Определение от 26.02.2019 по адм. дело № 3/2019 на ВАС и ВКС - смесен петчленен състав

Начало на блога

Обратно към Отговорност за вреди от грешки при вписванията  

 .

Публикувано на 21.02.2025

.

С определение № 44/05.07.2016 г. по дело № 25/2016 г. на смесен петчленен състав на ВАС и ВКС на РБ, постановено по идентичен казус е прието, че съгласно т. 7 от ТП № 2/19.02.2015 г. на О. от ГК от Върховния касационен съд и О. от I и II колегия на Върховния административен съд, делата за вреди от дейности по вписване в търговския регистър са подсъдни на гражданските съдилища и следователно, делата за вреди от дейности по вписване в имотния регистър са подсъдни на гражданските съдилища (това произнасяне е пример за често срещаното смесване на две коренно различни дейности - на длъжностните лица по регистрацията в търговския регистър, които са към АВп, и на съдиите по вписванията в имотния, които са към районните съдилища)

.

Цялото определение: https://info-adc.justice.bg/courts/portal/edis.nsf/e_act.xsp?id=1008953&code=vas&guid=1958281482
.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 26

София, 26.02.2019

Върховният административен съд на Република България - Смесен петчленен състав, в закрито заседание в състав:
 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ МАРЧЕВА, БОРИС ИЛИЕВ, ДИМИТЪР ДИМИТРОВ, РОСЕН ВАСИЛЕВ
     
при секретар     
    
и с участието на прокурора     
    
изслуша докладваното от съдията РОСЕН ВАСИЛЕВ
    
по адм. дело № 3/2019
    

Производство по чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е във връзка с повдигнат спор за подсъдност между Административен съд София-град и Окръжен съд Кърджали, относно компетентният съд, който да разгледа исковата молба на К. И. Б., от [населено място], с посочено правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 3 от ГПК /чл. 26 от ЗОДОВ/, с който ищецът е претендирал заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от ответника Агенция по вписвания [населено място].

За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното:

С искова молба с вх. № 79 от 09.01.2018г. от К. И. Б. е бил сезиран Окръжен съд Кърджали, с която са предявени два иска за "обезвреда" на материални вреди и нематериални вреди, за сумата съответно 1 000 000 лв. и 5 000 000 лв. срещу Агенцията по вписванията [населено място]. С определение № 51 от 17.01.2018 г. по гр. дело № 9/2018 г. Окръжен съд Кърджали е оставил без разглеждане тази искова молба, като е прекратил производството по делото. С определение № 213/04.05.2018 г. по гр. дело № 221/2018 г. Пловдивски апелативен съд е отменил този съдебен акт, като е върнал делото на Окръжен съд-Кърджали за продължаване на съдопроизводствените действия по него. С определение № 477 от 21.05.2018 г. по гр. дело № 9/2018 г. на Окръжен съд Кърджали производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Административен съд София-град. Посочени са мотиви, че производството е по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като се претендират вреди от противоправно поведение на длъжности лица от Агенцията по вписванията, а дейността по издаване на справки по вписванията, отбелязванията и заличаванията, извлечения от съдържанието на всички книги и др. е регламентирана в чл. 42 и сл. от ПВ, а нормата на чл. 49 ПВ предвижда, че Агенцията по вписванията отговаря за вредите, които произтичат от допуснатите неточности в издаваните удостоверения и преписи. Съдът се е позовал на определение № 30 от 28.10.2016 г. по гр. д. № 17/2016 г. на петчленен състав на Върховния касационен и Върховния административен съд. С определение № 354 от 29.08.2018 г. по гр. дело № 428/2018 г. Пловдивски апелативен съд е оставил в сила определение № 477 от 21.05.2018 г. по гр. дело № 9/2018 г. на Окръжен съд Кърджали.

С определение № 535 от 18.01.2019г. по адм. дело № 10866/2018г. Административен съд София-град е повдигнал спор за подсъдност с Окръжен съд Кърджали, на основание чл. 135, ал. 4 от АПК. Административният съд е приел, че в конкретния случай не са налице предпоставките на чл.1 от ЗОДОВ, предвид на това, че на административните съдилища са допустими само искове за обезщетение от вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, с оглед на това, че отношенията между страните по спора не се характеризират с белези на власт и подчинение и поради това същите не подлежат на регулиране от административното право. Административният съд е приел, че заявените в обстоятелствената част на исковата молба факти обосновават извод, че претендираните от ищеца вреди произтичат от непълно и неточно Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот, издадено в производство по ПВ, раздел VІІ Публичност на книгите за вписвания.

