За институционния модел и подведомствеността на производствата по вписване в имотния регистър

Обратно към Официални становища и предложения на тема имотен регистър

Становище на проф. д.ю.н. Екатерина Матеева във вр. с неуспешния опит в началото на 2022 г. да бъдат извадени съдиите по вписванията от съдебната система

Източник: lex.bg, 15.02.2022 Автор: проф. дюн Екатерина Матеева

Публикувано в този блог на 06.07.2024

Проф. дюн Екатерина Матеева е професор по Гражданско и семейно право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски" и в Департамент „Право" на Нов български университет.

Из становището на проф. д.ю.н. Екатерина Матеева с мои коментари в синьо

"бидейки по характера си охранителни, актовете на съдиите по вписванията за вписване, отбелязване или заличаване в имотния регистър и производствата по тях са насочени именно към даване на съдействие на гражданскоправните субекти за законосъобразното упражняване, запазване, възникване и прекратяване на техните имуществени права (арг. от чл. 2, предл. второ във връзка с чл. 530 и сл. и чл. 569, точка 5 ГПК във връзка с чл. 82-87 ЗКИР, чл. 7 и сл. от Правилника за вписванията, ПВ)."

Коментар. Съдиите по вписванията и истинските съдии редовно изтъкват, че по реда на ПВп се вписват актове, а не права, обаче проф. Матеева много аргументирано и точно посочва, че целта на вписаните актове е именно даване на съдействие на гражданскоправните субекти за законосъобразното упражняване, запазване, възникване и прекратяване на техните имуществени права (арг. от чл. 2, предл. второ във връзка с чл. 530 и сл. и чл. 569, точка 5 ГПК във връзка с чл. 82-87 ЗКИР, чл. 7 и сл. от Правилника за вписванията, ПВ)."

"В сравнение с останалите охранителни производства вписването има определени особености, които са отчетени в съдебната практика (ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС, точка 6).

Коментар. Според мен, ВКС много сбърка с ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС, точка 6, като реши, че съдиите по вписванията са длъжни да вписват нотариалните актове за сделки, дори да забележат, че са в нарушение на закона. "Недопустимо е - пише в т. 6 от ТР №7/2012, - да се отказва вписване на акт за сделка с недвижим имот по съображения, че той не отговаря на изискванията за самостоятелен обект (невъзможен предмет), по съображения, че със сделката се цели постигане на забранен резултат (заобикаляне на закона); по съображения, извлечени от пар.6-8 ПР ЗУТ"

ВКС реши, че съдиите по вписванията нямат право да проверяват нищо друго в акта, освен дали има имена на страните и описание на имота. По този начин принизи дейността им до чисто административна - вж Ролята на съдията по вписванията в Германия и Франция.

На всичко отгоре, ВКС аргументира решението си съдиите по вписванията да вписват безотказно дори очевидно незаконосъобразни актове с това, че ако откажат, засегнатите страни няма да могат да разберат за съществуването на порочния акт и съответно няма да могат да го оспорят. "Именно в рамките на спорното съдебно производство - пише в т. 6 на ТР 7/2012, - могат в пълна степен да бъдат осигурени правата на всички засегнати от вписания акт лица." Да му мислят гражданите, чиито права са "осигурени в пълна степен" чрез водене на дела по 10 години за спор, който е можел да бъде предотвратен.

Все едно медицината да отрече превенцията на болестите с аргумента, че правата на гражданите могат да се осигурят в пълна степен, само ако се разболеят тежко и легнат в болница.

Според посочения тълкувателен акт, производството по вписване в имотния регистър не завършва със самостоятелен акт, доколкото съдията по вписвания не извършва същинско нотариално удостоверяване по смисъла на чл. 569-594 ГПК във връзка с чл. 2 ЗННД, а даваното от него съдействие на гражданскоправните субекти за упражняване на имуществените им субективни права се свежда до постановяване на властнически акт (волеизявление), с който разпорежда да се извърши вписването на съответния подлежащ на вписване акт (арг. от чл. 280, ал. 1, точка 1 ЗСВ във връзка с чл. 82 ЗКИР, респ. чл. 84, ал. 3 ЗКИР)."

