Определение от 21.04.2016 по ч.гр.д. № 1467/2016 на ВКС

Начало на блога

Обратно към Съдебни произнасяния, застрашаващи правната сигурност

.

Публикувано в този блог на 12.07.2024

.

Източник: https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type=ot-delo&id=533815082308FE26C2257F9B0035346D

.

Споменато в статията ОСНОВАНИЯ ЗА ОТКАЗ НА СЪДИЯТА ПО ВПИСВАНИЯТА, 06.11.2017 "Грамада", автор: Ивайло Василев по следния начин:

"Не може да бъде отказано вписване, защото е налице предходно вписване относно същия имот и поради тази причина ще е налице конкуренция между правата по вписаните актове. Според практиката на ВКС съдията по вписванията и съдът в производство по жалба срещу отказ не могат да преценяват какви са последиците от вписването на съответния акт и дали правата по този акт се конкурират с правата по друг вписан или невписан акт. Дадени са следните примери: вписването на възбрана върху имот не е пречка по-късно да бъде вписан акт, с който собственикът прехвърля собствеността върху същия имот; вписването на акт за прехвърляне на имота не е пречка след това по партидата на прехвърлителя да бъде вписан следващ акт за прехвърляне на същия имот или възбрана върху него - вж. опр. № 179 от 21.04.2016 г. по ч. гр. д. № 1467/2016 г., IV г. о. на ВКС."

.

Казус. Ипотекиран в полза на банка имот е продаден на търг, обаче постановлението за възлагане е отменено по чл. 303 ГПК (вече няма такава възможност - вж ТР 6/2020 от 20.05.2022 на ОСГТК-ВКС: постановлението за възлагане не подлежи на отмяна) Докато тече делото за отмяната, изтича 10-годишният срок по чл. 172 ЗЗД и по молба на длъжниците ипотеката е заличена. Банката подава молба за подновяване или вписване наново на ипотеката (молбата на банката не е била ясна). СдВп постановява отказ, т.к. ипотеката е била заличена и вече не може нито да се подновява (чл. 172 ЗЗД), нито да се вписва наново (чл. 179 ЗЗД). Окр. съд потвърждава отказа. ВКС го отменя. По-долу са публикувани и две определения на ОС-Пазарджик по случая.

--

Справка ЗЗД:

Чл. 172 ЗЗД Действието на вписването трае 10 години от деня, в който е извършено. То може да бъде продължено, ако вписването се поднови, преди този срок да е изтекъл.

Ако срокът изтече, без да се извърши подновяване, ипотеката може да се впише наново. В такъв случай тя има ред от новото вписване.

Вписването се подновява по молба, която трябва да бъде придружена от препис от договора или от молбата за учредяване на ипотеката.

Чл. 179 ЗЗД. Вписването на ипотеката се заличава въз основа на съгласието на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма или въз основа на влязло в законна сила съдебно решение.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.) Заличаването става по молба, към която се прилага актът за съгласието или препис от влязлото в законна сила решение. То се извършва чрез отбелязване в партидата на ипотекирания имот.

Заличаването погасява ипотеката. Но ако актът, въз основа на който е станало заличаването, се обяви за недействителен, ипотеката може да се впише наново. В такъв случай тя има ред от новото вписване.

--

Из определението:

Цялото определение: https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type=ot-delo&id=533815082308FE26C2257F9B0035346D

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че ипотеката не е подновена преди изтичането на 10-годишния срок на действието й, поради което следва да се приеме, че отново се иска вписването й на основание чл. 172, ал. 2 ЗЗД. Преди предявяването на ипотеката за ново вписване обаче е искано заличаване на първоначално вписаната ипотека, постановен е отказ, който е отменен и ипотеката е заличена. Заличаването на ипотеката има конститутивно действие, поради което същата не може да се впише отново (вж чл. 172 и 179 ЗЗД, б.м.), което, само по себе си, прави постановения отказ законосъобразен (определението на ОС-Пазарджик е по-издържано от определението на ВКС - то също е публикувано тук в блога, по-долу, бел. блогър).

.

