Решение от 18.05.2010 по гр.д. № 1114/2009 на ВКС

Начало на блога

Обратно към Вписванията, отбелязванията и заличаванията върху несъществуващи в правния мир имоти не произвеждат правно действие

.

Цитирано в Решение от 02.11.2011 по гр.дело 1450/2010 на ВКС

.
Публикувано тук на 17.09.2024

.

Предмет на спора е имот с № 5, който има квадратура 0.974 дка, а съдебното решение е за нива от 4.8 дка, която е включена в УПИ в кв.78/. ВКС връща делото за уточняване на предмета. С мои бележки в синьо за съдиите по вписванията, които са принудени да вписват какво ли не. Цитирана е съдебна практика.

.

Из решението

Обекта на спорното право се индивидуализира от ищеца в исковата молба, като когато се касае до недвижим имот, иднивидуализацията включва посочване на местонахождение, граници, градоустройствен статут, площ. Ако в хода на процеса се установят обстоятелства, които водят до неяснота кой е спорния имот /например защото имотът е индивидуализиран по стар план или защото според установения градоустройствен статут е налице съществено разминаване в твърдяната площ/, съдът следва да даде възможност на страната да направи допълнителна индивидуализация или да уточни твърденията си.

               По аналогия с вписванията, СдВп би трябвало да може да дава възможност на молителя да направи допълнителна индивидуализация или да уточни молбата си. Всички други имат това право - и длъжностното лице по регистрацията в търговския регистър (ДЛР ), и длъжностното лице по вписванията в регистъра на особените залози (ДЛВ). Например в нашия случай, възбраната на КПКОНПИ е наложена през 2019 г. върху нива от 43,8 дка със стар номер 213001 (стар още тогава, т.к. от 2018 г.нивата си има КИД 68607.213.1) за дългове на Бировски, но през 2020 по съдебен ред се установява, че тази и още три възбранени ниви никога не са били собственост на Бировски, а са наши с брат ми по наследство от майка ни Йорданка Дикова Найденова, ЕГН 3301064135, поч. на 15.03.2017 - вж гр.д. № 1718/2018 на РС-Плевен, с което ревандикирахме наследствените си имоти, поради което през 2023 г. КПКОНПИ подава до СлВп-Плевен молба за заличаване на възбраната върху 4-те ниви, обаче междувременно нивата от 43,8 дка е разделена на две по-малки с договор за доброволна делба между действителните собственици (ние с брат ми), вписан в същата служба на 10.05.2021.  КПКОНПИ и Съдът са наясно, че нивата от 43,8 дка вече не съществува, уведомени са и за кадастралните номера - стария 68607.213.1 и двата нови, производни от стария, но искат заличаване на възбраната върху несъщестуващата нива, като посочват цялата площ и стария номер, понеже така е била описана в обезпечителаната заповед за налагане на възбраната през 2019, а и понеже така излиза при справка по персоналните партиди на Бировски и по възбрана. Само при справка по имотните партиди се вижда, че възбраната е пренесена върху двете новообразувани ниви, но имотните партиди са помощни и нямат правно значение - вж Решение от 07.12.2021 по гр.д.№ 1393 от 2021 г. на ВКС и статията от от 17.12.2021 в lex.bg Значението на помощните партиди (нямат никакво значение, бел. блогър) за валидността на вписването или как ВКС спаси имот след двойна грешка и двойна продажба!

.   

Въз основа на представените доказателства се преценява основателността, респ. неоснователността на исковата претенция, но не и обекта на спорното право, спрямо който съдът дължи произнасяне.

               По аналогия с вписванията, въз основа на молбата за вписване и приложените документи се преценява основателността, респ. неоснователността на молбата, но не и обекта на вписването, спрямо който СдВп дължи произнасяне. Например, в нашия случай през 2023 г. в СлВп-Плевен постъпва молба от КПКОНПИ за заличаване на възбрана от 2019 г. върху нива от 43,8 дка със стар номер 213001. Към молбата е приложено съдебно определение. СдВп би трябвало да може да прецени, че молбата е основателна, но обектът на вписването не съществува от 2021 г. поради разделяне на две по-малки ниви, след което да се произнесе. Обаче с ТР 7/12 от 25.04.2013, т.6 (за обхвата на проверката) ВКС на практика забрани на съдиите по вписванията да оглеждат, проверяват и преценяват и оттогава съдиите по вписванията  не смеят да постановят отказ, а ако случайно посмеят, окръжният съд го отменя, а ако окръжният не го отмени, тогава пък ВКС го отменя. Така се стигна до абсурдното положение да се вписва какво ли не, както показват следните съдебни казуси:

               1. Определение № 320 от 25.05.2010 по ч. гр. д. № 271/2010 на ВКС  Отменят отказ на СдВп да впише възбрана върху имот, за който не се знае дали е собственост на длъжника.
                2. Определение от 24.08.2010 по в.ч.гр.д. № 470/2010 на ОС-Хасково Отменят отказ на СдВп да впише н.а. за покупко-продажба от ЕТ на себе си като физическо лице, без да се замислят как се вписва такъв н.а. (като се открият две персонални партиди - за физическото лице и за неговото ЕТ!). Тук има линк към Решение от 23.06.2022 по гр.д.№ 2805/2021 на ВКС, в което обвиняват АВп, че е водила две персонални партиди - за физ. лице и за неговото ЕТ, и към статията от 24.06.2022 в lex.bg Невярно удостоверение за тежести излезе на Агенцията по вписванията 185 000 лв. 

