Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на осми декември , две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при участието на секретаря Р.Иванова .
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 4250/2021 година.
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Разглежда се на касационна жалба на И. Т. Ч. , подадена чрез пълномощник адв. С.Т. от САК срещу решение №10283 от 01.04.2021г по в.гр.дело № 4518/2017г. на Софийски апелативен съд ,с което след отмяна на решение № 3276 от 12.05.2017г.по гр.дело № 12538/2013. на СГС, е уважен предявеният от „АВИВА" ООД срещу ЧСИ И. Т. Ч. иск с правно основание чл. 74, ал.1 ЗЧСИ, вр.чл. 45 ЗЗД. На ищеца е присъдена сумата от 771295,83лв.като обезщетение за причинени имуществени вреди от проведена публична продан на недвижим имот по изпълнително дело №20077830400179,съставляваща заплатена продажна цена на недвижим имот от дружеството като купувач, ведно със следващата се законова лихва от датата на завеждане на исковата молба.Искът е уважен и за сумата от 32 900,08 лв.,съставляваща сбор от разходите направени от „АВИВА" ООД във връзка с публичната продан.
Въззивният съд е приел,че не са спорни обстоятелствата по образуването и провеждането на изпълнителното производство по изп.дело №20077830400179.С възлагателно постановление от 23.09.2008г., влязло в сила на 15.10.2010, недвижим имот в [населено място] ,описан като 1/2 ид част от поземлен имот ,парцел ХVІІІ(осемнадесети),отреден за склад ,автосервиз,работилница, магазини и офиси ,находящ се в кв.1 по плана на [населено място] е бил възложен на ищцовото дружество „АВИВА"ООД. Ищецът е участвал в публична продан като наддавач ,предложил най-висока цена от 771 295,83лв , изцяло внесена от купувача на 20.09.2008г.. съгласно заключение на приета по делото експертиза. За да уважи иска въззивният съд е приел,че ответникът ЧСИ И. Т. Ч. противоправно и виновно не е съобразил изцяло действията си с разпоредбата на чл.483 от ГПК,изнасяйки на публична продан и обявявайки ищеца за купувач на имот,който не е собственост на длъжника по изпълнителното дело Д. Б..Макар че след влизане в сила на постановлението за възлагане(на датата 15.10.2010г) и към датата 25.01.2013г.дружеството купувач уведомява ЧСИ, че изнесеният на публична продан имот не е бил собственост на длъжника с оглед приетото в решение по гр.д. №7859/2013г. на II-и В с-в и решение по гр.дело №2853/2008 по описа на СГС, ГО, 7-и с-в,съдебният изпълнител превежда част от сумата на взискателя,а остатък от 464 445,77лв. превежда по сметка на длъжника Д. Б.,с което уврежда ищеца в размер на исковата сума.
Твърденията на ищеца ,че не е станал собственик,с което е имуществено увреден поради противоправност в действията на ЧСИ,са оспорени от ответника,който счита за изпълнени всички вменени от закона процесуални действия по уточняване и изясняване на собствеността върху продавания недвижим имот съгласно чл.483 ГПК към датата на налагане на възбраната 03.07.2007г.Тогава не е имало вписани искови молби,по които впоследствие са постановени изтъкваните от ищеца съдебни решения.Приетото в тези съдебни решения не следва да е определящо за отговорността на съдебния изпълнител към купувача,след като същите са постановени след вписването на възбраната.Изтъква съображението,че след влизане в сила на разпределението няма основание ЧСИ да задържа по своята сметка и по искане на купувача суми,които е длъжен да преведе на взискателите,а остатъка - на длъжника.Не е произтекла и вреда,тъй като купувачът не е съдебно отстранен,същият е във владение на имота и извлича облаги,като го отдава под наем.Освен това по силата на правилото в чл.496,ал.2 ГПК същият е придобил притежаваните от длъжника права към момента на възбраната.
