Определение от 30.03.2015 по ч. гр. дело №846/2015 на ВКС

Начало на блога

Това определение е част от съдебната практика по темата Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията

.

Ищцата е спечелила дело по чл. 108 ЗС, но междувременно имотът ѝ е продаден на търг и възложен с постановление на ответника. Тя иска, на основание чл. 90 от ЗКИР, да бъде заличено вписаното постановление, за да е ясно, че само тя е собственик. Искът ѝ е отхвърлен и на трите инстанции. ВКС е категоричен, че ЗКИР не се прилага, т.к. няма имотен регистър.

.

Публикувано в този блог на 22.07.2024.

.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 228

София, 30.03.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март, две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ

изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №846/2015 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. А. Т., [населено място], приподписана от адвокат И. Б., срещу определение №587 от 10.12.2014 г. по ч. гр.дело № 628/2014 г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 2739 от 06.10.2014 г. по гр. дело № 914/2009 г. на Шуменския районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото поради липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, а именно интерес на ищцата за признаване установено несъществуването на вписано обстоятелство в имотния регистър. Според въззивния съд производството пред първа инстанция е започнало по иск на Р. А. Т. по реда на чл. 90 ЗКИР за установяване несъществуване на вписано обстоятелство в имотния регистър, а именно възлагане на ½ ид.ч.от недвижим имот в полза на И. Д. П.. То е обективирано в постановление за възлгане на недвижим имот на ДСИ при Ш. по изп.д. №457/1998 г. След това с влязло в сила решение е прогласена нищожността на извънсъдебното изпълнително основание - запис на заповед, въз основа на която е образувано процесното изпълнително дело. С влязло в сила решение по чл. 108 ЗС за същата ½ идеална част от недвижимия имот е признато по отношение на И. П., че Р. Т. е неин собственик.
Според жалбоподателката обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са доводи за произнасяне по въпросите относно квалификацията на иска и дадената защита срещу незаконното принудително съдебно изпълнение и бездействието на съдебния изпълнител, като се твърди, че те са от значение за точното прилагане на закона, както и развитието на правото.
Ответникът по частната касационна жалба И. Д. П., [населено място], оспорва жалбата.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, касаторът е формулирал два въпроса, които обаче не са обусловили изхода на делото. Искът за установяване несъществуване на вписаното обстоятелство в имотния регистър е недопустим, защото такъв няма. Към настоящия момент имотният регистър по ЗКИР не е въведен. Според разпоредбата на чл.74, ал.1 ЗКИР до въвеждането му вписването се извършва по досегашния ред, т.е вписват се актове, а не обстоятелства.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
Съобразно изхода на спора на ответника по частната жалба трябва да бъдат присъдени 500 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 587 от 10.12.2014 г. по ч. гр.дело № 628/2014 г. на Шуменски окръжен съд.
ОСЪЖДА Р. А. Т., [населено място], да заплати на И. Д. П., [населено място], 500 лв. деловодни разноски.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.




2.

.

Начало на блога

Това определение е част от съдебната практика по темата Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията