Определение №58 от 18.2.2020 по гр. дело №2585/2019 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Начало на блога

Обратно към темата Купувачът придобива имота, дори длъжникът да не е бил собственик - чл. 239, ал. 2 ДОПК  или към  Перипетии по заличаване възбраната на КПКОНПИ и на исковата им молба.

 .

Фирма губи терен от 20 дка, понеже не разбрала, че имотът ѝ е бил възбранен и продаден на търг без нейно знание, затова не е предявила иск в едногодишния срок по по чл. 239, ал. 2 ДОПК. Тук пише, че ТР № 2 от 26.02.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и на ТР № 4 от 11.03.2019 г. по тълк.д. № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС, са само за публичната продан по ГПК. Само ПП по ГПК е деривативен способ за придобиване на право на собственост (следователно цитираните тълк. решения са подвеждащи)

.

Преди това определение са решенията на 1-ва и 2-ра инстанция:


           1-ва инстанция - Решение от 13.11.2018 по гр.д. № 1509/2016 на ОС-Варна:  "В едногодишния срок, считано от публикуването в ДВ на съобщението за възлагането, не е предявен иск за собственост срещу купувача. Не бива да се разграничава там където законът не разграничава, поради което не би могло да се поддържа, че искът за собственост следва да бъде непременно осъдителен т.е. купувачът да е въведен във владение и отстраненото трето лице да предяви иска по чл. 108 ЗС. Вярно е, че третото лице може да не узнае фактически, но ако това имаше значение, не би било предвидено обнародване в ДВ. (Държавен вестник вече ми е любимото четиво, бел.блогър) С пропускането на срока ответникът е изгубил правото на собственост върху поземления имот."
        
           2-ра инстанция Решение от 20.03.2019 г. по въззивно гр.д. № 70/2019 на Апел съд-Варна (потвърждава решението на първата)



            ВКС не допуска до касация:
            "Съгласно разпоредбата на чл. 239. (2) ДОПК, купувачът става собственик на продадената недвижима вещ дори и длъжникът да не е бил собственик, ако до изтичането на една година от обнародването в "Държавен вестник" на постановлението за възлагане не е предявен иск за собственост. Следователно придобиването на имот на публична продан по реда на ДОПК е оригинерно придобивно основание, ако в едногодишния срок от обнародването на постановлението в ДВ не е предявен иска за собственост.  В случая, иск за собственост на имота (респ. реалната част от него) не е бил предявен от ответника в едногодишния срок от обнародването, поради което купувачът на публичната продан е придобил собствеността му, дори длъжникът по изпълнителното дело на АДВ - „Стоманени тръби" АД да не е бил негов собственик. Затова и възраженията на ответника, че на публичната продан не са прехвърлени вещни права на купувача и той не е могъл да прехвърли такива на ищеца по договора за продажба, са неоснователни. Публичната продан по реда на ДОПК, на имот, който не е бил собствен на длъжника по принудителното изпълнение не е нищожна на това твърдяно от ответника основание и също на това основание не е нищожно и постановлението за възлагането на имота и протокола за въвода, в каквато насока са направени възражения от ответника. Допълнително наведените с молбата от 15.12.2017 г. основания за нищожност на постановлението за възлагане са извън срока и са преклудирани. Независимо от това, обаче по същество те също са неоснователни, тъй като постановлението за възлагане е индивидуален административен акт, издаден е от компетентен орган - публичния изпълнител при АДВ,  в кръга на неговата компетентност по осъществяване на действията по обезпечаване и принудителното изпълнение на публичните вземания по реда на ДОПК, съставено е по реда на ДОПК и в изискуемата от закона писмена форма, като съдържа и всички реквизити и е мотивирано. Затова и оплакванията на ответника във въззивната му жалба в тази насока са неоснователни.
 От изложеното се налага извода, че „Люкол" ООД е придобил собствеността върху целия поземлен имот (реална част от който е процесния)  с постановлението от 26.06.2006 г. за възлагане на публична продан по реда на ДОПК и изтичането на едногодишния срок от обнародването в ДВ. Следователно, дори към този момент и да е притежавал собствеността върху процесния имот от 20 000 дка., ответникът я е загубил с възлагането на имота на купувача на публичната продан по реда на ДОПК при липсата на предявен иск за собственост в срока. С оглед твърдението на ответното дружество, поддържано и с въззивната жалба, че спорната реална част към момента на публичната продан не е била собственост на длъжника по изпълнението, за да направи извод дали публичната продан е породила действие и за тази част и дали купувачът е придобил собствеността върху нея, въззивният съд е бил длъжен да обсъди и въпроса за приложението на чл. 239, ал.2 ДОПК, което е и сторил. Изразеното становище в мотивите на ТР № 2 от 26.02.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и на ТР № 4 от 11.03.2019 г. по тълк.д. № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС, според което публичната продан на недвижим имот е деривативен способ за придобиване на право на собственост, е относимо към публичната продан по ГПК (само към ПП по ГПК! Адвокатите да внимават! Има съществена разлика между двата вида публична продан - по ГПК и по ДОПК. Цитираните тълкувателни решения са подвеждащи!)  Цитираната задължителна съдебна практика не може да обоснове извод за разрешаване в противоречие с практиката на ВКС на въпроса за правната същност на публичната продан по ДОПК и обема на правата, които придобива купувача, предвид съществените различия в правната уредба на публичната продан като способ за принудително изпълнение по двата закона (!), и изричната разпоредба на чл. 239, ал.2 ДОПК, която урежда последици от продажбата на чужд имот."

.

Начало на блога

Обратно към темата Купувачът придобива имота, дори длъжникът да не е бил собственик - чл. 239, ал. 2 ДОПК  или към  Перипетии по заличаване възбраната на КПКОНПИ и на исковата им молба.

 .


No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/2766

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.