Решение № 1886 от 10.10.2014г. на Бургаски районен съд по гр. д.№ 2144/2014

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1886                                                           10.10.2014г.                                            град Бургас

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Бургаски районен съд                                                            ХХХVІ-ти граждански състав  

на тридесети септември                                                        две хиляди и четиринадесета година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                                                 Районен съдия: Дарина Йорданова

при секретаря А.С.,

като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова

гражданско дело № 2144 по описа за 2014 година,

за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на С.Р.С., с ЕГН **********,*** и С.В.С., с ЕГН **********,***  срещу И.Д.Г., с ЕГН **********,*** и В.З.С., с ЕГН **********,***, с която се иска осъждане на ответниците да предадат на ищците владението върху собствения на последните недвижим имот № ****** по плана за земеразделяне на гр. Б., в местността Р., с площ от 8.535 дка.

В исковата молба се твърди, че ищците са съпрузи, които по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност са придобили процесния имот по силата на договор за покупко-продажба от 12.06.2004г. във формата на нотариален акт № **, т. *, рег. № 8157, дело № ***/**** г. на Нотариус К.К., рег. № 248 на НК, от продавача В.З.С.. Сочи се, че имотът е бил повторно продаден от В.З.С. на ответника И.Г., с договор за покупко-продажба от 15.12.2011г., във формата на нотариален акт № **, том *, рег. № 6184, дело № ***/****г. на помощник-нотариус В.О., по заместване при нотариус Н.Н., рег. № 246 на НК. Посочва, че прехвърлителят не е бил собственик на имота към датата на сключване на договора за покупко-продажба, поради което последващата прехвърлителна сделка не е породила правно действие. Ищецът счита, че между двамата ответници е възникнало необходимо другарство, затова иска приемане за установено по отношение на двамата - прехвърлителя В.С. и приобретателя - И.Г., че ищците са собственици на имота и осъждането на ответниците да им предадат владението върху същия. Ангажирани са доказателства.

Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС.

В предоставения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника И.Д.Г., в който се излагат съображения за неоснователност на иска. Твърди се, че през 2004 г. имотът е бил продаден от Й.Т.Д., действащ като пълномощник на В.С., докато през 2011 г. С. се е явила лично пред нотариуса и се е легитимирала като собственик за периода от 2004 г. до 2011 г. Затова се иска отхвърляне на претенцията.

От ответника В.З.С. е подаден писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който се сочи, че не е знаела за прехвърлянето на имота от упълномощеното от нея лице през 2004 г. Твърди, че пълномощията не са касаели процесния имот, който в последствие е бил продаден от нея на ответника И.Г., както и че имотът се владее от него към настоящия момент.

С допълнителна молба от 29.09.2014 г. от страна на В.З.С. е направено признание на иска и се моли за постановяване на решение в този смисъл, като се уточнява, че имотът се владее единствено от ответника И.Г..

В съдебно заседание от 30.09.2014 г. от страна на процесуалния представител на И.Г. е направено признание на иска и се моли за постановяване на решение съобразно признанието.

Процесуалният представител на ищеца в съдебно заседание също моли за постановяване на решение при признание на иска, в съответствие с направеното от такова, като изрично заявява, че не желае в тежест на ответниците да бъдат възлагани направените от него разноски.

Съдът, съобразявайки направеното изявление на ответника за признание на иска, както и изричното искане на ищеца за постановяване на решение в тази насока, с протоколно определение в съдебно заседание от 30.09.2014 г., е прекратил съдебното дирене.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите си е достатъчно да укаже, че то се основава на признанието на иска. Бургаски районен съд намира, че са на лице всички процесуални предпоставки за постановяване на решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК по отношение на ответника И.Г., тъй като в съдебно заседание същият, чрез процесуалния си представител, е признал иска, а ищецът е поискал изрично съдът да се произнесе с решение при признание на иска. Признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед изложеното, съдът приема, че са спазени и изискванията, установени в разпоредбата на ал. 3 на чл. 237 ГПК, поради което следва да постанови решение, което се основава на признанието на иска, относно този ответник.

По отношение на ответника В.З.С., съдът съобрази направеното от нея признание единствено на факта, че имотът е продаден от нея повторно на ответника Г., който към момента владее същия. Затова, намери за основателно искането за постановяване на решение при признание на иска в неговата установителна част, а именно че по отношение на нея ищците са собственици на процесния имот. Що се отнася до искането за осъждането й да предаде владението върху него, по делото не е налице признание на факта на владение на имота - напротив - страните по делото са единодушни, че имотът се владее единствено от Г.. При тези изводи, след като ответникът С. несъмнено не владее имота, то искът за ревандикация следва да бъде отхвърлен в неговата осъдителна част. (В този смисъл и задължителната практика - Решение № 467 от 24.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 504/2012 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова и Решение № 128 от 28.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1085/2011 г., II г. о., ГК, докладчик председателят С. Калинова). Не може да бъде споделен доводът на ищеца за наличието на необходимо другарство между продавача В.С. и купувача И.Г. по иска за ревандикация предявен срещу тях, тъй като не са налице предспоставките на чл. 216, ал. 2 ГПК. Ето защо съдът намира, че не съществува пречка за постановяване на различно решение по отношение на двамата ответници, с оглед фактите по делото.

Предвид изявлението на ищеца, в тежест на ответниците не следва да бъдат възлагани направените по делото разноски.

Мотивиран от горното, Бургаски районен съд

Р Е Ш И  :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Д.Г., с ЕГН **********,*** и В.З.С., с ЕГН **********,***, че С.Р.С., с ЕГН **********,*** и С.В.С., с ЕГН **********,***, са собственици на недвижим имот НИВА пл. № ****** по плана за земеразделяне на гр. Б., находящ се в местността "Р.", с площ от 8.535 дка, трета категория, с ЕКАТТЕ *****, при граници и съседи имоти с № ****** - нива на Х.О., № ****** - нива на насл. на П.Х.Б., № ****** - нива на Г.К., № ****** - полски път на Община Б.

ОСЪЖДА И.Д.Г., с ЕГН **********,***, да предаде на С.Р.С., с ЕГН **********,*** и С.В.С., с ЕГН **********,***, владението върху недвижим имот НИВА пл. № ****** по плана за земеразделяне на гр. Б., находящ се в местността "Р.", с площ от 8.535 дка, трета категория, с ЕКАТТЕ *****, при граници и съседи имоти с № ****** - нива на Х.О., № ****** - нива на насл. на П.Х.Б., № ****** - нива на Г.К., № ****** - полски път на Община Б., като ОТХВЪРЛЯ иска срещу В.З.С., с ЕГН **********,*** за предаване на владението върху имота.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

А.С.

.

Начало на блога

Това решение е част от съдебната практика в раздел Имотни измами - продавач продава два пъти един и същ имот (гражданско пр-ство)