Решение от 18.05.2016 по търговско дело № 1334/2016 на Апел. съд София, търг. отд.

Начало на блога

Това определение е част от съдебната практика по темата Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията

.

ЗКИР не се прилага, т.к. няма имотен регистър! (обжалване не откривам, б.м.)

.

Публикувано в този блог на 22.07.2024

.

Из решението

Оспорва се вписване в книгите за вписвания, водени по сега съществуващата персонална система на вписване на актовете относно недвижимите имоти, уредена в Правилника за вписванията. Не съществува законова разпоредба, която изрично да предвижда възможност за предявяване на иск за установяване на порок на вписване по сегашната система. Извод за обратното не може да се направи от разпоредбите на чл. 104, т. 5 ГПК, чл. 604 ГПК и чл. 90, ал. 1 ЗКИР, на които се позовава ищецът. Първата причислява към родово подсъдните на окръжен съд като първа инстанция дела и исковете за установяване на недопустимост или нищожност на вписване, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, когато това е предвидено в закон. От същата следват два извода: 1) че подобни искове могат да се предявяват само, когато това е предвидено в закон, и 2) че измежду всички предвидени в закон подобни искове, на окръжен съд са подсъдни само тези, за които законът изрично предвижда родова подсъдност на окръжен съд - напр. чл. 29, ал. 2 ЗТР /поради това и исковете по ЗКИР не са подсъдни на ОС така определение № 282/29.04.2011 г. по т.д. № 29/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., но разпоредбата на чл. 270, ал. 4 ГПК е пречка за обезсилване на обжалваното решение на това основание/. Настоящият иск не попада и в приложното поле на исковете по чл. 604 ГПК, които касаят единствено вписванията в регистрите на юридическите лица по чл. 595 ГПК, които се водят от окръжните съдилища. Допустимостта на процесния иск не може да бъде обоснована и с разпоредбата на чл. 90, ал. 1 ЗКИР, която предвижда възможност за предявяване на подобен установителен иск, но само по отношение на вписванията в имотния регистър, уреден в ЗКИР. Към днешна дата обаче имотен регистър в съдебния район на Районен съд - [населено място], където е извършено процесното вписване, не е въведен /видно и от представената справка от 29.05.2015 г., издадена от Службата по вписвания, в която изрично е посочено, че касае вписванията на съществуващата персонална партида на ищеца/. До въвеждането по реда на чл. 73 ЗКИР на предвиденият в този закон имотен регистър вписванията се извършват по досегашния ред, уреден в действащия Правилник за вписванията - чл. 74 ЗКИР. Следователно, разпоредбата на чл. 90, ал. 1 ЗКИР /както и всички други разпоредби за имотния регистър в този закон/ е неприложима по отношение на вписванията, извършвани по Правилника за вписванията. В правната уредба на сега съществуващата персонална система за вписвания не е предвидена възможност за атакуване на вписванията чрез подобни установителни искове за факти - за установяване на недопустимост или нищожност на извършеното вписване, както и на несъществуване на вписаното обстоятелство. По сегашната система се вписват актове, а не обстоятелства /чл. 114 ЗС/. Установяване на съществуването и законосъобразността на вписаните актове не може да бъде предмет на подобен иск. Установяване на несъществуването на вписано обстоятелство е безпредметно да се води, доколкото такова обстоятелство не е предмет на вписване по сегашната система. Ето защо и противно на доводите на ищеца в неговата персонална партида не е вписана възбрана върху конкретни имоти /като обстоятелство, което да бъде отрече чрез процесния иск/, а е вписана обезпечителна заповед за налагане на възбрана.

.

Напълно ирелевантно за приложното поле и правното действие на възбраната е извършеното от С. отразяване на конкретните имоти, за които тя се отнася - до въвеждането на имотни партиди по ЗКИР това отразяване няма характер на вписване и само по себе си няма правно значение (хм, по тази логика и при вписване на н.а. за покупко-продажба не трябва да се нанасят данни за имота).

.

Обхватът на възбраната се определя единствено от съдържанието на вписания акт /обезпечителната заповед/, с който всяко заинтересовано лице по реда на чл. 42 ПВ може непосредствено да се запознае чрез справка в книгата по чл. 33, буква „е" ПВ, която се образува от подреждането на актовете за налагане на възбрани, след която справка самò да направи извод за кои конкретни имоти се отнася възбраната.

(най-важното е да се остави лицето самò да си прави изводи; хич да не чака съдията по вписванията да му разчете неясните вписвания; хитро измислено - така на съдията по вписванията му се спестява срама, че и той даже не може да се ориентира кой акт е валиден и кой не, дали има тежести или не - вж Защо е трудно дори за съдиите по вписванията да се ориентират в така извършените вписвания)

.

Това обяснява и липсата на предвиден специален иск за установяване на порочността на вписване в сега съществуващите книги относно недвижимите имоти, водени по системата на Правилника за вписванията.

(ясно, съдиите по вписванията са богове безгрешни - вж Седем грешки и пропуски на съдиите по вписванията към РС-Плевен)

.

Ето защо и по арг. на чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК подобен иск е недопустим така и определение № 228/30.03.2015 г. по ч.гр.д. № 846/2015 г. на ВКС, ІV г.о..

.

(2) От така изяснените особености на сегашната система на вписванията за недвижимите имоти в Република България следва и извод за липсата на правен интерес за ищеца от предявения иск, наред с липсата на процесуалната предпоставка по чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК. Изложените в исковата и уточняващата молба твърденията сочат, че този интерес се заключава в това, че ищецът иска да отрече вписване на възбрана върху част от възбранените имоти, а именно - конкретните постройки, намиращи се в също възбранения поземлен имот /за последния оспорване не е изтъкнато/. Както бе изяснено вече, подобни обстоятелства обаче не са вписани - вписването на процесната възбрана е извършено чрез вписване на акта за налагането й /обезпечителната заповед/ в персоналната партида на ищеца и чрез подреждане на обезпечителната заповед в книгата по чл. 33, буква „е" ПВ, а не чрез вписване в партида на конкретен имот, каквато понастоящем не съществува.

(съдът като че ли не знае, че трудолюбивите служители-деловодители на АВп със средно образование вече са създали към 17 млн имотни партиди без разпореждане от съдия по вписванията и без никакъв контрол - вж статията от 17.01.2023 в "Актуално" Имотни страсти и неволи - съдия по вписванията алармира за нередности в системата и ПРОТОКОЛ № 68 от заседание на Гражданския съвет към ВСС, проведено на 02.10.2020 г.

Отразяването на имотите, за които се отнася възбраната, няма правна значение по сегашната система - то не представлява вписване на обстоятелство, нито има конститутивно значение по отношение на наложената възбрана.

(вписването няма нито правно, нито конститутивно значение, прави се с една-единствена цел - да обърква всеки, пожелал устна или писмена справка)

.

По тази причина ищецът няма правен интерес чрез подобен иск да установява липсата на вписана възбрана за конкретен имот, тъй като това обстоятелство е извън обхвата на удостоверителното значение на вписванията по сегашната система - сегашната система не удостоверява, че възбраната е вписана за конкретен имот, а че е вписан акт за налагането й в конкретна персонална партида, на който акт е дадена гласност и съдържанието на който акт единствено определя за кои конкретни имоти тя се отнася, независимо какво е отразено в издаваните впоследствие от С. справки.

(вписана е възбрана! кои имоти са възбранени? плати си още веднъж и ще разбереш!)

.

Следователно, липсва вписано обстоятелство, че процесната възбрана касае конкретни имоти, което ищецът желае да установи чрез предявения иск, а от там - липсва и правен интерес от подобен установителен иск.

(съдиите от този състав като че ли никога не са виждали вписана възбрана)

.

Следва да бъде добавено и това, че по сегашната система ищецът разполага с друг път за защита срещу вписванията в собствената си партида, а именно - да подаде искане до С. за заличаване на дадено вписване, а при отказ на съдията по вписванията - да обжалва пред съда този отказ по реда на чл. 577, ал. 2 ГПК.

(хм, ако ищецът поиска заличаване на възбраната, СдВп ще му откаже с аргумента, че не е спазен чл. 31 от ПВп и окр. съд ще потвърди отказа - Чл. 31 ПВп (1) Вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението. (2) Когато гаранцията или обезпечението не са послужили, заличаването на възбраната става по искане на заинтересования със заявление, към което прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи.

.

Ето защо предявеният иск е недопустим и поради липса на правен интерес.

.

Цялото решение

.

№ 1023

гр. София, 18/05/2016 г.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 6 състав, в публично заседание на двадесет и седми април през 2016 година в състав:

при секретаря Р. Й., като разгледа търговско дело № 1334 по описа за 2016 г., докладвано от съдия В., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 27.01.2016 г., подадена по пощата на 26.01.2015 г., на ищеца [фирма] срещу решението от 22.12.2015 г. по т. д. № 17/2015 г. на Окръжен съд - [населено място], с което:

Ø е отхвърлен предявеният срещу Държавна агенция „ДРВВЗ" иск за установяване несъществуването на вписано обстоятелство при вписването на възбрана с вх. рег. № 556/16.02.2015 г., акт № 12, том 1, партида № 37125 на Службата по вписвания - [населено място],

Ø ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 150 лв.

В жалбата се твърди, че неправилно В. е приел, че индивидуализацията на сградите в процесния имот е достатъчна, за да бъде вписана процесната възбрана, при положение, че поземленият имот е описан по вид, местонахождение, номер, площ и граници. Сочи се, че всяка сграда представлява самостоятелна вещ и обект на възбраната и следва да получи отделна и самостоятелна конкретизация в обезпечителната заповед, липсата на която води до порок на вписването.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск.

Въззиваемата ДА „ДРВВЗ" - ответник по иска - чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното с нея решение - в сила, като правилно и законосъобразно.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от [фирма] с искова молба от 6.03.2015 г. срещу Държавна агенция „ДРВВЗ". В исковата молба се твърди, че върху собствен на ищеца имот и въз основа на обезпечителна заповед от 27.01.2015 г. по т.д. № 6189/2013 г. на СГС е било вписана възбрана с вх. рег. № 556/16.02.2015 г., акт № 12, том 1, партида № 37125 на Службата по вписвания - [населено място]. Твърди се, че бил вписан съдебен акт, който не е годен да бъде вписан в съответствие с нормативно установените правила, тъй като в обезпечителната заповед не са индивидуализирани имотите, върху които да се впише възбраната. Предвид това е поискано да бъде установена недопустимост или нищожност на извършеното вписване, както и несъществуване на вписаното обстоятелство и е поискано съдът да постанови заличаване на вписаната възбрана. В уточнителна молба от 1.06.2015 г. ищецът е посочил, че искът му е по чл. 88 и чл. 90 ЗКИР и правният му интерес произтича от това, че е собственик на възбранените имоти, като желае установяване на несъществуване на вписано обстоятелство - въпросната възбрана. Уточнено е, че конкретните твърдяни пороци са пълната липса на индивидуализация на имотите в обезпечителната заповед, както и, че възбраната е вписана в имотния регистър върху имоти, които не са посочени в обезпечителната заповед.

