Определение от 17.12.2020 по ч. гр. д. № 989/2020 на СГС, в сила от 26.01.2021

Начало на блога

Това решение е част от съдебната практика в раздел  Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията

.

Казус. Потвърждават отказ на СдВп да разпореди издаване на УВТ за периода от 1940 до днес. Съдът търпеливо обяснява, че това няма как да стане, въпреки че в ПрВп наистина пише, че периодът е по желание на заявителя, понеже това е пропуск в ПрВп. Цитират чл. 5 ГПК (при непълноти и т.н.съдът решава по общ разум). Изтъкват, че издаването на УВТ (удостоверение за вещни тежести) е нотариална дейност.

       Това определение се споменава на стр. 29 от Доклада за последваща оценка на ЗКИР 2015-2020 като единствен пример за съдебен акт по приложението на чл. 65, ал. 4 ЗКИР.

.

Из Доклада - стр. 29

2. По прилагането на чл. 65, ал. 4 ЗКИР е открито едно единствено свързано определение (бел. под линия - Определение от 17.12.2020 по ч. гр. д. № 989/2020 на СГС), според което разпоредбата на чл. 65, ал. 4 ЗКИР се явява странична за съществото на спора и е спомената единствено за пълнота. Определението е ценно заради подробния и задълбочен начин, по който съдът описва актуалната нормативна уредба, отчита нейните непълноти и несъвършенства и я тълкува спрямо фактическите дадености и възможности (по-конкретно по отношение на прилагането на чл. 47 и 48 от Правилника за вписванията) и съобразно принципа за гарантиране на правна сигурност.

 

.

Из определението

"Жалбоподателката посочва, че със заявлението си е представила всички документи за извършените сделки с имота и за установяване на наследствено правоприемство, с които разполага, поради което счита, че няма пречка да бъдат извършени съответните справки и да се издаде исканото удостоверение. Иска също така да се укаже на съдията по вписванията да впише тези от представените със заявлението актове, за които няма данни да са вписани."

В ЗКИР е уредено изработване на кадастрална карта и кадастрален регистър за отделен имот по искане на собственика и за негова сметка (чл. 35a ЗКИР), но не е уредено изработване на имотна партида и имотен регистър за отделен имот по искане на собственика и за негова сметка. Нито е уредено да занесеш документи от историята на имота си в службата по вписванията и да помолиш да бъдат вписани (оповестени). Хубаво би било да се уредят тези подробности. Така всеки желаещ ще може да помогне за изработване на имотния регистър.

СПРАВКА Чл. 35а ЗКИР (Нов - ДВ, бр. 36 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2014 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г.) Кадастрална карта и кадастрални регистри могат да се създават за отделен имот или за група имоти в територии, за които няма одобрен кадастрален план и карти, и планове, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. (2) Кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 1 се създават и по искане на собственика на имота, за негова сметка.

.

"след служебно извършена от съда проверка в кадастралната карта, достъпна на интернет страницата на АГКК, се установява, че имот с кадастрален идентификатор 68134.100.353.1.3 се намира в сграда, застроена на два етажа, съдържаща общо 4 самостоятелни обекта в сградата, което допълнително затруднява идентификацията на имота."

        Затруднението идва от това, че имотът има кадастрален идентификатор. Невероятно, но факт!

.

"Извършване на проверка за идентичността на имота, описан в различните документи, свързани с вещните права върху него, е необходима, за да бъде издадено удостоверение за тежести относно този имот (в този смисъл са напр. определение № 28/31.01.2019 г. по ч. гр. дело № 67/2019 г. на ВКС, II г.о.  и определение № 596/19.07.2011 г. по т. д. № 164/2011 г. на ВКС, II т. о.)."

           Щом е необходима проверка за идентичност, защо СдВп не я извърши? Или, ако не може, да каже кой може да я извърши, срещу заплащане например. Но в случая - нито едното, нито другото. 

.

"Извършването на проверка относно идентичността на имотите е необходима и с оглед характера на производството по издаване на удостоверение за тежести, което съгласно чл. 569, т. 7 ГПК представлява нотариално удостоверяване и поради това следва да бъде максимално точно и достоверно. В противен случай би застрашило гражданския оборот"

        Несъмнено е необходима проверка за идентичност. Въпросът е, кой може да я направи?

.

"Независимо от изложените съображения, удостоверение за тежести за посочения период 1940 г. - 1992 г. не би могло да бъде издадено, дори и да се установи идентичност"

           Първо пречеше кадастралният идентификатор, после липсата на идентичност, сега пък дори да се установи идентичност, пак не може. Лоша работа.

         Следват обяснения, че няма действащ имотен регистър, което е съвсем вярно - вж официалните становища на тема "Защо още няма имотен регистър?", поради което справките се правят по персоналната система за вписване (поименната), като се отчита и информацията от несъществуващия имотен регистър (поимотния):

          "Следователно до създаването на имотен регистър с имотни партиди за съответната територия, проверката по отношение на вписванията за един имот се извършва по съществуващата персонална система за вписванията, а именно по лице - физическо или юридическо, като от определен момент след 2000 г. се отчита и информацията по създадената помощна партида, ако такава е налице."

           Посочва се, че липсата на дигитализация на информацията за имотите и лицата от преди 1990 г. допълнително усложнява проблема:

       "На следващо място дигитализация на информацията, включително данни за недвижимите имоти и лицата, съдържаща се в регистрите и актовете, подлежащи на вписване, е налична само за периода след 1990 г., тъй като дигитализация на документи и въвеждане на данни от нотариални актове в системата ИКАР е извършена след 2007 г. само за документите и информацията след 1990 г. Поради това търсене в съществуващата в цифров вид система не може да бъде извършено за периода преди 1990 г.

          Жалбоподателката е занесла куп документи от преди 1990 с молба да бъдат вписани и дигитализирани (сканирани). Знае, че в службата по вписванията не разполагат с тях и се опитва да помогне. А получава отговор, че в службата по вписванията не разполагат с документите, които носи. Никога няма и да разполагат, щом не ги приемат.

.

"Предвид горното и като се съобрази и това, че информацията в издаденото удостоверение за тежести следва да бъде точна и достоверна, тъй като същото има характер на нотариално удостоверяване съгласно чл. 569, т. 7 ГПК, както и че на основание чл. 49 ПВ Агенцията по вписванията носи отговорност за издаваните от нея неверни удостоверения ..."

       Агенцията ще носи отговорност, разбира се, как няма да носи, след като именно нейните специалисти със средно образование изготвят удостоверенията, а не съдиите по вписванията.

      Справка - Определение от 19.06.2013 г. по гр.д. №1720/2013 на ВКС  УВТ с невярно съдържание. Искове срещу Министерство на правосъдието по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сума от около 75 000 лв. 1-ва инстанция ги уважава. 2-ра отхвърля. ВКС не допуска до касация. Тук е култовото произнасяне на ВКС, че съдиите по вписванията "нямат вина, тъй като с подписа си само оформят документа, издаден от служителя на АВ" (sic! съдиите по вписванията с подписа си само оформят удостоверението за вещни тежести, издадено от служителя на АВ със средно образование!)

       В нашия случай, например, плевенските съдии по вписванията дори не могат да се ориентират в изготвените справки по всички вписвания, отбелязвания и заличавания - вж Защо е трудно дори за съдиите по вписванията да се ориентират в така извършените вписвания и Седем грешки и пропуски на съдиите по вписванията към РС-Плевен 

.

    

"Липсва и установено в закона задължение на съдиите по вписванията да изследват собствеността върху имота назад във времето по линия на правоприемството с цел установяване на идентичността на имота с други имоти, за които са извършени други вписвания, както и обстоятелствата дали са налице и какви вещни права и тежести върху един имот, данни за които следва да бъдат попълнени в предварителната имотна партида по чл. 70 ЗКИР."

          СдВп не е длъжен да изследва собствеността назад във времето, затова данните, които следва да бъдат попълнени в предварителната имотна партида по чл. 70 ЗКИР ... от кого следва да се попълнят? - вж статията

      17.01.2023 Имотни страсти и неволи - съдия по вписванията алармира за нередности в системата - Тук съдия по вписванията изказва интересното становище, че при изграждането на имотния регистър бил предприет пасивен подход (от кого?): "Тоест, ще чакаме времето самó да изгради имотните партиди, без ние, съдиите по вписванията като специалисти, да се намесваме активно в съставянето му." И още нещо интересно - в издаването на удостоверенията за вещни тежести по чл.47 от ПрВп, служителите в АгВп ежедневно влагали много усилия (само служителите влагат усилия, съдиите по вписванията - не! точно така си е, браво на съдията по вписванията, че си го признава, бел. блогър)

              И статията:

        23.02.2022 Относно идеята за създаване на Държавна агенция по вписванията. Автор: доц. д-р Красимир Димитров: "липсва отговор на простичкия въпрос - Кой следва да изготви имотните партиди? Съдиите по вписванията обикновено аргументират, че нямат конкретизирано в закона задължение за това, а служителите, които не са с юридическо образование, нямат необходимата професионална квалификация. Така попадаме в омагьосан кръг"
.

 

.

Цялото определение

.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. София, 17.12.2020 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА

ЧЛЕНОВЕ:  АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ

                                 ИЛИАНА СТАНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Ангелов ч. гр. д. № 989 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 577, ал. 1 вр. с чл. 569, т. 7 ГПК вр. с чл. 32а ПВ вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на В.М. срещу определение от 25.09.2019 г., постановено от съдия по вписванията при Софийски районен съд по заявление с вх. № 47789/13.09.2019 г., с което е отказано издаването на удостоверение за тежести за недвижим имот, представляващ апартамент с площ от 217 кв. м, находящ се в гр. София, ул. *******, с кадастрален идентификатор 68134.100.353.1.3, за периода от 1940 г. до 1992 г. Жалбоподателката посочва, че със заявлението си е представила всички документи за извършените сделки с имота и за установяване на наследствено правоприемство, с които разполага, поради което счита, че няма пречка да бъдат извършени съответните справки и да се издаде исканото удостоверение. Иска също така да се укаже на съдията по вписванията да впише тези от представените със заявлението актове, за които няма данни да са вписани. Претендира разноски в настоящото производство.

След като обсъди доказателствата по делото и доводите на жалбоподателката, съдът намира следното:

С определение от 25.09.2019 г. съдията по вписванията е отказал да издаде удостоверение за тежести. Изложени са съображения, че някои от приложените към заявлението актове (които са и нечетливи) не са вписани, поради което исканото удостоверение за посочения период не може да бъде издадено.

Видно от заявлението и представените доказателства, за имота, за който се иска издаването на удостоверение за тежести, е посочен кадастрален идентификатор и е представена кадастрална схема в съответствие с изискванията на чл. 6, ал. 3 ПВ. От кадастралната схема е видно, че кадастралната карта и кадастралните регистри за територията, в която се намира имотът, са одобрени със Заповед РД-18-33/15.06.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, от който и момент е възможно при извършване на вписвания относно този имот съгласно ПВ да бъдат представени данните по чл. 60, т. 1 -7 ЗКИР. Поради това проверка относно вписванията, отбелязванията и заличаванията за тежести и права или пък липсата на такива за имота с посочения кадастрален идентификатор могат да бъдат извършени само за периода след одобряване на кадастралната карта, а именно след 15.06.2010 г.

За извършване на проверка за предходния период трябва от доказателствата към заявлението по категоричен начин да се установи идентичност на посочения в кадастралната схема самостоятелен обект с кадастрален идентификатор 68134.100.353.1.3, представляващ жилище, апартамент с площ 217 кв. м, находящ се в гр. София, ул. „*******, с някой от имотите, описани в представените доказателства за периода преди 2010 г., тъй като с оглед действието на различни регулационни и кадастрални планове и действащите в различни периоди изисквания на действащата към съответния момент нормативна уредба е възможно един и същи имот да бъде описан по различен начин. Представените към заявлението документи, обхващат периода 1946 г. - 1973 г., като в част от документите са описани апартамент, жилище с площ от 250 кв. м, а в други - имот, съставляващ първи етаж от сграда с площ 250 кв. м. В част от представените документи липсва и описание на поземления имот, в който се намира сградата, в която се намира имотът, поради което няма как да се установи и точното местонахождение на индивидуалния обект, етаж от сграда или апартамент, за който се иска издаване на удостоверението за тежести. Освен това след служебно извършена от съда проверка в кадастралната карта, достъпна на интернет страницата на АГКК, се установява, че имот с кадастрален идентификатор 68134.100.353.1.3 се намира в сграда, застроена на два етажа, съдържаща общо 4 самостоятелни обекта в сградата, което допълнително затруднява идентификацията на имота.

Извършване на проверка за идентичността на имота, описан в различните документи, свързани с вещните права върху него, е необходима, за да бъде издадено удостоверение за тежести относно този имот и за съответния период във времето, през който той е бил индивидуализиран по различен начин. Това е особено важно в случай като настоящия, когато се иска издаване на удостоверение за тежести за период, предхождащ момента, от който е възможно да се извърши проверка по кадастрален идентификатор на недвижимия имот, поради невъзможност да се установи идентичност на имота, описан с кадастралния идентификатор, и посочените имоти в представените към заявлението доказателства (в този смисъл са напр. определение № 28/31.01.2019 г. по ч. гр. дело № 67/2019 г. на ВКС, II г.о.  и определение № 596/19.07.2011 г. по т. д. № 164/2011 г. на ВКС, II т. о.).

.

Извършването на проверка относно идентичността на имотите е необходима и с оглед характера на производството по издаване на удостоверение за тежести, което съгласно чл. 569, т. 7 ГПК представлява нотариално удостоверяване и поради това следва да бъде максимално точно и достоверно. В противен случай би застрашило гражданския оборот, предоставяйки непълни данни или данни, чиято достоверност не може да се установи по отношение на съществуващите вещни права и тежести за един недвижим имот.

Независимо от изложените съображения, удостоверение за тежести за посочения период 1940 г. - 1992 г. не би могло да бъде издадено, дори и да се установи идентичност на индивидуалния обект по представената кадастрална схема с някой от описаните в доказателства към заявлението имоти, и поради следните съображения.

Следва да се вземе предвид, че за целия период, за който се иска издаване на удостоверение за тежести, както и до настоящия момент, за територията, в която се намира недвижимият имот, няма действащ имотен регистър. Съгласно чл. 73 ЗКИР едва след влизането в сила на заповедта по чл. 49а, ал. 3 ЗКИР и след одобряването на кадастралната карта и регистри за съответната територия министърът на правосъдието издава заповед, с която обявява въвеждането на имотния регистър за територията. До издаването на заповед на министъра на правосъдието по чл. 70 ЗКИР за започване на създаването на имотен регистър за съответния съдебен район се изготвя електронна партида и електронно партидно дело при всяко вписване, отбелязване или заличаване на акт по чл. 110 - чл. 115 ЗС, засягащ имот с кадастрален идентификатор. Електронната партида се изготвя с наличните данни по вписания акт и предоставените данни за имота от АГКК и има значение само на помощно средство за последващото изготвяне на имотните партиди (чл. 65, ал. 4 ЗКИР).

Следователно до създаването на имотен регистър с имотни партиди за съответната територия, проверката по отношение на вписванията за един имот се извършва по съществуващата персонална система за вписванията, а именно по лице - физическо или юридическо, като от определен момент след 2000 г. се отчита и информацията по създадената помощна партида, ако такава е налице. От друга страна при извършване на проверка по лице, следва да се съобрази, че едно лице извършва различни сделки с различни имоти, които притежава. Поради това при подобна проверка следва да се съобрази и идентичността на имота, което отново поставя въпроса, свързан с посочените по-горе затруднения за установяване на тази идентичност, включително в настоящия случай.

По отношение на индивидуализацията на лицата следва да се има предвид, че съгласно чл. 6 ПВ (редакция от 15.04.1955 г.) индивидуализацията на страните в подлежащите на вписване актове се извършва по името, презимето, семейното име и занятието на страните, а едва с изменението му от 1997 г. (ДВ, бр. 86/1997 г.) се установява изрична разпоредба, че в подлежащите на вписване актове трябва да се съдържат и единният граждански номер (ЕГН) на страните, а когато няма такъв - мястото и датата на раждане. Едва след издаването на ПМС № 15/11.03.1977 г. за внедряване на Единната система за гражданската регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) и за изменение и допълнение на Наредбата за гражданското състояние (отм.) (ДВ, бр. 28/1977 г.) за българските граждани е въведена идентификацията чрез ЕГН.

Така за голяма част от периода, за който се иска издаването на удостоверение за тежести в настоящия случай, проверката и идентификацията на физическите лица може да бъде извършена само по имената на лицата, което предвид възможността за съвпадение на имена, не е достатъчно надежден метод да се установи точната индивидуализация на физическите лица.

На следващо място дигитализация на информацията, включително данни за недвижимите имоти и лицата, съдържаща се в регистрите и актовете, подлежащи на вписване, е налична само за периода след 1990 г., тъй като дигитализация на документи и въвеждане на данни от нотариални актове в системата ИКАР е извършена след 2007 г. само за документите и информацията след 1990 г. Поради това търсене в съществуващата в цифров вид система не може да бъде извършено за периода преди 1990 г.

Също така за периода преди 2001 г. обхватът на актовете, подлежащи на вписване в имотния регистър, е значително по-ограничен в сравнение с тези, подлежащи на вписване след 2001 г. До изменението на чл. 112 ЗС и съответно на ПВ (ДВ бр. 5/2001 г., в сила от 01.01.2001 г.), не подлежат на вписване множество актове, сред които и тези, с които се признават вещни права върху недвижими имоти (включително констативни нотариални актове), както и съдебните решения, които заместват тези актове (включително по искове по чл. 108 ЗС и по установителни искове за вещни права), а също и съдебни решения по дела за делба.

Предвид горното и като се съобрази и това, че информацията в издаденото удостоверение за тежести следва да бъде точна и достоверна, тъй като същото има характер на нотариално удостоверяване съгласно чл. 569, т. 7 ГПК, както и че на основание чл. 49 ПВ Агенцията по вписванията носи отговорност за издаваните от нея неверни удостоверения, а поради посочените по-горе причини практически е невъзможно за поискания период от време 1940 г. - 1992 г. да бъде включена информация, чиято достоверност може да бъде установена, следва да се приеме, че издаването на удостоверение за тежести за посочения период не може да бъде извършено поради невъзможността да се установят действително съществуващите вписвания по отношение на имота и да се гарантира достоверността на посочената в удостоверението информация.

Действително чл. 47 и чл. 48 ПВ предвиждат издаване на удостоверение за тежести за имот и за определено време, които включват всички вписвания, отбелязвания и заличавания или пък се удостоверява, че такива няма, или съответно вписванията и отбелязванията, които са направени през определен период от време. Посочените разпоредби, макар и изменяни и допълвани, съществуват от момента на приемане и влизане в сила на ПВ от 16.12.1951 г. Удостоверенията се издават на всяко лице в изпълнение на  прогласения в законодателството принцип за публичност на регистрите.

Съгласно чл. 5 ГПК когато е налице непълнота, неяснота или противоречие в нормативните актове, съдът следва да реши делото според общия им разум, като следва да съобрази основните начала на правото, когато това е необходимо. В случая е налице именно такава непълнота в ПВ, който изглежда, че не ограничава периода, за който АВ е длъжна да издава удостоверения относно вписванията за имотите, т.е. такива удостоверения би трябвало да се издават и преди въвеждането на цифровата система ИКАР.

Същевременно обаче е налице несъответствие между така прогласеното общо правило в ПВ за публичност на регистрите и издаване на удостоверения за тежести за определен период, и посочените по-горе правила на ЗКИР относно въвеждане на имотен регистър и одобряване и изготвяне на имотни партиди за всеки имот. Липсва и установено в закона задължение на съдиите по вписванията да изследват собствеността върху имота назад във времето по линия на правоприемството с цел установяване на идентичността на имота с други имоти, за които са извършени други вписвания, както и обстоятелствата дали са налице и какви вещни права и тежести върху един имот, данни за които следва да бъдат попълнени в предварителната имотна партида по чл. 70 ЗКИР. Налице е и несъответствие на предвидената възможност за издаване на удостоверения за тежести за определен период и възможностите за категорична идентификация на физическите лица за определени периоди назад във времето, както и установяване на идентичност на имота с други имоти, за които има извършени други вписвания, поради различното описание на един имот спрямо съществувалите различни кадастрални и регулационни планове, разделяне на имота и други изменения в имота, както беше посочено по-горе.

Така, ако бъде приложено без ограничение правилото на чл. 47 и чл. 48 ПВ, това би противоречало на принципа за правна сигурност, както беше посочено. Това налага разпоредбата на чл. 47 вр. с чл. 48 ПВ да се тълкува по начин, който да съответства на реалните възможности за извършване на проверка в регистрите и за издаване на удостоверение, което пълно и вярно да удостоверява всички вписвания в тях, за да може да бъде използвано в гражданския оборот, без да създава рискове за сигурността му относно съществуващите вещни права и тежести върху един имот. Поради това трябва да се приеме, че разпоредбата на чл. 47 вр. с чл. 48 ПВ,  при настоящото състояние на законодателството и фактическото положение на водените регистри, предвижда възможност за издаване на удостоверения за вписванията относно вещни права и тежести върху имотите само от момента, в който информацията е надлежно включена в цифрова информационна система, а именно след 1990 г.

В последна сметка най-същественият въпрос е, че целта на ЗС, ЗКИР и ПВ не е издаване на удостоверения за тежести, съдържащи информация, чиято пълнота и достоверност не може да бъде установена, което би довело да объркване и несигурност в гражданския оборот в много по-голяма степен от тази, при която удостоверение за тежести изобщо не е издадено. Издаването на удостоверение за тежести с неверни или непълни удостоверявания застрашава гражданския оборот поради невъзможност да бъдат издавани достоверни удостоверения за определен период, при положение че практически не съществува възможност да бъде установена в пълнота информацията относно вещните права и тежестите, свързани с имота.

За периода от преди 1990 г. също не се нарушава правото на всяко лице на свободен достъп до информацията, съдържаща се в регистрите, водени от АВ, тъй като тези регистри са публични и всяко лице може свободно да извърши необходимите справки и да поиска копия от документите, съдържащите се в тях съгласно чл. 51 ПВ.

В заключение, съдът не следва да се произнася по искането на жалбоподателката за указване на съдията по вписванията да впише представените със заявлението актове, които не са вписани, тъй като подобно искане не е направено пред съдията по вписванията, съответно обжалваният отказ не обхваща това искане.

По изложените съображения частната жалба следва да се остави без уважение.

С оглед на гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В.И.М. срещу определение от 25.09.2019 г., постановено от съдия по вписванията при Софийски районен съд по молба с вх. № 47789/13.09.2019 г., с което е отказано издаването на удостоверение за тежести.

Определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателката. (не е обжалвано, б.м.)

 

Начало на блога

Това решение е част от съдебната практика в раздел  Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията