Решение от 05.11.2018 по в.гр.д. № 164/2018 на ОС-Добрич

Начало на блога

Обратно към окончателния акт по казуса - Определение от 12.05.2020 по гр.дело № 664/2020 на ВКС 

.

Публикувано в този блог на 26.07.2024. Посл. актуализация: 30.07.2024

.

Казус. През 2003 г. фирма завежда дело по чл. 19, ал. 3 ЗЗД (да бъде обявен предварителен договор за окончателен), но през 2005  по време на делото исковата им молба била заличена по молба на някакъв адвокат, който приложил определение за прекратяване на съвсем друго дело (СдВп е претупал охранителното пр-ство, подобно на СдВп от казуса в Определение от 21.02.2024 по гр. д. № 3211 от 2023 на ВКС). Ответниците веднага взели УВТ за чист от тежести имот и го продали (около 6 дка до Кранево). Фирмата водила дела близо 20 години. Без успех.

.

          За мен интересното в този казус е, че съдебните състави масово смесват персоналната и реалната система на вписване, не различават вписване с конститутивно действие (при него невписаният акт не съществува в правния мир) от вписване без конститутивно действие (при него вписването нито създава, нито отнема права, а невписаните актове се вписват само преди сделка - чл. 586, ал. 4 ГПК) и многократно повтарят, че ищецът трябвало да обоснове правен интерес, сякаш не е self-evident, че правният интерес винаги е налице при незаконосъобразни действия на държавни чиновници, т.к. всеки гражданин има правен интерес да живее в правова държава. 

 .

Непълен списък на произнасянията по казуса

1. На 07.07.2009 РС-Балчик уважава иска по чл. 19, ал. 2 ЗЗД

2. На 22.12.2017 РС-Балчик отхвърля иска на фирмата за собственост

3. На 05.11.2018 ОС-Добрич потвърждава решението на РС Балчик от 22.12.2017. Това е публикуваното тук решение.

4. На 03.01.2019 РС-Балчик прогласява нищожност на заличаването на исковата молба

5. На 17.06.2019 ВКС не допуска касация на решението от 05.11.2018 на ОС-Добрич

6. На 11.11.2019 ОС-Добрич обезсилва няколко решения на РС-Балчик

7. На 12.05.2020 ВКС не допуска касация на решението от 11.11.2019 на ОС-Добрич (окончателно).

.

Из решението с мои бележки

В настоящия случай вписването на исковата молба, по която е било образувано гр.д.№146/2003г. на БРС, е заличено, без да са били налице предпоставките по чл.13 от ПВп. Заличаването на вписването, извършено в нарушение на чл.13 от ПВп, обаче не е нищожно - в смисъл, че няма никакви последици и следва да се счита за неизвършено.

          Напротив, заличаването е нищожно, т.к. съдиите по вписванията провеждат нотариално пр-ство по чл. 569, т.5 ГПК: "Нотариални са производствата, по реда на които се извършват: 5. вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване". В случая обаче СдВп го е провел незаконосъобразно, следователно заличаването е извършено в противоречие на закона, тоест СдВп е извършил нищожно нотариално действие по см. на чл. 574 (противоречащо на закона) вр. чл. 576 ГПК, следователно няма заличаване на исковата молба и оттам - продажбата през 2005 г. е непротивопоставима на ищеца.

.

Да се приеме друго, означава да се възложи на третите лица да проверяват имота за тежести /вписани искови молби/ не само на датата на проверката, но и по-рано, както и при наличие на такива по-ранни вписвания, които са били заличени, да преценяват за спазване на изискванията за заличаване на съответното вписване. Това е недопустимо, защото е в противоречие с оповестителното предназначение на вписването и заличаването, като същевременно възлага в тежест на третите лица отговорности, които не са предвидени в правна норма.

         "Да се приеме друго, означава ... отговорности, които не са предвидени в правна норма" Вярно е, че отговорностите не са предвидени за купувачите, затова пък са предвидени за Съда. Ето едно съдебно решение по казус с купувач, доверил се на чисто УВТ: Решение от 24.02.2012 по гр. д.№ 845/2011 на ВКС: Купувач губи имота, т.к. го е купил от продавач, осъден по ревандикационен иск (чл. 108 ЗС), обаче нито ИМ е била вписана, нито съдебното решението, с което искът по чл. 108 ЗС е бил уважен, така че човекът просто не е имало как да знае, че продавачът не е собственик

.

Извършеното в нарушение на чл.13 от ПВп заличаване на вписването на искова молба е незаконосъобразно

           Щом нотариалното действие по чл. 569, т. 5 ГПК е незаконосъобразно, значи е противоречащо на закона, т.е. нищожно по чл. 574 ГПК вр. чл. 576 ГПК.

.

заинтересованият от вписването ищец би могъл да иска ново вписване на исковата молба или да иска отмяна по чл.537 ал.2 от ГПК на незаконосъобразното заличаване на вписването й.

           Няма смисъл да иска нито ново вписване, нито отмяна на заличаването, т.к. вписванията и заличаванията нито създават, нито отнемат права - вж Определение от 27.06.2013 год. по ч.гр.д.№ 2821/2013: Предявен е иск по чл. 90 ЗКИР за заличаване вписването на постановление за възлагане (отхвърлен). ВКС казва: "Вписването не е част от фактическия състав на придобиването правото на собственост от публична продан. Така дори искът по чл. 90 ЗКИР да бъде уважен и вписването да бъде заличено, правата на ответника не отпадат"      

           Ищецът е трябвало да атакува прехвърлянето на имота по време на висящото гр. д. № 146/2003 на РС-Балчик, като предяви преюдициален иск за прогласяване нищожност на заличаването на исковата молба (без да се занимава със заличаване на заличаването ѝ), но той не е можел да го направо, защото е изпуснал 6-мес. срок по чл. 115 ЗС - вж Вписване на съдебно решение, с което всички разправии за незаконосъобразното заличаване на исковата му молба напълно са се обезсмислили.

.

Но, както новото вписване на исковата молба, така и отмяната на заличаването на първоначалното й вписване имат действие занапред

         Ще има действие занапред, ако е извършено законосъобразно, а в случая не е.

.

Във времето между заличаването на вписването на исковата молба и неговата отмяна положението е, че за съответния имот няма вписана искова молба

            Напротив, има, т.к. заличаването е незаконосъобразно и не е породило правно действие.

.

с оглед разпоредбата на чл.114 ал.1 б."б" от ЗС придобитите при липсата на вписаната искова молба от трети лица вещни права върху имота са противопоставими на ищеца.

               Неправилен извод! Третите лица не са придобили противопоставими права, т.к. заличаването на вписаната искова молба е незаконосъобразно (нищожно, без заличителен ефект), тоест исковата молба си остава вписана през цялото време - вж Определение от 21.02.2024 по гр. д. № 3211 от 2023 на ВКС:  През 2009 ищецът купува от строител апартамент с уж чисто УВТ. УВТ е било чисто, т.к. непосредствено преди продажбата управителят на фирмата-продавач (и длъжник) подал молба до СдВп за заличаване на възбрана върху апартамента, а СдВп поставила резолюция „да се отбележи", без да спази изискванията на ПВп (кредиторът трябва да е съгласен да се заличи, а не длъжникът!) С влязло в сила съдебно решение, постановено от СРС 29 състав по гр.д.№17696/2011г., заличаването на възбраната е прогласено за нищожно като постановено в противоречие със закона. През 2012 г. апартаментът е продаден на търг. Ищецът води поредица от дела - първо предявява частичен иск за 10 001 лв, уважен. После - за остатъка до пълния размер. През 2024 г. Министерство на правосъдието окончателно е осъдено, като работодател на съдията по вписванията.

.

Цялото решение

.

     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                              №227

                                             гр. Добрич, 05.11.2018г.

                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Добричкият окръжен съд                                  гражданско отделение

На осми октомври                                             година 2018

В публичното съдебно заседание в следния състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                                            ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар Пепа Митева

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

въззивно гражданско дело           номер 164         по описа за 2018 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на  „***"ЕООД - гр.В., чрез упълномощения адвокат, срещу решение №178/22.12.2017г. по гр.д.№322/2015г. на Балчишкия районен съд, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу К.М.Р., З.И.К.,***, Н.Х.Т. *** и Я.Т.В. ***, искове да бъде признато  за установено, че „***"ЕООД е носител на правото на собственост върху земеделска земя с площ от 5 593кв.м., по скица с площ 5 592кв.м., представляваща имот с идентификатор ***по кадастралната карта на с. К..

В жалбата се възразява срещу приетото от първоинстанционния съд, че въззивникът, ищец по делото, не е придобил правото на собственост върху спорния имот на твърдяното от него основание - решение по чл.19 ал.3 от ЗЗД, по причина, че преди влизането му в сила ответниците са придобили собствеността по договор за покупко-продажба. Поддържа се, че исковата молба, по която е постановено решението по чл.19 ал.3 от ЗЗД, е била вписана и поради това извършената в полза на ответниците продажба била непротивопоставима на ищеца. Не следвало друго от факта, че вписването на исковата молба било заличено преди приключване на производството по чл.19 ал.3 от ЗЗД и преди сключване на договора за покупко-продажба на ответниците, защото заличаването било нищожно и не произвеждало действие. А дори и заличаването да било валидно, прехвърлянето на спорното право от ответника в условията на висящ процес обвързвало приобретателя с постановеното решение. 

Жалбата е редовна, подадена е в срок и от процесуално легитимирано лице, следователно е допустима.

Въззиваемите К.М.Р., Н.Х.Т., чрез упълномощения им адвокат и З.И.К., чрез особения му представител, оспорват въззивната жалба като неоснователна и настояват за потвърждаване решението на районния съд.

Въззиваемата Я.Т.В. не е изразила становище по жалбата.

След като обсъди съображенията на страните и основа на събраните по делото доказателства, въззивният съд намира за установено следното:

Спорът е за правото на собственост върху недвижим имот - нива с площ 5 592кв.м., съставляваща поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на с.К., общ.Балчик.

В исковата си молба и допълнителната към нея ищецът „***"ЕООД твърди, че придобил спорното право следствие решение №149/07.07.2009г., поправено с решение №140/04.11.2010г., по гр.д.№146/2003г. на Балчишкия районен съд, с което бил обявен за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на имота, сключен на 07.04.2003г. между него - като купувач, и продавачи - ответниците по гр.д.№146/2003г. на БРС. Решението било постановено по иск на „***"ЕООД по чл.19 ал.3 от ЗЗД, предявен с искова молба, вписана под акт №15 т.1 вх.№1261/03.06.2003г. на СВп. Решението по делото също било вписано с акт №117 т.1 парт.№1457 вх.рег.№1419/19.05.2012г. (грешка в датата - да се чете 14.05.2012),

По време на висящия процес ответниците по гр.д.№146/2003г. продали имота на ответниците по настоящото дело К.М.Р. /К./ и Н.Х.Т. - договор, сключен с нотариален акт №* т.6 рег.№* д.№*/01.09.2005г. на нотариус с рег.№109 и район на действие БРС. При сключване на договора последните двама имали съпрузи, съответно З.И.К. и Я.Т.В..

Защото договорът, с който К.М.Р. и Н.Х.Т. закупили имота, бил сключен след вписване на исковата молба по гр.д.№146/2003г. на БРС, правата, които ответниците по настоящото дело черпели от него, били непротивопоставими на ищеца „***"ЕООД. Ответниците освен това не били във владение на имота.

По тези съображения ищецът „***"ЕООД е предявил искове да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че правото на собственост върху спорния имот му принадлежи.

Ответниците К.М.Р. и Н.Х.Т. са възразили, че, както им било удостоверено от службата по вписванията, при сключване на договора за покупко-продажба от тяхна страна за имота нямало вписана искова молба. А дори и да имало, действието на вписването отпаднало, след като в срока по чл.115 ал.2 от ЗС ищецът „***"ЕООД не вписал решението по гр.д.№146/2003г. на БРС. (адвокатът на ответниците е бил по-добър)

Ответниците не знаели, че имотът е предмет на правен спор между техните праводатели и друго лице. Освен това от сключване на договора за покупко-продажба те упражнявали добросъвестно владение върху имота. Следователно правото на собственост им принадлежало и претенциите на ищеца за установяване на противното били неоснователни.

Идентични на горните са възраженията и на ответника З.И.К., чрез назначения му особен представител.

Ответницата Я.Т.В. не е изразила становище по иска.

Установено е по делото, че между „***"ЕООД и осем физически лица е било водено гр.д.№146/2003г. на Балчишкия районен съд. Спорът е образуван по искова молба на „***"ЕООД, с която срещу ответниците - осем физически лица /не са страна по настоящия спор/ бил предявен иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД да бъде обявен за окончателен сключеният между ищеца - като купувач и ответниците - като продавачи предварителен договор  от 07.04.2003г. за покупко-продажба на недвижим имот - нива с площ 5 593 кв.м., имот №3017 в землището на с.К., в м."Е.". Исковата молба е депозирана в БРС с вх.№*/30.05.2003г. и е вписана  под акт №15 т.1 вх.№*/03.06.2003г. на СВп. Спорът е приключил с влязло в сила решение №149/07.07.2009г., поправено с решение №140/04.11.2010г.,  по гр.д.№146/2003г. на БРС, с което предявеният иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД е удовлетворен.

Решението е с акт №117 т.1 парт.№1457 вх.рег.№1419/19.05.2012г.

Видно от представената скица, имот №3017 в землището на с.К., сега съставлява поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на селото.

Преди приключване на производството по гр.д.№146/2003г. на БРС ответниците по това дело сключили договор, с който продали на К.М. К. /сега Р./ и Н.Х.Т. същия имот - нотариален акт №* т.6 рег.№* д.№1014/01.09.2005г. на нотариус с рег.№109 и район на действие БРС, вписан с вх.№3351/01.09.2005г. акт №180 т.6 д.№2045/2005г. на СВп. При сключване на договора купувачите били в брак съответно с ответника З.И.К. и ответницата Я.Т.В..

Съгласно издаденото от службата по вписванията удостоверение №1243/29.08.2005г.,  за земеделски имот с площ 5 593кв.м. в с.К., в масив №*, имот №*, собственост на осем физически лица /съвпадащи с ответниците по гр.д.№146/2003г. на БРС/ на датата на издаване на удостоверението нямало вписани възбрани, искови молби, ипотеки.

Съгласно писмо изх.№198/27.10.2017г. на службата по вписванията, вписването на исковата молба по гр.д.№146/2003г. на БРС било заличено под №59 т.1 вх.рег.№1423/12.04.2005г. Заличаването е извършено по повод молба от 12.04.2005г. от адвокат, пълномощник на ответниците по гр.д.№124/2004г. на БРС. С молбата е поискано заличаването на вписването на две искови молби -  едната вписаната под №10 т.1 на 09.05.2003г. /не е процесната/ и втората вписана под №15 т.1 от 03.06.2003г. /процесната/. Заличаването е поискано поради прекратяването на производството по гр.д.№124/2004г. на БРС и към молбата е приложен препис от определение от 14.10.2004г., с което е прекратено производството по гр.д.№124/2004г. на БРС.

Или от изложеното следва, че вписването под №15 т.1 вх.№1261/03.06.2003г. на исковата молба, по която е образувано гр.д.№146/2003г., е било заличено на 12.04.2005г. - без заличаването да е било постановено с акт на съда, без производството по делото да е било прекратено и преди приключване на делото с влизане в сила на решението по него, удовлетворяващо предявения от ищеца „***"ЕООД срещу ответниците /по гр.д.№146/2003г. на БРС/ иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД. Договорът, с който К.М.Р. /К./ и Н.Х.  Т. са закупили имота от ответниците по гр.д.№146/2003г. на БРС, е сключен и вписан след заличаването на вписването на исковата молба по делото и преди приключване на делото с влязло в сила решение и вписване на решението.

При тези данни възраженията на въззивния жалбоподател срещу постановения от първоинстанционния съд резултат по спора са неоснователни.

Вписването по чл.114 ал.1 б."б" от ЗС на искова молба за постановяване на решение за сключване на окончателен договор, с който се прехвърлят вещни права върху недвижим имот има оповестително - защитно действие. То охранява интересите на вписващия ищец, който обявява, че има претенции върху имота, предмет на спора. Но то охранява и интересите на третите лица, съобщавайки им, че съществуват спорни права върху имота.

Съгласно чл.13 от ПВп в редакцията му към 12.04.2005г., вписването на искова молба е можело да бъде заличено само въз основа на съдебен акт, който постановява заличаването, а след допълнението на разпоредбата /ДВ бр.67/2005г./ заличаването може да се осъществи и въз основа на съдебен акт за прекратяване на производството по делото.

В настоящия случай вписването на исковата молба, по която е било образувано гр.д.№146/2003г. на БРС, е заличено, без да са били налице предпоставките по чл.13 от ПВп. Заличаването на вписването, извършено в нарушение на чл.13 от ПВп, обаче не е нищожно - в смисъл, че няма никакви последици и следва да се счита за неизвършено. Както вписването, така и заличаването има оповестително действие - с отбелязването на съдебния акт, въз основа на който се извършва заличаването, се съобщава, че липсват претенции спрямо съответния имот и той не е предмет на правен спор. Да се приеме друго, означава да се възложи на третите лица да проверяват имота за тежести /вписани искови молби/ не само на датата на проверката, но и по-рано, както и при наличие на такива по-ранни вписвания, които са били заличени, да преценяват за спазване на изискванията за заличаване на съответното вписване. Това е недопустимо, защото е в противоречие с оповестителното предназначение на вписването и заличаването, като същевременно възлага в тежест на третите лица отговорности, които не са предвидени в правна норма.