По повдигнатия процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно т. 6. ТР № 7/2012, ВКС, ОСГТК проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а ал. 1 ПВ относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. Проверка за наличието на други обстоятелства съдията по вписванията и съдът в производство по жалба срещу отказ не могат да правят, освен ако в закон изрично е уредено друго (дори и съдът няма право да проверява - голяма правна сигурност, няма що! б.м.).

.

Вписването на акт, който по закон подлежи на вписване се извършва в обществен интерес (то и ТР 7/12 уж е в обществен интерес, б.м.) и то трябва да бъде извършено след осъществяване на горната преценка (която всъщност не е никаква преценка, б. м.).

.

В закона не съществуват правила, които да обуславят вписването на един акт от вписването или невписването на друг акт

               Напротив, съществуват - Правило № 1: "непрекъснатост на вписванията" - това е основният принцип на вписванията, с който се гарантира правната сигурност. Този принцип е залегнал в чл. 80 ЗКИР ("Актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото освен при придобиване на право по давност."), както и в чл. 586, ал. 4 ГПК ("Когато документът за собственост на праводателя не е вписан, нотариалният акт не се издава, докато този документ не бъде вписан." В конкретния случай - новото вписване на ипотеката е обусловено от липсата на заличаване - вж справката по чл. 172 и 179 ЗЗД по-горе, б.м.).

.

Всеки акт се вписва по реда на постъпването му, а при възникването на правен спор правните последици от вписването на отделните актове се преценяват според тяхната поредност, когато правата по вписаните актове се конкурират

             И тук ВКС се е пообъркал, според мен. Ние с брат ми, например, имаме отбелязано през 2020 по вписаната ни през 2018 искова молба съдебно решение, с което сме признати за собственици по наследство от майка ни, починала 2017 г., а ответниците ни Бировски имат н.а. за покупко-продажба от 2014. Съдът се произнесе, че н.а. на Бировски не транслира вещни права, т.е. те нищо не са придобили, въпреки че са вписали акта си преди нас. Същата грешка допуска и проф. д.ю.н.Екатерина Матеева в статията си от 15.02.2022 За институционния модел и подведомствеността на производствата по вписване в имотния регистър, б. м.)

.

Съдията по вписванията и съдът в производство по жалба срещу отказ не могат да преценяват (защо да не могат, да не би да са правно-неграмотни?, б.м.)какви са последиците от вписването на съответния акт и дали правата по този акт се конкурират с правата по друг вписан или невписан акт ...

             Изразът „не могат да преценяват" ми напомня за ТР 6/2013 от 14.03.2014 на ОСГТК-ВКС, където на стр. 9 ВКС казва, че „ищецът не може да разполага с писмени доказателства, че ответникът е собственик": "Не може да бъде споделена тезата, че правото на собственост на ответника върху възбранявания имот трябва да бъде доказано от ищеца и изследвано от съда. Ищецът не може да разполага с писмени доказателства, че ответникът е собственик и правото на собственост не винаги е удостоверено в документ." Защо да не може да разполага с писмени д-ства? Защото не може да провери в службата по вписванията ли? Ами пък твърдението на ВКС, че „правото на собственост не винаги е удостоверено в документ" какво означава? Възможно ли е ВКС да не знае, че докато не бъде удостоверено в документ, правото на собственост не съществува в правния мир? Че съществува само твърдение (претенция) за право на собственост, но не и самото право? Хубаво ВКС, няма що!

.

... - вписването на възбрана върху имота не е пречка по-късно да бъде вписан акт, с който собственикът прехвърля собствеността върху същия имот

          Но не е пречка и СдВп да уведоми прокуратурата с оглед наказателната отговорност по чл. 451 ГПК, която носи разпоредилият се длъжник, както и задължението на всички по чл. 205, ал. 1 НПК: "Задължение на гражданите и длъжностните лица за уведомяване - Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, гражданите са обществено задължени да уведомят незабавно орган на досъдебното производство или друг държавен орган."

.

вписването на акт за прехвърляне на имота не е пречка след това по партидата на прехвърлителя да бъде вписан следващ акт за прехвърляне на същия имот или възбрана върху него

             Значи продавачът е продал имота, обаче след това пак го продава и СдВп е длъжен да впише н.а. за повторната продажба на същия имот, а ВКС твърди, че нямало било пречка да бъде вписан по „партидата на прехвърлителя"! Пречка има и тя е, че по ПВп не съществуват партиди на прехвърлители. Партидите по ПВп са на собственици и щом прехвърлителят вече не е собственик, няма в коя партида да се впише прехвърлянето - чл. 36, ал. 1 ПрВп: "В партидната книга се нанасят последователно накратко, под името на всеки собственик и на определената за него страница, извършените вписвания, отбелязвания и заличавания, които се отнасят до него" (партидната книга - това е книгата, в която се съхраняват персоналните партиди - чл. 33, буква "з": "партидна книга или картотека", а съгл. чл. 39, ал. 1 ПрВп: "За да се направи справка в книгите за вписванията за един недвижим имот, преди всичко се намира в азбучния указател името на лицето, което се посочва за собственик на този имот, ако има партида, и по името на това лице се намират номерът на тома от партидната книга и страницата на неговата партида в тази книга. От партидната книга на собственика се узнава какви вписвания има за имотите, за които се иска справка, и в кои томове и под какви номера те са вписани, както и номерата на помощните партиди за имотите и съдържащото се в тях описание.")

              Това за вписване на възбрана по партидата на прехвърлителя направо кърти мивки - човекът е продал имота и вече не е собственик, обаче ВКС казва „Налагайте си спокойно възбраната. Много важно, че вече не е собственик! И през ум да не ви минава да се съобразявате с чл. 36 ПрВп!" Даже и тълкувателно решение са издали в този смисъл - ТР 6/2013 от 14.03.2014 на ОСГТК-ВКС: "Когато имотът в действителност не е собственост на ответника по обезпечението, извършените от него разпоредителни сделки с чужд имот ще бъдат непротивопоставими на действителния собственик. По тези съображения, в обезпечителното производство е безпредметно да се изследва собствеността на имота, върху който се иска налагане на възбрана." Безпредметно било, ама после имотът се продава на търг, без действителния собственик да подозира, и след 5 години при търг по ГПК или след само една при търг по ДОПК купувачът става непоклатим собственик, въпреки че продаденият на търг имот не е бил собственик на длъжника. За каква правна сигурност на вписванията говорим изобщо? Имаме по-скоро тотална несигурност - вж ТР 6/2013 от 14.03.2014 на ОСГТК-ВКС, т. 5: възбраната върху чужд имот (уж, б.м.) не поражда правно действие спрямо действителния собственик).

.

Вписването на заличаване на ипотека, на каквото и основание да е извършено, не е пречка за последващо отбелязване за нейно подновяване (пречка е, т.к. подновяването се прави преди изтичане на 10-год. срок на ипотека, която не е заличена - чл. 172 ЗЗД, б.м.) нито за новото ѝ вписване след изтичането на 10-годишния срок на действие (и за новото вписване е пречка - чл. 179 ЗЗД) най-малкото защото, актът, въз основа на който е вписано заличаването може да е порочен или действието му да отпадне с обратна сила или занапред

             Тук ВКС е впрегнал каруцата преди коня, като не е съобразил, че първо трябва да се изчака съдът да прогласи порочността на акта и тогава да се прави новото вписване (чл. 179 ЗЗД), иначе става голямо объркване - хем заличена, хем подновена или вписана наново, кое е вярното? И оттам възниква излишен спор, който се решава с излишно дело, а в това време имотът се изнася на търг, понеже съдебният изпълнител си помислил, че няма пречки и т.н. и накрая става манджа с грозде. Правилно се е произнесъл ОС-Пазарджик (вж по-долу цялото му определение): „Действието на вписването на договорната ипотека може да бъде продължено , ако вписването се поднови преди изтичане на 10 годишен срок.Ипотека ,която не е подновена в този срок  ,но не е заличена (плътният шрифт е от съда, б.м.), има за последица само изрично визираната в чл. 172, ал. 2 ЗЗД - ипотеката може да се впише наново, но се променя редът й /от новото вписване/ По арг. от чл. 179, ал. 3, ЗЗД заличаването на  ипотеката има конститутивно действие, поради което не може да се впише наново ипотека, която е била заличена на основание чл. 22 ПВ във вр. с чл. 172, ал. 1 ЗЗД по искане на длъжника или на друго заинтересовано лице, когато са изтекли 10 години от датата на вписването. Това е достатъчно ,за да се обоснове правилността на отказа да се впише ипотеката по искането на Първа инвестиционна банка АД, макар и по различни съображения /доколкото има съображения в обжалваното определение/." - край на цитата от Определението на ОС-Пазарджик, б.м.)

