Какво не пише изрично в Правилника за вписванията

           В ПрВп не пише изрично, че при вписване на акт, с който се променя валидността на едно, две или повече досегашни вписвания, следва ясно да се обозначи кое все още е валидно и кое вече - не, подобно на обозначаването на изменените или отменени членове и алинеи в нормативните актове. Такава радикална промяна настъпва например при отбелязване по вписана ИМ на влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 108 ЗС, с който се ревандикират имоти, прехвърляни неколкократно преди това.

.

            Не пише изрично и че след като съдията по вписванията се произнесе с разпореждане (властнически акт) по входирано искане за вписване, отбелязване или заличаване, по никакъв начин не му се забранява да „разпорежда" (указва, казва) на служителите къде и какви данни да нанесат („разнесат") - вж „ Къде се оповестяват (разнасят, нанасят) данните от вписания акт", „ Ролята на съдията при оповестяване (разнасяне, нанасяне) на данните от вписания акт" и "Недоразумението с думата „разпореждане" на съдията по вписванията"

.

                Да се приеме обратното, а именно че ПрВп изрично забранява на съдията по вписванията да „разпорежда" (указва, казва) на служителите къде и какви данни да нанесат („разнесат"), означава да се приеме, че изключително важната роля на Съдията по вписванията като Гарант на правната сигурност не съществува или че е сведена до ролята на високо-квалифициран портиер, който стои на входа на СлВп и разпорежда: „Този акт влиза", „Този - не".

.

        Според мен, за да бъде истински Гарант на правната сигурност, Съдията по вписванията няма защо да чака всичко да бъде написано изрично в ПрВп, а спокойно може да прилага в работата си чл. 5 от  ГПК "Съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум. При липса на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала."

 .

              На 19.06.2024 попаднах на интересна информация в автореферат от 2019 за докторска степен по право на Христо Светославов Симеонов на тема ВПИСВАНЕ НА ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ВЗЕМАНЕ, ОБЕЗПЕЧЕНО С ИПОТЕКА от ИНСТИТУТ ЗА ДЪРЖАВАТА И ПРАВОТО към БАН. Информацията е на стр. 25-27 и е за правомощията на съдиите по вписванията във Франция, Германия и България:
        "Ако сравним статутите на френския, немския и българския съдия по вписванията, то ще стигнем до интересни изводи. Във Франция, с наредба номер 2010-638 от 10 .06. 2010 г. беше създадена френската агенция по вписванията (Service de la publicité foncière), която замести фигурата на пазителя на ипотеките (conservateur des hypothèques). Френската агенция по вписванията е административен и данъчен орган под шапката на Главната дирекция за публичните финанси (Direction générale des Finances publiques). Служителите на агенцията нямат статут на съдии и отговарят за проверка на представените за вписване актове единствено относно това дали е спазена изискуемата форма за действителност и дали актът подлежи на вписване. В същото време, немският съдия по вписванията има значително по-големи правомощия. Бих заключил, че той е приравнен по ранг на съдия от гражданския съд, например. Той извършва проверка на акта по същество като следи за неговата действителност и законосъобразност като може да изследва историята на собствеността и дали праводателят може валидно да прехвърли правото на собственост или друго вещно право на приобретателя.
    У нас в прерогативите на съдията по вписванията попадат правомощия по-близки до тези на служители на Агенцията по вписванията, отговорни за вписването във Франция, но все пак те имат статут на съдии, както в Германия. Считам, че това е един от недостатъците на нашата система на вписванията (подобен недостатък има и нотариалната ни система - вж шеговития материал "Какво? Латински нотариат ли?", б.м.). Съдията по вписванията се назначава от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс, но в същото време статутът му е уреден в ЗСВ. Струва ми се, че е необходимо да се разширят правомощията на съдиите по вписванията като им се даде възможност да отказват вписване при очевидна нищожност на представения за вписване акт, поради заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, невъзможен предмет и липса на основание. От съдържанието на представения за вписване акт може да стане ясно дали тези основания са налице. Така например при прехвърляне на имот, който не отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелен обект, съдията следва да може да постанови отказ, поради невъзможен предмет на прехвърляне.  [...]
    От представения за вписване акт може да стане ясно, че прехвърлителят не е бил титуляр на правото на собственост или на друго вещно право върху недвижим имот в момента на нотариалното изповядване на прехвърлителната сделка. Това трябва да е основание за отказ, поради принципа, че никой не може да прехвърли повече от това, което има (nemo dat quod non habet). Съдията може да направи справка за правото на собственост по личната партида на прехвърлителя по ПВ или по имотната партида по ЗКИР и Наредба 2/2005 г. и да установи тези факти. Той може да направи справка и по приложените към нотариалния акт документи, които нотариусът е описал на последната страница на нотариалния акт в изпълнение на задължението му по чл.586, ал.3 от ГПК, и да извърши проверка на нотариалния акт, с който превхвърлителят се легитимира като собственик.

.

Справка ГПК - Проверка на собствеността

    Тези допълнителни правомощия на съдията по вписванията ще внесат по-голяма сигурност в оборота, а заедно с възприемането на конститутивното действие на вписването, ще осигурят ефективна защита срещу имотните измами."

.

.