Извършеното в нарушение на чл.13 от ПВп заличаване на вписването на искова молба е незаконосъобразно; заинтересованият от вписването ищец би могъл да иска ново вписване на исковата молба или да иска отмяна по чл.537 ал.2 от ГПК на незаконосъобразното заличаване на вписването й. Но, както новото вписване на исковата молба, така и отмяната на заличаването на първоначалното й вписване имат действие занапред. Във времето между заличаването на вписването на исковата молба и неговата отмяна положението е, че за съответния имот няма вписана искова молба. При това положение и с оглед разпоредбата на чл.114 ал.1 б."б" от ЗС придобитите при липсата на вписаната искова молба от трети лица вещни права върху имота са противопоставими на ищеца.   

Именно такъв е настоящият спор. По силата на договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №139 т.6 рег.№4339 д.№1014/01.09.2005г. на нотариус с рег.№109 и район на действие БРС и вписан с вх.№3351/01.09.2005г. акт №180 т.6 д.№2045/2005г. на СВп, ответниците по настоящото дело са придобили правото на собственост върху спорния имот и придобитите от тях права са противопоставими на ищеца. Верно е, че ответниците по настоящото дело са частни правоприемници на ответниците по гр.д.№146/2003г. на БРС и правоприемството е осъществето по време висящността на спора по гр.д.№146/2003г. Независимо от това позоваването във въззивната жалба на разпоредбата на чл.226 ал.3 от ГПК е неоснователно. Разпоредбата разпростира силата на присъдено нещо спрямо приобретателя на спорното право във всички случаи, с изключение на действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот /чл.114 от ЗС/. Настоящият случай попада в изключението по чл.226 ал.3 от ГПК. Тъй като спорният недвижим имот е прехвърлен от ответниците по гр.д.№146/2003г. на БРС по време, когато исковата молба по делото не е била вписана, приобретателите - ответниците по настоящото дело са придобили правото на собственост върху имота. Съответно, по-късно постановеното и влязло в сила решение  №149/07.07.2009г., поправено с решение №140/04.11.2010г.,  по гр.д.№146/2003г. на БРС, макар и удовлетворяващо иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД на ищеца „***"ЕООД не е довело до това, той да придобие правото на собственост върху имота.

Следователно правилно е прието от първоинстанционния съд, че ищецът „***"ЕООД не притежава правото на собственост върху спорния имот на заявеното с исковата молба основание - обявения за окончателен предварителен договор за покупко-продажба.

Следва да се подчертае, че това е единственото заявено с исковата молба основание за притежание от страна на ищеца на правото на собственост. Доколкото в исковата молба е посочено, че ответниците не владеят имота, то е за обосноваване предявяването на установителна, вместо на ревандикационна претенция. Иск за придобиване на правото на собственост от ищеца следствие упражнявано от него давностно владение не е предявен, не е разглеждан от първоинстанционния съд и доводите в тази насока във въззивната жалба не подлежат на обсъждане. Що се отнася до недобросъвестното поведение /спрямо и двете страни по настоящия спор/ на лицата - ответници по гр.д.№146/2003г. на БРС, то е ирелевантно за настоящия спор и доводите в жалбата в тази връзка също не подлежат на обсъждане.

С оглед изложеното обжалваното решение на районния съд следва да бъде потвърдено изцяло, вкл. в частта, възлагаща в тежест на ищеца разноските по делото. Съответно на това и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на К.М.Р. сумата 400 лева, съставляваща платеното от нея възнаграждение за адвокат за въззивното производство. Останалите въззиваеми не са сторили разноски за въззивната инстанция.

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение №178/22.12.2017г. по гр.д.№322/2015г. на Балчишкия районен съд.

ОСЪЖДА „***"ЕООД от гр.В., ***, да заплати на К.М.Р. с ЕГН ********** ***, сумата 400 лева, съставляващо платеното от нея адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 от ГПК пред ВКС в месечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.             2.

                

 

.

Начало на блога

Обратно към окончателния акт по казуса - Определение от 12.05.2020 по гр.дело № 664/2020 на ВКС