Определение № 30 от 28.10.2016 по гр.д. № 17/2016 г. на ВАС и ВКС - смесен петчленен състав
Това определение е част от съдебната практика по темата Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията
-
Публикувани на 07.07.2024. Посл. актуализация: 14.09.2024
.
ВКС и ВАС в един глас: Издаването на справки по книгите за вписванията е административна услуга, извършвана от съдията по вписванията (същото твърдение като в Определение от 17.02.2011 по адм. д. № 2/2011 на ВАС и ВКС - смесен петчленен състав)
.
Из определението
По същество основанието, на което се претендира ангажиране отговорността на Агенцията по вписванията, е невярното удостоверяване, обективирано в Удостоверение изх.№ 1167/ 11.05.2009 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот, в което не е отразено прехвърленото на 05.12.2008 г. право на строеж за обектите, за които се отнася справката, като резултат от създадените от АВ отделни имотни партиди за правото на строеж и за вече реализираните обекти.
По-късно, в Решение от 07.12.2021 по гр.д.№ 1393 от 2021, ВКС ще заяви категорично, че имотните партиди нямат никакво правно значение, т.к. все още няма имотен регистър. Вж също и статията от 17.12.2021 в lex.bg Значението на помощните партиди за валидността на вписването или как ВКС спаси имот след двойна грешка и двойна продажба
.
Конкретно дейността по издаване на предвидените в чл.47 ПВ удостоверения за имот, в които се означават вписванията, отбелязванията и заличаванията за тежести и права по отношение на имота или пък се удостоверява, че такива няма, е административна по своя характер, тъй като разпореждането за издаване на документа е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 АПК, доколкото издаването на такъв документ несъмнено по силата на нормативно установеното задължение на АВ е по съществото си административна услуга. По смисъла на П..1, т.2, б."а" от Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията, издаването на индивидуални административни актове, с които се удостоверяват факти с правно значение, каквито актове именно представляват волеизявленията за издаване на удостоверения за имот от АВ, представлява административна услуга, и следователно дейността по издаване на тези документи не може да е друга, освен административна. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че по своя статут Агенцията по вписванията представлява изпълнителна агенция към Министъра на правосъдието, т.е. администрация за административно обслужване на физически и юридически лица, както и за изпълнение на дейности и услуги, свързани с осигуряването на дейността на органите на държавната власт и на администрацията /чл.54, ал.1 от Закона за администрацията/, поради което дейността на нейните служители и в частност тази по издаване на справки и удостоверения по чл.42 и следващите от Правилника за вписванията се явява административна дейност.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че според задължителните указания, обективирани в т.6 от ТР № 7/ 2012 от 25.04.2013 г. по тълк.дело № 7/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС (според мен, с т. 6 ТР 7/12 ВКС приравни съдиите по вписванията на обикновени администратори без никакви юридически компетенции) проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а, ал.1 ПВ относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава само до преценката, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, но не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. Следователно, по правило съдията по вписванията не дължи проверка относно правата на прехвърлителя при договори за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти- по силата на чл.586 ГПК тази проверка се дължи от нотариуса, при което съдията по вписванията не може да откаже вписване на нотариалния акт поради това, че прехвърлителят по сделката не е собственик.
СдВп дължи проверка и то именно "по правило". Правилото се нарича "непрекъснатост на вписванията"- вж статията на тази тема в Нотариален бюлетина 2/2016. Дължи проверка и на основание чл. 80 ЗКИР ("Актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност."), обаче този член все още не се прилага, защото се отнася за имотния регистър, а такъв все още няма - вж За дългото създаване на имотен регистър. Междувременно, вместо да се затягат условията за вписване по сегашната поименна (персонална) система, за да се постигне съответствие с поимотната (реалната), те все повече се разхлабват, например, ТР 7/12 на ВКС е съобразено единствено с ПВп, а би трябвало да е съобразено на първо място с ГПК, чл. 569, т. 5-7 ("Нотариални са производствата, по реда на които се извършват: т. 5. вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закон; 6. даване на справки по нотариалните книги, включително по чл. 577, ал. 2 [за отказите, б.