Определение от 14.07.2017 по ч. гр.д.№ 2400/2017 на ВКС
.
Публикувано в този блог на 07.06.2024
.
Казус. НАП иска да впише възбрана върху несъществуващо право на строеж, съдията по вписванията отказва, ОС-Пловдив потвърждава отказа с Определение от 10.05.2017 по в.гр.дело № 921/2017 г. (публикувано тук по-долу, след определението на ВКС). ВКС не допуска: "Съдът е приел, че предмет на постановлението по чл. 121, ал.1 ДОПК е налагане на възбрана върху право на строеж, каквото, видно от твърденията на самия жалбоподател ТД на НАП, не съществува в правния мир, тъй като не е учредено от собственика на процесния имот. Прието е, че съдията по вписванията не може да проверява материалната законосъобразност на актовете, подлежащи на вписване, както и принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на длъжника, но от това не следва, че може да се вписват актове за несъществуващи права или права върху несъществуващи имоти. [...] индивидуализацията на имота следва да отговаря на действителното, фактически съществуващото положение към момента на вписването на възбраната, за да е ясно за взискателя и третите лица точно кой имот е възбранен, тъй като възбраната обезпечава, както интересите на взискателя, така и сигурността на гражданския оборот. " (аналогично, в нашия случай - имот 213001 с площ 43,8 дка и кадастр. идентификатор 68607.213.1 не съществува в правния мир към момента на искането за заличаване на тежестите на КПКОНПИ по него; индивидуализацията на имота следва да отговаря на действителното, фактически съществуващото положение към момента на заличаване на тежестите, за да е ясно за третите лица и най-вече за публичния изпълнител в бъдеще, кой точно имот е освободен от тежестите, тъй като освобождаването от тежести обезпечава не само интересите на действителните собственици, но и сигурността на гражданския оборот, бел. блогър) .
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр.д.№ 2400 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т. 2 от ГПК, вр. чл. 32а от Правилника за вписванията /ПВ/.
С определение № 1077 от 10.05.17 г. по в. гр. д. № 921/17 г. на Пловдивския окръжен съд е оставена без уважение частна жалба на ТД на НАП - [населено място] против определение от 23.03.2017 г. на съдия по вписванията при РС Пловдив, с което е отказано вписване на постановление по чл. 121, ал.1 ДОПК за налагане на обезпечителни мерки върху имот, собственост на [фирма].
Съдът е приел, че предмет на постановлението по чл. 121, ал.1 ДОПК е налагане на възбрана върху право на строеж, каквото, видно от твърденията на самия жалбоподател ТД на НАП, не съществува в правния мир, тъй като не е учредено от собственика на процесния имот. Прието е, че съдията по вписванията не може да проверява материалната законосъобразност на актовете, подлежащи на вписване, както и принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на длъжника, но от това не следва, че може да се вписват актове за несъществуващи права или права върху несъществуващи имоти. Освен това е прието, че възбраненото правото на строеж не може да се идентифицира и опише по начина, предвиден в чл. 6, ал. 1, б. „в" от ПВ, и това представлява основание за отказ за вписване. Изложен е довод, че преследваната цел - осуетяване възможността за бъдещо учредяване на правото на строеж от собственика на земята на друг правен субект може да се постигне единствено чрез налагане на възбрана върху недвижимия имот, ведно с всички подобрения и приращения в него. Частна касационна жалба срещу това определение е подадена от молителя Национална агенция за приходите - [населено място]. Жалбоподателят поддържа, че въззивното определение е постановено в противоречие с т.6 на ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, въпреки че съдът се е позовал на това тълкувателно решение. В конкретния случай се касаело за право на строеж не като вещно право по чл.63 ЗС, а като едно от правомощията на собственика да строи в своя имот. Жалбоподателят поддържа, че съдията по вписванията е превишил пределите на проверката, която е допустимо да извърши съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ, като е проверил материалноправните предпоставки на акта. Навежда оплакване, че не е съобразено искането му, касаещо втората разпоредителна част на постановлението за налагане на обезпечителни мерки, а именно за вписване на възбрана върху всички подобрения и приращения в имота.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се съдържа позоваване на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, като се преповтарят оплакванията, съдържащи се в жалбата.
