвто е настоящият случай, действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред, но само при нарушение на чл. 490  от ГПК и при невнасяне на цената по чл. 196 ал. 3 от  ГПК. Законодателят не е предвидил иск за прогласяване на нищожност на публичната продан или отмяната й на друго основание, освен посочените по-горе. Затова и такъв иск за отмяна или прогласяване на нищожност е недопустим. Следователно, исковата претенция по отношение отмяната на постановлението за възлагане е недопустима.

         По отношение на исковата претенция за отмяна на издадения нотариален акт за покупко-продажба с оглед на изложените по-горе мотиви относно иска по чл. 108 от ЗС, съдът счита, че и този иск е неоснователен, тъй като се установи, че нотариалният акт, с който е извършена покупко-продажба не е охранителен акт и дружеството-купувач е придобило имотите  на годно правно основание, собственик е на същите и няма основание за отмяна на акта.

         При този изход на делото следва да се присъдят направените от ответниците разноски, които са в размер на 1150 лв. съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК. Тъй като тези разноски са направени от ответника „С.И.Г." ООД, тези разноски следва да се присъдят в негова полза. Разноските следва да се заплатят от ищцата, тъй като необходимите другари - помагачи на ищцата не са извършвали процесуални действия, с които да са причинили направените разноски. Затова с оглед разпоредбата на чл. 78 от ГПК те не дължат такива.

         Водим от гореизложеното съдът

Р  Е  Ш  И :

         ОТХВЪРЛЯ  като недопустими предявените искове по чл. 108  от ЗС и чл. 537 ал. 2 от ГПК от М.К.И. ***, с ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. Пламен Марков - АК - Ямбол, ПРОТИВ С.К.С. *** с ЕГН **********, както и като недопустим предявения иск по чл. 537 ал. 2 от ГПК ПРОТИВ ответниците М.Я.К. ***, с ЕГН ********** и С.Г.К. ***, с ЕГН **********.

         ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените искове по чл. 108  от ЗС и чл. 537 ал. 2 от ГПК от М.К.И. ***, с ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. Пламен Марков - АК - Ямбол, ПРОТИВ „С.И.Г." ООД със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ЕИК 119676011.

         На основание чл. 194 ал. 3 от ГПК ПРИЗНАВА, че приложеният към делото документ - Договор  № 15 за наем на земеделска земя от 15.09.2010 г., сключен между М.К.И. и „Агроефект" ООД - гр. Стара Загора, е НЕИСТИНСКИ и го изключва от доказателствата по делото, като последният се изпрати на Районна прокуратура - Тополовград, заедно с препис от решението на съда

         ОСЪЖДА М.К.И. ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ответника „С.И.Г." ООД - гр. Сливен направените по делото разноски в размер на 1150  лв.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от съобщението му на страните.

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

.

Начало на блога

Обратно към темата Купувачът придобива имота, дори длъжникът да не е бил собственик - чл. 239, ал. 2 ДОПК  или към  Перипетии по заличаване възбраната на КПКОНПИ и на исковата им молба