Коментар по "производството по вписване в имотния регистър не завършва със самостоятелен акт". Съгл. чл. 82, ал. 3 ЗКИР е точно обратното - производството по вписване в имотния регистър завършва със самостоятелен акт - определение, което подлежи на незабавно изпълнение ("Определението за вписване подлежи на незабавно изпълнение."), а съгл. чл. 85 ЗКИР "Вписването е недействително, когато липсва определение на съдията по вписванията".

Терминът "разпореждане" е въведенв ПВп през 2004 покрай създаването на АВп, но и досега липсва дефиниция, в какво се състои прословутият властнически акт на СдВп. В Одитния доклад на Сметната палата е написано следното: ""честа практика е съдиите по вписванията да разпореждат вписване единствено с полагане на подпис или текстове: „да", „да се впише", „да се заличи", „да се заличи частично" и други, които не дават яснота какво и къде трябва да бъде вписано и не осигуряват правилното нанасяне на данните по предвидените части на имотната партида. Служителите на службите по вписванията, без да притежават юридическо образование, създават партида и по тяхна преценка нанасят информация в отделните части на партидата." (Правна сигурност ли? Забравете!)

"през последните 20 години, от влизане в сила на ЗКИР и до сега проблемите, свързани с „преходното състояние", в което се намира системата на вписването у нас (преход от персонална към реална система на вписване), не са разрешени и сякаш няма изглед в обозримо бъдеще да получат своето разрешение. "

Коментар. Проблемите не са разрешени и няма изглед в обозримо бъдеще да получат своето разрешение заради дуалната система на работа - вж Решение от 23.03.2022 по дело № 619/2022 на Админ. съд София-град, потвърдено с Решение от 05.04.2023 по адм. дело № 7398/2022 г. на ВАС:

„Изяснено е, че съществен проблем произтича от факта, че Службите по вписванията са част от структурата на Агенцията, а съдиите по вписванията, които създават Имотния регистър, са на подчинение на председателя на съответния Районен съд. Тази дуалност на взаимоотношенията ограничава възможностите на АВ ефективно да организира работата по създаването и поддържането на ИР. Агенцията е лишена от възможност да въздейства на съдиите по вписванията, което води до неизпълнение на част от задълженията им и негативна практика (тук административните съдии малко са се пообъркали - не е в правомощията на АВп с нейните юридически-неграмотни деловодители от отдел „Имоти", подвеждащо наречен „Имотен регистър", да „въздейства" на съдиите по вписванията, а точно обратното - съдиите по вписванията би трябвало да „въздействат" на деловодителите-среднисти, като ги съветват, напътстват и контролират; от друга страна, личните ми наблюдения са, че служителите-среднисти на АВп наистина си позволяват да обясняват правни въпроси на съдиите по вписванията, а съдиите по вписванията безкритично ги слушат - вж Как служителите са стигнали до „правния извод", че наследствените ни имоти са обременени с тежести и дори са успели да убедят в това съдиите по вписванията към РС-Плевен и Какво гласи чл. 65, ал. 4 от ЗКИР, бел. блогър).

„Това създава висок риск от злоупотреби, измами и невъзможност да се потърси ефективна отговорност при нарушени права на собствениците - продължават административните съдии (плътният шрифт - от мен, Р.С.) [...] Констатацията за неточна база данни в Имотния регистър, направена от Сметната палата http://softisbg.com/dannies_blog/-01012017-31122019.html, представлява нарушение на задължението на АВ като администратор по отношение поддържане на данните точни и в актуален вид." (край на цитата от Решение от 23.03.2022 по дело № 619/2022 на Админ. съд София-град, потвърдено с Решение от 05.04.2023 по адм. дело № 7398/2022 г. на ВАС)