м.]; 7. издаване на удостоверения за наличие или липса на тежести") и на второ - със ЗКИР и Наредба №2/21.04.2005. Ясно е, че ВКС е в правото си да игнорира ЗКИР и Наредба № 2/2005, т.к. все още още няма имотен регистър и май скоро няма да има - вж Доклада за оценка на ЗКИР 2015-2020, но не е ясно защо ВКС игнорира и ГПК, като с ТР 7/12 ВКС на практика лишава съдиите по вписванията от правото им да провеждат нотариално пр-ство по ГПК или, казано с други думи, го освобождава от задължението им да го провеждат. В резултат на обърканото ни законодателство - не се знае кое е в сила и кое още не е или кое вече не е - към настоящия момент е настъпило тотално объркване на понятията и размиване на отговорностите между съдиите по вписванията и служителите-деловодители - вж нашите перипетии по заличавана възбраната на КПКОНПИ и на исковата им молба (те са нагледен пример за прехвърляне на отговорността от съдиите по вписванията към служителите-деловодители на АВп и обратно.) Куриозен факт е, че през 2019 г. самият ВКС обърка отговорностите на съдиите по вписванията и на служителите на АВп, при това ги обърка точно при опит да ги разясни - вж Определение от 06.11.2019 по ч. гр. дело № 3479/2019 на ВКС. Още един куриозен факт е, че съгл. чл. 280, ал. 1, т.1 от ЗСВ съдията по вписванията "разпорежда или отказва вписванията, отбелязванията или заличаванията в имотния регистър", а пък имотният регистър още не е създаден - вж официалните становища и предложения на тема "Защо още няма имотен регистър?" и какво да се направи, за да го има. Трети куриозен факт е, че макар даването на справки и издаването на удостоверения за тежести да е нотариално производство съгл. чл. 569, т. 6-7 от ГПК, за верността им отговаря АВп - вж чл. 49 ПВп: "Агенцията по вписванията отговаря за вредите, които произтичат от допуснатите неточности в тия удостоверения и преписи". Е, как така административен орган, какъвто е АВп, ще отговаря за грешки, допуснати при провеждане на нотариално производство? Нищо чудно, че дори и върховните съдии се объркват при произнасяне.
Ето няколко примера за обърканите произнасяния на върховните съдии:
Определение от 22.12.2010 г. по гр.д. № 520/2010 г. на ВКС, II г.о. Издаването на УВТ е административна услуга.
Определение от 01.02.2011 по ч. гр. дело №519/2010 на ВКС Даването на справки по книгите в службите по вписванията не е административна дейност, а нотариално удостоверяване.
Определение от 17.02.2011 по адм. д. № 2/2011 на ВАС и ВКС - смесен петчленен състав Издаването на справки по книгите за вписванията е административна услуга, извършвана от съдията по вписванията.
Решение от 19.12.2014 по адм. д. № 4606/2014 на ВАС Осъждат АВп по ЗОДОВ за справка с невярно съдържание ( по-късно ВКС ще разясни, макар и малко объркано, че не може по ЗОДОВ - вж Определение от 06.11.2019 по ч. гр. дело № 3479/2019 на ВКС).
Определение от 19.02.2015 по гр.д. № 6/2015 на ВКС и ВАС - смесен петчленен състав "Отговорността за незаконосъобразни действия служител на Агенцията по вписванията при осъществяване на дейност по извършване на вписване в имотния регистър следва да се реализира по общия исков ред." (СдВп не е служител на АВп; имотен регистър няма и до ден днешен, бел. блогър, 14.09.2024).
Решение от 19.05.2015 по адм. дело № 14707/2014 на ВАС Справките по книгите в службите по вписванията представляват административна услуга.
Определение от 26.07.2016 по ч. гр. дело № 2544/2016 на ВКС Издаването на УВТ е охранително производство, а не административно
Определение № 30 от 28.10.2016 по гр.д. № 17/2016 г. на ВАС и ВКС - смесен петчленен състав (публикуваното тук) Издаването на справки по книгите за вписванията е административна услуга, извършвана от съдията по вписванията
Определение от 04.09.2017 по дело № 22/2017 на ВАС и ВКС - смесен петчленен състав Издаването на справки по книгите за вписванията не е административна услуга, а нотариално удостоверяване.
Определение от 23.10.2019 по г.д. № 34/2019 на ВКС и ВАС - смесен петчленен състав Самата дейност (по вписване, б.м.) по своя характер не е административна - а такава с характер на охранително производство
Решение от 16.02.2023 г.по адм. дело № 5789/2022 г. на ВАС (окончателно) Съдия по вписванията отказва вписване на нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот (даване вместо изпълнение). Окръжният съд отменя отказа. Гражданинът неуспешно се опитва да осъди АВп да му възстанови разноските по обжалването на отказа. Този казус е интересен с прехвърлянето от административния към гражданския съд и обратно и с обърканите произнасяния на съдилищата по въпроса за съдиите по вписванията и дейността им.
.
Цялото определение
.