.

А ето и определението на ОС-Пазарджик (по-добро е от това на ВКС, б.м.)

.

О   П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№     76         08.02.2016 год.,гр.Пазарджик

Пазарджишки окръжен съд,гражданска колегия ,първи въззивен състав в закрито заседание на   пети февруари  през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:    Мина Трънджиева    

                                                 ЧЛЕНОВЕ:   Венцислав Маратилов

                                                                       Димитър Бозаджиев

като разгледа В ч.гр.д.№  14  по описа на съда за 2016 година,докладвано от съдията Трънджиева,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.577 във връзка с чл.274 от Граждански процесуален кодекс.

Обжалван е отказ на Съдия по вписванията при РС Пещера ,постановен с  определение от 11.12.2015 година.

Жалбоподателят Първа инвестиционна банка  АД  излага оплаквания,че отказа да бъде извършено вписване по тяхна молба  на основание чл.172 от ЗЗД във връзка с чл.18 ал.4 от ПВ е незаконосъобразен.

Жалбоподателите сочат,че вземане на банката е обезпечено с учредяване на ипотека върху недвижим имот,собственост на П.Г. и Слави Генов.Предприети са действия по принудително изпълнение ,като имота е изнесен на публична продан,съставено е постановление за възлагане ,като за купувач на имота е бил обявен взискателя.

.

По молба по реда на чл.303 от ГПК на П.Г. и К.Г. ВКС отменил постановлението за възлагане и върнал делото на ЧСИ за извършване на нова публична продан.

.

Предвидения в чл.172 от ЗЗД десетгодишен срок бил изтекъл на 15.11.2015 година.

Банката ,на основание чл.172 ЗЗД поискала вписване на ипотеката наново и по тази нейна молба бил постановен обжалвания отказ.

Жалбоподателят обсъжда нормите на ал.1 и 2 на чл.172 от ЗЗД и мотивира основателността на претенцията си за извършване на ново вписване на договорната ипотека със съответните последици от това.

.

Обосновава правния си интерес,като сочи,че ипотеката не е подновена , тъй като към момента на изтичане на 10 годишния срок ,постановлението за възлагане не е било отменено (мдаа, банката се е почувствала изиграна - калпавият ЧСИ оплескал работата и му отменили постановлението, добре, че ВКС се погрижи да няма повече нещастни банки, б.м.).

          ВАЖНО! Банките вече са в безопасност, т.к. през 2022 ВКС излезе с тълкувателно решение 6/2020 от 20.05.2022 на ОСГТК-ВКС, че постановлението за възлагане не подлежи на отмяна! 

.

Считат,че чрез приложените към молбата за вписване доказателства са изпълнили изискванията на чл.172  ал.3 от ЗЗД и чл.4 от ПВ.

Молят обжалвания отказ да бъде отменен и разпоредено вписване на подновяването на договорната ипотека.

.

Съдът ,  намира частната жалба за допустима ,а разгледана по същество за неоснователна , по следните съображения:

Първа инвестиционна банка АД е направила искане до Съдия по вписванията при РС Пещера с молба вх.№ 2293/11.12.2015 година на основание чл.172 от ЗЗД във връзка с чл.18 ал.4 от ПВ ,да бъде вписана договорна ипотека , учредена с нотариален акт № 83 от 15.11.2005 година.Приложили са нотариалния акт , с който е учредена ипотеката , доказателства за твърденията им относно хода на изпълнителното производство и решение на ВКС.

С определение № 4 от същата дата,съобщено на жалбоподателя на 14.12.2015 година съдията по вписванията е постановил обжалвания отказ.

