Определение от 01.07.2020 по ч.гр.д.№ 830/2020 на ВКС

Начало на блога

Обратно към Съдебна практика: съдии по вписванията и служители на Агенцията по вписванията или към  Перипетии по заличаване възбраната на КПКОНПИ и на исковата им молба.

.

Дата на публикация: 28.12.2024

.

За мен тук е интересно, че ипотекарен длъжник е осъден да върне владението на действителния собственик и сега банката-кредитор пита ВКС, дали и за нея важи съдебното решение, след като не е участвала в делото. ВКС казва "Да, важи." .

          NB! При ревандикация владението се връща БЕЗ ипотеки и БЕЗ възбрани. Плевенските съдии по вписванията не разбират това. А може би не само те.

.

Из определението

9. По деветия поставен въпрос /Обвързан ли е от решението по чл.108 ЗС ипотекарният кредитор, който не е участвал в производството по чл.108 ЗС и в чиято полза е ипотекиран от кредитополучателя-собственик недвижим имот, който след ипотеката е възстановен на трето лице ?/ приетото от съда не противоречи на закона и на практиката на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с практиката на ВКС по прилагането на чл.298 ГПК и чл.133, чл.134 и чл.135 ЗЗД съдът е приел, че кредиторът МБИС е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановено срещу неговия длъжник „ГМ КАПИТАЛ" Е.- в несъстоятелност съдебно решение по чл.108 ЗС, защото правото на кредитора да се удовлетвори от спорния имот е правно обусловено от принадлежността на този имот /обект на принудителното изпълнение/ към имуществото на длъжника.
.

Цялото определение

.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 99
гр.София, 01.07.2020 г.




В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като взе предвид докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 830 от 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Международна банка за икономическо сътрудничество срещу определение № 27 от 09.01.2020 г. по ч.гр.д.№ 770 от 2019 г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, с което е потвърдено определение № 4665 от 10.09.2019 г. на Ботевградския районен съд за прекратяване на гр.д.№ 1113 от 2019 г.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се, че горепосоченото определение противоречи на практиката на ВКС, както и че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следните правни въпроси:
1. Постановяването на съдебен акт от съдебен състав при наличието на основания за отвод на основание чл.22, ал.1, т.5 ГПК представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила и води ли до неправилност на съдебния акт ?
2. Задължен ли е съдът, включително и въззивният, да постановява решението си въз основа на доказателствата по делото и на закона ?
3. Задължен ли е въззивният съд да мотивира решението си и да излага собствени мотиви ?
4. Необсъждането на доказателствата по делото и на твърденията на страните от съда представлява ли нарушение на задължението му за мотивиране на съдебните актове ?
5. Има ли ипотекарният кредитор, който не е участвал в административното производство по възстановяване правото на собственост, правен интерес от предявяване на иск за установяване на нищожност на решение на ОСЗ, с което е възстановено правото на собственост на трето лице върху недвижимия имот, който е бил ипотекиран от кредитополучателя, който към момента на учредяване на ипотеката е бил собственик на имота?
6. Има ли ипотекарният кредитор, който не е участвал в производството по чл.108 ЗС, правен интерес от предявяване на иска за установяване по реда на чл.270, ал.1 ГПК на нищожност на съдебното решение, постановено в производството по чл.108 ЗС, с което е признато правото на собственост на трето лице върху недвижим имот, който е бил ипотекиран от кредитополучателя, който към момента на учредяване на ипотеката е бил собственик на имота и с което същият кредитополучател е осъден да предаде недвижимия имот на това трето лице ?
7. Има ли ипотекарният кредитор, който не е участвал в производството по чл.108 ЗС, правен интерес от предявяване на иска за установяване на обстоятелството, че ипотекарният длъжник (който е учредил ипотеката върху собствен имот, който след това е реституиран на трето лице, което го е осъдило да му върне собствеността и владението) е собственик на целия ипотекиран имот, защото третото лице не е собственик поради нищожност на решението на ОСЗ и на решението на съда по чл.108 ЗС и от предявяването на иск, за да бъде принудено третото лице да върне собствеността и владението върху реституирания с нищожно решение имот ?
8. Обвързан ли е от решение на ОСЗ ипотекарният кредитор, който не е участвал в административното производство по възстановяване правото на собственост и в чиято полза е ипотекиран от кредитополучателя - собственик недвижим имот, който след ипотеката е възстановен на трето лице ?
9. Обвързан ли е от решението по чл. 108 ЗС ипотекарният кредитор, който не е участвал в производството по чл.108 ЗС и в чиято полза е ипотекиран от кредитополучателя- собственик недвижим имот, който след ипотеката е възстановен на трето лице ?
10. Има ли ипотекарният кредитор, който не е участвал в административното производство по възстановяване правото на собственост и в производството по чл.108 ЗС, правен интерес от предявяването на иск по чл.270, ал.1 ГПК за установяване на нищожността на съдебно решение, с което ипотекарният кредитор (който е учредил ипотеката върху собствен имот, който след това е реституиран на трето лице, което го е осъдило да му върне собствеността и владението) е бил осъден да предаде собствеността и владението върху ипотекирания имот на лицето, в полза на което с решение на ОСЗ е възстановено правото на собственост върху ипотекиран от кредитополучателя- собственик недвижим имот ?
11. Има ли ипотекарният кредитор право да се удовлетвори в поредността по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ при продажба в производството по несъстоятелност на длъжника на ипотекиран в негова полза недвижим имот ?
12. Може ли да бъде възстановено в реални граници правото на собственост върху недвижим имот, ако не са налице предвидените в закона предпоставки за реституция ?
13. Погасяват ли се непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права ?