От приложеното в цялост гр.д.2563/08г по описа на СГС въззивният съд е приел за изяснено,че е бил предявен инцидентен установителен иск в оспорване действителността на придобивното основание за длъжника Д. Б.,като по този иск е прогласено ,че договор за доброволна делба от 14.08.2000г. е нищожен на основание чл.26,ал.1 и 2 ЗЗД. Делото е приключило с решание,влязло в сила на 24.03.2015г.Според въззивния съд признато е за установено по отношение на длъжника,че договор за доброволна делба от 14.08.2000г. е нищожен на осн. чл.75 ал.2 от ЗН във вр. с чл. 34 ал.2 от ЗС (по гр.дело № 5376/2003г. по описа на СРС, Второ ГО, 58 с-в с и по иск ,вписан на 04.03.2010г,).При проверката частният съдебен изпълнител е приел легитимация на длъжника като собственик въз основа на този нищожен договор. Исковата молба, дала основание за образуване на съдебно производство по което е предявен инцидентно иска за нищожност,също е била вписана към момента на публичната продан.Изтъкнато е ,че проверката за собствеността на имота по чл.483 от ГПК ЧСИ е бил длъжен да извърши към датата на налагане на възбрана при пристъпване към опис на възбранения имот (в който смисъл е и цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика - Решение № 128/02.08.2000г. по гр.д.№35/2016г. на ВКС,ГК,Четвърто г.о.),т.е към датата 03.07.2007г.,но настъпилите и след тази дата обстоятелства, водещи до промени в собствеността на имота ,според въззивния съд е следвало да бъдат взети предвид от ЧСИ и съответно надлежно проверени от него, още повече,че са му били съобщени от купувача и понастоащем ищец. Въззивният съд не е отдал значение на обстоятелството към кой момент купувача е изтъкнал пред съдебния изпълнител спорните факти.Всяко бездействие или небрежност от ЧСИ,които водят до неизясняване на правото на собственост върху продавания недвижим имот се квалифицират като неправомерни действия и бездействия, т. к. засягат пряко правната сфера на купувача. Публичната продан е деривативно основание за придобиване на собственост.Спрямо действителния собственик на имота,публичната продан е недействителна и не може да му се противопостави.След като купувачът не е могъл да стане собственик на недвижимия имот или на част от него, но е заплатил цената на публична продан, той е претърпял имуществена вреда в размер на платената цена.По отношение на вредата въззивният съд е приел,че тя е установена, доколкото не е необходимо купувачът да бъде съдебно отстранен от имота за да се приеме, че той търпи вреда в размер на заплатената продажна цена.Като установена практика на ВКС в този смисъл е изтъкнато Решение №3/23.01.2018г. по гр.д.№953/2017г. на ВКС, Трето г.о.По отношение на причинната връзка е изтъкната практика на ВКС,съгласно която ЧСИ дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането (Решение № 264/08.04.2010г. по гр.д.№474/2009г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о.,Решение № 139/31.05.2011г. по гр.д.№ 1445/2009г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о,Решение №184/21.09.2011г. по гр.д.№ 1124/2010г. на ВКС, ГК,Трето г.о.) Решаващо е изтъкнато , че вреда в случая е причинена от небрежността на частния съдебен изпълнител,който не е извършил надлежна проверка на собствеността,както повелява чл. 483 от ГПК, т.к. към датата на издаване на постовлението за възлагане (23.09.2008г.)вече били вписани две искови молби за нищожност на договора за доброволна делба и тези обстоятелства са били надлежно съобщени на ЧСИ от купувача.Ако беше проведена надлежна и щателна проверка на собствеността на имота, към който е насочена публичната продан, купувачът не би претърпял процесните вреди.Поради това фактическият състав на чл.74 ал.1 от ЗЧСИ е приет за осъществен от въззивния съд , предявеният иск за основателен и доказан до пълния предявен размер, включващ заплатената продажна цена и сторените разходи в изпълнителното производство,включително разноските след датата на постановлението за възлагане.
Тези изводи на въззивния съд се оспорват от касатора като незаконосъобразни и необосновани. Изтъква се хронологията на фактите,която кореспондира с писмените доказателства и не е съобразена от въззивния съд,погрешно възприел и отразил определени обстоятелства,както и последиците им.В действителност ,ЧСИ И. Ч. е наложил възбрана върху имота на 03.07.2007г,като на 30.07.2008г(а не на 02.06.2008г) е била вписана искова молба по установителен иск ,предявен от длъжника Д. Б. и нейния съпруг Л.Б. за да брани нейното право на собстеност върху придобития по договора за делба дял.Едва на 12.05.2010г,след като публичната продан е извършена,е вписана друга искова молба по отношение на процесния имот,в която се твърди осонование за нищожност на договора на осн. чл.75 ал.2 от ЗН във вр. с чл. 34 ал.2 от ЗС .Това дело е висящо,ответникът оспорва значението на съдебно решение по него за търсената отговорност за вреди ,както и значението на съдебното решение от 24.03.2015г с което е прогласена нищожност на договора за делба .Съдебният изпълнител е орган,който провежда принудително изпълнение, а не такъв който установява граждански права. Съдът не е посочил в какво се изразява нарушението на закона и на какво основание ЧСИ би могъл към 2013г да задържи сумата по своята сметка ,на база твърденията на купувача за спорни права. На следващо място ,купувачът придобива всички права които длъжникът е имал съгласно чл.496, ал.2 ГПК ,а в случая длъжника Д. Б. е притежавала ако не целия имот по силата на извършена действителна делба, то идеална част от него . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон относно режима на търсената отговорност за вреди от частен съдебен изпълнител и нейния фактически състав.Оспорват се изводите на Софийски апелативен съд относно дължимите в случая действия на ЧСИ както по време на проверката съгласно чл. 483 ГПК ,така и и след влизане в сила на възлагателното постановление, относно наличието на противоправност и причинна връзка.Подробни съображения са развити от пълномощника адв.С. Т. Претендират се разноски по списък.
Третото лице помагач на ответника и застраховател ЗАД„Армеец" в депозиран отговор се присъединява към доводите и оплакванията на касатора.
Ответникът по касационната жалба АВИВА"ООД е депозирал отговор чрез пълномощника си адв. Г. от САК. Оспорват се като неоснователни оплакванията на касатора, който не е извършил прецизна проверка по чл.483 ГПК,което влече за него както дисциплинарна , така и имуществена отговорност. Грижата дължима от съдебния изпълнител,на когото държавата възлага важни функции, предполага в дейността си да не допуска противоправно увреждане на права и законни интереси,да избягва причиняването на вреди и ако все пак му стане известно,че е причинил такива,да се постарае да ги минимализира.Нелогично е да се приеме,че законът ограничава проверката за срок до налагане на възбраната,затова проверка в имотния регистър следва да се извдършва и към датата на постановлението за възлагане,и към датата на разпределението на сумите.В защита по същество ищецът доразвива изложените съображения като насока за отговор на поставените от касатора правни въпроси.Претендират се разноски .
С определение №600 от 01.07.2022г ,постановено в производство по чл. 288 ГПК е допусната до разглеждане по същество касационната жалба на И. Т. Ч. на основание критерия по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, по формулираните в изложението четири въпроса , първите три от които свързано поставени по прилагането на чл.483 ГПК:1)Длъжен ли е съдебният изпълнител след датата на описа на имота ,за който се е уверил по реда на чл.483 ГПК ,че към деня на налагане на възбраната е бил собственост на длъжника,да извършва последваща проверка на собствеността;2) Длъжен ли е съдебният изпълнител са спре/прекрати изпълнението върху недвижим имот,за който след надлежна проверка по чл.483 ГПК е извършил опис и е насрочил публична продан ,ако непосредствено преди проданта бъде вписана искова молба по спор за собственост;3) Следва ли при вписана след възбраната искова молба с която се оспорва собствеността,съдебният изпълнител да извърши допълнителна проверка или да предприеме други действия за уточняване собствеността; 4)Ако след извършена публична продан на недвижим имот съдебният изпълнител бъде уведомен за възникнал спор относно правото на собственост на длъжника ,как следва да се разпореди със сумата,получена от проданта и при какви обстоятелства има право да я задължи по сметката си.
Въпросите засягат предпоставките за професионалната отговорност по чл. 74 ал.1 ЗЧСИ,изискването за процесуална законосъобразност при служебния обем действия на частния съдебен изпълнител,изнесъл на публична продан недвижим имот и възложил този имот на купувач ,която дейност е предпоставена от проверка по чл.483 ГПК и изискване съдебният изпълнител да се увери,че имотът е собственост на длъжника. В тази връзка и с оглед предпоставките в чл.499 ал.1,ал.2 предл последно ГПК,когато след извършване на публичната подан внесената от купувача цена е по сметка на съдебния изпълнител и следва да бъде разпоредена от последния, е прието да се отговори на въпроса какво е значението на обстоятелството ,че след извършване на публичната продан съдебният изпълнител е уведомен от купувача за развитието на спор относно правото на собственост .
Въззивният съд е дал разрешение в насока ангажиране отговорността на частния съдебен изпълнител за вреди на основание чл. 74 ал.1 ЗЧСИ .
В отговор на поставените правни въпроси, Върховен касационен съд ІІІ г.о намира следното :
Принудителното съдебно изпълнение е регламентирано като подчинена на процесуални правила дейност и процесуалното естество на регламентацията не противостои,а обема и изразява законосъобразността на самата дейност, що се отнася до основанията или последиците от предприети или не действия на съдебен изпълнител при извършване публична продан,в израз на публична власт.От процесуалното естество на регламента следва съдържанието на изискваната в случая законосъобразност-съдебният изпълнител основава дейността си на установени пред него правопораждащи, правоотлагателни,или правизключващи за изпълнителия процес факти.Самата установеност от формално-юридическа страна е резултатна от служебните действия на съдебен изпълнител,предписани като дължими по установяване на фактите (например,относно владението) или по отношение принадлежността на едно право, установено с легитимиращ акт (съдебен ,нотариален, или установено по друг обвързващ начин),за наличието на който съдебният изпълнител проверява. Нормата на чл.483 ГПК изисква от съдебния изпълнител неговата увереност,че недвижимият имот е бил собственост на дължника към момента на налагане на възбраната , която увереност се основава на проверка.При налагане на възбраната съдебният изпълнител няма задължение за извършване на проверка дали имотът е собственост на длъжника.Тя е дължима с пристъпване към опис на възбранения имот.Обемът и насоката на действията по дължимата проверка законът не изрежда изчерпателно,те следват от характеристиката на имота,който се описва ,от посоченото в чл.484 ал.1 т.3 ГПК съдържание на описа и от режима ,на които е подчинено правото на собственост.Указание за момента,до който проверката следва да обоснове изискваната увереност относно принадлежността на правото,също не се съдържа изрично в закона, но следва от действието на вписаната възбрана, тъй като други вписвания ,предхождащи или последващи спрямо наложената от съдебния изпълнител възбрана имат значението, което законът им придава. Законът посочва и задължителна съдебна практика на ВКС изяснява кои права на трети лица,съответно в кои случаи могат да бъдат противопоставени на купувача при вписана от съдебния изпълнител възбрана.
Публичната продан е едностранен акт на принудително изпълнение с характеристиката на принудителна продажба.В рамките на избрания изпълнителен спрособ принудителното изпълнение е единен процес.Предвидените в ГПК действия на съдебния изпълнител по възбрана и опис на недвижимия имот при насочено върху него принудително изпълнение подготвят условията за следващите действия и актове. Процесуалноправната същност на публичната продан,произтичаща от регламентираната в ГПК поредица от процесуални действия,насочени към индивидуализация на имота предмет на принудителното изпълнение ,определя и отговорностите на съдебния изпълнител при нарушаването им. Разпоредбите на Глава Четиридесет и трета ГПК гарантират именно осъществяването на фактическия състав на публичната продан като способ за принудително изпълнение и правото на купувача да придобие собствеността върху продавания недвижим имот след плащане на цената и влизане в сила на постановлението за възлагане, т. е. едновременно и като способ за придобиване на правото на собственост. Поради това изикваната от закона увереност за съдебния изпълнител касателно собствеността на имот,който изнася на публична продан,следва да е налице включително при извършване на проданта, до който момент всяко узнаване от частния съдебен изпълнител на факти, които обективно изключват нейната законосъобразност,водят до задължение за въздържане от изпълнителни действия в реализация на този изпълнителен способ,а в случай че публичната продан вече е изрешена,пораждат задължение за съдебния изпълнител да съобрази своите по-нататъшни действия с действителното правно положение.