.

Мотивите на отказа са неясни (по правило мотивите на винаги СдВп са неясни - има и други дела, които го констатират, има даже и съдебна практика, че СдВп въобще не е длъжен да излага мотиви - нещо, което аз лично не мога да приема, но аз съм обикновения гражданин и мнението ми няма значение, бел. блогър). Съдията по вписванията се е задоволил само да коментира нормата на чл.172 ал.3 от ЗЗД и чл.18 ал.4 от ПВ.О[с]вен това следва да се отбележи,че не се касае до вписване на молба ,а до вписване на договорна ипотека.

.

Действието на вписването на договорната ипотека може да бъде продължено , ако вписването се поднови преди изтичане на 10 годишен срок.Ипотека ,която не е подновена в този срок  ,но не е заличена (тук плътният шрифт е от съда, по-горе беше от мен, б.м.), има за последица само изрично визираната в чл. 172, ал. 2 ЗЗД - ипотеката може да се впише наново, но се променя редът й /от новото вписване/.От разпоредбите на  чл . 172, ал. 2, изр. първо ЗЗД и чл. 18, ал. 4 ПВ  може да се направи извода ,че не се касае  до сключване  на нов ипотечен договор, тъй като в този случай законовият термин би бил "учредена". След като законът говори за "ново вписване", а не за "ново учредяване", то не се изисква ново сключване на ипотечен договор, ново съгласие на длъжника и спазване на другите изисквания на чл. 167 ЗЗД, както и правилата за вписване на новоучредена договорна ипотека. Редът за подновяване или ново вписване на договорна ипотека е уреден в чл. 18 от ПВ- по молба на кредитора, подадена в два еднакви екземпляра, придружена от договора за ипотека, като молбата трябва да съдържа данните за първоначалното вписване. Други особени правила за ново вписване на ипотека по чл. 172, ал. 2 ЗЗД и чл. 18, ал. 4 ПВ не са уредени .От принципното разбиране за еднаквия ред на извършване на подновяването по чл. 172, ал. 1 ЗЗД и новото вписване по чл. 172, ал. 2 ЗЗД на договорна ипотека, като разликата между двете хипотези е само запазване или не на реда на вписването, изхожда и практиката на ВКС по Определение № 278/30.06.2010 г. по ч. гр. д. № 238/2010 г., II г. о. и Определение № 69/26.01.2012 г. по ч. т. д. № 818/2011 г., I т. о.

.

В конкретния случай ,тъй като жалбоподателя очевидно не отрича ,че десетгодишния срок е изтекъл/видно е и от доказателствата по делото / , то очевидно неговото искане намира правното си основание в чл.172 ал.2 на ЗЗД,въпреки ,че молбата до СВ е в известна степен неясна.

От представени по делото доказателства и извършена служебна справка от съда е установено ,че пред съда е висящо и друго производство (другото пр-ство е било за отказа на СдВп да заличи ипотеката, б.м.) ,за наличието на което м частната жалба не се съдържат никакви данни.

.

На същата дата е направен отказ от СВ по молба на П.Г..Отново мотивите на отказа не са ясни (щеше да е по-необичайно, ако бяха ясни, б.м.),но видно е,че молбата е касаела искане за заличаване на вписаната ипотека , поради изтичане на 10 - годишния срок ,като молителката се е позовала на нормата на чл.22 от ПВ.Тази молба е с вх.№ 2284/11.12.2015 година , тоест ,постъпила е преди молбата на Първа инвестиционна банка АД.

Този отказ е обжалван с частна жалба от П.Г. и К.Г..

По повод подадената молба и констатирайки служебно наличието на висящо производство по тази жалба ,съдът е счел ,че изхода на спора по това дела - ч.гр.д.№ 13/2016 година е преюдициален относно спора по настоящото дело и спрял производството до приключването му.

Против това определение е постъпила частна жалба,по която е разпоредено връчване на преписи на заинтересованите страни.

Преди приключване на тази процедура е постановен съдебен акт по в. ч.гр.д.№ 13/2016 година , който е окончателен (вж по-долу определението по ч. гр. д. № 13/2016 на ОС-Пазарджик, б.м.)

