Определение от 10.12.2014 по в.гр.д. № 628/2014 на ОС-Шумен

Начало на блога

Това определение се споменава в Определение от 30.03.2015 по ч. гр. дело №846/2015 на ВКС

.

                                   О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 587

                                           гр. Шумен, 10.12.2014г.

          Шуменски окръжен съд, в закрито заседание на десети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.  Т. Димитрова                                                                                              

                                                                                         2.  Д. Д.

като разгледа докладваното от окръжния съдия Л. Томова, в.ч.гр.д. № 628 по описа за 2014г. на ШОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с рег. № 14453 от 21.10.2014г.  депозирана от Р.А. Т. ЕГН ********** ***, срещу определение № 2739 от 06.10.2014г. по гр. д. № 914/2009г. по описа на ШРС, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на иска. Жалбоподателката твърди, че определението е незаконосъобразно и неправилно, и моли същото да бъде отменено. Сочи, че съда не е сезиран с установителен иск за собственост, а с иск по ЗКИР с цел заличаване на вписано несъществуващо обстоятелство и постановеното решение с което е призната за собственик на процесния имот не можело да и послужи като основание за заличаване на вписаното в имотния регистър възлагане на същия имот. Също така счита, че не дължи и разноските, които е осъдена да плати, тъй като ответника с поведението си е дал повод за завеждане на иска, още повече, че и към момента на подаването на исковата молба през 2009г. не е имало решение по гр.д. № 3573/2005г.  на ШРС.

   Ответникът по частната жалба  е депозирал писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който моли обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Твърди, че за ищцата не е налице правен интерес от водене на това производство, същото било и преждевременно заведено, тъй като след като е налице влязло в сила решение на ВКС по чл. 108 от ЗС, същата е следвало само да представи в Агенцията по вписване решението и да впише имота на нейно име. 

Съдът след като се запозна с изнесените доводи в жалбата и материалите  по  делото, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред първата инстанция е започнало по искова молба на Р.А. Т. с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 90, ал. 1 от ЗКИ с искане за установяване несъществуване на вписано обстоятелство в имотния регистър, а именно възлагане на ½ ид. ч. от недвижим имот в полза на И.Д.П., обективирано в постановление за възлагане на недвижим имот на ДСИ при ШРС по изп.д. № 457/1998г., тъй като с влязло в сила решение е прогласена нищожността на извънсъдебното изпълнително основание - Запис на заповед въз основа на която е образувано  процесното изпълнително дело по което  имота е бил възложен на ответника, а в впоследствие и изпълнителното дело било прекратено. В хода на производството е установено че между същите страни се води гражданско дело по чл. 108 от ЗС за същата ½ ид. ч. от недвижим имот и доколкото решението по него ще е от значение за допустимостта на иска по настоящото производство, то на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, производството е било спряно до приключване на производството по по-рано заведеното дело за ревандикация.  С влязло в законна сила решение от 30.10.2012г. по гр.д. № 3573/2005г. на ШРС е признато по отношение на И.П.,  че  Р.А. е собственик на ½ ид. ч. от възложената на ответника в качеството му на взискател  по  изпълнително дело № 457/1998г. и присъединено към него 143/1999г. на СИС при ШРС,  ½ ид. ч. от недвижим имот представляващ дял 1 /кафене/ състоящ се от сутеренен етаж, преустроен в барче, представляващ част от масивна жилищна сграда с таван и изба, със застроена площ от 96 кв.м., както и 0.302ид.ч. от дворно място, в което е построена сградата, цялото от 705 кв.м. застроено и незастроено и направените в него подобрения и трайни насаждения, съставляващи УПИ ХІХ - 637, в кв. 15 по плана на гр. Ш.. С атакуваното определение, първоинстанционния съд е  прекратил производството по делото, като е приел, че за ищцата не е налице правен интерес от водене на производство, в което да установява съществуване или не на вписани обстоятелства по отношение на имота, доколкото с горецитираното влязло в законна сила решение, същата е призната за собственик на процесната  ½ ид. ч. и в случая е достатъчно само да впише решението в имотния регистър.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд. Заличаването на извършено вписване на основание чл. 498 от ГПК, не представлява самостоятелен иск, а е последица от уважаване на установителен иск, който има за предмет установяване на пороците, посочени в чл. 498 от ГПК. В случая освен влязлото в сила решение по гр.д. № 3573/2005г. на ШРС, с което е решен спорът за собствеността, е налице и влязло в сила решение на ВКС по гр.д. 2123/2014г., с което на осн. чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, са отменени както следва: влязло в сила решение по гр.д. № 318/2003г. на ШРС, с което е допусната съдебна делба между И.Д.П. и Р.А.Т., както и постановеното по същото дело решение № 672 от 03.06.2004г., с което имота  е  изнесен на публична продан. При така изнесените обстоятелства и факти, безспорно се установява, че за ищцата не е налице правен интерес от водене на настоящото производство, доколкото въпросът за собствеността на процесната ½ ид. ч. е решен със сила на присъдено нещо с влязлото в законна сила съдебно решение, с което е признато за установено по отношение на И.Д.П., че ищцата е собственик на възложената му, в качеството на взискател по изпълнителните дела ½ ид. ч. от имота, още повече, че с прекратяването на изпълнителното производство предвид обявяването на записа за заповед за нищожен, по силата на закона с обратна сила са отпаднали всички извършени изпълнителни действия, включително и възлагането на ид.ч. от процесния недвижим имот.

По отношение на направеното възражение за присъдените разноски, то съдът намира същото за неоснователно тъй като съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК при прекратяване на производството, какъвто е и настоящия случай, на ответникът се присъждат направените от него разноски, без да се изследва дали същия е дал или не повод за завеждане на производството, каквато хипотеза е предвидена в ал. 2 на същия член и то само ако иска бъде признат. 

Ето защо обжалваното определение, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди изцяло, а жалбата срещу него да се остави без уважение, като неоснователна.

Водим от горното, съдът

                                       О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2739 от 06.10.2014г. по гр. д. № 914/2009г. по описа на ШРС, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на иска.

 Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК (обжалвано е - вж Определение от 30.03.2015 по ч. гр. дело №846/2015 на ВКС)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                     2.

.

Начало на блога

Това определение се споменава в Определение от 30.03.2015 по ч. гр. дело №846/2015 на ВКС