Решение от 18.07.2016 по възз. гр. дело №261/2016 на ОС-Ямбол (окончателно)

Начало на блога

Обратно към темата Купувачът придобива имота, дори длъжникът да не е бил собственик - чл. 239, ал. 2 ДОПК  или към  Перипетии по заличаване възбраната на КПКОНПИ и на исковата им молба.

 .

Жалбата на третото лице Д.П. е процесуално недопустима (понеже не е било във владение в деня на налагане на възбраната. Въобще не разглеждат дали третото лице е собственик. Направо го отрязват. Ей-това ни гласят и на нас!)

.

Публикувано в този блог на 07.07.2024. Актуализирано на 10.08.2024.

.

Съгласно чл.435, ал.4 ГПК третото лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител, само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. От разпоредбата следва, че третото лице е легитимирано да обжалва действията на съдебния изпълнител по принудителното изпълнение върху недвижим имот, само ако в деня на възбраната третото лице се намира във владение на имота.

.

Update, 10.08.2024. Трябвало е да предяви иск по чл. 440 ГПК - вж ТР 3/2015 от 10.07.2017 на ОСГТК-ВКС.

---------------

Аналогична разпоредба има и в ДОПК:

Чл. 197, ал. 5 ДОПК: Трети лица могат да обжалват обезпечителната мярка, наложена от публичния изпълнител, САМО когато той я е наложил върху вещи, които в деня на запора или възбраната се намират във владение на тези лица. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собственост на длъжника при налагането на запора или възбраната.

------------------

В случая жалбоподателката Д.П. не твърди и не доказва да е била във владение на процесния имот нито в деня на възбраната, наложена по изп.дело №146/2015г. на 01.04.2015г., нито в деня на описа - 15.04.2016г., следователно липсва предпоставката за допустимост на жалбата по чл.435, ал.4 ГПК. Напротив, в протокола за опис ЧСИ изрично е удостоверил, че към датата на възбраната във владение на имота е бил длъжникът В.П., а последният в своята жалба също сочи, че и понастоящем обитава една стая от имота. Следва да се посочи, че под „владение", употребено в разпоредбата на чл.435, ал.4 ГПК се има предвид упражняването на трайна фактическа власт върху вещта. Тук владението е разбирано като фактическо състояние, а не като право на владение като едно от правомощията на собственика на вещта. Законът в разпоредбата на чл.435, ал.4 ГПК не отдава правно значение на факта въз основа на който е установена фактическата власт върху веща, съответно дали той се е осъществил законосъобразно или не (е, браво! Бировски е бил във владение към датата на налагане на възбраната на КПКОНПИ; владението му е било без правно основание, но законът не отдава значение на такива подробности; значи сега ние трябва да му платим дълговете с нашите наследствени ниви, само защото е бил във владение, въпреки че Бировски никога не е бил собственик на нашите имоти! ние да платим дълговете на Бировски, напук на влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 1718/2018 на РС-Плевен, с което успешно ревандикирахме отнетото с измама владение върху имотите; затова значи в СлВп-Плевен отказват да заличат възбраната, както трябва, за да прогласят заличаването за нищожно и да уредят  Бировски)  Такава проверка и не може да бъде направена от съдебния изпълнител, доколкото се касае за обстоятелства извън тези по конкретното изпълнително дело. От значение за допустимостта на жалбата е само обстоятелството дали към датата на налагане на възбраната това трето лице упражнява фактическата власт върху вещта - ако това е така, жалбата е допустима и едва при разглеждането й по същество ще бъде направена преценката кой е титулярът на субективното право на собственост върху вещта. Ако третото лице няма фактическата власт и не твърди такава, какъвто е разглежданият случай, жалбата е недопустима и изложените възражения, че имотът, по отношение на който е насочено принудителното изпълнение не принадлежи на длъжника, могат да бъдат релевирани в исковото производство по чл.440 ГПК, но не и по пътя на обжалване действията на съдебния изпълнител. Тези изводи следват от правилото на чл.435, ал.4, изр.2 ГПК, което ясно сочи, че ал.4 обхваща случаите на спор между третото лице и взискателя, т.е. когато третото лице претендира да е собственик на вещта, а  взискателят претендира вещта да е собствена на длъжника и на това основание насочва изпълнението върху нея.

Предвид изложеното, съдът намира, че подадената жалба от Д.П., като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а производството в тази му част - следва да бъде прекратено.

 .

Начало на блога

Обратно към темата Купувачът придобива имота, дори длъжникът да не е бил собственик - чл. 239, ал. 2 ДОПК  или към  Перипетии по заличаване възбраната на КПКОНПИ и на исковата им молба.

 .