С това пречките по движение  на делото са отстранени и производството следва да бъде възобновено.

С определение по в. ч.гр.д.№ 13/2016 година вж по-долу определението по ч. гр. д. № 13/2016 на ОС-Пазарджик, б.м.), приемайки за основателна частната жалба , съдът е отменил отказа , постановен с Определение от 11.12.2015г. от Съдия по вписванията при Районен съд-Пещера по преписка вх.№ 2284/11.12.2015г. по описа на Служба по вписванията-Пещера за заличаване на ипотека,учредена с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 83, том VІ, рег.№ 7298, дело № .. на нотариус Георги Карамитев с рег.№ 387 на НК,с район на действие ПРС,и вписан в Службата по вписванията гр.Пещера с вх.рег. №..../15.11......г., Акт № ...,т.1,нот.дело № ../..г.,като  е указал  на Съдията по вписванията при Районен съд Пещера да извърши исканото заличаване.

Този изход на спора по В ч.гр.д.№ 13/2016 година е достатъчен сам по себе си ,за да се обоснове правилността на обжалвания в настоящото производство отказ за вписване на същата договорна ипотека.

По арг. от чл. 179, ал. 3, ЗЗД заличаването на  ипотеката има конститутивно действие, поради което не може да се впише наново ипотека, която е била заличена на основание чл. 22 ПВ във вр. с чл. 172, ал. 1 ЗЗД по искане на длъжника или на друго заинтересовано лице, когато са изтекли 10 години от датата на вписването.

Това е достатъчно ,за да се обоснове правилността на отказа да се впише ипотеката по искането на Първа инвестиционна банка АД, макар и по различни съображения /доколкото има съображения в обжалваното определение/.

Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд

                                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

ВЪЗОБНОВЯВА  производството по В ч.гр.д.№ 14/2016 година по описа на Окръжен съд Пазарджик.

ПОТВЪРЖДАВА отказ на  Съдията по вписванията при РС Пещера ,извършен с определение № 4/11.12.2015 година на Съдията по вписванията по молбата на Първа инвестиционна банка АД с вх.№ 2293/11.12.2015 година.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от  връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:1.                    2.

.

А това е определението, с което ОС-Пазарджик отменя отказа на СдВп да заличи ипотеката

.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№...68........./04.02.2016г., гр.Пазарджик

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Председател: Албена Палова

членове:Борислав Илиев

Мариана Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.ч.гр.дело №13  по описа на Съда за 2016 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 278 във връзка с чл. 577 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от П.Г. и К.Г.,*** против постановения с Определение от 11.12.2015г. от съдия по вписванията при Районен съд-Пещера по преписка вх.№ 2284/11.12.2015г. по описа на Служба по вписванията-Пещера отказ за заличаване на ипотека,учредена с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № , том , рег.№ , дело № 959 на нотариус Г.К. с рег.№ 387 на НК,с район на действие ПРС.Изложени са доводи за незаконосъобразност на така постановения отказ и се претендира за отмяната му и указване на съдията по вписванията да впише поисканото заличаване на ипотеката.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК; изхожда от заинтересувано лице; касае обжалваем, съгласно чл. 274, ал.1, т.2 във връзка с чл. 577, ал.1 от ГПК, акт - отказ на съдия по вписванията за извършване на нотариално удостоверяване -заличаване вписването на договорна ипотека, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира и за основателна по следните съображения:

Съдията по вписванията е сезиран с молба вх.№ 2284/11.12.2015г. от настоящите жалбоподатели за заличаване на договорна ипотека,учредена с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № , том , рег.№ , дело № 959 на нотариус Г.К. с рег.№ 387 на НК,с район на действие ПРС,а по описа на СВ с вх.рег. №1748/15.11.2005г., Акт № ,т.,нот.дело № /2005г., поради изтичане на повече от 10 години от вписване на нотариалния акт и липсата на подновяване на вписването от ипотекарния кредитор или от неговите правоприемници преди изтичане на този срок.  Към молбата са приложени : адвокатско пълномощно, документ за платена държавна такса за заличаване на ипотека.

