Решение от 19.12.2014 по адм. д. № 4606/2014 на ВАС

Начало на блога

Това решение е част от съдебната практика на тема Отговорност за вреди от грешки при вписванията  и на тема Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията

.

Публикувано тук на 05.08.2024

 (непосредствено след решението са публикувани и два предходни акта по казуса: Решение № 439 от 24.01.2014 по дело № 3415/2013 на Админ съд София-град, както и Определението от 26.09.2013 по адм. дело № 12092/2013 на ВАС)

 

Казус. Осъждат АВп по ЗОДОВ да плати 5000 лв неимуществени вреди. През 2012 ищцата купува апартамент. На сделката продавачите са представлявани от пълномощник, когото служителите на АВп вписват като купувач - грешката е невероятна на пръв поглед, но факт (съдията по вписванията изглежда е спал). Не щеш ли, пълномощникът се оказва длъжник и по искане на кредитора съдът издава обезпечителна заповед за налагане на възбрана върху имота, считайки го за собственост на пълномощника. Обезпечителната заповед е издадена въз основа единствено на електронна справка от сайта на Агенцията (ей-така ще стане и в нашия случай: съдебният изпълнител ще види, че на електронната справка за възбраната на КПКОНПИ няма никакви данни за частично заличаване и ще изнесе на търг по ДОПК нашите наследствени имоти ведно със стотиците други на Бировски).

            Ищцата се усетила навреме и уредила нещата, без да претърпи материални щети, но преживяла големи неприятности, стрес и притеснения, поради което предявява иск по ЗОДОВ за 10 000 лв. През 2013 Админ съд София отказва да разгледа исковата ѝ молба, тя обжалва, ВАС отменя и връща, през 2014 Админ съд София отхвърля иска ѝ, тя пак обжалва, този път ВАС се произнася окончателно в нейна полза, като осъжда АВп да ѝ плати 5 000 лв. (ВАС обяснява, че признава само половината от исканите 10 000 лв, защото издалият обезпечителната заповед за възбраната съд също е допринесъл за страданията ѝ, като не е изискал официално удостоверение, но според мен съдът не е виновен, понеже и да го беше изискал, пак щеше да е същото - деловодителите са щели да вземат данните от електронната справка и да ги оформят като официално у-ние на бланка на АВп , а съдията по вписванията едва ли е щял да проверява в подредените по чл. 7 ПВп книги "Вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията по местонахождението на недвижимия имот чрез подреждане на подлежащите на вписване актове в достъпни за гражданите книги", т.к. от 2004 г. цялата отговорност за верността на издадените удостоверения се носи от АВп съгл. чл. 49 ПВп, в сила от 31.07.2004: "Когато се констатира несъответствие между данните по книгите за вписване и издадените удостоверения и препис, взема се под внимание това, което е вписано в книгите, но Агенцията по вписванията отговаря за вредите, които произтичат от допуснатите неточности в тия удостоверения и преписи.")

(след това решение са публикувани и предходните актове по казуса)

.

Из решението

с мои бележки в синьо

С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявения иск (за Админ съд София става дума). Приел е, че производството по издаване на справки и удостоверения е особено охранително производство, което се урежда от разпоредбите на ГПК. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

            Ако делото беше сега, точно това произнасяне на долната инстанция щеше да се счита за правилно, при това делото въобще нямаше да се гледа от административен съд - вж определението на ВКС от 06.11.2019

.

Установено е безспорно, че в книгите за вписване на Служба по вписванията на РД - С. правото на собственост върху посочените по-горе недвижими имоти е правилно отразено и то не принадлежи на К. В. Ц., т.е. разпореденото вписване на сделката от съдията по вписване в актовите книги е извършено правилно.

                 Съгл. чл. 7 ПВп вписването действително се състои само в "подреждане на подлежащите на вписване актове в достъпни за гражданите книги". Проблемът е с т.нар. "достъп" до книгите. Той в днешно време представлява достъп до електронните справки в портала ЕПЗЕУ, а информацията в тях се въвежда от служителите-неюристи на АВп без никакъв контрол от съдиите по вписванията. Иначе първоначалната идея е била единствено и само юридически компетентно лице да има право да дава информация за вписванията, които то самото лично е извършило. Такова лице от 1927 до 1997 е бил нотариусът, а от 1997 до 2004 - съдията по вписванията. Хаосът настъпва със създаването на Агенцията по вписванията през 2004 г.

.

Грешното посочване на Ц. като собственик на имотите е извършено във водените от Агенцията регистри, книги и указатели на електронен носител, чрез които се извършват справки в книгите по вписвания, водени в електронен вид. Това вписване, дори и да се разпорежда от съдия по вписването, фактически се извършва от служители на Агенция по вписванията.

          Точно така, ВАС много хубаво го е казал - вписването фактически се извършва от служителите-среднисти на АВп. Те си знаят как и самички си въвеждат данните без никакъв контрол - вж Практически съвети към младата съдия по вписванията  в раздел "Хуморески и гротески". СдВп не е длъжен дори да проверява, какви данни са въвели юридически некомпетентните служители, защото съгл. чл. 49 ПВп за грешките в справките и удостоверенията отговаря АВп.

          Според мен, с промяната на чл. 49 ПВп през 2004 г. на практика се дерогират т. 6 и т.7 от чл. 569 ГПК: "Нотариални са производствата, по реда на които се извършват: 6. даване на справки по нотариалните книги, включително по чл. 577, ал. 2 (за отказите, б.м.); 7. издаване на удостоверения за наличие или липса на тежести". Заради тази промяна съдиите се оплитат в обясненията си по какъв ред се търси отговорност за вреди от грешки при вписванията - вж съдебната практика на тема Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията и Отговорност за вреди от грешки при вписванията

.

Съгласно чл.49 от Правилника за вписванията, когато се констатира несъответствие между данните по книгите за вписване и издадените удостоверения и препис, взема се под внимание това, което е вписано в книгите, но Агенцията по вписванията отговаря за вредите, които произтичат от допуснатите неточности в тия удостоверения и преписи. В случая след установеното правилно вписване на нотариалния акт в книгите на Агенцията и неправилното изготвяне на справката за имота на ищцата, незаконосъобразното действие, от което се претендират процесните вреди е извършено от служители на Агенцията по вписване. Те са част от администрацията на Агенцията, която в случая има качеството на административен орган и следва да отговаря за незаконосъобразните действия на своите служители по силата на специалната норма на чл. 49 от ПВ.

                Установено било "неправилно изготвяне на справката за имота [...], извършено от служители на Агенцията по вписване". Е, как така? Служителите-среднисти ли провеждат нотариалните пр-ства по т. 6 и т.7 от чл. 569 ГПК?

.

Безспорно доказани по делото са кумулативните предпоставки, изискуеми по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ- незаконосъобразни действия на служители на Агенция при изготвяне на справка за имот и при вписването в тази справка на трето лице като собственик на имота на ищцата.

             Безспорно доказани! Чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ гласи: " Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност" Следователно безспорно е доказано, че нотариалното пр-ство по чл. 569, т. 6 и т. 7 ГПК е административна дейност! Впрочем, аз харесвам това произнасяне на ВАС, само че ми се иска служителите-среднисти от имотния регистър да бъдат заменени с юристи, каквито са например ДЛР от Търговския регистър, и да се отменят т. 5-7 от чл. 569 ГПК. Тогава вече наистина отговорността ще бъде по ЗОДОВ, както е уредено в Търговския регистър от 2016 г. насам с добавянето на ал. 2 към чл. 28 от ЗТРРЮЛНЦ: "(Нова - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди", като с добавянето на ал. 2 към чл. 28 ЗТРРЮЛНЦ беше дерогирана т. 7 от Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19 май 2015 год. на ВКС и ВАС.

.

Цялото решение

РЕШЕНИЕ № 15595  

София, 19.12.2014

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СРЕБРИНА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА, СВЕТЛАНА БОРИСОВА

при секретар Соня Методиева и с участието на прокурора Никола Невенчин

изслуша докладваното от съдията СВЕТЛАНА БОРИСОВА по адм. дело №4606/2014

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Д. М. И., с адрес за призоваване в [населено място], против решение № 439/24.01.2014 г. по адм. д. № 3415/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, ІІ отделение, 41 състав. Оспорва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и иска да бъде отменено, като бъде уважен изцяло предявения иск. Твърди, че претенцията и за обезщетение за вреди не се основава на незаконосъобразен акт, а на незаконосъобразни действия на служители на Агенция по вписванията. Обжалва решението и в частта за разноските и претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба - Агенция по вписванията, редовно призован, се представлява от юрисконсулт А. Г.. Оспорва касационната жалба. В писмено становище по делото твърди, че действията на служители на Агенцията, от които се претендира да са настъпили неимуществени вреди, не представляват административна дейност. Производството по издаване на справки и удостоверения от вписванията е особено охранително производство, което се урежда от разпоредбите на ГПК. Липсва причинна връзка между действията на ответника и причинените вреди. Ищцата не е предприела действия да изправи погрешното вписване, а е сключила предварителен договор при знанието на наложената възбрана. Вредните последици са настъпили не в резултат на действията на служители на Агенцията по вписвания, а от определението на Софийски градски съд по гр. д. № 12 424/2012 г., поради това че съдията се е позовал на справка от Агенцията, а не на нотариалния акт за покупко-пордажбата на имота. Твърди, че претендираните неимуществени вреди не са доказани и са прекомерни по размер.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно административният съд е приел, че от представените доказателства не се установява кумулативно наличие на законоизискуемите предпоставки, за да бъде ангажирана отговорността на държавата за вреди. Производството по издаване на справки и удостоверения от вписвания в имотния регистър се регламентира от ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 1,т. 1 от ЗСВ справки и удостоверения се издават след произнасяне на съдия по вписванията, който няма качеството на административен орган. С оглед на това жалбата следва да бъде отхвърлена, а решението да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна.