               3. Определение от 13.03.2014 по ч. гр. дело № 868/2014 на ВКС СдВп отказва вписване на съдебни решения от 2006-2008 поради липса на индивидуализация на имотите по чл. 60 1-7 ЗКИР. ОС-Варна потвърждава отказа. ВКС го отменя, като изтъква, че СдВп няма право да проверява съдебни актове и цитира ТР 7/12.

.

Цялото решение

 Р  Е Ш Е Н И Е

https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type=ot-delo&id=E454A4D789FDFB54C225779300437A28

 

                                      №253

 

                   София, 18.05.2010 год.

 

 

                  В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

 

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четвърти май през две хиляди и десета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

                                           ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

                                                                 ВЕСЕЛКА МАРЕВА

 

при секретаря Теодора Иванова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1114 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.290 - чл.293 от ГПК.

Образувано и по касационна жалба на Г. Т. Ж., Д. Т. К. /починала на 22.05.2009 г., в чиито права е конституиран наследника й по закон Т. П. К./, П. Д. Л., М. Д. Т. и М. Т. Н. против решение № 373 от 25.03.2009 г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2007 г. на Окръжен съд В. в частта, с която е обезсилено решение № 2986/5.10.2007 г. по гр.д. № 3224/2005 г. на Районен съд В. , ХІІ състав в частта, с която е разгледан ревандикационния иск по отношение на реална част от недвижим имот, съставляваща разликата над 600 кв.м. до 1490 кв.м., която разлика е частта от имот пл. № 1* по КП „Манастирски рид, Б. чешма, Д. " от 1987 г., представляваща имот пл. № 1* от неодобрения план „М".

В касационната жалба са наведени доводи за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като при определяне предмета на делото съдът не е отчел направените уточнения и изменения с молба от 25.10.2005 г. и на 15.12.2006 г.

Ответниците П. И. Т. , Й. Т. С. и Й. И. П. не са изразили становище по касационната жалба.

С определение № 107 от 4.02.2010 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в посочената част на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречиво разрешаван правен въпрос, а именно какви процесуални действия следва да се предприемат, ако е налице неточност при индивидуализацията на имота в исковата молба, водеща до неяснота в предмета на спора.

Съдът е сезиран с иск по чл.108 ЗС, основан на твърденията, че на ищците като наследници на Т. Г. Ж. е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, а ответниците владеят имота без правно основание, тъй като за наследодателя им не са били налице законовите изисквания, предвидени в § 4а ПЗР ЗСПЗЗ за придобиване на собствеността. В исковата молба спорният имот е индивидуализиран с пл. № 1* по КП „Бялата чешма, Д. и М. рид" с площ от 1490 кв.м. при граници имоти №№ 1142а, 1143,1132, път и дере. В хода на делото е установено, че имот с посочените граници съществува само по неодобрения кадастрален план „М" и е с площ от 600 кв.м. и въззивният съд е приел, че с оглед посочените в исковата молба граници на процесния имот, спорът касае само имот пл. № 1* от неодобрения план „М" с площ от 600 кв.м., а съответно произнасянето на първоинстанционния съд за имот № 1* от 1400 кв.м. по КП „Манастирски рид, Б. чешма, Д. " от 1987 г. е процесуално недопустимо за реалната част извън процесната от 600 кв.м.

С решение № 1* от 6.10.2008 г. по гр.д. № 3625/2007 г., ВКС, V г.о. е прието, че въззивният съд е длъжен на изясни точния петитум на исковата молба /ищците на няколко места са заявявали, че предмет на спора е имот с № 5, който има квадратура 0.974 дка, а решението е за нива от 4.8 дка, която е включена в УПИ в кв.78/.

Обекта на спорното право се индивидуализира от ищеца в исковата молба, като когато се касае до недвижим имот, иднивидуализацията включва посочване на местонахождение, граници, градоустройствен статут, площ. Ако в хода на процеса се установят обстоятелства, които водят до неяснота кой е спорния имот /например защото имотът е индивидуализиран по стар план или защото според установения градоустройствен статут е налице съществено разминаване в твърдяната площ/, съдът следва да даде възможност на страната да направи допълнителна индивидуализация или да уточни твърденията си. Въз основа на представените доказателства се преценява основателността, респ. неоснователността на исковата претенция, но не и обекта на спорното право, спрямо който съдът дължи произнасяне. В този смисъл изводът на Окръжен съд В. за това кой имот е предмет на спора е направен в нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото е основан изцяло на събрано по делото доказателство - заключение на съдебно-техническа експертиза и комбинирана скица към него. Същевременно съдът не е отчел направеното в т.2 от молбата от 31.10.2005 г. в процедура по чл.100, ал.1 ГПК /отм./ уточнение в индивидуализацията на процесния имот, в което същият е посочен като имот пл. № 1* с площ 1490 кв.м. и граници: имоти №№ 1* и път.

Въз основа на изложеното следва, че въззивното решение в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение за разликата между площта от 600 до 1490 кв.м. от имот пл. № 1* се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото да се върне на въззивния съд за произнасяне по ревандикационния иск в тази част.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 373 от 25.03.2009 г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2007 г. на Окръжен съд В. в частта, с която е обезсилено решение № 2986/5.10.2007 г. по гр.д. № 3224/2005 г. на Районен съд- В. , ХІІ състав.

ВРЪЩА делото в отменената част за ново разглеждане от Варненския окръжен съд.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:

Начало на блога

Обратно към Вписванията, отбелязванията и заличаванията върху несъществуващи в правния мир имоти не произвеждат правно действие

.