Решение от 11.02.2022 по дело №2746/2021 на Административен съд - Бургас, в сила от 10 март 2022 г.

Начало на блога

Обратно към Вписванията, отбелязванията и заличаванията върху несъществуващи в правния мир имоти не произвеждат правно действие

.

Това решение не е за вписванията в имотния регистър, но е много показателно, че щом имотът не съществува, даже в данъчното отказват да го обработват.
     Казус. Съдът потвърждава отказ на старши експерт да открие данъчна партида за недвижим имот с проектен кадастрален идентификатор поради това, че имотът все още не съществува в правния мир, а тепърва предстои да възникне. „В случая по делото се установи и не се спори, че по отношение на описания в декларацията по чл.14 от ЗМДТ от 29.09.2021г. имот, същият все още не съществува в правния мир. Налице е проект за обособяването му, като процедурата е останала незавършена. Щом като декларираният пред Община Бургас имот не съществува в правния мир, то правилно и само на това основание е следвало да бъде постановен отказ за обработка на декларацията, както е сторило и длъжностното лице."

.

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 166                          11.02.2022г.                   гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - гр.Бургас                                          IІІ-ти състав

На втори февруари                           две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ч. Димитров

Секретар: И. Ламбова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Димитров

административно дело № 2746 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.156, вр. чл.144, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл.4, ал.1 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Образувано е по жалба на Д.П.П., ЕГН-**********,***, П.Г.С., ЕГН-**********,*** и И.Н.Н., ЕГН-**********,***, против протокол № **********/29.09.2021г. на старши експерт в отдел „Обслужване на данъкоплатци" в Община Бургас, потвърден с решение № 94-01-37766/1/02.11.2021г. на директора на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама" към Община Бургас, с който им е отказана обработка на декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ ********** от 29.09.2021г. за недвижим имот с проектен кадастрален идентификатор 07079.604.332, находящ се в гр.Бургас, ПЗ Север. Жалбоподателите твърдят, че са собственици на процесния имот.

Производството по обособяване на имота и отразяването му в КККР на гр. Бургас е започнало по заповед от 1999г. за нанасяне в кадастъра на реституирания им имот. Същата е била частично отменена. До сега преписката стои открита и процедурата по реституцията на имота им в реални граници не е завършена. Това обстоятелство е било констатирано от Апелативен съд - Бургас в решение от 2014г. През 2018г. след окончателно произнасяне на ВКС, са били отхвърлени претенциите на Българската държава за отмяна на констативен нотариален акт от 2009г. и признаване на държавата за собственик на 4047/5043 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 07079.604.57, находящ се в гр.Бургас, ул.Янко Комитов №4, който е част от реституирания имот. През 2018г. след проведена среща със служители на общината, последните заявили, че няма пречки за завършването на земеделската реституция в полза на жалбоподателите, като единствен проблем създава липсата на компетентност на общината да разгледа и уважи искането за нанасяне в кадастъра на имота, тъй като от 2009г. е влязла в сила кадастрална карта за гр.Бургас и сега компетентен е друг орган.

Жалбоподателите искат от съда да отмени отказа за обработка на декларацията им по чл.14 от ЗМДТ, като обясняват, че данъчната им оценка им е необходима за снабдяване с констативен нотариален акт и нанасянето на проектоимотите в кадастралните карта и регистър.

Пред съда жалбоподателите, чрез редовно упълномощения от тях адвокат Евгени А. от АК-Бургас, поддържат жалбата и пледират за уважаването й с присъждане на сторените по делото разноски. Адвокат А. представя писмена защита в която доразвива тезите си.