Производството пред Административен съд - София-град, е образувано по предявен иск от Д. М. И. срещу Агенция по вписванията, с който се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. Основанието за претенцията са незаконосъобразни действия на служители на ответника, в резултат на които като собственик на закупения от нея имот не е вписана тя, а трето лице. Неимуществените вреди се изразяват в причиняването и на допълнителни ангажименти, отклоняване от служебни задължения, загуба на лично време, притеснения от евентуално предприемане на изпълнителни действия срещу имота.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявения иск. Приел е, че производството по издаване на справки и удостоверения е особено охранително производство, което се урежда от разпоредбите на ГПК. Издаването на такива справки и удостоверения не представлява административна дейност, а е дейност, която има охранителен характер. Съдията по вписвания няма качеството на административен орган, а е длъжностно лице, част от органите на съдебната власт. Приел е, че искът е заведен срещу ненадлежен ответник, тъй като съдиите по вписванията не са служители на Агенция по вписванията, а се назначават от министъра на правосъдието. Съдията по вписванията разпорежда вписването, а техническото действие на длъжностното лице не представлява вписване по смисъла на чл. 9 от ПВ. Не е налице и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното действие на ответника и вредоносния резултат. Притесненията и загубата на време са резултат на две действия-вписване на друго лице като собственик на процесния имот и вписаната възбрана от СГС. Ищцата не претендира вреди от издаване на справка под формата на удостоверение за вписване, а от незаконосъобразно вписване, каквото в случая не е налице. Второто действие-вписване на наложената възбрана, не е извършено от ответника, а от съда.

Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Фактическата обстановка по делото е правилно установена, но изводите на съда не съответстват на твърденията в исковата молба и събраните по делото доказателства.

Не е спорно по делото, че по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот № 116, т. 1, рег. № 2905, д. № 103 от 23.04.2012 г. ищцата е придобила собствеността върху недвижими имоти - апартамент и мазе, находящи се в [населено място]. Продавачи по сделката са И. Гераскин и К. Гераскина, които са били представлявани по сделката от К. В. Ц.. При направена справка в регистъра по партидата на имота на 20.08.2012 г., ищцата е установила, че като собственик на имота е вписан К. В. Ц.. С определение от 20.09.2012 г. по гр. д. № 12 424/2012 г. на СГС въз основа на справка от Агенция по вписванията от 10.09.2012 г. е наложена възбрана върху закупеното от Д. И. мазе. Впоследствие по подадената от И. молба от 10.12.2012 г. е постановено определение от 17.12.2012 г. на СГС, с което е отменено определението от 20.09.2012 г. в частта на наложената възбрана върху обект мазе. Определението е влязло в сила на 28.12.2012 г.

Правилно съдът е посочил, че съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ЗСВ справки и удостоверявания се издават след произнасяне на съдията по вписване. Както и че съдията по вписване не е административен орган и се назначава от министъра на правосъдието. В конкретния случай тези изводи на съда са иревантни на спора. Установено е безспорно, че в книгите за вписване на Служба по вписванията на РД - С. правото на собственост върху посочените по-горе недвижими имоти е правилно отразено и то не принадлежи на К. В. Ц., т.е. разпореденото вписване на сделката от съдията по вписване в актовите книги е извършено правилно. Грешното посочване на Ц. като собственик на имотите е извършено във водените от Агенцията регистри, книги и указатели на електронен носител, чрез които се извършват справки в книгите по вписвания, водени в електронен вид. Това вписване, дори и да се разпорежда от съдия по вписването, фактически се извършва от служители на Агенция по вписванията. При попълването на електронната база данни е допусната грешка по отношение на собственика на имота, поради което при извършването на справки чрез използване на отдалечен достъп за получаване на информация се установява друг вписан собственик. Допуснатата грешка от служители на ответника е безспорно установена с представената по делото справка за имот от 20.08.2012 г., в която като собственик на имота на ищцата е вписан К. В. Ц.. Ясно и недвусмислено ищцата е посочила в исковата си молба, че „в електронните масиви на Агенцията, апартаментът и е записан на името на К. Ц.", поради което отговорността на ответника произтича от незаконосъобразни действия на негови служители, които са го вписали като купувач. Никъде в исковата молба не е визирана отговорността на съдия по вписванията. От твърдението и, че не е вписана като купувач на имота не може да се прави извод, че става дума за вписване в актовите книги, а не за вписване в справката, представена по делото, на която тя се позовава.

Като следствие от тези необосновани изводи на съда е неправилната констатация, че искът е предявен срещу ненадлежен ответник. Съгласно чл.49 от Правилника за вписванията, когато се констатира несъответствие между данните по книгите за вписване и издадените удостоверения и препис, взема се под внимание това, което е вписано в книгите, но Агенцията по вписванията отговаря за вредите, които произтичат от допуснатите неточности в тия удостоверения и преписи. В случая след установеното правилно вписване на нотариалния акт в книгите на Агенцията и неправилното изготвяне на справката за имота на ищцата, незаконосъобразното действие, от което се претендират процесните вреди е извършено от служители на Агенцията по вписване. Те са част от администрацията на Агенцията, която в случая има качеството на административен орган и следва да отговаря за незаконосъобразните действия на своите служители по силата на специалната норма на чл. 49 от ПВ.

