ТР 6/2020 от 20.05.2022 на ОСГТК-ВКС: постановлението за възлагане не подлежи на отмяна

Обратно към Тълкувателни решения, които са част от Съдебна практика от интерес за нашия случай на имотна измама

Публикувано в този блог на 12.07.2024

Източник: https://www.vks.bg/talkuvatelni-dela-osgtk/vks-osgtk-tdelo-2020-6-reshenie.pdf

.

РЕШИ: Не подлежат на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК влезлите в сила постановления по чл.496 ал.1 ГПК за възлагане на недвижими имоти. (да, бе, да, бел.блогър)
.

На мен повече ми харесва особеното мнение, подписано от 17 върховни съдии, защото е отлично аргументирано:
.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ
по тълкувателно дело № 6/2020г. на Гражданска и Търговска колегии на
Върховния касационен съд
.
Считаме, че отговорът на въпроса трябва да е следния:
Влезлите в сила постановления по чл. 496, ал.1 ГПК за възлагане на недвижим имот подлежат на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК, когато за молителя не съществува друг път за защита.

Съображенията са следните:
При разрешаване на поставения за тълкуване въпрос е необходимо да се изхожда от същността и целите на производството по отмяна, както и
от спецификата на акта - постановление за възлагане, с който приключва публичната продан върху недвижим имот като способ за принудително изпълнение.
Отмяната е самостоятелно и извънинстанционно съдебно производство /процесуален способ/ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения и други приравнени на тях актове, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброени в чл.303, ал.1 и чл. 304 ГПК основания. Отмяната е въведена в ГПК с цел защита на страните срещу неправилността на съдебния акт и като гаранция за постигане на конституционно установената цел на съдебните производства /чл.121, ал.2 КРБ/, а именно установяването на истината в процеса, която цел се отнася до всички съдебни производства, уредени в процесуалните закони, а не само до исковото. Уредените в закона основания за отмяна по чл.303 и сл. ГПК сочат на съществували по време на процеса пречки за установяване на истината, които обуславят несъответствие на акта с обективната действителност. Такива са: фактическата или доказателствена непълнота по делото; престъпните обстоятелства, върху които е основано решението, установени по надлежния ред; постановлението на съд или друго държавно учреждение, впоследствие отменено; неправилното решение, постановено при обективен и субективен идентитет на спора с друг правен спор; нарушаването на правото за защита и правото на справедлив процес.
Затова целта на производството по отмяна е производството да се възобнови и да бъде проведено след отстраняване на тези пречки. В закона липсва ограничение на подлежащите на отмяна съдебни актове само до тези, постановени в исков процес.
Принудителното изпълнение по ГПК има за цел удовлетворяване
вземането на взискателя чрез предвидените в него изпълнителни способи, един от които е публичната продан на недвижим имот на длъжника.
Поредицата от процесуалноправни действия на страните и на съдебния
изпълнител в изпълнителното производство завършват с възлагане на
имота. Така, чрез осребряване имота на длъжника се постига реално
осъществяване на притезанието на взискателя, а с постановлението за
възлагане правото на собственост се прехвърля на купувача.

Постановлението за възлагане на имота представлява едностранен
властнически акт на съдебния изпълнител, издаден в рамките на съдебния изпълнителен процес, който прехвърля недвижимия имот, независимо и въпреки волята на длъжника, в полза на определен купувач срещу определена цена. По разпореждане на закона - чл. 496, ал. 2, изр.1 ГПК от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, т.е. публичната продан (по ГПК) и нейният завършващ акт - постановлението за възлагане съставляват деривативен придобивен способ по чл. 77 ЗС. (а пък по ДОПК е оригинерен - вж съдебната практика в раздел Купувачът придобива имота, дори длъжникът да не е бил собственик - чл. 239, ал. 2 ДОПК )

При горните характеристики е явно, че постановлението за възлагане не представлява съдебно решение, разрешаващо правен спор със сила на пресъдено нещо, но то влиза в сила, обвързва страните, има транслативновещен ефект за правото на собственост и е изпълнително основание за предаване на владението. Като краен акт, с който приключва публичната продан на недвижим имот на длъжника и обективира придобивно основание, то е сравнимо със съдебно решение, което разрешава спор за собственост. Несъмнено постановлението засяга правната сфера на страните /длъжникът губи правото на собственост, купувачът го придобива, а взискателят губи обезпечението си, но може да се удовлетвори от цената/. Затова, ако е налице порок, произтичащ от някое от уредените в чл.303, ал.1 ГПК основания /престъпно действие на участник в процеса, нарушено право на участие на страната в делото и пр./ няма основание да се откаже на страната, засегната от порочното постановление за възлагане, възможността да поиска неговата отмяна, когато за нея липсва друг път, по който да защити правото си. При наличие на друг способ за защита отмяната е лишена от интерес.

Това ми е любимото:

Възможността за защита срещу порочните влезли в сила постановления за възлагане винаги е съществувала в исторически план и е била призната от съдебната практика. В Решение № 90 от 1.11.1972г. на ОСГК по гр.д. № 82/1972г. се приема, че действията на съдебния изпълнител във връзка с публичната продан на недвижим имот, включително постановлението за възлагане, могат да бъдат атакувани по реда на чл.231 ГПК/отм./, ако са налице предвидените в него условия за отмяна. В ППВС № 2/29.09.1977г. се приема, че наред с влезлите в сила решения на съдилищата, които се ползват със сила на пресъдено нещо, е
допустима и отмяна на съдебни актове, макар те да не са решения, когато с тях се разрешават спорове за материално право и не съществува друг ред за тяхното изменяване или отменяване. Тази практика е създадена при действието на отменения Граждански процесуален кодекс, който предвиждаше възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител (старият ГПК е бил по-добър, б.м.).

При сега действащата правна уредба на обжалване подлежат
отделни изпълнителни действия, посочени в закона - чл.435, ал.1 и 2 ГПК. Постановлението за възлагане може да се обжалва само от конкретни лица и при лимитативно посочени основания: от лице, внесло задатък; от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък; от длъжника при ненадлежно наддаване и възлагане на имота не по най-високата цена - чл. 435, ал.3 ГПК. Възможността за атакуване на постановлението по исков ред е сведена до две хипотези - при участие на лице, което не е имало право да наддава и при невнасяне на цената - чл. 496, ал.3 ГПК. Трето лице, което твърди, че с публичната продан е засегнато неговото право на собственост върху имота, разполага с петиторна защита (да предяви установителен иск по чл. 124 ГПК или осъдителен по чл. 108 ЗС, б.м.). При тези твърде ограничени начини за защита, допускането на отмяната спрямо постановленията за възлагане дава възможност на страните да се освободят от обвързващата сила на тези влезли в сила актове, когато са
засегнати от тежки пороци. Затова в приложното поле на отмяната, като
единствен извънреден способ за защита срещу влезли в сила порочни
актове, се включват и постановленията за възлагане, при наличие на един определящ критерий - невъзможност за защита по друг път. По този начин Върховният касационен съд осъществява спрямо тези актове вмененият му в чл. 124 от Конституцията на Република България върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите.
Допустимостта на отмяната спрямо постановленията за възлагане е
необходима поради значимите гражданскоправни последици за правото на собственост върху недвижим имот, които те предизвикват. Правото на собственост е ценност, закриляна от Конституцията и от
международноправните норми (на хартия поне). Това право следва да получи защита когато в резултат на опорочено принудително изпълнение е издадено постановление за възлагане, с което е отнето правото на собственост от патримониума на длъжника. Разбира се, този способ съставлява изключение и за да се избегнат злоупотреби, прилагането му следва да се сведе до наистина тежки пороци, които са в конфликт с основните принципи на гражданския процес.
Усложненията на изпълнителното производство и на отношенията
между страните, които биха възникнали при уважено искане за отмяна на постановление за възлагане на недвижим имот, не могат да бъдат мотив за избягване на отмяната. Проблемите могат да са различни в зависимост от това как се е развило изпълнителното производство след влизането в сила на постановлението за възлагане, удовлетворен ли е кредиторът, приключило ли е изпълнението или е все още висящо. Те подлежат на уреждане по предвидения в закона ред с оглед на конкретната фактическа обстановка.
съдия Елеонора Чаначева
съдия Веселка Марева
съдия Дияна Ценева
съдия Геника Михайлова
съдия Десислава Попколева
съдия Бранислава Павлова
съдия Мими Фурнаджиева
съдия Веска Райчева
съдия Албена Бонева (от нашето гр.д. 4100/2019 на ВКС!)
съдия Ваня Атанасова
съдия Майя Русева
съдия Велислав Павков
съдия Николай Марков
съдия Росица Божилова
съдия Вероника Николова
съдия Анна Баева
съдия Кристияна Генковска