Решение от 27.02.2023 по в.гр.д. № 8/2023 на Апел съд Пловдив, отменено от ВКС с отлично решение от 04.12.2024 по гр.д. 2686/2023

Начало на блога

Обратно към темата Купувачът придобива имота, дори длъжникът да не е бил собственик - чл. 239, ал. 2 ДОПК

.

Публикувано в този блог на 07.08.2024. Посл. актуализация 04.12.2024. 

.

Казус. През 2012 е наложена възбрана върху цял апартамент, който е съсобственост между длъжник и бившата му съпруга. Не са предприети мерки за заличаване на възбраната върху нейната ½ ид.ч. 2013 С договор за доброволна делба между длъжника и бившата му съпруга целият апартамент става негов. Така грешката се оказва вярна - целият апартамент е възбранен и целият е собственост на длъжника. 2015 Длъжникът дарява ½ ид. ч. от апартамента на втората си съпруга. 2019 Целият апартамент е продаден на търг. Втората съпруга предявява иск за установяване, че тя е собственик на ½. И започва ходенето по мъките.

           Делото два пъти стига до ВКС и се връща обратно. Към момента е за трети път във ВКС - дело № 2686/2023 на ВКС, насрочено за 25.09.2024. Сега ищцата обжалва Решение от 27.02.2023 по в. гр. дело № 8/2023 на Апел съд Пловдив, с което е потвърдено решението на първа инстанция, с което е отхвърлен искът ѝ по чл. 239, ал. 2 ДОПК. Update 04.12.2024: Днес излезе решението на ВКС - отменя и решава по същество. Отлично решение!

.

Из решението:

"Въпреки че по отношение на действителния собственик на имота възбраната не поражда присъщият й ограничителен ефект, оповестителното й действие остава, докато не бъде заличена." (тоест грешката е вярна; това е отменено от ВКС с окончателно решение от 04.12.2024 по гр.д. 2686/2023) "След като наложената върху целия имот възбрана не е била заличена за частта на бившата съпруга на длъжника, с придобиването й от последния възбраната е породила действие и върху тази част. Освен това върху новопридобитата част взискателят не би могъл да наложи нова възбрана по същото изпълнително дело, тъй като такава е наложена върху целия имот." (тоест - още веднъж - грешката е вярна; и това е отменено от ВКС с окончателно решение от 04.12.2024 по гр.д. 2686/2023 - Браво на ВКС!)

.

Цялото решение на Апел съд Пловдив може да се види ТУК.

.

Интересно, дали ВКС ще потвърди, че грешката е вярна? Според мен - да, ще потвърди. Предполагам, че ще цитира ТР 6/2013 от 14.03.2014 на ОСГТК-ВКС, а може би и ТР 1/2015 от 10 юли 2018 год. Не знам, ще видим, произнасянето им ще излезе някъде към октомври-ноември т.г.

              Аз лично не приемам твърдението, че погрешно наложената възбрана върху имот, който не е собственост на длъжника, автоматично поражда действие в момента, в който длъжникът придобие имота. Смятам, че с подобни твърдения се насърчава безотговорността на т.нар. отговорни лица и институции.

            В случая например имаме цяла цяла верига от безотговорност при изпълнение на задълженията:

             1. Нотариусът е писал за купувач само мъжа, сякаш е бил ерген. Нотариусите редовно постъпват така (личен опит с нотариалните актове на нашите ответници по гр.д. № 1718/2018 на РС-Плевен) Страните попълват декларации за семейно положение, а в нотариалните актове фигурира само името на явилия се в кантората купувач.

             2. В СлВп са вписали придобиването на имота само по персоналната партида на мъжа, сякаш съпругата му нищо не е придобила.

             3. Възбраната е наложена направо върху целия имот без никаква проверка за евентуална съсобственост.

             Сега, ако попитате съдебния изпълнител, защо не е проверил собствеността, ще каже, че се е доверил на справката от АВп, сякаш никога не е чувал, че справките не са надеждни (вж Решение от 23.03.2022 по дело номер 619/2022 на Админ. съд - София град, потв. на 05.04.2023 от ВАС в раздел Хаос в организацията на дейността по вписванията). Може даже да каже, че не е длъжен и да цитира т. 5 от ТР 6/2013 от 14.03.2014 на ОСГТК-ВКС: "5. Принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника не е предпоставка за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана или запор."

               Съдиите по вписванията на свой ред ще се оправдаят с нотариуса и ще цитират т.6 от ТР 7/12 от 25.04.2013  за обхвата на проверката им.

             Нотариусът пък ще се оправдае с чл. 22 ЗННД или направо ще изкара гражданите виновни - "Това са си техни отношения, госпожа", както каза нотариус 007 пред Валя Ахчиева в предаването за имотната измама, от която пострада майка ми през 2013 г.  

           Така се стига до излишни съдебни спорове, които биха могли да  бъдат избегнати с малко повечко внимание. Освен ако ... освен ако целта е гражданите да водят дела до посиняване. Ами да! Явно това е целта. ВКС го е казал в прав текст: "Именно в рамките на спорното съдебно производство - пише в т. 6 на ТР 7/2012, - могат в пълна степен да бъдат осигурени правата на всички засегнати от вписания акт лица."         

               Да му мислят гражданите, чиито права са "осигурени в пълна степен" чрез водене на дела по 10 години за спор, който е можел да бъде предотвратен.

               Все едно медицината да отрече превенцията на болестите с аргумента, че правата на гражданите могат да се осигурят в пълна степен, само ако се разболеят тежко и легнат в болница.

--

.

Актуализация, 04.12.2024: Извинявам се на ВКС за това, че очаквах да потвърдят решението на въззивната инстанция. Произнасянето им излезе чак днес, на 04.12.2024, но си струваше чакането!

.

Начало на блога

Обратно към темата Купувачът придобива имота, дори длъжникът да не е бил собственик - чл. 239, ал. 2 ДОПК

.