Доказани по делото са и причинените на ищцата неимуществени вреди. Разпитаният свидетел И. И., съпруг на ищцата, установява в показанията си изпитаното от ищцата притеснение при констатиране на грешката в момент, когато съпрузите са сключили предварителен договор за продажба на имота с бъдещ купувач. Посочил е непрекъснатите ангажименти по изправяне на допуснатата грешка, страхът, че по сключения предварителен договор ще дължи двойния размер на капарото, срамът, че хората ги считат за измамници.

След като служители на ответника с действията си са станали причина за грешно вписване в справката за имота на ищцата, причинените и вреди се явяват пряка и непосредствена последица от тези незаконосъобразни действия. Посоченото от съда, че вината за вписването на възбраната е на съда, не освобождава от отговорност ответника, породена от действията на служителите му. Фактът, че и друго лице е допринесло за вредоносния резултат, не е основание за отпадане на отговорността, а само за намаляването и. В случая е без значение дали съдията, вписал възбраната върху имота, е бил длъжен да извърши справка в нотариалния акт, както и дали ищцата е следвало да предприеме по-бързи действия, за да поправи допуснатата грешка. Допуснатото несъответствие между книгите по вписване и изготвената справка, води до извод за извършени незаконосъобразни действия от служители на ответника, за които той отговаря. При съпричиняване на вредата, всеки от съпричинителите следва да отговаря в рамките на своите действия. Поради това Агенцията дължи обезщетение, съответно на причинените вреди от незаконосъобразните действия на служителите си.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество поради изясняването му от фактическа страна. Предявеният иск от Д. М. И. срещу Агенция по вписванията е основателен и следва да бъде уважен. Безспорно доказани по делото са кумулативните предпоставки, изискуеми по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ- незаконосъобразни действия на служители на Агенция при изготвяне на справка за имот и при вписването в тази справка на трето лице като собственик на имота на ищцата; неимуществените вреди, които тези действия са и причинили и пряката причинна връзка между грешното вписване в справката и причинените и неимуществени вреди. Касационната инстанция приема, че искът е основателен до размера от 5000 лв., в който размер следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. Направеното искане за присъждане на разноски от ищцата е основателно до размера на 590 лв., включващо държавна такса от 10 лева и адвокатско възнаграждение по чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 в размер от 580 лв. В останалата част за размера до 10 000 лв., предявеният иск правилно е отхвърлен от съда и решението в тази част следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 439/24.01.2014 г. по адм. д. № 3415/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, ІІ отделение, 41 състав, с което е отхвърлен предявения от Д. М. И. срещу Агенцията по вписвания за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 20.08.2012 г. до 28.12.2012 г., изразяващи се в притеснения и страх от евентуално предприемане на изпълнителни действия срещу имота, причиняване на допълнителни ангажименти и отклоняване от изпълнението на професионалните и задължения и отнемане от личното време, в резултат на незаконосъобразни действия на служители на ответника по вписване на друго лице като собственик на имота на ищцата и вписване на възбрана на същия имот, ДО РАЗМЕРА от 5000 лв. (пет хиляди лева), като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Агенция по вписванията, [населено място] - 1111,[жк] [улица], да заплати на Д. М. И. ЕГН [ЕГН], с адрес за призоваване [населено място] - 1000, пл. "Р. Д." № 4, ет. 1, ап. 1 - адв. И. Т. С., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. (пет хиляди лв.), причинени и в периода от 20.08.2012 г. до 28.12.2012 г. от незаконосъобразни действия на служители на ответника по вписване на друго лице като собственик на имота на ищцата и вписване на възбрана на същия имот, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба (01.04.2013 г.) до окончателно изплащане на сумата.

ОТМЕНЯ решение № 439/24.01.2014 г. по адм. д. № 3415/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, ІІ отделение, 41 състав в частта, в която е осъдена Д. М. И. да заплати на Агенция по вписванията сумата от 150 лв. разноски по делото, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Д. М. И. да заплати на Агенция по вписванията разноски по делото в размер на 50 лв., съобразно отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА Агенция по вписванията, [населено място] - 1111,[жк], [улица] да заплати на Д. М. И. ЕГН [ЕГН] сумата от 590 лв. (петстотин и деветдесет лв.), представляващи разноски по делото.

В останалата част оставя в сила решението

Решението е окончателно.

.

Решението на долната инстанция от 24.01.2014

Р Е Ш Е Н И Е

№ 439

гр. София, 24.01.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, Второ отделение 41 състав,

в публично заседание на 16.01.2014 г. в следния състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Луиза Христова

при участието на секретаря М. Велева и при участието на прокурора

Димитров, като разгледа дело номер 3415 по описа за 2013 година

докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 - 207 от АПК във връзка със чл. 1 ал.1 от

ЗОДОВ.