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице /ищец по делото/ и е редовна от гледна точка на чл.275, ал.2 ГПК. Тъй като е подадена срещу определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение за прекратяване на делото, съгласно чл.274, ал.3 ГПК същата може да бъде допусната до касационно обжалване само ако са налице някои от основанията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.
По наличието на такива основания настоящият състав на ВКС счита следното: За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че ищецът Международна банка за икономическо сътрудничество /МБИС/ като кредитор на „ГМ КАПИТАЛ" Е.- в несъстоятелност има правото по чл.134 ЗЗД да предяви правата на „ГМ КАПИТАЛ" Е.- в несъстоятелност. Приел е обаче, че предявените искове са недопустими по друго съображение: защото ищецът нямал правен интерес от предявяване на исковете, предвид на това че не твърди, че в производството по несъстоятелност му е отказано принудително удовлетворяване от процесния имот, нито че правата му на ипотекарен кредитор са били оспорени. Затова исковете, според съда, са преждевременно предявени. Освен това, по всеки от исковете въззивният съд е приел следното:
1. Искът за нищожност на решение № 6191 от 23.10.2012 г. на ОСЗ- [населено място], с което на ответниците- ФЛ е възстановено правото на собственост върху процесния имот, е недопустим, защото гражданският съд няма компетентност да отменя административни актове, само може да осъществява върху тях инцидентен съдебен контрол по чл.17, ал.2 ГПК.
2. Искът за нищожност на първоинстанционното и въззивно решение по гражданското дело, постановени по предявен от ответника Ц. Ц. срещу „ГМ КАПИТАЛ" Е.- в несъстоятелност иск по чл.108 ЗС, е недопустим, защото посочените от ищцовата банка основания за нищожност по принцип не са основания за нищожност на съдебните решения.
3. Отрицателният установителен иск, че ответниците- ФЛ не са собственици на процесния имот е недопустим, защото ищецът няма правен интерес от О. при предявен иск по чл.108 ЗС. Освен това, спорът за собственост вече е разрешен със сила на пресъдено нещо между един от ответниците Ц. Ц. и длъжника в производството по несъстоятелност „ГМ КАПИТАЛ" Е..
4. Искът по чл.108 ЗС за осъждане на ответниците- ФЛ да предадат процесния имот на „ГМ КАПИТАЛ" Е.- в несъстоятелност е недопустим срещу Ц. Ц. поради силата на пресъдено нещо на решението, с което е признато по отношение на „ГМ КАПИТАЛ" Е., че Ц. Ц. е собственик на имота.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното определение по поставените от жалбоподателя правни въпроси ВКС счита следното:
1. Първият поставен въпрос / Постановяването на съдебен акт от съдебен състав при наличието на основания за отвод на основание чл.22, ал.1, т.5 ГПК представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила и води ли до неправилност на съдебния акт ?/ е напълно неотносим към конкретното дело, доколкото по делото не е налице горепосоченото основание за отвод на съда. Съгласно чл.22, ал.1, т.5 ГПК съдът следва да се отведе от разглеждането на делото, ако е взел участие при решаването на делото в друга инстанция. В случая постановилият първоинстанционното определение по настоящото дело съдия К. Н. е участвала в разглеждането и решаването на в.гр.д.№ 354 от 2016 г. на Софийския окръжен съд. Това дело обаче не е между същите страни и е с различен предмет от предмета на настоящото дело- иск с правно основание чл.108 ЗС, предявен от Н. И. А. срещу „ГМ КАПИТАЛ" Е.- в несъстоятелност за друг, макар и съседен на процесния имот.
2, 3, 4. Вторият, третият и четвъртият поставени въпроси /Задължен ли е съдът, включително и въззивният, да постановява решението си въз основа на доказателствата по делото и на закона ?, Задължен ли е въззивният съд да мотивира решението си и да излага собствени мотиви ? и Необсъждането на доказателствата по делото и на твърденията на страните от съда представлява ли нарушение на задължението му за мотивиране на съдебните актове ?/ най-общо се свеждат до един въпрос: Необсъждането изчерпателно на всички възражения по въззивната частна жалба води ли до немотивираност на определението на съда и представлява ли процесуално нарушение, което би могло да е основание за отмяна на постановения съдебен акт ? По този въпрос няма противоречие между обжалваното определение и практиката на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с тази практика въззивният съд е обсъдил всички доказателства и се е произнесъл със собствени мотиви по всички възражения на страните, които са относими към въпроса за допустимостта на предявените искове.
