Решение от 04.02.2016 по търг.д.№247/2015 на ВКС

Начало на блога

Това решение е част от съдебната практика по темата Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията

.

Публикувано в блога на 08.09.2024

.

Тук ВКС твърди, че никой друг, освен СдВп, не може "да постанови заличаване на вписване в имотния регистър, респективно на вписванията извършени по реда на Правилника за вписванията, предвид изричната разпоредба на чл.90, ал.2 и ал.3 от ЗКИР", тоест смесва поименната (персоналната) и поимотната (реалната) система на вписване и пренебрегва разпоредбите на чл. 13, чл. 19 и чл. 31 ПВп, както и собственото си ТР 7/12. С мои бележки в синьо.

.

Из решението

"Съгласно разпоредбата на чл.88 от ЗКИР, всяко вписване в имотния регистър, а и всяко вписване по реда на Правилника за вписване, с оглед чл.74, ал.1 от ЗКИР ("До обнародването на заповедта по чл. 73 [тя е за въвеждане на имотния регистър и се издава след издаване на заповед по чл. 70 ЗКИР за откриване на производство по създаване на имотния регистър - вж Заповед по чл. 70 ЗКИР: неясноти и въпроси] вписванията се извършват по досегашния ред, като се изготвят партиди по чл. 65, ал. 3.", б.м.), може да бъде оспорено по реда на чл.537, ал.2 и ал.3 от ГПК." (по реда на ПВп на оспорване подлежат само отказите; оспорването по чл. 537, ал. 2 и ал. 3 от ГПК ще стане възможно чак след обнародване на заповедта по чл. 73 ЗКИР - вж Вписването по персоналната система е несъвместимо с вписването по реалната, б.м.)

.

"От друга страна разпоредбата на чл.90 от ЗКИР предвижда, че заличаването на вписването (в имотния регистър, който още не е създаден - вж За дългото създаване на имотен регистър, б.м.) се извършва в три хипотези - когато по исков ред се установи недопустимост или недействителност на вписването, или несъществуване на вписано обстоятелство, респективно заличаването предполага уважаване на предявен иск по чл.537, ал.2 от ГПК, вр. чл.88 и чл.90 от ЗКИР." (тази разпоредба засега е неприложима; ще се прилага след обнародване на заповедта по чл. 73 ЗКИР - вж стр. 24-25 от Доклада за ЗКИР, б.м.)

.

"При всички случаи обаче компетентен да постанови заличаване на вписвания в имотния регистър, респективно на вписванията извършени по реда на Правилника за вписванията, предвид изричната разпоредба на чл.90, ал.2 и ал.3 от ЗКИР, е съдията по вписванията, който се произнася по искане на заинтересувано лице, прокурор или служебно, с определение, което подлежи на обжалване пред окръжния съд."

            Категоричният отговор на ВКС, че "при всички случаи" компетентен е единствено СдВп, не е съобразен с чл. 13, чл. 19 и чл. 31 ПВп, както и с ТР 7/12 от 25.04.2013, съгл. които съдът също може да постанови заличаване.

            Чл. 13 ПВп. (Изм. - Изв., бр. 30 от 1955 г., доп. - ДВ, бр. 67 от 2005 г.) Заличаването на вписването по предходния член (на искова молба, б.м.) става, като в партидната книга се отбележи съдебният акт, с който се постановява заличаването или с който се прекратява производството по образуваното дело.

           Чл. 19 ПВп. (1) Заличаване на вписването на ипотеката (чл. 179 ЗЗД) става въз основа на писменото съгласие на кредитора, дадено в нотариално заверена форма, или на влязъл в сила съдебен акт, с който се постановява заличаването.

             Чл. 31 ПВп. (1) Вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението (в нашия случай учреждението е ОС-Добрич, а нареждането му е определение, което СдВп е длъжен да изпълни безпрекословно - вж цитата от ТР 7/12 тук по-долу, б.м.) или длъжностното лице, което е наложило възбраната (в нашия случай възбраната е наложена по искане на КПКОНПИ с обезпечителна заповед, издадена от от ОС-Добрич, б.м. - вж нашите перипетии по заличаването на възбраната на КПКОНПИ и на исковата им молба) или пред което е представена гаранцията или обезпечението.

           ТР 7/12 на ВКС от 25.04.2013: "Никаква проверка не може да бъде извършвана и в хипотезата на постановен съдебен акт в производство по чл.577 ГПК ("Обжалване на отказ", б.м.) - в този случай съдът е решил спора по същество (чл.278 ал.2 изр.1 ГПК ["Ако отмени обжалваното определение, съдът сам решава въпроса по жалбата.", б.м.]), т.е. той разпорежда извършването на вписването. Съдията по вписванията не може да издава друг акт след съдебния, нито позитивен, нито отказ. Идентично разрешение следва да бъде дадено тогава, когато съдът нарежда вписване на възбрана върху недвижим имот със свое определение. То не може да бъде контролирано от съдията по вписванията."

.

Цялото решение:

Р Е Ш Е Н И Е

№.158

гр. София,04.02.2016 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на седемнадесети ноември, две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№247 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 15.08.2014 г. по т.д. №4417/2012 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение №1606 от 22.08.2012 г. по т.д. №1453/2008 г. на СГС, ТО, VI-8 с-в, в частта му по искането по чл.569, т.5 от ГПК и вместо това на основание чл.569, т.5 от ГПК е постановено да бъде заличено вписването на учредителния акт на [фирма] с нотариална заверка с рег.№7407/27.07.2006 г. на нотариус В. Г., извършено с вх.рег.№14987 от 19.03.2007 г., акт №89, акт №18, том VII по имотна партида №424526 на Службата по вписвания.
В жалбата се излагат съображения, че решението в частта, с която е постановено заличаване на вписването на учредителния акт е недопустимо, тъй като разпоредбата на чл.569, т.5 от ГПК по съществото си не представлява иск. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора навежда доводи, че решение от 15.08.2014 г. по т.д. №4417/2012 г. на Софийски апелативен съд следва да бъде прогласено за нищожно изцяло, заедно с първоинстанционното решение и с определението на ВКС по чл.288 от ГПК, с което освен, че е допуснат настоящия касационен контрол, не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение в останалата му част.
Ответникът по касация [фирма] заявява становище за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел, че като последица от уважаване на предявения срещу касатора отрицателен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК, следва да постанови заличаване на вписването на учредителния акт на [фирма] с нотариална заверка с рег.№7407/27.07.2006 г. на нотариус В. Г., извършено с вх.рег.№14987 от 19.03.2007 г., акт №89, акт №18, том VII по имотна партида №424526 на Службата по вписвания.
С определение №385 от 06.07.2015 г., решението в посочената част е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК поради вероятната му недопустимост, с оглед преценката кой е предвиденият в закона орган, който е компетентен да постанови заличаване на вписвания в имотния регистър, респективно на вписванията извършени по реда на Правилника за вписванията. В останалата част, предвид недопускането му до касационен контрол, решението на въззивния съд е влязло в сила на основание чл.296, т.3, пр.1 от ГПК, респективно, с оглед разпоредбата на чл.270, ал.2 от ГПК, нищожността му, а и тази на определението на ВКС по чл.288 от ГПК, може да се предяви само по исков ред, като доводите за нищожност на влезлите в сила съдебни актове /които не подлежат на изменение по реда на чл.253 от ГПК/, не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство.
Настоящият състав на ВКС намира, че решението в обжалваната му част е валидно, тъй като е постановено от компетентен съд, действащ в надлежен състав, в пределите на предоставената му правораздавателна власт, съставено е в писмен вид, подписано от членовете на състава и е разбираемо. Същото обаче е недопустимо по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.88 от ЗКИР, всяко вписване в имотния регистър, а и всяко вписване по реда на Правилника за вписване, с оглед чл.74, ал.1 от ЗКИР, може да бъде оспорено по реда на чл.537, ал.2 и ал.3 от ГПК. От друга страна разпоредбата на чл.90 от ЗКИР предвижда, че заличаването на вписването се извършва в три хипотези - когато по исков ред се установи недопустимост или недействителност на вписването, или несъществуване на вписано обстоятелство, респективно заличаването предполага уважаване на предявен иск по чл.537, ал.2 от ГПК, вр. чл.88 и чл.90 от ЗКИР. При всички случаи обаче компетентен да постанови заличаване на вписвания в имотния регистър, респективно на вписванията извършени по реда на Правилника за вписванията, предвид изричната разпоредба на чл.90, ал.2 и ал.3 от ЗКИР, е съдията по вписванията, който се произнася по искане на заинтересувано лице, прокурор или служебно, с определение, което подлежи на обжалване пред окръжния съд.
В този смисъл решението в атакуваната му част следва да бъде обезсилено, а предвид изхода на правния спор, отговорността за разноските направени в настоящето производство, включително и във фазата му по допускане на касационен контрол, следва да бъде разпределена, като касаторът бъде осъден да заплати на ответника по касация сумата от 13 440 лв., разноски за адвокатско възнаграждение, а последният - да заплати на касатора сумата от 52 лв., разноски за държавна такса.
Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение от 15.08.2014 г. по т.д. №4417/2012 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение №1606 от 22.08.2012 г. по т.д. №1453/2008 г. на СГС, ТО, VI-8 с-в, в частта му по искането по чл.569, т.5 от ГПК и вместо това на основание чл.569, т.5 от ГПК е постановено да бъде заличено вписването на учредителния акт на [фирма] с нотариална заверка с рег.№7407/27.07.2006 г. на нотариус В. Г., извършено с вх.рег.№14987 от 19.03.2007 г., акт №89, акт №18, том VII по имотна партида №424526 на Службата по вписвания и решение №1606 от 22.08.2012 г. по т.д. №1453/2008 г. на СГС, ТО, VI-8 с-в, в частта му по искането по чл.569, т.5 от ГПК, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА [фирма],[ЕИК] да заплати на [фирма],[ЕИК], сумата от 13 440 лв., разноски.
ОСЪЖДА [фирма],[ЕИК] да заплати на [фирма],[ЕИК], сумата от 52 лв., разноски.
Решението не може да се обжалва.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

.

Начало на блога

Това решение е част от съдебната практика по темата Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията