Oпределение от 31.01.2019 по ч. гр. дело № 67/2019 на ВКС

Начало на блога

Това определение е част от съдебната практика на тема Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията

.

Публикация: 29.12.2024

 .

Резюме. Потвърждават отказ на съдия по вписвания за издаване на УВТ от 27.06.2001 г. до настоящия момент поради липса на данни за идентичност на имота по нотариалните актове и скицата. "Издаването на удостоверение за наличие или липса на тежести представлява нотариално удостоверяване /чл.569, т.7 ГПК/, чиято доказателствена функция изисква същото да бъде в максимална степен достоверно."
           А пък в други съдебни актове върховните съдиите се произнасят, че е административна услуга:

1. Определение от 22.12.2010 г. по гр.д. № 520/2010 г. на ВКС, II г.о.  Действието по издаване на справка или удостоверение по чл.42 от Правилника за вписванията е административна услуга, т.к. е различно по правната си природа от действието по вписване на подлежащ на вписване акт.

2. Определение от 17.02.2011 по адм. д. № 2/2011 на ВАС и ВКС - смесен петчленен състав  ВКС и ВАС: Издаването на справки по книгите за вписванията е административна услуга, извършвана от съдията по вписванията

3. Определение от 19.06.2013 г. по гр.д. №1720/2013 на ВКС   УВТ с невярно съдържание. Тук е култовото произнасяне на ВКС, че съдиите по вписванията "нямат вина, тъй като с подписа си само оформят документа, издаден от служителя на АВ" (sic! съдиите по вписванията с подписа си само оформят удостоверението за вещни тежести, издадено от служителя на АВ със средно образование!)

4. Решение от 19.05.2015 по адм. дело № 14707/2014 на ВАС  Справките по книгите в службите по вписванията представляват административна услуга.

5. Определение № 30 от 28.10.2016 по гр.д. № 17/2016 г. на ВАС и ВКС - смесен петчленен състав  Издаването на справки по книгите за вписванията е административна услуга, извършвана от съдията по вписванията

6. Определение от 23.11.2017 по ч.гр.д. № 3899/2017 на ВКС  Дейността по издаване на предвидените в чл. 47 ПВ удостоверения за имот, в които се означават вписванията, отбелязванията и заличаванията за тежести и права по отношение на имота или се удостоверява, че такива няма, е административна.

.

Из определението
 Задължение на молителя е да представи данни за идентичност - така в определение № 596/19.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 164/2011 г., второ т. о. При подаване на заявление за издаване на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за тежести и права, което се издава за определен имот, индивидуализиран по различен начин в представените към искането документи, е необходимо да бъдат приложени доказателства за неговата идентичност /скици, схеми, скици-проекти, извлечения от кадастралната карта и/или от кадастралните регистри, удостоверения, копия от данни и материали и други/, които позволяват нейното установяване. Съдията по вписванията не разполага с възможност да извършва проверка на идентичността, като събира доказателства в тази насока, поради което следва да се приеме, че тяхното ангажиране в производството следва да се възложи в тежест на молителя.
.

Цялото определение: https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type=ot-delo&id=73BD9CF7610C1FDCC2258393002D73F5
 
  O П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№28

гр. София, 31.01.2019 г.


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова

изслуша докладваното от съдията Донкова ч. гр. дело № 67/2019 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:

Производствoто е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. И. М., в качеството му на частен съдебен изпълнител, рег. № * в КЧСИ, с район на действие - Смолянски окръжен съд, срещу определение № 1310 от 10.12.2018 г. на Смолянския окръжен съд по ч. гр. д. № 398/2018 г., с което е потвърден отказ на съдията по вписванията при Смолянския районен съд, постановен на 15.11.2018 г., за издаване на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания, за периода от 27.06.2001 г. до настоящия момент, по отношение на имот с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-20/20.04.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК.
В жалбата се поддържа, че неправилно окръжният съд е приел, че в производството по издаване на удостоверения за наличие или липса на тежести, за период, преди одобрение на кадастралната карта, имотът следва да бъде индивидуализиран по чл.6, ал.1, б. „в" от ПВ, като описанието му в заявлението трябва да е съобразено с регулационния му статут в съответния период; заявителят следва да ангажира доказателства за идентичност на имота, като представи нарочно удостоверение за тази идентичност. Излага се довод, че изисквания, свързани с описание на имота съобразно предходния му регулационен статут, не се съдържат нито в разпоредбата на чл.47, ал.2 от ПВ, нито в разпоредбите, към които тя препраща, както и че липсват каквито и да било изисквания за прилагане на официални скици - извадки от кадастралната карта и удостоверения за идентичност към заявлението за издаване на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за определен имот. Не е отчетено обстоятелството, че в чл.39 от ПВ е регламентиран редът за извършване на проверката от съдията по вписванията в азбучния указател по името на лицето, което е посочено като собственик. Формулиран е следният правен въпрос, с който е обосновано приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК: „за да бъде издадено удостоверение за наличие или липса на тежести, за период, предхождащ одобряването на кадастралната карта, задължително ли е описанието на имота в заявлението да бъде съобразено с регулационния му статут в съответния период, както и към заявлението да бъде приложено „удостоверение за идентичност" на имота с оглед осъществените вписвания".
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение на окръжен съд по жалба срещу отказ на съдията по вписванията, което подлежи на касационен контрол - ТР № 5/12.07.2018 г. по тълкувателно дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС.
Поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е от значение за изхода на конкретното дело, както и за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По поставения въпрос настоящият състав приема следното:
Издаването на удостоверение за наличие или липса на тежести представлява нотариално удостоверяване /чл.569, т.7 ГПК/, чиято доказателствена функция изисква същото да бъде в максимална степен достоверно.
Съгласно изискването на чл.6, ал.3 от Правилника за вписванията в настоящата хипотеза описанието на имота е следвало да се извърши съобразно данните по чл.60, т.1-7 от Закона за кадастъра и имотния регистър, с прилагане на скица-копие от кадастралната карта /изр.2 на първата цитирана разпоредба във вр. с чл.77, ал.2, т.1 ЗКИР/.
Според чл.77, ал.2, т.1 ЗКИР към молбата за вписване следва да се приложи скица от кадастралната карта, а за самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура - схема. Официалните документи, които се издават от началника на С. или от оправомощени от него служители, са скици, схеми, скици-проекти, извлечения от кадастралната карта и/или от кадастралните регистри, удостоверения и копия от данни и материали, включително скиците и схемите, предоставени чрез отдалечен достъп до информационната система на кадастъра и имотния регистър /чл.55, ал.2 и ал.5 от ЗКИР/. В определение № 196/24.04.2013 г. по ч. гр. д. № 2544/2013 г. на ВКС, първо г. о., е прието, че смисъла и целта на въведеното изискване за представяне на скица е с оглед точната индивидуализация на имота с данните, съдържащи се в скицата по чл.55, ал.2 ЗКИР с извлечение от кадастралния регистър /идентификаторът на имота; неговият вид; адресът му; границите; площта; предназначението; етажността на сградата/. Тези данни могат да се съдържат и в акт /скица или схема/ по чл.5 - чл.17 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. При положение, че недвижимият имот, описан в представените от молителя нотариални актове, е с различно описание, индивидуализация и идентификация от отразените в кадастралната карта и скицата - копие данни, същият следва да представи доказателства за идентичност на имота по нотариалните актове и скицата - копие от кадастралната карта. Това задължение за молителя следва да се приеме, че произтича от разпоредбата на чл.6, ал.1, б.„в" и ал.3 ПВ. Горното разрешение за извършване на проверка за идентичността на имота е възприето в определение № 596/19.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 164/2011 г., второ т. о., в което по отношение вписването на договор за заместване в дълг, е прието, че тази проверка се извършва от съдията по вписванията въз основа на представените от молителя доказателства.
При подаване на заявление за издаване на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за тежести и права, което се издава за определен имот, индивидуализиран по различен начин в представените към искането документи, е необходимо да бъдат приложени доказателства за неговата идентичност /скици, схеми, скици-проекти, извлечения от кадастралната карта и/или от кадастралните регистри, удостоверения, копия от данни и материали и други/, които позволяват нейното установяване. Съдията по вписванията не разполага с възможност да извършва проверка на идентичността, като събира доказателства в тази насока, поради което следва да се приеме, че тяхното ангажиране в производството следва да се възложи в тежест на молителя.
По съществото на частната жалба.
В определение от 15.11.2018 г. е обективиран отказа на съдията по вписвания за издаване на удостоверение. Изложени са съображения, че в заявлението липсват данни, свързани с индивидуализацията на имота. За издаване на поисканото удостоверение за определения период от време е необходимо да се установи идентичност между обекта, графично изобразен на представената справка, и имота, описан в представените актове по регулационен план на населеното място. Такава идентичност не може да се установи въз основа на направеното описание на имота /жилище, апартамент; самостоятелен обект в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***/, обозначен на представената схема за обекта и описаният в нотариалните актове втори жилищен етаж от масивна жилищна сграда, построена в УПИ * в кв.* по регулационния план на населеното място.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че съгласно чл.47, ал.2 ПВ заявлението трябва да съдържа данните, посочени в чл.46, ал.2, на лицата, до които се отнася справката, и на техните преки праводатели; недвижимия имот с посочване на данните по чл.6, ал.1, б."в" ПВ. Направената индивидуализация не е достатъчна, тъй като е поискано издаването на удостоверение за времето от 27.06.2001 г. до настоящия момент. Индивидуализацията по чл.6, ал.3 от ПВ позволява да се направи справка за вписванията единствено след одобряването на кадастралната карта, с оглед на което е било необходимо представянето на удостоверение за идентичност. Посочено е, че съдебният изпълнител има право на достъп до информация в съдебните и административните служби за имотите на длъжника, възможността да извършва справки, да получава сведения, да иска извлечения от документи, свързани с издирване и уточняване имуществото на длъжника /чл.16 ЗЧСИ във вр. с чл.431, ал.3 ГПК/.
В случая със заявлението за издаване на удостоверение е била представена справка за обект в сграда с посочен идентификатор, от която не може да се установи наличието на идентичност между отразения на нея обект /самостоятелен обект в сграда/ и този, описан в представените нотариални актове /втори жилищен етаж от сграда/.
С оглед на даденото разрешение на поставения правен въпрос, обжалваното определение, с което е потвърден отказа на съдията по вписванията за издаване на удостоверение по чл.47 от ПВ по отношение на посочения имот и за времето от 27.06.2001 г. до настоящия момент, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, ГК, състав на Второ г. о.,
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1310 от 10.12.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 398/2018 г. по описа на Смолянския окръжен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1310 от 10.12.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 398/2018 г. по описа на Смолянския окръжен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

.

Начало на блога

Това определение е част от съдебната практика на тема Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията