Определение от 22.08.2017 по ч. т. д. № 1370/2017 на ВКС
.
Публикувано тук на 19.09.2024
.
Казус. НАП иска да впише възбрана върху несъществуващо право на строеж, съдията по вписванията отказва, ОС-Пловдив потвърждава отказа с Определение от 19.05.2017 по ч. гр. д. № 917/17 г. (публикувано тук по-долу, след определението на ВКС), ВКС не допуска: "Съдът е посочил, че действително съдията по вписванията не може да проверява законосъобразността на актовете, подлежащи на вписване, съгласно ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ВКС, т.6, както и че според ТР № 6/14.03.2014 г. по тълк. дело № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.5, принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника, не е предпоставка за допускане на обезпечението, но това не означава, че може да се вписват несъществуващи права или права върху несъществуващи недвижими имоти. В настоящия случай, поради несъществуването на правото на строеж, то не може и да се идентифицира, съгласно чл.6 ал.1 б.В от Правилника за вписване, което е легитимно основание за отказ на вписването по т.6 от ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС." (аналогично, в нашия случай - действително съдията по вписванията не може да проверява законосъобразността на актовете, подлежащи на вписване, особено такива, които изхождат от съда, но това не означава, че може да се заличава възбрана върху несъществуващ недвижим имот - имот 213001 с площ 43,8 дка и кадастр. идентификатор 68607.213.1 не съществува в правния мир към момента на искането за заличаване на тежестите на КПКОНПИ по него)
.
Вж също така Определение от 14.07.2017 по ч. гр.д.№ 2400/2017 на ВКС НАП иска да впише възбрана върху несъществуващо право на строеж, съдията по вписванията отказва, ОС-Пловдив потвърждава отказа, ВКС не допуска.
.
Цялото определение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 475
Гр. София, 22.08.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 12.07.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
Ч. т. д. № 1370/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, чрез процесуален пълномощник, срещу определение на ОС - Пловдив № 1190/19.05.2017 г. по ч.гр.д.№ 917/2017 г., с което е потвърден отказът на съдията по вписванията от СВ - Пловдив, постановен с определение № 143/23.03.2017 г., по повод поискано вписване на Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, на основание чл.121 ал.1 ДОПК, за налагане на възбрана върху право на строеж върху недвижим имот, собственост на ОАЗИС СТРОЙ Е., съответно индивидуализиран. В частната жалба се правят оплаквания, че определението е неправилно - незаконосъобразно. По подробно изложени съображения се моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което, след отмяна на определението на СВ - Пловдив, искането за вписване да бъде уважено.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа наличието на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
За да се произнесе по жалбата, съставът на ВКС, ТК, второ отделение съобрази следното:
Частната касационна жалба е допустима - насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд, изхожда от легитимирана страна и е депозирана в законоустановения преклузивен срок по чл.275 ал.1 ГПК.
За да потвърди като законосъобразно и правилно определението на съдията по вписванията, с оглед оплакванията в частната жалба, съставът на Пловдивския окръжен съд е преценил следното: Съгласно разясненията на ТР № 1/04.05.2012 г. по тълк. дело № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС, т.1, правото на строеж се учредява с договор или с административен акт. В настоящия случай жалбоподателят не твърди такова право на строеж да е било учредявано на някого от собственика на земята - ОАЗИС СТРОЙ Е., т.е. такова ограничено вещно право не съществува в правния мир. Поради това са неоснователни възраженията, че правомощието на собственика да учреди такова право и предвижданията в застроителния план са достатъчни, за да може едно несъществуващо вещно право да се възбрани. Съдът е посочил, че действително съдията по вписванията не може да проверява законосъобразността на актовете, подлежащи на вписване, съгласно ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ВКС, т.6, както и че според ТР № 6/14.03.2014 г. по тълк. дело № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.5, принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника, не е предпоставка за допускане на обезпечението, но това не означава, че може да се вписват несъществуващи права или права върху несъществуващи недвижими имоти. В настоящия случай, поради несъществуването на правото на строеж, то не може и да се идентифицира, съгласно чл.6 ал.1 б.В от Правилника за вписване, което е легитимно основание за отказ на вписването по т.6 от ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът е посочил, че преследваната от жалбоподателя цел - осуетяване на възможността за бъдещо учредяване на правото на строеж от собственика на земята в полза на друг правен субект, може да бъде осъществена с налагане на възбрана върху недвижимия имот, ведно с всички подобрения и приращения върху него.
Настоящият съдебен състав счита, че определението на ОС - Пловдив не следва да бъде допуснато до касационен контрол, по следните съображения: В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят не е формулирал никакви материалноправни или процесуалноправни въпроси, разрешени от въззивния съд и обусловили резултата по конкретното дело. Изложението съдържа единствено оплаквания за неправилност на отказа на съдията по вписванията, т.е. основания по чл.281 т.3 ГПК, а не по чл.280 ал.1 ГПК. Касационният съд няма задължение да извежда правни въпроси, по които да допусне исканото обжалване, а може само да ги преформулира или уточни. Горното е достатъчно да обуслови извод за неоснователност на искането за достъп до касация, съгласно постановките на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от това, отсъстват и допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за селектиране на частната касационна жалба за разглеждане по същество, доколкото същите не са обосновани по начина, разяснен в т.4 вр. т.1 от цитираното ТР № 1/19.02.2010 г.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № № 1190/19.05.2017 г. по ч.гр.д.№ 917/2017 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, Х-ти граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
.