5. Петият поставен въпрос /Има ли ипотекарният кредитор, който не е участвал в административното производство по възстановяване правото на собственост, правен интерес от предявяване на иск за установяване на нищожност на решение на ОСЗ, с което е възстановено правото на собственост на трето лице върху недвижимия имот, който е бил ипотекиран от кредитополучателя, който към момента на учредяване на ипотеката е бил собственик на имота ?/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното определение. Съдът е прекратил производството по предявения иск за установяване на нищожност на решение № 6191 от 23.10.2012 г. на ОСЗ- П., не защото ищецът няма правен интерес от предявяването на такъв иск, а защото е недопустимо пред гражданския съд да се предявява иск за нищожност на административен акт. Не се спори относно възможността, предвидена от чл.17, ал.2 ГПК, за косвен контрол на административен акт от гражданския съд от неучаствало в производството по постановяването му лице, каквото в случая е МБИС. Приетото от съда по този иск напълно съответства на практиката на ВКС по въпроса за допустимостта на предявен пред гражданския съд иск за нищожност на административен акт.
6. Шестият поставен въпрос /Има ли ипотекарният кредитор, който не е участвал в производството по чл.108 ЗС, правен интерес от предявяване на иска за установяване по реда на чл.270, ал.1 ГПК на нищожност на съдебното решение, постановено в производството по 108 ЗС, с което е признато правото на собственост на трето лице върху недвижим имот, който е бил ипотекиран от кредитополучателя, който към момента на учредяване на ипотеката е бил собственик на имота и с което същият кредитополучател е осъден да предаде недвижимия имот на това трето лице ? е от значение за конкретното дело в частта му за допустимостта на исковете по чл.270, ал.1 ГПК за нищожност на решенията по иска по чл.108 ЗС, предявен от ответника Ц. Ц. срещу „ГМ КАПИТАЛ" Е.- в несъстоятелност.
Постановеното от съда по тези искове /че исковете са недопустими, защото посочените от ищцовата банка основания за нищожност по принцип не са основания за нищожност на съдебните решения/ противоречи на закона и на практиката на ВКС, според която при липса на основания за нищожност /било то на сделка или на съдебно решение/ искът е неоснователен, а не недопустим. Съответно в този случай съдът е длъжен да се произнесе с решение по съществото на спора, а не с определение за прекратяване на делото. Поради това в тази част касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Обжалваното определение на въззивния съд и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на иска за нищожност на съдебните решения по същество.
7. Седмият поставен въпрос /Има ли ипотекарния кредитор, който не е участвал в производството по чл.108 ЗС, правен интерес от предявяване на иска за установяване на обстоятелството, че ипотекарният кредитор (който е учредил ипотеката върху собствен имот, който след това е реституиран на трето лице, което го е осъдило да му върне собствеността и владението) е собственик на целия ипотекиран имот, защото третото лице не е собственик поради нищожност на решението на ОСЗ и на решението на съда по чл.108 ЗС и от предявяването на иск, за да бъде принудено третото лице да върне собствеността и владението върху реституирания с нищожно решение имот ?/ е от значение за конкретното дело в частта му, касаеща допустимостта на иска по чл.108 ЗС и е обусловил изводите на съда в обжалваното определение: както бе посочено по-горе, съдът е приел, че този иск е недопустим срещу Ц. Ц. поради СПН на решението, с което е признато по отношение на „ГМ КАПИТАЛ" Е., че Ц. Ц. е собственик на имота. Доколкото ипотекарният кредитор МБИС има право съгласно чл.26, ал.2 ГПК във връзка с чл.134 ЗЗД, като процесуален субституент на „ГМ КАПИТАЛ" Е., да предяви иск за нищожност на постановеното решение по иска по чл.108 ЗС на Ц. Ц. /като наследник на бившия собственик на имота Г. Ц. Гюралийски/ срещу „ГМ КАПИТАЛ" Е., при евентуално уважаване на този иск няма да е налице сила на пресъдено нещо между страните и ипотекарният кредитор би бил легитимиран да предяви иск по чл.108 ЗС срещу наследниците на Г. Г. като процесуален субституент на „ГМ КАПИТАЛ" Е.- в несъстоятелност. Допустимостта на иска не е обусловена от наличието на изричен отказ на синдика в производството по несъстоятелност да насочи принудителното изпъление върху процесния имот, тъй като синдикът няма вменено от закона задължение да постанови изричен отказ в този смисъл, нито пък неговата преценка дали имотът принадлежи на длъжника и може да бъде продаден за удовлетворяване на кредиторите на обявеното в несъстоятелност търговско дружество подлежи на съдебен контрол. Затова кредиторите в производството по несъстоятелност имат правен интерес да предявят искове за установяване на собствеността на длъжника, когато трети лица разполагат с титул за собственост на включени в масата на несъстоятелността имоти, дори и преди започване на осребряването на имуществото на обявеното в несъстоятелност търговско дружество. Поради това и в тази част обжалваното определение и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия и постановяване на решение по предявения иск по чл.108 ЗС.
