Определение от 13.03.2014 по ч. гр. дело № 868/2014 на ВКС

Начало на блога


Обратно към Съдебни произнасяния, застрашаващи правната сигурност

.

Публикувано тук на 28.08.2024

.

Резюме. СдВп отказва вписване на съдебни решения от 2006-2008 поради липса на индивидуализация на имотите по чл. 60 1-7 ЗКИР. ОС-Варна потвърждава отказа. ВКС го отменя, като изтъква, че СдВп няма право да проверява съдебни актове и цитира ТР 7/12. (СдВп няма никакви права, трябва да вписва наред; нотариус сгрешил - вписвай! съдия сгрешил - вписвай! и после - защо няма имотен регистър? няма и да има!)

.

Из определението

Въпрос: когато е представено за вписване съдебно решение, което нормативен акт предвижда да бъде вписано, съдията по вписванията длъжен ли е да го впише, независимо от неговото съдържание, включително при констатирана липса на индивидуализация на имотите, съобразно данните по чл. 60, т.т. 1-7 от ЗКИР

ВКС: Този въпрос е разрешен в противоречие със задължителните указания, дадени с т. 6 от ТР № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Там е прието, че в никакъв аспект не може да се проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда. Когато е представено за вписване съдебно решение, което нормативен акт предвижда да бъде вписано, съдията по вписванията е длъжен да го впише, независимо от неговото съдържание. Съдът разпорежда извършването на вписването, като съдията по вписванията не може да издава друг акт след съдебния, нито позитивен, нито отказ.

              В нашия случай, ОС-Добрич е разпоредил да се извърши заличаване на възбрана върху несъществуващ имот и съдията по вписванията към РС-Плевен се е подчинила безропотно; не е имала избор - така е заповядано в т. 6 от ТР № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно константната съдебна практика, обаче - в т.ч. и на ВКС, вписванията, отбелязванията и заличаванията върху несъществуващи в правния мир имоти не произвеждат правно действие (ха, сега, де?!!)

.

Цялото определение

.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 189

гр. София, 13.03. 2014 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести март през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев частно гр. дело № 868 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2, във вр. с чл. 577 от ГПК и във вр. с чл. 32а от ПВп.
Образувано е по частна касационна жалба на К. И. И. срещу определение № 66/09.01.2014 г., постановено по частно възз. гр. дело № 3557/2013 г. на Варненския окръжен съд (ВОС). С него е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателката срещу определение № 428/28.11.2013 г. на съдия по вписванията при Службата по вписванията (СлВп) към Варненския районен съд (ВРС), с което е постановен отказ по заявлението (молба) с вх. № 27488/21.11.2013 г., подадено от жалбоподателката за вписване на следните съдебни решения: решение № 1269/17.04.2008 г. по гр. дело № 6388/2006 г. на ВРС и решение № 110/03.02.2009 г. по възз. гр. дело № 1624/2008 г. на ВОС по допускане на съдебна делба, решение № 2433/01.06.2011 г. по гр. дело № 6388/2006 г. на ВРС и решение № 1210/15.06.2012 г. по възз. гр. дело № 1839/2011 г. на ВОС по извършване на съдебната делба.
Частната касационна жалба е подадени в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, от който зависи изходът на делото, и по отношение на който правен въпрос е налице и някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 от ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, което е инкорпорирано в самата частна касационна жалба на жалбоподателката, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК се извежда следният (уточнен и конкретизиран от съда, съгласно т. 1, изр. 3 - in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) правен въпрос: когато е представено за вписване съдебно решение, което нормативен акт предвижда да бъде вписано, съдията по вписванията длъжен ли е да го впише, независимо от неговото съдържание, включително при констатирана липса на индивидуализация на имотите, съобразно данните по чл. 60, т.т. 1-7 от ЗКИР, и при липса на приложена скица-копие от кадастралната карта, когато имотът се намира в район с одобрена кадастрална карта; допустим ли е отказ за вписването на съдебното решение в този случай и може ли такъв да бъде постановен по съображения, че решението не отговаря на изискванията за форма и съдържание. Жалбоподателката навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че този правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с т. 6 от тълкувателно решение (ТР) № 7/25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията, въззивният съд е приел, че в случая е поискано вписване на влезли в сила съдебни решения, постановени по вписана искова молба и че вписването им е предвидено в чл. 115 от ЗС и в чл. 4 от ПВп, като в чл. 115, ал. 1 от ЗС е предвидено отбелязване на съдебното решение по вписана искова молба, но само ако това е поискано в шестмесечен срок от влизането му в сила, а в случая този срок е бил пропуснат. Съдът е приел е също, че отказът на съдията по вписванията се явява законосъобразен и на основание чл. 6, ал. 3 от ПВп, поради констатирана липса на индивидуализация на имотите, съобразно данните по чл. 60, т. 1- 7 от ЗКИР, когато имотът се намира в район с одобрена кадастрална карта, като липсва и приложена скица-копие от кадастралната карта, изискването за представяне на каквато е въведено по отношение на вписването на актовете, както и че за да бъде извършено вписването на влезлите в сила решения, постановени по искови молби, подлежащи на вписване, то следва да са изпълнени и изискванията на чл. 6 от ПВп, към която препраща чл. 14 от ПВп. В тази връзка е прието и че в конкретния случай се констатира не само липса на посочени идентификатори на новообособените обекти, но и липса на скица-копие от кадастралната карта, в която те да са отразени като самостоятелни обекти с отделни идентификатори, както и че за тези обстоятелства съдията по вписванията е служебно задължен да следи, предвид императивния характер на разпоредбата на чл. 6, ал.3 от ПВп.
Предвид изложеното, настоящият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС намира, че разрешаването на изведения по делото правен въпрос е обуславящо изводите на въззивния съд при постановяване на обжалваното определение, където този въпрос е разрешен в противоречие със задължителните указания, дадени с т. 6 от ТР № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Там е прието, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от ПВ относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание, като не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон, както и че в никакъв аспект не може да се проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда. В мотивите към същата т. 6 от тълкувателното решение изрично е разяснено, че не може да бъде отказано вписване на съдебни актове по съображения, че те не отговарят на изискванията за форма или съдържание; че съдията по вписванията не е компетентен да проверява съдебни актове, защото съдът има контролни функции по отношение на него, а не обратно; че когато е представено за вписване съдебно решение, което нормативен акт предвижда да бъде вписано, съдията по вписванията е длъжен да го впише, независимо от неговото съдържание. В тази връзка е посочено и че никаква проверка не може да бъде извършвана и в хипотезата на постановен съдебен акт в производство по чл. 577 от ГПК, тъй като в този случай съдът е решил спора по същество, т.