Производството е образувано по искова молба на Д. М. И. от [населено място], чрез

адвокат И. С. срещу Агенцията по вписванията и допълнителна молба от 16.04.2013г.,

за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева за претърпени неимуществени

вреди в периода 20.08.2012г. - 28.12.2012г., изразяващи се в притеснения и страх от

евентуално предприемане на изпълнителни действия срещу имота, причиняване на

допълнителни ангажименти и отклоняване от изпълнението на професионалните

задължения и отнемане от личното време, в резултат на незаконосъобразни действия

на служители на ответника по вписване на друго лице като собственик на имота на

ищцата и вписване на възбрана на същия имот, ведно със законната лихва върху

главницата на обезщетението, считано от завеждане на исковата молба - 01.04.2013 г.

до окончателното изплащане на дължимата сума.

В исковата си молба ищцата твърди, че е претърпяла неимуществени вреди от

незаконосъобразни действия на длъжностно лице, служител на агенцията по

вписванията, което е издало справка, в която собствения на ищцата апартамент е

вписан на друго лице - К. Ц.. Освен това върху апартамента е наложена възбрана от

страна на трето лице, имащо имуществени претенции спрямо К. Ц.. Така вписаната

възбрана е отменена с влязло в сила определение от 17.12.2012г. по гр.д. 12424/12г. на

СГС, VІ-19 с-ав.

Поради горното ищцата е претърпяла посочените по-горе неимуществени вреди.

Същата иска ответника да бъде осъден да ги заплати в претендирания размер, както и

направените разноски за съдебното производство по представен списък.

Ответникът по иска на основание чл. 205 от АПК - Агенцията по вписванията, в

представен отговор на исковата молба изразява становище на първо място, че искът е

недопустим, тъй като е насочен срещу ненадлежен ответник. Тъй като справката се

издава след произнасяне на съдия по вписванията, следва да се счита, че същата е

издадена от съдия по вписването, а съдиите по вписванията не са служители на

Агенцията по вписванията, тъй като се назначават след конкурс със заповед на

Министъра на правосъдието и изпълняват длъжността и функциите си под

ръководството на Председателя на съответния районен съд. На второ място твърди, че

искът е недопустим, тъй като не са изпълнени условията на чл. 203 от АПК, а именно

вредите да са претърпени от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на

административен орган по повод осъществяването на административна дейност, като

твърди, че това е така, тъй като вредоносният резултат е настъпил от действия, които

по същността си нямат административен характер. Съобразно разпоредбата на чл. 569

ал. 1 т. 6 от ГПК издаването на посочената справка има характера на нотариално

удостоверяване, които по силата на чл. 530 от ГПК имат съответно охранителен, а не

административен характер. Претендира адвокатско възнаграждение в размер на 650

лв.

Участващият в съдебното производство прокурор от Софийска градска прокуратура

изразява становище за неоснователност на исковата молба. Счита, че не се доказва

виновно противоправно поведение на служител и то в степен, която да влече

отговорност по ЗОДОВ, която е специална отговорност извън предвидената

дисциплинарна такава. В случая се касае за техническа грешка, която е била

отстранена своевременно. С оглед на съдебните процедури, периодът за отстраняване

на грешката би могъл да бъде счетен за много бърз. По отношение на претендираните

неимуществени вреди, същите са недоказани. От разпита на свидетеля се установява

разминаване в основни детайли относно заявеното в исковата молба, в писмените

доказателства по делото и устното изложение на свидетеля. Не се доказва виновно

противоправно поведение на държавните служители, което от своя страна определя

несъставомерност на отговорността по ЗОДОВ и съответно предполага оставяне на

иска без уважение.

Административен съд, С. град като взе предвид доводите на страните и след като

обсъди събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна

следното:

По силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 116, том І,

рег. № 2905, дело № 103 от 23.04.2012г., ищцата е придобила собствеността на

апартамент № 2 с площ от 74,12 кв.м., находящ се в [населено място], район „О.",

[улица], ет.1, заедно с мазе № 20 с площ от 6,13 кв.м. Апартаментът представлява

самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.404.133.1.2. Продавачи по

сделката са И. С. Г. и К. В. Г., които са действали чрез своя пълномощник К. В. Ц..

При направена на 20.08.2012г. справка в регистъра по партидата на имота, ищцата

установила, че за собственик на същия е вписан К. В. Ц..

С определение от 20.09.2012г. по гр.д. № 12424 от 2012г. на СГС въз основа на

справка от АВ от 10.09.2012г. е наложена възбрана на самостоятелен обект в сграда -

мазе № 20 с площ от 74,12 кв.м., находящо се в [населено място], [улица], ет.1, ап.2.

По подадена от ищцата жалба до ответника, последният със свое писмо от

14.12.2012г. е посочил, че посоченото обезпечение е направено в несъответствие с

данните в книгите за вписване в служба по вписванията на РД - С., тъй като правото

на собственост върху цитираното мазе не принадлежи на К. В. Ц.. Обезпечението е

наложено въз основа на справка по лице от електронната система „отдалечен достъп"

на АВ и не е издадена от служител на агенцията. В случая съгласно чл. 49 от

Правилника за вписванията (ПВ), приоритет има вписването в книгите за вписвания.

По подадена от ищцата молбата от 10.12.2012г. е постановено определение от

17.12.2012г. на СГС по същото дело, с което е отменено определение от 20.09.2012г. в

частта, с която е допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на възбрана

върху самостоятелен обект в сграда - мазе № 20. Определението е влязло в сила на

28.12.2012г.

По делото е представена заповед № ЛС-04-796 от 31.10.2005г. на министъра на

правосъдието, която регламентира реда за извършване на справки чрез използване на

отдалечен достъп за получаване на информацията. От тази заповед е видно, че в

базите данни не се извършва търсене по име на лицето, приобретател на правото на

собственост. Също така при търсене по имот, справката показва съдържанието на

имотната партида, без актовете, които се отнасят за общите части или за отделните

имоти, които са обединени в него. По делото не е приложена въпросната справка от

АВ, въз основа на която е вписана забраната върху процесното мазе.

Видно от извлечение от регистъра на справките чрез отдалечен достъп по партида №

75156 в периода от началото на 2010г. до 23.04.2013г., такава справка не е изготвяна

на 10.09.2012г.

В съдебното производство са изслушани свидетелските показания на И. И. - съпруг

на ищцата, който сочи, че е разбрал за неправилното вписване в началото на месец

декември - 2012 г., когато със съпругата му са решили да продават собствения им

имот и са сключили предварителен договор с купувачите. При извършена проверка в

Агенция по вписванията към този момент, купувачите са установили, че има възбрана

върху имота. От Агенцията по вписванията, ищцата и съпруга й са разбрали, че не

може да се отмени възбраната, защото е наложена от съда. Това им е създало разходи,

ходили са при адвокат, купувачите им са се отказали; трябвало е да върнат капарото

по предварителния договор в двоен размер. Процедурата пред съда е отнела два

месеца. Съпругата му е била притеснена, не са спали близо два месеца. Притеснили са

се от купувачите, че са ги мислели за измамници. Свидетелят не е плащал данък,

такси и сметки за консумативи върху имота, това е бил ангажимент на съпругата му.

Не е отварял пощенската кутия, не е живял на този адрес. Съпругата му също не е

живяла там. Съпругата му е плащала сметките. Апартаментът е на шпакловка и

замазка.

При така установените факти, съдът приема от правна страна следното:

Искът с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е предявен от надлежна страна -

собственик на имот, вписан в АВ, против юридическото лице, в чиято структура се

намират длъжностните лица, извършващи справки за удостоверяване на извършените

в агенцията вписвания за гореописания имот, поради което и на основание чл. 204,

ал.1 и чл. 205 от АПК е процесуално допустим. В този смисъл е и определение №

12366 от 26.09.2013г. на ВАС по адм. дело № 12092 от 2013г.

Разгледан по съществото на спора, искът е неоснователен по следните съображения:

В чл. 204 от АПК са предвидени предпоставките, при които исковете за обезщетения

за вреди причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,

действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, са допустими

за разглеждане. Съгласно ал. 1 на този член, първата предпоставка за допустимост на

иска, когато се претендира, че вредите са причинени от незаконосъобразен

административен акт, е той да бъде отменен по съответния ред. Видно обаче от

съдържанието на исковата молба в конкретния случай не се претендират вреди от

незаконосъобразен акт, а от незаконосъобразно действие.

Чл. 203 от АПК предвижда за неуредените в тази глава случай да се прилагат

субсидиарно разпоредбите на ЗОДОВ. Съгласно чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ се дължи

обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразен акт, действие или бездействие

на административен орган или длъжностно лице, извършен при или по повод

осъществяването на административна дейност.

За да бъде допустим искът по чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, т. е. да

възникне право на искане за обезщетяване по този ред е необходимо наличието на

няколко кумулативно дадени предпоставки: на първо място - претърпяна вреда -

имуществена или неимуществена; на второ място - незаконосъобразен акт,

незаконосъобразно действие (фактическо) или бездействие на орган или длъжностно

лице на държавата или общината; на трето място - вредата да е настъпила в резултат

на административна дейност, т. е. от незаконосъобразен акт, действие и бездействие

на органа или длъжностното лице при или по повод изпълнение на административна

дейност; на последно място - причинна връзка - пряка и непосредствена такава между

незаконосъобразния акт, действие и бездействие с вредоносния резултат от

административна дейност. Настоящият състав намира, че в конкретния случай тези

предпоставки за допустимост на исково производство не са налице по следващите

съображения.

Производството по издаването на справки и удостоверения от вписвания в имотния

регистър е особено охранително производство, което се урежда от разпоредбите на

ГПК в частта им за охранителните нотариални производства, като съобразно

разпоредбата на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ЗСВ справки и удостоверения се издават след

произнасяне на съдията по вписванията. Видно от посоченото съдът намира, че

дейността по издаването на справки и удостоверения, доколкото се извършва с акт,

издаден и след произнасянето на съдия по вписванията, не представлява

административна дейност, а е дейност, която има охранителен характер. На следващо

място съдията по вписванията няма качеството на административен орган, т.е. орган,

който притежава властнически правомощия, по силата на които може да издава

актове, от които да произтичат права и интереси и задължения. Съдията по

вписванията видно от разпоредбите на чл. 279 и следващите от ЗСВ е длъжностно

лице, част от органите на съдебната власт.

На второ място искът е заведен срещу ненадлежен ответник, тъй като съдиите по

вписванията в качеството им на длъжностни лица, не са служители на Агенцията по

вписванията, а се назначават от министъра на правосъдието и извършват дейността си

под ръководството на председателя на съответния районен съд. Доколкото с

определение № 12366 от 26.09.2013г. на ВАС по адм. дело № 12092 от 2013г. е

определено основанието на иска: незаконосъобразно действие на служители на

агенцията, които погрешно и неправилно са вписали друг собственик по партидата на

имота, то ответник е именно съдията по вписванията, тъй като същият разпорежда

вписването, а не длъжностните лица в агенцията, които технически внасят данните в

електронния регистър. Това техническо действие не представлява вписване по

смисъла на чл.9 от ПВ.

На трето място и за пълнота на изложеното, дори да се приеме, че е налице

административна дейност и искът е заведен срещу надлежен ответник, не е налице

пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното действие на

ответника и вредоносния резултат. В случая претенцията за неимуществени вреди се

основава на притеснения и страх от евентуално предприемане на изпълнителни

действия срещу имота, причиняване на допълнителни ангажименти и отклоняване от

изпълнението на професионалните задължения и отнемане от личното време, в

резултат на незаконосъобразни действия на служители на ответника по вписване на

друго лице като собственик на имота на ищцата и вписване на възбрана на същия

имот. Т.е. притесненията, страха и загубеното време са в резултат на две действия:

вписване на друго лице като собственик на процесния имот и вписаната възбрана от

СГС. Първото действие не е извършено от ответника, тъй като видно от писмото на

л.9 в книгите за вписвания като собственик на имота не е вписан К. В. Ц.. В случая

става въпрос за издаване на справка под формата на удостоверение за вписване, което

не съответства на книгите за вписвания. Тази справка се издава в автоматизиран вид,

но Агенцията по вписванията отговаря за вредите, които произтичат от допуснатите

неточности в това удостоверение (чл. 49 от ПВ). Ищцата обаче не претендира

обезщетение от незаконосъобразно издаване на справка, а от незаконосъобразно

вписване, каквото в случая не е налице. Второто действие не е извършено от

ответника, нито има данни по делото същият да е издал справка на 10.09.2012г. за

имота, въз основа на която е постановено определение от 20.09.2012г. по гр.д. №

12424 от 2012г. на СГС (такава не е представена по настоящото дело). Съдът не

кредитира показанията на изслушания по делото свидетел, тъй като същият е съпруг

на ищцата и заинтересован от изхода на спора. Освен това същият дава

противоречиви обяснения относно момента на узнаване на твърдяното

незаконосъобразно вписване - началото на декември, при условие, че ищцата в

исковата молба твърди и на л.7 е представила справка от 20.08.2012г. Още повече, че

като начало на претендирания период на обезвреда ищцата сочи именно тази дата.

Следователно дори да се приеме, че причинените от първото действие неимуществени

вреди подлежат на обезвреда от АВ, то следва да се отчете защо ищцата е живяла в

продължаващ страх и притеснение до 28.12.2012г., след като още на 20.08.2012г. е

научила за незаконосъобразното действие, и защо не е предприела нищо, за да

ликвидира този дискомфорт. Освен това свидетелят сочи данни за претърпени

имуществени, а не неимуществени вреди, доколкото изтъква притеснения, причинени

от субективен страх, че евентуалните им купувачи ще помислят него и съпругата му

за измамници. Тези притеснения обаче не са посочени в основанията на исковата

молба и последващото й уточнение. Т.е. налице са основания за освобождаване от

отговорност по чл.5 от ЗОДОВ. Причинените от второто действие вреди не са пряка

последица от първото действие, защото: първо - са извършени един месец след като

ищцата е разбрала за справката и не е предприела нищо; второ - са опосредени от

преценката на друг орган извън ответника.

Във връзка с всичко гореизложено настоящият състав намира, че искът предявен за

разглеждане в настоящото производство е неоснователен и следва да се отхвърли.

Неоснователността на главния иск обоснова неоснователност и на иска за заплащане

на законната лихва върху претендираната сума за обезщетение от завеждането на

исковата молба до окончателното й плащане.

Предвид изхода на спора настоящият състав намира, че направеното от ответника

искане за присъждане на разноски следва да бъде уважено в размер на 150лв. за

юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Воден от горното и на основание чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1 ал. 1 от

ЗОДОВ, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д. М. И. от [населено място], чрез адвокат И. С.,

срещу Агенцията по вписванията, за заплащане на обезщетение в размер на

10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в периода 20.08.2012г. -

28.12.2012г., изразяващи се в притеснения и страх от евентуално

предприемане на изпълнителни действия срещу имота, причиняване на

допълнителни ангажименти и отклоняване от изпълнението на

професионалните задължения и отнемане от личното време, в резултат на

незаконосъобразни действия на служители на ответника по вписване на друго

лице като собственик на имота на ищцата и вписване на възбрана на същия

имот, ведно със законната лихва върху главницата на обезщетението, считано

от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата

сума.

ОСЪЖДА Д. М. И. от [населено място] да заплати на Агенцията по

вписванията сумата от 150 лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен

административен съд, в 14 - дневен срок от съобщението до страните.

Съдия:

.

Определението на ВАС от 26.09.2013

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12366

София, 26.09.2013

Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЕМИЛИЯ МИТКОВА

КАЛИН КУМАНОВ

при секретар

и с участието

на прокурора

изслуша докладваното

от съдията

КАЛИН КУМАНОВ

по адм. дело №

12092/2013

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на Д. М. И. от [населено място], [улица], вх.А, ет.1, ап.1, подадена чрез пълномощника адв.С., срещу Определение № 4127 от 28.05.2013 г по адм. д. № 3415/2013 г. по описа на Административен съд - София град. Изложени са доводи за незаконосъобразност и неправилност определението и се претендира отмяната му.

Ответникът, Агенцията по вписванията, не взима становище по частната жалба.

Върховният административен съд, О. отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл.230 АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Административният съд е бил сезиран с искова молба по чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), с която ищцата е предявила обективно съединени искове против Агенцията по вписванията за присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., които твърди че са в причинна връзка с извършено незаконосъобразно действие от страна на служители на Агенцията - неправилно вписване на друго лице като собственик на имота й, апартамент №2, находящ се в [населено място], [улица].

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че искът е недопустим, защото правото на искане за обезщетение по чл.1, ал.1 ЗОДОВ възниква при наличието на кумулативно дадени предпоставки, които са незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие при или по повод административна дейност, вреди и причинна връзка. В случая Съдът е намерил, че дейността по издаването на справки и удостоверения, доколкото се извършва с акт, издаден след произнасянето на съдия по вписванията, не представлява административна дейност, а съдиите по вписванията не извършват административна дейност и не са служители на агенцията.

Определението е неправилно и следва да бъде отменено.

Съдът погрешно е заключил, че ищцата е претендирала неимуществени вреди от незаконосъобразни действия от длъжностно лице, служител на Агенцията по вписванията, което е издало справка, удостоверяваща, че собственият й апартамент е вписан на друго лице. В исковата молба и в последващата уточняваща молба ищцата ясно е посочила, че тя претендира обезщетение на основание действие на служители на агенцията, които погрешно и неправилно са вписали друг собственик по партидата на имота. Справката е следствие на това действие и обективира резултатите от него, а не е основание за иска. Неправилно Съдът е приел, че се претендират вреди вследствие действие на съдията по вписване, след като в исковата молба е уточнено, че се касае за действие на служителите на агенцията, които технически внасят данните в електронния регистър. Съгласно чл.2 от Правилника за вписванията се вписват всички актове, с които се прехвърля правото на собственост, а в чл.18 от У. правилник на Агенцията по вписванията е предвидено, че службите по вписванията извършват вписвания по разпореждане на съдията по вписванията. Като е развил съображения, че вредите не са настъпили при или по повод извършване на административна дейност от длъжностни лица, които не се намират в служебно правоотношение с ответника, Съдът е развил мотиви по несъществуването на спорното материално право, т.е. произнесъл се е по съществото на спора с определение вместо с решение.

Исковият процес започва с твърдението в исковата молба, че спорното право съществува. В случая ищцата твърди, че е претърпяла вреди, които са в причинна връзка с незаконосъобразни действия на длъжностно лице от Агенцията по вписванията и е насочила претенцията си към агенцията като юридическо лице. Така с исковата молба е очертан предметът на спора. От наведените спорни обстоятелства е определено правно основание на иска - чл.1, ал.1 ЗОДОВ, а оттук и подсъдността на спора - на административния, а не на общия съд. Дали спорното право съществува или не, т.е. дали са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата, е въпрос по основателността на иска, а не по допустимостта, по която Съдът се произнася със съдебното решение. Съществуването на всички елементи на отговорността по чл.1, ал.1 ЗОДОВ не е и не може да бъде предпоставка за допустимостта на иска. С исковата молба се навеждат спорните обстоятелства, сред които е основанието на исканото обезщетение, поради което правото на иск е обусловено не от основателността му, а от процесуални предпоставки за неговото възникване и упражняване. Развитите съдебни изводи са неотносими към правото на ищеца да възбуди исков процес за разрешаване на спор със сила на пресъдено нещо. Затова прекратителното определение следва да се отмени, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия от съда и произнасяне по съществото на повдигнатия пред него исков спор.

Така мотоворан и на основание чл.221, ал.2 във вр.с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, О. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 4127 от 28.05.2013 г по адм. д. № 3415/2013 г. по описа на Административен съд - София-град

ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото и произнасяне по съществото на спора.

Определението е окончателно.

.

Начало на блога

Това решение е част от съдебната практика на тема Отговорност за вреди от грешки при вписванията  и на тема Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/2921

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.