Настоящият петчленен състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, за да се произнесе по така повдигнатата препирня за подсъдност, съобрази следното:

Ищецът К. И. Б. с исковата си молба претендира обезщетение за имуществените вреди в размер на 1 000 000 лв. и за неимуществени вреди в размер на 5 000 000 лв., причинени от това, че служители на ответника Агенция по вписванията са подали справка съдържаща неистински данни за притежавана от него недвижима собственост, довела до оставяне „без движение" молбата му по реда на чл.83, ал.2 от ГПК по дело с ответник [фирма], в резултат на което за него са настъпили неблагоприятни последици. При определяне на предмета на спора и съответната компетентност и подсъдност на решаващия съд - Окръжен съд Кърджали се е позовал на определение №30 от 28.10.2016г. по гр. д. №17/2016г. на петчленен състав на Върховния касационен и Върховния административен съд, с което е разрешен сходен спор за подсъдност между граждански съд и административен съд. С посоченото определение е прието, че доколкото се претендира обезщетение за вреди от административна дейност на служители на Агенцията по вписванията свързана с невярното удостоверяване на данни от имотната партида на ищеца се обуславя отговорността на ответника Агенция по вписванията по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Прието е, че дейността по издаване на справки по вписванията, отбелязванията и заличаванията, извлечения от съдържанието на всички книги, незаверен препис от всички вписани и отбелязани актове или актове за заличаване, както и удостоверение за наличието или за отсъствието на вписване, е регламентирана в чл.42 и следващите от Правилника за вписванията, при което нормата на чл.49 ПВ изрично предвижда, че Агенцията по вписванията отговаря за вредите, които произтичат от допуснатите неточности в издаваните удостоверения и преписи. Също така е прието, че дейността по издаване на предвидените в чл.47 от ПВ удостоверения за имот, в които се означават вписванията, отбелязванията и заличаванията за тежести и права по отношение на имота или пък се удостоверява, че такива няма, е административна по своя характер, тъй като разпореждането за издаване на документа е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 АПК, доколкото издаването на такъв документ в съответствие с възложеното задължение на Агенцията по вписванията по съществото е административна услуга и по арг. на §1, т.2, б."а" от Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията.

Настоящият смесен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд не споделя изложените доводите на Окръжен съд Кърджали във връзка с подсъдността. Настоящият състав констатира, че относно компетентността на гражданския съд или административния съд при разглеждане на спорове свързани с дейността на Агенцията възникнали във връзка с осъществяване на нотариални удостоверявания, направените в цитираното определение №30 от 28.10.2016г. по гр. д. №17/2016г. изводи не са споделени в последващите определения, постановени от смесени състави на ВКС и ВАС по чл.135, ал.4 от АПК при разрешаването на подобни спорове за подсъдност.

С определение № 79/06.08.2018 г. по дело № 30/2018 г. на смесен петчленен състав на ВАС и ВКС на РБ по напълно идентичен казус е прието, че оглед на изложеното исковата молба на К. Б. срещу Агенцията по вписванията, с която се претендират обезщетения за вреди въз основа на обстоятелства произтичащи от дейността на служители на Агенцията по вписванията по безспорна съдебна администрация по чл. 569, т. 5, 6 и 7 ГПК, следва да се квалифицира като подлежаща на обжалване пред гражданския съд.

С определение № 50 от 04.09.2017 г. по д. № 22/2017 г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС на РБ е прието, че съобразно разпоредбата на чл. 569, т. 6 и т. 7 ГПК даването на справки по нотариалните книги, включително по чл. 577, ал. 2 ГПК и издаването на удостоверения за наличие или липса на тежести представляват нотариални удостоверявания. Прието, че ГПК изрично урежда производствата по издаване на удостоверения за наличие или липса на тежести /както и на даване на справка по нотариалните книги/ като нотариални производства, а по своята същност производството по вписване, съответно и по издаване на справки и удостоверения за извършени вписвания, отбелязвания и заличавания, е акт на безспорна съдебна администрация, която законодателят изрично е регламентирал като вид нотариално удостоверяване с оглед субсидиарното прилагане на правилата за охранителните и нотариалните производства. В този смисъл са мотивите към т. 6 на Тълкувателно решение № 7/25.04.2015 г. по т.дело № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС на РБ.