Петчленен състав на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд на Република България, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Красимир Влахов гражданско дело № 17 А от 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.135, ал.4 АПК, образувано по спор за подсъдност между Софийския градски съд и Административен съд- София- град за определяне на съда, компетентен да разгледа предявените от Й. К. А. и В. Г. А. против Агенция по вписванията субективно съединени искове за заплащане на обезщетение в общ размер на 50 000 лв. за вреди от действията на длъжностни лица- служители на ответника. С така предявените искови претенции е бил сезиран Административен съд- София- град, пред когото е било образувано адм.дело № 6005/14 г. С Определение № 390/ 21.01.2016 г. АССГ е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на Софийския градски съд. Изложени са мотиви, според които посочените в обстоятелствената част на исковата молба действия на служителите на ответника не разкриват признаците на административна дейност, тъй като дейността по вписване на посочените в чл.4 ПВ актове има характер на охранително производство, при което съдебният контрол по отношение на отказите се осъществява по общия ред, предвиден в чл.538, ал.2 във връзка с чл.278 ГПК. В подкрепа на тази теза са цитирани и задължителните постановки на т.7 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълк.дело № 2/ 2014 г. на ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС, според които делата по искове за вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрация по Закона на търговския регистър са подсъдни на гражданските съдилища. Пред СГС, на когото е изпратено делото, е било образувано гр.д.№ 961/16 г. С разпореждане от 01.07.2016 г. гражданският съд е повдигнал спор за подсъдност пред 5-членен състав на ВКС и ВАС за определяне на съда, компетентен да разгледа спора. Изложени са мотиви, според които описаните в исковата молба действия на служители на ответника представляват административна дейност, а издаваните от Агенцията по вписванията удостоверения за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот представляват по съществото си индивидуални административни актове по смисъла на чл.21, ал.2 АПК.
Настоящият петчленен състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, за да се произнесе по така повдигнатата препирня за подсъдност, съобрази следното:
Според изложените твърдения в исковата молба, по която е образувано производството, на 19.06.2009 г. ищците закупили от лицата С. К. А. и М. С. А. апартамент № 101, апартамент № 106 и гараж в жилищната сграда на [улица] [населено място], срещу заплащане на продажна цена в размер на 50 000 лв., като нотариалният акт за сделката бил вписан същия ден в Службата по вписванията при Районен съд- [населено място]. Впоследствие обаче било установено, че по този начин ищците са договаряли с несобственик и съответно- не са придобили собственически права, тъй като преди това- на 05.12.2008 г., частният праводател на продавачите И. А. С. е продал на М. И. Н. правото на строеж за изграждане на посочените обекти. По този начин С. А., на когото С. е прехвърлил имотите на 21.04.2009 г., не е могъл да придобие собствеността върху тях, като на това основание вещно-прехвърлителния ефект не е настъпил и в полза на неговите частни правоприемници в лицето на ищците. С влязло в сила Решение № 9076/ 16.11.2012 г. по гр.д.№ 829/12 г. на РС- [населено място] били отхвърлени предявените от Й. К. А. и В. Г. А. против М. И. Н. и К. В. Н. положителни установителни искове за собственост по чл.124, ал.1 ГПК- за признаване правото на собственост на ищците, на основание договора за покупко-продажба от 19.06.2009 г., върху процесните недвижими имоти, като съдът е приел, че спорните обекти принадлежат на ответниците предвид това, че договора за придобиване на право на строеж за изграждането им е бил вписан преди този на ищците, които на това основание са договаряли с несъбственик. В исковата молба са изложени твърдения, според които длъжностните лица-служители на ответника са извършили незаконосъобразни действия, които се намират в причинна връзка с претърпяните от ищците имуществени вреди в размер на сумата 50 000 лв., колкото е заплатената от тях продажна цена по договора, по който не са могли да придобият собственически права. Поддържа се в тази връзка, че служителите на Агенцията по вписвания незаконосъобразно са вписали както покупко-продажбата от 19.06.2009 г., така и тази от 21.04.2009 г. в полза на С. А., без да съобразят наличието на вече извършено вписване на договора за продажба на правото на строеж за изграждане на обектите, предмет на последващи разпоредителни действия от същия собственик, респ. от неговия частен праводател. Заявява се също така, че в нарушение на правилата на ЗКИР и ПВ са били създадени отделни имотни партиди за първоначално прехвърленото право на строеж и за изградените впоследствие и продадени от несобственик обекти, в резултат на което в издаденото от Агенцията по вписвания преди сключване на договора от 19.06.2009 г. удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот не е отразен договора за прехвърляне право на строеж от 05.12.2008 г., тъй като за предмета на този договор са били създадени други имотни партиди. По тази начин както самите ищци, така и нотариусът при изповядване на сделката от 19.06.2009 г. обективно са били в състояние на неизвестност относно вече прехвърленото на трето лице право на строеж за обектите, предмет на договора, в резултат на което купувачите са претърпяли имуществена вреда в размер на платената от тях продажна цена за имоти, които не са могли да придобият.
