Определение от 12.12.2013 по т.д.№ 508/2012 на ВКС
Това определение е част от съдебната практика по темата Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията
.
Публикувано в този блог на 31.07.2024. Посл. актуализация: 16.08.2024
.
Това е окончателният акт по делото на Филип Киркоров за "кражба на фирма". Делото е тържество на справедливостта и на трите инстанции. И по наказателна линия е много яко - вж статията 5 години затвор за бизнесмена, измамил Филип Киркоров.
Публикувам го в раздела за бъркотията с разясненията като дело-антипод на такива от същия вид ("кражба на фирма"), които според мен не са справедливи - напр. Решение от 02.12.2016 по в. т. д. № 570/2015 на ОС-Шумен (окончателно) и Определение от 30.05.2014 по гр.д. № 2610/2014 Там фирмите напразно се борят да си върнат имотите. Съдът ги отрязва с думите, че измамниците са се водели управители и са имали пълното право да крадат (е, не точно с тези думи, разбира се). Иначе нямало било да има доверие в търговския регистър. И цитират чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ.
.
СПРАВКА - ЗТРРЮЛНЦ: Доверие в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
Чл. 10. (1) Трети добросъвестни лица могат да се позовават на вписването, както и на обявяването, дори ако вписаното обстоятелство, съответно обявеният акт, не съществува. (2) Невписаните обстоятелства се смятат несъществуващи за третите добросъвестни лица.
.
Според някои съдии, чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ означава, че за да бъде пълно доверието в Търговския регистър, е необходимо да се считат за достоверни дори и фалшивите вписвания, извършени с измама, иначе ще се нарушат правата на третите лица.
За разлика от Търговския регистър, където "невписаните обстоятелства се смятат несъществуващи", то в имотния (такъв още няма, но така го наричат) е точно обратното - невписаните обстоятелства се смятат за съществуващи за третите добросъвестни лица, тоест стига се до другата крайност, вж например следните две решения:
Решение от 24.02.2012 по гр. д.№ 845/2011 на ВКС Купувач губи имота, т.к. го е купил от продавач, осъден по ревандикационен иск (чл. 108 ЗС), обаче нито ИМ е била вписана, нито съдебното решението, с което искът по чл. 108 ЗС е бил уважен, така че човекът просто не е имало как да знае, че продавачът не е собственик.
Решение от 27.06.2016 по гр. дело № 4987/2015 на ВКС През 2006 В.Ж. и Т.Т. печелят дело по чл. 108 срещу И. К., който е осъден да предаде владението, а нотариалният му акт № 62/14.10.2004 е отменен. Обаче спечелилите делото не вписали нито исковата си молба, нито решението по делото. Загубилият делото се възползва от пропуска им и през 2007 продава имота, като се легитимира с отменения н.а. от 2004. През 2012 В. Ж. и Т.Т. отново завеждат дело - този път срещу купувачите от 2007 г. - и отново го печелят.
.
Из определението от 12.12.2013 по т.д.№ 508/2012 на ВКС (окончателният акт по делото на Филип Киркоров):
"въззивният съд е приел, че сделката е нищожна поради липса на съгласие на основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД (липса на съгласие - вж съдебната практика по чл. 26, ал. 2, пр.2 под заглавие Шега, насилие, учебен пример, игра на сцена ... пред нотариус?!?); късмет е имал Филип Киркоров, че съдиите по неговото дело не са се сетили да изтъкват, че липсата на съгласие трябва да е съзнателна), тъй като липсвало изрично писмено упълномощаване (късмет е имал Ф. Киркоров, че делото му е минало преди ТР № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. на ВКС, ОСГТК, с което ВКС реши, че няма нужда от изрично упълномощаване) от едноличния собственик на капитала на дружеството - продавач по чл.137, ал.4 ТЗ за вземане на решение за разпореждане с имота по смисъла на чл.137, ал.1, т.7 ТЗ (късмет е имал Ф. К., че съдиите са счели за ирелевантно ТР 3/2013 от 15 ноември 2013 на ОСГТК-ВКС, с което ВКС реши, че "1. Решение на ОС на ООД по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на дружеството или вещно право върху него, сключена от представляващия дружеството орган (управител /управители)."