 С определението-предмет на настоящата проверка, съдията по вписванията е приел,че молителите не са представили копие от договора за ипотека, не е приложен акт за смърт на едно от задължените лица,учредили ипотеката, съответно удостоверение за наследници,както и че от извършената служебна справка е установено,че имота-предмет на ипотеката  с постановление за възлагане е възложен на кредитора по ипотеката- „Първа инвестиционна банка"АД. Предвид така констатираните обстоятелства, съдията по вписванията е постановил обжалвания отказ за вписване на заличаването на договорната ипотека.

Отказът на съдията по вписванията е неправилен.

Съобразно чл.22 от Правилника за вписванията, когато са изминали 10 години от датата на вписване на ипотеката, без то да е подновено, заличаването става по молба на заинтересования, без други доказателства. Както се посочи по-горе съдията по вписванията е констатирал,че молителите не са приложили към молбата си за заличаване на вписването на ипотека удостоверение за смърт на едно от задължените лица и на това основание е постановил отказ.На първо място, следва да се приеме,че отказът  е необосноваван, тъй като не става ясно от мотивите на определението, тази констатация какви изводи влече. Най-вероятно съдията по вписванията е имал предвид,че липсата на представени удостоверения за смърт и наследници не удостоверява активната легитимация на молителите като заинтересовани лица по смисъла на цитираната разпоредба. Чл.22 от ПВ не конкретизира качеството на заинтересования, поради което следва да се приеме такъв да е всяко от лицата - страни по договора за ипотеката и относно вземането, което тя обезпечава, а именно кредитора /поради отпадане на обезпечителния интерес или погасяване на обезпеченото с ипотеката вземане/, длъжника /целящ да уреди отношенията си по повод обезпеченото с ипотеката негово задължение/ и собственика на имота, когато той е чуждо на задължението лице /с оглед освобождаването му от вещната тежест/, а също и техните правоприемници, както и всяко друго лице, чийто права и интереси са засегнати от ипотеката, като например хирографарния кредитор, целящ да удовлетвори вземането си от ипотекирания имот. В този смисъл всяко едно от заинтересованите в съответното качество и на собствено основание лица поотделно, както считат и жалбоподателите, би могло да иска заличаване вписването на ипотеката, поради изтичане на 10 години от вписването й, без то да е било подновено. Това се отнася и за случая, когато ипотекирания имот не е индивидуална собственост, а съсобствен, както е в настоящия казус. Неделимостта на ипотечното право, с която съдията по вписванията най-вероятно / липсват конкретни мотиви в обжалваното определение/ е обосновал отказа си, означава, че всяка част от вземането е обезпечена от ипотечното право и всяка част от имота обезпечава вземането или стойността на ипотекирания имот като цяло обезпечава вземането в цялост. Неделимостта на ипотечното право в този смисъл е аргумент в подкрепа на това, че всяко от заинтересованите лица може да иска заличаване вписването на ипотеката върху целия имот, без да е необходимо такова да е отправено от всички заинтересовани в коментираната хипотеза или конкретно от всички съсобственици на ипотекирания имот. Молителката П.Г. в качеството си на страна - ипотекарен длъжник по договора за учредяване на ипотеката и съсобственик на имота, заличаването й спрямо който претендира, безспорно е заинтересовано лице по смисъла на цитираната разпоредба. Неправилно при това положение съдията по вписванията е приел, че същата няма правен интерес самостоятелно, без останалите съсобственици, да иска заличаване вписването на ипотеката спрямо съсобствения им имот, тъй като с правен интерес разполага всяко заинтересовано лице, каквато тя се явява. В този смисъл ,дори и да се приеме,че липсват доказателства удостоверяващи наследствено правоприемство в правата на молителя К.Г., поради което за съдията по вписванията е било невъзможно да установи активната легитимация на този молител в конкретното производство , то по отношение на молителката П.Г.-отказът за заличаване на вписаната ипотека -на това основание се явява незаконосъобразен.

Останалите доводи,развити в обжалваното определение от съдията по вписванията са изцяло незаконосъобразни.