Ответникът - директор на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама" към Община Бургас, чрез редовно упълномощения юрисконсулт Ефтим М., оспорва жалбата.  Твърди, че ако подадената декларация бъде обработена, ще бъдат генерирани данъчни задължения за несобственици, което е в противоречие с принципа за законността. Доколкото жалбоподателите свързват процесния отказ с искането им за издаване на данъчна оценка, заявяват, че в ЗМДТ и съответната наредба на общината издаването на данъчна оценка е различна административна услуга, но жалбоподателите не са поискали данъчна оценка със съответно заявление-бланка. Пледира за потвърждаване на оспорения отказ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят П.Г.С. подал в общинската администрация данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ ********** от 29.09.2021г. (л.104) за земя в гр.Бургас, която идентифицирал по ПУП като имот 07079.604.332, одобрен на 30.01.2009г. Посочил, че е придобил имота по реституция, въз основа на съдебно решение, скица-проект №15-6444296/16.06.2021г. (л.37) и набор документи за собственост. Придобил го е от Община Бургас, а останалите жалбоподатели са му съсобственици при съответни квоти. Датата на придобиване е била посочена като 16.06.2021г., а площта на имота е 895 кв.м.

Към декларацията е представено удостоверение за наследници изх.№ 94-01-4646/09.02.2021г. (л.109), съгласно което жалбоподателите са наследници на П.С. ***, починал на 17.12.1993г. Представен е и нотариален акт от 1942г., с който П.С. Паскалев и Иринка П. Сократова са закупили лозе от 40 дка и празно място от 5 дка в местност Мадика, землището на гр.Бургас.

Представено е по преписката решение № 25 от 16.02.1999г. по гр.д.№ 1421/1998г. на Районен съд - Бургас (л.454), с което по жалба на П.С. Паскалев и др., против решения на поземлената комисия за отказ за възстановяване на имота от 45 дка, в една част този отказ е бил отменен и е постановено възстановяване на описани части от имота. Съдържанието на това съдебно решение е приповторено и от Поземлена комисия-Бургас с решение № 9834/21.05.1999г. (л.43).

Съгласно решение от 04.12.2001г. по адм.д.№ 587/1999г. (л.99), издадена по искане на наследниците на П.С. Паскалев заповед за въвеждането на реституираните имоти по кадастралния план под № 432/17.05.1999г., е била отменена по жалба на няколко юридически лица, с мотив, че е налице спор за материално право между тях и наследниците. По делото не са ангажирани доказателства този спор да е бил разрешен в полза на настоящите жалбоподатели, респ. да са провеждани спорни производства за установяване на този факт.

Вместо това те са предявили иск с правно основание чл.53, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), против Община Бургас за част от имотите. Същият е бил отхвърлен с решение № 449/24.04.2014г. по гр.д.№ 1442/2011г. на Окръжен съд - Бургас, потвърдено с решение № 87/19.09.2014г. по в.гр.д.№ 191/2014г. на Апелативен съд - Бургас (л.58-76). Като решаващ мотив е посочено от въззивната инстанция, че процедурата по реституция не е завършена поради невъвеждането на имотите в кадастъра. Не е споделен мотивът на окръжния съд, че била налице пречка за възстановяване по чл10б, ал.1 от ЗСПЗЗ и в патримониума на наследниците не е възникнало право на собственост.

Последвало издаването на решение № 551/04.01.2017г. по гр.д.№ 1968/2015г. на Окръжен съд - Бургас, потвърдено с решение № 43/18.05.2017г. по гр.д.№ 99/2017г. на Апелативен съд - Бургас и определение № 247/11.05.2018г. по гр.д.№ 3546/2017г. на ВКС с което не е допуснато касационно обжалване (л.54-80). То е постановено по предявен ревандикационен иск от Българската държава против наследниците за част от реституираните имоти, който е бил отхвърлен с основен мотив позоваването на тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013г. на ВКС по тълк.д.№ 5/2011г., ОСГК. Според него държавата е обвързана от съдебното решение за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи и гори по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ и е недопустимо упражняването на косвен съдебен контрол за нищожност на административен акт за възстановяване на земеделски земи и гори по предявен иск за собственост от или срещу държавата, когато върху него е упражнен пряк съдебен контрол. Изрично в решението на окръжния съд е отбелязано, че по възстановяването е постановено решение № 25 от 16.02.1999г. по гр.д.№ 1421/1998г. на Районен съд - Бургас, което е влязло в сила и е задължително за държавата и нейните органи.

Съгласно цитираната по-горе скица-проект №15-6444296/16.06.2021г. и представените с нея проект и удостоверение за приемането му (л.37-42) в СГКК-Бургас е инициирана процедура за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Бургас в частта, относно поземлени имоти с идентификатори 07079.604.85 и 07079.604.58, първият с отреждане за второстепенна улица, площ от 8089кв.м. и собственик Община Бургас, вторият за друг вид застрояване, площ от 978кв.м. без данни за собственост. Предвидено е създаването на два нови обекта - имот с идентификатор 07079.604.333, при отреждане за второстепенна улица, площ от 1526кв.м. и втори имот с идентификатор 07079.604.332, при отреждане за друг вид застрояване, площ от 895кв.м. - процесния, за който е постановен атакувания отказ за обработка на декларация по чл.14 от ЗМДТ.

При тези данни Г.В.И., на длъжност старши експерт в отдел „Обслужване на данъкоплатци" в Община Бургас, с предоставени й правомощия на орган по приходите по смисъла на чл.4, ал.3 и 4 от ЗМДТ, съгласно заповед № 1681/01.07.2014г. (л.113), издала протокол № **********/29.09.2021г. (л.103). С него тя отказала да обработи подадената от жалбоподателите данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ **********/29.09.2021г. за недвижим имот с проектен идентификатор 07079.604.332, гр.Бургас, ПЗ Север. Като мотив за отказа е изложено заявеното от лицата, че са собственици на имота по силата на съдебно решение от 16.02.1999г. При извършената служебна проверка било установено, че са били водени други съдебни дела, приключили с влязло в сила решение № 449/24.04.2014г. с което със сила на присъдено нещо е прието, че те не са собственици на имотите, част от които са сега декларираните терени. Посочено било, че поземлените имоти са общински и единият от тях (не процесният) е улица. Отказът в протокола бил мотивиран и с това, че не е налице условието на чл.11, ал.1 от ЗМДТ, т.е. лицата да са собственици на имота, поради което те не са данъчно задължени и подадената декларация не следва да се обработва.

Жалбоподателите, недоволни от постановения отказ го оспорили пред горестоящия орган със същите аргументи, които са изложили и в сезираща съда жалба.

Директорът на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама" към Община Бургас, компетентен съгласно заповед № ЧР-105/10.02.2014г. (л.114) и чл.4, ал.5 от ЗМДТ, издал решение № 94-01-37766/1/02.11.2021г. с което отхвърлил жалбата. Като мотиви той е посочил, че жалбоподателите твърдят, че са собственици на имот с идентификатор 07079.604.332, който ще се образува след промяна на кадастралната карта и ще замести част от имоти с идентификатори 07079.604.85 и 07079.604.58. С решение № 449/24.04.2014г. по гр.д.№ 1442/2011г. на Окръжен съд - Бургас са били отхвърлени техни собственически претенции за конкретни имоти, включително и посочените два имота. Поради това директорът е намерил за правилна преценката на органа по приходите, че обработката на декларацията не може да се извърши при наличието на влязлото в сила съдебно решение. Посочил е, че дори при спор за собственост, същият не може да се разреши от органите на общината, а при положение, че не са представени категорични доказателства за изясняването на собствеността, то би било неправилно да се начисляват публични вземания от несобственик.

Решението е връчено на заявителя П.С. лично на 09.11.2021г., а сезиращата съда жалба е подадена на 23.11.2021г.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Приложимите за приемането на данъчни декларации (вкл.по чл.14 от ЗМДТ) и за издаването на удостоверения правила са съдържащите се в Закона за местните данъци и такси (чл.11 и сл. и в Приложение №2) и в  Данъчно--осигурителния процесуален кодекс по аргумент от препращата разпоредба на чл.4  ал.1 от ЗМДТ. В дял втори от ДОПК Глава дванадесета „Административно обслужване" са регламентирани правилата, по които се извършва приемането на декларации за данъчни цели, както и издаването на документи, от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. С оглед предвидената в чл.95 от ДОПК възможност за съдебен контрол за законосъобразност на постановените в хода на административното обслужване актове, следва че такъв е допустим и спрямо оспорения в настоящото производство такъв.  По аргумент от разпоредбата на чл.95 ал.3 от ДОПК редът за обжалване пред съд на отказа за издаване на документ, какъвто е и обективиран в оспорения протокол № **********/29.09.2021г., не е задължително обусловен от обжалване по административен ред.

В конкретния случай се касае за обжалване на акт във връзка с определяне на задължение за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК, поради което ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община осъществява функциите на териториален директор на НАП, което от своя страна води до извод, че при обжалването на акта по административен ред компетентен орган да разгледа жалбата е ръководителят на звеното за местни приходи при съответната община.

Правомощията на конкретният приходен орган, издал обжалваният акт произтичат от заповед № 1681/01.07.2014г. на кмета на Община Бургас (л.113), издадена на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ и чл.8, ал.5 и чл.12, ал.1 от ДОПК.

Актът е потвърден с решение № 94-01-37766/1/02.11.2021г. на директора на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама" към Община Бургас, който по смисъла на чл.4, ал.5 от ЗМДТ е ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община с придадени от закона правомощия на териториален директор на Националната агенция за приходите. По делото е представена и заповед № ЧР-105/10.02.2014г. (л.114) на кмета на Община Бургас за назначаването на Шарпов на длъжност директор.

Следователно, оспорването насочено против отказа за обработване на декларация по чл.14 от ЗМДТ, като подадено от лице, което е адресат на оспорения акт и за което този акт се явява неблагоприятен, в законоустановения 7-дневен срок и против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Поради изложеното жалбата се явява процесуално допустима, подадена от легитимирано лице, в установения 14-дневен срок по чл.156, ал.1 от ДОПК.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган.

Съдът не установи нарушения във формата на атакувания акт - същият напълно отговаря на изискванията на чл.59, ал.2 от АПК, като включително са налице част от фактическите и правните основания за неговото издаване, които се споделят от настоящия съдебен състав. В тази част той е и съобразен с материалния закон и се явява валиден.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния кодекс и обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Служителите от общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите като следва да бъдат определени със Заповед на кмета на община Бургас  /чл.4 ал.3 и ал.4 от ЗМДТ/. В случая със Заповед № 1681 от 01.07.2014г на л.113 по делото, кметът на община Бургас е определил служителите от общинската администрация, които имат права и задължения на „органи по приходите" в производствата по установяване, обезпечаване и събиране на местни данъци и такси по реда на ДОПК и това са длъжностните лица, заемащи изброените в заповедта длъжности от Дирекция МПДТР. Следователно оспорениат акт е валидно издаден.

Същият е в писмена форма, съдържа мотиви от правна и фактическа страна.

По съответствието на изложените съображения с материалния закон, съдът намира следното:

Основните съображения на органа, обусловили оспорения по делото отказ за обработване на декларацията и създаване на данъчна партида на имота, деклариран с декларацията по чл.14 от ЗМДТ от 29.09.2021г,  се свеждат до това, че заявителят не е собственик на имота. Правните съображения се основават на тълкуване разпоредбите на чл.11 и чл.14 от ЗМДТ в смисъл, че законодателят свързва декларирането /т.е.възникването на качеството данъчно задължено лице/ с наличие на вече придобито правото на собственост, а не с предстоящо придобиване, т.е. когато е в ход процедура по констатиране и/или признаване на такова право.

Според жалбоподателите, те не разполагат с документ за собственост, което обстоятелство ги възпрепятства да довършат реституционната процедура, а за да се снабдят с такъв им е необходима данъчна оценка за имота, която биха получили при декларирането му.  Обясняват, че възнамеряват да се снабдят с нотариален акт в производство по „чл. 587 ал.2 от ГПК" т.е. производство, провеждано от нотариус по обстоятелствена проверка на твърдените от заявителите обстоятелства и произтичащите от тях последици, като именно за нуждите на това производство им е необходима данъчна оценка на сградите, декларирани с посочената декларация.

На първо място следва да се каже, че представянето на документ за собственост /респ. за друго вещно право/ върху недвижим имот действително не е изрично нормативно предвидено като предпоставка за приемане и обработване на декларацията по чл.14 ЗМДТ, с която придобиването на вещно право върху недвижим имот се декларира. Съгласно чл. 14, ал.1 от ЗМДТ собственикът уведомява за придобитите имоти писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. По своята правна същност декларацията представлява писмено, извънсъдебно признание относно съдържащите се в нея обстоятелства и факти, и има  характер на частен свидетелстващ документ. Същата, когато е подадена в изпълнение на предвидено в закон задължение от данъчнозадължено лице по чл.11 от ЗМДТ има обвързваща сила по отношение на административния орган, който се явава компетентен съгласно чл.4 от ЗМДТ относно правно релевантните за облагането с данък факти, които съдържа. 

Попълването и подаването на данъчна декларация обаче само по себе си не е основание нито за придобиване, нито за загубване на правото на собственост. Вещни права върху чужда вещ могат да се придобиват или учредяват с правна сделка, по давност, чрез реституция или по други начини, предвидени в гражданското законодателство. В материалния закон  е предвидена възможност за служителите от общинската администрация да проверяват подаваните декларации и да изискват допълнителни данни за облагаемия имот, да сверяват данните от декларацията със счетоводните книги, с планове, скици и документи /чл.18 ал.1 от ЗМДТ/. В същата норма е предвидено, че служителят на общинската администрация, въз основа на така извършваната проверка на подадените декларации, може да поиска и допълнителни данни за облагаемия имот.

От анализа на разпоредбите, визирани по--горе следва, че макар представянето на документ за право собственост или за учредено право  на ползване да не е уредено нормативно като безусловно задължение на декларатора, доколкото качеството на собственик или ползвател е елемент от фактическия състав за възникване на задължението за облагане с данък върху недвижимите имоти, то при подаване на декларация по чл.14 от ЗМДТ, се следва представяне на такъв документ, от който да е видно че деклараторът има достатъчно основания да счита себе си за собственик (т.е титуляр на правото), освен ако такъв документ той вече е представил. Само при тези обстоятелства се следва „обработване" на данъчната декларация посредством разкриване данъчна партида за този имот в регистъра, воден за данъчни цели от общинската администрация и съответно отразяване в нея  на данни за данъчно -- задълженото лице и другите реквизити на партидата.

В случая по делото се установи и не се спори, че по отношение на описания в декларацията по чл.14 от ЗМДТ от 29.09.2021г. имот, същият все още не съществува в правния мир. Налице е проект за обособяването му, като процедурата е останала незавършена. Щом като декларираният пред Община Бургас имот не съществува в правния мир, то правилно и само на това основание е следвало да бъде постановен отказ за обработка на декларацията, както е сторило и длъжностното лице.

Съответно като несъществуващ, за него не е открита досега данъчна партида в община Бургас, и този имот се явява деклариран за първи път. При така установената липса на данни за собствеността на съществуващия към момента имот с идентификатор 07079.604.58, както и на предвидения да бъде обособен от него и деклариран от жалбоподателите ПИ с идентификатор 07079.604.332. и непредставянето от страна на жалбоподателите на доказателства за принадлежащо му право на собственост, не се следва разкриване на данъчна партида на същия. Обстоятелството, че имотът, който се декларира е бъдещ, т.е. несъществуващ, води съдебния състав до извод за липса на правен интерес от страна на жалбоподателите за декларирането му, което се явява самостоятелно основание за постановения отказ да бъде извършена сочената услуга. Задължението за декларирането му възниква с възникването, т.е. обособяването на декларирания имот, а с обективиране на намерението това да се случи.

Все пак за пълнота на изложението, доколкото жалбоподателите сочат, че целта на предприетото деклариране е снабдяване с данъчна оценка, съдът намира за необходимо да посочи следното:

В разпоредбата на чл. 3 ал.2 от Приложение № 2 от ЗМДТ е предвидена възможността удостоверение за данъчна оценка да се издава както за целите на облагането с данък, така и за определяне на държавните и нотариалните такси в производствата по Гражданскопроцесуалния кодекс и в други предвидени от закона случаи. По силата на чл. 3, ал. 1 от Приложение № 2 от ЗМДТ данъчната оценка се определя от служителите на общинската администрация по местонахождение на имота в 2-седмичен срок от подаване на молба по образец.  Удостоверенията за данъчна оценка се издават на собствениците на недвижими имоти, съгласно декларираните от тях данни.

Противно на твърдяната в оспорения акт пречка, данъчна оценка на имот се  следва и удостоверение може да се издаде и на лице, което макар да не се легитимира като собственик, твърди, че е такъв и че относно твърдяното от него право е в ход производство (съдебно или нотариално) по констатиране или установяване на твърдяното като принадлежащо му право на собственост (или друго вещно право) върху имота. В подобни случаи, данъчната оценка се явява необходима за определяне на държавни или нотариални такси в производство по ГПК, т.е. хипотеза визирана в чл.3 ал.2 от Приложение 2 към ЗМДТ.

В този смисъл са указанията, дадени в Разяснение № 3-2093 / 03.09.2015г. относно издаване на удостоверение за данъчна оценка и установяване на дължимия данък за недеклариран имот по Закона за местните данъци и такси и Разяснение № 08-00-2 от 04.03.2015г относно придобиването на имот по наследство и подаване на коригираща данъчна декларация по реда на чл.14 от ЗМДТ и двете на НАП. Според тези „разяснения", удостоверение за данъчна оценка се издава и в случаите, когато заявителят не е собственик, ако е представена молба - декларация по образец за започване на производство за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК или удостоверение от нотариус или удостоверение от съдебен орган. Във всеки от случаите, към молбата за данъчна оценка се следва и подаване от лицето и на попълнена декларация по чл.14 от ЗМДТ за съответния имот, като данните от тази декларация се използват само за определяне на данъчната оценка на имота, без да се въвежда в програмния продукт за обработка на декларации по чл. 14 от ЗМДТ и съответно без да се формира задължение за нея.  Т.е. следва се в подобни случаи издаване на удостоверение за данъчна оценка по реда на чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 от ЗМДТ, като относно съдържанието на това удостоверение разясненията на НАП дават указания.

В конкретното производство обаче предстоящото нотариално производство единствено се споменава, като липсват доказателства за същото, както и за поискана от страна на жалбоподателите и отказана им данъчна оценка.

В контекста на изложеното настоящата инстанция намира, че оспореният акт е законосъобразен, което предпоставя отхвърляне на оспорването по предявената жалба.

По делото искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни. Предвид обстоятелството, че се касае за обикновено административно производство изхода на спора и на основание чл.161, ал.1, изречение трето от ДОПК във връзка с чл.4 от ЗМДТ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева, определени по реда на чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Мотивиран от горното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд - Бургас, IІІ-ти състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.П.П., ЕГН-**********,***, П.Г.С., ЕГН-**********,*** и И.Н.Н., ЕГН-**********,***, против протокол № 5202097983/29.09.2021г. на старши експерт в отдел „Обслужване на данъкоплатци" в Община Бургас, потвърден с решение № 94-01-37766/1/02.11.2021г. на директора на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама" към Община Бургас, с който им е отказана обработка на декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 5202097983 от 29.09.2021г. за недвижим имот с проектен кадастрален идентификатор 07079.604.332, находящ се в гр.Бургас, ПЗ Север.

 

ОСЪЖДА Д.П.П., ЕГН-**********,***, П.Г.С., ЕГН-**********,*** и И.Н.Н., ЕГН-**********,***, да заплатят на Община Бургас сумата от  500 (петстотин) лева, за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.  (не е обжалвано, влязло е в сила на 10 март 2022 г., б.м.)

 

                                           

 

                               

       

                                                                                   СЪДИЯ:

 

 

 

 

.

Начало на блога

Обратно към Вписванията, отбелязванията и заличаванията върху несъществуващи в правния мир имоти не произвеждат правно действие

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/2782

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.