е. той разпорежда извършването на вписването, като съдията по вписванията не може да издава друг акт след съдебния, нито позитивен, нито отказ. Прието е и че идентично разрешение следва да бъде дадено тогава, когато съдът нарежда вписване на възбрана върху недвижим имот със свое определение, което не може да бъде контролирано от съдията по вписванията. В същия смисъл са и мотивите към т. 2 от тълкувателното решение, където е прието, че законодателят изрично е изключил правилата за вписването в имотния регистър от приложното поле на вписванията, които се извършват в съдебни райони, където такъв не е въведен съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗКИР; че до момента по този ред имотен регистър не е въведен в нито един от съдебните райони на страната, при което положение вписванията се извършват не по реда на ЗКИР, а по реда на ПВп (чл. 74, ал. 1 от ЗКИР), съответно възбраните се налагат (респ. - вписването на останалите съдебни актове се извършва) единствено по процедурата, посочена в ПВп, която не изисква представяне на скица-копие от кадастралната карта с извлечение от кадастралния регистър. Прието е и че изискванията за представяне на скица и описание на имота съгласно ЗКИР нямат практическа стойност при сега действащата система на вписване, тъй като вписването е по партидата на ответника (респ. - на съответното лице, а не по партида на имота), като целта да бъде оповестена възбраната (респ. - и останалите съдебни актове) на заинтересованите ще бъде постигната в достатъчна степен с отбелязването в персоналната партида, където е достатъчно имотът да бъде описан по начина, посочен в чл. 6, ал. 1, б. „в" от ПВп.
С оглед изложеното, касационното обжалване на обжалваното въззивно определение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна.
Предвид горното разрешение на поставения по делото правен въпрос, дадено с ТР № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК, основателни са оплакванията на жалбоподателката, че съдията по вписванията, за да откаже исканото вписване, и въззивният съд, за да потвърди отказа му, в случая са извършили недопустима преценка дали отговарят на изискванията за съдържание, представените за вписване, влезли в сила съдебни решения, чието вписване е предвидено в нормативен акт (чл. 115, ал. 1, във вр. с чл. 114, б. „в" и с чл. 112, б. „з", във вр. с б. „а" от ЗС); респ. - основателни са и съображенията на жалбоподателката, че съдията по вписванията е бил длъжен да впише тези съдебни решения, независимо от тяхното съдържание. Неправилно в тази връзка въззивният съд е приел, че отказът на съдията по вписванията се явява законосъобразен, поради липса на индивидуализация на имотите в представените за вписване съдебни решения, съобразно данните по чл. 60, т. 1- 7 от ЗКИР, а също и поради липса на приложена скица-копие от одобрената кадастрална карта, както и че за тези обстоятелства съдията по вписванията е служебно задължен да следи.
Неправилно е и прието в мотивите към обжалваното определение, че отказът на съдията по вписванията е законосъобразен и поради пропускането на шестмесечния срок по чл. 115, ал. 2 от ЗС от жалбоподателката. Изречение второ на чл. 115, ал. 2 от ЗС изрично урежда последиците от пропускането на този срок, а именно - след изтичането му вписването на исковата молба губи действието си, което обаче не е пречка за вписването (отбелязването) на съдебното решение, чието вписване е предвидено в закона, както беше посочено по-горе.
По изложените съображения, обжалваното въззивно определение, с което е потвърден отказът на съдията по вписванията, като неправилно, следва да бъде отменено и делото следва да се върне на съдията по вписванията за извършването на по-нататъшни действия по заявлението (молба) с вх. № 27488/21.11.2013 г., подадено от жалбоподателката за вписването на влезлите в сила съдебни решения по допускането и извършването на съдебната делба.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 66/09.01.2014 г., постановено по частно възз. гр. дело № 3557/2013 г. на Варненския окръжен съд;
ОТМЕНЯ същото определение № 66/09.01.2014 г., постановено по частно възз. гр. дело № 3557/2013 г. на Варненския окръжен съд (ВОС), с което е оставена без уважение частната жалба на К. И. И. срещу определение № 428/28.11.2013 г. на съдия по вписванията при Службата по вписванията към Варненския районен съд (ВРС), с което е постановен отказ по заявлението (молба) с вх. № 27488/21.11.2013 г., подадено от К. И. И. за вписване на следните съдебни решения: решение № 1269/17.04.2008 г. по гр. дело № 6388/2006 г. на ВРС и решение № 110/03.02.2009 г. по възз. гр. дело № 1624/2008 г. на ВОС по допускане на съдебна делба, решение № 2433/01.06.2011 г. по гр. дело № 6388/2006 г. на ВРС и решение № 1210/15.06.2012 г. по възз. гр. дело № 1839/2011 г. на ВОС по извършване на съдебната делба;
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при Службата по вписванията към Варненския районен съд за извършването на по-нататъшни действия по заявлението (молба) с вх. № 27488/21.11.2013 г., подадено от К. И. И. за вписването на посочените съдебни решения.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

.

Начало на блога


Обратно към Съдебни произнасяния, застрашаващи правната сигурност

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/2956

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.