Определение от 22.08.2017 по ч. т. д. № 1370/2017 на ВКС

Начало на блога

Обратно към Вписванията, отбелязванията и заличаванията върху несъществуващи в правния мир имоти не произвеждат правно действие

.

Публикувано тук на 19.09.2024

.

Казус. НАП иска да впише възбрана върху несъществуващо право на строеж, съдията по вписванията отказва, ОС-Пловдив потвърждава отказа, ВКС не допуска: "Съдът е посочил, че действително съдията по вписванията не може да проверява законосъобразността на актовете, подлежащи на вписване, съгласно ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ВКС, т.6, както и че според ТР № 6/14.03.2014 г. по тълк. дело № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.5, принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника, не е предпоставка за допускане на обезпечението, но това не означава, че може да се вписват несъществуващи права или права върху несъществуващи недвижими имоти. В настоящия случай, поради несъществуването на правото на строеж, то не може и да се идентифицира, съгласно чл.6 ал.1 б.В от Правилника за вписване, което е легитимно основание за отказ на вписването по т.6 от ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС." (аналогично, в нашия случай - действително съдията по вписванията не може да проверява законосъобразността на актовете, подлежащи на вписване, особено такива, които изхождат от съда, но това не означава, че може да се заличава възбрана върху несъществуващ недвижим имот - имот 213001 с площ 43,8 дка и кадастр. идентификатор 68607.213.1 не съществува в правния мир към момента на искането за заличаване на тежестите на КПКОНПИ по него)

.

Вж също така Определение от 14.07.2017 по ч. гр.д.№ 2400/2017 на ВКС  НАП иска да впише възбрана върху несъществуващо право на строеж, съдията по вписванията отказва, ОС-Пловдив потвърждава отказа, ВКС не допуска.

.

Цялото определение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 475
Гр. София, 22.08.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 12.07.2017 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

Изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
Ч. т. д. № 1370/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, чрез процесуален пълномощник, срещу определение на ОС - Пловдив № 1190/19.05.2017 г. по ч.гр.д.№ 917/2017 г., с което е потвърден отказът на съдията по вписванията от СВ - Пловдив, постановен с определение № 143/23.03.2017 г., по повод поискано вписване на Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, на основание чл.121 ал.1 ДОПК, за налагане на възбрана върху право на строеж върху недвижим имот, собственост на ОАЗИС СТРОЙ Е., съответно индивидуализиран. В частната жалба се правят оплаквания, че определението е неправилно - незаконосъобразно. По подробно изложени съображения се моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което, след отмяна на определението на СВ - Пловдив, искането за вписване да бъде уважено.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа наличието на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
За да се произнесе по жалбата, съставът на ВКС, ТК, второ отделение съобрази следното:
Частната касационна жалба е допустима - насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд, изхожда от легитимирана страна и е депозирана в законоустановения преклузивен срок по чл.275 ал.1 ГПК.
За да потвърди като законосъобразно и правилно определението на съдията по вписванията, с оглед оплакванията в частната жалба, съставът на Пловдивския окръжен съд е преценил следното: Съгласно разясненията на ТР № 1/04.05.2012 г. по тълк. дело № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС, т.1, правото на строеж се учредява с договор или с административен акт. В настоящия случай жалбоподателят не твърди такова право на строеж да е било учредявано на някого от собственика на земята - ОАЗИС СТРОЙ Е., т.е. такова ограничено вещно право не съществува в правния мир. Поради това са неоснователни възраженията, че правомощието на собственика да учреди такова право и предвижданията в застроителния план са достатъчни, за да може едно несъществуващо вещно право да се възбрани. Съдът е посочил, че действително съдията по вписванията не може да проверява законосъобразността на актовете, подлежащи на вписване, съгласно ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ВКС, т.6, както и че според ТР № 6/14.03.2014 г. по тълк. дело № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.5, принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника, не е предпоставка за допускане на обезпечението, но това не означава, че може да се вписват несъществуващи права или права върху несъществуващи недвижими имоти. В настоящия случай, поради несъществуването на правото на строеж, то не може и да се идентифицира, съгласно чл.6 ал.1 б.В от Правилника за вписване, което е легитимно основание за отказ на вписването по т.6 от ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът е посочил, че преследваната от жалбоподателя цел - осуетяване на възможността за бъдещо учредяване на правото на строеж от собственика на земята в полза на друг правен субект, може да бъде осъществена с налагане на възбрана върху недвижимия имот, ведно с всички подобрения и приращения върху него.
Настоящият съдебен състав счита, че определението на ОС - Пловдив не следва да бъде допуснато до касационен контрол, по следните съображения: В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят не е формулирал никакви материалноправни или процесуалноправни въпроси, разрешени от въззивния съд и обусловили резултата по конкретното дело. Изложението съдържа единствено оплаквания за неправилност на отказа на съдията по вписванията, т.е. основания по чл.281 т.3 ГПК, а не по чл.280 ал.1 ГПК. Касационният съд няма задължение да извежда правни въпроси, по които да допусне исканото обжалване, а може само да ги преформулира или уточни. Горното е достатъчно да обуслови извод за неоснователност на искането за достъп до касация, съгласно постановките на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от това, отсъстват и допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за селектиране на частната касационна жалба за разглеждане по същество, доколкото същите не са обосновани по начина, разяснен в т.4 вр. т.1 от цитираното ТР № 1/19.02.2010 г.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № № 1190/19.05.2017 г. по ч.гр.д.№ 917/2017 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, Х-ти граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

.

Начало на блога

Обратно към Вписванията, отбелязванията и заличаванията върху несъществуващи в правния мир имоти не произвеждат правно действие