Върховният касационен съд в настоящия си състав приема, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Не е налице обаче основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят не формулира конкретен правен въпрос, а развива само оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Не са развити и мотиви във връзка с поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а това е задължително изискване, съгласно т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Правният въпрос, който стои по настоящото дело, е за обхвата на проверката по чл.32а ПВ за това дали представеният за вписване акт противоречи на изискванията на закона. Отговор на този въпрос е даден в т.6 на ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Въпреки че е изложил мотиви, които се отклоняват от дадените разяснения в това тълкувателно решение, крайният извод на въззивния съд, че може да бъде постановен отказ за вписване на акт, който не отговаря на изискванията на чл.6, ал.1, б."в" ПВ за идентификацията на имота, съответстват на това тълкувателно решение. Действително, съдията по вписванията не може да проверява дали представеното за вписване постановление по чл.205, ал.1 ДОПК има за предмет учредено от собственика на земята вещно право на строеж по чл.63 ЗС, което е допустим предмет на възбрана, или предмет на възбраната е правомощието на собственика на земята да я застрои /недопустим предмет/. Такава проверка би излязла извън компетентността на съдията по вписванията, който няма правомощие да проверява материалната законосъобразност на представения за вписване акт. Той обаче има правомощието да проверява дали имотът, предмет на този акт, е индивидуализиран съобразно предписаното в чл.6, ал.1, б."в" ПВ и да откаже вписване, ако няма такава индивидуализация. В настоящия случай предмет на възбраната е право на строеж, както и подобрения и приращения, които не са индивидуализирани. Индивидуализацията на дворното място не е достатъчна, тъй като не то е предмет на възбраната. Правото на строеж се индивидуализира чрез описание на подлежащата на строеж сграда и на самостоятелните обекти в нея, съобразно акта на учредяване на правото и в съответствие с утвърдения архитектурен проект. Такова описание в случая няма.
В обобщение - като е приел за законосъобразен отказ на съдията по вписванията, основан на нарушаване на чл.6, ал.1, б."в" ПВ в пледставения за вписване акт, въззивният съд е действал в съответствие с указанията, дадени в т.6 на ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Наличието на тълкувателно решение по обуславящия за изхода на делото правен въпрос за обхвата на проверката по чл.32а ПВ изключва поддържаното от жалбоподателя основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Особеностите на настоящия случай не са от такова естество, за да се приеме, че той излиза извън приложното поле на тълкувателното решение и че се налага разглеждането на частната касационна жалба от ВКС с цел даване на указания за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1077 от 10.05.17 г. по ч. гр. д. № 921/17 г. на Пловдивския окръжен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.
Определението на ОС-Пловдив
.О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1077
гр.Пловдив, 10.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в закрито заседание на десети май две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
като разгледа докладваното от съдия Василев в.гр.дело № 921/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.577 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от ТД на НАП гр.Пловдив, чрез процесуалния им представител страши юрисконсулт М.С. против определение от 23.03.2017г. на Съдия по вписванията при Районен съд Пловдив, с което е отказано да се разпореди вписване на постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № РД 11-43/22.03.2017г. на основание чл.121 ал.1 от ДОПК върху имоти собственост на «ОАЗИС-СТРОЙ» ЕООД гр.Пловдив. Отказа е вписан под №148/23.03.2017г., том 1, вх. рег. №7615/23.03.2017г. в книгите за вписвания при Службата по вписванията - Пловдив.
Жалбоподателят счита, че отказът е незаконосъобразен и противоречи на закона и практиката на ВКС. Твърди, че е неправилно виждането на съдията по вписванията, че щом правото на строеж не е учредено от собственика на земата на друг правен субект, то на същото не може да се наложи възбрана, защото същото е включено като правомощие в правото на собственост на собственика на земята - «ОАЗИС-СТРОЙ» ЕООД. Намира, че отказа на съдията по вписванията противоречи на т.6 от ТР №7/2012г. по т.д. №7/2012г. на ВКС, а именно че не може съдията по вписванията да проверява дали акта, за който се иска вписване отговоря на изискванията на закона. Твърди, че в настоящия случай целта на наложената възбрана е не самото право на строеж, а само възможността за неговото учредяване и то само в полза на лице различно от собственика на земята, за да не се получи така, че в бъдеще недвижимия имот да е само обща част на бъдеща етажна собственост по чл.38 от ЗС. По въпроса за индивидуализацията на правото на строеж жалбоподателят намира, че е достатъчно съответния УПИ да е индивидуализиран и застроителния план да предвижда възможността за бъдещ строеж.
Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Пловдивският окръжен съд намира отказа на съдията по вписванията от 23.03.2017г. за законосъобразен.
Възраженията на жалбоподателя, за това че може да се впише правото на строеж, което не е учредено от собственика на земята на друг правен субект, защото същото е включено като правомощие в правото на собственост на собственика на земята и застроителен план предвижда възможност да се строи на имота са неоснователни. ТР №1/4.05.2012г. по т.д. №1/2011г. на ОСГК на ВКС в т.1 е уточнил, че правото на строеж се учредява с договор или с административен акт, като по често срещаната хипотеза е договор сключен с нотариален акт. В настоящия казус жалбоподателят не твърди такова право на строеж да е било учредявано на някого от собственика на земята, тоест такова ограничено вещо право не съществува в правния мир и не се и твърди да съществува от молителя. Вярно е че съдията по вписванията не може да проверява законосъобразността на актовете подлежащи на вписване съгласно т.6 от ТР №7/2012г. по т.д. №7/2012г. на ВКС, вярно е също и че по т.5 от ТР №6/2013г. по т.д. №6/2013г. на ОСГТК ВКС принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението към патримониума на ответника не е предпоставка за допускане на обезпечението, но това не означава че може да се вписват не съществуващи права /несъществуването им се твърди изрично от молителя, който иска вписването/ или права върху несъществуващи недвижими имоти.
В настоящия казус исканото за възбрана право на строеж няма как да се опише, защото същото не съществува и съответно няма как да се идентифицира по чл.6 ал.1 б.»в» от Правилника за вписване, което е легитимно основание за отказ на вписването по т.6 от ТР №7/2012г. по т.д. №7/2012г. на ОСГТК ВКС.
В настоящия казус преследваната от жалбоподателя цел - осуетяване възможността за бъдещо учредяване на правото на строеж от собственика на земята на друг правен субект няма как да се постигне с исканата възбрана. Единствената възможност на жалбоподателя в момента е да наложи възбрана върху недвижимия имот, ведно с всички подобрения и приращения към имота, така както е завършил наложената от него възбрана върху правото на строеж с постановлението си за налагането й по чл.121 ал.1 от ДОПК. Приращението по чл.92 от ЗС обаче няма връзка с правото на строеж, а само с правото на собственост на земята.
Поради което правилен е изводът на съдията по вписванията, с който е отказано поисканото вписване, поради което и частната жалба следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран така съдът
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на ТД на НАП гр.Пловдив, съдебен адрес ***, чрез процесуалния им представител страши юрисконсулт М.С. против определение от 23.03.2017г. на Съдия по вписванията при Районен съд Пловдив, с което е отказано да се разпореди вписване на постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № РД 11-43/22.03.2017г. на основание чл.121 ал.1 от ДОПК върху имоти собственост на «ОАЗИС-СТРОЙ» ЕООД с ЕИК 202398715, гр.Пловдив ул.»Македония» №107, който отказ е вписан под №148/23.03.2017г., том 1, вх. рег. №7615/23.03.2017г. в книгите за вписвания при Службата по вписванията - Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
.
No TrackBacks
TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/2784
Leave a comment