За молителите липсва задължение да представят доказателства. Нормата на чл.22 от ПВ е категорична: заличаването става по молба на заинтересования, без други доказателства. Представянето на договора за ипотека е изцяло ненужно, и на друго основание : Заличаването на вписването е операция,която се заключава в отбелязване встрани на вписания договор или молба за учредяване на ипотеката,че станалото вписване трябва да се счита за несъществуващо,т.е договорът за ипотека да е вписан от съдията по вписванията /този факт е безспорен в конкретния казус/, и заличаването следва да се отбележи встрани на него. Изискването за представяне на препис от вписан от съдията по вписванията договор за ипотека е незаконосъобразно.

Извършената служебна проверка от съдията по вписванията по партидата на имота относно прехвърлянето на имота няма отношение в настоящото производство (тук не мога да се съглася с ОС-Пазарджик - имотът вече е бил продаден на търг и макар постановлението за възлагане да се е разглеждало по иск за отмяната му, длъжниците вече не са били собственици и затова не са имали право да искат заличаване на ипотеката, б.м.) . За съдията по вписванията са релеванти единствено обстоятелствата по чл.22 от ПВ, а именно: вписана ипотека, молба от заинтересованото лице за заличаване , изтичане на установения от закона срок.

 Безспорно е в конкретният казус, че от вписването на договорната ипотека - 15.11.2005 г., до датата на подаване на молбата за заличаване на вписването - 11.12.2015 г., са изминали повече от 10 години, както и, че, според проверката на съдията по вписванията, до този момент не е вписано подновяване на ипотеката от страна на кредитора или неговите правоприемници в резултат на цедиране на вземането. При тези обстоятелства следва да се приеме наличие на основанието по  чл. 22 от ПВ за вписване на заличаване на договорната ипотека спрямо описания в нотариалния акт недвижим имот, поради което отказа за извършване на така поисканото заличаване следва като неправилен да се отмени, като се укаже извършването му.

С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателите следва да се присъдят сторените о тях разноски в настоящото производство в размер на 315,00 лева,от които 300,00 лева-възнаграждение за адвокат.

По изложените съображения,Пазарджишкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ постановения с Определение от 11.12.2015г. от съдия по вписванията при Районен съд-Пещера по преписка вх.№ 2284/11.12.2015г. по описа на Служба по вписванията-Пещера отказ за заличаване на ипотека,учредена с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № , том , рег.№ 8, дело №  на нотариус Г.К. с рег.№ 387 на НК,с район на действие ПРС,и вписан в Службата по вписванията гр.Пещера с вх.рег. №/15.11.2005г., Акт №,т.,нот.дело № /2005г.,като УКАЗВА на съдията по вписванията при Районен съд Пещера да извърши исканото заличаване.

ОСЪЖДА Агенция по вписванията ,гр.София да заплати на П.А.Г.,с ЕГН ********** и К.С.Г. с ЕГН **********,*** сумата в размер на 315,00 / триста и петнадесет / лева-представляваща сторени съдебно-деловодни разноски.

Така значи, СдВп към РС навлича разходи, а АгВп-София ги плаща, без СдВп да е неин служител! Хитро измислено! И за неверните УВТ-та, издавани в нотариално пр-ство по чл. 569, т. 7: "Нотариални са производствата, по реда на които се извършват: 7. издаване на удостоверения за наличие или липса на тежести" пак АгВп плаща - уредено е и в чл. 49 ПрВп: "Когато се констатира несъответствие между данните по книгите за вписване и издадените удостоверения и препис, взема се под внимание това, което е вписано в книгите, но Агенцията по вписванията отговаря за вредите, които произтичат от допуснатите неточности в тия удостоверения и преписи." (е, има и съдебна практика в обратния смисъл - напр. Решение от 16.02.2023 г.по адм. дело № 5789/2022 г. на ВАС; вж също така статията в lex.bg от 08.11.2019 ВКС (уж, б.м.) разясни как се търси отговорност за вреди от съдия по вписванията)

Определението не подлежи на обжалване .

         Председател:                                                    членове:  

 

 

.

.

Начало на блога

Обратно към Съдебни произнасяния, застрашаващи правната сигурност