Определение от 14.02.2020 по ч.гр.д.№563/2020 на СГС

Начало на блога

Това определение е част от съдебната практика по темата Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията и по темата Отстраняване на технически грешки - чл. 33в ПВп

.

Резюме. Учредено вещно право на ползване върху 1/6 идеална част от имота и за срок от три години е било вписано върху целия имот и безсрочно (такива грешки стават, когато съдииите по вписванията разпореждат съвсем накратко "да се впише" и оставят служителите сами да се оправят по-нататък, а те нямат юридическо образование и невинаги успяват да преценят какви данни от акта да нанесат по партидите, бел. блогър). Съдията по вписванията отказва поправка по чл. 89 ЗКИР. Следва обжалване на отказа му. Съдът се произнася, че жалбата е неоснователна, т.к. ЗКИР е неприложим поради липсата на имотен регистър. Насочват към поправка на техническа грешка по см. на чл. 33в ПВп. "Настоящият състав на съда приема, че правилно е постановен отказ от страна на съдията по вписванията, тъй като нормата на чл.33в ПВп сочи, че техническа грешка е всяко несъответствие между съдържанието на вписания акт и въведените от него данни в имотната партида или данни в азбучник или регистър, воден на хартиен носител. Техническите грешки се установяват по искане на заинтересованото лице или нотариус, както и служебно от служител в службата по вписванията, като за установената техническа грешка съответният служител съставя констативен протокол, който се подписва от него и се представя на ръководителя от Агенцията по вписванията или определено от него лице, който на свой ред издава разпореждане за поправянето на техническата грешка. Следователно компетентен орган е ръководителя на Агенцията по вписванията, а не този, към който е отправена процесното заявление. Настоящият състав не споделя довода на жалбоподателя за приложение нормата на чл.89 ЗКИР и това е така, тъй като липсва създаден имотен регистър, в който процесният имот да е включен и това е така, тъй като за този имот не са налице доказателства, че има издадена заповед по чл.73 ЗКИР, а чл.74 от същия закон разпорежда, че до обнародването на заповедта по чл. 73 вписванията се извършват по досегашния ред. Следователно приложимият ред е този по чл.33в от Правилника за вписванията. (още няма издадена заповед на министъра на правосъдието по чл. 73 ЗКИР, бел. блогър, 31.05.2024)

О     П      Р      Е      Д      Е       Л       Е       Н      И       Е

Гр.София, ...  февруари 2020 година

Софийски градски съд, ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

                                                     ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА

                                                                          ЕЛЕНА РАДЕВА

след като изслуша докладваното от съдията Радева ч.гр.д.№563 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                   Делото е образувано въз основа на жалба с вх.№18-00-199/23.12.2019 година от Я.  И.Г., чрез адв. А.Д., срещу определение №1644 от 12.12.2019година на съдията по вписванията при СРС, с което е отказано вписване на заявление под вх.№84169/12.12.2019 година за отстраняване на фактическа грешка, допусната при вписване на нот. акт№18, том 17, дело 3348 от 01.03.2011 година на Служба по вписванията- гр.София, за учредяване на вещн право на ползване върху недвижим имот, в персоналната партида на жалбоподателя с № 542923.

                   В жалбата се твърди, че атакуваното определение е неправило и незаконосъобразно защото отразените в пореден №4 данни не съответстват на данните по вписания нот. акт. Наличието на несъответствие е равносилно на липса на посочени данни за обема и срока на учреденото вещно право на ползване, което съгласно нотариалния акт е върху 1/6 идеална част от имота и за срок от три години, а съгласно справката е върху целия имот и безсрочно. Твърди, че се касае за очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена по реда на чл.89 ЗКИР, а не по реда на чл.33 от Правилника за вписванията, тъй като при положение, че предвидената в Правилника процедура за отстраняване на допуснати в регистрите грешки в извършените вече вписвания, е различна от предвидената в ЗКИР, предимството, съгласно чл.15, ал.3 ЗНА е на по-високия по степен нормативен акт, а това е ЗКИР.

                   Поискано е отстраняване на очевидна фактическа грешка, тъй като заличаването на учреденото срочно право на ползване е обстоятелство, което не подлежи на вписване в имотния регистър. Твърди, че цитираната в определението практика е неотносима към случая, поради което твърди, че е налице липса на произнасяне по направеното искане и е налице произнасяне по обстоятелство, извън предмета на искането.

                   Моли съда да отмени определението и да върне преписката на съдията по вписванията, за да се произнесе по направеното искане.

                   Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

                   От фактическа страна.

                    Подадена е заявление от Я.  И.Г., ЕГН ********** на 12.12.2019 година до Служба вписвания към АВ, в което се твърди, че поради липса на нормативна и процесуална възможност за извършване на заличаване, респективно отбелязване на изтичане на срока на учреденото ограничено срочно право право на ползване в полза на К.Г., родена на *** година в Израел, вписано под пореден №3 от приложената справка по лице за Я. И.Г., ЕГН **********, учредено с нот. акт №18, том 17 № от дв. вх. регистър 7075 от 01.03.2011 година на Служба по вписванията гр.София, заявителят отправя искане да бъде извършено съответната добавка, изразяваща се в посочване на периода, за който това право е учредено, а именно за три години.