При така изложените фактически твърдения, които според ищците обуславят отговорността на ответника, следва да се приеме, че правната квалификация на предявената искова претенция е чл.1, ал.1 ЗОДОВ, доколкото се претендира обезщетение за вреди от административна дейност, което съгласно чл.1, ал.2 ЗОДОВ обуславя компетентност на административния съд. По същество основанието, на което се претендира ангажиране отговорността на Агенцията по вписванията, е невярното удостоверяване, обективирано в Удостоверение изх.№ 1167/ 11.05.2009 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот, в което не е отразено прехвърленото на 05.12.2008 г. право на строеж за обектите, за които се отнася справката, като резултат от създадените от АВ отделни имотни партиди за правото на строеж и за вече реализираните обекти. Дейността по издаване на справки по вписванията, отбелязванията и заличаванията, извлечения от съдържанието на всички книги, незаверен препис от всички вписани и отбелязани актове или актове за заличаване, както и удостоверение за наличието или за отсъствието на вписване, е регламентирана в чл.42 и следващите от Правилника за вписванията, при което нормата на чл.49 ПВ изрично предвижда, че Агенцията по вписванията отговаря за вредите, които произтичат от допуснатите неточности в издаваните удостоверения и преписи. Конкретно дейността по издаване на предвидените в чл.47 ПВ удостоверения за имот, в които се означават вписванията, отбелязванията и заличаванията за тежести и права по отношение на имота или пък се удостоверява, че такива няма, е административна по своя характер, тъй като разпореждането за издаване на документа е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 АПК, доколкото издаването на такъв документ несъмнено по силата на нормативно установеното задължение на АВ е по съществото си административна услуга. По смисъла на П..1, т.2, б."а" от Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията, издаването на индивидуални административни актове, с които се удостоверяват факти с правно значение, каквито актове именно представляват волеизявленията за издаване на удостоверения за имот от АВ, представлява административна услуга, и следователно дейността по издаване на тези документи не може да е друга, освен административна. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че по своя статут Агенцията по вписванията представлява изпълнителна агенция към Министъра на правосъдието, т.е. администрация за административно обслужване на физически и юридически лица, както и за изпълнение на дейности и услуги, свързани с осигуряването на дейността на органите на държавната власт и на администрацията /чл.54, ал.1 от Закона за администрацията/, поради което дейността на нейните служители и в частност тази по издаване на справки и удостоверения по чл.42 и следващите от Правилника за вписванията се явява административна дейност.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че според задължителните указания, обективирани в т.6 от ТР № 7/ 2012 от 25.04.2013 г. по тълк.дело № 7/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а, ал.1 ПВ относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава само до преценката, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, но не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. Следователно, по правило съдията по вписванията не дължи проверка относно правата на прехвърлителя при договори за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти- по силата на чл.586 ГПК тази проверка се дължи от нотариуса, при което съдията по вписванията не може да откаже вписване на нотариалния акт поради това, че прехвърлителят по сделката не е собственик. В този смисъл вписването на договора за покупко-продажба в полза на ищците от 19.06.2009 г. не може да е основание на предявения иск, още повече като се има предвид, че според чл.279 ЗСВ съдията по вписванията, който е овластен да извърши или да откаже вписването, не е служител на Агенцията по вписванията, тъй като ведомствено принадлежи към съответния районен съд. В обобщение и като се има предвид, че в случая се претендира отговорността именно на Агенцията по вписванията, при което искането за защита следва логически да произтича от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, следва да се приеме, че основанието на исковата претенция е твърдяното невярно удостоверяване в издаденото на 11.05.2009 г. удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот, и в този смисъл се претендира обезщетение за вреди, причинени от административна дейност по смисъла на чл.1, ал.1 ЗОДОВ.
По изложените съображения, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България намира, че компетентен да се произнесе по исковата претенция е административният съд в лицето на първоначално сезирания Административен съд- София- град, с оглед на което
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа исковата молба на Й. К. А. и В. Г. А. против Агенция по вписванията, за което е образувано адм.дело № 6005/2014 г. по описа на АССГ /респ. гр.д.№ 961/2016 г. по описа на СГС/ е Административен съд- София- град.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.
Това определение е част от съдебната практика по темата Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията
-
No TrackBacks
TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/2861
Leave a comment