.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №962
Гр.София, 12.12.2013 г.
(това е окончателният акт по делото на Филип Киркоров)
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на втори декември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря ....................., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 508 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], общ.К. срещу решение № 51/09.03.2012г., постановено по т.д.№ 585/11г. от Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 708/06.07.2011г. по т.д.№ 940/10г. на Варненския окръжен съд за обявяване за нищожен на договор за покупко-продажба от 03.05.2010г., сключен с нотариален акт №116, том ХІХ, рег.№ 7470 между [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] на основание чл.26, ал.2 ЗЗД.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че сделката е нищожна поради липса на съгласие на основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, тъй като липсвало изрично писмено упълномощаване от едноличния собственик на капитала на дружеството - продавач по чл.137, ал.4 ТЗ за вземане на решение за разпореждане с имота по смисъла на чл.137, ал.1, т.7 ТЗ. Изложени са съображения и че сделката е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, вр. чл.40 ЗЗД поради ниската, респ. неизгодна цена на имота, както и поради обстоятелството, че взелият решенията на продажба от името на едноличния собственик на капитала на дружеството - продавач и изпълнителният директор на дружеството - купувач са едно и също лице, поради което сделката е сключена във вреда на представлявания.
Касаторът поставя няколко въпроса по чл.280, ал.1 ГПК, като въпросите за упълномощаването по смисъла на чл.137, ал.4 ТЗ за решаване на въпроси от компетентността на Общото събрание по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ, може ли търговско дружество да се позовава на нищожност на решение на едноличния собственик на капитала в спор с трето лице и може ли еднолично дружество с ограничена отговорност да се позовава на нищожност на сделка при условията на чл.40 ЗЗД вр. чл.26, ал.1, п.3 ЗЗД, когато сделката е сключена от органен представител на дружеството и е налице решение на едноличния собственик на капитала за сключването й, са обусловили решаващите изводи на въззивния съд.
С тълкувателно решение № 3/2013г. от 15.11.2013г. по тълк.д.№ 3/2913г. ОСГТК на ВКС се произнесе по поставените въпроси в следния смисъл: 1. Решение на ОС на ООД по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на дружеството или вещно право върху него, сключена от представляващия дружеството орган (управител /управители).
2. Към органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона на две търговски дружества, не се прилага забраната на чл. 38 ал. 1 ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Дадените разрешения в ТР №3/13г. на ОСГТК са относими към поставените от касатора въпроси относно действителността на сделка, сключена от органен представител на търговско дружество при условията на договаряне сам със себе си и без да е взето решение от общото събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност за разпореждане с недвижим имот. В случая, атакуваната с иска по чл.26 ЗЗД сделка е сключена от управителя на дружеството - продавач - Д. И., но при въведеното основание на споразумение във вреда на представлявания по чл.40 ЗЗД, поради което обуславящите изводи на въззивния съд са за поради ниската, респ. неизгодна цена на продадения имот, като обстоятелството, че взелият решенията на продажба от името на едноличния собственик на капитала на дружеството - продавач и изпълнителният директор на дружеството - купувач са едно и също лице /П. М./, са допълнителен аргумент, относим към вредите, а не досежно липсата на представителна власт за договаряне при условията на чл.38, ал.1 ЗЗД. Въпросите за наличието или липсата на решение на общото събрание, предмет на т.1 на ТР №3/13г., не намират приложение в конкретната хипотеза, тъй като сделката е сключена от управителя на дружеството по пълномощие от едноличния собственик на капитала, но чрез делегиране на права от търговския пълномощник на дружеството, който не разполага с изрично пълномощно от отчуждаване на недвижими имоти. В този смисъл, въззивното решение е в съответствие с постановеното тълкувателно решение, поради което касационното обжалване не се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 51/09.03.2012г., постановено по т.д.№ 585/11г. от Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
.
Това определение е част от съдебната практика по темата Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията
.
No TrackBacks
TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/2918
Leave a comment