8. Осмият поставен въпрос /Обвързан ли е от решение на ОСЗ ипотекарният кредитор, който не е участвал в административното производство по възстановяване правото на собственост и в чиято полза е ипотекиран от кредитополучателя- собственик недвижим имот, който след ипотеката е възстановен на трето лице ?/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното определение. Съдът не е основал извода си за недопустимост на исковете на обвързаността на ищеца от решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността върху спорния имот на ответниците.
9. По деветия поставен въпрос /Обвързан ли е от решението по чл.108 ЗС ипотекарният кредитор, който не е участвал в производството по чл.108 ЗС и в чиято полза е ипотекиран от кредитополучателя-собственик недвижим имот, който след ипотеката е възстановен на трето лице ?/ приетото от съда не противоречи на закона и на практиката на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с практиката на ВКС по прилагането на чл.298 ГПК и чл.133, чл.134 и чл.135 ЗЗД съдът е приел, че кредиторът МБИС е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановено срещу неговия длъжник „ГМ КАПИТАЛ" Е.- в несъстоятелност съдебно решение по чл.108 ЗС, защото правото на кредитора да се удовлетвори от спорния имот е правно обусловено от принадлежността на този имот /обект на принудителното изпълнение/ към имуществото на длъжника.
10. Десетият поставен въпрос /Има ли ипотекарният кредитор, който не е участвал в административното производство по възстановяване правото на собственост и в производството по чл.108 ЗС, правен интерес от предявяването на иск по чл.270, ал.1 ГПК за установяване на нищожността на съдебно решение, с което ипотекарният кредитор (който е учредил ипотеката върху собствен имот, който след това е реституиран на трето лице, което го е осъдило да му върне собствеността и владението) е бил осъден да предаде собствеността и владението върху ипотекирания имот на лицето, в полза на което с решение на ОСЗ е възстановено правото на собственост върху ипотекиран от кредитополучателя- собственик недвижим имот ?/ до голяма степен преповтаря седмия поставен въпрос, по който, както вече бе посочено, е налице основание за допускане на касационното обжалване.
11. Единадесетият поставен въпрос /Има ли ипотекарният кредитор право да се удовлетвори в поредността по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ при продажба в производството по несъстоятелност на длъжника на ипотекиран в негова полза недвижим имот ?/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното определение.
12. Дванадесетият поставен въпрос /Може ли да бъде възстановено в реални граници правото на собственост върху недвижим имот, ако не са налице предвидените в закона предпоставки за реституция ?/ също не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното определение и е без значение за разрешаването на съществения въпрос за допустимостта на предявените искове: въпросът касае основателността на иска за собственост, а не неговата допустимост.
13. Тринадесетият поставен въпрос /Погасяват ли се непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права ?/ също не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното определение.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на определението на Софийския окръжен съд следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК частично- само относно два от предявените срещу физическите лица искове: исковете за прогласяване на нищожността на съдебните решения и иска по чл.108 ЗС. По тези искове определенията на въззивния съд и на първоинстанионния съд следва да бъдат отменени, а делото- върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
В останалата част /по останалите предявени искове срещу физическите лица и по всички искове срещу „ГМ КАПИТАЛ" Е.- в несъстоятелност/ няма основания и касационното обжалване на определението на Софийския окръжен съд не следва да бъде допускано.

Воден от горното съставът на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, първо отделение


О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 27 от 09.01.2020 г. по ч.гр.д.№ 770 от 2019 г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, с което е потвърдено определение № 4665 от 10.09.2019 г. на Ботевградския районен съд за прекратяване на гр.д.№ 1113 от 2019 г. в СЛЕДНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ:
- по предявения от МБИС като процесуален субституент на „ГМ КАПИТАЛ" Е.- в несъстоятелност срещу Ц. Ц. Ц., К. Ц. Ц., В. Б. А. и М. Б. П. иск с правно основание чл.270, ал.1 ГПК за прогласяване нищожността на съдебни решения по гр.д.№ 885 от 2015 г. на Ботевградския районен съд и по в.гр.д.№ 353 от 2016 г. на Софийския окръжен съд и
- по предявения от МБИС като процесуален субституент на „ГМ КААПИТАЛ" Е.- в несъстоятелност срещу Ц. Ц. Ц., К. Ц. Ц., В. Б. А. и М. Б. П. иск с правно основание чл.108 ЗС за собственост.

ОТМЕНЯ определение № 27 от 09.01.2020 г. по ч.гр.д.№ 770 от 2019 г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав и потвърденото с него определение № 4665 от 10.09.2019 г. на Ботевградския районен съд за прекратяване на гр.д.№ 1113 от 2019 г. В ГОРЕПОСОЧЕНИТЕ ЧАСТИ.
ВРЪЩА делото В ТЕЗИ ЧАСТИ на същия състав на Ботевградския районен съд за продължаване на процесуалните действия и разглеждане спора по същество.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 27 от 09.01.2020 г. по ч.гр.д.№ 770 от 2019 г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

.

Начало на блога

Обратно към Съдебна практика: съдии по вписванията и служители на Агенцията по вписванията или към  Перипетии по заличаване възбраната на КПКОНПИ и на исковата им молба.