По делото е представено решение № 237/11.01.2012 г. по т.д. № 190/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., с което е признато за установено по отношение на ДА „ДРВВЗ", че [фирма] е собственик на недвижим имот „З. А.", състояща се от: застроен поземлен имот № 055070 в землището на [населено място] с ЕКАТТЕ 00401, м. Л., [община], с площ от 32 130 кв. м., при граници - имотИ № 055082, № 055071, № 200599, № 200531, ведно с находящите си върху поземления имот № 055070 сгради и съоръжения: 1) навес № 5 и № 6 на един етаж, метална конструкция с тухленобетонови стени и ламаринен покрив, със застроена площ 2 414 кв. м., построен 1983 г., 2) навес № 3 и № 4 на един етаж, метална конструкция с тухленобетонови стени и ламаринен покрив, със застроена площ 3 009 кв. м., построен 1982 г., 3) склад за зърно № 3 на един етаж, масивна конструкция с тухленобетонна зидария и ламаринен покрив, със застроена площ 888 кв. м., построен 1969 г., 4) склад за зърно № 4 на един етаж, масивна конструкция с тухленобетонна зидария и ламаринен покрив, със застроена площ 685 кв. м., построен 1970 г., 5) склад № 1 на един етаж, масивна конструкция с тухленобетонна зидария и ламаринен покрив, със застроена площ 1151 кв. м., построен 1960 г., 6) склад № 2 на един етаж, масивна конструкция с тухленобетонна зидария и ламаринен покрив, със застроена площ 1136 кв. м., построен 1963 г., 7) навес № 2 на един етаж, масивна конструкция с тухленобетонна зидария и ламаринен покрив, със застроена площ 1510 кв. м., построен 1971 г., 8) навес № 1 на един етаж, масивна конструкция с тухленобетонна зидария и ламаринен покрив, със застроена площ 1490 кв. м., построен 1962 г., 9) пожарно депо, едноетажна сграда с покрив бетонна плоча, застроена площ 28 кв. м., построено 1975 г., 10) кантар, едноетажна сграда с покрив бетонна плоча, застроена площ 80 кв. м., построена 1965 г., 11) работилница, едноетажна тухлена сграда със застроена площ от 70 кв. м., построена 1975 г., 12) работилница, едноетажна тухлена сграда със застроена площ от 25 кв. м., построена 1975 г., 13) административна сграда, масивна конструкция на три етажа и приземен гараж с два гаража, застроена площ 133 кв. м., построена 1980 г., 14) площадка с четири броя цистерни, застроена на 166 кв. м., построена 1970 г., 15) разтоварище, едноетажна сграда с покрив бетонна плоча, със застроена площ 5 кв. м., построена 1963 г., 16) разтоварище, едноетажна сграда с покрив бетонна плоча, със застроена площ 20 кв. м., построена 1963 г., 17) бетонова площадка, застроена на 693 кв. м., построена 1970 г., 18) всички други сгради, съоръжения и подобрения, трайно прикрепени и намиращи се върху описания имот.

Представена е и обезпечителна заповед от 27.01.2015 г. по т.д. № 6189/2013 г. на СГС, VІ-11 състав, за допуснато обезпечение на предявения от ДА „ДРВВЗ" срещу [фирма] иск по чл. 72 ЗС за заплащане на сумата 449 438,01 лв., представляваща претърпени вреди от заплатени средства по два договора за охрана на недвижим имот, чрез налагане на възбрана върху следния имот на ответника по иска: застроен поземлен имот № 055070 в землището на [населено място], м. Л., [община], с ЕКАТТЕ 00401, с площ от 32 130 кв. м., ведно с изградените в имота сгради /които не са конкретно описани/. Видно от положеният щемпел заповедта е била вписана по партидата на [фирма] с вх. рег. № 556/16.02.2015 г., акт № 12, том 1, партида № 37125 на Службата по вписвания - [населено място]. Вписването е извършено по подадено от ДА „Д." заявление с изх. № 274/13.02.2015 г.

За вписаното обезпечение ищецът [фирма] е бил уведомен с писмо с изх. № 556/19.2.2015 г. на Службата по вписвания - [населено място].

В представената справка от 29.05.2015 г., издадена от Службата по вписвания - [населено място], за вписванията по персоналната партида на ищеца под № 40972, за процесната възбрана е посочено описанието на възбранения имот, като същото съдържа и конкретните сгради в поземления имот, съответстващи по описание на решението на ВКС.

Представен е и акт за държавна собственост № 1882/27.07.2005 г. за същия имот, в който са описани и сградите.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима.

Въззивният съд след служебно извършена проверка за допустимостта на обжалваното решение съобразно правомощията му по чл. 269 ГПК намира, че така установените обстоятелства обуславят извод за недопустимост на обжалваното решение, поради следното:

(1) Предмет на разглеждане е иск за установяване на порок на вписване в имотния регистър - вписването на въпросната възбрана. Според първоначалната искова молба порокът води до недопустимост или нищожност на извършеното вписване, както и до несъществуване на вписаното обстоятелство, а според уточнителната молба от 1.06.2015 г. - само до несъществуване на вписаното обстоятелство, което именно ищецът желае да установи. Както е изяснено и в правната теория, исковете за установяване на недопустимост или нищожност на извършеното вписване, както и за несъществуване на вписано в даден регистър обстоятелство са установителни искове относно факти с правно значение така Ж. С., БГПП, изд. 2012 г., стр. 1292.. Подобни искове са допустими само в изрично предвидените в закон случаи - чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК. Непредвидените в закон установителни искове за факти са неподведомствени на съдилищата и са недопустими. Такъв именно е и настоящия случай. Оспорва се вписване в книгите за вписвания, водени по сега съществуващата персонална система на вписване на актовете относно недвижимите имоти, уредена в Правилника за вписванията. Не съществува законова разпоредба, която изрично да предвижда възможност за предявяване на иск за установяване на порок на вписване по сегашната система. Извод за обратното не може да се направи от разпоредбите на чл. 104, т. 5 ГПК, чл. 604 ГПК и чл. 90, ал. 1 ЗКИР, на които се позовава ищецът. Първата причислява към родово подсъдните на окръжен съд като първа инстанция дела и исковете за установяване на недопустимост или нищожност на вписване, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, когато това е предвидено в закон. От същата следват два извода: 1) че подобни искове могат да се предявяват само, когато това е предвидено в закон, и 2) че измежду всички предвидени в закон подобни искове, на окръжен съд са подсъдни само тези, за които законът изрично предвижда родова подсъдност на окръжен съд - напр. чл. 29, ал. 2 ЗТР /поради това и исковете по ЗКИР не са подсъдни на ОС така определение № 282/29.04.2011 г. по т.д. № 29/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., но разпоредбата на чл. 270, ал. 4 ГПК е пречка за обезсилване на обжалваното решение на това основание/. Настоящият иск не попада и в приложното поле на исковете по чл. 604 ГПК, които касаят единствено вписванията в регистрите на юридическите лица по чл. 595 ГПК, които се водят от окръжните съдилища. Допустимостта на процесния иск не може да бъде обоснована и с разпоредбата на чл. 90, ал. 1 ЗКИР, която предвижда възможност за предявяване на подобен установителен иск, но само по отношение на вписванията в имотния регистър, уреден в ЗКИР. Към днешна дата обаче имотен регистър в съдебния район на Районен съд - [населено място], където е извършено процесното вписване, не е въведен /видно и от представената справка от 29.05.2015 г., издадена от Службата по вписвания, в която изрично е посочено, че касае вписванията на съществуващата персонална партида на ищеца/. До въвеждането по реда на чл. 73 ЗКИР на предвиденият в този закон имотен регистър вписванията се извършват по досегашния ред, уреден в действащия Правилник за вписванията - чл. 74 ЗКИР. Следователно, разпоредбата на чл. 90, ал. 1 ЗКИР /както и всички други разпоредби за имотния регистър в този закон/ е неприложима по отношение на вписванията, извършвани по Правилника за вписванията. В правната уредба на сега съществуващата персонална система за вписвания не е предвидена възможност за атакуване на вписванията чрез подобни установителни искове за факти - за установяване на недопустимост или нищожност на извършеното вписване, както и на несъществуване на вписаното обстоятелство. По сегашната система се вписват актове, а не обстоятелства /чл. 114 ЗС/. Установяване на съществуването и законосъобразността на вписаните актове не може да бъде предмет на подобен иск. Установяване на несъществуването на вписано обстоятелство е безпредметно да се води, доколкото такова обстоятелство не е предмет на вписване по сегашната система. Ето защо и противно на доводите на ищеца в неговата персонална партида не е вписана възбрана върху конкретни имоти /като обстоятелство, което да бъде отрече чрез процесния иск/, а е вписана обезпечителна заповед за налагане на възбрана. Напълно ирелевантно за приложното поле и правното действие на възбраната е извършеното от С. отразяване на конкретните имоти, за които тя се отнася - до въвеждането на имотни партиди по ЗКИР това отразяване няма характер на вписване и само по себе си няма правно значение. Обхватът на възбраната се определя единствено от съдържанието на вписания акт /обезпечителната заповед/, с който всяко заинтересовано лице по реда на чл. 42 ПВ може непосредствено да се запознае чрез справка в книгата по чл. 33, буква „е" ПВ, която се образува от подреждането на актовете за налагане на възбрани, след която справка самò да направи извод за кои конкретни имоти се отнася възбраната. Това обяснява и липсата на предвиден специален иск за установяване на порочността на вписване в сега съществуващите книги относно недвижимите имоти, водени по системата на Правилника за вписванията. Ето защо и по арг. на чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК подобен иск е недопустим така и определение № 228/30.03.2015 г. по ч.гр.д. № 846/2015 г. на ВКС, ІV г.о..

(2) От така изяснените особености на сегашната система на вписванията за недвижимите имоти в Република България следва и извод за липсата на правен интерес за ищеца от предявения иск, наред с липсата на процесуалната предпоставка по чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК. Изложените в исковата и уточняващата молба твърденията сочат, че този интерес се заключава в това, че ищецът иска да отрече вписване на възбрана върху част от възбранените имоти, а именно - конкретните постройки, намиращи се в също възбранения поземлен имот /за последния оспорване не е изтъкнато/. Както бе изяснено вече, подобни обстоятелства обаче не са вписани - вписването на процесната възбрана е извършено чрез вписване на акта за налагането й /обезпечителната заповед/ в персоналната партида на ищеца и чрез подреждане на обезпечителната заповед в книгата по чл. 33, буква „е" ПВ, а не чрез вписване в партида на конкретен имот, каквато понастоящем не съществува. Отразяването на имотите, за които се отнася възбраната, няма правна значение по сегашната система - то не представлява вписване на обстоятелство, нито има конститутивно значение по отношение на наложената възбрана. По тази причина ищецът няма правен интерес чрез подобен иск да установява липсата на вписана възбрана за конкретен имот, тъй като това обстоятелство е извън обхвата на удостоверителното значение на вписванията по сегашната система - сегашната система не удостоверява, че възбраната е вписана за конкретен имот, а че е вписан акт за налагането й в конкретна персонална партида, на който акт е дадена гласност и съдържанието на който акт единствено определя за кои конкретни имоти тя се отнася, независимо какво е отразено в издаваните впоследствие от С. справки. Следователно, липсва вписано обстоятелство, че процесната възбрана касае конкретни имоти, което ищецът желае да установи чрез предявения иск, а от там - липсва и правен интерес от подобен установителен иск. Следва да бъде добавено и това, че по сегашната система ищецът разполага с друг път за защита срещу вписванията в собствената си партида, а именно - да подаде искане до С. за заличаване на дадено вписване, а при отказ на съдията по вписванията - да обжалва пред съда този отказ по реда на чл. 577, ал. 2 ГПК. Ето защо предявеният иск е недопустим и поради липса на правен интерес.

С оглед на изложеното обжалваното решение е недопустимо в частта по отхвърления установителен иск, като постановено по недопустим иск, което налага неговото обезсилване и прекратяване на исковото производство. В частта относно присъдените на ответника разноски решението следва да се потвърди.

Ответникът не е претендирал разноски за въззивната инстанция, а разноските за първата инстанция са му присъдени с обжалваното решение.

Така мотивиран Софийският апелативен съд,

 

ОБЕЗСИЛВА решението от 22.12.2015 г. по т. д. № 17/2015 г. на Окръжен съд - [населено място], в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу Държавна агенция „ДРВВЗ" иск за установяване несъществуването на вписано обстоятелство при вписването на възбрана с вх. рег. № 556/16.02.2015 г., акт № 12, том 1, партида № 37125 на Службата по вписвания - [населено място], като ПРЕКРАТЯВА производството по този иск.

ПОТВЪРЖДАВА решението от 22.12.2015 г. по т. д. № 17/2015 г. на Окръжен съд - [населено място] в останалата му част.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.