Д-р Петър Раймундов: Нотариусите защитават авторитета на държавата

Начало на блога

Блогът съдържа 4 части: Документи, Кореспонденция, Информативни материали и Примери за ширещата се правна неграмотност в средите на правосъдната ни система

 -

Публикувано в този блог на 05.09.2016. Посл. актуализация: 12.08.2019

-


НОТАРИУСИТЕ ЗАЩИТАВАТ АВТОРИТЕТА НА ДЪРЖАВАТА

Интервю на Ренета Николова с д-р Петър Раймундов, прокурор във Върховна касационна прокуратура,


Интервюто е публикувано в Нотариален бюлетин бр. 3, 2010 г.: https://www.notary-chamber.org/files/2010_3_NB.pdf




■ Г-н Раймундов, вие взехте участие в една много интересна конференция, организирана от Нотариалната камара, съвместно с ВКС, ВКП, МВР, МРРБ, МП, насочена основно срещу имотните измами. Темата на вашата лекция бе за проблемите на правоприлагането на чл. 212 НК. Какво показва практиката, какви са проблемите?

Засега още е трудно да се каже какви ще бъдат проблемите на практиката, защото това изменение на чл.212, което предвиди като предмет на документната измама да бъде и недвижим имот, е от тази пролет. Може би проблематиката ще възникне в процеса на прилагането на закона, но отсега може да се каже, че при самото приемане на това изменение имаше определени възражения. Едно от възраженията беше, че не може да се получи недвижим имот, просто той не може да се присвои. Тъй като тази норма на чл. 212 НК е за присвоително престъпление, за отнемане на имуществото. Тя е създадена за отнемане на движимо имущество. В процеса обаче на нейното приложение, още преди промените от 1982 г., се приема от Общото събрание на наказателната колегия на Върховния съд, че е възможно предмет на документната измама да бъде и недвижимо имущество, недвижим имот. По този повод законодателството е било променено през 1982 г. и е прието, че действително и недвижим имот може да бъде предмет на документна измама, тогава когато се представят документи с невярно съдържание и въз основа на тях лицето получи имота. Но той какво получава всъщност? Той не получава имота, а получава фактическата власт върху него. Той не може да го откъсне и премести. Но получавайки фактическата власт върху него, той лишава досегашния собственик от тази власт и започва да владее този имот като свой.

-

                 Забележка. Измамното получаване на имот най-често става или чрез снабдяване с КНА за собственост по чл. 587, ал. 2 ГПК (с лъжесвидетели) или чрез изповядване на покупко-продажба (с фалшиви документи за собственост на името на измамника или с фалшиво пълномощно от собственика). Във всички случаи измамното получаване на имот става в нотариална кантора със съдействието - волно или неволно - на нотариуса.

-

Така че проблемите бяха в това, дали въобще може текстът да се прилага по отношение на недвижими имоти. В законодателството имаше такъв прецедент и той съществуваше от 1982 г. до 1993 г. Тогава стана едно изменение на същата разпоредба на чл.212, като отпадна изразът „недвижимо имущество" и остана изразът „чужди движими вещи", с което Народното събрание каза, че предмет на документната измама не може да бъде друго, освен движимо имущество. Животът обаче се оказа по-силен от законодателната доктрина и от законодателната воля, защото оттогава (1993) се изгради един бизнес, който процъфтява в България и който законът не отразяваше адекватно - явлението, наречено „имотна измама", и то с предмет недвижими имоти. Аз не искам да соча конкретни примери, но много са хората, които са пострадали от т.нар. имотна мафия и много от делата, които са се водили, не са стигнали до много добър резултат. Пословичен е примерът с проф. Борис Спасов, който почина, лека му пръст, без да си върне апартамента. Той е учил много сегашни нотариуси, съдии, прокурори, следователи и въпреки това, докато беше жив, имотът му беше откраднат с едно пълномощно. Сега на аргумента - предмет на документна измама не може да бъде недвижим имот, животът дава много солиден отговор. Може, и не само може, но това става една застрашителна практика. Имотната мафия не е точно персонализирана, но тя съществува като едно явление в нашия свят, по-точно в България, и се развива много революционно и прогресивно в големите градове
и по Черноморието, което е много опасно. При изрична конституционна разпоредба, която въобще забранява имот, който е публично-държавна собственост, каквато е крайбрежната плажна ивица, да се застроява от частни лица, там се строят апартаменти, строят се кафенета, казина, хотели. Наскоро в пресата писаха, че на самата плажна ивица на Слънчев бряг ще се изграждат апартаменти, които ще се продават по цена 2000 евро/кв. м.

