Определение от 23.10.2019 по г.д. № 34/2019 на ВКС и ВАС - смесен петчленен състав

Начало на блога

Това определение е част от съдебната практика по темата Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията и по темата Отговорност за вреди от грешки при вписванията

.

Източник: https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type=ot-delo&id=2879499206498D25C2258496004EB199

.

Райфайзенбанк претендира вреди на стойност над 280 000 лв заради заличаване изцяло, вместо частично, на ипотека. Води се спор за подсъдност.

.

Из определението:

Административен съд Благоевград е приел, че спорът е подсъден на Окръжен съд Благоевград - тъй като твърдяното незаконосъобразно действие - разпореждане на съдия по вписванията за заличаване на ипотека изцяло и извършено в съответствие с него техническо вписване в имотния регистър (едва ли СдВп е разпоредил/а заличаване изцяло на ипотеката, по-скоро е разпоредил/а кратко и неясно"да се заличи" - както пише в Одитния доклад на Сметната палата, а след това служителите са объркали работата, т.к. нямат юридическо образование, б.м.) - въпреки съгласие на банката за частично заличаване само върху един от обектите - няма характер на административна дейност. Окръжният съд е намерил, че компетентен да се произнесе е административният съд по реда на ЗОДОВ, и е повдигнал препирня за подсъдност.

           Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС намира, че компетентен да разгледа спора е Окръжен съд Благоевград.

         С исковата молба се претендира обезщетение за имуществени вреди вследствие незаконосъобразни действия на служители на Агенцията по вписванията - изразяващи се в поставяне на погрешна резолюция на съдия по вписванията (хм, служителите били поставили погрешна резолюция на СдВп! Резолюцията се поставя, тоест написва на ръка, от самия СдВп; най-вероятно е била неясна или непълна, както пише в Одитния доклад на Сметната палата) върху подадена от банката молба за частично заличаване на ипотека и извършено впоследствие техническо вписване в имотния регистър в съответствие с нея - пълно /вместо частично/ заличаване.

         Вписването се състои в даване гласност на подлежащите на вписване актове по предвидения в Правилника начин /чл.1 от Правилника за вписванията/; производството е безспорно и едностранно и завършва с акт за вписване (след т.нар. акт за вписване - кратката ръкописна резолюция на СдВп върху молбата за вписване или заличаване - следва нанасянето на данните от подлежащия на вписване или заличаване акт по персоналните и имотните партиди и едва тогава вписването е напълно завършено, б.м.) или с отказ да бъде извършено (актът, с който СдВп отказва исканата нотариална услуга, представлява определение по чл. 32а ПрВп "съдията по вписванията се произнася с определение за отказ"). Съдебният контрол върху последния се осъществява от окръжния съд по реда на чл.32а ал.4 от Правилника за вписване-който е идентичен с този по чл.538 ал.2 вр. чл.278 ГПК за контрол на всички охранителни актове.

Предвид изложеното следва да се приеме, че макар дейността по вписване да се осъществява от Агенцията по вписванията като администрация на Министъра на правосъдието, нейните завършващи актове не могат да бъдат определени като индивидуални административни актове (завършващи актове на АгВп ли? Нали по-горе пише, че вписването завършва с акт, издаден от СдВп? Служителите на АгВп не издават завършващи актове, а само изпълняват технически завършващите актове на СдВп, б.м.) Самата дейност по своя характер не е административна - а такава с характер на охранително производство (смесена е, лично мнение - нотариално-охранителна и административно-техническа). Поради това и доколкото в разглежданата хипотеза се претендира обезщетение за вреди от неправилно вписване - а не от невярно удостоверяване (защо "а не от ...?"; и удостоверяването също не е административна дейност - вж чл. 569 т. от ГПК: "Нотариални са производствата, по реда на които се извършват: 7. издаване на удостоверения за наличие или липса на тежести"), редът по АПК е неприложим за разглеждане на конкретния спор, респективно отговорността за вреди от незаконосъобразни действия на съдията по вписване следва да се реализира по общия исков ред /в този смисъл и опр. №.10/19.02.15 по г.д.№.6/15, 5чл.с., опр.№.10/19.02.15 по г.д.N.6/15, 5чл.с., опр.№.288/27.06.19, ІІІ ГО/. Изменението на чл.128 ал.2 ЗТРРЮЛНЦ /ДВ бр.105/16/ не води до промяна на горните изводи относно разглежданата хипотеза, касаеща задължения във връзка с Правилника за вписванията. (не е чл. 128, а чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ: "Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди."; година преди изменението на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ 5-членен смесен състав се беше произнесъл с Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19 май 2015 год. на ВКС и ВАС - дерогирано още на следващата година)

.

Начало на блога

Това определение е част от съдебната практика по темата Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията и по темата Отговорност за вреди от грешки при вписванията