С определение № 44/05.07.2016 г. по дело № 25/2016 г. на смесен петчленен състав на ВАС и ВКС на РБ, постановено по идентичен казус също е прието, че съгласно т. 7 от ТП № 2/19.02.2015 г. на О. от ГК от Върховния касационен съд и О. от I и II колегия на Върховния административен съд, делата по искове за вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрация по Закона за търговския регистър (ЗТР) са подсъдни на гражданските съдилища.

От изложеното следва, че отговорността за незаконосъобразни действия служител на Агенцията по вписванията при осъществяване на дейност по извършване на вписване в имотния регистър следва да се реализира по общия исков ред. Заявените в обстоятелствената част на настоящата исковата молба факти обосновават извод, че претендираните от ищеца вреди произтичат от непълно и неточно Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот, издадено в производство по ПВ, раздел VІІ Публичност на книгите за вписвания. Съгласно чл. 42 от ПВ, всеки може да поиска справки по вписванията, отбелязванията и заличаванията, извлечения от съдържанието на всички книги, незаверен препис от всички вписани и отбелязани актове или актове за заличаване, както и удостоверение за наличието или за отсъствието на вписване. В удостоверението, което се издава за определен имот, се означават вписванията, отбелязванията и заличаванията за тежести и права или пък се удостоверява, че такива няма / чл. 47 от ПВ/. По силата на чл. 280, ал. 1 т. 1 от ЗСВ, справки и удостоверения се издават след произнасяне на съдията по вписванията, който се назначава от министъра на правосъдието. Следователно дейността по издаване на официални удостоверителни документи по чл. 47 от ПВ няма характер на административна дейност, респ. разпореждането за издаване на документа не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. В подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че в нормата на чл. 49 от ПВ законодателят е регламентирал специален деликтен състав за отговорност на Агенцията по вписвания за вреди /чл. 49 от ЗЗД/, които произтичат от допуснатите неточности в удостоверенията и преписите, който е различен от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, т.е. при при упражняване на властнически правомощия, свързани с възложените на тези административни органи и длъжностни лица със съответен закон функции. Такъв характер постановяваните от Агенцията по вписване актове не притежават. Същите не са административни актове, нито се издават по повод изпълнение на административна дейност. Последните не подлежат на оспорване по реда на АПК пред административните съдилища, а подлежат на оспорване пред окръжните съдилища. В този смисъл е приетото и в т.7 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд,

Регистърното производството е особено производство, в което длъжностното лице по регистрация е длъжно да извърши предварителна проверка за спазване на предвидените в ЗТР изисквания относно формата на представените документи и съответствието им с материалния закон. Производството е охранително - едностранно и безспорно, целящо да осигури съдебно съдействие на търговци и клонове на чуждестранни търговци за вписване на подлежащи на вписване обстоятелства и за обявяване на подлежащи на обявяване актове. Тази дейност по вписване и обявяване в Търговския регистър не е административна. Актовете, с които регистърното производство приключва - вписване, заличаване, обявяване или отказ за вписване - не са индивидуални административни актове, а са актове с правно значимо действие. Те не съдържат властническо волеизявление, с което да се осъществява държавно управление. Осъществяваната държавна намеса е строго регламентирана, ограничена е до точно изброени действия и не засяга чужда правна сфера. Обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрация по Закона за търговския регистър не може да се търси на основание чл. 1 ЗОДОВ.

С оглед на изложеното исковата молба на К. И. Б. срещу Агенцията по вписванията, с която се претендират обезщетения за вреди въз основа на обстоятелства произтичащи от дейността на служители на Агенцията по вписванията по безспорна съдебна администрация по чл.569, т.5, 6 и 7 ГПК, следва да се квалифицира като подлежаща на обжалване пред гражданския съд.

По изложените съображения, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема, че компетентен да се произнесе по исковата претенция на К. И. Б. срещу Агенцията по вписванията, с правно основание чл.49 от ЗЗД, с оглед претендираните обезщетения по правилата на родовата и местна подсъдност, е Окръжен съд Кърджали.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 135, ал.4 от АПК, петчленният състав от съдии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по исковата молба с вх. № 79 от 09.01.2018г. на К. И. Б.,от [населено място], срещу Агенцията по вписванията е Окръжен съд Кърджали.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Окръжен съд Кърджали за разглеждане на правния спор.

Определението не подлежи на обжалване.

 

Вярно с оригинала,     
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    
/п/ БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
секретар:     
ЧЛЕНОВЕ:
    
/п/ НАТАЛИЯ МАРЧЕВА

/п/ БОРИС ИЛИЕВ

/п/ ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

/п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ

.

Начало на блога

Обратно към Отговорност за вреди от грешки при вписванията  

 .