ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3/2009 от 19 юли 2010 на ОСГК на ВКС

Начало на блога

Обратно към Тълкувателни решения, които са част от Съдебна практика от интерес за нашия случай на имотна измама

.

Из ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3/2009 от 19 юли 2010 год
https://www.vks.bg/talkuvatelni-dela-osgk/vks-osgk-tdelo-2009-3-reshenie.pdf
.

Това ТР накратко гласи: Неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на исковата молба е основание за нейното връщане.

.
Невписването на искова молба не се отразява на спорния предмет, защото - по арг. от чл. 115 ал.4 ЗС , влезлите в сила решения по тези дела, също подлежат на вписване, а дори и невписани, тези решения обвързват страните със силата на пресъдено нещо, но придобитите вещни права ще бъдат противопоставими на третите лица, едва след вписването.

          Изискването за вписване по чл. 114 ал.1 б."в" ЗС във вр. с чл. 112 б."з" ЗС и чл. 114 ал.2 ЗС макар и имащо за цел оповестително-защитна функция по отношение на трети лица или спрямо трети лица - приобретатели на спорното вещно право, от гл.т. на обществения интерес и правна сигурност на гражданския оборот, като защитим по-висш интерес, задължава съда като правоприлагащ орган да следи служебно в рамките на проверката по чл. 127, 128 ГПК и чл. 130 ГПК за наличието на вписана искова молба по исковете по чл. 114 ЗС /в т.ч. и по искове за съдебна делба/.
РЕШИ:
1. Изискването за вписване на искова молба на основание чл. 114 б."в" във вр. с чл. 112 б."з" ЗС, не е изискване за редовност (sic! а пък от написаното в т. 3 излиза, че е именно изискване за редовност)  и съдържание на исковата молба по см. на чл. 127 ГПК/ чл. 98 ГПК-отм./, а разпоредбата на чл. 128 ГПК/ чл. 99 ГПК-отм./, не изисква представяне към исковата молба на вписан екземпляр от нея.
        2. Вписването на искова молба по чл. 114 ЗС има оповестително-защитно действие спрямо трети, неучастващи в процеса лица, и (невписването ѝ, б.м.) не може да бъде пречка (хм! не може ли?)  за възникването на валидно процесуално правоотношение и за постановяване на валиден съдебен акт (хм! хм!), с който се дава защита на вещното право, предмет на търсената защита, и обвързващ страните по делото със силата на пресъдено нещо.

.

             Забележка. Невписването на исковата молба е абсолютна пречка за даване ход на делото - чл. 114 ЗС: "На молбите по предходните букви не се дава ход в съдилищата, докато не бъдат вписани. Това си е ясно и без тълкувателно решение (бел. блогър).

        3. При действието на правилата за проверка редовността (вж т. 1 по-горе) на исковата молба по чл. 127 ГПК, респ. за необходимите приложения по чл. 128 ГПК и на установения принцип на служебното начало с чл. 7 ал.1 ГПК, неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на искова молба по чл. 114 ЗС, в т.ч. и за съдебна делба, е основание за нейното връщане на основание чл. 129 ал.3 ГПК.
(според мен, това ТР е взаимно-противоречиво; дори самият ВКС се обърква в обясненията си, какъв въпрос е разрешил с него - напр. в произнасянето си по гр.д. 845/2011 на ВКС, върховните съдии обясняват, че "разрешеният в тълкувателното решение въпрос е, дали вписването на исковата молба е условие за редовност на същата и как невписването й се отразява върху хода на делото" - чудно, как ли невписването ѝ се отразява върху хода на делото, след като ход на делото не се дава, докато не бъде вписана - вж чл. 114 ЗС, има го тук по-горе  в забележката; големи тълкувания, големи претенции за сложнотии ... защо не вземат да изтълкуват и дали е валидно решението по дело, на което е дадено ход, без исковата молба да е вписана? има какво да се разяснява - дали е нищожно, недопустимо или неправилно, а ако е третото, дали е очевидно неправилно или неочевидно неправилно и т.н. - вж напр. ТР 1/17 от 09.07.2019 на ОСГТК по въпроса "Какъв е порокът на въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл.229, ал.1, т.4 ГПК", б.м.)

.

Особено мнение по т.3:
Това становище не може да бъде споделено, тъй като правилата по чл. 127 ГПК не съдържат разлика с правилата за проверка на исковата молба по чл. 98 ГПК отм. Както по отменените, така и по действащите процесуални правила, съдът следи служебно за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия на страните. Новия Граждански процесуален кодекс не съдържа изменения на уредбата, касаеща задължението на съда да следи служебно за условията, от които зависят съществуването и надлежното упражнение на правото на иск, поради което чл. 7, ал.1 ГПК не може да обоснове направеното на тази основа разграничение в т.1 и т.3
от тълкувателното решение.
Вписването на исковата молба не е изискване за нейната редовност, поради което невписването и не може да обоснове отказ от правосъдие. Когато правото на иск не съществува или е упражнено ненадлежно въпреки указанията на съда, исковата подлежи на връщане. Невписвписването на исковата молба обаче не е процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск (няма как надлежно да се упражнява искът, т.к. чл. 114 ЗС забранява да се дава ход на делото, докато исковите молби по букви "а", "б" и "в" от чл. 114 ЗС не бъдат вписани, б.м.) С оглед правната същност и целта на института на вписването, законодателят изрично е уредил по различен начин последиците от невписването на исковата молба. Така, когато исковата молба е вписана, постановено решение се отбелязва към нея - чл. 115, ал.1 ЗС, а когато исковата молба не е била вписана, постановено решение се вписва - 115, ал. 5 ЗС, от който момент възниква действието на вписването. Когато шестмесечният срок по чл. 115, ал.2 ЗС за вписване на решението е пропуснат, решението се вписва, независимо от това, че вписването на искова молба е изгубило действието си. Възможна е и хипотеза на влязъл в сила отказ за вписване на исковата молба от съдията по вписванията, който отказ не може да бъде основание да бъде отказано и правосъдие по делото.
От поведението на ищеца зависи дали и от кой момент ще се прояви действието на вписването. Ако исковата молба е вписана
той ще се ползва от ефекта на вписването от момента на извършването му. Ако исковата молба не е вписана, но е вписано решението по нея, ищецът ще се ползва от ефекта на вписването от момента на вписване на решението. Правното положение е идентично, когато исковата молба е била вписана, но постановеното по нея решение е представено за вписване след изтичането на шестмесечния срок от влизането му в сила - чл. 115, ал. 5 ЗС. Постановеното решение по делото няма никога да стане противопоставимо на трети лица, ако не бъде представено за вписване, макар и исковата молба да е била вписана.

.

Начало на блога

Обратно към Тълкувателни решения, които са част от Съдебна практика от интерес за нашия случай на имотна измама

.