-

                  А нотариусите защо издават нотариални актове за тези апартаменти?

-

А плажната ивица съгласно Конституцията е само на държавата, тя е публично-държавна собственост и по никакъв начин никой не може да отмени това конституционно положение.

-

         Нотариусите не знаят ли, че плажната ивица съгласно Конституцията е само на държавата?

-

По Южното Черноморие също има много проблеми, в Созопол, в Несебър също. Проблемът, изглежда, не е само юридически. Аз си мисля, че този проблем е успял да се наложи, защото е имало една упорита, последователна и многостранна пасивност от много органи. Защото този проблем има своето развитие, първо, на чисто техническо ниво, там, където са специалистите, там, където са общинските контрольори по кадастъра, по земите, по имотите, по тяхната принадлежност, там, където са местните архитектурни и технически служби, които дават разрешение за застрояване. Получава се така, че ако се затвори цикълът за едно такова незаконно строителство, ще се види, че всеки един на своето място, като се почне от кмета, от неговите технически служби и се стигне до най-високо ниво, е допуснал някакъв пропуск, било съзнателно, било несъзнателно, обаче в крайна сметка се вижда, че е откраднат морският бряг - нещо, което е абсурдно, но го има. Сега най-лесният начин е чисто по административен път - областният управител има възможност по тези случаи да издаде заповед, на базата на която и със съдействие от органите на МВР тези имоти могат да бъдат върнати, стига да има добра воля.

■ Сега с промяната на чл.212, според която вече и недвижимият имот може да бъде предмет на документна измама, ще могат ли да бъдат обхванати точно такъв тип случаи?

Да. Нормата е категорична, тя предвижда, че предмет на това престъпление могат да бъдат движимо и недвижимо имущество. Досега практиката беше тази, че се водеше дело за документно престъпление и за измама. Обикновено измамата по-трудно се доказваше. Доказваше се някакво документно престъпление, което е по-леко наказуемо, и в някои случаи се стигаше и до погасяване на отговорността по силата на давността и така за едно тежко престъпление, бих казал особено тежко, защото има предмет с много висока стойност, тези лица, които бяха осъдени, получаваха почти символични присъди. А отделен е въпросът, че за истинските собственици оставаше един много труден, продължителен и нерадостен път за връщането на този имот. Нашата идея беше, присъдата на наказателния съд да представлява основание за връщане на имота на собственика, от който е отнет, независимо колко други собственици е имало, и това е най-резонното, затова защото така или иначе държавата е допуснала един пропуск - било законодателен, било нормативен, било контролен и след като има пострадали лица, тя е длъжна да възстанови нещата в предишното им състояние. Това обаче не се прие. В повечето случаи тези 15 човека, които са купували, продавали, препродавали, те са свързани с престъпна верига. Когато само в разстояние на една седмица един имот се прехвърля пет пъти, какво означава това? Това означава, че стремежът е този имот, в крайна сметка, да получи един т.нар. добросъвестен собственик и да се каже: „Аз нищо не знам, мен не ме засяга нищо, аз си имам имота по силата на нотариалния акт". Тази криминална система, която е въведена тук, не е възможна никъде. Ние сме изучавали опита на другите държави - съвсем стриктни са всички органи, които там действат, и гражданите също. Спасяването от това явление у нас не може да бъде резултат само от усилията нито на парламента, нито на прокуратурата: гражданското съзнание на хората в България трябва да порасне и трябва да разберат, че и от тях зависи ситуацията, в която живеем. Иначе каквито и закони да се приемат, няма ли я тази непримиримост към отрицателното явление, наречено престъпност, нищо не може да се промени.

■ Какви са най-честите случаи, с които се сблъсква прокуратурата, когато работи по случаи на имотни измами? Какви са основните схеми?

Има няколко схеми. Първата схема е да се създаде привидно власт на едно лице, което не я притежава, да се разпореди с имота и това става обикновено с пълномощни, които са неистински. Изготвя се едно пълномощно, в което пише, че собственикът на апартамента упълномощава еди кого си да прехвърли този апартамент, на когото намери, за цена, каквато намери за добре. Това е в миналото вече и тази практика е преодоляна. Мисля си, че в това отношение се предприеха много сериозни стъпки и вече Нотариалната камара създаде национален регистър, има контрол върху тези пълномощни, може да се направи винаги справка. Първата по-голяма вълна на тези имотни измами ставаше именно по този начин, когато се фалшифицира представителната власт. Тази власт я няма, но тя се създава по един криминален начин. Обикновено пълномощното се подписва на друго място, след това се отива при нотариуса, който ще направи прехвърлянето, той поглежда - пълномощното външно е редовно и прави прехвърлянето.