                   Към това заявление страната е представила нот. акт за учредяване на срочно право на ползване върху недвижим имот №48, том първи, рег. №760, дело №47/2011 година от 01.03.2011 година по описа на нотариус Ксения Белазелкова с район на действие СРС, с рег.№43 на НК. От този нотариален акт се установява, че на посочената дата Я. И.Г. и Х.А.Г., от една страна и К.Г., са постигнали съгласие, по силата на което Я. И.Г. и Х.А.Г. учредяват безвъзмездно вещно право на ползване за срок от три години в полза на дъщеря си К.Г. върху 1/6 идеална част от обединените и преустроени в един търговски обект(банков офис) недвижими имоти, съгласно удостоверение №118/27.04.2006г. на Дирекция „Контрол по строителството" при Столична община, находящи се в гр.София, Столична община, район „Възраждане", на партерния етаж- пасажа на сградата на бул. ******, описаните в нот. акт магазини.

                   Представена е справка по лице на името на Я. И.Г., от която се установява, че въз основа на горния нот. акт е извършено вписване под пореден №4 с номер от двойно входящия регистър №7075 като прехвърляне- учредяване на право на ползване с нотариален акт върху описаните недвижимости на К.Г., на 01.03.2011 година.

                   Въз основа на това искане с определение №1644 от 12.12.2019 година е налице произнасяне от съдията по вписванията при СРС е постановил отказ. Мотивирал е актът си с това, че съгласно чл.2 от Правилника за вписванията, вписване, отбелязване и заличаване се допускат само за случаите, които са предвидени изрично в закона. Посочил е в какво се изразява вписването и каква е неговата цел. Посочил , че в този случай не се представя акт, който подлежи на вписване. Предположил е, че се касае за молба по чл.33в Правилника, поради което следва да бъде оставен без уважение. Посочено е изрично, че се касае за искане за техническо добавяне в информационната система ИИСКИР от съдържанието на вписан в Служба вписвания акт, поради което съдията е приел, че не се касае за вписване.

                   Актът е връчен на страната на 18.12.2019 година.

                   Жалбата е депозирана на 23.12.2019 година, поради което се явява допустима.

                   Разгледана по същество тя е неоснователна и това е така, тъй като се касае за неточно отразяване между съдържанието на вписания акт (нот. акт за учредяване на срочно право на ползване върху недвижим имот №48, том първи, рег.№760, дело №47/2011 година от 01.03.2011 година по описа на нотариус Ксения Белазелкова с район на действие СРС, с рег.№43 на НК, с която е учредено срочно безвъзмедсно право на ползване от страна на настоящия жалбоподател и неговата съпруга, на дъщеря им К.Г.) и нанесените данни от него в съответните партиди.

                   Настоящият състав на съда приема, че правилно е постановен отказ от страна на съдията по вписванията, тъй като нормата на чл.33в ПВп сочи, че техническа грешка е всяко несъответствие между съдържанието на вписания акт и въведените от него данни в имотната партида (неточен цитат, б.м.) или данни в азбучник или регистър, воден на хартиен носител.

.

     Справка: чл. 33в, ал. 1 ПВп: "Техническа грешка е всяко несъответствие между съдържанието на вписания акт и нанесените данни от него в съответните партиди."

.

Техническите грешки се установяват по искане на заинтересованото лице или нотариус, както и служебно от служител в службата по вписванията, като за установената техническа грешка съответният служител съставя констативен протокол, който се подписва от него и се представя на ръководителя от Агенцията по вписванията или определено от него лице, който на свой ред издава разпореждане за поправянето на техническата грешка. Следователно компетентен орган е ръководителя на Агенцията по вписванията, а не този, към който е отправена процесното заявление.

                   Настоящият състав не споделя довода на жалбоподателя за приложение нормата на чл.89 ЗКИР и това е така, тъй като липсва създаден имотен регистър, в който процесният имот да е включен и това е така, тъй като за този имот не са налице доказателства, че има издадена заповед по чл.73 ЗКИР, а чл.74 от същия закон разпорежда, че до обнародването на заповедта по чл. 73 вписванията се извършват по досегашния ред. Следователно приложимият ред е този по чл.33в от Правилника за вписванията.

                    При изложеното съдът

                   О     П     Р      Е      Д      Е      Л      И:

                   ПОТВЪРЖДАВА определение №1644/12.12.2019 година на съдията по вписванията при СРС по заявление от Я.  И.Г., ЕГН **********, подадено на 12.12.2019 година до Служба вписвания към АВ.

                   ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в 1-седмичен срок от връчването му, при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК. (няма данни да е обжалвано, бел. блогър)

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:  1.                                       2.

.

Начало на блога

Това определение е част от съдебната практика по темата Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията и по темата Отстраняване на технически грешки - чл. 33в ПВп