Не възниква задължение за съдебния изпълнител да преустанови и откаже проданта на недвижим имот при вписана след възбраната,вкл. след регистриране на обявлението по реда на чл.487ГПК искова молба, вписването на която има оповестително действие.Не засвидетелства пропуск при проверката по чл. 483 ГПК предявена от длъжника искова молба по установителен иск срещу трети лица,оспорващи правото му на собственост върху имота поради предприети от тях разпореждания с идеални части, противопоставими на неговия титул за собственост ,когато последният е проверен надлежно.За недвижимите имоти, проверката на собствеността по чл.483 ГПК обема наличието на надлежни, действителни от външна страна актове,с които законът скрепва възникването или придобиването на правото на собственост и неговото носителство в полза на длъжника.Като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, нотариалният акт притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота.Правният извод на нотариуса се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение,както е разяснено в Тълкувателно решение от 21 март 2013 год.по т.д №11/2012 ОСГК.На това правило се подчинява в дейността си и съдебният изпълнител,поради легитимиращото действие на нотариалния акт относно принадлежността на правото на собственост.Съгласно чл.483ГПК,дължима е проверка на собстеността чрез справка в нотариалните книги ,която обаче не изчерпва проверката от съдържателна страна. Налични като титул за собственост и надлежно проверени,доколкото не е вписана отмяната им,или са налице други достъпни за справка удостоверявания които пряко засвидетелстват основание за незачитането им, за съдебния изпълнител тези актове са основание за насочване на принудително изпълнение върху посочения от всискателя имот,чрез публична продан.Изградена въз основа на тях увереност в рамките на проверката по чл.483ГПК,основана на вписването им и на проверката на нотариуса,след като е скрепена и с проверка от съдебния изпълнител относно изискванията на закона и факта на владението,не е основание за търсене на отговорност от него за вредите,причинени на купувача при извършена публична продан на недвижим имот,оказал се собственост на трето лице.Описването и изнасянето на чужд имот на публична продан не е извън санкцията на закона,но при изискванията към дейността на съдебните изпълнители в изложената насока се съобразява разликата между процесуална и материална законосъобразност на принудителното изпълнение ,вземат се предвид и обстоятелствата изключващи вината, тъй като отговорността на съдебния изпълнител е за негови виновни действия и бездействия. Разпоредбата на чл.35,ал.1 ЗС обаче предвижда специална форма за действителност на договор за доброволна делба на недвижими имоти,при която нотариусът не извършва проверка на собствеността по чл.586ГПК.Затова преди пристъпване към публична продан,необходимо е проверката по чл.483 ГПК за имот,получен от длъжника в дял съгласно заверен по този ред договор,да включва произхода на съсобствеността и дали са налице особените изисквания на закона.Съдебният изпълнител следи за императивните изисквания,за легитимацията на лицата участвали в делбата и правата им в съсобствеността,за индивидуализацията на недвижимия имот като допустим предмет на граждански оборот с неговите юридически признаци като вещ,годна за притежание и прехвърляне,включително идентификацията на урегулирани поземлени имоти и регулационния им статут при публична продан в частния случай, когато е необходимо одобрение и нанасяне на нов имот в действащия регулационен план,обособен като дял при делба.Съдебният изпълнител трябва да следи включително за разрешението или одобрението на административен орган,когато предметът на прехвърляне е подчинен на специални нормативни изисквания.При липсата на предписаните административни елементи от фактическия състав,за разлика сделките,при които извън този елемент има съгласие ,в случай на публична продан се засяга редовността на посочения от взискателя (чл.426, ал.2 ГПК) или на избрания от съдебния изпълнител (по възлагане, чл.18 ЗЧСИ, чл.426, ал.4 ГПК) изпълнителен способ. За неговата редовност се следи служебно както преди да се присъпи към изпълнение,така и в хода изпълнителните действия,с които съответният способ се осъществява(чл.129 ГПК).Върху дължимата първоначална служебна проверка налице ли е годна вещ като обект на собственост (фактически и правно),се надгражда проверката по чл.483 ГПК за принадлежността на вещното право и неговите тежести. Проверката по чл.483ГПК не е надлежно извършена,ако отсъства първото условие.Постановлението за възлагане и в този случай не е годен придобивен способ по смисъла на чл.77 ЗС,не е в състояние да прехвърли вещни права в полза на лицето,на което е възложен от съдебния изпълнител имот,който не съществува,или ако съществува, за него не се установява придобивно основание в полза на дължника.
Постановеното с влязло в сила съдебно решение по отношение на длъжника,че не е собственик на имота поради нищожност на прието от съдебния изпълнител придобивно основание договор за делба,респ.че не съществува урегулиран имот,на който длъжникът е собственик,е от значение за правното положение на купувача от публична продан на същата вещ поради деривативния характер на способа.Установява се правото му да получи обратно цената и всички разноски.Насрещното задължение по тази облигация, изрично уредена в чл.499 ГПК,възниква по правило в тежест на страните по изпълнителното дело,получили облага въз основа на осребреното имущество,но поради специалния характер на отговорността на съдебния изпълнител за вреди,насрещно задължение за съдебния изпълнител да обезщети всики вреди ще възникне, ако е допуснал процесуално незаконосъобразни действия или бездействия ,с които е причинил противоправния за купувача вредоносен резултат и доколкото не се установят обстоятелства, изключващи вината. Същевременно, предвид условията в чл.499, ал.1 ГПК и доколкото не е установено в чия чужда собственост съдебният изпълнител противоправно е извършил въвода след приключване на публичната продан с възлагателното постановление, положението на платилия цената купувач,въведен във владение, разкрива една особеност. Към купувача ,независимо че още не е съдебно отстранен от действителия собственик, съдебният изпълнител продължава да има задължението да нареди връщането на неправомерно събраната от него парична сума, представлявала платената цена (чл.499, ал.2 предл последно ГПК), защото тя изначално е събрана в нарушение на закона.Съдебният изпълнител ще дължи и разноските,които неправомерно е събрал.Не е нужен изпълнителен лист,нито влязло в сила съдебно решение по смисъла на чл. 499, ал.1 ГПК затова.Не е необходима и покана,или друго уведомление от страна на увредения купувач.Съдебният изпълнител има задължение да преведе сумата на правоимащия.Не се освобождава и от отговорност,дори ако вече е осъществил превеждане на сумата за погашение на задължанието към взискателя,нито заради това ,че е превел остатъка на длъжника.В първия случай поради своето нарушение ангажиращо професионалната му отговорност за веди от незаконно предприета публична продан,а при извършено плащане във втория случай и поради недобросъвестността на длъжника по изпълнението,който не е правоимащ да получи остатъка от сумата,след като е знаел за порока на своето придобивно основание, формално легитимиращо него като собственик.
Когато са засегнати материални права на участващи в процеса по принудително изпълнение лица,за установяването на правонарушението като елемент от състава на търсената професионална отговрност от съдебния изпълнител е от значение механизма на прилагане на правилата с процесуален характер, като норми от публично-правно естество (чл.441 ГПК). Отговорността за вреди при бездействие ще възникне за съдебния изпълнител, ако е нарушил задължение да предприеме предписани от нормата действия, или отговорност ще възникне за действия,за които е предписано да се въздържа,но ги е предприел.Съдебният изпълнител поначало отговаря за вреди при установена противоправност на свои действия или бездействия,която се свежда до процесуалната незаконосъобразност. Тя е налице, когато императивни материални предпоставки на законосъобразното принудително изпълнение намират израз при регламентиране на процесуални правила.Този е характерът на регламента и при относимите към настоящия спор действия на ЧСИ,в рамките на изискванията на чл.483 и чл.499 ГПК.Принципът на законоустановеност намира проявление както за защита правата на участниците в процеса ,така и на съдебният изпълнител ,който няма да носи имуществена отговорност ако действията му съответстват на хипотезата,който ги обуславя според съдържанието на нормата,която е длъжен да приложи.
При така дадения отговор на поставените въпроси, касационната жалба е неосонователна .
Между страните не е имало спор ,че по образуваното изп. дело №179/2007г по описа на ЧСИ И. Ч., последният е насочил принудително изпълнение върху недвижим имот, приет след проверка за собственост на длъжника Д. Б. в СИО с Л. Б. и за който недвижим имот съдебният изпълнител е приел, че представява дял първи съгласно извършена с договора от 14.08.2000г делба. При наложената от ЧСИ И. Ч. възбрана ,вписана на 03.07.2007г описанието буквално възпроизвежда посоченото в дял първи от този договор - парцел ХVІІІ .(осемнадесети ) парцел ХІХ (деветнадесети) и парцел ХХ (двадесети) в кв.1 по плана на [населено място] ,м.Гара Искър ,всеки един парцел индивидуализиран отделно по съседи ,всички парцели с обща площ 4082 кв.м ,заедно с подобренията в тях, заедно с път между дял първи и дял втори от 300 кв.м, съгласно договора за доброволна делба от 14.08.2000г.Страните не са ангажирали доказателства за съдържанието на описа и на изготвеното от ЧСИ И. Ч. обявление на проданта по чл.487 ГПК в частта описваща имота.Видно от възлагателното постановление обаче, ,на публична продан е бил изнесен имот с различно описание по площ и граници от възбранения.На ищеца като купувач е възложен имот ,представащ 1/2 ид част от парцел ХVІІІ -за склад ,автосервиз , работилница , магазини и офиси от кв.1 по плана на [населено място] ,м.„Продължение на трамвай №4 НПЗ Искър- север с площ по графични данни 5184 кв.м.,в това число 1395 кв.м придаващи се по регулация, с неуредени сметки.Описанието по съседи не кореспондира с това на имотите по възбраната. Между страните по настоящето дело не имало спор,че описания по възлагателното постановление недвижим имот съдебният изпълнител е свързал с обособения дал при делбата от 14.08.2000г,именно по отношение на него ищите поддържат,че не е извършена надлежна проверка относно собствеността.Видно от приложеното в цялост гр. д№2563/2008г на СГС ,при постановяване на решение №2878 от 17.05.2011г., влязло в сила на 24.03.2015г е изяснено ,че посочените в договора за делба три УПИ : ХVІІІ, ХІХ и ХХ с обща площ 4082 кв.м. не са били одобрени от органите на общинската администрация по реда на действащия тогава чл.61 , ал.2 ЗТСУ,по представена скица-предложение. Към момента за завеждане на исковата молба по гр.д №2563/2008г на СГС ,т.е към датата 02.06.2008г по регулация съществува УПИ ХVІІІ в кв.1 с площ 5233 кв.м,който УПИ обаче не е идентичен с описаните като дял първи при делбата три парцела. Не е прието да е производен от тях.По разгледания инцидентен установителен иск, договорът за делба от 14.08.2000г изрично е прогласен за нищожен поради противоречие със закона,както и на основание чл.26, ал.2 ЗЗД-поради невъзможен предмет. Отхвърлен е предявеният първоначално иск на Д. Й. Б. и Л. Б. за установяване право им на собственост върху УПИ -парцел ХVІІІ.(осемнадесети) за склад ,автосервиз , работилница , магазини и офиси от кв.1 по плана на [населено място] ,м.„Продължение на трамвай №4 НПЗ Искър-север", включително за правото им на собственост на имота, описан в дял първи по договора на делба .
Ищецът се позовава на вече установеното с влязло в сила решение ,че длъжникът Д. Б. (и нейния съпруг Л. Б.) не са били собственици в режим на СИО на възложения при публичната продан недвижим имот ,а именно 1/2 ид.част от парцел ХVІІІ (осемнадесети) за склад ,автосервиз , работилница , магазини и офиси от кв.1 по плана на [населено място] ,м. „Продължение на трамвай №4 НПЗ Искър- север.Макар по искови молби , вписани след възбраната , дори решенията по предявените искове да не са влезли в сила към момента на предявяване на настощия иск за вреди, изясняват се две основания за нищожност на делбата,които ЧСИ виновно и противоправно е пренебрегнал при проверката: не са участвали всички съсобственици и на следващо място разделянето на мястото на отделни УПИ, означени като дялове, не е било одобрено според действащия към онзи момент ЗТСУ и ППЗТСУ.Тези твърдения са отразени в доклада като спорен предмет.Производството по делото е спряно,съответно възобновено след влизане в сила на решението,съгласно което второто от сочените с настоящата исковата молба основания за нищожност е съдебно установено.При последвалата след възобновяване на делото размяната на книжа, в писмен отговор ответникът И. Т. Ч. е оспорил вменяваните му нарушения. Ангажирал е доказателствата, свидетелстващи за извършената проверка по чл.483 ГПК при заявена от защитата му изчерпателност на документите,на които същата е основана Представени са събраните данни от Агенция по вписванията и данъчните партиди, които ЧСИ е взел предвид. Като проверени се изтъкват описаните в договора за делба нотариални актове относно прехвърлянето на идеалните части. Нотариалните актове ответникът е изискал за справка от службата по вписванията,за да се увери в произхода на собствеността ,но при така установените обстотятелства проверените документи не засвидетелстват придобивно основание за собственост на длъжника.
Макар неточно да е възприел определени факти , като някои от изводите по предмета на заведените дела са необосновани, правилен е крайният решаващ извод на въззивната инстанция, че извършената в установения по настоящето дело обем проверка от съдебния изпълнител по чл.483 ГПК е непълна и затова - ненадлежна .
Ответникът,в чиято доказателствена тежест е ангажирането на доказателства за осъществена проверка по чл.483 ГПК,на първо място не установява предпоставките за направения от него извод при идентификацията на имота, изнесен на публична продан , като собственост на длъжника.Нито един представен по делото документ, посочен от ответника като проверен ,не сочи Д. Б. да е собственик и не засвидетелства нейно придобивно основание конкретно за имота, описан във възлагателното постановление.От приетите по настоящето дело доказателства не може да се направи извод за това ,че възбранената ид.част от трите описани при делбата парцели и път, на база проверката е идентичен с изнесения на публична продан „парцел".В нито един от документите,сочени като проверени във връзка със собствеността не се съдържа и даденото описание,нито е налице приложение или скица,сочещо на възприетата идентичност.Обратното,т.е липса на идентичност, е установена с решението на Софийски районен съд влязло в сила.По делото ответникът И. Ч. не установява имотът,описан в издадения на купувача титул за собственост,да представлява сочения дял първи от договора за делба,сключен на14.08.2000г между длъжника Д. Б.,нейния съпруг и пълномощика на останалите съсобственици. Освен това с влязло в сила решение е прогласено, че този договор, легитимирал длъжника е в противоречие със закон и няма допустим от закона предмет. Установено е,че съсобствениците , общо 65 на брой физически лица като колектив от работници и служители по чл.31 ЗППДОбП,са придибили по договор за приватизация от 03.12.1993гобособена част от предприятие - Автосервиз„Дружба",описано в приватизационния договор и представляващо дворно място с обща площ 12 100 кв.м нах. се в кв.1,парцел V /пети/ ,м. Гара Искър по плана на [населено място] , административна сграда с обща площ 4400 кв.м.,машини , съоръжения ,инвентар и др. вещи по опис.От значение в случая е проверката на недвижимата собственост,без режима на сградите в имота,след като постройки не са възлагани на купувача с публична продан.През преиода 1999-2000г длъжникът Д. Б. и нейния съпруг Л. Б. са изкупували ид.части от останалите съсобственици с възмездни договори, за които са били съставени вписаните нотариални актове, които ответникът И. Ч. на основание чл.15,ал.1 ЗЧСИ е изискал от Службата по вписванията в преписи и е проверил.Към отговора на исковата молба са приложени н.а № 131/1999г,н.а 100/2000г,н.а №172/1999г,н.а №86/1999г,н.а №87/1999г на нотариус А. Ч. и н.а №173/1999г на нотариус Е.К..От тези актове не се установява придобиване от двамата на общо на 31% ид части за имота по приватизационния договор с площ 12100 кв.м. При посочената квота между Д. и Л. Б. и 46 съсобственици,всички представлявани от пълномощник Р. М.,действал и за себе си,е сключен договора за делба от 14.08.2000г.заверен от нотариус Е.К. и понастощем прогласен за нищожен.
Гореизложеното е достатъчно за да се приеме ,че при извършената публична продан ответникът не е извършил дължимата проверка относно собствеността на длъжника,като допуснатите нарушения са от процесуално естество.
Проверката дали при нотариално заверен в облекчената форма по чл.35,ал.1 ЗС договор за делба са участвали всички съсобственици е в тежест на съдебния изпълнител,когато на публична продан се изнася придобит съгласно договора дял на съсобственик.Това следва императивното изискване на чл.75 ал.2 от ЗН във вр.с чл. 34 ал.2 от ЗС,във вр. чл. 483 ГПК.Придобивното основание за съсобствениците е възмездно и е следвало при делбата да участват и съпрузите(чл.19,ал.1СК,отм).В случая Частият съдебен изпълнител И. Ч. не е проверил обстоятелствата,свързани с императивни изискваня на закона,така не е положил дължимата грижа за изясняване на собствеността (чл.483 ГПК) . По приложения н.а.№172/1999г например,не се установява продавачът Л. Н. да е прехвърил изцяло притежаваните ид.части, същевременно не е участвал в делбата.Аналогичен извод налага и отразеното в н.а.№87/1999г с продавачи К. и Р. К.. Никакви данни и доказателства не обективират проверка, довела съдебния изпълнител до изводи за идентичност на имота по дял първи от договора,с описания по възлагателното постановление УПИ.Титул за собственост на длъжника по отношение на този имот нито е проверяван,нито е налице.След вписването на възбраната , предявен е бил установителен иск на длъжника за признаване правото на собственост върху него.Последвало е предявяване на иск за нищожност на делбата.Повдигнатият съдебен спор по гр.д№2563/2008г по описа на СГС , а в последствие и по заведеното гр.д 5376/2003г по описа на СГС дават единствено видимост на пропуските на съдебния изпълнтел при проверката по чл.483 ГПК и сочат явния характер на неговото нарушение.В този случай нарушението на съдебния изпълнител към момента на провеждането на публичната продан не се изразява в несъобразяване с вписани искови молби,както бе разяснено в отговора на правните впъроси.След като в обявлението с което съдебният изпълнител дава гласност за насрочената публична продан,задължително се посочва и чия собственост е имота,съответно какви са вписаните тежести, за вписаните след обявлението искови молби с които се дава гласност на съдебен спор, кандидат-купувачите и други заинтересовани следят сами преди да встъпят в имущественото правоотношение.Затова съществува публичен регистър.Предмет на конкретна преценка е дали знанието за евентуални права на трети лица ще изключи добросъвестността на кандидат-купувачите,дали ще прекъсне причинно-следствената връзка между понесени от тях вреди и действията или бездействията на съдебния изпълнител.Във всички случаи обаче съдебният изпълнител е длъжен да се увери,че имотът е собственост на длъжника,след проверка на неговото продобивно основание. Изискваната увереност има своите конкретни фактически и юридически предпоставки,а в случая те са нарушени от съдебния изпълнител още при идентификацията на имота,като предмет на собственост.Понастоящем,по отношение на длъжника Д. Б. с влязло в сила решение е установено, че не е собственик на имота,продаден от съдебния изпълнител на търг като нейна собственост и възложен на ищеца като купувач, като причините за прогласената недействителност са все обстоятелства, подлежали на проверка и съобразяване от ответника,тъй като са предмет на официално засвидетелстване.Както е изтъкнато при отговора на четвъртия въпрос,обусловил допускане на касационно обжалване, следвало е съдебният изпълнител да съобрази действителното правно положение не само при проверката по чл.483 ГПК, но и при последващите разплащания,които е наредил с осребреното имущество.Процесуалният характер на задължението следва от уредбата в чл. 499 ГПК.Неизпълнението му влече последиците , предвидени в 441 ГПК,чл. 74, ал.1 ЗЧСИ и чл. 45 ЗЗД Превеждането на сумите от осребреното имущество (платената цена)на лица, които нямат право да ги получат,уврежда купувача който в случая е единственият правоимащ да ги получи обратно.Тъй като публичната продан не е договор и уредбата за едностранно разваляне поради неизпълнение в чл. 87, ал.3 ЗЗД не е приложима,аналогични на евикцията последици са законодателно са уредени в чл.499 ГПК. При липса на транслативен ефект купувачът има вземане за цената и разноските си срещу лицата, в полза на които сумите са били разпоределни. Вземането по своята правна природа е кондикционно, не произтича от деликт. Ако обаче се установи допуснато от съдебния изпълнител процесуално нарушение при разпореждането на сумата ,налице е неправомерно засягане на имуществото на купувача и вреда за него.Следва да се изтъкне ,че в случая фактическият състав на увреждането е завършен именно с превеждането на все още наличната по сметката на съдебния изпълнител сума в полза на лица,които нямат право да я получат. Възниква възможността да бъде потърсено пълно обезщетение за всички вреди от съдебния изпълнител при условията на професионалната отговорност по чл.74,ал.1 ЗЧСИ ,във вр.чл. 45 ЗЗД
Възражението на ответника И. Ч. ,че платената от купувача цена не следва да се разглежда като имуществена вреда за ищеца е неоснователно.Не са установени обстоятелства,които изключват настъпилата вреда в исковия размер,представляваща имуществен пасив.Ответникът неоснователно се позовова на изтекла след завеждане на иска кратка придобивна давност в полза на купувача,въведен във владение през 2012г и все още неотстранен.Не са ангажирани доказателства в кой имот ищецът е въведен във владение от съдебния изпълнител, но това обстоятелство не е от решаващо значение. Придобивната давност не се прилага служебно нито от съда,нито от частния съдебен изпълнител. Неоснователно при възраженията си касаторът се позовава на установеност, която съдът да приеме относно правата на ищеца-купувач предвид чл. 496, ал.2 ГПК ,като придобил идеалните части притежавани от длъжника Д. Б. в съсобствеността преди оформянето на нищожия договор за делба. Инцидентен извод в тази насока ,в пределите на настоящия спор съдът не би могъл да формира без надлежни положителни твърдения и без проведено доказване, независимо че по иска за вреди съдът следва да установи на кого принадлежи неправомерно разпореденото от съдебния изпълнител право на собственост ,без да е необходимо предварително съдебно решение по чл.440 ГПК.В случая, обемът на правата в съсобствеността са предмет на висящ съдебен спор по допускане на делба (гр.д №3576/2003г по описа на СРС,53 състав)и друг съд не следва да ги определя инцидентно, същевременно тези права не са от решаващо значение за правата на ищеца по настоящия иск и неговото успешно провеждане.В случая е от решаващо значение ,че на публичния търг не са възлагани ид.части от недвижим имот с площ 12 100 кв.м. в която съсобственост длъжника Д. Б. евентуално продължава да има участие, нито се касае за изнесена на публична продан принадлежност към вещ на длъжника.На публична продан е бил изнесен конкретен имот, който не е собственост на длъжника Д. Б.,по който въпрос има влязло в сила съдебно решение, обвързващо последната. Съдебно установеното в решението е противопоставимо на купувача,защото е противопоставимо и на взискателите, по чието искане способът е противоправно осъществен.Противопроставимостта спрямо купувача следва и от придобивнишя способ за него,като деривативен.От обуславящо значение е липсата на прехвърлителен ефект конкретно върху тези изключителни права,които публичната продан очертава. Определянето на притежавана ид.част като действително право положение при съсобственост,в която Д. Б. и нейнния съпруг евентуално участват с множество трети лица,не е от обуславящо значение за настоящия спор ,по отношение размера на вредата включително.Поради това (и то по жалба на ответника И. Ч.),с определение №407 от 13.11.2018г по ч гр.д №3966/2018г състав на ВКС е отмененил постановеното от въззивната инстанция спиране на настощето дело поради висящността на в.гр.д №7859/2013г на Софийски градски съд,предмет на което е предявен иск на нищожност на договора за доброволна делба на основания, различни от тези, вече довели до прогласена нищожност на същия договор по гр.д № 2563/2008г на СГС, наред с иск за делба на съсобствени имоти (решение от 13.06.2011г по гр.д №3576/2003г на СРС).Настоящият състав на ВКС споделя изцяло и съображенията, изложени в определението касателно последиците в чл.496,ал.2 ГПК и възможността те да бъдат противопоставяни на купувача , ищец в настоящия процес .
Следва да бъдат изцяло споделени изводите на въззивният съд,обосновал наличието на пряка причинна връзка между действията на ответника и настъпилата вреда.Ако бе съобразил действителното правно положение на правоимащите при вече извършената от него в нарушение на закона публична продан на имот,който не е бил собственост на длъжника, съдебният изпълнител не би причинил и вредата,чието обезщетяване се претендира с настощия иск. Не са установени и обстоятелства,които да изключат вината за допуснатите от ответника процесуални нарушения.
Въззивното решение следва да бъде потвърдено по отношение на ангажираната в случая деликтна отговорност на частен съдебен изпълнител по иска с правно основание 74 ал.1 от ЗЧСИ вр. чл. 45 от ЗЗД.Размерът на вредата е установен от представените писмени доказателства,обсъдени и взети предвид от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение.
При този изход на делото в полза на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени установените разноски за настоящата инстанция. Платена е сума от 1000 лева за защита от адвокат

Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.

Оставя в сила решение №10283 от 01.04.2021г по в.гр.дело № 4518/2017г. на Софийски апелативен съд. .
Осъжда И. Т. Ч. да заплати на „Авива" ООД сумата 1000 лева разноски по делото за настоящата инстанция .
Решението е постановено при участие на трето лице помагач ЗАД„Армеец"
Решението е окончателно .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