Определението на ОС-Пловдив
.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №1190
гр. Пловдив 19.05.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, Х-ти гр. с. в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Чакалов
ЧЛЕНОВЕ: Бранимир Василев
Велина Дублекова
като разгледа докладваното от съдия Чакалов ч. гр. д. № 917/17 г. по описа на ПдОС, намери следното :
Производство по реда на чл. 577 във връзка с чл. 274 и следващите от ГПК.
Постъпила е частна жалба от ТД на НАП гр.Пловдив, чрез процесуалния представител страши юрисконсулт Я.Х.Ж. против определение от 23.03.2017г. на Съдия по вписванията при Районен съд Пловдив, с което е отказано вписване на възбрана върху на правото на строеж върху недвижим имот собстевност на ОАЗИС-СТРОЙ постъпила с вх. № 7619/23.03.2017г. по входящия регистър на Службата по вписванията - Пловдив при Агенцията по вписванията от И. Б. - публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловив.
Частният жалбоподател Национална агенция за приходите - Териториална дирекция Пловдив счита, че отказът е незаконосъобразен и противоречи на закона и практиката на ВКС. Твърди, че е неправилно виждането на съдията по вписванията, че щом правото на строеж не е учредено от собственика на земата на друг правен субект, то на същото не може да се наложи възбрана, защото същото е включено като правомощие в правото на собственост на собственика на земята - "ОАЗИС-СТРОЙ" ЕООД. Намира, че отказа на съдията по вписванията противоречи на т.6 от ТР №7/2013г. по тълк. д. № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС, а именно че не може съдията по вписванията да проверява дали акта, за който се иска вписване отговоря на изискванията на закона. Твърди, че в настоящия случай целта на наложената възбрана е не самото право на строеж, а само възможността за неговото учредяване, както и възможността "ОАЗИС-СТРОЙ" ЕООД да се снабди със скица в кратък срок и последващо учредяване на право на строеж.
По въпроса за индивидуализацията на правото на строеж жалбоподателят намира, че е достатъчно съответния УПИ да е индивидуализиран и застроителния план да предвижда възможността за бъдещ строеж.
Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок и следва да се разгледа по същество.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Пловдивският окръжен съд намира отказа на съдията по вписванията от 23.03.2017г. за законосъобразен.
Възраженията на жалбоподателя, за това че може да се впише правото на строеж, което не е учредено от собственика на земята на друг правен субект, защото същото е включено като правомощие в правото на собственост на собственика на земята и застроителен план предвижда възможност да се строи на имота са неоснователни. ТР №1/4.05.2012г. по т.д. №1/2011г. на ОСГК на ВКС в т.1 е уточнил, че правото на строеж се учредява с договор или с административен акт, като по често срещаната хипотеза е договор сключен с нотариален акт. В настоящия казус жалбоподателят не твърди такова право на строеж да е било учредявано на някого от собственика на земята, тоест такова ограничено вещо право не съществува в правния мир и не се и твърди да съществува. Вярно е, че съдията по вписванията не може да проверява законосъобразността на актовете подлежащи на вписване съгласно т.6 от ТР №7/2012г. по т.д. №7/2012г. на ВКС, както и че според т.5 от ТР № 6/14.03.2014г. по тълк. д. № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението към патримониума на ответника не е предпоставка за допускане на обезпечението, но това не означава че може да се вписват несъществуващи права /несъществуването им се твърди изрично от молителя, който иска вписването/ или права върху несъществуващи недвижими имоти.
В настоящия казус исканото за възбраняване право на строеж няма как да се опише, защото същото не съществува и съответно няма как да се идентифицира по чл.6 ал.1 б. "в" от Правилника за вписване, което е легитимно основание за отказ на вписването по т.6 от ТР №7/25.04.2013г. по тълк. д. № 7/2012г. на ОСГТК ВКС.
Преследваната от жалбоподателя цел - осуетяване възможността за бъдещо учредяване на правото на строеж от собственика на земята на друг правен субект няма как да се постигне с исканата възбрана. Единствената възможност на жалбоподателя в момента е да наложи възбрана върху недвижимия имот, ведно с всички подобрения и приращения към имота, така както завършва постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки наложени по реда на чл.121 ал.1 от ДОПК. Приращението по чл.92 от ЗС обаче не може да обосне налагане на възбрана върху правото на строеж, тъй като то се свързва само с правото на собственост на земята.
Изложеното налага извода, че е правилен изводът на съдията по вписванията, с който е отказано поисканото вписване, поради което и обжалваното определение следва да се потвръди.
Воден от горното съдът
-стр. 3 от определение по ч. гр. д. № 917/17г. на ПдОС-
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 23.03.2017г. на Съдия по вписванията при Районен съд Пловдив, с което е отказано вписване на възбрана върху на правото на строеж върху недвижим имот собстевност на ОАЗИС-СТРОЙ постъпила с вх. № 7619/23.03.2017г. по входящия регистър на Службата по вписванията - Пловдив при Агенцията по вписванията от И. Б. - публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловив.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......
ЧЛЕНОВЕ:1....... 2.......
.
No TrackBacks
TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/2982
Leave a comment