-

         В нашия случай и от външна страна пълномощното е било нередовно - заверено в някакво разградско село (ние сме от Варна) с рег. № 2 за подписа и рег. № 2-А, том I, акт №2 за съдържанието. В хода на гражданското ни дело се установи, че под същия № 2 предния месец януари на същата 2013 година е било заверено пълномощно на друго лице, заверката на съдържание липсва в цялата книга-регистър за нотариални заверки на кметството през 2013 (липсва № 2-А - очаквано, т.к. вписванията в регистрите се правят хронологично с цели номера съгл. чл. 7, ал. 1, т.4 от Наредба № 32 за архивите на нотариусите), затова пък на отделна страница има заверки само за м. февруари 2013, където въобще не се среща името на майка ми, а уж пълномощното ѝ е заверявано през м. февруари 2013, на всичко отгоре в кметството не се води специална книга по чл. 4, ал. 1, т. 6 от Наредба 32 (том I) - нито за 2013, нито за друга година, съответно не се съхранява и акт № 1, който би трябвало да е препис от документ, заверен на съдържание преди пълномощното на майка ми и би трябвало да се пази десет години съгл. чл. 4, ал. 2 от Наредбата  - чак до 2023. Накратко, цялата номерация "рег. № 2-А, том I, акт № 2" се оказа несъществуваща.  Успешно оспорихме нотариалното удостоверяване на пълномощното, съдът прогласи нищожност на упълномощаването, призна ни за собственици и осъди ответниците да ни върнат владението - вж решението на РС-Плевен, потвърдено от ОС-Плевен. Сега чакаме да видим, дали ще има обжалване пред ВКС  Кметът отдавна вече е бивш - осъден в края на 2013 за над 100 неприсъствени заверки, извършени от него през 2011; кметските пълномощни са особено рискови - вж статията Проблеми с кметските пълномощни (бел. моя, Р.С., 12.08.2019)

-

Често това става или когато упълномощеният е бил наемател, защото така или иначе е стигнал до нотариалния акт, или е близък роднина на собственика, или по някакъв друг начин е успял да се добере до нотариалния акт. 

-

В нашия случай псевдопълномощникът не е успял да се добере до нотариалните актове и въпреки това са били изповядани две сделки  -  въз основа на преписи от стари (неактуални), невписани и неподписани документи за собственост на майка ми при наличие на вписани нотариални актове за всичките й земи в Плевенско - много заспал нотариус е този 007 от Плевен, бел. моя, Р.С.

-

За съжаление и в съда имаше такива прецеденти, просто се „изгубваха" нотариални актове от архивата на Софийския районен съд и някои от тях се даваха на измамници. Вторият начин е чрез фалшификация на личността. Това става чрез промяна на данните в личната карта. Личната карта остава със снимката на лицето, а се променят имената, като се пишат имената на собственика на имота. Трети начин е примерно източване на ипотечни кредити. Пак чрез фалшива легитимация се сключва ипотечен заем за много голяма сума. Банката е длъжна да провери документите, но не във всички случаи това е прецизно. Обикновено се отпуска кредитът, дава се на лицето с фалшивата самоличност, той веднага предава кредита на друг, другият на трети и фактически банката, ако не е упражнила ефикасен контрол в отпускането на кредита, тя просто не може да си го върне.

■ Какви са най-фрапиращите случаи, по които работите?

Те са от Черноморието, напр. напоследък в Несебър и в Свети Влас - там е завладяна крайбрежната плажна ивица. Построено е яхтено пристанище. Има два имота, които са държавна собственост, които са актувани и ги има с документи в кадастъра, че се водят на държавата. Те обаче не могат да се използват в момента, тъй като точно до тях са построени хотели, ресторанти, сладкарници и други заведения, а подстъпите към тези заведения минават през държавните имоти. Направено е укрепване на бреговата ивица, без такова да се е налагало. Вижте, общината дава съгласие, но тя няма пари и изпълнителите казват - „ние ще го направим".
Правят това укрепване и то се оказва основите на бъдещ хотел, разбира се. От него навътре към акваторията на залива се прави бетонна конструкция под формата на буквата „Г", която се затваря и така се получава едно затворено морско пространство, където вече има множество яхти. Има издадени нотариални актове, които са в сила в момента както за сградите (дочувам хъркане на още някой заспал нотариус, не е само "нашият" 007, бел. моя), така и за това съоръжение, което е стоманобетонно и съставлява самото пристанище, с площ около 24 дка.

-
Всъщност тези блокове са направени на плажната ивица, а плажната ивица е публична държавна собственост. Там могат да се отдават само концесии. Единственото, което може да се направи законно, е концесия. Не са го направили това, макар че е бил най-чистият начин. Сключваш един договор за дългосрочна концесия, изграждат си обекта, собствеността си остава непокътната, но концесионерът може да ползва това, което е направил. И това няма в крайна сметка да притеснява никой друг. Той го е изградил, той ще го ползва, ще има условия на договор, които ще се спазват. А това си е една ... кражба, която е узаконена на три нива: на чисто техническо, на административно и на правно ниво (кражба, узаконена от дълбоко заспал нотариус, на който никой не търси отговорност, защото компетентните отговорни лица също са заспали, бел. моя).

-

■ Оттук нататък какво ще се прави?

Има възможност по административен ред областният управител да издаде заповед за възстановяване на тази собственост, и то чрез съдействието даже на органите на МВР. Другият начин е да се търсят извършени престъпления, има такива, има документи с невярно съдържание. (престъпления има, разбира се, но кой да ги разследва, като органите спят?) Пратен е там един геодезист, който да каже, че държавните имоти ги няма (кой го е пратил? а геодезистът къде е спал?), а държавните имоти са там. Ние отидохме в кадастъра и видяхме, че там са държавните имоти (кои сте вие, съобщихте ли на органите?) . Актувани са, водят се, тяхната съдба е същата, държавни са, не е променена. Само че те не могат да се ползват и те са точно на самата плажна ивица затворени. Това съоръжение пречи на нормалната циркулация на течението в акваторията на залива. По това се е произнесъл и Институтът по океанология и океанография във Варна и те са установили, че от нос Емине има едно течение на пясъците към Слънчев бряг и точно там се прави завоят. След като е построено това съоръжение, има констатация, че пясъците на Слънчев бряг намаляват. Защото това съоръжение сякаш спира нормалната циркулация на пясъците. Това е един много важен, бих казал чисто екологичен проблем. Но само с общи усилия на всички органи и на гражданите този проблем може да се реши (органите не си вършат работата; ние, гражданите ли, да им я свършим?)

■ С промените, инициирани от НК - достъп на нотариусите до Националния регистър на българските лични документи и Националната база данни „Население' дава ли вече законодателството необходимата правна база, за да може да се реагира адекватно на тези имотни измами?

Сега обстановката, в която работят нотариусите, е много по-благоприятна, за да се установи дали лицата, които прехвърлят имота, са действителните лица по техните легитимации, по техните документи и дали те са собствениците на този имот. В това отношение Нотариалната камара постигна много. Работехме успоредно повече от две години по много от проблемите. Аз съм в течение на това, което те са направили. То е много добро и очакваме още нещо да стане. Всички тези инициативи, които се правят от тях, са правилни, добронамерени, такъв е и европейският опит, в крайна сметка. Не правим кой знае какво принципно ново. Но и това е много важно, защото именно тези мерки, в своята съвкупност, ще снижават случаите, където могат да стават имотните измами.

■ Всъщност вие отговорихте отчасти и на следващия ми въпрос - за мястото и ролята на нотариусите в този процес, защото инициативата за законодателни промени не дойде някъде отвън, а дойде отвътре от гилдията, за да могат нотариусите да работят по-добре в защита на интересите на своите клиенти.

Преди повече от две години имахме една първоначална среща с ръководството на Нотариалната камара и нейния председател г-н Димитър Танев. Тази среща беше много полезна, защото всички разбрахме, че само с общи усилия можем да променим нещата. И оттогава насам ние координираме нашите усилия, включително и в законодателно отношение. Промените, които станаха, бяха съгласувани и с тях, и с нас, и с цялата юридическа гилдия. Имахме конференция на Съюза на юристите в България, всичко това беше подкрепено, но така или иначе в началото (2008) не се прие, сега се прие. Ние приветстваме промените, просто защото така ще се защитават по-добре интересите на собствениците. А мястото и ролята на нотариусите в този процес са изключително важни. Всъщност те са това, което бяха съдиите преди 20 години. В по-малките градове тази функция се изпълняваше от съдиите по дежурство. Аз също съм бил около десет години районен съдия и много от нотариалните актове са минавали през мен и съм виждал, че това е много важна и отговорна работа, защото тя е свързана не само с възможно увреждане на интереси. Това е важно за отделния човек, но тя е свързана преди всичко с авторитета на държавата. Дали държавата може да осигури един гражданско правен оборот и то на имущество с голяма стойност и този оборот да бъде безконфликтен, перфектен, надежден и хората да му вярват. Ако имаше някакъв отлив на англичани и ирландци от българския имотен пазар, беше и заради това. Защото в България все още системата не гарантира във всички случаи безконфликтност и безпробленост, когато се излезе на пазара на недвижимите имоти. Сега ние сме убедени и вярваме - нотариусите показаха, че имат желание да бъдат перфектни, да бъдат професионалисти. Навсякъде има хора с едно или друго мислене, но те просто искат България да бъде видяна в друга светлина като място, където можеш да си купиш имот и да знаеш, че си го купил и той ще бъде твой, няма да имаш никакви други проблеми. Мисля, че от гледна
точка на законодателни, на организационни и на чисто технически условия нещата са поставени на добра основа. Оттук насетне си остава само субективният фактор, всеки да си изпълнява задълженията така, както изисква законът.

■ Има ли нещо, което трябва да се променя още в законодателството така, че базата да стане по-добра?

Засега не. Тази разпоредба на чл.212 НК е работила много ефективно и много добре от 1968 г. досега, макар и с друг предмет на престъпление. Включването само на още един допълнителен предмет към съществуващия досега по никакъв начин няма да усложни приложението на тази норма. Целият проблем е в това, че не може да има получаване, обаче на практика извършителят на измамата получава фактическата власт. Деецът по едно такова престъпление не може да вземе имота и да си го занесе вкъщи, но той получава правото да ползва този имот и да се разпорежда с него, т.е. да го продава.

-

          Не е това целият проблем. Има и друг - прокурорите и съдиите смятат, че при престъпление по чл. 212, ал. 1 НК измаменият е купувачът на имота, а не собственикът. В нашия случай майката на лъжепълномощника е купила 50 дка наши ниви за 5 000 лв. - направо подарък. Сега се канят да съдят сина ѝ, че я е измамил, а нас сигурно ще ни изкарат, че не сме пострадали, защото сме си върнали имотите с гражданско дело. Има такава практика - вж ПРИСЪДА от 14.07.2014 по н.о.х.д. №451/2013 - РС Левски   Оправдават "пълномощник", получил около 12 000 лв. от някаква агенция за изкупуване на земеделски земи, като представил изцяло неистински пълномощно и декларации уж от името на баба си. После ОС-Плевен е отменил решението и осъдил измамника условно, а ВКС е потвърдил решението на ОС-Плевен. NB! Според съда, собственичката на земите не била пострадала, понеже си е върнала владението с гр. дело.

-

Вярно е, че с престъпление не може да се придобие собственост, обаче докато се разбере, че този имот по такъв начин е придобит, ще изгорят много хора и най-вече неговият първоначален собственик.

-

    Ние разбрахме почти веднага, но прокуратурата още не е - седма година вече разследват, от две обещават да повдигнат обвинение. 

-

От гледна точка на нормативна база в материалното право няма какво да се променя повече, просто трябва да се работи.

■ Какво ще пожелаете на българските нотариуси?

Българските нотариуси изпълняват една много важна функция, не само в чисто юридическо направление. Те са авторитетни фигури за сигурността на гражданския оборот на държавата, защото това е една функция за удостоверяване на определени факти, на определени сделки и тази публична функция държавата я дава на нотариусите. Аз разбирам, че те съзнават колко е важно, колко е отговорно и за тях, и за гилдията, и за обществото, да се вярва на техните действия и актове. Пожелавам на българските нотариуси да бъдат настъпателни, динамични, но и винаги прецизни, да проявяват активна и справедлива гражданска позиция, като юристи и длъжностни лица да отстояват винаги истината, всички! Това е пътят България да върви напред.

-

Начало на блога

Блогът съдържа 4 части: Документи, Кореспонденция, Информативни материали и Примери за ширещата се правна неграмотност в средите на правосъдната ни система

 

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/782

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.